Ангел Грънчаров's Blog, page 973

Дали развъждането на трюфели няма да ме избави завинаги от униженията на мизерията?!

Из: Как да отгледаме трюфели?
Здравейте приятели. Сигурно се чудите защо ви представям тази информация. От отглеждането на трюфели се изкарват много пари. Печалбата може да достигне до 25 хиляди евро. За да отгледате този вид гъба, трябва да си създадете дъбова гора, защото най-добре вирее трюфела под дъбови дървета, но да разберете как точно става отглеждането прочетете статията, която ви представям за отглеждането, а тя е следната: ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Моят коментар: Не знаех нищо за трюфелите, научих всичко. Но дали аз лично ще мога да изкарам пари от тях много се съмнявам, щото парите от мен бягат както котките бягат от кучетата; но не пречи да опитам, живот и здраве да е. А пари са ми твърде необходими, ето, тия дни стигнах до толкова унизителното положение (заради принудителната ми безработица) да се замислям дали да не заложа любимия си късметлийски златен пръстен, който е на ръката ми вече 40 години... Дали пък развъждането на трюфели няма да ме избави завинаги от тия унижения?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Защо без длъжния морал няма как да имаме прогрес в нито една сфера на живота ни?

Вчера към 13.00 часа група, състояща се от пет (включвайки и моя милост) небезразлични към проблемите на българското образование активни граждани посетихме сградата на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - с оглед да инициираме поредната среща-диалог с ръководството на училището, която, както е известно, обозначихме като "КРЪГЛА МАСА" по реалната демократизация-декомунизация на отношенията в училищната общност на това образователно-възпитателно и личностно-формиращо учреждение. Портиерът ни информира, че г-жа директорката току-що била излязла "за малко", той предполагаше, че съвсем скоро ще се върне.
Почнахме да чакаме на студения, проветрив портал. Времето неудържимо си течеше. По едно време след доста чакане решихме да звъннем по телефона на г-жа директорката, да я попитаме кога горе-долу ще се върне. Телефонът й упорито отговаряше, че "абонатът говори", даже предположихме, че е включен на т.н. "самолетен режим". Дали пък г-жа директорката не се криеше от нас? Попитахме дали не е възможно да разговаряме със заместничката й, с г-жа Милева; портиерът ходи при нея, пита я, тя отвърна, че директорката скоро ще се върне, предложи ни да изчакаме нея. Чакахме още доста време.
По едно време усетихме, че няма смисъл повече да чакаме. Желанието ни да разговаряме и то в най-човечна обстановка по понятни причини вече се изпари. Решихме да си тръгнем. Може би чакахме около час, възможно е да сме чакали и повече (не съм си гледал часовника), но психологически погледнато, дето се казва, "се изчакахме от чакане". Като си тръгнахме решихме с г-жа Мария Василева (пристигнала за срещата чак от село Марково, където тя живее!) да минем покрай близкия ресторант (той е непосредствено до двора на училището), предположих, че г-жа директорката най-вероятно е там (надявах се да я засечем като се връща и да поговорим поне на крак). Пред ресторанта направихме така: г-жа Василева влезе да види дали директорката е там; като се върна ми каза, че видяла една група обядващи дами, съмнявала се, че с тях е и директорката, но понеже седяла с гръб, не била сигурна дали е тя.
Влязох след малко и аз. Да, на тази маса с гръб към входа седеше многоуважаваната госпожа директорка и се хранеше, срещу нея седеше първата й заместник-директорката инж. Камелия Стоянова, тя също режеше с нож пържолата си и спокойно дъвчеше. Беше крайно невъзпитано в това положение да питаме и да настояваме да разберем кога ще завършат с тъй дълго проточилия се техен обяд. (Интересно е също така и това, че г-жа директорката при срещата ни предния ден ми заяви, че поради грипната епидемия било невъзможно да се срещне и да разговаря с групата инициативни и небезразлични спрямо намиращото се в катастрофално положение образование граждани, но в същото време без никакви проблеми спокойно си се хранеше в обществено заведение за хранене, претъпкано с иначе кашлящи, но иначе предполагам крайно гладни граждани и гражданки.)
Е, тръгнахме си, няма как. За сетен път директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" по напълно недвусмислен начин ни демонстрира крещящата си недиалогичност. Да, по парадоксален начин бягството от диалог говори, то (по)казва, че съответното властващо лице решително не желае да разговаря; мълчанието винаги говори, при това твърде красноречиво; тъй че е крайно неразумно да бягаме от диалог, да се крием в мълчанието си. (Апропо, древните гърци, атиняните, неслучайно по законов път определили, че неучастието на гражданите, отклоняването им от дебати е углавно престъпление! Забележете, става дума при това дори за гражданите, а не за намиращите се на обществена длъжност лица, за които е напълно недопустимо да бягат или да се крият от дебатите!)
Това в основни линии краткия разказ за случилото се вчера. Какво следва да направим в тази ситуация ли? Какво е разумно да предприемем ли? Това е тема за обсъждане, ето, поставям я. Вкратце да кажа каква беше нашата идея с това посещение в сградата на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин".
Знаете, в момента там тече процедура по избор за назначаване на нов учител по философия (след пенсионирането на учителя по френски език Стефан Кралев, препитавал се по благоволението на директорката в последните години като преподаваше... философски учебни предмети). Днес г-жа директорката ще трябва да избере оня кандидат, който по нейна преценка е най-добрият. Моя милост също подаде документите си, аз също кандидатствам за това място. Но ситуацията е твърде интересна: на 13 февруари, след по-малко от две седмици, Върховният Касационен съд на Републиката ще заседава и на открито заседание ще трябва да реши съдебния казус: директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" заведе дело във ВКС, с което обжалва решението на Окръжен съд, с което пък беше отменена нейната заповед за уволнението (опраскването) ми от длъжността учител по философия в това училище, длъжност, която заемам от години. Тъй че, излиза, днес тя, най-вероятно, ще назначи друг човек за учител по философия, но ще го назначи за... десетина дни само! (Не вярвам г-жа директорката да е така силно уверена, че ВКС най-сетне ще вземе така лелеяното от нея решение в нейна полза, с което да узакони, така да се каже, нейния безпрецедентен административен произвол, но знае ли се, може би тя има някакви основания да вярва, че решението на ВКС ще бъде най-накрая в нейна полза; у Нашенско, знайно е, живеем в една мистична реалност, в която просто нема невъзможни неща!).

