Kalin M. Nenov's Blog: Човешката библиотека / The Human Library, page 7

Участвайте в: „Изгревът на следващото“ (до 30.11.2021)

Фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ организират конкурс за позитивни романи

Живеем в свят, където буквалните, механични екстраполации на съвременните тенденции пораждат усещане за предстоящи катастрофи.

Взети заедно, те се опитват да оправдаят очакването за непреодолим перманентен разпад (почти като перманентната революция на председателя Мао ). Повечето писани днес антиутопии са резултат на трудолюбие, а не на творческо въображение. Те са призвани да обяснят отпуснатите ръце и безразличието с единствения аргумент, че утре нещата ще бъдат по-зле.

Неслучайно хиляди талантливи писатели, художници и кинотворци изградиха внушителни визии на такова мрачно бъдеще, с които едва ли не го „узакониха“. Но това всъщност не e нищо повече от ответна реакция на Изкуството, каквато то е правило досега през цялата човешка история! Убедени сме, че фантастиката трябва да продължи по-нататък, да не забравя пионерското си проникване в територията на истински новото.

~

Някога фантастиката започна като израз на търсещата младa енергия, на интелектуалната храброст, като експлозия на въображението и откривателството.

Днес истинската интелектуална смелост и сила на творческия талант е в търсенето на формите за Изхода.

Смелостта да допуснеш, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво,
интелектът да си го представиш
и талантът да го защитиш художествено.
Без готови идеологии, митологеми и религиозни догми!

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьори с бели хитони рецитират един на друг надути речи?

~

Конкурсът „Изгревът на следващото“ търси истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешна свобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е текстовете да засягат поне една от горните две теми. Ако примерите в тях ви звучат твърде ограничаващо, приемете ги като насоки. Същественото е сюжетите ви да предлагат решения и надежда, а основните ви герои да ви вдъхновяват с отношението си към света и отношенията си с другите.

Очакваме вашите завършени романи на адрес: poslednorog -в- gmail -точка- com.

Приемат се до три ръкописа от автор. Съавторствата се броят като половин, третина, четвъртина и пр. ръкопис, според броя на участващите автори.

За всеки ръкопис ни пратете следните файлове:

1) пълният текст на романа;

2) един общ файл с откъси, които включват:
– началото на романа – до 10 станд. стр. (18 000 знака);
– финала на романа – до 10 станд. стр.;
– една сцена, която ви е любима – до 10 станд. стр.

3) (само по ваше желание) резюме/синопсис в рамките на 2 страници.

Запишете файловете в някой от форматите ODT, DOC, DOCX или RTF. Направете ги анонимни. Личната си информация – име, възраст, град, държава – напишете отделно, в самия имейл.

Допускат се и вече публикувани романи, стига да:

1) са изчерпани – напълно или почти;

2) имате разрешение за евентуалното им преиздаване.

Всички текстове ще бъдат оценявани анонимно от журито ни. Най-високо класираният ръкопис ще бъде редактиран, издаден и разпространяван от Човешката библиотека и Тера Фантазия. Авторът му получава процент от всички бъдещи тиражи (или приходи), който отговаря на мисията ни за достойно възнаграждение на творците. (Точният процент за автора се изчислява, когато книгата е готова за издаване – понеже зависи от работата, която всеки участник в творческия екип е свършил – но никога не пада под 18%.)

Запазваме си правото да:

не наградим нито един ръкопис;наградим повече от един ръкопис.

Краен срок за изпращане: 30 ноември 2021 г.

Следете този запис за промени в условията.

~

Произведения-ориентири

Български:
Отличените разкази от предните три издания на конкурса, публикувани в алманасите „ФантАstika 2018“, „ФантАstika 2019-20“ и предстоящия „ФантАstika 2021“
„Трогателна екзекуция“ – Емил Манов
„Невероятната Марта“, „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ – Величка Настрадинова
„Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“, „Десет на минус девета“ – Николай Теллалов
„Дивна“, „Момичето от квартала“ – Светлини сред сенките
„Ортодокс“ – Григор Гачев

Преводни:
„Уменията на Ксанаду“ – Теодор Стърджън
„Падналите богове“ – Дейвид Зиндел
„Мъглявината Андромеда“ и „Часът на Бика“ – Иван Ефремов
„Еон“ и „Вечност“ (главите за Аксисград); „Радиото на Дарвин“ – Грег Беър
Трилогията „Марс“ – Ким Стенли Робинсън
„Далечната планета“ – А. и Б. Стругацки
„Битие“ – Дейвид Брин

Непреведени:
„Полдень, XXII век“ – А. и Б. Стругацки
„Тигр проводит вас до гаража“ – Сергей Другаль
Останалите две части от A Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел: The Wild и War in Heaven
Earth – David Brin
2312; Three Californias Triptych – Kim Stanley Robinson
Seveneves; Anathem – Neal Stephenson
Darwin’s Children – Greg Bear
Поредицата Heartstrikers – Rachel Aaron

Каним ви на: Фермерски фестивал в София, 12.09.

Привет!

