Мария Донева's Blog, page 269
August 6, 2012
Щастие
Недоказуемо щастлив,
вървиш.
И само ти си знаеш,
че точно в този миг си жив,
че мокрият цимент ухае,
че русото момиче спря,
изтръска клечка от сандала,
и за секунда ти замря
щом зърна линията бяла
на кръста й, златист, кафяв,
със лекичка следа от бански.
И колко си добре, и здрав,
и дишаш просто великански,
и бързаш ей така, без цел,
от радостта да стъпваш бързо,
и се усмихваш, чист и смел,
със всички смели хора свързан,
щастлив, усмихнат и велик,
свободен, със сърце открито.
Един прекрасен, светъл миг
те озарява. И отлита.
August 5, 2012
Чужд град
Лежерно и небрежно удоволствие
е никого в града да не познаваш.
Със погледа си само да докосваш.
Да възприемаш и да съзерцаваш
косата на момичето красиво,
което тихо хлътва във хотела.
След малко – мъж. При нея ли отива?
Защо се крият във хотел в неделя?
Движението спира и се кротва.
Жужи пчела в дръгливите саксии.
Във къщата отсреща някой готви.
Потракват порцеланови чинии.
Градът е празен, прашен и напечен.
Часовникът му даже изостава.
А ти си от сърцето си далече
и никого не искаш да познаваш.
August 4, 2012
Любимо лято
Любимо лято! Ласкави лозници
листа люлеят. Лястовици. Лапки
лениво ближе котка. Леки птици.
Луната – с лятна рокличка на капки
просветва като весело момиче,
което привечер ще има среща.
Луничките й много й приличат.
Латинки. Лайка. Ласкаво. Горещо.
Лилава нощ любовно ляга. Лъхва
тих полъх – пеперуда кадифена.
Небето се разхлажда и въздъхва.
Любимо лято, поживей си с мене…
August 3, 2012
Ремонт
Първо правило на ремонта – направете всичко възможно, за да го избегнете.
Аз направих всичко възможно, но все пак ремонтът ме сполетя, и ме връхлетя, и макар че аз само помагам, а пък съм най-облагодетелствана от промените вкъщи, пак съм доведена до пълно изтощение.
Днес обаче прекарах няколко приятни часа в подреждане на книги. Отвори ми се още място, и сега част от книгите ми не са в колона по три; има отделно място за повечето детски книжки, а също и за фантастиката; за учебниците; за готварските книги; за безумните книги…
Всъщност неусетно подреждането се превърна в класиране.
Имам рафт със значима съвременна българска литература (не е задължително да ми харесва), имам си и гето-рафтове.
Имам едно място за най-любимите, друго – за тези, които ценя особено (една сериозна част от тях не съм прочела още)
Отделих специално книгите, които трябва да връщам.
Поезията тук, приказките – до нея.
Книгите, писани или превеждани от любими приятели – в съседство, мисля, че ще им бъде хубаво заедно.
А колко интересни нещица изникнаха покрай това – покани, снимки, писма, билети, дребни пари, картички…
Да вметна. Вкъщи се отнасят с особено уважение към мен. Като пререждаме гардеробите, всичко се изважда и се сортира на три купчини – за обличане, за изхвърляне и за зайци.
Призната съм!
August 2, 2012
Заек в радиото
Снощи поемата за заека имаше официална премиера.
Дойдоха много хора, много повече, отколкото очаквах и се надявах.
Дойде моето сладко семейство, и това е страхотно, защото и в поемата се говори за семейството.
Беше топло и беше хубаво. Сега в къщи ухае на лилиуми, в хладилника има моркови и поостанала мента, а в сърцето ми – желание да пътувам и да говоря, и да се смея.
Мечтая си за новата книга. Чудя се какво да правя с този заек. Имам няколко много обещаващи идеи за него. Продължавам да се вълнувам.
Ето тук, в блога си, Николай Колев е разказал много мило за снощи.
Благодаря!
July 30, 2012
Молитва
Това малко зелено легло
беше на Ивелина, на Мария,
на Нико, на Андони, на Иво.
Една нарисувана лисичка
ги преведе през сънищата,
през тряснатите врати,
през далечните камбани,
през високата температура,
през ваксините, през млякото, през чая.
Боже на детските легла,
боже на плетените кошчета,
боже на люлките,
грижи се за малките в твоята кошара
и не забравяй нарисуваната лисичка.
July 29, 2012
Новата тетрадка
Нищо не може да се сравни с новата тетрадка за всичко.
Предишната беше 200 листа и я изписах за 8 месеца.
Вътре има телефони, адреси, списъци за покупки, рисунки, но най-много – стихотворения.
И тя беше такава – с твърди корици, с бели страници, с широки просторни редове.
Нова тетрадко, желая ти хубави букви.
[image error]
[image error]
[image error]
July 28, 2012
Бракът. Сватбата.
БРАКЪТ
Младоженците са децата измежду възрастните.
И все едно на колко години са и кой поред им е този брак.
Младоженците са деца.
Аз живея в град Стара Загора на площад „Берое” 5 и съм готова да се бия с всеки, който присъства на сватба и си позволи да бъде циничен, скептичен или песимистичен.
Тези хора вярват в бъдещето и очакват само добро, и да си там и да не споделиш вярата им, е все едно да набиеш бебе.
Това не е позволено по никакъв закон и по никакво чувство.
Вярвам в брака, вярвам в любовта, вярвам, че мъжете и жените са различни и хармонични, за да се търсят, да имат нужда един от друг, да се намират и да си помагат.
СВАТБАТА
Да казваш на хората какво да обичат и какво да предпочитат е тирания. Знам.
Обичате музиката да гърми и да ви смазва? Чудесно! Явно нямате какво да си кажете. Това е ваше право.
Обичате да слушате чалга. Децата, които друсат кючеци, не ви смущават. Вие сте талантливи и красиви и пеете добре, а репертоарът ви е стойностен – примерно, най-завладяващото от Слави и Сашо Роман. Това обичате. Любов, какво да се прави…
Хора бе, това е ужасно. Това е ужасно. За мен. Само за мен ли?
Ако талантлив човек, който умее да увлича хората, ги увлича към чалгата, този човек си е все така талантлив, но е лош човек.
Не знам. Лошо ми е. Ракията не помогна и избягах, но още не ми е добре.
Вярвам в брака и мечтая за семейство, но ако пътят към тях минава през класическата сватба, осветена от времето, в смисъл – от последните 50 плюс 20 години… Ох.
Мария Донева's Blog
- Мария Донева's profile
- 120 followers
