Kalin M. Nenov's Blog: Човешката библиотека / The Human Library, page 52

Гостуват ни: "Легенди от Перг"

[image error]

Страхливецът и звярът

Леофолд, Гуорин и Герян против волята си са въвлечени в борба на живот и смърт – борба, в която откриват собствените си сили и смелост, опознават себе си и стават първи. Първи, но не за последно…

[image error]

Тайната на Мердеран

Във втората част от четирилогията основните персонажи Леофолд, Гуорин, Нуме и Нела са подложени от силите на мирозданието на неимоверни изпитания и доказват, че са достойни и способни да осъществят висшата мисия, за която са предназначени.

[image error]

Блатистата земя

В името на дадената дума героите на романа вдигат платна с легендарния кораб Дуркгадор към тайнствените земи в Перг. На остров Фуоли, за който е известно много малко, ги очакват нови врагове, нови приятелства и много изненади. Ще се запознаят с бурфените, цивилизацията на които е основана върху стъклото, ще открият удивителната природа на Фуоли и странните блатни твари. От друга страна, Блатистата земя е на прага на верска война, която ще означава край на целия остров. Някой трябва да предотврати тази война.

Решен на всичко в името на вярата си емир, разполовена страна, изчезнал престолонаследник, тайна организация, забранени планини и единствен скрит лагер, където може да се живее свободно.

За тези, които знаят цената на обичта и свободата.

[image error]

Азбуката на боговете

Всяко пътешествие има край. Както и всяко щастие и всяка мъка.

В този последен том на "Легендите от Перг" пътешествията на Леофолд, Гуорин, Нуме и Нела завършват в земи, които са им едновременно и много познати, и много чужди. В Дернат, където ще научат всички тайни за себе си и за тези, които обичат, за нашите герои също предстоят много изненади. И дори повече от изненади…

Стари приятели, изникващи пред нас в различна самоличност, вековни загадки, убити богове, заледени полета, величествени генерални сражения и намерили себе си герои.

Може всяко пътешествие някъде да свършва, но преживяното и наученото остава у нас и за нас. Легенди от Перг е разтърсващо повествование за предразсъдъците и за това да не се отказваш да постигаш.

Авторът за книгите си:

Не искам книгите ми да се четат само защото са вдъхновени от различни култури, а защото са добри фентъзи романи, които разказват интересни истории със силни характери. Когато създавам различните светове, същества и герои, аз преди всичко използвам собственото си въображение. Не се опитвам да покажа на света колко богата е турската култура, защото съм писател, а не мисионер. Затова черпя от съкровищниците както на западната, така и на други култури. Използвам само някои цветове от турската и ислямската митологии, както и древни приказни сказания, за да обогатя моите светове, и смятам, че това ще бъде интересно и за западния читател. В крайна сметка става дума за култура на повече от 1000 години, изобилстваща от митове, вярвания и фолклор. Но отново искам да подчертая, че в книгите си аз не само се опитвам да комбинирам продукти на различни култури, но и да пиша произведения със силни послания. Не обичам историите, които  разказват единствено приключения, а обичам приключения, които има какво да ни кажат. Така например, тема на първата книга от четирилогията са предразсъдъците, които имаме към другите, но и към самите себе си; на втората е расизмът, на третата – необходимостта от свобода на вярата и убежденията, а на четвъртата – радикалният национализъм, който създава огромни проблеми и води до конфликти и войни, каквито са конфликтите между турските и кюрдските крайни националисти в съвременна Турция. Но, разбира се, аз не съм идеологически писател. Аз пиша вълнуващи фентъзи истории за невероятни приключения със страхотни герои, но вярвам, че един роман може да изпълнява повече от една задача – да ни разказва вълнуваща, удивителна история с герои, които ще заобичаме и с които ще поискаме да станем приятели, и в същото време да носи силно послание, да разкрива човешката жестокост и да търси начини да я спре.

Издава: ИК "Арка"

Поръчайте книгите директно от издателството. И те, като нас (и повечето малки издателства в България), са се напарили с големите книгоразпространители и не работят с тях.

Малкото четене

(Началото е тук.)

Суматоха в Света на дракона

Пролог

 1.

Уловката на тайните проходи беше, че можеха да се използват и в двете посоки.

Някой се промъкваше по тайния проход, за да влезе в замъка.

Някой друг се промъкваше по тайния проход, за да излезе от замъка.

– Какво правиш тук? – зададе логичния въпрос Елизабет, владетел на Света на дракона.

– Ами, Шефе… – изфъфли мъжът, захапал кинжал в уста.

Двамата се спогледаха, коленичили един срещу друг в калта. Мъжът нехайно скри кинжала зад гърба си.

– За какво ти е този кинжал? – на Лиз не й убегна жеста му.

– За да всявам страх и ужас.

Тя го изгледа с подозрение.

– А ти накъде? – контрира той.

– Излизам – отвърна Лиз с достойнство. – На разходка. Сега, ако не възразяваш…

Опита да го заобиколи, но той не помръдна.

– Няма да се скатаеш от екзекуцията, нали, Шефе?

– Как смееш да ме обвиняваш в нещо така долно и подмолно? – възмути се тя.

– Извинявай – смирено се отдръпна мъжът и я остави да пропълзи покрай него. Сетне отново захапа кинжала и продължи през прохода към кралската спалня.

2.

Градът осъмна облепен с плакати. „Посетете кралския преврат!", призоваваха с готически шрифт те, „Бъдете част от разгневената тълпа! Почувствайте екипния дух – само за пет ринва!". Отдолу, под гравюрата на тълпата, размахваща вили, коси и лопати, с по-дребен шрифт беше добавено: „Сечивата не са включени в пакета (всеки да си носи)".

