Kalin M. Nenov's Blog: Човешката библиотека / The Human Library, page 11

„Харт: Космическа мисия Вирон“: хартиено и електронно издание

Приятели (:

Право от Космоса пристига тридесет и третата книга в поредица „Човешката библиотека“:

„Харт: Космическа мисия Вирон“ – Момчил Даскалов

Автор: Момчил Даскалов, 2019

Редактори: Калин М. Ненов, Десислава Сивиловa, 2019

Коректор: Ана Йорданова, 2019

Художник на корицата: Катерина Данаилова, 2019

Оформление на корицата: Мартина Неделчева, 2019

Предпечат: Георги Атанасов, 2019

Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2019

Първо хартиено издание: Човешката библиотека, 2019

Първо електронно издание: Човешката библиотека, 2019

Най-нова версия: 2019-11-25

За да кацне у вас хартиеното или електронното издание (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com.

Както всички наши електронни издания, файлът е без дигитални (DRM) защити. Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. (Ако се колебаете – препоръчваме 3 лева.) Всички приходи разпределяме между творческите участници – автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Хартиеното издание е с корична цена 12 лв., но ако си го поръчате от нас, струва 10 лв. Отпечатано е с шрифт Adys, специално създаден за хора с дислексия.

Любопитен факт: прототипът на главния герой в книгата е и почетен член на Човешката библиотека – и ще се радва от сърце на вашите отзиви. Те – дори да са само в един ред – ни казват: „Видях какво сте създали. Беше ми ценно; беше ми нужно. Продължавайте.“ Споделете ги тук, или във форума, или на мейла горе.

На прага на нова мисия,

Дес, Веско/Харт и цялата ЧоБи

Каним ви на: Премиерата на „Харт: Космическа мисия Вирон“ на Момчил Даскалов (30 ноември)

Приятели,

Най-новата ни космическа повест, „Харт: Космическа мисия Вирон“ вече е в печатницата – и е време да ви поканим на премиерата!

Заповядайте на 30 ноември от 17 ч. в „Музейко“, Учебен корпус, зала „Читалня“.

Обещаваме среща с автора и прототипа на главния герой (по случайност баща и син ;)), любопитни факти от кухнята на творческия и издателския процес, купища видеоклипове, музикални и сценични изпълнения, много смях… и щипка сериозност.

Ще си говорим за дислексията, за приемането на различните, за тероризма… и преди всичко за това, как едно необикновено хлапе успява да въвлече баща си във фантастичното приключение, наречено „писане на книга“.

Елате, доведете и вашите хлапета – в предтийн, тийн, а защо не и следтийн възраст, за да се запознаем, да се забавляваме заедно – и да научим нещичко за „специалните“ нужди – и специалните дарби

В подготовка за „Харт: Космическа мисия Вирон“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде фантастичната повест „Харт: Космическа мисия Вирон“ на Момчил Даскалов.

До 11 ноември подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки и колко – така ще преценим тиража;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъс от повестта.  

~

Зеленушкото се бе сврял в единия горен ъгъл на стаята, като се поклащаше едва-едва със затворени очи.

„Прави се на сърдит.“

– Добре, де. Шегуваме се, не се цупи. Прав си за нашите политици. Има много луди. Но от друга страна, и вировингите имат какво да научат от нас за политиката, нали така? Не бяхте чували за избори, за демокрация. Ми то си е хубаво. Да има избори, а не някакви бастуни като Съветника да властват цял живот, защото така им се полага.

– Избори, демокрация… Добре, ами тия войни? – Изи не издържа и долетя пак до тях. – И терористичните актове. Не са ги измислили вировингите. Съществували са доста преди това.

– Да, така е – тъжно потвърди Харт, – и аз това казвам. Хората сме големи мухи, защото много лесно ни настройват един срещу друг. От различни отбори, различни градове, момчета на момичета, черни и бели, въобще – дай ни да се дърляме по различност.

– А за катастрофа – авария инсталация разпад, показва на хора?

„Вал винаги държи да си изясни всичко докрай. Няма лошо.“

– Да, Вал, и за това ще покажем. Случвало се е и тук. Големи ядрени аварии с много жертви и унищожени огромни райони. Но някои глави още не увират.

– Защо трябва вари глави?

– За да им дойде акълът – натърти Харт. После продължи съвсем сериозен: – А вече има толкова други начини за добив на енергия, без да заплашваме планетата – слънце, вятър, вълни, вода… Мисля, че и тук има какво да научите.

