Kalin M. Nenov's Blog: Човешката библиотека / The Human Library, page 6

За празника – да се разгърнем :)

Приятели (:

Днес се навършват:

петнайсет години, откак по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.дванайсет години, откак „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.осем години, откак сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.шест години , откак празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…три години, откак „Ортодокс“ ни заговори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма.

Как, как се отбелязва толкоз многостранен празник?

…

… Кажете, де. Нали помните, че ЧоБи вечно е отворена към вас? Това важи и за идеите ви.

Ако пък хич не ви хрумват, аз ви каня да погледате тоя запис:

Той е от Световния фестивал на фантастиката миналото лято. И е стъпчица по пътя ни към света – целия свят.

Човешка библиотека е и всяко място, което гради мостове през света.

Честит празник!

Фермаман за фермерски събития

Драги уважаеми,

Човешката библиотека си остава предимно човешка, после „библиотека“, и чак накрая „книжарница“, обаче никога „издателство“, че прекрачва в обида :). То и „книжарница“ е доста гнъсно.

Отмина последният за нашата година фермерски фестивал на „Хранкооп“. Благодарим за гостоприемството! Много емоция, много нещо! И твърде малко продадени книги. Всеизвестно е, че не умеем да продаваме неща, които човек не желае да си купи. И понеже не сме книжарница, някой ги съхранява тия непожелани книги. На тесен таван, където отдавна няма място за себе си.

Отдавна не вярваме в рекламата. Принципно съществува, но… не е за нас и ние не сме за нея. Това е нещо като стигма, ама пък сме се убедили, че е факт. Ако не е от уста/ръка на уста/ръка, не важи („важи“ на чешки означава „тежи“, а при определени обстоятелства – „вземам под внимание“, „оценявам“, че и по някакъв начин „ценя, уважавам“).

Винаги ще сме на междата между каузите и ъъъ… „мръсното“ понятие „търговия“. С кауза са „КАЖИ“, търговци са занаятчиите с домашно изпеченото кафе – така бяхме разположени последния път. При „КАЖИ“ се говори много – това е част от активизма и без него не може. Трябва неуморно да се говори, разяснява, повтаря, дълбае. До успех! Пекарната за кафе (примерно етиопия с нотки кардамом и роза) също бяха неуморни. Ние обаче сме уморни. И ние искаме/се вдъхновяваме да подаряваме и имаме подаръчета, пък и много, но няма кой да ги, ъъъ… ами… заслужи. Ако физическите неща не струваха пари, нямаше да висим по пазари и фестивали да продаваме, щяхме като (следва категоризация) кришнари да дебнем с наръч книги край подлези и да разпространяваме словото. Много сме подарявали, стига вече! А и подаръците все по-рядко биват ценени. На фермерския фестивал безплатни книги има при палачинките.

Е, продължава да има хора, които идват на щанд, за да им бъде подарено нещо. Нормално е… макар и не баш. Дори някоя книга да се намира в книжарница, трябва да се говори за нея, за да бъде купена. Както и да е. Да се върнем на фестивалите и равносметъчното скупчване на бисери. Ясно, че ще бледнеят пред легендарността на софтпресните ;), но са си наши.

Най-първо да благодарим на всички хора, които ОТ ДУША И СЪРЦЕ си говорят с нас на тези събития!

Благодаря на жената, която ме пита защо не дишам една сутрин – веднага си смъкнах маската.

Благодаря на жената, която искаше да избере нещо за тийнейджъра си, но всъщност изпаднахме в консултация, понеже ме попита защо той вече не чете след „Хари Потър“. Не че нещо може да се сравни с ХП, де, но се опитах да измъдря какво да я посъветвам. Рекох да пробва да намери (авто)биография на някой/и от екстремните спортисти, които следи момчето, понеже в нашите Копнежи за растящо творчество хората много споделят за прочетени вдъхновяващи биографии на всякакви личности. Жената си тръгна обнадеждена! Участници в копнежите, вие помогнахте на едно семейство!!! Word of mouth.

Тъжно е как хора застават на щанда на „КАЖИ“ и започват упорито да спорят, че било добра идея коженото палто за дете примерно, ако животното не е страдало приживе. Ляга норката или чинчилата, умира доброволно от старост с усмивка на уста, замечтана в детенцето, което ще облече. Да, ама не!

Мога да ви декламирам още от симпатични съседни щандове – за баба Борди и дядо Скейто от града на скейтбордовете (изд. „Еко Кидс“ на Мария Мартин). За „ДАРоВЕДА“ – една от каузите/линиите на „Натуралистично“. Тази неделя ги нямаше и ни липсваха, а преди две седмици не остана време да си поговорим.

Можем да декламираме за другите, но има ли кой да декламира за нас? Не. Защото и ние не декламираме. На първото ни участие от декември 2019 насам – юли 2021, бях си намислила и декламирах умерено. В Стария Добрич не беше особено плодотворна почвата, но пак беше хубаво. Дълго разговарях на немски с германка, която живее близо до града. Купи си албума на Миро, въпреки че нито на компютър, нито в кола може да си го пуска. Взе си и „Хроники на глухарчетата“, макар че няма полза от езика, но усещаше, че трябва да вземе книгата „за някого“.