Заповядайте на фермерски фестивал на „Хранкооп“ идната неделя (12 септември) от 11 до 19 ч. пред НДК – много се забавляваме на тези събития!

Указания от организаторите: „в парка, в частта при възстановения паметник на войнишкия лъв и алеята към светофара на бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Фритьоф Нансен“. Т.е. до Кравай

За хората, на които им е важно да ни питат няма ли да сме на панаира-алея на книгата и защо – ми там ще сме, но при фермерите, защото така ни харесва повече! Има смокини, тиквички, грозде, пъпеши, соленки, фокуси, други печива, мед от магарешки бодил, от лавандула, диадеми с приветливи жабчета, дългостеблено растение, чието ухание напомня на жасмин, благотворителни чаши с рисувани норки, меденки от лимец, чаровни плетени кукли, благотворителни картички с любящи кокошчици, хипнотизиращи психеделични патици и други затрогващи герои.

Напомняме, че разполагаме с алманаси 2007, 2008, 2010-11, 2014-15, 2016, 2017, 2019-20 г. На фестивала няма как да ги мъкнем заради общия обем на планираните книги, така че ако ви интересува конкретен брой, най-добре си го поръчайте по e-mail за друг скорошен момент.

хрстн

Каним ви на: Писателска работилница, 21-26 август 2021, Крайморие

Пишещи приятели,

След Китен 2011, Велинград 2012, Велинград 2013, Китен 2013, Велинград 2014, Слънчев бряг 2014, Велинград 2015, Мелник 2015, Редактилниците в София 2016 (първа и втора) и Слънчев бряг 2016 и Кранево 2020, серията писателски работилници продължава. За първи път ще се съберем в Крайморие, с обещание за писане и плацикане. (По традиция, писането преобладава. )

Какво ще съдържа работилницата?

В нея ще си помагаме да:

си изясним какво искаме да кажем;открием как да го изразим най-въздействащо;развием уменията си с конкретни задачи;обсъждаме плодотворно текстовете си с други хора;редактираме художествени текстове, свои и чужди.

Заниманията ще продължат 4 дни, общо 16 (астрономически) часа, плюс индивидуални обсъждания. Този път на фокус ще бъдат:

Практическа работа по редакция на ваши текстове.Избор на лице и време за текста: предимства и недостатъци на различните камери.Брейнсторминг и бета-тестване на сюжети край лагерния огън вечер.

За кого е удачна тя?

За всеки, който:

обича да пише и иска да развива уменията си;се вълнува от другите страни на книгоиздаването, например разгласата и разпространението на готовата книга, хартиена или електронна, в България или в чужбина. (Препоръчваме ви да преслушате записите от Китен 2011; много от въпросите ви навярно ще открият отговорите си там.)

Кой ще я води?

Водещите Елена Павлова (известна и като Върджил Дриймънд, Лейни Кинг, Илайджа Джауит, …) и Калин M. Ненов имат опит като автори на проза, поезия и есеистика, участници в съавторства, преводачи, редактори и коректори, членове на конкурсни журита, издатели и разпространители.

Къде ще се проведе?

В къмпинг „Крайморие“ в едноименния квартал на Бургас. Вилите са на първа линия, с две спални с по две легла, баня, две тоалетни, кухненски бокс и хол. Гледката е един път ;), а най-близкият плаж – на няколко минути пеша.

Кога?

От 21 август (настаняване във вилите след 14 часа + вечеря) до 26 август (закуска, освобождаване на стаята до 12 часа, обяд, отпътуване). Заниманията започват на 22-ри предиобед и продължават до вечерта на 25-и.

Колко струва?

321 лв. Включва 225 лв. за пет нощувки, пълен пансион (закуска, обяд, вечеря), туристически такси и застраховки; и 96 лв. такса за самата работилница.

Как да участвам?

До 21 юли ни пишете на poslednorog-маймунка-gmail-точка-com. Ще ви добавим към мейл лист за вести и ще ви държим в течение за следващите стъпки.

Пак дотогава ни пратете и първата вноска „пазете ми мястото, ей!“ (известна и като „капаро“ ) от 100 лв. – използвайте някой от тези начини.

Внимание! Тази година местата са ограничени – вилите могат да поемат докъм 15 души. Ще обявим тук, ако местата се изчерпат.

Ако желаете, пратете ни и:

а) представяне в свободен текст (кратък разказ за себе си) до 3 стандартни страници (5400 знака);

б) свой художествен текст за редакция по време на работилницата – до 5 стандартни страници (9000 знака). Може да е завършен или откъс от нещо по-голямо. Ако имате конкретни въпроси по текста, включете и тях във файла.

Нещо друго?

Работилницата ще се състои само ако се запишат поне 8 участници. Доведете и другарче.

НБ! Ако имате специални нужди за менюто – вегетарианско, веганско, без определени храни… – опишете ги, когато се записвате.

Нещо друго?

Следете тази вест за промени! А в коментарите надолу ще откриете често задавани въпроси.