Е, нашата група граждани в тази тъй интересна ситуация решихме да инициираме диалог с директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", на който с общи усилия по-цялостно да осмислим създалата се тъй интересна, да се повторя, ситуация. Моята позиция е ясна и то не от вчера: глупаво е да чакаме Върховният Касационен съд да реши нашия казус, казуса около нашия спор, тъй да се рече, щото това означава признание, че ние самите не сме способни да го решим, а пък верният път към разумния, справедливия, достойния, дори взаимно-изгодния (и човечния) изход от ситуацията е именно пътят на диалога, за който аз апелирам от години; за жалост другата страна също така от години решително не желае диалог; е, имаме последна възможност въпреки всичко да постъпим, пък макар и накрая, повтарям, напълно разумно, справедливо и пр. Моята готовност е налице, за жалост, сами виждате, другата страна не откликва.

Аз лично продължавам да вярвам (може би това е моето лично и идеалистично "отклонение от нормата"!), че именно по пътя на диалога могат да се решават и най-тежките проблеми, и най-неприятните конфликти (от които животът ни, за жалост, изобилства). Но за такъв диалог се иска желание и от двете страни. За жалост, другата страна упорито не желае диалог. Тя залага, очевидно, на силата (на властта), в случая - на съдебната. Е, аз всеки път, преди всяко заседание на различните съдебни инстанции, на които сме се изправяли с г-жа директорката, съм предлагал съдът да ни даде време за преговори за постигане на извънсъдебно споразумение, а ние с нея се съдим вече пета година (!!!), цели четири съдебни дела водим; тя обаче винаги отхвърляше предложенията ми. Сега отново предлагам да опитаме сами да решим конфликта. До 13 февруари имаме време и за преговори, и за решение, и за всичко. (Дори и ВКС с най-висша благодарност ще приеме евентуално наше споразумение за разумно решаване на спора - решение от самите встъпили най-после в диалог спорещи страни!)

