Ангел Грънчаров's Blog, page 971

Докато злотворните символи на престъпната комунистическа тирания тровят и раздират българската душа, добро няма да видим!

Паметникът на Альоша е свещен символ,  тази грамада от гранит е нещо като мистичен тотем, освещаващ престъпното господство на комунистите и на техните московски покровители над свидното ни отечество! Затова докато Альоша и МОЧА (Монументът на окупаторската червена армия) в София (и в другите големи български градове) стърчат в небесата, дотогава тираничната власт на комуно-русофилските подлоги над България ще бъде непоклатима. И затова комунисто-путинците така бясно бранят своите пропагандно-идеологически тотеми, освещаващи престъпната им власт!
Докато тия изцяло злотворни символи тровят и раздират българската народна душа, добро няма да видим, напротив, ще продължаваме да страдаме. Животът за човека се определя от символи (архетипи), властващи подмолно над човешките души; каквито са символите, на които се покланяме и в които вярваме, такива сме и самите ние, а и животът ни ще е точно такъв. Нима още не сме разбрали, че от комунистическата бесовщина добро не може да произлезе по никой начин?!
За жалост се стигна дотам, че ние, българите, допуснахме страшно, несрещано по-преди национално падение: да боготворим и да търпим символи, маркиращи най-недопустима гавра над нашата чест: да почитаме унищожителите, ликвидаторите на нашата свобода! Да, ние търпим паметниците на окупатора и душителя на българската свобода, а поробителите-мъчителите си наричаме "освободители"! Не може върху очевидни лъжи да се крепи и да произлиза духовната субстанция на българския живот; на това основание ние като страна и като нация пропадаме в неудържимата гибел.
Други народи, радващи се на заслужен просперитет, се кланят на Христос и почитат неговите свещени истини, а тотално дебилизираните и обезчовечени от комунистическите лъжи зомбита у нас (те изобщо не са малко!) се кланят на окупатора Альоша, кланят се на альошовците, турили на власт кървавия комунистически режим, кланят се най-вече на руските шмайзери и танкове, без които комунизъм у нас никога нямаше да има!
Затова и заразената от вируса на комунистическите лъжи нация е толкова болна; а оздравяването й ще започне едва когато очистим душите си от лъжите - и поемем смело по пътя на истината, на достойния и свободен живот.
Не можем да вървим напред, бидейки обърнати назад; като гледаме назад доникъде няма да стигнем. Кошмарното ни минало поражда и съвременните трагедии и кошмари, които тровят живота ни. И разделят нацията ни наполовина, едната част дърпа напред, другата дърпа назад; в резултат стоим неподвижни в мъртва точка, която е крайно време да бъде нарушена и надмогната.
Иначе като инатливи буриданови магарета ще загинем не толкова от глад, колкото от съзнанието за собственото си безволие - и заради самоунизеността си.
Нима искаме да сме единственият народ в историята, загинал от простотия и от тъп, безсмислен инат? Нима искаме да погинем именно заради неуважението си спрямо ония истини, които правят живота на човеците наистина смислен и достоен?!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Дебатите около Обръщението за махането на паметника на Альоша и поставянето на негово място на паметник на Левски стават все по-разгорещени!

По повод на Интелектуалци: Паметникът на Альоша е гавра! Махнете го и сложете Левски! (Източник: Plovdiv24.bg) вече втори ден се водят най-разгорещени дебати ( вижте коментарите там ); ето какво сметнах за нужно да кажа там, за да налея още малко масълце към и без това тъй буйния огън на дебатите:
МОЯТ КОМЕНТАР ТАМ (И ВЪВ ФЕЙСБУК): Интересно е, че продажната комуноидно-русофилска многострадална душа за Альоша не само душа дава, но е способна дори и... дупе да даде; да, душа дава, но Альошката не дава; отечеството си продава, но Альоша не дава!
Даже и срещу Апостолът на свободата Левски е способна да излезе за да запази Альошката, символът на тяхната престъпна и тъй крадлива власт - щото без завоевателите и окупаторите альошовци комунистите щяха да видят власт у нас на кукуво лято!!!
Вижте коментарите, пък си правете извода на какви патетични идиотщини е способна въпросната комуноидно-рубладжийска продажна душица, способна да проституира с всичко свято, с всичко българско...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Щастието за гладните безработни учители