А сред разгневената тълпа цареше смут.

– Какво, по дяволите, е това? – градският ковач размахваше стрък цъфнал пащърнак.

– Ми… пащърнак – отвърна момчето и нервно пристъпи от крак на крак. Сред множеството се понесе възмутено шушукане.

– Аз за какво те пратих на пазара, а?

– За домати! – храбро вдигна поглед момчето. – По-презрели!

– Е? – ковачът нави ръкавите на ризата си и скръсти ръце пред гърдите си. – Е?

– Ама нямаше домати! Пазарът е затворен, щото всички са на площада!

– Тъй, тъй! – потвърдиха няколко от присъстващите търговци.

– И откъде се взе тоя пащърнак? – смръщи вежди ковачът.

– Набрах го сам – изпъчи се момчето, – от мойта собствена градина!

– Яйца поне не намери ли?

– Не! Но имам още арпаджик и праз лук!

За демонстрация момчето извади и стрък праз от джоба на късите си гащи.

– Предлагаш – провери дали е разбрал ковачът – да целим Шефа с праз лук и пащърнак?

Момчето вдигна рамене.

– Иначе щеше да стане голямо мазало – изтъкна. С което чашата преля.

– Ние сме най-кошмарната разгневена тълпа – проплака ковачът. По червендалестите му бузи се стекоха няколко едри сълзи, които той изтри с юмрук. – Знаете ли аз за какви разгневени тълпи съм слушал от тате? С факли и вили, и… всичко!

3.

Бунтовниците бяха объркани.

– Няма я – установи главатарят на шайката, мъж суров на вид и непоколебим на дело. В мирно време, по съвместителство –  лютиер.

– Проверихте ли в гардероба? – градският озеленител метна подозрителен поглед към големия кралски гардероб.

– Няколко пъти! – отвърна друг от бунтовниците, дизайнер на свободна практика и околийски маникюрист. – Преобладават цветовете от миналия сезон!

– Лилаво? – поинтересува се главатарят. – Жалко, че му мина модата, ходеше ми на тена.

Бунтовниците тъкмо изразяваха съгласието си, когато тайният капак в пода се отвори и оттам изникна мъж, захапал кинжал.

– Ето ме и мен! – изплю кинжала той.

– Къде се губиш? – посрещна го главатарят.

– Закъснях – обясни мъжът – и охраната на входа се беше сменила.

– Сфинксът?

– Аха. Не ме пусна и заобиколих през тайния проход. По пътя засякох Шефа.

Главатарят премига.

– Шефа? – попита. После реши, че не е вложил достатъчно емоция, и се поправи: – Шефа?!

– Шефа – потвърди бунтовникът.

Главатарят го хвана за яката и го притегли.

– Тъпак! – изкрещя в лицето му. – Идиот!

– Няма страшно – зауспокоява го новодошлият, – тя обеща да не бяга.

– Естествено, че ще ти обещае! Тя винаги обещава, после я хваща сценичната треска, и ходи я търси из горите!

Духът на бунтовниците рухна.

– Сега какво? – промълви педикюристът. – Отменяме ли преврата?

– И дума да не става! – беше непоколебим главатарят. – Просто ще й пратим Интуиция.

4.

Лиз бягаше сред дърветата и изпитваше угризения. Първо, беше обещала да не бяга. Второ, беше излъгала бунтовника в тайния проход. И трето, от притеснение си гризеше ноктите – навик, който се опитваше да изкорени през последните стотина години.

Освен това беше изправена пред дилема. Влад я бе накарал да се закълне тържествено в короната и скиптъра, че няма да се телепортира преди екзекуцията.

– Е, какво пък? – промърмори. След като така и така беше погазила ред морални и етични норми, можеше да пренебрегне и това. Вдигна ръка във въздуха и понечи да щракне с пръсти. Леден, костелив юмрук се стегна около китката й.

– Не позна – погъделичка я по ухото нечий дъх. Сетне Лиз наистина се телепортира. Само че вместо на самотен тропически остров се оказа на площада.

5.

Стълбите на ешафода проскърцаха, когато се изкачваше по тях. Тълпата я посрещна с възгласи. Наоколо запрехвърча пащърнак. Долу, на площада, вещицата Интуиция съсредоточено разглеждаше ноктите си. Ако не я познаваше, Лиз би решила, че се чувства виновна.

Палачът се огледа безпомощно.

– Сега какво? – прошепна в ухото й.

Лиз вдигна рамене.

– Здравейте! – помаха сковано. Краката й трепереха от притеснение.

– Здравей, Шефе! – отвърна тълпата в един глас.

– Чудесен ден за обесване, нали? – любезно се поинтересува градският ковач.

– Направо прекрасен – съгласи се Лиз.

– Възславен – допълни палачът.

Настъпи неловко мълчание.

– Умри, вещице! – изрева ковачът, за да разчупи леда. Тълпата поде вика му. Към ешафода полетя нов залп пащърнак.

– Къде е Влад? – използва момента, за да прошепне трескаво палачът.

– Не знам – също шепнешком отвърна тя, – обеща да не закъснява.

6.

Влад беше изпаднал в творческа криза.

– Радетел, свидетел – изброяваше той, надвесен над дълъг пергамент с перо в ръка, – светъл?

Трескаво дописа последния стих на пергамента.

– Защото за достойния владетел – прочете – наш'та Лиз е пример светъл!

– Не става. Това, последното, ще го смънкам – реши след кратък размисъл.

Сетне зарови лице в ръцете си и потъна в самосъжаление. Градският часовник би осем.

– По дяволите! – сепна се Влад. Трескаво нави пергамента, наметна мантията и изхвърча от стаята.

7.

– Можех да съм на тропически остров – мърмореше Лиз. – Можех да ви оставя да си разигравате бунтовете и да си взема отпуска.

