Стефан Кръстев - Цефулес's Blog, page 26

За всичко са виновни робовладелците

Помните - не помните, за всичко са виновни робовладелците. Преди векове те яхнаха измисления преход и станаха феодали, после - както им е на сгода; крупни магнати и водачи на пролетарски революции. Искат да забравим бича и веригите, ама можем ли?
Хич не ги хвалете. И не ми казвайте, че и Езоп е бил роб, че и Спартак е бил роб, че всеки роб можел да изкупи свободата си и така - нататък. Не ми изтъквайте какви учени са имали. Архимедовци, галеновци, ако искате да знаете и техните крака са миришели. И да не си мислите, че ги е бивало в леглото. То без простанол (нямало е тогава, да знаете) рано им се е уголемила простатата, ставали са нощем по шестдесет и седем пъти за да уринират и не са можели да вдигнат самолета. И като споменах: самолет - даже самолети е нямало по онова време. Като са толкова големи учени, що не са направили един най-прост самолет? А ся, можем да сме прости, ама летим в небесата.
И философите им не ми хвалете, я някой от тях сгазил лука - я го осъдили на смърт. Как може такова нещо - смъртни присъди! И това, ако е човечно. И какъв ти електрически стол, каква ти газова камера - няма такива хуманни смъртни присъди. Сократ трябвало да изпие отрова, Сенека да си пререже вените. Нет человек - нет проблем.
И цензура е имало. Всички са мълчали и един не е написал във фейсбук или туитър един статус, че да излязат хората на протест и да спасят осъдените.
Да, съгласен съм: нямало е фейсбук и туитър - това какво ви говори: ами били са прости и ограничени. Само гладиаторски битки са гледали, сега за боища с кучета ревете, че и за един кльощав ловешки ягуар вдигнахте такъв шум, а тогава знаете ли колко беззащитни лъвове, че и християни са хвърляли на арената, а! Какво искате, да ги върнете на власт ли?
И най-богатите е трябвало да чакат векове наред, че да си купят далечните им правнуци една кола.
Нямало е и сухо мляко по магазините. И кисело е нямало. Е, разни хуни и българи са го правили, но то домашно производство, с непроверено качество и не по европейските стандарти, което означава потенциално опасно.
И никакви касови апарати. То така и баба знае.
Да знаете, още ни лъжат за прехода. Никакъв преход не е това - както си бяха на власт, още са си.
Те разпънаха и Христос. Срам.
Господ да слезе на земята - него ще разпънат, ама само лъжат, че са повярвали в него. То може и изобщо да го е нямало - едно селфи не са си направили на Голгота - но и да е нямало Христос, пак са го разпънали.
Защото от робовладелството по-лошо няма!
Да знаете, пръв проведох протестен митинг. Преди още Спартак да е вдигнал бунта излязох с плакат: "Празен ми е фризера, искам свобода!", но медиите тогава бяха толкова продажни, че никоя не ме отрази. Не, че и сега медиите не са техни прислужници, но това вече е друг въпрос.

Бъг във времето

Роман с оригинален сюжет. Действието се развива отзад напред, от бъдеще към минало. Причината е онова, което ще се случи, а следствието онова, което вече се е случило. Нестандартни фантастични елементи: кибер-пънк, фентъзи, алтернативна история, пътувания през времето и магически реализъм.


Изтеглете оттук

Змейова орис

Събитията предхождащи рождеството на ангела на разрушението - Далебор. Защо е било необходима гибелта над Печалните планини? Защо загиват толкова невинни хора? Какво се крие в кладенеца? Битки, магия, грехове от миналото и бъдеще в което всеки ще се бори за своята справедливост, семейство и право на живот. Дърветата ще са зверове. Чувството за дълг ще превърне от една чувствителна жена масов убиец. Суровата орис ще превърне от обикновени хора герои сражаващи се за своя Ням свят. Фентъзи - антиутопия в която ще има много фантастични елементи, които не се срещат никъде другаде. 


Изтеглете книгата оттук

Ням свят: Далебор - синът на кладенеца

"Далебор - синът на кладенеца" антиутопия и фентъзи наедно. И двата жанра са модни, но колко по-различно е от модното ще се увери всеки, който прочете книгата. 


Изтегли оттук

Убийство в социалната мрежа

Страстта във виртуалното пространство ще доведе до реални убийства. 


