Ангел Грънчаров's Blog

Главното у човека не е умът, а това, което го управлява: характерът, сърцето, добрите чувства!

Един добронамерен съвет: пишете кратко, дългите текстове народът ги "чете" по диагонал, т.е. де факто не ги чете. И не разбира смисъло. Този, който пише дълъг текст и го простира като чаршаф в Мрежата, без да се усеща що прави постига обратен, бумерангов ефект: не го четат. Хората немат време да четат разни чаршафи, те бързат, по-дълъг от пет изречения текст е безнадеждно някой да го изчете (стига да няма някакъв изключителен интерес към темата!). Краткостта е най-голяма добродетел за пишещите. Ницше се хвали, че с едно изречение умее да каже толкова, колкото всеки друг ще каже в цяла една книга. И добавя: който всеки друг няма да каже в цяла една книга. Живеем в друга епоха, хората не искат някой да ги убеждава кое е правилно, а искат сами да преценяват кое е истина, кое е лъжа, кое е добро, кое е лошо. Дългите обяснения са голямо зло и хората затова не ги и четат. С три изречения може да се каже същината по всеки един проблем. Краткостта освен добродетел е и майсторлък. Написах тук по-длъжко изложение на мисълта си с надежда да обясня какъв е проблема, драги велики списуватели и списувателки!

 

Спорът, дискусиите са естествен и необходим начин на съществуване на демокрацията. Без спорове и дискусии няма демокрация. Където няма спорове, където има всеобщо сагласие и мълчание, там няма демокрация. Значи Флора е против демокрацията като е против политическите спорове и дискусии.

 

Ако някой човек в ясна, безоблачна нощ погледне бездънното звездно небе и при това не усети Божието величие, не почувства потресаващата мощ на Твореца, то такъв човек явно е напълно бездушен, т.е. неспасяемо е затънал в безсмислието, иначе казано, порядъчно е оглупял.Ангел Грънчаров

 

Съвременната цивилизация е обмяна на ценностите заради удобството.Станислав Лем

 

Ние никога не живеем с настоящето, винаги само предвкусваме бъдещето и го забързваме, сякаш то закъснява, или пък призоваваме миналото и се стараем да го върнем, сякаш си е отишло прекалено рано. Ние сме така неразумни, че блуждаем във времето, не принадлежащо ни, пренебрегвайки това единствено време, което ни е дадено.Блез Паскал

 

Нужното и правдивото се ражда от дълбините на подсъзнателното. Ако специално го търсиш, нищо няма да намериш.Вирджиния Улф

 

Отначало три пъти помисли, а след това промълчи.Анри РениеЗа мълченето не е прав, а, как мислите вие?

 

Да се движим трябва. Не да тренираме. Тренирането е насилие, терор над тялото. Движението е свобода.

 

Един комуноид ми заяви преди малко, че такива като мен трябвало да бъдем пращани в Сибир; отвърнах му:За да има мир не ние, антикомунистите и демократите, а комунистите требва да идат в Сибир. Тази червена бесовска напаст, не нещо друго, пречи на човеците да живеят нормално и човешки вече близо два века. Знаем добре, че кагебизмо-путинизмът пък е екстракт тъкмо на най-лошото, което се съдържа в комунизмо-социализма.

 

Движението може да замени много лекарства, но нито едно лекарство на света не може да замени движението.Авицена

 

Нещастна е съдбата на хората! Тъкмо умът е достигнал своята зрялост, и тялото започва да отслабва.Шарл Монтескьо

 

Главното у човека не е умът, а това, което го управлява: характерът, сърцето, добрите чувства.Фьодор Достоевский

 

Когато сме прави, ние често се съмняваме, но грешим обикновено с пълна увереност.Бенджамин Дизраели

 

