Нещо с минзухари

Нещо ще започва.

Вятърът го носи.

В рохкавата почва –

стръкче светлокосо.

Само че самичко.

Резедаво. Чисто.

С пръстче гъделичка

въздуха избистрен.

Нещо се променя.

С буболечи стъпки.

Локвите – смутени

от прозрачни тръпки.

Гълъбите мият

в плитките им чаши

разтуптени шии,

човки и опашки.

Някой ще се влюбва.

Кротко, по домашно.

Памет ще загубва

и ще му е страшно -

нещо е назряло

да цъфти, да никне.

Нещо, закопняло

днес да те обикне.

С поглед ще те стрелне

и ще те опари

нещо акварелно.

Нещо с минзухари.