Изтеглете оттук

Мадам Утопия

Всъщност Мадам Утопия си е Мадам Антиутопия. Женственото начало, което технологията е превърнало в кумир и божество. Античните блянове ще престанат да бъдат мит и ще се превърнат в реалност, дори метафорите вече са материя, съвсем буквално части от нейната плът. Новела от седем части в която антиутопията е толкова, колкото поетичната проза.
Освен "Мадам Утопия" в книгата са включени и двата триптиха: "Семейство Утопия" (хумористична антиутопия) и "Фабрика Утопия" - тук вече няма хумор, а предупреждение. И философско приключение.


Изтеглете книгата оттук

Мадам Мистерия

"Мадам Мистерия" - част от най-поетичната ми поредица от разкази: "Дъщерята на слънцето", колкото фентъзи, толкова и съвременна. И още няколко, по-закачливи разкази. 


Изтеглете оттук

Мадам Еротика

 Разкази за престъпления, много страст - една пречупена реалност през съзнанията на дръзки и греховни хора. Една измама в крупни размери ще се превърне в поезия за идола на Вечната женственост, която пред обожанието предпочита любов.


Изтеглете оттук

Български кървав кючек

 "Български кървав кючек" - един трилър вдъхновен от действителен случай, двойното убийство в Стежарово, но не съм се придържал до действителните събития, както примерно Труман Капоти в "Хладнокръвно", вместо това развих историята до евентуални събития, които се опасявам, че е възможно да се случат и почти се случиха години и нещо след написването й в Катуница. Нямал съм за цел да отчайвам и съзнателно съм усилил художествеността и екшъна за да се получи една увлекателна книга, която да не позволи да бъде оставена, а размислите, те идват по-късно. 

изтеглете оттук

Танцувай, танцувай, танцувай - Харуки Мураками

Танцувай, танцувай, танцувай - Харуки Мураками
В началото бе приятната изненада. Не очаквах книгата да е продължение на "Преследване на дива овца". Веднага да си кажа обаче, че думичката "продължение" е с много уговорки. Това са две завършени отделни книги, а и доста различни една от друга. Харуки Мураками отприщва въображението кара те да си мислиш неща, които не си ги е и помислял, че ще си помислиш. В един момент ми се стори, че двете книги заедно са като най-новата история на България; в "Преследването на дива овца" ужаса примесен с ирония е отражение на тоталитаризъм, в "Танцувай, танцувай, танцувай" отново ужас примесен с ирония, но отражение на развит капитализъм (както го нарича и героя му), но какви асоциации ще пробудят магическите му разкази у отделния читател е непредвидимо. Защото възможностите са толкова, колкото пъти ще бъдат прочетени книгите му.
Героите Човекът овца, безименния мъж на средна възраст: Аз - първо лице и Кику са и от "Преследване на дива овца" - те са и основните връзки между двете книги. Но в "Преследване на дива овца" Кику нямаше име: бе приятелката, любовницата, модела с най-красивите уши. И тук е ред да си кажа, че към "Преследване на дива овца" изпитах една чисто лична, индивидуална слабост, защото всички герои в тази книга бяха анонимни, най-много с прякори. Същото съм експериментирал няколко години в разказите си, макар и по малко различна причина. При мен бе търсенето на космополитно психологическо състояние, което не е обвързано с националността или етноса на героя. При Харуки Мураками, чрез героя си е обяснил в книгата, много, много образно, същността трябва да е преди наименованието си, то да отговаря на вече осъщественото.
И много ми се искаше "Танцувай, танцувай, танцувай" да е повече продължение на "Преследване на дива овца" отколкото отделна книга.
Но книгите са много различни. "Танцувай, танцувай, танцувай" е романа с най-малко фантастични елементи от всички на Харуки Мураками, които до сега съм прочел (1Q84, "Краят на света или страната на чудесата за непукисти", "Кафка на плажа", "Преследване на дива овца", "Хроника на птицата с пружина".
Магическото е капка, но предава дъх на цялата книга, а е и много ефектно, защото по сюжет книгата си е трилър.
И в логиката на термина: Магически реализъм, бих я определил като Магически трилър.
Една препоръка: първо да се прочете "Преследване на дива овца", иначе по-трудно ще се възприеме очарованието й