– И ние имаме технологии.

– Изиии, да не си на някакво състезание? – оплези му се Харт. – Има много какво да споделяме. Аз лично ще ходатайствам първото нещо в знак на приятелство да е изграждането на един хубав хологеймър, близо до нас… и да имам пожизнена карта за безплатен достъп, разбира се. Дам. Така ги разбирам аз междузвездните отношения.

~

– Знаеш ли за какво си мечтая? – проговори замислено Харт.

– Какво е да мечтаеш?

– Амиии… Да искаш да имаш нещо или нещо да ти се случи, ама много, много да го искаш.

– И ти какво искаш?

– Да имам невероятни способности, нещо, което другите нямат. Например да движа предмети с мислите си. Ето, вировингите владеят телепатията, за теб да не говорим как умееш да сканираш мозъка на другия и… да летиш. Искам да съм специален.

– Да си специален?

– Да, различен. Да владея магия например, ама истинска, а не просто фокуси.

– Магия, магия… а, ясно, магия, значи. – Изи бе спрял да се върти и гледаше Харт право в очите. – Май наистина две очи не стигат, за да видят всичко.

– Какво имаш предвид?

– Че си сляп, Харт.

В подготовка за „Харт: Космическа мисия Вирон“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде фантастичната повест „Харт: Космическа мисия Вирон“ на Момчил Даскалов.

До 11 ноември подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки и колко – така ще преценим тиража;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме още два откъса от повестта.  

~

– На Вирон жители добри, братя Наши и сестри, свидетели сме Ние на действия поредни срещу реда и свободата, плод на помисли зловредни.

Направи пауза, погледна нагоре, после отново в камерата и продължи:

– Групичка пазители метежни и човеци неблагонадеждни в съюз порочен се събраха. С манипулации подмолни, фалшиви кадри и лъжи най-долни опитват да съборят и да опетнят Нас, дето грижим се за този свят.

Изправи се в целия си ръст и заяви:

– И наказание сурово най ще понесат, щом живота ни желаят те да променят. Но групичка е малка тя, Вирон не ще уплаши, нито Нашите чеда.

Направи две крачки към камерата, за да застане в едър план.

– Вировинги скъпи, зовем ви Ние с жива страст, кубовете напуснете, присъединете се към Нас. Реда и свободата ни да защитим, всички срещу бунта следва да се съюзим. По-силно няма от множество тела, изправени със смелост пред заредените дула. И жертви ако има в този ден, ние достойно ще ги понесем.

~

Изведнъж го събуди силен трус. Отвори очи и ахна. Останалите също бяха наскачали и се блещеха в предния екран. Пред тях, увиснала на фона на безброй звезди, бавно нарастваше Синята планета, покрита с нежна пелена от облаци. „Земята… Земята! Господи, колко е прекрасна! Виждам я от Космоса… няма да ми повярват, но не ми пука… това е велико! Ето, ето, Северна Америка… – Харт се въртеше като спинър между екраните. – А това е Атлантическият океан… и Африка, якооо!“

– Явно сме излезли от скока в хиперпространството – промълви бащата на Мина. – Да видим къде ще ни стовари.

Едновременно с бавното си нарастване, Земята се въртеше. Харт стоеше препариран пред предния екран. „Май тръгваме да обикаляме в орбита.“

Когато стигнаха над Европа, корабът увисна, синхронизира се с планетата и остана като закачен точно над Стария континент. Изчакаха известно време, но нищо не се случи.

„Дали не стигнахме до края? Докъдето е програмиран курсът.“ Харт се обърна към спътниците си.

– Господи, май бяхме дотук. Сега я втасахме. – Бащата на Мина прекара пръсти през косата си, а погледът му се щураше по пулта и непознатите ръчки, копчета и циферблати.

Участвайте в: Копнеж за растящо и пораснало творчество (до 31.12.2019)

Пишещи приятели (:

Честит празник!

В Дена на народните будители Фондация „Човешката библиотека“ (https://choveshkata.net/blog/), клуб „Светлини сред сенките“ (http://lightsamidstshadows.com) и Ателие за българска детска литература „Горната земя“ (https://upper-earth.com/) канят всички автори, без ограничение във възрастта, да участват в

Копнеж за растящо и пораснало творчество

Тази година Копнежът е посветен на писателката Величка Настрадинова и е на тема „Вълшебниците сред нас“. Отличените творби ще бъдат включени в електронен сборник, който ще се разпространява с благотворителна цел в подкрепа на Величка.