Минах покрай една гостилница, замириса ми там твърде съблазнително на готвено, но понеже нямах пари да похапна като се върнах в къщи със съпругата ми набързо си направихме мусака!
Тъй че макар и късно ще си заситим най-сетне вълчия глад. (Докато изстива в чиниите мусаката аз пиша с един пръст този постинг - щото не бива да се лапа съвсем горещата храна: ще ви паднат пломбите!) Съветвам ви и вие да постъпвате по същия начин.
И дори и да имате пари гответе си и яжте в къщи (когато можете де), значително по-вкусно е отколкото в гостилниците; да ме прощават гостилничарите за антирекламата...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Запис на предаването "Изкуството да се живее" от 24 януари 2019 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

РУО-Пловдив за сетен път зае чисто Матросовска позиция

Подобно на Матросов РУО-Пловдив застана на амбразурата, защищавайки своеволията на своята тъй своенравна административна сестра - директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Има крехка надежда да пътувам до Австралия с чисто познавателна и изследователска цел!

В писмо до мен мой приятел от далечна Австралия подхвърли между другото (неговите писма са дълги!) и ето тия многозначителни за мен и прекалено силно развълнували ме думи:
Айде да дойдеш в 2019, а?
По повод на които му казах ето какво:
Здрасти!
Правилно ли разбирам, че ме каниш да дойда да видя Австралия през 2019 година? :-) Или не съм те разбрал? Ако правилно съм разбрал, аз съм съгласен, но това ще струва купчина долари, а аз нямам пари да ида до град Брезово, където ми дават лекторски часове 6 часа седмично по 7.20 лв. на час, това прави общо 42 лева седмично, пълна мизерия, но ето, вчера едва намерих пари за да ида да уговарям с директора тия часове. За да ида днес в град Съединение да взема също толкова учебни часа за също толкова пари през втория срок ми се наложи да продам на безценица златния си пръстен (дадоха ми 136 лева за него, здравата му оскубаха!), таман обаче ще ми стигнат да платя сметките (за интернет, телевизия, телефони на жена ми и на мен) и да си платя пътуването до Съединение, това е, после пак фалирам; майната му де, парите не са важни, но без тях съвсем не може! Та мисълта ми е, че пътуването до Австралия при това положение за мен е пълна химера, ти мен наричаш фантазьор, но май ти си по-голям фантазьор от мен!
Но ако все пак някога ида до Австралия, знаеш ли какви хубави пътеписи ще напиша?! Може да вляза в литературата, защо пък не, а пътеписът ми може да се нарича "До Сидней и назад", примерно казано (Можем да измислим и по-добро заглавие.) Нема ли богаташи около теб, кажи им, агитирай ги, кажи им, че могат да спомогнат за развитието на световната философска литература ако ме спонсорират да ида за два месеца примерно до Австралия и до Америка?! (А за преводач да взема жена си или сина си, щот наистина нищо не знам на английски.) Опитай, потърси някой богаташ, мама му стара, може пък да откликне, знае ли се?
А иначе пускам текстовете ти даже без морална цензура, не ти махам даже и цинизмите, мръсните думи, но майната му; не ща да ти скопявам излиянията. Поемам този риск, приятел си ми. А ти вече си имаш фенове, които четат коментарите ти с удоволствие, писаха за това, ето, вече си станал нещо като съавтор на блога ми, няма лошо, нека...
Чао засега!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Това му написах на българския австралиец. Той ми отвърна да потрая, щял да търси богат спонсор за мое евентуално пътуване до Австралия, но да видим де, баницата, вика, "сега се пече" и пр.; на което между другото му отвърнах и това:
... Ами твой фен писаха коментар, в който заяви, че много го кефиш, заради теб влизал да чете блога ми, даже се чуди защо не те цензурирам, защо ти пускам пълните коментари или писма, а пък друг му рече "Злият Грънчаров само на него не цензурира коментарите щото този от Австралия му бута пари..."
... И има ли изобщо някаква поне малка надежда да намериш богат спонсор за едно пътуване на моя милост до Австралия? Много се съмнявам. Богатите са богати защото на никой нищо не дават. За разлика от бедняците като мен, които раздават всичко, що имат, и то съвсем без пари...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Инициативата за възвръщане на честта на обезчестения Пловдив набира сила!

