Мария Донева's Blog, page 265
September 11, 2012
Лятна книга
[image error]
[image error]
“Лятна книга” от Туве Янсон, превод – Анелия Петрунова.
На 17 страница разбрах,
че ако си изиграя правилно картите,
след време аз ще съм бабата на София.
Превъзходно четиво.
Честно казано, “Пътуване с лек багаж” ме измъчи. Не бих я пропуснала за нищо на света, аз много много много обичам писането на Туве Янсон. Първия разказ от сборника прочетох, докато пътувах в тролей, и плаках горчиво, защото е толкова красиво, и чисто, и изпълнено с копнеж, от който очите ти потъмняват и започват да блестят, толкова недостъпно е желаното, а е избрано точно заради тази отдалеченост и недостижимост, и не може да бъде назовано с думи… но след този разказ, наречен “Кореспонденция”, в следващите не усетих така силно неизразимата, почти непоносима красота.
Има го пърхащият кадифен живот от приказките на Туве Янсон, но има и много мрак, и ми беше трудно.
А в “Лятна книга” красотата е кристална и езикът е пищен и разцъфващ в студа.
Получих подарък – още една книга за възрастни от Туве Янсон, издадена още през 1985 година, казва се “Честна измама” и е преведена от Антоанета Праматарова – Милчева. Чака си реда за четене.
Ще видим…
September 10, 2012
Покана – на 20.09 в Бургас: четене на стихове и поема
Моля, заповядайте
на 20 септември, 18:00 часа
в книжарница Хеликон – Бургас
Второ четене на поемата за живота
“Заекът и неговата мечта”
Ах!
Изключителен град е Бургас!
Там се чете – и на ум, и на глас!
Там са родени големи поети!
И като фар Хеликонът там свети!
Там са във книги почти до колене.
Казано честно – влече ме и мене.
Както от месец и нещо се знае,
взех, че написах поема за заек.
Четох я вече във Стара Загора.
Но бургазлиите също са хора!
Трябват им зайци. И радост. И страст.
Тъй че – решено е. Идвам в БургасТ.
Публико морска, очаквай ме скоро!
Зайо! Ще имаме четене второ!
Точно на двайсти – в четвъртък се пада.
В шест – вечерта щом започне да пада.
Ясно къде – в Хеликон. Ще чета
„Заекът и неговата мечта”!
Някои го предпочитат сладко
[image error]
[image error]
Стоим си на прозореца в театъра, на никого не пречим. После отиваме другаде.
September 9, 2012
JAP в Студио 5 на 16 септември
Марина: Ще напишеш ли поканата за концерта на 16 септември в Студио5?
Мария: Да ти кажа, като си представя пак как обяснявам… Не може ли без обяснения? Любимите ни песни, изпълнени на български… Една красива спокойна вечер с джаз стандарти на български език. Толкоз. А?
Марина: Права си.
Мария: Просто песните, които… ще обикнете още повече след този концерт.
Марина: Ха хаа… Хайде, пусни още няколко изречения от този род, така непринудено и между другото, и текстът е готов.
Мария: Хитрушо!
Марина: ☺)))))))
Мария: Толкова обичаме тези концерти, че почти се радваме на края на любимото ни лято, защото пак ще се съберем, ще се видим, ще се утешаваме и ще се радваме заедно. Любимите песни, любимата публика… любимите ние? 
))
Марина: Хайде сега го оформи като хората, така и така започна.
Мария: Добре
На 16 септември от 19 часа в Студио 5 – Джазът пее на български.
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи
Антони Дончев – клавиши
Венцислав Благоев – дъх
Великолепна музика, красиви думи
и удоволствието да преживеем това заедно.
September 7, 2012
Мръсната дума “поетеса”
В нашата малка и мръсна страна (мръсна поне по местата, където е населена), няма такова нещо, което да остане чисто.
Понякога си мисля, че твърде много хора постоянно носят на очите си невидими мътни очилца, и през тях всичко им изглежда лекедосано и опетнено.
Защо е станало така, кой ги е опръскал с кал, кой ги е замазал с мазна гюдерия – не зная, сигурно всеки си има лична история на гадостта.
*
От няколко дни слушам постоянно Alfonsina y el mar. Искам да я преведа на български, да може да се изпее. Да я препея, както се казва в Македония.
В нея се разказва за Алфонсина Сторни. Най-напред срещнах името й в дневника на Нева.
Алфонсина Сторни е аржентинска поетеса и за отпътуването й в смъртта има красива песен.
*
Знаете ли…
Много повече от веднъж в прилично, дори отбрано общество, са ме представяли като „поетеса, с извинение”.
Един знатен пловдивски нотабил и писател в мое присъствие дръпна реч колко гнусно нещо е това „поетеса” и каза, че уважава „жената-поет”, но не и „поетесата”.
Хора, с които съм работила и които съм ценила, в пристъп на лиричност, на маса или просто така, са ми рецитирали Радой Ралин (копирам от нета спомени от първо лице на негов познат: „След това се заговорихме за една млада поетеса. Изведнъж Радой отсече – А, поебе са, поебе са – поетеса… Как да ги забравиш тези мигове…???”)
*
Сигурно има поводи за това отношение. Не съм ги дала аз.
Не ми разказвайте още гнусни случки, срам ме е да ги слушам, не ги намирам за смешни и не желая да ги знам.
Вероятно приемам нещата твърде лично понякога. Поетите, те приемат природата толкова лично. Поетесите също.
*
Искам да кажа нещо.
Граждани, изхвърляйте мръсотията си на определените за целта места.
Недейте по хората.
Все си мисля, че мръсотията не е вътрешно присъща на човека. Че не е в ума и в сърцето му, а само в невидимите гадни очилца.
Просто
не е хубаво. Затова няма как да го приема.
Приятно стихотворение
Той е спокоен и приятен,
но не е необикновен.
Единствената му позлата
е, че обича да е с мен.
И някак си разхубавена
от погледа му приветлив,
аз забелязвам, че със мене
той става много по-красив.
И бързам всичко интересно
да му разкажа вечерта,
и ми е весело и лесно
дори във трудните неща,
а той, изглежда, се вълнува
и сладък е, така смутен,
и явно, че се е преструвал
на скучен и обикновен,
защото точно мен е чакал –
да дойдат вечери сияйни,
да ми даде ръка, и яке,
а с тях – и всичките си тайни.
September 6, 2012
September 5, 2012
Красива
В тревата, през листа и клечки,
тя стъпва весела и жива.
Здравей, мъничка буболечко!
Ти знаеш ли, че си красива?
Заобикаля корен. Сенки
помръдват леко и я стресват.
Ей, буболечице червенка,
ти знаеш ли, че те харесвам?
Не съм щурец. Не съм и птица.
Не съм ти мила, нито страшна.
Ей, буболеча хубавице,
ти знаеш ли, че си изящна?
Ще си открадна две минути
да те разгледам по-отблизко.
Трошица пясъчна се срути.
Прелитна лястовица ниско.
Пчела задъхано пристигна.
Въздъхна цялата градина.
А буболечката ми смигна
и деликатно ме отмина.
(имам я на снимка, като се прибера, ще ви я покажа и ще видите, че точно така си беше!)
September 4, 2012
Мария Донева's Blog
- Мария Донева's profile
- 120 followers