Да, ама не! За да ми е обаче чиста съвестта аз тази сутрин решавам да напиша следното отворено писмо до директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин":
До доц. д-р, инж. Десислав Балев, Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в ПловдивДо г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в ПловдивДо г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивДо г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община ПловдивЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
От Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, продължително безработен учител по философия, уволнен от титулярното учителско място по философия в ПГЕЕ в Пловдив, което съм заемал от 2000-та година
Уважаеми г-н Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив,Уважаема г-жо Директор на ПГЕЕ в Пловдив,Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,
Вчера, 31 януари 2019 г. група от пет небезразлични към проблемите на българското образование граждани посетихме сградата на ПГЕЕ в Пловдив с намерението да се срещнем и да разговаряме с Вас, уважаема госпожо директор - по проблеми, касаещи актуалната ситуация в ръководеното от Вас учебно заведение. Като граждани-данъкоплатци имаме доброто желание, водени от съвсем чиста и добра воля, да спомогнем за решаването на затегналия се дългогодишен, крайно анахроничен конфликт, свързан с двукратното ми уволнение и изгонване от училището (по причина на това, че ние двамата с Вас имаме коренно и принципно различни идейно-ценностни разбирания за това какво е истински съвременно образование). Дълбоко сме убедени, че верният път за решаване на конфликти от такъв род е съпоставянето на тези неизбежни различия чрез широк демократичен дебат, чрез диалога, чрез дискусии и преговори - с оглед с общи усилия да изнамерим тъй потребните ни разумни, справедливи, работещи в интерес на цялата училищна общност решения. Не смятаме обаче, че единственото място за такъв диалог между различните позиции по проблемите на съвременното образование е съдебната зала: ако ние сами не можем да решим проблемите, касаещи единствено нас самите, т.е. бъдещето на нашата общност, то нима тези проблеми могат да бъдат решени от хора, на които тия проблеми са така чужди (пък макар и тези хора да са върховни съдии!)?!

Та ние с тези напълно благородни намерения вчера дойдохме да поговорим с Вас в училището, за жалост, оказа се, че Вие бяхте заета с един твърде много време продължил обяд, поради което ни се наложи да си тръгнем. Но смятаме, че до 13 февруари, денят, в който ВКС ще заседава по нашия казус, има още време, което би могло да се използва най-пълноценно, никога не е късно, по нашето дълбоко убеждение, да проявим човечност, разумност и добра воля, с оглед да прекратим абсурдната аномалия, която, за жалост, се получи не само в нашите отношения, но и в живота на цялата ни училищна общност.
Уважаеми г-н Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив, моля Ви, ползвайки се от своя несъмнен авторитет, да поговорите с г-жа Анастасова и да опитате да й въздействате в позитивна посока, с оглед тя да успее да се освободи от негативизма си не само спрямо моята скромна персона, но и спрямо самата идея за пълноценния, свободен, провеждан в изцяло човечна обстановка демократичен дебат; позволявам си да Ви припомня и такъв един аргумент, от който можете да се възползвате в опита си да я убедите: че длъжностните лица, заемащи тъй отговорна държавна служба и то именно като ръководители на учебно, образователно-възпитателно и подпомагащо личностното развитие на младите хора учреждение по никакъв начин не бива да вземат решения, водени единствено от своите чисто субективни чувства на симпатия-антипатия - щото това неминуемо води до ужасни, дори непростими грешки!
Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив, моля Ви, ползвайки се от своя несъмнен авторитет, да се опитате да помогнете на многоуважаемата г-жа Анастасова да се освободи от тия доказали неефективността си анахронични представи относно това, че отстраняването и в крайна сметка ликвидирането на опонента е единствено-възможния управленски подход, и то в нашите съвременни и тъй демократични условия; вярвам, че и Вие като мен споделяте концепцията, че демокрация без диалог, без непрекъснати оживени и разгорещени дебати по истински важните въпроси не може да съществува не само в мащаба на едно училище, но и в мащаба на цяла една страна.
Уважаеми г-н Обществен посредник на Община Пловдив, Вие показахте, че разбирате прекрасно създалата се тъй неприятна ситуация около ръководството на пловдивската ПГЕЕ, много Ви моля, като гражданин и жител на община Пловдив, за сетен (а и вероятно за последен) път да разговаряте с многоуважаемата г-жа Анастасова - с оглед да й помогнете да се отърве най-сетне от тъй обременяващите я доказано неефективни и дори така вредни за училищната ни общност представи - и да благоволи най-накрая да приеме единствено-разумния за съвременните условия подход на диалога, на демократичния дебат. Зер срамота е ний, дето сме учители и възпитатели на младежта, да се държим по неразумен начин - и да даваме толкова лош пример, с който фактически подписваме удостоверението за собствената си капитулация не само като учители и като възпитатели, но и най-вече като ръководители.
Ще се радвам, уважаеми г-н Министър, ако и висшите чиновници в повереното Ви МОН най-сетне престанат да се държат като постигналите пълна невъзмутимост (благодарение на нирваната, на атараксията) будистки монаси - и предприемат най-сетне длъжните мерки на административно въздействие, с оглед промяната към добро на тъй тежката (именно заради тяхното пословично бездействие!) ситуация в пловдивската ПГЕЕ.
Ще се радвам ако в резултат на гореказаното по един чудесен начин в съвсем скоро време настъпи тъй дългочаканата позитивна промяна в съзнанието и поведението на ръководството на пловдивската ПГЕЕ и ние, небезразличните, инициативни и активни спрямо проблемите на образованието граждани, получим в близките дни покана за час и място на поредната ни среща с ръководството на училището; признаваме си, че не желаем повече да бъдем поставяни в тъй унизителната ситуация в работно време ние, гражданите-данъкоплатци, да чакаме с часове г-жа директорката на студения портал на училището, а тя в същото време, в мила и весела компания със своите заместнички, в близкия ресторант да пирува на отрупаната с превъзходни ястия маса!