Една баба много искаше внучката ѝ нещо да си хареса, но момичето като възрастен натърти, че били зарити с книги. Подметнах, че имаме електронни. Бабата веднага изяви готовност, но не можела да се справи с програмата. Внучката я задърпа да си ходят и да не занимава хората със себе си…

Спряха се българи. От Германия. Нищо не взеха дори за едното си дете, защото още не можело да чете. Дъх не ми остана да питам не му ли четат…

А има хора, които идват, поглеждат, посочват, плащат. Хора с цел и на място ^_^. И не – не порицаваме онези, на които не им достигат средства. Много добре познаваме това чувство и състояние. [Някои хора уж само моментната липса на кеш ги спира, дори поисканият от тях Revolut не помага, иначе обезателно щели да си тръгнат с нещо. Да си вземат – да, ама истински да си харесат? Някои си харесват, ама пусти пари…]

Има хора, които помнят „Слънце недосегаемо“!!! Има хора, които наистина търсят „Ортодокс“ точно когато не съм заредила!!! Има Светлини сред сенките, които се познават в книга на щанда, но не си говорят с нас и просто си тръгват по пътя. Има академия за фокуси, трикове и други междуличностни вълшебства, които от съседния щанд виждат колегата си на корицата на „Харт“, с респектирани комбъли като чинии. Не той – те ;). Има хора, които твърдят, че са чували за „Разкажи ми приказка“. Kewl! Ама дали?

Има хора, които дори в „Бленуващите кристали“ виждат мегдан за любимите си кристали, минерали, скъпоценни камъни.

Има хора, които ме питат нямам(е) ли БИБЛИЯ, БИБЛИЯ, БИБЛИЯ. Не – само „Аз, грешният Иван“, „По пътя към…“, „Ной“.

Има и други подобни хора – влече го думата да си купи „Ортодокс“, но е „доста скъпа“. Ама, както уверява на всеки щанд, ще отиде да пробва да си обмени паундовите монети. Бил от Англия, говорел български само заради нас… the way extraterrestrials speak our tongue & look the way we do. Отказа да си вземе „Групата от ада“ – имало демон на корицата. „Демони“ съм я наредила отдолу на трилогията да не заема допълнително място, че такова няма. Поне на тая корица няма демон.

Две поредни презнедели деца ме питат за книгата на Хари Потър. Ще взема и аз да я потърся!!!

Така. Трябва да разберем и еврейската библиотека къде се намира. И какво да правим с двайсеттомника на Иван Вазов, който ни се дублира вкъщи. Все въпроси като за александрийска библиотека.

Една жена си купи точно „Сезоните на нашите кризи“. Точно нея.

Поклон пред Ники, личния ни върл колекционер на всички алманаси!

Как да обясним колко е хубава „Черният куфар“ въпреки корицата и предпечата? И че само първата част на „Аурелион“ не ще ви стигне – няма защо боязливо да вземате само нея без поне II, ако не и III. Описуемо ли е съдържимото в трилогията за бялата стъкленица на Мина, и особено в третата част, която може да се чете самостоятелно? Подлежат ли на адекватна препоръка „Зелени разкази (ама наистина)“? Какво пък, дето „Невидена река“ се четяла с музикален албум? Или че „Бленуващите кристали“ е трилър, пък „Непоискано добро“ – антиутопия? За „Дивна“ някой смее ли нещо да каже? А „Играта“ кой би я чел такава, каквато е? Ами дето „Харт“ започва като „Шахтата“? Нямаше свършване „Дупка в небето“… за разлика от „Момичето от квартала“ и недокоснатите „Докосвания“.

Получихме The Celestial Way на Drake Vato и изрично окичих щанда и с думата ENGLISH. Като се заредиха едни англоговорящи, италианци… whatnot… На малко хора им личи, че не са българи, и заговарям на български. След установяване на грешката поздравявам и на английски и се оказва, че сме дотам (не като с германката в Добрич да си приказваме „с часове“). Аз и на чешки мога, а ако се напъна – на полски, немски, руски, испански, па и hakuna matata*… Ще видите вие, като занеса двуезична детска картинна библия, Great Expectations, нигерийски роман, Wole Soyinka, Kipling, детски стихчета с мечтателни силуетни и старовремски илюстрации, Adrian Mitchell, Adrian Mole, „Шумът на върбите“, Bridget Jones, Native American writings, The Coral Island, The Secret Garden, Jack London, Твилихт, изкопано какво ли още не, български пиеси и Ран-Босилекови приказки, преведени на английски, антикварната английска библиотека от Германия (сега е моментът „ДА НАПРАВЯ ПАРИ“), само Harry Potter не си го давам! От барселонски втори употреби съм го събирала.

Благодарим на Белин и на майка ѝ, които на третото застояване пред щанда и след съкровено и магнетично влечение към The Celestial Way я взеха за Белин! Това беше първата и знаково съдбовна продажба на книгата!

