Нима е толкова чудно философ да... пее?

Хераклит бил наречен "плачещият философ", Демокрит - "смеещият се"; а моя милост напоследък е на път да стане "пеещият философ"!
Пея сам, а също така с един приятел, Ники Димов, създаваме нещо като "дует" в пеенето на народни песни. Пропях въпреки рисковете в моето тежко положение на многогодишно безработен учител по философия пеенето ми бъде възприето като "изкукуригване", аз отвреме-навреме пея и то не само когато съм сам (това съм го правил през целия си живот) или с неколцина приятели и приятелки, а съвсем публично, пея, както знаете вече, на живо по интернет.

Но установих едно нещо, което ме кара да продължа с публичното пеене, въпреки че злобарите не пропуснаха като змии да ме клъвнат, обявявайки ме за "виещо куче", виел съм, моля ви се, като куче и дори като вълк!), та значи констатирах нещо, което ме кара да продължа с пеенето: тяхната злоба откак пея значително намаля, това е симптом, че пеенето е благодатно занимание; затова ще продължа да обогатявам философстването си с пеене.
Пък да видим докъде ще я докараме, вървейки по този път. (Най-много властващата образователна бюрокрация да ми издейства документ за... "психична невменяемост"!)

Но какво пък, рискове винаги има, важното е обаче човек да не бъде мижитурка заради тях; аз така мисля, а вие как мислите ще ми бъде интересно да разбера...




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.