Смятаме също, че без длъжния морал няма как да има прогрес в нито една сфера на живота ни, да не говорим докъде ще стигнем като страна, нация, общество и държава, ако в най-близко време с общи усилия не осъществим тъй потребния ни поврат в образователната и възпитателната сфера!
1 февруари 2019 г.Пловдив
С уважение: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Какво правят в прогресивните училища?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Записът на днешното предаване "На Агората...", темата е: Какво означава да си християнин?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Нима е толкова чудно философ да... пее?

Хераклит бил наречен "плачещият философ", Демокрит - "смеещият се"; а моя милост напоследък е на път да стане "пеещият философ"!
Пея сам, а също така с един приятел, Ники Димов, създаваме нещо като "дует" в пеенето на народни песни. Пропях въпреки рисковете в моето тежко положение на многогодишно безработен учител по философия пеенето ми бъде възприето като "изкукуригване", аз отвреме-навреме пея и то не само когато съм сам (това съм го правил през целия си живот) или с неколцина приятели и приятелки, а съвсем публично, пея, както знаете вече, на живо по интернет.

Но установих едно нещо, което ме кара да продължа с публичното пеене, въпреки че злобарите не пропуснаха като змии да ме клъвнат, обявявайки ме за "виещо куче", виел съм, моля ви се, като куче и дори като вълк!), та значи констатирах нещо, което ме кара да продължа с пеенето: тяхната злоба откак пея значително намаля, това е симптом, че пеенето е благодатно занимание; затова ще продължа да обогатявам философстването си с пеене.
Пък да видим докъде ще я докараме, вървейки по този път. (Най-много властващата образователна бюрокрация да ми издейства документ за... "психична невменяемост"!)

Но какво пък, рискове винаги има, важното е обаче човек да не бъде мижитурка заради тях; аз така мисля, а вие как мислите ще ми бъде интересно да разбера...




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

"Неужели лед уже тронулся, господа присяжные заседатели?!"