Палачът кимна с разбиране:

– Аз имах записан час за маникюр.

– На всеки… колко, петдесе-сто години? Абе май прекалено често ви се връзвам на акъла – продължи да нарежда Лиз, – да ме пита човек защо.

– Счупих си нокътя на показалеца – палачът размаха счупения си нокът пред лицето й, – а не мога да го изравня сам.

На площада тълпата започваше да се изнервя.

– Свобода! Равенство! Братство! – скандираше градският ковач, размахал във въздуха стрък поувяхнал праз лук. – Хайде малко по-живо де!

– Свърши ни пащърнакът – въздъхна главатарят на бунтовниците. Всъщност повечето от пащърнака тълпата беше хвърлила по тях, когато пристигнаха на площада и не водеха Шефа.

– Кво стана с тая екзекуция? – провикна се ковачът към двамата на ешафода.

– Ей сега! – отвърна палачът. – Чакаме слънцето да се вдигне над хоризонта.

– За да ми блести косата по-живописно – допълни Лиз. Тълпата се кротна. Изглежда разбра съображенията им.

А Влад още го нямаше.

8.

– Виж – опита се да го обясни на гигантския каменен лъв с човешка глава, – закъснявам.

– Извинявай – въздъхна сфинксът, – не е нарочно.

Но не се отдръпна от вратата.

– Искам да изляза от замъка, ако не възразяваш – напомни Влад.

– Не мога да се дръпна, докато не отговориш на гатанката ми.

– Но аз съм от вътрешната страна! Искам да изляза!

– И да влезеш във външния свят? – повдигна вежди сфинксът.

– Да! – извика Влад, но после размисли: – Не! Това е подвеждащ въпрос, нали?

– Нещо такова – допусна сфинксът. – Виж, Влад, наистина искам да те пусна, но са ме сложили на портата с някаква цел, неслучайно съм пазител на тази порта, портата е тук, аз я пазя…

– Нямаше какво друго да те правим.

– И така да е, трябва да отговориш на гатанката ми, за да преминеш.

– Не си ми задал никаква гатанка!

– Ха! А как ще отговориш на мълчанието?

Сфинксът млъкна.

– Не може да ми задаваш мълчание – изтъкна Влад.

– Издъни се! – възтържествува сфинксът. – Отговаря се с мълчание.

– Не се сещаш за гатанка, нали?

– Напротив. Умът ми е остър като бръснач, откакто пия отвара от мандрагора.

– Това трябва да го направите рекламен слоган.

– Какво е слоган?

– Мото в политическа, търговска или рекламна кампания. Ха! Отговорих ти!

– Е… – сфинксът с нежелание се отдръпна от портата. – Май че да.

9.

Сред тълпата се мерна ръката на Влад, развяваща пергамент.

– Време е! – разпозна го Лиз. – Хей, може ли за внимание?

Погледите на множеството се вдигнаха към нея. Палачът надяна примката на врата й.

– Свобода! – изкрещя тя след кратко колебание какво е прието да се крещи в подобни ситуации. Последваха няколко секунди, пълни с напрежение. Влад отвори уста да извика.

– Не! – извика вместо него някой друг. По площада, сред конски тропот и пръхтене, се задаваше Александър. Яздеше ниско приведен, почти долепил лице до сребристата грива на коня. В ръка стискаше дръжката на дълъг меч и сипеше закани:

– А си мръднал, а съм ти резнал ушите!

– Тате! – опита да го спре Влад, но Алекс го игнорира. Спря коня пред ешафода и се възправи на седлото в целия си величествен гняв.

– И окото ми няма да мигне, да знаеш – размаха меча си към палача.

– Станала е някаква грешка… – смънка универсалната реплика за измъкване от напечени ситуации палачът. Сетне се опита да изглежда възможно най-незабележим в единия ъгъл на ешафода. Тълпата посрещна неочаквания обрат с възторжени възгласи.

– Качвай се! – обърна се Алекс към Лиз и кимна към седлото. Тя го изгледа критично.

– Александре – въздъхна, – какви ги вършиш?

– Спасявам те! – изпъчи се той.

– Тате бе! – Влад хвана коня за юздата и го отведе настрани. Тълпата ги изпрати с бурни ръкопляскания.

– Какво правиш бе, тате? – тросна се Влад.

Алекс го изгледа отвисоко.

– Ами ти? – възмути се. – Седиш тук и зяпаш като…

– Не бе, тате – въздъхна Влад, – това не е наистина. Фарс е. Инсценировка.

– А? – не  разбра Алекс.

– Ей сега щях да прочета писмото за освобождаването й – додаде Влад. – Поема е, в рими. Щеше да трогне тълпата до сълзи!

– А – разбра Алекс или поне така му се стори.

– Ама чакай малко – разколеба се после, – защо?

– На хората им е скучно иначе – вдигна рамене Влад. – Нали знаеш, един здрав бунт от време на време повдига духа. Според Шефа хората така и така ще се бунтуват, по-добре е да участва в организацията, отколкото да я изненадат.

– А – този път наистина разбра Алекс.

– Развали ми сценария – нацупи се Влад, – с тоя кон.

– Стига де, откъде можех да знам? Ставам тая сутрин, тръгвам към кафенето и ха – на площада народ, мъкнат Шефа към някаква бесилка. Какво може да направи един порядъчен мъж в подобна ситуация?

– Можеше да звъннеш и да питаш.

– Нямаше време.

– Е, в крайна сметка не се получи толкова зле – призна Влад. – Внесе неочаквано разнообразие в днешния бунт. Иначе вървеше малко клиширан.

– Можеше да ти помогна със сценария – предложи Алекс, – ако беше питал.

