Мария Донева's Blog, page 272
July 10, 2012
Разчуло се, че пиша нова книга
Дъждът на мене чака!
На мене чака сушата!
Светулки пушат в мрака.
Калинки бъбрят сгушени.
Рояк врабчета – целите
подхвърчат от вълнение:
- Нали ще ни заселите
в добро стихотворение?
- Там, вижте, да е весело…
Да има и заглавие… -
котаците унесени
бълнуват от тщеславие.
За нас – да бъде ярко! -
изискват пеперудите. -
Очакваме, другарко,
добре да се потрудите!
Природни феномени,
бозайници, инсекти
се трупат покрай мене
с надежди и проекти.
Не книга, а гъмжилище
сега се очертава.
На бръмбари е жилище
поезия такава!
Близнаците Угри
Когато бях малка, имах една много любима книга – „Хей, крийте се!” на Казис Сая. В нея се разказваше за едни дребосъчета, които живееха… в някакви гъби в гората? Не знам, не помня, но беше много интересна и имаше жълта корица. Помня и шрифта на заглавието… а къде е книгата – не знам.
В къщи всичко е затрупано с книги, натъпкани, притиснати една в друга, в чекмеджета, по рафтове, в буркани и в консерви. Едва ли не.
Като не знаеш къде ти е някоя книга, все едно, че си я нямаш. Къде е „Гретхен Закмайер”? Къде е „Малкият вълшебник и голямата двойка” на Уве Кант? Къде ми е „Хей, крийте се”?
Днес никой не знай, днес никой не знай.
Но!
Имам нова книга на Казис Сая – „Близнаците Угри”.
Получих я като дар от Павел, който чете блога ми (здрасти 
) Той ми я прати в замяна на куклата Нини, известна още като Марияни Нимирияну.
И така, „Близнаците Угри”.
Преведена е от литовски от Антония Пенчева. Корицата е на Капка Кънева. В същия стил като корицата на „Негър” от Татяна Громача (ако някой я е чел, извинете, вие открихте ли някъде негъра?)
Първо си мислех, че книжката се казва „Близнаците УгриН”, защото бинокълът прилича на Н, но после си усетих грешката.
Пиша това, за да ви кажа, че книгата е много хубава и да ви я препоръчам.
Има неща, които ме дразнят – например цялата история за човекобразите, човекотелите и човекодребите ми е малко… ммм… измислена и изкуствено ми звучи, макар че идеята е много точно формулирана; просто не ми се вписва в естествения тон на разказа, също и това за Скук, Фук и Параз. И изобщо образът на бащата ми е малко като кръпка. Знам, че не разбирате какво имам предвид, но като прочетете книгата, ще разберете.
Аз просто не мога да си позволя да ви разкажа на кратко, защото книгата е толкова интересна и всички случки са така преплетени, че току виж съм ви я разказала подробно съвсем цялата – както почти ми се случи вече веднъж.
Книгата е прекрасна, защото в нея се говори съвсем ясно и открито за лошите неща, които децата виждат в ежедневието, и е показано как лошотията не трябва да те спира, нито да те плаши, и че ако си смел, добър и честен, можеш да я преодолееш. Мисля, че това е единствената приказна книга за вълшебства, в която има куп пияници, измамници и използвачи, описани без грам разкрасяване.
Това е книга за делничните вълшебства, а най-голямото от всичките чудеса е да си добър и верен приятел и брат.
Друга основна идея в книгата е за това, колко ценно е да си различен и самостоятелен.
И е интересна! И смешна! И непредвидима! И освен лошите, в нея има чудесни добри хора, с които всеки би искал да се срещне и да се запознае!
Мен обаче ме впечатлиха особено много едни редове за изкуството. Те казват точно това, което аз мечтая да мога, най-голямото, към което се стремя със стихотворенията и песните, и с театъра и с куклите. Цитатът ще е дълъг, затова прибягвам до хитрост:
[image error]
[image error]
[image error]
Нека препиша още няколко реда, за довиждане.