Ваши работилничари:
Еле и Кал

Копнеж за растящо творчество 2020: резултати

Приятели (:

През 2020-а в Копнежа за растящо творчество се включиха 36 автори, вдъхновени от близо 60 книги или поредици. Най-малкият ни участник беше на дванайсет.

И… ето кой грабна умовете и сърцата на нашето сборно жури (по ред на пристигане):

Фондация „Човешката библиотека“, Ателие за българска детска литература „Горната земя“, Фентъзи ЛАРП Център и „Фантастика и бъдеще“ отличават:

В категория до 10 г.:(няма участвали автори)В категория 11 до 14 г.:Хелин Хасанова – за „Тримата мускетари“Тея Чобанова – за „Вината в нашите звезди“ и „Къде си, Аляска?“В категория 15 до 18 г.:Максимилиан Георгиев – за „Атомни навици“Мартина Илиева – за „Джейн Еър“, „Поразените“ и „Крадецът на книги“Стела Петкова – за „Железният светилник“Гергана Генкова – за „Славея“Лилия Енчева – за „1984“Преслава Василева – за „Има ли места в рая“Михаела Колева – за „Тютюн“Сема Адемова – за „Моята орис“Люба Кирилова – за „Епопея на забравените“Виктория Славова – за „Без Мерит“Даниел Цветанов – за „Въздушно величество“, „Биография на Джей Зи“ и „Изкуството на победата“Надежда Нинова – за „На пет стъпки от теб“ и „Тази свирепа песен“Симона Зашева – за „Моята история“ и „Аз съм Малала“Никол Игнатова – за „Стъкленият похлупак“Елизабет Чолакова – за „Живот в скалите“ и „Вечната Амбър“Вяра Коларова – за „Портокал с механизъм“В категория 19 до 22 г.:Доника Димитрова – за „Малки големи неща“Добринка Гочева – за „Алиса в страната на чудесата“ и „Последният еднорог“В категория 23 до 27 г.:Люкия Трифонос – за „Несъзнаваният образ на тялото“ и „Човекът в търсене на смисъл“

~

Наградите тази година са книги от Човешката библиотека и „Горната земя“ – хартиени или електронни.

А) Ако предпочитате електронни, харесайте си три заглавия от този списък. А тук може да се ориентирате за какви възрасти препоръчваме всяка от книгите.

Внимание! Ако не живеете в България, това е единственият вариант, който ви предлагаме. Освен скъпите пощенски такси сме имали проблем и с изгубени/върнати колети, така че се отказахме да пращаме хартиени издания в чужбина.

Б) Ако предпочитате хартията, изберете си една книга от:

„Дупка в небето“ (препоръчваме за читатели до 10 год.)„Черният куфар“ (за читатели на 10+ год.)„Дивна“ (за читатели на 10+ год.)„Монетата“, първа част от трилогията „Аурелион – вечният баланс“ (за читатели на 10+ год.)„Мина и тайната на магиите“, трета част от трилогията „Приказки от Горната земя“ (за читатели на 10+ год.)алманах „ФантАstika 2008“ (за читатели на 13+ год.)„Бленуващите кристали“ (за читатели на 15+ год.)„Непоискано добро II“ (за читатели на 15+ год.) – в комплект с електронното издание на „Непоискано добро I“ (защото вече го нямаме на хартия )

Пишете ни на poslednorog маймунка gmail точка com какво избирате. Пишете ни още как искате да получите наградите и грамотите си:

на живо в София;или по пощата – ще ни трябват двете ви имена, пощенски адрес (вкл. пощенски код) и телефон.

~

Ако не сте сред отличените (получили сте писъмце със заглавие „Копнеж за растящо творчество: резултати“) – не унивайте. Четете! Пишете! Участвайте пак!

На вдъхновение!
Ние от Човешката библиотека, Горната земя, Фентъзи ЛАРП Център и Фантастика и бъдеще

Авокадо и лешояди четат Зелени разкази: 25 април 2021 г.

Приятели,

Със своеобразно анекдотично заглавие подготвяме раззеленяващ празник с благотворителен уклон и представяне на книга. Навръх Цветница, от 15 ч. в клуб за настолни игри „Абордаж“ на ул. Веслец 22:
– ще си припомним антологията „Зелени разкази (ама наистина)“.
– ще чуем аудиозапис на авокадо по системата Music of the Plants
– ще се отдадем на засаждане на малки стайни растения, които всеки ще може да си отнесе вкъщи и да им се радва!
– по ваш избор и преценка ще можете да оставите лепта за растенията – средствата ще бъдат дарени за опазване на дивата природа.

ВХОД свободен, но е необходимо отговорно да ЗАПАЗИТЕ своето място.

Хващаме вълната от благотворителни събития в „Абордаж“ в полза на лешоядите в България:
– лекция за лешоядите с д-р Атанас Грозданов на 21 април от 19 ч.
– книжни изкушения с вдъхновителите Trouble Bakers – разпродажба на книги на 24 и 25 април от 11 до 15 ч. непосредствено преди нашето събитие.

Включете се навсякъде! :))

Всичко това е в чест на Деня на Земята, защото е важно всеки ден неуморно и систематично да подпомагаме добруването и разцвета на природата и нейните многолики обитатели по разнообразни и находчиви начини!