– Притискаше ме краен срок. Трябва да си внесем писатели.

10.

– Хайде бе! – провикна се един от зяпачите на площада. – Ще я спасяваш ли, или ще дрънкаш?

Алекс му метна объркан поглед. Влад обаче съобрази по-бързо.

– Дръжте я! – изкрещя той – Ще избяга!

Бунтовниците се хвърлиха към Лиз с див рев. Алекс ги изпревари. Скочи от коня направо на ешафода, прегради пътя им и размаха меча над главата си.

– А сте се приближили – процеди, – а съм ви декапитирал!

Влад застана до него.

– Спрете, предатели! – внезапно смени страната той. Вдигна ръка във въздуха, готов за заклинание.

– А, да си ги нямаме такива! – възпротиви се главатарят. – Без магьосници!

– Хубаво, без – отстъпи Влад. – Тате, ти си.

Алекс изръмжа и направи широк кръг с меча над главата си. Главатарят, като най-схватлив, се хвана за гърлото, изхъхри и драматично се строполи на земята. Останалите послушно последваха примера му. Мечът изглеждаше остър.

Насочил оръжието срещу тълпата, Алекс хвана юздите на коня.

– Качвай се – нареди кратко на Лиз.

– Хей, не можеш да ми нареждаш, аз съм Шефа тука!

Той изпуфтя, качи се на коня и я издърпа напреки на седлото. По корем.

– Това е унизително! – пробва да се изсули обратно тя, но Алекс я задържа и пришпори коня.

Тълпата закрещя одобрително.

11.

– Е, какво беше това вчера? – поинтересува се Влад. По ъгълчетата на устните му потрепваше усмивка.

Както всяка сутрин, двамата с Алекс седяха в кафенето на площада. По близката полянка тичаше драконът и изпаднал в пролетна еуфория, береше маргаритки, лески и коренища с гигантските си лапи.

– Кое какво беше? – отвърна Алекс и сръбна от кафето си.

– Сещаш се – Влад се нахили. – Ти я отмъкна на коня си. В този свят това си е предложение за женитба.

Алекс въздъхна дълбоко. Облиза устни, стисна юмруци и посрещна проблема с достойнство.

– Влад, моето момче, когато мъжът и жената се обичат…

– Ако се каниш да ми четеш лекцията за птичките и пчеличките, искам да ти напомня, че съм на двадесет и шест години.

– Всъщност – призна Алекс – никога не съм знаел за какви птички и пчелички става въпрос. Искам да кажа, не съм биолог, но ако птичка и пчеличка… такова, ще настане генетичен хаос.

– Идеята май не е такава – допусна Влад. – Сега давай по същество.

– Ще си имаш братче – изстреля Алекс.

Влад премига.

– Не сега де – побърза да добави Алекс. – След две години. Исках да поднеса информацията деликатно, обаче ти ме припираш и виждаш ли какво стана…

– Две години? – повдигна вежди Влад. – Не е ли малко прекалено?

– Две години, три месеца и шест дни, точно – потвърди Алекс.

– А, ясновидството ти се обажда – разбра Влад. – Шефа знае ли?

– Още не. Но май започва да се досеща.

(следва)

От романа на Геновева Детелинова, който предстои да излезе в поредица "Човешката библиотека" (и все още си търси заглавие).

Ако искате да му бъдете По-желали – пишете ни!

Или ако случайно сте открили заглавието…

Копнеж за стажант на ЧоБи (лято 2011)

Приятели,

Това лято Човешката библиотека си търси стажант.

Стажантът ще усвоява и участва в цялостния процес по сбъдването на книгите на ЧоБи:

От подбора на текстовете и общуването с автори, преводачи и чуждестранни литературни агенти, през редакцията, коректурата, оформлението, отпечатването на хартиени и е-книги, разгласата и разпространението им, до спътничещите дейности на Човешката библиотека: организация на Копнежи, живи срещи, нежни революции…

Постоянен ваш ментор в стажа ще бъде Калин, а останалите Чобити ще се включват според времето и желанието си.

Продължителност: 3-4 часа на ден, 2-3 дни в седмицата, 5-7 седмици в периода 21 юли – 22 септември. Конкретните дни и часове ще избираме заедно, така че да бъдат удобни и за вас, и за нас.

За да се кандидатирате, пратете ни (на poslednorog – в – gmail . com) отговор на въпроса:

Какво очаквате от такъв стаж в ЧоБи?

Срок: 20 юли.

Усмивки!

Вашата ЧоБи

Гостува ни: Малката Тайк

Приятели,

Преди… срам на брой месеци в пощата ни се появи следното писъмце:

Здравейте, приятели!

Поздравления за страхотния сайт!

Изпращам ви една книжка: "Малката Тайк", истинската история на една лъвица вегетарианка. Преводът е абсолютно любителски, но все пак се надявам да ви хареса. Ако я намирате за подходяща, можете да я качите на вашата страница.

Поздрави!

Ма-ти

По-надолу ви предлагаме лична среща с Тайк. А ако искате да се свържете с Калоян Димитров, един от преводачите, потърсете го на vanuatu -в- abv.bg или скайп: koki_dimitrov.

Калоян добавя:

За съжаление Тайк си няма сайт. Всъщност за нея няма нищо в Интернет, дори на английски, освен една статия, в която не всичко е вярно. Аз научих за нея от сайта: ecovege.org

~ ~ ~

Да отгледаш малко лъвче

Уредникът на зоологическата градина и помощникът му стояха с опънати ръце, нервно вкопчени в големите железни решетки на изхода на клетката. Те осъзнаваха своята неспособност да се справят с този яростен, гневен звяр, който се разхождаше напред-назад. Нейните изпълнени с болка кехлибарени очи не им позволяваха да се приближат на по-малко от ярд (бел. на пр. 1 ярд = 0.9 метра) разстояние. С оголени нокти и лъщящи зъби, тя ревеше, нахвърляше се към тях и дращеше решетките, които ги защитаваха от сигурна смърт.