Вчера ситуацията около пловдивската ПГЕЕ получи интересно развитие, за което можете да се информирате ето оттук: Новости около гражданската инициатива "Кръгла маса по демократизацията на ПГЕЕ-Пловдив" (в две клипчета, записани в двора на ПГЕЕ, обяснявам какво се случи при моята визита в училището, вчера подадох документи за обявеното тям учителско място по философия. Тази сутрин написах до г-жа Мария Василева съобщение, с нея обсъждаме въпроса какво в създалата се ситуация трябва да направи нашата група небезразлични към проблемите в образованието (и по-конкретно към ситуацията най-вече в нашето училище) граждани. Публикувам своите предложения тук, в блога, с оглед ако някой от вас, останалите небезразлични към проблемите на образованието граждани, пожелае да каже какво мисли, да има възможност да го стори тук, в коментарите, а също и да заяви своето желание да се включи в нашата инициативна група:
Здраве, Мария,
В понеделник и вторник ще бъда съответно в училищата в Брезово и Съединение, имам покана от директорите да се явя, евентуално да решат дали ще ми дадат на хонорар часовете, общо са към 350, вълнува ме да разбера дали ще може да ми издадат двамата общ граждански договор (на половин щат), щото ако ме назначат на хонорар, много ще бъда ощетен в заплащането, пък и няма да имам здравни осигуровки (за мен като болен и инвалидизиран човек това е важно, във всеки момент може да ми се наложи влизане в болница, пък и ми е много тежко да си плащам осигуровките сам). Та мисълта ми е, че няма да мога в тия два дни да ида с вас в ТЕТ-а.
Ако обаче успеем да организираме било за вторник, било за понеделник такова отиване на граждани, бихте могли да отидете и без мен, чудя се дали това не е по-добър вариант, с оглед да се опитате, като трета страна, да повлияете на директорката да смекчи непреклонната си позиция срещу мен (апропо, като ръководител, като директор на държавно, на издържано с парите на гражданите-данъкоплатци училище тя няма право да взема решения, диктувани единствено от личните й чувства на симпатия-антипатия към някого; ето и това можете да опитате да й го обясните по-понятно!).
Другият вариант е да опитаме да разговаряме с нея в петък, този петък; тогава пък е по-добре, щото точно в този ден тя ще решава кого да назначи на овакантеното поради пенсионирането на Кралев място за учител по философия. ("Желязото се кове докато е горещо", с оглед на това през другата седмица и да идем, ще се обезсмисли цялата работа: в петък тя вече ще е назначила някой на вакантното място по философия.) Моята идея е да помогнем на директорката да не вземе (за кой ли път!) съвсем погрешно, неразумно решение, с което ситуацията да се усложни до невъзможност, т.е. идеята ми е като човеци и граждани да изпълним дълга си - и да проявим човещината си. (И още нещо, което е не по-малко важно: крайно глупаво е да чакаме... Върховния Касационен съд да ни решава проблемите, ако чакаме той, съдът, да ни реши проблемите, това означава, че признаваме, че нямаме нужните разсъдък и воля сами да си решаваме проблемите; това за мен е недопустима човешка и нравствена капитулация, да не говорим за умствената такава!)
Днес, четвъртък, също не е лошо да опитаме да разговаряме с директорката. Тъй че помисли.
Аз днес в предаването ще имам събеседник един млад човек, казва се Християн, той е много духовен, вчера се запознах с него, истински (практикуващ, на дело, не само на думи) християнин е, тъй че след предаването смятам, че той също ще се съгласи да дойде с нас ако евентуално решим днес да посетим училището. И мога също така да помоля и г-н Христо Марков да дойде. Въпросът е ти дали за днес можеш да идваш до Пловдив.
Ако можеш и ако евентуално някоя твоя приятелка също може да дойде в училището с нашата група граждани, може да се получи нещо хубаво, полезно, знам ли?
Евгений Тодоров пък по мое предложение вчера реши да покани официално г-жа Стоянка Анастасова във водено от него предаване, той е авторитетен журналист, има известна надежда тя да се съгласи да изрази своята позиция поне пред него; за зрителите ще е интересно да разберат как тя вижда нещата, те отлично знаят моята позиция, изразявал съм я многократно пред тях, но е правилно да чуят и нейната: ПОтв винаги е давала думата на всяка от страните!); ала вероятността тя да се съгласи да говори по ПОтв, макар и нищожна, съществува, да се надяваме.
ДОБАВКА: И ми хрумна да предложим, поради огромния граждански, обществен интерес към случая, дебата ни на КРЪГЛАТА МАСА ПО ДЕМОКРАТИЗАЦИЯТА НА ПГЕЕ да бъде излъчван на живо, онлайн по интернет (а и евентуално по ПОтв!), та в него да могат да участват всички съпричастни към проблемите на образованието в България и по-специално към това пловдивско училище българи, живеещи по цял свят; мисля, че идеята, макар и "прекалено новаторска", си струва! (Така ще спомогнем за промяна към позитивното на образа на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", училището ни може да стане нещо като флагман на промяната към добро в българското образование, т.е. на реалната демократизация-декомунизация на отношенията в конкретните училищни общности, на общностите, занимаващи се с образование, с възпитание, с личностно формиране.)
Това е положението. Моля те да ми кажеш как ти виждаш нещата. Хубав ден ти желая!
ПОЯСНЕНИЕ: Това вече е само за читателите в блога. Горното съобщение написах тази сутрин, съвсем рано, г-жа Василева още не го е видяла, макар и тя да става рано (но аз обаче ставам най-рано, аз съм много "ранно пиле" - във всеки един смисъл на този израз). Та щом като г-жа Василева ми отговори, непременно ще публикувам и нейното съобщение. А и тя самата може да го публикува под настоящата публикация. Хубав ден желая и на вас! Дай Боже ледовете в славната ПГЕЕ да се напукат тия дни, ама да видим де, това изобщо не е сигурно. Но въпреки всичко ще си позволя на настоящата публикация да сложа ето какво полу-оптимистично заглавие, щото наистина Бог (или Съдбата) и този път е така благосклонна към г-жа Директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", давайки й този чудесен шанс съвместно, в едни пълноценни свободни дебати да обсъдил създалото се толкова нелеко положение и с общи усилия да намерим един достоен, справедлив и разумен изход от него; този за мен, като демократ, е верният път, аз за това нещо апелирам от години, дали пък не е дошъл моментът ледовете наистина да се напукат; та ето какво заглавие ще сложа: "Неужели лед уже тронулся, господа присяжные заседатели?!", навремето май не е имало дами съдебни заседателки, чини ми се, та нека да бъде формулирано заглавието ми така.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Новости около гражданската инициатива "Кръгла маса по демократизацията на ПГЕЕ-Пловдив"

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Дали и списание ИДЕИ успяхте да убиете, убивайки бавно и мъчително издателя му?!