Благодарим на засега незнайното момиче, което на 14 ноември вечерта, докато вече опаковах да си тръгваме, застана до щанда и се поинтересува какво имаме. Търсеше фентъзи, извадих „Аурелион“ и Мина. Пита за английски, измъкнах Celestial. Бай Калин сподели за писателските работилници и „конкурси“ – за Копнежа за растящо творчество, после и за романите за „Изгревът на следващото“. На мига последва целеви въпрос докога е срокът… за романа.

Благодарим ви, безценни и незаменими хора! Това сте ние, това сме вие!

Поизстинах в неделя, но се видях с хора, с които иначе трудно се засичам. Организаторите просвириха почти цял албум на „Месечинка“ като за настроителен фон… Честито! Концертът им пропадна преди време. Feelin’ Good, Michael Bublé. Enjoy the Silence. Chan Chan. [Само Shania Twain беше излязла с нещо, което директно минава за чалгия, ама па не го помня, за да го пресъздам.]

Всичко това, а и каквото евентуално съм пропуснала се е случило само за шест неколкочасови събития, които дори не са толкова дълги, колкото панаир на книгата.

* Благодаря, Валери Колев от ЦИЕК. Благодаря за Mbegu ya ajabu, за Jambo bwana. Благодаря за котенцата и дори за споделението, че не помня дали в Кения, Танзания или по-скоро не Мозамбик от вегетарианец си станал отново невегетарианец, понеже месото било по-евтино от зеленчуците… Страшна ми се стори тази реалност на принудата.

Благодаря за „глаголическата“ сричкова амхарска азбука. Добро упражнение срещу алцхаймер.

Няма да ни чуете и видите на всеослушание да пишем за „нашите“ хора, които вече ги няма. Загубата на всеки човек… е загуба на всеки човек. За това не се говори, а се мълчи с поглед в очите. Или навътре, в земята. Затова РАЗ-ДА-ВА-МЕ електронни книги – книгите са приятели, тях никой не може да ни ги отнеме. Приятелите също никой и нищо не може да ни ги отнеме. Четете и се множете! В против-овес на редиците, които оредяват.

хрстн

Каним ви на: Онлайн писателска работилничка „Емоционални и сюжетни пикове“ (19.11.)

Пишещи приятели (:

Следващата онлайн работилничка ще бъде на 19 ноември, петък, от 19 до 21 часа. Темата ѝ ще е „Емоционални и сюжетни пикове“, а водещ – Елена Павлова.

Ето кратичко описание от Ели: „Писателят в ролята на читател: как да гледаме към собственото си произведение, как се възприемат пиковете (сюжетни и емоционални) и как да ги навържем така, че да изцедим максимално влияние върху читателя“. Помощните ни материали ще включват неин къс разказ и таблица за описване на двата вида пикове.

Ще ползваме Google Meet – отбележете си този линк:

https://meet.google.com/yeh-uhzs-ivi

За всеки случай си подгответе и слушалки, ако се получи микрофония. (Особено важно, ако сте с десктоп компютър.)

Преди това – до четвъртък, 18-и – моля:

да потвърдите участие, като ни пратите имейл на poslednorog -в- gmail -точка- com – пишете ни и дали искате да получавате покани за следващите мини-работилнички;да платите таксата. Тя е 5 лева. Харесайте си някой от тези начини (без Еконт).

Продължаваме!

Каним ви на: Фермерски фестивал в София, 14.11.

Привет,

Тази неделя (14 ноември, важен изборен ден), отново от 11 до 19 ч., ще сме с книги и музика на фермерския фестивал на Хранкооп пред НДК между бул. „Патриарх Евтимий“ и паметника с лъвчето ^_^. Заповядайте за компания и книги в трепетно очакване на изборните резултати!

Имаме и нов роман, нашенски, на ювелирен английски, с дракони и произведение на изкуството вместо корица: The Celestial Way by Drake Vato. Корична цена 30 лв. като за ценители филателисти или колекционери на бижута, мъдреци, автомобилни тасове и кактуси.

На щанда разнообразието от вдъхновяващи жанрове, трактовки и размислящи теми е гарантирано, също и звукоизвличането – с музикалния албум към „Невидена река“ на Мирослав Моравски. Можем да се похвалим и с оригинален еднорогов комикс, на английски ;).

Освен за компания каним и на кампания, спасителна! Ако не разпродадем книгите, които разнасяме на фестивала, трети път ще ги пече слънце и, кхм, ще, ъъъ… поумрат… малко така. Или има опасност да се поболеем какво им е причинило Слънцето, понеже не можем да ги мажем със слънцезащитен крем. Но бихме искали книгите да оцелеят за четене в подобаващо хубав вид, че да сме/сте и здрави, независимо от всичко!

За най-големите ентусиасти има поощрения при покупка на:

– всяка книга => плакат;

– „Зелени разкази“ => младо растение авокадо, за да ви радва и да ви напомня да участвате в залесителни и други природозащитни инициативи;

– две книги => дървен ключодържател;

– три книги => роман за приключенията на Мина, сътворена от Весела Фламбурари;

– трилогия => платнена торбичка.

Можем умозрително да се пазарим колко точно и какви бонуси получавате при, да речем, пет книги :D.