Докато уредникът на зоологическата градина  стоеше и тревожно чакаше в сградата на лъвовете, неговите страхове изведнъж преминаха в състрадание, защото осъзна, че тази объркана и разстроена лъвица има определен план за своите бебета, след като се родят. Тя щеше да повтори това, което беше направила в миналото. Когато малките лъвчета се появиха на бял свят, тя ги смачка в мощните си челюсти, метна ги във въздуха и ги запрати към твърдите железни решетки, където те паднаха сгърчени и безжизнени. Да, тя имаше план!

Тази яростна лъвица, на път да стане майка за пети път през последните седем години, водеше фанатична борба със затворническите решетки, зад които бе пленена, така че човешките същества можеха да надничат любопитно към нея само от „безопасна дистанция". Шперплатна стена беше набързо поставена около клетката й, за да й осигури някаква сигурност, но тя не беше цялостна и се появи твърде късно. Очевидно тази майка не се чувстваше сигурна зад  студените железни решетки. Човешките същества я бяха вкарали там. Те я дразнеха и мъчеха, наблюдавайки нейната агония, а също така бяха способни да я унищожат.

Някой би казал, че тази лъвица е роден убиец, но уредникът и неговият помощник не мислеха така. Те бяха виждали майки на свобода, седящи над мъртвите си новородени и надаващи сърцераздирателни празни стенания, както си мислеха, опитвайки се да извикат малките си обратно към живота. Тази майка може би си имаше свои „причини" да унищожи малките си. Имаше някаква вероятност те да се родят сакати; животните понякога убиват сакатите.

Изведнъж настана смут, когато едно новородено малко беше запратено към двамата чакащи мъже. Бързите и мощни челюсти на майката бяха оставили отпечатък върху мъника – предната му дясна лапа беше наранена. С разцепваща секундата бързина уредникът сграбчи новия повереник, който щеше да промени живота ми и да ме научи на толкова много.

Този уредник ми беше приятел и аз бях запланувал да посетя зоологическата градина през деня след раждането. Когато пристигнах, първите му думи бяха: „Ела, имам нещо да ти покажа." Заведе ме в задната стая и там в една кутия беше трипаундовото (бел. на пр. 1 паунд = 0,45 кг, 3 паунда = 1,35 кг) наранено лъвче. Много мисли изпълниха ума ми, когато доближих съвсем малкото лъвче до бузата си, но всичко, което можах да кажа, беше: „Ти, бедно малко детенце (бел. на пр. – на английски език Малка Тайк означава малко детенце)."

Да изпълнявам ролята на благодетел на потомък на яростна лъвица беше последното нещо, което ми минаваше през главата. Моята реакция беше просто израз на извиращата необяснима любов към животните, насочена към това ранено лъвче. Тази любов е част от мен, откакто се помня.

Докато карах към къщи с раненото и кървящо „малко детенце", буен вятър разпръскваше облаците и отнасяше пъстрите листа от клоните. Някой се носеха мързеливо по смарагдовозелените води на прекрасната Зелена река, като бавно се отправяха по пътя си към морето. Повече от две мили блестящите води на реката се носеха покрай Ранчото на Скритата долина. В този ден те бяха спокойни, но аз бях въодушевен и изпълнен с очакване относно отглеждането на това трипаундово (1,35 кг) меко и пухкаво вързопче козинка.

У дома любопитните пауни се бяха подредили на покрива, докато нашите малки котета надзъртаха през белите колчета на оградата. Двете ни кучета териери подскачаха щастливо около нас, докато жена ми Маргарет милваше беззащитното малко същество. Но за тези новородени, замъглени очички, виждащи за първи път дневна светлина, това беше голям свят и – естествено – най-голямата грижа бе бутилката топло мляко.

Като начало, Малката Тайк, лъвчето, трябваше да се научи на свобода без страх и това любовта да е нейната пътеводна светлина. Тук тя щеше да срещне и да бъде част от различните животни в Ранчото на Скритата долина. Тук щеше да порасне, да бъде здрава и силна.

След внимателен преглед ветеринарите предложиха да ампутираме наранения крак. Научихме, че жлезата, която произвежда веществото, смазващо лакътната става, е разкъсана от жестоките майчини зъби и че тази течност изглежда е причината кожата и плътта на предното й краче да се превръщат в мъртва тъкан. Шинирахме крачето на Малката Тайк, третирахме раната с модерни чудотворни лекарства и я превързахме здраво, доколкото беше възможно. Но за това малко подхвърлено дете, родено в този  неприветлив за нея свят, животът беше жесток и тя опита всичко възможно да освободи раненото си краче със зъбките си и ноктите си.

Тогава на жена ми й хрумна гениална идея. Разкрои фланелка с един ръкав за мъничето. Уши я от нов, чист ленен плат и пъхнахме раненото й превързано краче в ръкава. Имаше ефект, но след два дни дренираната рана пропи превръзките и фланелката. Внимателно поставяхме отново лекарство, превръзки, шини и фланелки, но това често упражнение се превърна в тежко мъчение за безпомощното лъвче. Осъзнах, че скоро ще започне да асоциира тази ужасна болка с нас и с времето това ще я озлоби. Нещо трябваше да се направи, трябваше да се подходи психологически. Този въпрос от първостепенна важност стоеше пред мен, докато заспивах на пресекулки по време на тричасовия период за хранене през нощта. Тогава ме осени идея. По-рано бях забелязал моя стара вълнена хавлия, закачена в сутерена. Донесох старата хавлия и бяхме готови за нов подход.