Затова отдаваме предпочитание на художествената проза: разкази, приказки и откъси от по-дълги текстове. Но ако темата ви е вдъхновила за стихотворение, пиеса, есе или някой жанров хибрид, изпратете ни и тях – ще се постараем да ги оценим по достойнство.

Изпращайте творбите си на адрес poslednorog-маймунка-gmail-точка-com.

Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език, независимо дали в България или по света.

Копнеем за текстове, които:

1) се усеща, че ви вълнуват

В подготовка за „Харт: Космическа мисия Вирон“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде фантастичната повест „Харт: Космическа мисия Вирон“ на Момчил Даскалов.

До 11 ноември подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки и колко – така ще преценим тиража;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме още два откъса от повестта.  

~

В този миг от коридора се разнесе пронизителен звуков сигнал. Светлините в Салона изгаснаха и във въздуха увиснаха алени стрелки, сочещи към различните изходи.

– Пожар! Възможно ли е? Точно сега? – Мона подскочи на стола си и започна да върти глава във всички посоки.

Хората от Салона станаха и последваха стрелките към изходите. Тя хвана Мина за ръка и пое след тълпата. Усети как някой я прегръща през раменете, обърна се и възкликна кратко, като веднага сложи ръка на устата си. Беше Рон. Той само ѝ кимна и ги поведе с дъщеря ѝ навън. Доналд водеше мъжа ѝ.

Излязоха в коридора. Той беше препълнен, от всички помещения се изсипваха хора и поемаха в една посока – към аварийните изходи.

От стените се отвориха ниши и изскочиха лъскави машинки, наподобяващи варели на колела, светещи и писукащи. Те поеха в обратната посока, като разкъсваха човешкия поток.

Вместо да последват хората, инженерите поведоха семейството след виещите мобилни пожарогасители.

– Какво ви става? Водите ни към пожара. – Мона спря и гушна дъщеря си.

~

– Мина, чуваш ли ме? Вътре ли си?

– Изи? – сепна се момичето. – Ти… къде си?

– Излез и ще ме откриеш малко по-надолу, веднага след Салона, но не ме доближавай.

– Идвам.

Не след дълго я видя да тича по коридора. Тя стигна до Салона и се спря. Изи се въртеше небрежно около едно разклонение на коридора и с нищо не показа, че я познава.

– Къде е Харт? Виках го няколко пъти и не ми отговаря.

– Няма го, Изи! Отведоха го – проплака Мина и по бузите ѝ потекоха сълзи.

– Отведоха го? О, в името на двете луни, пак тая течност от очите. Мина, какво се е случило? Кой го е отвел?

– Вировингите. Пазители. Както спяхме и… и… изведнъж нахлуха, грабнаха го и го поведоха нанякъде. Какво да правим, Изи? Може ли да му се случи нещо лошо?

– Да му се случи нещо лошо? Наистина не знам, ние… – Беше свикнал с Харт и неговите, както ги наричаха, емоции. Една определена фраза му се стори подходяща за случая: – Но ти не се тревожи.

В подготовка за „Харт: Космическа мисия Вирон“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде фантастичната повест „Харт: Космическа мисия Вирон“ на Момчил Даскалов.

Повестта вече си има и видео трейлър – надникнете в необикновения свят на Харт:

До 11 ноември подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки и колко – така ще преценим тиража;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме и още два интригуващи откъса.

~

Харт свали внимателно решетката, провисна се и скочи. Тупна леко на пода и се претърколи като нинджа. Нали пак беше в акция. С това претъркулване обаче събори някакви кутии и вдигна доста шум. Май не беше съвсем като нинджа… Слава Богу, нищо не се случи.

Изи долетя до него.

– Закрепи решетката върху мен, за да я сложа на място, и оправи малко бъркотията тук.

Харт го послуша и косматкото политна с решетката до тавана, като се опитваше да я постави на мястото ѝ, но все нещо се кривеше.

– Ей, направи го като хората, де.

– Е как да го направя като хората, като не съм човек?

– Вярно. Исках да кажа, направи го добре – поясни Харт през смях.

– Хората все добре ли го правят?

– Оффф, не може да има някой, който да пита повече от мен, не е честно.

– Честно? За какво говориш?

– Все тая, да продължаваме и млъкни за малко.

– Една думичка не съм казал.