За тежкото ментално (умствено, душевно!) състояние на българската интернетна, в частност фейсбук-популация (да не говорим за тик-ток-популацията!) свидетелства поне ето този факт, който ми се набива на очи напоследък:Имам обичай да превеждам крилати мисли, афоризми, мъдри изречения от велики философи и други духовни личности, публикувам ги, а след това от моите т.н. "приятели" или "следовници" (хиляди на брой!) я ги харесат 1-2-ма човека, я никой не натиска бутона "харесвам"; в същото време ако си снимам котарака или ако публикувам нещо друго, съвсем незначително, десетки са тогава харесалите, сиреч, мъдростта у нас не се цени като мъдрост, а глупостта се цени и е тъй приятна на народа! А пък да сподели някой някоя умна или мъдра мисъл, не, това е невъзможно, това е същинска рядкост, българската душа и най-вече глава е така твърда, че не се поддава на някакви си там лигавщини като съпричастност към доброто, истинното, мъдрото, хубавото, красивото, важното и пр., нали така?!

Правилно ли разсъждавам или пак някъде греша, драги ми госпожи и господа съдебни заседатели?!Толкова. Приятни размисли!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Върнах превода на Калоян Борисов за платформата Restream.io

Върнах превода на Калоян Борисов, който той е пратил за плащане за една година на платформата, с която излъчвам дискусиите във Философския клуб:

 

(Годишният абонамент за нея струва 190 долара!)

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Опитвайки се да живееш в съгласие с всички постигаш това, че живееш в раздор със себе си

Когато стане нещо неприятно е нужно винаги да се запитаме: а колко време ще е потребно за това случилото се да загуби всякакво значение?Морис Дрюон

Когато пренебрегвате собственото благополучие в търсене на благополучието на децата си, вие оставяте на децата си лошо наследство, много лошо впечатление за миналото. Ако се измъчвате за да създадете нещо за децата, вие им показвате картината на измъчения си живот. Затова идете по дяволите с всичко това.Ако винаги се готвите за щастието на децата, вие не знаете как да се грижите за собственото щастие и децата не се учат да се грижат за своето. Те, на свой ред, могат да продължат да се готвят за щастието на вашите внуци, а внуците - за щастието на правнуците; и затова щастието винаги ще си е някъде в бъдещето.Карл Густав Юнг, «Семинар по "Заратустра" на Ницше»

Опитвайки се да живееш в съгласие с всички постигаш това, че живееш в раздор със себе си.Жилбер Сесброн

На смелите помага съдбата.Публий Теренций Афр(Забележка: За древните гърци и за римляните съдбата стои даже над боговете, които нямат властта да отменят това, което са предопределили Мойрите, Патките, богините на съдбата. Зевс, пък и римският Юпитер има следната титла: "Върховен бог и ИЗПЪЛНИТЕЛ НА СЪДБАТА", т.е. трябва да бди отсъденото от Мойрите-Парките да се сбъдне. Бел. моя, А.Г.)
И ето, към четиридесетте си години те наричат "опит" своите дребни пристрастия и неголемия набор от пословици и започват да действат като търговски автомати: мушнеш монета в лявата дупчица и ето ти два-три примера от живота в опаковка от сребърно фолио, мушнеш монетка в дясната дупчица - получаваш ценни съвети, лепящи се в зъбите като карамел.Жан-Пол Сартр, «Погнусата»

Човекът извършва съдбоносни грешки в живота си не защото се държи безразсъдно: минутите, в които човек е безразсъден, могат да бъдат най-хубави в неговия живот. Грешките възникват именно от излишна разсъдливост.Оскар Уайлд
Светът е пълен със страхливци, които се напъват да изглеждат герои.Джордж Мартин

Никой не може да вижда по-горе от себе си. С това искам да кажа, че човек може да види в другия само толкова, колкото самият той притежава, и да разбере другия той може само съразмерно със собствения ум. Ако последният у него е много неголям, то даже най-великите духовни дарове няма да окажат на него никакво действие и в техния носител той ще забележи единствено само низки свойства, т.е. слабости и недостатъци на характера и темперамента.Артур Шопенгауер

Вредно е да угаждаш на тялото и защото то никога не е доволно, и защото колкото повече служиш на тялото, толкова повече отслабваш душата. А колкото по-слаб е духовният живот, толкова повече са страданията. Каква грешка е да живееш за тялото, а не за душата!Да страда може само тялото. Духът не знае страдания.Лев Толстой
Човекът познава себе си в борбата с трудностите.Антоан дьо Сент-Екзюпери

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Кой е истински духовник: какво ни показва конфликта между патриарх Даниил и архимандрит Никанор?