Който изкупи целия щанд или дори от всеки артикул по един, като благодарност, че ги е спасил, ще получи плеядата: 1. домашна торта с маслени бисквити без палмово масло, заквасена сметана/фина сметанова извара, орехи, банани, био кокосови стърготини, малко биозахар; 2. захарни сиропи от асортимента смокинови листа, липа и бъз, ако третият вече не е изпит; 3. био зелен/черен чай или от немския остров Рюген; 4. пакет папуда; 5. синьо-зелени яйца от щастливи пъдпъдъци; 6. порцеланов чехлен пепелник от Алжир; 7. хляб от лимец; 8. концентрирана апетитка от свръхлюти чушлета (на ваша отговорност); 9. мексиканска плетена гривничка; 10. восъчна свещ; 11. български сребърни обеци жаби; 12. DVD с фолклорен спектакъл; 13. цветни химикалки. Тези бонуси, профилирани за всякакви предпочитания и нужди, ще окомплектоваме и осигурим до 18 ноември 2021 г. Поощренията от предния списък ще бъдат налични още на самия фестивал :).

Довиждане!

хрстн

Участвайте в: Копнеж за растящо творчество (до 31.12.2021)

Пишещи приятели (:

Фондация „Човешката библиотека“ (https://choveshkata.net/blog/), клуб „Светлини сред сенките“ (http://lightsamidstshadows.com), Ателие за българска детска литература „Горната земя“ (https://upper-earth.com/) и Фентъзи ЛАРП Център (https://www.fantasylarpcenter.com/) канят всички автори на възраст до 27 години (включително) да участват в

Копнеж за растящо творчество

Изпращайте на адрес poslednorog-маймунка-gmail-точка-com вашите есета, рецензии, размисли на тема „Книгите, които ме промениха“.

Разкажете ни за една до три книги, които силно са ви впечатлили, развълнували, навярно даже… променили? Изданията може да са всякакви: хартиени, електронни, аудио, холо (… някой създаде ли вече холо книгите? ); публикувани от официално издателство, от автора си или просто качени в сайт; комикси, книги-игри, визуални романи, интерактивна литература и въобще всичко, в което главната роля я играе четенето… Важното е да:

1) разберем с какво и как са ви променили;

2) отговарят на критерий 1 от критериите на поредица „Човешката библиотека“;

3) ни ги изпращате за първи път. (Това е важно за онези от вас, които са участвали в минали Копнежи за растящо/ученическо творчество. Иначе може да ни пращате текстове, които вече са публикувани другаде или са участвали в други конкурси.)

Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език, независимо къде по света.

Пратете ни файла с мислите си в RTF, ODT, TXT, DOC или DOCX формат. Няма ограничения за дължина (освен ограничението книгите да са най-много три).

Самият файл нека бъде анонимен. Личната си информация – име, възраст, учебно заведение, населено място, държава, телефон за връзка – пращайте отделно, в текста на самия имейл. (Ако вече сте завършили – пишете кое учебно заведение.)

В имейла ни пишете и:

Откъде разбрахте за този Копнеж.Три любими книги, които сте прочели за първи път през 2019 година или по-късно.Имате ли предпочитания дали четете хартиени или електронни книги; и (по желание) защо.

Краен срок за участие: 31 декември 2021.

Наградите ще обявим през март. Те включват книги от Човешката библиотека (електронни и хартиени), публикация онлайн (по желание на авторите), участие в писателски работилнички… и още изненади.

Следете тук за промени.

Вдъхновение!

Каним ви на: Онлайн писателска работилничка „Как се пише резюме на роман“ (23.10.)

Пишещи приятели (:

Дойде мигът да възобновим нашите писателски работилнички – ура! Започваме ударно:

Следващата онлайн работилничка ще бъде на 23 октомври, събота, от 19 до 21 часа. Темата ѝ ще е „Как се пише резюме/синопсис на роман“, а водещ – Геновева Детелинова, авторка на „Приказка за магьосници, физици и дракон“ и нашата участничка с най-много опит в общуването със западни литературни агенти и издателства с цел издаване на роман (или въобще цяла книга, а не отделен разказ).

Ще ползваме Google Meet – отбележете си този линк:

https://meet.google.com/yeh-uhzs-ivi

За всеки случай си подгответе и слушалки, ако се получи микрофония. (Особено важно, ако сте с десктоп компютър.)

Преди това – до четвъртък, 21-ви – моля:

да потвърдите участие, като ни пратите имейл на poslednorog -в- gmail -точка- com – пишете ни и дали искате да получавате покани за следващите мини-работилнички;да платите таксата. Тя е 5 лева. Харесайте си някой от тези начини (без Еконт).

Напреееед!

П.П. Като подгрявка за работилничката може да надникнете във форума ни.

Каним ви на: Онлайн писателска работилничка „Как се пише резюме на роман“ (23.10.)

Пишещи приятели (:

Дойде мигът да възобновим нашите писателски работилнички – ура! Започваме ударно:

Следващата онлайн работилничка ще бъде на 23 октомври, събота, от 19 до 21 часа. Темата ѝ ще е „Как се пише резюме/синопсис на роман“, а водещ – Геновева Детелинова, авторка на „Приказка за магьосници, физици и дракон“ и нашата участничка с най-много опит в общуването със западни литературни агенти и издателства с цел издаване на роман (или въобще цяла книга, а не отделен разказ).