Жена ми и аз станахме много изобретателни с повтарящите се пред нас задачи. Отрязани с подходящия размер подплънки от марля, напоени с чудотворните лекарства, бяха поставяни на лапата. Ленти лейкопласт бяха нарязани и краищата им залепени на удобен рафт над тоалетката. Всичко, което би могло да улесни нещата, беше приготвено предварително, за да съкрати болезнената операция. След това с тихо движение аз хвърлях старата хавлия върху спящото лъвче и нежно го увивах в нея. Изваждах раненото краче през една от дупките от молци в хавлията, докато Маргарет здраво държеше двата края на борещото се и гърчещо се вързопче. С хирургически разрез смъквах старата превръзка и бързо поставях нова. Никога не говорехме, докато поставяхме превръзката, но веднага щом и последното нещо беше поставено на място, започвахме да викаме, „Къде е малкото детенце? Къде е Малката Тайк?", докато я развивахме и извършвахме „спасяването". И двамата бяхме нетърпеливи да видим резултатите от новата ни техника. Маргарет и аз стояхме в безмълвна благодарност, докато малкото лъвче ближеше ръцете ни в знак на признателност за „спасението". Предишното възмущение в нейните изтормозени от болка очи липсваше и ние осъзнахме, че нашият план е проработил.

(продължава)

Превод: Калоян Димитров и Тодорка Халачева

Изтеглете цялата книга.

С грижа за горите

Спасяването на едно дърво

или началото на една приказна история

Има едно дърво, една върба,  която е много важна за нас.  Тя не е нищо особено за  хората, които са я виждали,  не е някаква забележителност,  но е НАШАТА ВЪРБА! Май е  по-добре да започнем отначало…

Ние сме "малките светлинки", част от големия клуб по творческо писане "Светлини сред сенките". Клубът се занимава с писане на фентъзи и фантастика и съществува вече седем години, но ние, "малките светлинки", сме в него едва от две години. Съвсем наскоро излезе първата ни книга, която разказва фантастична история за спасяването на едно реално дърво.

Събираме се в една бивша детска градина. В нея има голям двор с много храсти и дървета, има полянка и цветя… Там е и нашето дърво. Старата върба. Има дебел ствол и рошава корона, голяма и красива. За нея ние от "малкия" клуб написахме първата си книга "Войната с фафите". Гледахме я, играхме около нея и изведнъж осъзнахме, че няма нищо по-красиво и могъщо от природата. Няма играчки, които могат да заменят клоните й, нито компютърни игри… Нищо! Лятото играехме „народна топка" под клоните й, седяхме под сянката й и фантазирахме за светове и същества, които искаме да срещнем. През зимата я гледахме през прозореца на клуба, свити до парното. Гледахме я и пишехме разкази, упражнения… В един момент ни хрумна, че това е нашият най-главен герой. Дървото, което беше свидетел на всичко, което се случваше. Върбата, която пазеше спомените, мечтите и тайните ни.

Нашата върба е цял вълшебен свят. В нея живеят феи и фейни, феериса на феерията и зли фафи, които искат да унищожат природата ни. Това е част от приказката, но върбата е истинска. Слънцето в клоните й е истинско.

Цялата идея за книгата дойде, когато се влюбихме във върбата. Сега за нас тя е приятел, символ на природата и доброто. Тя е вдъхновение и част от нашия живот. За наше голямо съжаление, детският комплекс и дворът му са в плачевно състояние в момента и още не се знае каква ще е съдбата им. Организирахме почистване и освежаване на двора, в които участва целият клуб, но по-важното беше, че клипът и книгата ни станаха популярни в града и общината. Хората разбраха, че искаме да спасим мъничкия си парк, и се включиха с каквото могат, за да ни помогнат. Мечтаем върбата и природата около нея да се запази, дори нашата книга да вдъхнови някой сценарист и да се снима филм за дървото, което е спасено от едно момиченце в детската градина. Така, както сме го направили в клипчето си.

Една обикновена и едновременно с това вълшебна върба!

Тук можете да видите клипа, в който участват авторите на книгата и техните малки братя и сестри. Той е сниман и направен от големите "светлинки" точно в нашия парк.

Click here to view the embedded video.

Ето началото на нашата история, вдъхновена от природата.

– Стига си ми обяснявала, Ати! Знаеш, че не обичам дългите истории… Виж, мама идва! Трябва да вървя. – Кати завърза връзките на обувките си и изтича да прибере пантофките в шкафчето. Ати я наблюдаваше от едно листо алое в саксията до вратата. – Хайде, ще се видим утре. Иначе мама пак ще ми се кара, че си говоря сама.

– Кати… – Ати я спря, преди да е отворила входната врата. – Знаеш, че майка ти няма да ти каже нищо. Тя е свикнала, виждала те е… А и трябва да ти кажа, важно е… Трябва да чуеш цялата история, за да я разкажеш на тези, които не могат да ни видят.

– Добре, но побързай. Ела навън. – Кати излезе и с успокоение забеляза, че майка й е спряла пред оградата и говори с майката на Мими.

– Отнася се за голямото дърво в двора на градината – започна феичката, прелитайки над главата й. – В него живее…

В този момент Борко профуча край тях, блъсна Кати с рамо и я събори в лехата.

– Катерина! – Майка й се втурна към нея, но детето бързо се изправи и изтупа длани. – Да не би да имаш проблеми с това момче, бе маме?

– Не той си е такъв – каза Кати. – С всички деца се държи така.

Майка й изтупа рокличката и взе раничката й.

– Хайде! – Тя й подаде свободната си ръка и поеха към изхода. Кати се извърна назад и хвърли един тъжен поглед към Ати.