Из: Пловдив може да се превърне и в столица на съпротивата срещу комунистическата символика , ИВО ИНДЖЕВ
Пловдив е европейска столица на културата, в която се случват и не много културни неща в политическо и идеологическото отношение.
“Общинският съветник на социалистите Десислава Йорданова заяви на пресконференция за бюджета на града, че е възмутена от джендърите, изрисувани върху едно от бетонните платна в експозицията. „Изложбата съдържа противоречиви символи, проповядващи идеологията на различната любов. За нас не е приемливо тези изображения да стоят на главната улица“, заяви лидерът на БСП в район „Западен“ Десислава Йорданова, цитирана от Марица. Символите, за които тя говори обаче, проповядват идеологията, на която нейната партия се кланя.
Графитът всъщност е реплика на постер с щампа СССР и на него съветски войник целува литовски селянин. Оригиналното изображение се казва Liberated Kiss и е от 1941. То е дело на пропагандната машина на Сталиновия режим и цели да представи съветската армия като приятел, а не като окупатор. Плакатът, в който е цитиран самия Сталин, е символ именно на голямата политическа и идеологическа лъжа във времето на Втората световна война. Лъжа, разместила пластовете в Европа в продължение на почти 50 години след края й. Лъжа, на която очевидно и самата социалистическа партия вече не вярва. Десислава Йорданова го доказа. Но пък очевидно вярва на посланията на Изкуството на свободата, както се казва изложбата около Римския стадион”. Виж: БСП в Пловдив публично отрече символите на собствената си идеология
Под тепетата има и българи, които призовават отново за премахване на позорния съветски надзирател Альоша, монтиран по време на съветската окупация над Пловдив. Той стърчи над преклонените глави на българите в града, в който през 1885 г. е осъществено Съединението на България като акт на безкръвна всенародна революция и не на последно място – като осъзнат бунт срещу опитите на Русия да попречи на българите да се обединят и въздигнат въпреки руската съпротива срещу този порив.
Пловдивчани започват подписка с искане към властите огромната скулптура на съветския окупатор, доминираща над града и над миниатюрния паметник на Левски в подножието й, да бъде трансформирана в паметник на Апостола.

Координатор на възванието, под което можете да се подпишете, е Ангел Грънчаров .

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вечерното ми тананикане - не пеене - по една велика песен на Микис Теодоракис

Нека това да е нещо като моят вечерен музикален поздрав към всички вас!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Да преклоним глава пред непреклонната творческа гениалност на великия майстор, сътворил толкова изтънчената подигравка, тъй невероятната гавра!