Ще ползваме Google Meet – отбележете си този линк:

https://meet.google.com/yeh-uhzs-ivi

За всеки случай си подгответе и слушалки, ако се получи микрофония. (Особено важно, ако сте с десктоп компютър.)

Преди това – до четвъртък, 21-ви – моля:

да потвърдите участие, като ни пратите имейл на poslednorog -в- gmail -точка- com – пишете ни и дали искате да получавате покани за следващите мини-работилнички;да платите таксата. Тя е 5 лева. Харесайте си някой от тези начини (без Еконт).

Напреееед!

П.П. Като подгрявка за работилничката може да надникнете във форума ни.

David Jenkins presents: _ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction_

All Aboard the Almanac

by Dr. David Jenkins

Growing up in Salt Lake City, Utah in the fifties and sixties of the prior millennium, I was an avid reader for pleasure (though not so avid when it came to homework assignments). I faithfully followed the exploits of Chip Hilton and Bronc Burnett, high-school superstars who accomplished marvelous feats on the baseball diamond and American football field, on basketball and tennis courts. I kept close company with Bomba, Boy of the Jungle, who not only survived but thrived on hair-raising adventures somewhere deep in the Congo.

But not all of my fantasies were earthbound. Another of my pulp fiction heroes, Tom Swift, Boy Wonder, had a rocket ship he had designed built himself. From one novel to the next, Tom’s inventions rivalled those of Jules Verne. Like Captain Nemo, Tom also had his own submarine. There was Mr. Peabody on the Rocky and Bullwinkle cartoon show, who went Tom and Captain Nemo one better. Mr. Peabody, who was an amazingly intelligent and maddeningly pedantic dog, had a time machine. With his somewhat dense human sidekick, a boy about my age named Sherman, Mr. Peabody visited many admirable and notorious figures through the ages with just the twist of a dial. Like Sherman, I was happy to go along for the ride. Whether traveling back to the past or back to the future, Mr. Peabody rocked, rolled, and ruled. He ranked right up there with Dexter and his laboratory.

Years later, I gladly signed on to the crew of the Starship Enterprise to serve under Captain Kirk and go where no one had gone before. When Kirk relinquished his command of the Enterprise bridge, I quickly reenlisted under Captain Jean-Luc Picard. Later, I dutifully followed Picard to the X-Mansion when he was reinvented with the help of Stan Lee as Professor Xavier. With classmates like the mutants Wolverine, Storm, Pyro, Psylocke, Mystique, Rogue, Jubilee, and Beast, even Muggles would dutifully do their Harry Potter Hogwarts School of Witchcraft and Wizadry homework.

And while we’re on the subject of superheroes, how can we ignore the entire Marvel Universe, Superman and Batman and Robin, Supergirl and Batwoman and Batgirl, Wonder Woman, Flash and Green Lantern and Spiderman, and all of the indomitable Avengers? Okay, as it turns out they were more than a little domitable after Thanos got hold of the Infinity Stones and reduced lifeforms in the universe by half. But like the Terminator, Dr. Strange, Iron Man, Black Widow, the Hulk, Thor, and Jeremy Renner will all be back. Oh, yes they will, I believe they will. And with a vengeance!

Then there’s the Dark Side – and not just the darkness inhabited by Darth Vader and Darth Sidius. What about a world where human life is just sham and a pretense, where human life-forms are no more than rechargeable orga-batteries for a pandemic dark-side Tesla-Factory Purgatory controlled by artificial intelligence and the impervious machine world, with murderous muscle flexed by more Mr. Smiths than even Neo could imagine? What about the Matrix? That is no excellent adventure, Bill and Ted. Dark, yes, but also a gargantuan parable. Neo the Chosen One, the One, jacked up and jacked in, Oedipus at Colonus and Christ on the Cross. Thanks to Neo’s ultimate soul sacrifice, Here Comes the Sun, little darlings, and a new day dawns. But how in virtual reality could a slacker hacker like Neo save the human race? Even the Oracle admits she doesn’t have the answer to that one. But like Morpheus, and like all the rest of us, she believes. Because faith is the substance of things hoped for, the evidence of things not seen.

Which brings us to the project at hand – a collocation of Bulgarian visionaries collectively known as the Terra Fantasia Association of SF&F Writers and Artists. This broadband of brothers and sisters has assembled an anthology or almanac for the ages, spanning not only ages but also a hefty chunk of the space-time continuum and the chronosynclastic infundibulum (see Kurt Vonnegut’s The Sirens of Titan). The creative collective’s tales and illustrations stretch from irresistible good vibes illuminating and energizing a subway system to sentient, poetic winds turned street sweepers and lovelorn hats blowing in the wind, extends from butterflies tippling by rippling streams to… infinity and beyond. Even know-it-all Mr. Peabody would be gob-smacked to learn that Virgil was not only a great Roman poet and an ecologist aghast at all the deadly lead in the Roman water supply, but was also “a self-tuning bio-robot,” at least as we get to know him (it) in Svetoslav Nikolov’s “Virgil and the Water.”

