Муза

Такава муза ми се падна,

че само ходи по мъже.

Редовно мрънка, че е жадна.

Разголена и неглиже

до магазина уж прескача,

а се прибира късно вечер.

Усмивката й нещо значи,

но с мене не говори вече.

Почти съм сигурна, че тя е

невярна и със други пише.

На алкохол и секс ухае.

Изпада в някакви затишия,

и става тъжна и трагична,

а после – нагла и проклета.

Изобщо се държи типично

за тресната от пубертета.

Един път се прибра пияна

и между зъбите със цвете.

И, като оправия няма,

поне да се напием двете.

Но тя със мене не споделя,

и съм безсилна и самотна.

От бой ми иде да я смеля,

злоядо опако животно.

Да я захвърля във килера,

да я заключа във музея…

Но друга няма да намеря,

и няма друга като нея.