– Не си казал, добре, спри да ми мислиш в главата тогава, досадна зелена четка такава – захили се Харт.

– Защо така ми говориш? Какво имаш предвид?

– Споко, бе, шегувам се.

– Шегуваш се… това пък какво означава?

– Казвам неща, които не мисля. За да се разсмеем. Когато си близък с някой и го обичаш и уважаваш, се шегуваш с него, закачате се. Казваш обидни на пръв поглед неща, но е ясно, че не го мислиш. Или че преувеличаваш. Става ви смешно. С нашите непрекъснато се шегуваме, и с приятелите също. Приятно е.

– Нищо не разбрах. На какво се закачате? А, намерих думата – на закачалки?

– Оффф, не закачалки бе, откачалко. Побързай, трябва да изчезваме от тук.

– Как мога да съм откачалка, като не съм се закачал?

– Все тая, да тръгваме. – Харт вече се задушаваше от смях.

Изи се завъртя под отвора на тръбата, чу се „щрак“ и решетката се закрепи на мястото си.

~

– Та имаме ли план Б? – попита Харт сериозно.

– План Б? Какво това?

– Означава резервен план. Винаги трябва да имаш, в случай че основният пропадне. А той, както виждате, пропада… Но аз знам един план Б, който винаги може да свърши работа.

– И той е?

– Да бягаме – повдигна рамене Харт.

– Насам, бързо! – Изи полетя в едно отклонение, също слабо осветено, и се насочи към дъното. Зад тях се чуха хъркащите и лаещи звуци. Ярка светлина проряза коридора, от който току-що бяха излезли. Само след секунди щяха да се появят вировингите.

Но бегълците се озоваха в капан: напред пътят им бе преграден и нямаше изход. Звуците и шумът от стъпки се усилваха, светлината на фенерите се премрежи от сенки.

Опряха гърбове в стената и зачакаха. Харт посегна и хвана Вал за ръката. „Става си страшничко, а той е с мен. Защо ли му натресох такива главоболия?“

Вал се сепна и го погледна. Клепачите му забавиха значително хода си, а оранжевият оттенък на очите му стана тъмнокафяв. Докосна го по рамото и изръмжа леко, тръскайки глава. После пак се обърна с лице към главния коридор. Стъпките бързо приближаваха.

Изведнъж се чу съскащ звук на отваряща се врата и дъното на коридора се отмести. Харт и Вал се изтъркаляха в неголяма кабинка, а Изи се шмугна подире им. Вратата се затвори и подът пое надолу. „Асансьор?“

В подготовка за „Харт: Космическа мисия Вирон“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде фантастичната повест „Харт: Космическа мисия Вирон“ на Момчил Даскалов.

До 11 ноември подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки и колко – така ще преценим тиража;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъс от повестта.  

~

– Аз съм Харт. Приятно ми е.

– И така, Харт, как попадна тук? – гласът звучеше приятелски.

– Дълга история… А всъщност къде е това „тук“?

– Аз не бързам заникъде, а „тук“ е… кораб.

– Кораб?… Значиии кораб!… Ааа… той къде е?

– В товарния сектор на транспортните хангари. Тук държат багажа, необходим за космическите експедиции.

– Космически експедиции? Какво имаш предвид? Някъде в НАСА ли съм?

– Не знам какво е НАСА. Как какви – експедициите, с които се откриват нови светове и се набират работници за титаниевите мини. Така са открили Земята и явно са те домъкнали тук, но защо си в багажния сектор?

– Какво искаш да кажеш с това „домъкнали тук“? Да не означава, че… че не съм на Земята?

– „Домъкнали“ значи „докарали“, нали? Опитах с жаргон. А „тук“ означава, че се намираш на… как измервате такива разстояния? Да, на 350 000 светлинни години от Земята, на планетата Вирон, звездна система Зинокс. Само с помощта на скок през хиперпространството може да се измине такова разстояние за броени… да видим как си делите времето… часове.

– Малеее, бая съм се отдалечил от къщи! Баща ми ми разрешава да ходя сам до градинката с кораба, търговския център и спирката на метрото. Голям периметър е и всяка година ми го разширява, ако оправдая доверието му. Ама 350 000 светлинни години си е сериозен периметър. Май съм загазил. Дали ще ми се кара много?

– В какво газиш? Виждам, че си на твърд под.

– Загазил. Метафора. Газя в неприятности. Имам проблеми. Сега разбра ли?