And while it is all too easy these days to imagine a human future shorn of flora and fauna and reduced to cyphers in a dystopian megalopolis, who could guess that the unbearable alternative, at least for two of the grizzled survivors of climate apocalypse, would be the prospect of a three-day virtual vacation in a sweet sylvan retreat? (Spoiler alert: what they dread is not the Arcadian virtual reality. It is the prospect of three hellish days away from their bleak apartment. How will they manage without a regular cupful of the liquid-sky soma that keeps them high in their home sweet soma-homa?) Ah, Alexander Karapanchev, we weep for your addicted, terminally conflicted homunculi.

According to Valentin Ivanov in “How I Saved the World, or the Best Job,” for the über-rich there are other options. They can sign on for a cosmic über-lift Virgin Galactica style, destination an asteroid hurtling toward Earth. Once they reach their destination, they can look forward to long, tedious hours, days, and months black-washing the ominous rock, the better to aid the techies who determined to alter the hurtling Hammer’s course and, in thirty years or so, save humankind. It seems that even that far from the sphere of our sorrow, there is plenty of хамалска работа. “Whatever you do, don’t ever call your foreman Tom Sawyer. Even behind his back. Even with the radio off. He has ways of hearing you and he gets very upset. The man just thinks that painting fences is the best job ever.”

In Khristo Poshtakov’s “The Most Terrible Beast,” life beyond Earth’s orbit is red in tooth and claw; it is brutal, nasty, and short. The Cosmos is where you encounter, for starters, creatures that are “part chameleon, part horned frog and part scorpion,” with tongues some twenty meters long and mouths “so big they could easily swallow a whole man.” Thus saith Captain Ivashkevic as he bellies up to the space-bar, Hans Solo style. But as Captain Furimoto replies, puffing on his pipeful of intoxicating gas, you ain’t seen nothing until you’ve seen a giantocyplex on the planet Crypt. “Listen carefully, rookie, this is the most hideous creature in the galaxy. It weighs about a hundred tons, devours whatever crosses its path, smells disgusting, burps every five steps, and the sound of that is like a thunder striking. Its brain is the size of a pin, and if it has nothing left to eat, it attacks its own kind. That’s why we found just about a hundred specimens on the planet, raging with hunger. It goes without saying that the armor of those beasts is made up of something like ceramic plates which make even laser weapons useless, or that their teeth look like steel pillars.”

As the intrepid Furimoto recalls, taking another puff, the only remedy for these extraterrestrial pests is a small thermonuclear device served up as an appetizer. “The dumb thing just wolfed it down. In short, we rid the universe of one huge stinker.” Now there’s a tale from the crypt, or at least from the planet Crypt.

But Captain Bradley isn’t impressed. “It’s quite another story killing a plasma medusa, as we did once on Jupiter III. Imagine a pale mass as big as a city, pierced by millions of electric discharges each sec, waving around a million tentacles. Such a beauty cares about one thing only: how to turn everything in its track into energy. This plasma terror swims inside the dense atmosphere of the planet and assimilates anything and everything—from smaller medusas, storm clouds and hailstorms with stones the size of six-story buildings to the midgets roaming around the yellowish gas mixture of that sky. Its main job, after all, is reducing matter to atoms.”

And even worse than the Planet Eater is the Galaxy Destroyer, immune to all attempts to eradicate it. As Ivashkevic recalls, “the first sign of imminent doom was the appearance of an odd green light seemingly coming from nowhere. As it gradually turned violet, the stars in the galaxy exploded and created a cosmic fiery hell.” As the cosmo-barflies brood over their potions of intoxicating gas, the expanse around them gradually turns an infernal greenish-violet. And that, boys and girls, is End of Story. No greeting the dawn here. Just hop in a rocket and get the hell out of there! But alas, poor Yorick, there’s nowhere left to go. An infinite jest.

Our fathers, who art in heaven, in cemeteries, on expeditions to the Congo’s inner station, sweeping chimneys, selling cars, installing mini-blinds… We are exhorted to love our fathers and mothers – and for that matter, our neighbors and enemies. David, the Mecha-Boy replicant repository of all human being after our race has been extinguished, was programmed to love his mother forever, beyond all human bounds. Instead of retiring her, Decker chose to take his chances with another replicant, the ravishing Rachel, who may or may not have dreamed of electric sheep; we’ll never know. In Ivaylo Ivanov’s “Father”, a story told by his son who spent his childhood years in an incubator, Oliver loved his deceased father Simon, though Oliver’s memories of the man are scattered and sketchy at best. Is Dear Old Dad really dead? Or is he just playing dead, the better to live a life of crime? Even the private detectives that Oliver engages refuse to tell him the truth. Though Simon’s death certificate declares him dead as of May 29, 2081, the truth is that Dad has donated his entire body to his son, to live as long and to prosper as much as time and tide allows. We can almost hear the echoes of Oliver’s silent prayer “in sector nine, row five, in front of the small copper plaque.” “Father, author and finisher of my genetic code and my innate predispositions, I honor your memory as I stand before you, since I am you, through and through, my soul in the body that you have given me.” For the rest of his life, whenever Oliver looks into a mirror he will look into his father’s eyes.