Много хора ме питаха, задаваха ми въпроса "Как мина?" след като обявих вчера за предстоящото събитие: виж Хубав ден за демокрацията в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин": поканен съм най-после на официално "събеседване"!!! ; на някои вече отговорих (по телефона), сега ще отговоря за останалите, които още не знаят:
Ще разкажа всичко най-важно, в последователността, в която всяко нещо се е случило, от което можете да постигнете смисъла. Няма да коментирам, няма да интерпретирам, оставям на всеки сам да си направи потребните изводи; само факти ще изброявам.
Успах да стигна в сградата на ПГЕЕ към 9 без 20, т.е. значително по-рано. Интересно беше, че други кандидати за учител нямаше, само аз чаках. Поговорих си с минаващи колеги, времето наближи, в един момент дойде и "комисията по подбора на кандидатите", състояща се от две заместник-директорки (Атанаска Милева и Камелия Стоянова), педагогическият съветник Илия Маринчешки и една млада дама, доколкото (не)разбрах или преподава философия, или пък е психолог в училището (нова е, не се познавахме единствено с нея). Директорката я нямаше. Ролята на председател играеше педагогическият съветник, но отвреме-навреме се обаждаше и зам.-директорката Милева (другите двама членове на комисията упорито си мълчаха). Зададени ми бяха следните въпроси:
- Бихте ли разказал нещо за себе си?- Наясно ли сте с изискванията за длъжността, които са представени в т.н. длъжностна характеристика?- Какви са педагогическите прийоми, които използвате?- Как се отнасяте към задължителните предписания в т.н. държавен образователен стандарт?
(Отбелязвам изрично, че нямам претенцията да съм запомнил точната формулировка на въпросите, предавам ги тук по смисъл.) Задаваха ми въпросите не наведнъж, а един по един. Отговорих на всичките, като, разбира се, някои ми от тях прозвучаха доста странно (да се представям, въпреки че ний, дето се казва, с по-голямата част от комисията си знаем "и кътните зъби"). Затова по този въпрос отговарях само обръщайки се към неизвестната за мен млада дама, разказах вкратце за себе си. Имам чувството, че като чу отговора ми, тя доста се уплаши (въпреки че и изначално си изглеждаше, кой знае защо, доста уплашена, така поне изтълкувах изражението на лицето й). Разказах й също така и за поредицата от опрасквания (уволнения), на които съм подложен, дамата съвсем се уплаши. Но педагогическият съветник, нищо че е млад, е врял и кипял в тия истории, пое уверено нещата в своите ръце (той, прочее, беше доста активен като свидетел на директорката на всички съдебни дела); имам чувството, че дълбоко в душата си е порядъчен човек, но иначе се старае да не показва това; е, изпитва известно неудобство пред мен (заради безброй излагации, които си позволи, бранейки като Матросов работодателката си от самата правда, от самия разум даже!), но се старае и него да крие; казвам тия неща, щото психологическата ситуация на това "събеседване" беше изключително важна, тя всъщност е най-важното. Изпълнен беше един ритуал, една чисто формална "процедура", никой от комисията не се интересуваше от отговорите ми (повечето отдавна и прекрасно знаеха какво мисля!), но се преструваха, че уж се интересуват. Непознатата млада дама беше с изражение на лицето сякаш е хваната от пазача в някакво небрано лозе. Конфузът й личеше в неподправена форма. (Да се надяваме, че нейната искреност - човечност - няма да бъде възприета от работодателката й като белег на слабост, да се надяваме, че тя няма да пострада заради това, че показваше, пък макар и без думи, че единствена е напълно порядъчна!) Г-н Маринчешки обаче, по своя си маниер, нямаше скрупули и пердашете, дето се казва, "направо през просото". Той е доста предан и изпълнителен и следваше стриктно директорските инструкции, и именно: да се направи един лъже-театрален спектакъл, с оглед "тоя злодей Грънчаров" да не земе да се оплаче че не е спазена процедурата - и да ни отвори нови главоболия. Да, процедурата, процедурата, другари, да бдим за правилността на процедурата! За жалост, нямам таланта на Кафка, на Бекет, на Йонеску, на Оруел - за да представя целия абсурдизъм-сюрреализъм на ситуацията, на театралното действие, разиграло се в т.н. "интерактивна зала" на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" вчера.