– Наистина е много важно – изписка феичката и отлетя.

[image error]

~ ~ ~

С този проект фентъзи клуб "Светлини сред сенките" грабна сърцата на журито в конкурса "Грижата за гората – отговорност за всеки от нас" и спечели 3-дневно приключение в еко-лагер в Копривщица. Пазя си писъмцето от Валя, когато се върнаха от лагера; и си го чета, щом ми дотрябва инжекция ентусиазъм.

Слънчица растящи… думи нямам колко сте ми важни и как ви обичам.

*усмихвам се, замрял  за миг сред галопа си*

А ще сбъднем ли Николай Теллалов на английски език?

Приятели:

Пише ви Калин Ненов, преводач към английски език.

Миналата година започнах превода на "Слънце недосегаемо", Sun Untouchable . Дотук съм готов с "Встъплението" – ето го как изглежда след няколко редакции, включително от американец.

(По-академично изкушените от вас – или по-любознателните – могат да прочетат и анализа ми. Старал съм се да е: а) разбираем за неспециалисти; б) не твърде скучен. )

Сега се обръщам към всеки, който вярва, че Николай Теллалов заслужава да бъде преведен на английски език, а впоследствие – и издаден в чужбина.

За да мога да се посветя пълно на този превод и търсенето на англоезичен издател, имам нужда от средства. И аз, като Николай Теллалов, не съм преодолял още зависимостта от тока и мармалада…

За ориентир: сума от 500 лева би ми осигурила месец съсредоточаване. Който пък се равнява на стотина преведени страници (стандартни – от по 1800 знака), или петдесетина страници плюс половин месец търсене и общуване с чужди литературни агенти и издателства.

Всичката помощ, която пратите, разглеждам като "аванс за превода". В момента, в който намерим реализация на текста навън и съответно получим авторски хонорар, ще ви възстановя тези "авансови" суми.

За пращането на помощта ползвайте някой от тези начини.

Събраните средства ще описвам в тази таблица.

Ако решите да подкрепите – моля пишете, тук или в poslednorog -в- gmail.com:

1. С коя книга на Теллалов е най-добре да започнем – "Да пробудиш драконче" или "Слънце недосегаемо"?

Особено ценни ще са ми мненията на онези от вас, които живеят в чужбина и/ли четат усилено съвременна англоезична художествена литература (да, и фантастиката влиза в това число ).

2. Искате ли да изписваме имената ви в таблицата, или предпочитате да останете анонимни?

Слушам ви.

(И междувременно подготвям почвата, англоезичната, с други едни преводи.)

Кал

Човешката библиотека е ваша

"Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му."

Приятели -

Представете си, че Човешката библиотека е ваша.

(Човешката библиотека Е ваша. Ваша е. Да.)

Какво ще правите с нея?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(Ако все пак ви трябват подсказвания – изтеглете си тези тук.)

… А докато вие мечтаете, ние ще попразнуваме. Имаме нови лица (и ръце, и жив дух ) на борда. Еви и Дени, добре дошли!

Следващият роман на Николай Теллалов – ще го сбъднем ли заедно?

Приятели,

Видяхте ли електронните издания на "змейската" четирилогия на Николай Теллалов:

"Да пробудиш драконче"
"Царска заръка"
"Пълноземие"
"Слънце недосегаемо"

А чудили ли сте се за "четирилогия"?

И докато се чудите – ние вмъкваме цифри за платените досега електронни книги:

Е-книга
Платени бройки


Да пробудиш драконче
32


Царска заръка
33


Пълноземие
33


Слънце недосегаемо
50




Следващ роман
97

(Статистиката е актуална към 13 юли 2011.)

 

А ето и Идеята:

Николай Теллалов е готов да завърши следващия си роман, ако ние, читателите, му осигурим достатъчно светлина, свързаност, сили и сладост – иначе казано, "ток, интернет, хляб и мармалад".

"Достатъчно средства" е разтегливо понятие – но в случая практически означава средно по 60 платени е-книги от всяко заглавие в таблицата горе.

"Следващ роман" означава:

А) "Слънцеград"

("Змейска" поредица)

Кавхан Вананд е решен да построи съвършен свят. Преди, прекосявайки времена и пространства, е видял исторически линии, които не са му допаднали. Темпорален скок обратно в началото на единайсети век сътворява нова паралелна реалност, нова вселена, в която Вананд започва своя експеримент. Той прави вероизповеданията въпрос на личен избор. Конструира машини, в които техниката се съчетава с магия. Превръща властването в истинско служене на народа. Поканва обратно в земите на Саракта приказните племена – самодиви, караконджоли, таласъми, – като ги помирява с човеците.

И въпреки това Слънцеград преживява криза след криза. Вече 400 години кавхан Вананд не смее да се оттегли от ролята си на надзорник и коректор. А последните събития го убеждават, че делото на живота му е застрашено наистина. Затова Вананд търси съвет, като наема консултанти от друга, предишната своя, вселена.

Б) "Стръв"

(Продължение на "10 на -9")

Началото на ерата на асемблерните нанорепликатори. Ера на огромни, небивали преди персонални възможности. Ера на промяна на ценности, практики, мечти. Мечти, достъпни за реализиране съвсем буквално – за добро или лошо.

Но и ера на изгубени навици, на променлива идентичност. Ера на изведнъж изчезнал разбираем личен смисъл в живота. Преди смъртта е плашела, но е и задавала рамки, а сега тя е отменена. Преди животът е имал ясни етапи и срок, но сега всичко се обърква.

Мнозина намират утеха в изкуствени игрови светове. Ето един от тях: две армии, обсадени и обсаждащи. Перфектна симулация. Или реално изграден от наномашините декор? Кому е нужно да ангажира толкова ресурси за една игра, и то на насилие? Каква е нейната истинска цел? И могат ли нейните участници да отговорят на тези въпроси "отвътре"?