Очакваме ви с нетърпение в дома и духа на живата медовина!

Ще имате възможност да си купите нашите Зелени разкази на рециклирана хартия (все още не сме покрили печатарските разходи). Разполагаме и с електронно издание, което се разпространява свободно и без защити, можете по всяко време да си го поръчате на poslednorog-въ-gmail.

Младежкият творчески клуб „Светлини сред сенките“ от Казанлък, който е част от авторите на Човешката библиотека, силно се ентусиазира да подкрепи каузата дистанционно и обяви, че всички средства от продажби на 25 април на книги, които са написали и илюстрирали, даряват в полза на лешоядите ^_^. Намислете си тук.

Ако метеорологичните условия позволяват (очертава се хубав ден), домашната градинарска работилница ще се проведе на тротоара пред „Абордаж“, а преди това ще четем вътре – при ограничен брой мечета заради противоепидемичните мерки.
Растенията също са краен брой ;), но са доста, непретенциозни и очакват своите нови приятели!

Заповядайте!

хрстн и ЧоБи

Авокадо и лешояди четат Зелени разкази: 25 април 2021 г.

Приятели,

Със своеобразно анекдотично заглавие подготвяме раззеленяващ празник с благотворителен уклон и представяне на книга. Навръх Цветница, от 15 ч. в клуб за настолни игри „Абордаж“ на ул. Веслец 22:
– ще си припомним антологията „Зелени разкази (ама наистина)“.
– ще чуем аудиозапис на авокадо по системата Music of the Plants
– ще се отдадем на засаждане на малки стайни растения, които всеки ще може да си отнесе вкъщи и да им се радва!
– по ваш избор и преценка ще можете да оставите лепта за растенията – средствата ще бъдат дарени за опазване на дивата природа.

 

ВХОД свободен, но е необходимо отговорно да ЗАПАЗИТЕ своето място.

Хващаме вълната от благотворителни събития в „Абордаж“ в полза на лешоядите в България:
– лекция за лешоядите с д-р Атанас Грозданов на 21 април от 19 ч.
– книжни изкушения с вдъхновителите Trouble Bakers – разпродажба на книги на 24 и 25 април от 11 до 15 ч. непосредствено преди нашето събитие.

Включете се навсякъде! :))

Всичко това е в чест на Деня на Земята, защото е важно всеки ден неуморно и систематично да подпомагаме добруването и разцвета на природата и нейните многолики обитатели по разнообразни и находчиви начини!

Очакваме ви с нетърпение в дома и духа на живата медовина!

Ще имате възможност да си купите нашите Зелени разкази на рециклирана хартия (все още не сме покрили печатарските разходи). Разполагаме и с електронно издание, което се разпространява свободно и без защити, можете по всяко време да си го поръчате на poslednorog-въ-gmail.

Младежкият творчески клуб „Светлини сред сенките“ от Казанлък, който е част от авторите на Човешката библиотека, силно се ентусиазира да подкрепи каузата дистанционно и обяви, че всички средства от продажби на 25 април на книги, които са написали и илюстрирали, даряват в полза на лешоядите ^_^. Намислете си тук.

Ако метеорологичните условия позволяват (очертава се хубав ден), домашната градинарска работилница ще се проведе на тротоара пред „Абордаж“, а преди това ще четем вътре – при ограничен брой мечета заради противоепидемичните мерки.
Растенията също са краен брой ;), но са доста, непретенциозни и очакват своите нови приятели!

Заповядайте!

хрстн и ЧоБи

Нов дом за книгите ни: клуб „Другият замък“

Приятели,

Книгите на Човешката библиотека имат още един дом. Ето и представянето му накратко:

„Другият замък“ е клуб за настолни игри. Той е и магазин за игри и книги, турнирно пространство, зала за фантастични събития. Местенце, където разпалено общуваме за това, което ни вълнува. Направихме го, защото искахме такова място да съществува.

Повечето посетители идват в Замъка, за да играят настолни и ролеви игри. Други са ни харесали като кът за творчество. Трети пият кафе при нас, докато работят онлайн. Четвърти оцветяват фигурки, разменят карти, четат книга, или просто наминават да обсъдят последния филм, който са гледали. Но това, което не спираме, е да играем.

Заповядайте в Замъка.

София, ж.к. Полигона, бл. 43, партер • зад The Mall.

Всяка наша книга там се предлага с 10 процента отстъпка от коричната си цена. Отбийте се и ги разгледайте – те ви чакат, както и домакините на Замъка!

В подготовка за „Хроники на глухарчетата“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото ни издание е колективната повест в стихове „Хроники на глухарчетата“ на клуб „Светлини сред сенките“:

Искате ли да надникнете в главите на тийнейджърите? Да проверите от първа ръка какво си мислят те за своите родители, учители, приятели? Дали са самотни и неразбрани, дали са жертва на насилие в училище, или намират сили да се справят с „феймъсите” и „важняците” – или пък просто са се събрали, за да споделят с вас своите притеснения и копнежи под формата на задружна история?

