Пастел

[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]

От шепа пух, от педя плат

в напълно нелогичен цвят,

зашит накриво с бод небрежен,

със поглед кривогледо-нежен,

подарък, или пък наследство

от люляковото ти детство -

мече. И как е оцеляло,

омърляно, но чисто цяло!

Такова смешно и любимо,

излишно, но необходимо:

когато страдаш безутешно

и трябва ти прегръдка спешно,

и слънцето накриво свети,

и всички хора са заети,

и никой с теб не пие бира,

и никой друг не те разбира…