Да възпроизвеждам диалога, провел се между нас, е доста трудоемко занятие, признавам си, не ми се пише толкова. Казах, отговорих на всички въпроси пределно свободно, искрено, човечно, по своя си маниер, което още повече увеличи уплахата на младата дама, с която се срещахме за първи път. В един момент имах чувството, че тя от страх е готова да пропадне и да се скрие зад масата, толкова непривични думи излизаха от моята уста. В най-силния момент на моята реч, когато Маринчешки се умълча гузно, се наложи да се обади Милева, но скоро и тя беше сразена от моята логика. Зам.-директорката Стоянова по своя си обичай на моменти се смееше истерично, но не се обаждаше, но ония места от изказването ми, които й звучаха, предполагам, най-неразбираемо или най-неприятно ("революционно"), тя ги посрещаше с неудържим, бликащ от дълбините на душата й смях. Милева в тези моменти се мръщеше (тя може да е всякаква, но на моменти не крие истинската си емоция, не обича да лицемери!), а Стоянова се смееше, криейки усмихнатото си лице зад ръцете. Тия детайли горе-долу предават атмосферата на театралното действие, което се разиграваше. Предавам го както съм го възприел, вярно, аз бях най-активният участник, тъй че ако имаше отстрани публика, тя, най-вероятно, щеше да го възприеме по-различно. Всичко зависи от гледната точка. Ще се радвам другите участници във вчерашния спектакъл (ако не споделят моето възприятие) да разкажат собственото си такова, та читателят да може да сравни и да получи по-обективна представа. Изобщо в нашето училище, в нашата професионална гимназия по електротехника и електроника, ръководена от литераторка, имаме огромни, направо световно-исторически постижения в развитието на театралното дяло, ако мога така да се изразя, нашите спектакли се отличават с такава психологическа и нравствена дълбочина, на която могат да завидят артистичните "колективи" на най-великите, на най-знаменитите световни театри и театрални академии. Съвсем сериозно говоря това. Ако училището ни се префасонира в театрална академия, ще добием съвсем заслужена световна слава и ще покорим световните сцени. Артистизмът в нашето училище е съвсем неподправен, жизнено-достоверен, реалистичен до крайност, до полуда бих казал! Изобщо няма суперлативи, които могат да изразят случилите се вчера памятни сцени. Но финалното действие на играната вчера пиеса показва непостижимата гениалност на режисьора, стоящ невидим зад кулисите, но ръководещ с фелиниевски замах съвсем фантастичното действие. Дръжте се приятели, пристъпвам, съвсем немощен вече, към описването на самото финално действие, имащо величавостта на същинска шекспирова драма!
По едно време бях попитан защо искам да работя именно в това училище. Отвърнах, че ТОВА училище всъщност е МОЕТО училище. Членовете на комисията се спогледаха и ми казаха, че мога да си вървя. Даже забравиха да ми кажат задължителната финална фраза, а именно, че ако евентуално комисията реши да ме препоръча на директорката и та благоволи да признае препоръката й, тогава моя милост ще бъде известена; излиза, че има някакъв мистичен страх в душите на членовете на комисията даже от самото помисляне на такава една евентуалност, нали ме разбирате, доста сложно е да се поясни тази пределно кощунствена мисъл (ако някой случайно си я помисли, той, треперейки от кошмара, предполагаме мигновено почва да плюе в пазвата си!). Но не това е обещаното велико финално действие, много ви моля да не подценявате непостижимата гениалност на нашия режисьор, с право наричан "маестро", вярно, не зная дами тази дума може да има женски род, но това вече са съвсем несъществени подробности. Ето, с немощната си ръка пристъпвам към описанието на обещаното финално действие, което наистина има фелиниевско-шекспировски-кафкиански и так далее и таму подобное величав епичен размах!!!
Минаха към два часа след пиеската. По едно време ми позвъня самата заместник-директорка Милева, която по ранг е най-висша от комисията, аз щях да припадна от изненада като видях да й е се изписва името на телефона ми, повярвайте ми, необичайно силно се изненадах, Боже мили, тия властващи особи нима са преживели такъв велик духовен и нравствен поврат, че да са дръзнали на невероятно героичната постъпка да назначат мен?! За секунда в главата ми нинаха какви ли не мисли: Боже мили, такъв кардинален духовен и нравствен поврат в свидното ни отечество, носещо гордото име "Мутроландия", е възможен само, по моето убеждение, само ако... самият Бойко Борисов се е обадил й е рекъл на директорката:
- Ало, Бойко Борисов е на телефона, чуваш ли ме?! Бахмааму, стига де! Заповядвам ти да престанеш с опраскванията на тоя Грънчаров, че ме заболе главата от вас двамата с него! Айде, айсиктир, мащайте ми се от главата де, само до вас ми е! Връщай го на работа, че ми писна веке! Чу ли! Айде че бързам, требе цела държава да оправям!