Може би ще ви е интересно и това как самите хлапета приемат дистанционното обучение. Как се справят с пандемията и дали всичко това ги променя към добро или ги прави лениви и безотговорни… А може би всички заедно, автори и читатели, ще научим нещо важно от тази книга.

Може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки от повестта и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ще намерите седмичната ни публикация с откъси от повестта.

~ В следващите редове героите ни показват, че се възползват от всяка възможност за шеги и радост, но в същото време мислят за групата, от която са част, и за това как да я скрепят, за да стане по-силна срещу проблемите, с които се сблъскват. 

– Миро, малко си изцапал

ризата си, колко жалко!

– Мандарини съм излапал

доста повече от малко.

Ето, другите не мога…

– Във беседката да седнем!

– Да се закълнем, за бога!

И на храната да наблегнем! –

Бобо смешно се ухили.

– Как ме зяпнахте учудено!

– Ех, момчета, нямам сили,

толкова сте превъзбудени,

а всъщност, да го кажа честно,

ще е трудно и опасно,

изобщо няма да е лесно

(отсега да ви е ясно)

клетвата да удържите…

– И защо да не успеем?

– Палите се и горите.

– Ще откриеш, че умеем

тайните си да опазваме –

рече Тони. – Хайде, стига!

Не е нужно да разказваме

на някого какво постигаш,

след като веднъж откриеш,

че с група все пак си по-силен

и страховете си ще скриеш…

– И някакъв тъпак дебилен,

не ще посмее да те рита,

защото сам си в махалата

или защото сам се скиташ

в места, опасни за децата –

прекъсна го надъхан Бобо.

– Каквото и да ни се случи –

той замисли се, не много, –

без много труд ще се получи

това приятелство, заричам се,

по-вярно даже и от куче,

по-яко даже от обичане.

Заклевам се пред вас, до гроба,

да бъда верен и лоялен,

дума имате от Бобо.

Не съм велик и уникален,

ръка ви давам, не е много.

– Кълна се! – Миро произнесе. –

Със вас да бъда обещавам! –

и длан към Бобо той поднесе.

– И аз съм с вас и се надявам…

– Макар че ти си поетеса –

не се сдържа отново Бобо.

– Кълна се, стига се намесва!

Да бъда вярна, знам, че мога!

И Тони длан подаде тихо.

– Заклеваш ли се? – пита Бобо. –

Кълнеш се, знам, недей се вкисва,

но не говориш много-много.

Ето, вече сме заклети,

участници в една завера,

в която всеки слаб приет е

и закрила ще намери.

~ Спречкванията между децата в един клас са неизбежни, всяко от тях е личност и иска да бъде чуто. Иска същността му да бъде призната за важна. До какво може да доведе това, ще видите в следващия откъс…

– Госпожо, стана нещо страшно,

поне домът е невредим,

но вчера нашите съседи

кухнята ни наводниха.

Няма загуби, повреди,

но от водата се размиха

няколко тетрадки, даже

учебникът ми още съхне…

– Яна, трябваше да кажеш!

Ще те чуем във четвъртък.

Някой се изсмя, а Яна

кимна само и подсмъркна.

– Наводнение?! За смяна

е къщата ти и главата,

в която само въздух има…

Вземи да слезеш на Земята! –

изсъска първа „кифла“ Ина.

Засмя се и коса заметна.

Тогава се намеси Тони.

– Ще кажа точно и конкретно,

че Ина празни думи рони,

обажда се и коментира

(на всяка манджа мерудия)

неща, които не разбира.

Май тъй проблемите си крие.

Класът притихна. Изумени

важняците едва успяха

да си дадат известно време –

какво се случи, не разбраха.

За миг дори и госпожата

пред бюрото се поспря.

Ина, „феймъска“ позната,

подскочи и се разкрещя:

– Как смееш ти, смешник задръстен,

за мен да правиш забележки?

– Я млъквай! – страшен и намръщен

подвикна Бобо със насмешка.

– Не иска никой да те слуша,

че мозъкът ти е пързалка,

а в тялото си като круша…

– Съобразявайте се малко! –

призова ги госпожата. –

В часа се учи, не се спори…

Но не спираха децата,

всеки някой заговори.

Ина седна и посърна,

замълча и се разплака.

Петя бързо я прегърна,

а пък Петя беше драка.

Тя избълва сто закани

как виновните ще патят,

колко тясно ще им стане

даскалото: „Ще ви млатят!“.

Звънецът би и той избави

от този ужас госпожата.

Петя спря да се разправя.

Навън се втурнаха децата.

Неудачниците смели

със усмивки спотаени

и лица попребледнели

останаха известно време

в кабинета и откриха,

че имат първата победа

като екип. Те победиха.

– Обърква ми се словоредът,

а глад ме гони, много ясно,

но, брат, успяхме срещу Ина!

Справихме се тук прекрасно

и с Петя спорът се размина.

[…]

Но битката, а не войната,

спечелена бе, а далеко,

така далеко са децата

от цялостна, добра победа

над всеки враг с хаштаг „насилник“,

над всеки „вътрешно повреден“,

но демонстриращ власт и сила.