– Метафора? Разбрах… Не разбрах. Не разбрах и какво правиш тук.

„Какво правя тук ли? Може би трябва да кажа как видях твойте нехора да избиват мойте хора, и по случайност попаднах на вашата планета. Но няма да е разумно, нали? По дяволите. Не трябва да го казвам, но и не трябваше да го мисля… Просто не знам с какво си телепатирам…“

– А ти какво, ъъъ, кой си? – изстреля Харт. „Не си чул последните ми мисли, не си ги чул и сега не чуваш, и сега не чуваш.“ Неволно бе затворил очи.

– Аз съм Личен Ескортиращ Помощник за Компания и Асистиране. Или накратко – ЛЕПКА.

– Чудничко. И аз съм такъв. За баща ми. – Засмя се тъжно, като си спомни за Тати. „Боже, толкова е далеч…“

Да подадем ръка на Величка Настрадинова

Приятели:

Писателката и наша приятелка Величка Настрадинова има нужда от помощ. Напоследък здравето ѝ се е влошило и се е наложило да бъде настанена в дом за възрастни хора (където за нея се грижат чудесно). За престоя там и за лекарствата ѝ са нужни средства. Ето няколко начина да ѝ помогнем:



1. Поръчайте от нас (на имейла ни poslednorog -в- gmail -точка- com) електронното издание на книгата ѝ „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“. Всички събрани средства ще изпращаме директно на авторката.

Събрани до момента (22 юли): 508 лв.

Пратени към Величка: 0 лв.

2. Подпишете петицията, пусната от Пловдивското дружество на писателите, в подкрепа на идеята да ѝ бъде отпусната пенсия за заслуги към държавата.

3. Разпространявайте вестта сред приятелите и познатите си.

4. Предлагайте други начини да подкрепим Величка като личност и творец.

5. Следете тази публикация. Ще я обновяваме своевременно с всички актуални кампании.

Няколко лични думи от Кал:

В анотацията на „За змейовете и вампирите…“ написах: „Величка Настрадинова е мъдрец – от Далечния Изток; или магьосница – от друг свят (от бъдещето на нашия?)“. Изтокът винаги се е отнасял с уважение и грижа към мъдреците си. Това му е позволявало да им се радва до дълбоки старини; и да насища старините им с радост. То позволява на нашия свят – целия ни – да има бъдеще.

Величка няма биологични деца. Само духовни: мен и всеки от нас, който усеща отпечатъка на нейните истории (на нейната Марта

„Изгревът на следващото“ 2019: резултати

Приятели (:

До 31 март тази година приемахме разкази за втория конкурс „Изгревът на следващото“, организиран от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Човешката библиотека. Получихме над 30 текста. Чете ги жури в състав: Атанас П. Славов, Валентин Д. Иванов, Георги Атанасов, Десислава Сивилова, Димитър Стефанов, Елена Павлова, Калин М. Ненов и Кристиана Петрова. И дойде време да обявим резултатите.

(Всички текстове надолу са изброени в реда на пристигането им.)

Трите награди от 200 лева присъждаме на:

„Експериментът „Гъливер“ – Димитър Желев
„Урокът“ – Калина Александрова
„Папъл, папъл и хайде в комина“ – Елена Петрова

В алманаха „ФантАstika 2019“ освен трите наградени разказа ще помолим за разрешение да публикуваме и:

„Миналото“ – Калоян Захариев
„Утре започва от днес“ – Радина Ангелова

Индивидуалните членове на журито връчват и следните специални отличия:

Елена Павлова – на „Изгревът на следващото“ от Ива Гаджева
Калин М. Ненов – на „Утре започва от днес“ от Радина Ангелова
Кристиана Петрова – на „Миналото“ от Калоян Захариев

Каним Ива, Радина и Калоян да си изберат по три заглавия от електронните издания на Човешката библиотека.

Честито на отличените – и много вдъхновение на всички! Дали и какво Следващо ще изгрее, зависи от всеки от нас.

Конкретното Следващо, което уточняваме в момента ние, е мястото и датата на награждаването. Веднага щом ги знаем, ще ви поканим на един общ празник. Да се запознаем, да обменим препоръки и наблюдения, да поговорим за какви бъдещета мечтаем и как виждаме пътя дотам…

В коментарите долу даваме думата на всеки член от журито, който желае да сподели лични впечатления.

БъДейте,

Кал, Криси и Дес, участници в журито