                                                                 
Във Фейсбук се случи ето каква многозначителна история, пренасям я и тук, с оглед да стигне до повече хора:
‎Димитър Атанасов‎  до  Ангел Грънчаров13 часа · Господин Грънчаров, като писател и философ ви изпращам мой текст за рецензия - стил, изказ и подредба на думите в изречението.
------------------------
ОЩЕ НЕЩО ЗА ЦИГАНСКИЯ ФРАНКЕНЩАЙН
----------------
Колко от така дискутиращи проблемите на ромите са запознати със специфичността на техния социокултурен свят? Колко от тях са влизали в него и колко от тях са живели в него? Не, не извън стените му, а вътре, в съборената колиба от шперплат и скъсани чергила! Питам, въпреки че знам отговора - НИКОЛКО! Но за това пък речта им е постоянно изригващ вулкан от морални фекалии. Вулкан от лалични експлозии на езика на омразата, даващ образ на един несъществуващ Апокалипсис, в който те са по-близо до първичността на човека на Каин и Авел отколкото на човека, стъпил на Луната. Валери Симеонов бе първи, последва го по бойно Каракачанов, за да се присъедини към тях с гръм и трясък бившия депутат от ДПС Иван Палчев с неговото земетръсно "Циганските гета са барутния погреб на България. И могат да взривят страната."
Леле, колко страшно само!
Подобни речеви клоаки са съществували във времето, съществуват сега и ще съществуват и за напред, защото те придават специфичен мирис на реалния живот и благодарение на него нормалните хора се чувстват мислещи, а последователите на горе споменатите - безмозъчни мумии, току-що събудени от сън - се чувстват отново значими.
Благодарение на циганския Франкенщайн, роден от неимоверно бедната фантазия на патрЕотите и така оформен от Министъра, че да може да бъде възприет от последователите му възможно най-лесно, те се имат за опорните стълбове на държавата в този тъй труден период за нейното съществуване.
На бял свят се показаха амбициозни (за кога!?) угодници от т.н. академичен елит, които за да докажат, че все още ги има и че все още могат (!!!) удариха по един параф на един нищо не значещ лист, чрез който те декларират, че са възхитени от деянията и постъпките на своето Слънце, правещо всичко възможно барутния погреб на Палчев да не вземе да се взриви. Е, няма как да не са до Него! Та те са почти изцяло все човеченца на бившата (???) Държавна сигурност!
За жалост тези овехтели черги от чеиза на БКП освен мускули в речта искат да покажат, че са загрижени за целостта на държавата, която ТЕ разрушават все тъй усърдно вече трето десетилетие с хъз на хиени, обградили лъвица с нейните малки лъвчета.
Докато Симеонов и Каракачанов се редуваха да клатят чашата с вода, мъчейки се да предизвикат в нея тихоокеанска буря, старателно замитаха дирите си на явни кражби, и то не на дребно, защото КРАДЕЦЪТ, КОЙТО НЕ Е ХВАНАТ ДА КРАДЕ НЕ Е КРАДЕЦ.
Защото няма по-нагло престъпление спрямо държавата и нейната сигурност от продажбата на хиляди български паспорти на платежоспособна международна измет, която получава свободен достъп до Европейския съюз.
И ето, този човек, който по волята на Съдбата днес изпълнява високодоходна партийно-управленческа функция събаря колибите на ромите, разрушавайки както тяхната вяра в доброто и човещината, така и на обикновения българин, който също толкова ненавижда и мрази сегашните си политици.
Всяка власт си има фокусници, изучили до тънкост занаята да сътворяват скандали и да ги осъществяват на практика. Това е стара като живота истина, връстница на неандерталеца.
Та тези фокусници работят денонощно под силно нервно напрежение поради факта, че правителствения хор на властта си има четири диригента и всеки маха палката според своята партитура. Получава се една политическа олигофренична какафония.
Днешните ни политици, и особено от този кабинет, силно се доближават до човека в първичния му вариант от времето на Каин и Авел, който убива не за да живее той, а да даде живот на идиотските си представи за живот.
Та циганският Франкенщайн , който както винаги е реанимиран в предизборно време май този път ще е като пръдня в министерски гащи - само смрадлива миризма и... нищо.
Но пръднята е толкова силна, че трябва някак си да се оправдае.