~ Последният откъс, който сме подбрали за днес, ни пренася в една доста позната реалност. Каква роля играе тя за развитието на нашите герои, вижте сами:

Неделя – празен ден, самотен…

Без уроци и домашни,

глави надничат неохотно

през прозорците. И страшно

е навън, защото няма

деца пред блока да играят.

Площадката така голяма

сега изглежда. Всички знаят,

че в блока има „положителни“

семейства цели, в карантина.

Стоят си вкъщи, задължително,

че полицай ако намине

и не открие „задържаните“,

едва ли ще се справят с глобите.

Щом кажат: „Вкъщи ще останете!“,

дори да са сгрешили пробите,

стоиш и чакаш да премине,

защото всичко преминава

и пак небето ще е синьо,

а споменът ще забавлява.

Така е, кой не се шегува

с нещастия преодолени?

Такъв човек не съществува

и няма как, във наше време.

Яна размисли и написа

най-дългото си извинение –

за Ема, даже го подписа

с „гиф“, изразяващ притеснение

и срам. Но знаеше, че може

без прошка дълго да остане.

„Ще чакам, ако се наложи!

Накрая може и да станем

приятелки, какво ни пречи?“ –

така си каза и зачака.

Ема изпрати ѝ човече

усмихнато и я разплака.

После обясни подробно,

че е простила и че чака

резултат от трета проба.

– Бях съвсем сама, а в мрака

на нощта се ужасявах.

Не може никой да ме вижда

и на чудо се надявах…

– Знаеш ли, че ти завиждам –

каза Яна. – Даже исках

и аз във болница да вляза.

– О, недей поема риска!

Оказва се, не е зараза,

а тежка, яростна простуда –

пневмония обикновена…

Лежа си тук, сама се чудя,

нали сме в „извънредно“ време,

прокашляш ли, и си с „корона“.

Да знаеш, че не е така.

– Държах се с теб като от „трона“

Разбирам го едва сега.

По-скоро да си с нас, в тайфата!

„Короната“ ще си замине,

Ще искам прошка от децата.

Все пак учебната година

единни трябва да завършим.

– Така е, Яна, ще се справим,

всеки своето ще свърши,

а разпрата ще я забравим!

В подготовка за „Хроники на глухарчетата“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото ни издание е колективната повест в стихове „Хроники на глухарчетата“ на клуб „Светлини сред сенките“:

Искате ли да надникнете в главите на тийнейджърите? Да проверите от първа ръка какво си мислят те за своите родители, учители, приятели? Дали са самотни и неразбрани, дали са жертва на насилие в училище, или намират сили да се справят с „феймъсите” и „важняците” – или пък просто са се събрали, за да споделят с вас своите притеснения и копнежи под формата на задружна история?

Може би ще ви е интересно и това как самите хлапета приемат дистанционното обучение. Как се справят с пандемията и дали всичко това ги променя към добро или ги прави лениви и безотговорни… А може би всички заедно, автори и читатели, ще научим нещо важно от тази книга.

Може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки от повестта и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в  По-желалите  – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме още откъси от повестта.

~ Тук може да разберете как нашата Яна започва да обмисля идеята за нещо, което да допринесе за общото благо – нещо ново, силно и добро:

– Яна, питам се къде си?!

Знам, добра си поетеса,

но предметът математика

иска цифрова граматика.

– О, госпожо, пишех нещо.

Топло ми е, чак горещо,

и числата ме омайват,

май главата ми замайват.

Може би магия има –

заумувала съм в рима.

– Яна, почвай да разбираш –

вече втора двойка имаш!

Смее се класът с наслада,

смеят се, че някой страда.

Вече и не се преструвам,

че нещо ме интересува,

в този тъй объркан клас.

Глухарче съм свободно аз.

[…]

Яна умна е, но знае,

че разсеяна витае

все във своите вселени.

Там е светло и зелено,

а летене и римуване

начин са за съществуване.

„Ако на себе си не мога

да помогна много-много,

за някой нещо ще направя –

това не бива да забравям!

Нали така говори баба,

когато се почувствам слаба

и от помощ се нуждая:

наместо тъжна да блуждая

в отчаяние и страх,

за другите, за част от тях

да сторя някакво добро.

Това изпълвало с любов,

дори те правело щастлив.

Разбирал си, че щом си жив,

че щом си нужен и полезен,

с униние си губиш времето.

~ Откъс, който ни припомня за силата на единството срещу всяка беда или дори срещу училищните побойници. Дори и нещо обикновено като детска беседка може да символизира обща цел и закрила….

Звъни звънецът. С писъци

навън изхвърчат хлапетата

и без ред и без списъци

всеки, кой от където е,

бърза да се завърне.

В двора само биячите

някой може да зърне.

Те остават – „играчите“ –

важни, страшни, изгърбени,

от гнева си и страстите

сякаш вече обръгнали.

Но без тяхно участие,

ясно е, несъмнено,

нямаше да ги има

плахите, устремените

към целта си любима,

за биячите – плячка,

цел за вечно потискане.

