Мария Донева's Blog, page 263
September 30, 2012
“Перце от дим” – книгата!
Кога започва да съществува една книга?
Тази вече е написана и прочетена публично в Нощта на изкуствата в любимия ми Хеликон.
Направих маратонско четене, отворих на първото стихотворение и четох едно след друго, страница след страница, до края.
И така, книгата “Перце от дим” очаква само книжното си тяло.
Атанас Белов ми изпрати снимки от четенето, ето част от тях.
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
September 28, 2012
“Риза на цветя”
В събота, 29 септември, от 19 часа,
в залата на Регионална библиотека “Захарий Княжески”,
Стара Загора
ще имате удоволствието да се срещнете с Петър Бакърджиев
и да чуете какво ще каже той за новата си автобиографична книга.
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
September 27, 2012
Леглото е гетото на любовта.
Леглото
е гетото на любовта.
Гола, мокра,
ражда жизнени мръсни деца.
Вие
като
душа,
впримчена в плитък гроб.
Хили се.
Красива и страшна,
крехка, заразна, силна,
мястото на любовта е в леглото.
Извън леглото
я гледат странно,
мирише на друго,
има кръв под ноктите,
загръща се в чужди думи,
разтапя се в неподходящ момент.
Вземат я за опити,
крадат й органите,
обуват я в неудобни обувки.
Любовта обича с цялото тяло,
яде с цялото тяло,
свършва цялата,
а леглото е гетото на любовта.
September 26, 2012
Как внезапно
Тя е нежна и пищна.
Тя е топла и зряла.
Тя по дланите пише
на дървото примряло,
и листата къносва,
и на сватба ги кани.
Тя самата докосва
със къносани длани.
И от допира ласкав
плодовете узряват.
И очите й бляскат!
После се замъгляват,
и светът притъмнява,
ако тя помрачнее.
Топлината престава
да трепти и да грее.
Есента от любяща
става хладна. Студена.
Радостта й искряща
е в мъгли потопена.
И промяната стряска.
Иде ред да се страда.
Как внезапно и рязко
спрях и аз да съм млада…
September 24, 2012
September 23, 2012
Мека като капки дъжд
Мария
Руса като малък принц,
алена като лисица,
есента се настани
и потрепна със ресници.
Дъхава като смола,
сладка като сок от круша,
мека, пухкава мъгла
във краката й се сгуши.
И светът въздъхна цял
на листата от поклона -
нежен церемониал,
крехка облачна корона.
ТТ
Мека като капки дъжд
и бъбрива като баба,
върху рижа купа ръж,
с лютеница върху хляба,
есента се смее с глас
посред веселата врява,
ето, смея се и аз,
тичам, топлината сгрява,
а в прозирната мъгла,
лека като дъх на бебе,
вярвам – ти не би могла
да забравиш, че съм с тебе.
September 22, 2012
September 21, 2012
Крачета-зверчета
Детските крачета
всъщност са зверчета,
хванати на тясно.
Чуй – крачето дясно
хленчи:
„Зад решетка
като зайци в клетка
сме във тез сандалки!
Те за нас са малки!
Есента – чорапки.
Всички горди лапки
искат да са боси!
Искат без въпроси
волно да си скитат.
Шумата да ритат.
Във калта да стъпят.
В локви да се къпят
в пролетите късни!
Искат да са мръсни!”
Но крачето ляво
каза му направо:
„Звяр си, но домашен.
Виж – по пътя прашен
сто беди ни чакат:
кучатата акат –
страшна мръсотия!
С теб не сме от тия,
дето, ако дръзнат,
и в снега ще мръзнат.
Ние сме глезани
със чорапи прани.
Ти бъди послушно –
малко е задушно
и стърчим тук прави,
но поне сме здрави,
имаме си дреха!
Слушай, за утеха
нещо ще ти кажа:
лятото на плажа
боси ще сме пак!
Ти си умен крак,
затова ме чуй –
бързо се обуй!”
Дясното краченце –
умничко зверченце,
осъзна, че право
е крачето ляво,
и след две минути
ето ги – обути.
Един прекрасен ден
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
Липсва само снимчица от четенето на стихотворения, но вие ще си го представите 
Програма максимум
Който си обича
публиката – глези я.
Най-добре протича
среща със поезия,
случи ли поетът
с нещо да успее
между два букета
всички да разсмее.
После да притихнат,
без да забележат.
И да се усмихнат.
И да се разнежат.
Думите да светят,
чисти и красиви.
Всички да усетят
радост, че са живи.
Даже да поплачат.
И да им е леко.
И това да значи:
- Браво бе, човеко –
ти за мен си писал!
Малко е, но стига –
значи има смисъл
от такава книга.
Мария Донева's Blog
- Мария Донева's profile
- 120 followers