Признавам си, и тази сцена ми мина през акъла за минутка, представяте ли си?! Боже мили, дошъл е най-сетне разума в тия директорки, не, това едва ли е възможно де, но нещо е станало, та Милева да ми звъни! А аз в този момент, в който тя ми звънна, бях на едно друго място, разговарях с... директорката на училището в гр. Съединение (!!!), която благоволи да ми даде на хонорар няколко часа, та да не умра съвсем от глад в идващите месеци; и таман с нейната комисия си говорехме (в съвсем човешки тон, без всякакви театрални кафкианщини!), и хоп - звънят ми от ТЕТ "Ленин", Боже, ще падна, какво ли ще ми каже тази Милева, която никога в живота не ми е звъняла?! Успях набързо да се прекръстя, търсейки Божията милост, щото имаше съвсем реална опасност да ми спре сърцето като ми бъде казано, да допуснем, ето това:
- Господин Грънчаров, заповядайте в училището за да обсъдим сключването на договор с Вас в тъй създалата се интересна ситуация!
Нещо такова, ей Богу, очаквах да ми бъде казано, не лъжа, не се правя на интересен, чистосърдечно си признавам! А вместо това представяте ли си какво ми беше казано?! Не, едва ли имате такова велико въображение, че да можете да си представите какво ми беше казано! Вие да не сте Шекспир-овци, че да имате чак такова мощно въображение?! Какъв Ви Шекспир, Шекспир ряпа да яде, това, което ми беше казано, никой шекспировец не може да го изобрети, тук се иска такава гениалност, пред която всички Шекспировци накуп са най-жалки духовни джуджета! Ох, богове, дръжте ме, за да мога да кажа тия величави и гениално замислени думи, които има щастието да чуе моето ухо вчера, когато ми се обади въпросната заместник-директорка Милева; не, няма накъде повече да увъртам, налага ми се да кажа цялата потресаваща истина; ето, четете, порадвайте се:
- Господин Грънчаров, искам да Ви кажа нещо, много съжалявам, че одеве, когато бяхте тук, не се сетих да Ви го кажа. Става дума за това, че при мен има едни 41 лева, това са парите, които сплотеният ни колектив събра за да Ви подпомогне материално в навечерието на Рождество Христово. Вие още не сте си ги взел, ето, много Ви моля, елата в близките дни, когато Ви е удобно, за да Ви дам тия парички - та да не ги държа повече при мене!
Това ми каза въпросната Милева, за въпросните 41 лева била цялата работа! А аз се надявах... Боже мили, щях да падна, не, думи нямам, колко велико е това! Прекланям се пред гениалността на великия художник, чиито творчески гений е измислил тази тъй изтънчена подигравка, тази невероятно хубава гавра: ти искаше да те назначим за учител, неее, нема да стане това, ето ти на теб тия 41 лева, и това ти е много, никаква работа нема да видиш при нас, хахахахахахахах! Подигравката си я бива, а, какво ще кажете, драги мои доморасли шекспировци?! Гениална е, нали така? Спор за това нема и не може да има никогаш.
Това беше. Това стана. Аз друго и не съм чакал де, но чак такива свръхшекспировски театрални постижения, признавам си, не бях чакал! За вас не знам, ала аз не бях чакал, че ще бъдат минати всякакви граници на приличието, а, какво ще кажете по този въпрос, драги ми дами и господа, драги другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?! Или и вие онемяхте вече? Какво друго ни остава освен да онемеем и да склоним глава в знак на преклонение пред гения, с когото имахме тъй щедрата благодат да влезем в леко съприкосновение!
Приятен ден ви желая! Бъдете здрави! До нови срещи, живот и здраве да е само!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Обръщение към водачите на Европа, България и Русия за поправяне на културната и историческа аномалия около паметника на "Альоша" в Пловдив