И започнаха се едни бутания на тайни взривни складове, маскирани като незаконни цигански къщи, за да се избегне взривяването на цяла една България.
Да, обаче като че ли циганския барутен погреб в последните десетилетия се намира в пустиня, която много застрашително се разраства.
Е, ако този погреб все пак се възпламени, той ще предизвика трусове сред пясъчните червеи.
----------------------------
КАБУЛИ
29.01.2019 1Ангел Грънчаров11 коментараХаресванеКоментарСподелянеКоментари Ангел Грънчаров Положителна ми е "рецензията". :-) Нямам забележки...Редактиране или изтриване на товаХаресване · Отговор · 12 ч.На линия сегаДимитър Атанасов Е, да, можеше и "отзив", ама де да ми дойди в кухата глава!1Изтриване или скриване на товаХаресване · Отговор · 11 ч. Ангел Грънчаров Димитър Атанасов Изцяло споделям това, което пишете. Този ми е отзивът. Нямам какво друго да добавя. Мислим в една посока. Казал сте всичко превъзходно. Мъдър и разумен човек сте. Ако желаете, мога да публикувам текста Ви в списание ИДЕИ?Редактиране или изтриване на товаХаресване · Отговор · 4 ч. · РедактираноНа линия сегаДимитър Атанасов Ангел Грънчаров Добро утро, г-н Грънчаров! Щом считате, че може да намери място във вашето списание нямам нищо против. Може ли списанието ви да се чете онлайн?Изтриване или скриване на товаХаресване · Отговор · 1 ч. Ангел Грънчаров Димитър Атанасов Може, ама онлайн излиза по-късно. Има и хартиено издание. То е по-рано.Редактиране или изтриване на товаХаресване · Отговор · 1 ч.На линия сегаДимитър Атанасов Ангел Грънчаров Няма значение! Питам за онлайн за да мога да го зачитам за в бъдеще. Жив и здрав бъдете!Изтриване или скриване на товаХаресване · Отговор · 1 ч. Ангел Грънчаров Димитър Атанасов А хартиеното издание не го ли искате?! (Щот то все пак струва пари де...:-) )Редактиране или изтриване на товаХаресване · Отговор · 34 мин. · РедактираноНа линия сегаДимитър Атанасов Ангел ГрънчаровНе ми е ясно как ще се получава, защото аз с моята мила бабичка и едно внуче преживявам на месец с 450 български пенсионерки лева. Това не би трябвало да звучи кощунствено за ушите на милите на сърцето ни управници, но си е самата истина. И колко струва цялата тази работа, с получаването на списанието във Варна?1Изтриване или скриване на товаХаресване · Отговор · 31 мин. · Редактирано Ангел Грънчаров Димитър Атанасов Издателят на списанието, т.е. моя милост, пък е изцяло безработен, тъй че се научих де преживявам със значително по-малко пари дори и от пенсионерите. :-) Една книжка на списанието струва 5 лв. плюс 1 лев за доставката. Но не си мислете, че искам да Ви я пробутам. Аз от моето списание не съм спечелил и лев, а за него съм дал хиляди. Аз, господине, съм идиот, и то такъв, какъвто друг кат мен нема на света. :-(Редактиране или изтриване на товаХаресване · Отговор · 19 мин.На линия сегаДимитър Атанасов Ангел Грънчаров Господин Грънчаров аз съм не по-малък идиот от вас в това отношение. Аз също не съм взел и левче от издадените ми книги до сега, защото като смахнат, ама то много смахнат, съм ги подарявал. Книга не се пробутва! Пробутва се жена, и то която е по-евтина от вестник. Книга се чете!Изтриване или скриване на товаХаресване · Отговор · 8 мин. Ангел Грънчаров Димитър Атанасов Ясно. Значи имаме сходни ценности. Аз Ви помислих, че сте баснословно богат старец, който не знае какво да си прави парите и не крия, си помислих, че ще речете: поемам разходите по издаването на книжката на списанието, в което е моята статия! Да, ама не. И Вие сте бедняк като мен. Искаше ми се да надхитря живота щот нямам пари за издаването на тази книжка, ама не ми провървя. Очевидно списанието ми е осъдено на загиване вече. Цели 10 години издържах да го издавам с лични средства предимно, по три книжки на годината, но след като гербоваците ме опраскаха (уволниха) и от учителското ми място, издавах го дори и с обезщетенията за безработица (вече казах, че съм най-голям идиотин!), но ето, сега вече месеци наред съм без никакви доходи, тъй че и списанието покрай мен ще си умре. Пиша това, за да се види в какви болни времена живеем, не за друго. Бъдете здрав!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Откъс от записа на утрешното предаване по ПОтв - предаването "Изкуството да се живее"

