Мария Донева's Blog, page 286

Рози и малко злато

Отдавна не бях си играла с декупаж, но ми предстоят пътувания и като обичам да подарявам камъчета, се сетих, че трябва да приготвя нови.

Прегледах си салфетките, лепилото и четките, и намерих една кутия, която си плачеше за украсяване.

Бива ли да оставим кутията да плаче?

Ето я и нея, под вънкашност нова.

Пролетни дрожди

Пролетни дрожди в моя ум.

Сигурно е от рязкото затопляне на времето. Аз ловко го избягвам, като не ставам от дивана, обаче то си има свои пътища, това топло.

И сърцето ми бие по-силно, искам нещо да направя, да тръгна внезапно.

Аз не съм от тези, внезапните, обаче…

Искам!

Не съм вчерашна, всичко ми е ясно. Тия номера са стари, на мръсницата пролет, чак е смешно как пак и пак й се хващам.

Мислите ми се омотават като онази жълта коприна в шкафа, и като нея – нито мога да ги използвам, нито ми се иска да ги изхвърля.

Ръцете ми са грижовни и нервни. Шият нещо. Яйца от щастливи зайци. Зайци. Грах.

Ще шият, каквото си искат!

Колко още ще продължи това с пролетта, а? Ако ще почва – да почва, и стига вече!

Още не е зелено

Още не е зелено,

но все пак си личи,

че земята полека

поотваря очи.

Поолеква небето,

разкопчава яка,

пооглежда се – ето,

по е светло така.

Търкат длани мухите,

слънце щом ги допре,

позадрямват отвити.

Май вървим на добре!

Първа пролет, втори JAP рожден ден!

Заповядайте на 23 март от 20 часа в Чайната на "Бенковски" 11

на специален джаз-концерт -

Световната джаз-класика на български език!

Венци Благоев – тромпет

Антони Дончев – пиано

Марина Господинова – глас

Мария Донева – думи

ще представят популярни джазови стандарти с оригинални български текстове.

Нека заедно посрещнем пролетта с музиката, която ни вълнува, в топлата и уютна атмосфера на Чайната, заедно с хора, които обичаме.

За нас концертът е особено важен, защото с него ще отбележим втората година, откакто проектът JAP се срещна на живо с публика.

Два вида звук има – шум и джаз.

Единствено джаз ще слушам аз

А също – съседите край нас.

И не мога вече без това.

Ще се видим отново в Чайната на 23 март от 20 часа. Входът е 10 лева.

ПП Не забравяйте да се обадите на телефон 0887-05-10-80 и да си запазите място. Миналия път се наложи Антони да свири прав, защото не си беше направил резервация!

Нещо с минзухари

Нещо ще започва.

Вятърът го носи.

В рохкавата почва –

стръкче светлокосо.

Само че самичко.

Резедаво. Чисто.

С пръстче гъделичка

въздуха избистрен.

Нещо се променя.

С буболечи стъпки.

Локвите – смутени

от прозрачни тръпки.

Гълъбите мият

в плитките им чаши

разтуптени шии,

човки и опашки.

Някой ще се влюбва.

Кротко, по домашно.

Памет ще загубва

и ще му е страшно -

нещо е назряло

да цъфти, да никне.

Нещо, закопняло

днес да те обикне.

С поглед ще те стрелне

и ще те опари

нещо акварелно.

Нещо с минзухари.

В сряда в Пловдив, този хубав град!

Цветенца

Не казвам нищо против пролетта за ширпотреба, но съвсем друго е, когато си я направиш сам

Карамфилът си е от природата, малко да нашари цвета.

По света и у нас

От скоро, когато човек влезе в контролния си панел в wordpress, вижда от кои държави са надниквали в блога му.



Това ме зашеметява.

Здравей, ти, в Обединените арабски емирства!

Как е времето в Италия днес?

А в Япония?

А в София, Дебелт, Лондон и може би Виена?

Добре ли сте? От все сърце желая да сте здрави и да ви е усмихнато.

Вълнувам се.

Иначе съм добре.

Другата седмица ще ми бъде по-натоварена. Сигурно в понеделник ще отида в Раднево.

Във вторник, на 20 март, ще репетираме цял ден и вечерта ще представим "Храбрият оловен войник" с децата от Оперетната студия на сцената на Драматичен театър "Гео Милев".



В сряда заедно с Петя Кокудева ще бъдем в Пловдив, в бар "Мохито" (подробности после)

А на 23 март ще има голям и празничен рожденденски JAP в "Чайната" в София – за да  отбележим точно две години от първия ни концерт (пак подробности – по-късно)



Ех…

Да се пазите, нали?

Поздрави!

Бабичка една

С пръсти, изцапани със химикалка,

мила, бъбрива, и смешна, и малка.

Още на пътя отчупва от хляба.

Боже, и тя е на някого баба?!

То е направо дори неприлично -

другите баби изглеждат различно -

повече мрънкат и повече шетат,

щом ги погледнеш – накуцват и кретат,

бабешка мафия от поучителки,

с грохнали кокали, пра-пра-родителки.

А пък ей тази, с палтенцето врабешко,

не е прихванала нищичко бабешко,

вечно заета да ръси вълнения,

смешки и мръснички стихотворения.

Нещо с дантела, на слънцето проснато,

нещо невинно, добро, недокоснато,

хубава мисъл, небрежно изпусната,

в миг неуверен – прехапана устната,

вкусно живее, дори допълнително

иска да вземе. И нищо мъчително,

тъжно, погубено тя не споделя.

Тя си живее в безкрайна неделя.

Смешна и шантава бабичка. Само че

има във нея подскачащо пламъче.

Странна е и я избягват съседите.

Тя сам-сама си поправя повредите.

Внуците идват веднъж във годината.

Тяхната баба за тях е родината,

тяхната малка и весела бабичка,

странна и смешна, и крехка, и слабичка,

бабичка-огън със нейни си навици.

Вечер във скайпа им праща наздравици.

Толкова умна, в добро настроение.

Да e далече си е разхищение.

Плаче на ум, а на глас се шегува

и във един екземпляр съществува.

Абе, охлюв!