Гретел, Гретел

 

Гретел, Гретел,

не са ли ти казали за птиците и трохите?

Майка ти те учеше да печеш курабийки,

намазани с яйце, за да блестят,

с искряща захар.

Когато отваряше фурната,

амонякът затваряше очите ти

с острия си дъх на тигър.

Домът ухаеше на ванилия и на празник,

лицето ти беше червено,

всичко беше сладко като теб, Гретел.

Майка ти те научи

да печеш курабийки,

за да има път от нея до теб,

когато вече я няма.

Откъде дойдоха птиците, Гретел?

Как ще отидеш при майка си сега?

Друга жена целува татко ти,

гората е тъмна и

нямаш братче.

Сега запали огъня

и дай пак да ти близна пръстите.