Всеки сам, бива смачкан,

но заедно ще са силни.

[…]

– Като деца, там сме играли,

всичко беше чисто, здраво.

За по-добро не сме мечтали

и да си го кажем право,

Беседката за нас е символ

на детството ни, това е.

– Такова място е със сила.

Прав е Миро, пък и знаем,

че по-добро просто нямаме

в града ни толкова малък.

– Хайде, нека да престанем,

не съм хапвал и залък. –

Бобо спря и се зачуди

защо ли с тях е тъй припрян?

Странно чувство се пробуди

в него – че ще е разбран.

Никой с нищо не показа,

че греши и че е смешен.

– Пътьом виц ще ви разкажа

езика да си почеша –

добави малко смутено.

А после тръгнаха дружно

от нещо развеселени.

Дори не беше им нужно

да говорят за плана си,

сякаш всички си знаеха,

че са открили клана си.

И без думи мечтаеха.

~ Тук може да видите как дори и най-добрите могат да се окажат лошите, ако просто забравят да обръщат внимание на околните… Светът боледува отдавна от такива болести, но и до днес не сме излекувани…

Едно момиче, с име Ема,

от клас съседен ги намери,

отказаха да я приемат –

била със лоши маниери.

– Тя е различна, особнячка,

на нас изобщо не прилича…

– Ще ни превърне в лесна плячка,

вижте я как се облича!

– И снимки прави, и рисува,

все в черно, като някой демон.

– Все едно не съществува.

И аз не ща да я приемем!

Крещеше всеки, Тони само

мълчеше с поглед в коленете.

– Едва ли е беда голяма,

обаче първо помислете! –

все пак изказа се накрая. –

И нас така ни коментираха.

– В друг клас е, откъде ще знае,

че нелегално се събираме –

Яна го прекъсна строго.

– Ако разкаже за „квартирата“,

ще пострадам аз най-много,

че лидер съм, че се събирате,

защото всички ви събрах…

– Така е – Тони се съглася. –

Отхвърлянето не разбрах

с какво за нас ще допринася?

– Е, лично аз съвсем не искам

непозната особнячка

да дойде и да ни накисне –

подвикна Бобо. – Правя стачка!

Нови няма да приемаме

в извънредно положение!

– Да споря с вас не се наемам,

но тя си има и умения –

тихо Стефан проговори. –

Снима и рисува чудно.

Наистина, не ща да споря,

но в училище е трудно

да блеснеш, ако си различен.

– Все едно не сме разбрали! –

каза Миро. – Не обичам

да обяснявам, но едва ли

тази Ема ще се впише

в групата ни суперскромна.

[…]

И забравиха момичето,

някаква самотна Ема,

че защо им е такава,

как така ще я приемат,

вече имат име, слава…

А навън, във дъждовете

и пандемията тиха,

подгонени от ветровете,

глухарчетата се покриха.

Забравиха за полет волен,

забравиха и за приятелство.

Пандемия – светът е болен,

без обич, милост, разбирателство.

 

В подготовка за „Хроники на глухарчетата“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото ни издание е колективната повест в стихове „Хроники на глухарчетата“ на клуб „Светлини сред сенките“:

Искате ли да надникнете в главите на тийнейджърите? Да проверите от първа ръка какво си мислят те за своите родители, учители, приятели? Дали са самотни и неразбрани, дали са жертва на насилие в училище, или намират сили да се справят с „феймъсите” и „важняците” – или пък просто са се събрали, за да споделят с вас своите притеснения и копнежи под формата на задружна история?

Може би ще ви е интересно и това как самите хлапета приемат дистанционното обучение. Как се справят с пандемията и дали всичко това ги променя към добро или ги прави лениви и безотговорни… А може би всички заедно, автори и читатели, ще научим нещо важно от тази книга.

Може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки от повестта и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в  По-желалите  – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме още откъси от повестта.

~ Следващият откъс ще ви покаже как ежедневните тревоги често преобладават над световните, но вътрешната свобода, която и нашата героиня носи в себе си, помага да се справиш с всичко:

– Коронавирус! – някой каза,

в Китай от седмици върлувал,

бил опасен и заразен…

– Но защо да ни вълнува?

Няма никаква гаранция,

че ще стигне до България!

– Яна, грипната ваканция,

от нашия си вирус, стария,

се очертава февруари –

Бобо беше гръмогласен.

– Оле, как ме изпревари!

Грипът уж не е опасен,

уж не идва по команда,

а почивката се знае

(даже в скромната ни банда)

точно всеки път кога е –

каза Миро и зарови

пръсти в буйната си грива.

– Май за плановете нови

идва време и не бива

да изпускаме момента –

Яна хитро запремижа. –

Ето маршмелоу – мента!

Идеите са моя грижа. –

Тя подаде им пакета,

Бобо грабна го ухилен,

Тони се посмръщи леко,

Миро пък като ужилен

дръпна се по-надалеко.

– Мразя мента, престанете!

– Ментата не е за всеки,

ама вижте, погледнете!