“Не зная, може и да греша, но ми се струва, че чувствителните хора някак си усещат, че някой ги чака. А Кастуте може така тихо и търпеливо да чака, че това нейно чакане сякаш се превръща в зов. Към него се присъединяваме и ние с Угнюс, докато все още сме при Кастуте. Тя ще се чувства самотна и тъжна, щом си заминем. Ще бъде чудесно, ако чичо Тантас – човекът, който толкова се нуждае от спокойствие и утеха и койта така умее да утешава другите – се върне отново и остане да живее тук завинаги.”
♥
July 8, 2012
July 7, 2012
Кукла с характер
И надарена със своеобразна красота.
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
Блещукат грозни златни жаби
Блещукат грозни златни жаби
по ръбовете на водата.
Тук можем лесно да ограбим
прозрачното легло на вятъра.
Щастливо, романтично, весело.
Поискам ли – ще те прегърна.
Пръстта е с цвят на ален кестен
и в нея можем да надзърнем.
Тук жабите пулсират кротко
и всяка дума се разбира.
И дрехите ни се измокриха
от блясъка на язовира.
Пейзаж с котка
Малка къщичка. На терасата и по всички первази – саксии с червено мушкато. Белите стени са грапави и свежи. Рамките на прозорците и вратата са боядисани в ярко синьо. Пердетата са като направени от захар. Пред къщата има двор с каменни плочи и лозница. Под лозницата – маса с два стола. Под масата – котка.
Къщичката е потопена във вода и е затворена в стъклена топка. Когато някой я разтърси, политат блещукащи снежинки и бавно се слягат върху покрива, цветята, масата и плочите.
Понякога ситен снежец полепва по мустаците на котката, но тя търпеливо чака, и си позволява да кихне само ако е сигурна, че никой не я гледа.
Топката е донесена от Гърция отдавна, за спомен от едно пътуване, за което никой вече не си спомня. Стъклото е размътено от допира на много пръсти. Затрупват я прах и досада и малката гръцка къщичка отдавна не е усещала върху себе си слънчев лъч отвън.
Цари вечно, разцъфтяло, прогизнало лято. Котката е остаряла, лапите й се схващат и дори нощем почти не става да се поразходи.
Един ден някой премества топката от обичайното й място и разсеяно я оставя, легнала на една страна. Водата се разплисква, снежната лавина се сипва и се утаява.
Миниатюрните чашки за кафе плавно се плъзват по масата. Котката се сепва в съня си. С меко движение улавя чашките и чинийките с лапа, преди да паднат на земята. Изпуска само една лъжичка, нарисувана с най-тънкия косъм на най-тънката четка. Тази лъжичка е толкова мъничка, че е невъзможно да се види с просто око отвън. Звънът й върху плочите е мелодичен и чист. В къщичката изскърцва пружина на железен креват.
Един мъж се събужда. Изправя се до прозореца на първия етаж. Гледа навън и се почесва по корема. Той дори не е бил нарисуван. Майсторът, направил топката, само за миг си го е представил, докато е довършвал саксията и мушкатото, което сега почти закрива съненото лице на мъжа.
Котката се обръща със скования си врат – по-скоро от любезност, отколкото с надежда. Сънят отново е удавил всяко движение.
Летният пейзаж, полу-затрупан със сняг, изглежда още по-нелепо, килнат настрани.
Котката се чувства раздразнена и унизена, докато предпазливо се спуска по наклонения двор, свива се на топло в снежинките и без да е уморена, заспива пак.
July 6, 2012
топло
Виждам гущерът как се разтапя,
как потропва сърцето му сухо.
Упоително слънцето къкри
и щурци си пришпорват цигулките.
July 5, 2012
Пътувам
Слънчогледи, стърчащи край пътя -
пътни знаци: “Внимание, лято!”
Хоризонтът изглежда размътен
от диоптрите на маранята,
и очите червени на мака
мигат в сухия прах. Аз пътувам,
за да стигна до прага на мрака.
Аз мълча. И търпя. И жадувам -
хладен мрак с очаровани сенки,
без тъга, без надежди, без грижи.
Тихо място спокойно да легна
под капак от звезди неподвижни.
July 4, 2012
“Антигона” на сцена Лапидариум
Тази вечер и утре от 21:00 можете да гледате “Антигона” на открито, в Регионалния исторически музей в Стара Загора.
Красив спектакъл. С него закриваме сезона и ще се видим отново чак през септември.
Мария Донева's Blog
- Мария Донева's profile
- 120 followers