До г-н Мартин Шулц, Председател на Европейския парламентДо г-н Доналд Туск, Президент на Европейския съветДо г-н Жан-Клод Юнкер, Председател на Европейската комисияДо г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народното събрание на Република БългарияДо г-н Румен Радев, Президент на Република БългарияДо г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република БългарияДо г-н Владимир Путин, Президент на Ру̀ската федера̀цияДо г-н Иван Тотев, Кмет на град ПловдивДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ОБРЪЩЕНИЕ от група български интелектуалци, политици и граждани
Уважаеми дами и господа,
Град Пловдив е най-старият жив град в Европа, неговата история е повече от 8 000 години. През 2019 г. Пловдив е европейска столица на културата. В тази връзка искаме да заявим следното:
Над нашия велик град с хилядолетна история се извисява един паметник, който символизира най-унизителната страница от българската история: окупирането на България от Сталиновата Червена армия и посичането, ликвидирането за десетилетия на българската свобода. Паметникът "Альоша" е нетърпима гавра с националното достойнство на българите. Този паметник е злотворен комунистически фетиш, разделящ за вечни времена нацията ни, той също така е маркер, обозначаващ завоевателните аспирации на руския империализъм спрямо България. Паметникът "Альоша" е грозен антикултурен, чисто идеологически и пропаганден артефакт на комунистическото варварство, който няма място в град като Пловдив, град с толкова славна, бляскава и хилядолетна културна традиция. Паметникът "Альоша" е всекидневна обида за тъй културните граждани на Пловдив. Нетърпимата културна, историческа, нравствена, психологическа аномалия около паметника "Альоша" е крайно време да бъде премахната - и то тъкмо в годината, в която Пловдив е културна столица на Европа.
Нашата идея и инициатива е проста, лесна и дори твърде икономична за осъществяване: паметникът "Альоша" би могъл да бъде използван като материал, от който (чрез подобаващото префасониране и преобразяване) художниците-скулптури биха могли да изваят статуята на Апостола на българската свобода Васил Левски. Смятаме, че ако над върха Бунарджик в Пловдив изобщо трябва да има някаква статуя, то това може да бъде само и единствено статуята на най-великия българин - Васил Левски. Длъжни сме да отбележим убеждението си, че едва ли се налага да обосноваваме такова едно безспорно предложение, всеки българин, ако послуша сърцето си (което никога не греши!) ще признае, че само Левски може да стои там, на най-високото, над целия град. Само той заслужава такава голяма чест, никой друг. Няма никаква нужда повече да обясняваме и обосноваваме предложение, чиято естествена рационалност е толкова лесно установима. Альоша и Левски, разбира се, са несравними в културно, историческо и духовно отношение величини. Срамота е, че Альоша се извисява там, над целия град, а Апостолът на българската свобода има незабележимо отникъде малко бюстче там, долу, под ботушите на окупатора! Който разбира, разбира, само тотално бездушните няма да разберат: тази убийствена гавра трябва да бъде премахната час по-скоро!
Надяваме се, уважаеми дами и господа управници на Европа, България и Русия, че ще направите нужното в пределите на своите пълномощия щото да спомогнете този въпрос да бъде решен по единствено справедливия и разумен начин, а именно според предписаното в горното тъй просто и ясно предложение, притежаващо достойнствата и съвършенството на всяка непоклатима истина. Националната чест на България и българите не е нещо, което може да бъде безкрайно пренебрегвано и тъпкано. Свободолюбивият дух на Европа и България изискват това.
Господин Путин, ще се радваме да покажете, че в името на достойнството на съвременна Русия имате духовната, моралната сила не само да подкрепите, но дори и да спомогнете за финансирането на предложената промяна на върха Бунарджик в Пловдив. Защото самата Русия е най-голямата, най-изтерзана жертва на същия този комунизъм - и точно затова е най-заинтересована да бъде възпрян най-сетне (и то завинаги!) неговия тъй злотворен идеологически потенциал.
Г-н Кмете, ще се радваме в най-скоро време да предприемете всички необходими технически мероприятия по осъществяването на предложената промяна.
4 февруари 2019 г., Пловдив
С най-добро чувство подписали горното предложение:
1. Христо Марков2. Николай Димов3. Ангел Грънчаров4. Владимир Петков-Трашов5. Димитър Атанасов - Кабули6. Неделин Бояджиев7. ......
(ЗАБЕЛЕЖКА: Желаещите да се присъединят към обръщението да ми съобщят своето име и фамилия.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.