Жаби, гущери, зверчета…

– Стига, Бобо! – каза Тони. –

Я вземете се стегнете!

Оставете ги бонбоните!

Имаме проблем ужасен,

контролното по математика.

– Тук и аз съм с теб съгласен,

май че пак ще си изпатите,

Яна, Бобо, че не учихте…

– Да, забравихме, така е.

С конското дали приключихте?

Знам дилемата каква е –

двойките за да поправя,

трябват няколко шестици…

– Повече недей забравя!

Все пак сме и ученици –

каза Тони недоволен,

но Яна сякаш се отнесе,

погледът ѝ див и волен

към свободата се понесе.

~ Малък откъс, който ни напомня за истинските ценности – стремеж към нещо по-добро, по-висше…

Междусрочната ваканция,

която беше само ден,

стана грипна и с гаранция,

така светът е подреден,

да продължи поне дузина

дни на свобода и радост.

А грипът от Китай премина

в Италия. – Това е гадост! –

разпален Бобо обяви.

– Китайците изяли нещо,

май прилеп, тъпо е, нали?

– Не се пали така горещо!

Далечни, чужди са беди –

подхвърли Тони и добави:

– Класната ме убеди

с Яна дуо да направим,

да учим всеки ден задачи.

– Това е вярно – кимна Яна. –

– По всичко „шест“ и „пет“ съм значи,

една развалка ми остана –

по математика съм „тройка“.

– Да зубриш извънредно, плачааа! –

извика Бобо. – Нямам двойки.

Умни сме и ще се справим –

Миро проблема не подмина.

– Това не бива да забравяме!

Отличникът е уважаван

от възрастните, обществото…

Важно е и заслужаваме

да вземем всичко от живота.

~ Нещата не винаги се развиват така, както ни се иска, но винаги можем да намерим нещо положително и цветно във всяка ситуация:

Ваканцията мина бързо,

поучиха и поиграха.

Хлапетата като отвързани

по улиците често бяха.

Но не щеш ли „карантина“

съобщиха и повториха,

а вирусът не ги подмина

и границите се затвориха.

„Извънредно положение! –

написа Бобо пръв във чата. –

Огладнях от възхищение,

нали е истина позната,

че огладняваш, щом щастлив си?!

Ваканцията продължава.“

„Радвай се, че още жив си! –

написа Тони. – Тежко става

положението наше.“

„Успокойте се, момчета,

забъркаха ни в тази каша,

но е за цялата планета

и лесно ще се оправдаем,

задачите че не разбираме,

че за училище нехаем

и времето си с чат убиваме.

„Да не излизат!“ – генералът

нареди и ще се спазва.

Надявам се, че сте разбрали,

че после да се не наказваме“ –

написа Миро и усмивки

цял ред във групата изпрати.

– Тук ще си правим и „забивки“,

живи интернет пирати

ще станем и ще оцелеем –

доволно Бобо се изказа.

– И без „забивки“ се живее! –

Яна видео показа

с новата си пъстра маска

на цветя и пеперуди.

– Що не се напъхаш в каска? –

Бобо ѝ смя се и чуди.

– Разговори, моля, стига! –

каза Миро много строго.

– Хайде, да играем „Лига“!

Аз да ви науча мога.

~ Щом сме заедно, ще се справим с всичко в реалния и въображаемия свят:

И се втурнаха в играта,

а макар и виртуално,

територия позната

бе тя за тях. – О, гениално!

Ще играем, ще си чатим –

каза Яна – бе открила

чата в „Лигата“.

– Ще питаш,

ако не вдигаш лесно „скила“! –

Миро в играта ги въвлече,

хвана се да ги научи. –

С мен ще стигнете далече,

здрав отбор ще се получи.

И навлязоха в играта,

ваканцията продължаваше.

Всеки гледаше си „стата“,

Яна леко изоставаше.

– Хайде, кулата да вземем!

– Не, дракона или барона!

– Рано е, не им е време! –

крещеше всеки в микрофона.

Родителите им работеха,

а училището спеше,

май за първи път в живота им

злото в тяхна полза беше.

Наричаха го „карантина“,

но извънредно положение

бе то и в полза на мнозина,

спасили се от задължения.

Децата „цъкаха“ си „Лига“,

родителите само „Стига“

повтаряха или „Учете!“.

– Загива нашата планета,

но осъзнават ли се те? –

Бобо нагъваше кюфте

и мърмореше под нос.

– Два часът е, аз съм бос,

рошав съм и по пижама,

за майка ми това е драма.

~ Можем да се поучим от гледната точка на децата, които намират начин да са весели и да играят във всяка ситуация. Маските за тях са нещо забавно, а не повод за тревоги и страх:

Коронавирусът превзе

големите ни градове.

В коронавирусната криза

без маска никой не излиза.

А младежите, децата

пак намериха играта –

маски с всяка щуротия,

що им хрумна да открият,

си поръчаха веднага.

– Готина е, но ми стяга –

каза Бобо и показа.

– Вейдър пази от зараза!

Маска филмова си имам,

ще я нося даже зиме

вместо шал, така да знаете –

покрай мене ще си траете.