Приятно стихотворение

 

Той е спокоен и приятен,

но не е необикновен.

Единствената му позлата

е, че обича да е с мен.

И някак си разхубавена

от погледа му приветлив,

аз забелязвам, че със мене

той става много по-красив.

И бързам всичко интересно

да му разкажа вечерта,

и ми е весело и лесно

дори във трудните неща,

а той, изглежда, се вълнува

и сладък е, така смутен,

и явно, че се е преструвал

на скучен и обикновен,

защото точно мен е чакал –

да дойдат вечери сияйни,

да ми даде ръка, и яке,

а с тях – и всичките си тайни.