Програма максимум

 

Който си обича

публиката – глези я.

Най-добре протича

среща със поезия,

случи ли поетът

с нещо да успее

между два букета

всички да разсмее.

После да притихнат,

без да забележат.

И да се усмихнат.

И да се разнежат.

Думите да светят,

чисти и красиви.

Всички да усетят

радост, че са живи.

Даже да поплачат.

И да им е леко.

И това да значи:

- Браво бе, човеко –

ти за мен си писал!

Малко е, но стига –

значи има смисъл

от такава книга.