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Ще си спасим ли душите от гибелното безразличие?

Моят приятел (на когото помогнах да стане блогър) Ники Димов е написал нещичко във Фейсбук, на което никой не е реагирал, всички са си замълчали благочинно, сякаш нищо не е казал; е, аз обаче не съм такъв, аз мижитурковщината не я обичам; ето какво написах там, същото пренасям и тук, в блога си, щото това са важни неща, които трябва да стигнат до съзнанията, до душите на колкото се може повече хора:
Инж. Ники Димов: Здравейте приятели.Ако някой има доброто желание да направи някакво символично дарение за развитие на блога или автора ще ви остана благодарен.Ще видите две опции за дарения.Вие решете как да го направите, ако имате доброто желание. :-)


МОЯТ КОМЕНТАР: Приятели, дайте да подкрепим кой с каквото може този млад човек, който се е увлякъл в блогърстването и с всеки ден израства все повече и повече, Ники сами виждате, пише всеки ден все по-интересни неща, все по-разнообразни, освен това има много хубави идеи за бъдещето, добър гражданин е и пр. Призовавам ви с чисто сърце да подкрепим ентусиазма му, той заслужава това! Ето, сам давам пример за това, въпреки че съм безработен и практически съм без никакви доходи, му преведох тия дни една сума, която ми е по силите (дадох му парите, получени при продажбата на една моя книга, толкова мога, толкова му дадох!). Дайте му и вие нещо и от стореното добро ще ви стане и на вас добре на сърцето, повярвайте ми!
Искам да кажа и още нещо. Важно е. Ето какво е то. Моля да опитате да вникнете в мисълта ми:
В другите, нормалните и проспериралите, т.е. благоденстващите страни и народи хората са по-различни от нас; там се радват да могат да подкрепят ония, които правят нещо добро, интересно, които са трудолюбиви. Там хората знаят добре, че като ги подкрепят ще ги насърчат - та да разгърнат таланта си и да дадат още повече за обществото. В тези страни и народи ценят личността, ценят също така и труда на способните хора.
Но у нас, за жалост, не е така, ние не съзнаваме колко голямо значение за младия човек най-вече има това да насърчиш ентусиазма му, да му подадеш ръка, да не го обезсърчиш с безразличието си.
В другите страни блогърите получават от благодарните си читатели толкова средства, че могат да живеят без да работят нищо друго; това е така, защото читателите им, потребителите на създаденото от тях съзнават дълга си като ползваш някаква услуга, като потребяваш вложените от автора мисли, идеи, чувства и прочие духовни неща, като се обогатяваш за негова сметка, ти си длъжен да му се отблагодариш. Като, примерно, периодично му изпратиш някаква сума пари, съвсем доброволно, без някой друг да се налага да те подсеща.
У нас, разбира се, не е така, ние гледаме да минем гратис - сакън да не обеднеем като дадем нещичко. Повечето българи вероятно си мислят, че пишещите хора, авторите, могат да живеят изобщо без пари, все едно са растения; мислят си, предполагам, че авторите, учителите и пр. могат да живеят само с въздух и светлина; знам ли какво си мислят, а най-вероятно и нищо не си мислят - щото решително са се отказали от мисленето. И то не щото нямат акъл или сърце (чувство), не щото са пълни темерути, а щото са потънали някакво престъпно състояние на безразличие, безчувственост и безсмислие.
И в това си полуидиотско състояние дори не се сещат да натиснат дори и по някоя реклама, та авторът да получи барем някакви мизерни стотинки, да, дори и това не се сещат да направят! Е, аз като философ се чувствам да им кажа истината за това в какво грозно положение са изпаднали. Казвайки им това си изпълнявам своя нравствен и човешки дълг. Нали сме длъж ни ако искаме да сме човеци да си помагаме, ето, помагам ви като ви подарявам тия истини, които сте забравили.
Та значи който иска, който е човек, нека да ме разбере; който не е човек, нека да продължи да се инати и да се излага (даже и пред собствената си съвест). Но ако иска да е човек такъв ако е допускал тази грешка, той вече има шанса да се поправи, да се промени към добро.
Разбира се, не съм такъв наивник че да вярвам, че повечето от хората ще осъзнаят какво правят и ще се променят, ще се поправят, не, аз такъв безпочвен оптимист не съм. Но моята идея е да спасят душите си от пагубното безразличие поне неколцина. И това не е малко.
Толкова по този тъй неприятен ви, предполагам, въпрос. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...