While my interest in the writing and visual artistry on display in the embarrassment of riches that is the Terra-Fantasia Almanac knows no earthly bounds, for the purposes of this thumbnail review or reader’s response, I have limited myself to these few comments on tales from the almanac’s first section, Science Fiction. It goes without saying that the rest of the anthology, filed under the headings Fantasy and Magical Realism and Futurum, is equally worthy of praise and richly rewards close attention.

In passing, note that I employ the alternative rubric anthology, since when I think of an almanac, as an American I can’t help but recall the always-practical farmers’ almanacs, preeminent among them Benjamin Franklin’s Poor Richard’s Almanac, with its weather and crop reports, its home remedies and helpful hints about farm animals and farm equipment, always generously sprinkled with epigrams, aphorisms, and apothegms such as “Early to Bed and Early to Rise / Makes a Man Healthy, Wealthy and Wise,” or the one pasted above the locker room entrance that I passed beneath every time I suited up for football practice or football games at my high school in Salt Lake City, as I (vainly) sought to live up to the heroics of my prepubescent sports heroes: “No Pain, No Gain.” I was never quite sure what that meant. Optimistically, it could be interpreted as “make the effort and you will succeed,” or conversely, “if you don’t make the effort, you will fail.” But what if it is just a nano-statement of fact, or an injunction? “There is no point in making an effort, since it won’t do you any good.” Which in turn reminds me of a tee-shirt my father gave me (лека му пръст): “No Guts No Glory.” Is that to be interpreted as “Be brave and gain praise?” Or is it a bleak statement of fact: “Cowards are worthless.” If I wear that tee-shirt, am I advertising myself as a worthless coward?

But I digress. Whether we call it an anthology or an almanac, this collection is the result of who knows how many hours, days, months, and years of painstaking creative effort – including the Herculean task of translating the genius of Bulgarian into the genius of English (I use the word ‘genius’ here in the somewhat abstruse sense of ‘informing spirit’). After taking so much pain, I can only hope that the Association will reap substantial gain. And in all humility (since like Bill and Ted, I’m not worthy), I offer my heartiest congratulations and many thanks for the many excellent adventures. I can only applaud the collective’s collective efforts.

Docent-Doctor David Jenkins
Fulbright Professor of American Literature, Plovdiv University
Ph.D. in Comparative Literature, The University of Texas at Austin
M.F.A. in Creative Writing (Poetry and Translation), Columbia University

You can read our subsequent discussion with David here.

And, more importantly ;), you can request the preview version of ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction here.

Каним ви на: Фермерски фестивал в София, 26.09.

И отново ще се подвизаваме на фермерски фестивал на „Хранкооп“ идната неделя (26 септември) от 11 до 19 ч. пред НДК. Прогнозата се очертава приятна, заповядайте!

Указания от организаторите: „в парка, в частта при възстановения паметник на войнишкия лъв и алеята към светофара на бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Фритьоф Нансен“. Т.е. до Кравай

Общовалиден е нашият зов да поканите другарчета дори когато нямате възможност да ни навестите. На щанда ще разположим следния тюрлюгювеч:

доста книги, писани и илюстрирани от деца; книга с музикален албум; приказки; философия; разкази; повести; романи; хумор; психология; Иван Рилски; антиутопия; змейове; екология; поезия; дяволи; неологизми; магии; фантастика; спомени и пр.

За най-големите ентусиасти има поощрения при покупка на:

– всяка книга => плакат

– Зелени разкази => младо растение авокадо, за да ви радва и да ви напомня да участвате в залесителни и други природозащитни инициативи

– две книги => дървен ключодържател

– три книги => роман за приключенията на Мина, сътворена от Весела Фламбурари

– трилогия => платнена торбичка

Можем умозрително да се пазарим колко точно и какви бонуси получавате при, да речем, пет книги

Който изкупи целия щанд, или, от мен да мине – от всеки артикул по един (в превод: лиши гърбовете ни от изконното тегло да мъкнем книги обратно към къщи), ще получи плеядата 1. домашна торта с маслени бисквити БЕЗ палмово масло, заквасена сметана/фина сметанова извара, орехи, банани, био кокосови стърготини, малко биозахар; 2. захарни сиропи от асортимента смокинови листа, липа и бъз, ако третият вече не е изпит; 3. био зелен/черен чай или от немския остров Рюген; 4. пакет папуда; 5. синьо-зелени яйца от щастливи пъдпъдъци; 6. порцеланов чехлен пепелник от Алжир; 7. хляб от лимец; 8. концентрирана апетитка от свръхлюти чушлета (на ваша отговорност); 9. мексиканска плетена гривничка; 10. восъчна свещ; 11. български сребърни обеци жаби; 12. DVD с фолклорен спектакъл; 13. цветни химикалки; 14. чесън. Тези бонуси, профилирани за всякакви предпочитания и нужди, ще осигурим до 7 октомври 2021 г. Поощренията от предния списък ще бъдат налични още на самия фестивал :).

