Мария Донева's Blog, page 262

October 9, 2012

October 7, 2012

October 6, 2012

В понеделник – “Магазин за обли камъчета” в Панагюрище

В понеделник ще бъда в Панагюрище, ще казвам стихотворения в Градска библиотека “Стоян Дринов”.




Стара Загора е на 196 метра надморска височина, а Панагюрище – на цели 550, значи ще се издигна с 354 метра. На това му казвам аз възвишение.

От Сърнена Средна гора ще се метна в Същинска Средна гора.

Райна Княгиня е родом от там.

Реката им се казва Луда Яна.

Имат режим на водата (NB Да си нося вода!)

Правят яйцата по панагюрски.

Там е открито златно съкровище (първо се сещам за бонбони Ритон и бонбони Амфора)

Бърборя от вълнение, а всъщност искам да кажа, че нямам търпение да отида в този град, в който не съм била никога преди. Интересно как пътуванията ми в последните години имат имена на библиотеки и на книги. Това е наречено на “Магазин за обли камъчета”.

По пътя ще шия.

После ще говоря пред публика, в която няма да има нито едно познато лице. Ще кажа стихотворения от различни времена и от различни книги. Ще се запозная с нови хора. Сигурно ще има любопитни и смешни неща, които ще видя и ще чуя.

Иска ми се вече да е понеделник, 17,25.

Здравейте, мили и добри хора от Панагюрище! :)



 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on October 06, 2012 07:23

October 5, 2012

Пастел

[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]

От шепа пух, от педя плат

в напълно нелогичен цвят,

зашит накриво с бод небрежен,

със поглед кривогледо-нежен,

подарък, или пък наследство

от люляковото ти детство -

мече. И как е оцеляло,

омърляно, но чисто цяло!

Такова смешно и любимо,

излишно, но необходимо:

когато страдаш безутешно

и трябва ти прегръдка спешно,

и слънцето накриво свети,

и всички хора са заети,

и никой с теб не пие бира,

и никой друг не те разбира…


:)



 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on October 05, 2012 22:51

October 4, 2012

October 3, 2012

Тетрадка за приказки!!!

Въодушевление!

Ох, не. Трябва ми дума, която да означава въодушевление!, но е да по-къса и да означава мигновено желание за активно действие. Думата възторг не става, защото е по-остра, стремителна е, но значи само да реагираш на нещо отвън, а пък тази книга те повдига целия и те кара да искаш да участваш в играта.

Ами да, остава въодушевление!.


Въодушевление! е нещото, което изпитах, когато разгърнах “Тетрадка за приказки” на издателство  Точица.


[image error]
[image error]
[image error]


Това е сборник с 18 приказки, написани от деца и илюстрирани от 12 художници.

Първо на първо, не съм знаела, че имаме такива страхотни, невероятни художници, толкова необикновени и свободни. Ми не съм знаела. Но вече знам.

Чест е за децата, че приказките им са илюстрирани от истински художници.

А за илюстраторите е чест, че са работили прекрасно заедно с такива сладки, разкрепостени, даровити автори.

Приказките в книгата показват какво е да смееш – да фантазираш, да зарязваш сюжета, да го променяш насред път, да разглеждаш думите и да ги обелваш от смислите им, както се бели черупката на яйце, и я! колко пиленца имало дори само в едно яйце.

Тези приказки показват как умовете на децата разцъфтяват, когато ги оставиш да посмеят да се смеят, да опитват нови вкусове, да следват асоциациите си като линкове навътре в собствената им фантазия.

Някои приказки са по-бъбриви, други са по-смешни, трети са напълно невероятно прелестни, защото и децата са такива.

Аз като не съм дете, нямам ли право да се забавлявам и да си съчинявам? И то с приятели, за още по-весело?

Играе ми се!

Въодушевено! ми е!

“Тетрадка за приказки” – чудесна за четене, за писане и за разглеждане. Горещо препоръчвам!



 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on October 03, 2012 04:38

October 2, 2012

50 нюанса сиво

Че и повече има по бинта на ръката ми още към обед.

Тя вече не ме боли, но докторът каза да я държа превързана и да я пазя поне десет дни. Аз съм много послушен пациент (търпелив пациент е тавтология). Бинтът ме подсеща да внимавам, да не се мокря, а също и прави хората наоколо особено мили.

Но не мога да го гледам сив. Такова грозно нещо не може да бъде полезно за здравето ми.

И като истинска чорапена фея, каквато съм, измислих да си обуя любимата ранена ръчичка в превръзка от шарен чорап. Примерно зелен, с мечета.

И веднага се подобрих, и уших още едно гушкаво мече.



[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]

Тъжното често е красиво, а веселото винаги е добро.


*



 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on October 02, 2012 02:31

October 1, 2012

Мечо

То е пряк наследник на мечето Методи, което си живурка при Роси :)

Смешно мече с голям нос, готово за прегръдка, добро и утешително меченце.
[image error]
[image error]
[image error]



 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on October 01, 2012 01:33

Мария Донева's Blog

Мария Донева
Мария Донева isn't a Goodreads Author (yet), but they do have a blog, so here are some recent posts imported from their feed.
Follow Мария Донева's blog with rss.