Навярно трябва да започнат от себе си, като всеки се запита: а защо пожелах да съм ТУК?

(Междувременно авторът подготвя нова редакция на "10 на -9″.)

В) "Асо плъх"

(първа книга от цикълa "Молтар")

Звезда HD160691, на 49,83 светлинни години от Земята.

Единствената подходяща за заселване планета е колонизирана в хода на мисия 39/2076/ААК от звездолет-слънцепиец "Антарес-104" с Т-субститутор на борда. Колонията получава името Молтар в дневника на мисията. Заселниците не го променят.

50 години след първия Т-контакт със Земята предстои нов сеанс на обмяна на пратки между двата свята. Екип от земен университет пристига за проучване. Земяните разполагат с броени часове преди отката на субституцията, за да узнаят, че: едва половината от молтарианците принадлежат към вида "Хомо сапиенс сапиенс", но въпреки това нямат междувидови проблеми (като изключим идиотите от Автономията); че смятаното за утопия може да бъде реалност (като изключим отчаяните консерватори от Кметството); както и че ако твърде често изтегляш от колодата си Асо плъх, ще ти се случи много интересно дежурство.

Г) Авторът има ли други предложения?

Подсказваме: възможен е повече от един отговор.

Авторът ще се вслуша в избора ви. (Оставите ли избора на него – в момента най му е на сърце "Асо плъх".)

Изданието ще е електронно, във формати, удобни за е-четци и (вече старомодните?) компютърни монитoри. Като минимум: FB2 и HTML.

При достатъчно заявки (поне дузина), ще спретнем и PDF с размер А5, за разпечатване – така че две страници да се събират върху лист А4. (Бъдете мили към дома Земя, печатайте двустранно. )

Препоръчителната му цена (разбирайте и "сума за предварителна поръчка" ) е 3 лева… освен ако авторът не изненада сам себе си с обема.

Оттук нататък всичко е в ръцете ни – ръцете на читателите.

П.П. За да не претоварваме тази вест – събираме още любопитности около следващия роман в специалната тема във форума.

~ ~ ~

Дали ще има и хартиено издание? Това зависи от:

1) бройката желаещи, които се включат в ГОЛЯМОТО ПИТАНЕ. Припомняме:

Разгледай възможностите. Питай, ако има нужда. Гласувай. И щом се събере трицифрено число желаещи за някоя от книгите – задействаме се да я издадем.

(от стаята ни "Въпроси и отговори")

2) колко бързо ще си възстановим загубите – на пари, нервни клетки и мотивация – от работата с некоректни книгопразпространители. Темата е дълга, непразнична и засега ще си/ви я спестим. Ако искате да помогнете – моля поръчвайте книгите ни направо от нас. По-нататък сигурно ще ви помолим и за друг тип помощ.

Каним ви на: Писателска работилница на море, август 2011

Пишещи приятели

Сдружение „Професионален форум за образованието" (http://edufest.info/), клуб „Светлини сред сенките" (http://svetlinisredsenkite.com/) и фондация „Човешката библиотека" (http://choveshkata.net/blog/) организират едноседмична писателска работилница в Китен през август.

В писателската работилница ще си помагаме да:

си изясним какво искаме да кажем;
открием как да го изразим най-въздействащо;
развием въображението си с творчески игри;
редактираме художествени текстове, свои и чужди;
обсъждаме плодотворно текстовете си с други хора;
търсим реализация на вече написаното;
(по желание) пишем заедно.

Водещите Валентина Димова, Александър Султанов (известен и като Ейдриън Уейн) и Калин Ненов имат опит като автори на проза, поезия и есеистика, участници в съавторства, преводачи, редактори и коректори, членове на конкурсни журита.

Заниманията ще продължат 6 дни, по 3 астрономически (4 учебни) часа на ден, плюс индивидуални обсъждания. Една от ключовите теми ще бъде „Как да напишем роман, който да бъде купен от голямо западно издателство?", с подтеми:

Кои жанрове се търсят в момента и как да изберем подходяща тема.
Защо някои истории се харесват на всички и как се пише бестселър.
Героите ли правят историята или историята прави героите.
Сюжет или стил – кое е по-важно.
Как се прави хубава история от нищото – конкретни сигурни техники.
Как никога да не страдаме от „писателски блокаж" и липса на вдъхновение.
Положението у нас и навън и новите възможности пред самиздата и е-книгите.
Най-трудното: как да си намерим истински агент и издател на световния пазар.

Творческите игри включват писане от необичайна гледна точка (на животно, извънземно, оживял предмет…), история по странна ситуация или ключови думи, и други.

Работилницата ще се проведе на 31 юли – 7 август. Ако има достатъчно желаещи за втора група, тя ще се събере на 21-28 август. Общата такса за участие е 295 лв.: 245 лв. за седем нощувки и пълен пансион (закуска, обяд, вечеря) в базата на Министерство на здравеопазването в Китен и 50 лв. за самата работилница.

Повече за условията на писателската работилница и другите летни курсове, предлагани от „Професионален форум за образованието", вижте в този файл и на сайта на Лятна педагогическа академия: http://www.p-acad.hit.bg.

Краен срок за записване: 18 юли.

Ако желаете, предварително пратете на leonadimmm -@- gmail.com до 10 хиляди знака свой текст (завършен или откъс от по-дълга творба), с който ще участвате в работилницата.

За записване: Сдружение „Професионален форум за образованието" – тел. (02) 954 90 88, (02) 852 00 96, GSM 0878 188 800, 0879 481 909, 0882 043 211

 

…Въпроси?

На някои вече сме отговорили в коментарите по-надолу.