Довиждане!

хрстн

Участвайте в: „Изгревът на следващото“ (до 30.11.2021)

Фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ организират конкурс за позитивни романи

Живеем в свят, където буквалните, механични екстраполации на съвременните тенденции пораждат усещане за предстоящи катастрофи.

Взети заедно, те се опитват да оправдаят очакването за непреодолим перманентен разпад (почти като перманентната революция на председателя Мао ). Повечето писани днес антиутопии са резултат на трудолюбие, а не на творческо въображение. Те са призвани да обяснят отпуснатите ръце и безразличието с единствения аргумент, че утре нещата ще бъдат по-зле.

Неслучайно хиляди талантливи писатели, художници и кинотворци изградиха внушителни визии на такова мрачно бъдеще, с които едва ли не го „узакониха“. Но това всъщност не e нищо повече от ответна реакция на Изкуството, каквато то е правило досега през цялата човешка история! Убедени сме, че фантастиката трябва да продължи по-нататък, да не забравя пионерското си проникване в територията на истински новото.

~

Някога фантастиката започна като израз на търсещата младa енергия, на интелектуалната храброст, като експлозия на въображението и откривателството.

Днес истинската интелектуална смелост и сила на творческия талант е в търсенето на формите за Изхода.

Смелостта да допуснеш, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво,
интелектът да си го представиш
и талантът да го защитиш художествено.
Без готови идеологии, митологеми и религиозни догми!

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьори с бели хитони рецитират един на друг надути речи?

~

Конкурсът „Изгревът на следващото“ очаква истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешна свобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е текстовете да засягат поне една от горните две теми. Ако примерите в тях ви звучат твърде ограничаващо, приемете ги като насоки. Същественото е сюжетите ви да предлагат решения и надежда, а основните ви герои да ви вдъхновяват с отношението си към света и отношенията си с другите.

Очакваме вашите завършени романи на адрес: poslednorog -в- gmail -точка- com.

Приемат се до три ръкописа от автор. Съавторствата се броят като половин, третина, четвъртина и пр. ръкопис, според броя на участващите автори.

За всеки ръкопис ни пратете следните файлове:

1) пълният текст на романа (за целите на конкурса ръкописът трябва да бъде не по-къс от 100 стандартни страници, т.е. 180 000 знака, включително интервалите);

2) един общ файл с откъси, които включват:
– началото на романа – до 10 станд. стр. (18 000 знака);
– финала на романа – до 10 станд. стр.;
– една сцена, която ви е любима – до 10 станд. стр.

3) (само по ваше желание) резюме/синопсис в рамките на 2 страници.

Запишете файловете в някой от форматите ODT, DOC, DOCX или RTF. Направете ги анонимни. Личната си информация – име, възраст, град, държава – напишете отделно, в самия имейл.

Допускат се и вече публикувани романи, стига да:

1) са изчерпани – напълно или почти;

2) имате разрешение за евентуалното им преиздаване.

Всички текстове ще бъдат оценявани анонимно от журито ни. Най-високо класираният ръкопис ще бъде редактиран, издаден и разпространяван от Човешката библиотека и Тера Фантазия. Авторът му получава процент от всички бъдещи тиражи (или приходи), който отговаря на мисията ни за достойно възнаграждение на творците. (Точният процент за автора се изчислява, когато книгата е готова за издаване – понеже зависи от работата, която всеки участник в творческия екип е свършил – но никога не пада под 18%.)

Запазваме си правото да:

не наградим нито един ръкопис;наградим повече от един ръкопис.

Краен срок за изпращане: 30 ноември 2021 г.

Следете този запис за промени в условията.

~

Произведения-ориентири

Български:
Отличените разкази от предните три издания на конкурса, публикувани в алманасите „ФантАstika 2018“, „ФантАstika 2019-20“ и предстоящия „ФантАstika 2021“
„Трогателна екзекуция“ – Емил Манов
„Невероятната Марта“, „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ – Величка Настрадинова
„Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“, „Десет на минус девета“ – Николай Теллалов
„Дивна“, „Момичето от квартала“ – Светлини сред сенките
„Ортодокс“ – Григор Гачев

Преводни:
„Уменията на Ксанаду“ – Теодор Стърджън
„Падналите богове“ – Дейвид Зиндел
„Мъглявината Андромеда“ и „Часът на Бика“ – Иван Ефремов
„Еон“ и „Вечност“ (главите за Аксисград); „Радиото на Дарвин“ – Грег Беър
Трилогията „Марс“ – Ким Стенли Робинсън
„Далечната планета“ – А. и Б. Стругацки
„Битие“ – Дейвид Брин

Непреведени:
„Полдень, XXII век“ – А. и Б. Стругацки
„Тигр проводит вас до гаража“ – Сергей Другаль
Останалите две части от A Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел: The Wild и War in Heaven
Earth – David Brin
2312; Three Californias Triptych – Kim Stanley Robinson
Seveneves; Anathem – Neal Stephenson
Darwin’s Children – Greg Bear
Поредицата Heartstrikers – Rachel Aaron
The Celestial Way – Drake Vato