Пролетни дрожди

Пролетни дрожди в моя ум.

Сигурно е от рязкото затопляне на времето. Аз ловко го избягвам, като не ставам от дивана, обаче то си има свои пътища, това топло.

И сърцето ми бие по-силно, искам нещо да направя, да тръгна внезапно.

Аз не съм от тези, внезапните, обаче…

Искам!

Не съм вчерашна, всичко ми е ясно. Тия номера са стари, на мръсницата пролет, чак е смешно как пак и пак й се хващам.

Мислите ми се омотават като онази жълта коприна в шкафа, и като нея – нито мога да ги използвам, нито ми се иска да ги изхвърля.

Ръцете ми са грижовни и нервни. Шият нещо. Яйца от щастливи зайци. Зайци. Грах.

Ще шият, каквото си искат!

Колко още ще продължи това с пролетта, а? Ако ще почва – да почва, и стига вече!