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!)Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи...Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig )Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:

https://www.youtube.com/@angigog/

https://www.youtube.com/@AngelGrancha...

https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Верният път за излизане от българската криза дали не е не конфронтацията с "лошите", а помирението?

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!)Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи...Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig )Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:

https://www.youtube.com/@angigog/

https://www.youtube.com/@AngelGrancha...

https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)



ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Честит ви ''ДС''-ти ноември, драги родни шарани, сиреч - балъци!!!

Честит ви ''ДС''-ти ноември, драги родни шарани (балъци, казано с тъй добре звучащата турска дума!)! Тогава не знаехме (а някои още не знаят!), че СДС, ДПС, БББ, АТАКА, ГЕРБ, РЗС, "Патреотичен съюз", "ВЪЗРАЖДАНЕ", МЕЧ, ВЕЛИЧИЕ, ИТН, "Синя България" и т.н. са все свидни чада на вездесъщата ДС (Държавна Сигурност), която пък е филиал на КГБ, т.е. е под прякото ръководство на Москва, Кремъл!Затова епичният български преход - трябва да знаете и това, и то непременно, ако истината за вас нещо значи! - мина под диригентската палка на ченгетата от ДС-КГБ и техните слуги, сред които се открояват имената на Ахмед Доган, Желю Желев, Петър Берон, Стоян Ганев, Димитър Луджев, Петко Симеонов, цар Симеон Втори... не мога да ги изброя всичките, много са! Симеон Втори, Боко Борисов и Делян Пеевски са едни от най-големите постижения на лъжливата и крадлива ченгесарска напаст.Ето откъс от моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България" ), издадена от изд. ИЗТОК-ЗАПАД преди повече от 20 години, почти целия тираж на която неслучайно още стои арестуван по складове, мазета и книжни борси; това е заключителната глава на книгата:35.Само с истината се живее достойно, иначе не…Ясно е, че когато е на власт, изпитанието за една партия е много по-голямо и тежко, отколкото когато е в опозиция; така стана и със СДС в периода 1977-2001 година. Проявиха се, избликнаха наяве много коварни социо-психологични и дори народо-патологични комплекси, които иначе си дремят във всяка партия. Моята обобщена диагноза за този период е “личностна недостатъчност”, което включва и ценностна такава, и трябва да се признае, че тази диагноза има сила не само върху дясна реформистка партия като СДС, но и за всички останали политически организации.При това трябва да се отбележи, че сред други политически организации, като БСП, ДПС, “Атака” или ГЕРБ, тази недостатъчност – личностно-ценностната – е дори в още по-отчайваща форма, ала там, в подобен род организации, личностният фактор по принцип си стои на съвсем заден план. Поради което евентуална личностна и морална криза при тях не може да има тежки последици: тя там си е перманентна, но точно затова – незабележима. Да вземем като пример една такава ченгесаро-милиционерска “партия”, каквато е ГЕРБ, която при това претендира да е дясна, което само по себе си е връх на всички абсурди: милиционерският манталитет просто няма как да има дори и най-бегло отношение към ценностно-личностният комплекс, който стои в основата на дясната идентичност. Личността и нейната свобода е център на този идеен комплекс, който наричаме дясна идентичност, което пък означава, че по принцип тази идентичност не може да се прояви при колективистично-общественически и мафиотски структури, каквито са ГЕРБ, БСП или “Атака”. Ето по тази причина една криза в личностно-ценностната по характер дясна идентичност просто няма как да ги засегне, понеже те нямат допирни точки с нея. Ето защо в периоди на криза на личностното начало – която, впрочем, вещае една насъщна, назряла потребност от поврат и растеж в това отношение – популистко-колективистично-мафиотски партии като изброените преживяват своите най-велики дни на триумфи и възторзи. Респективно на това техният залез и гибел ще дойдат неумолимо едва при започнал растеж на личностния фактор не просто в някакви организации, ами и в самата общност като цяло. По тази именно причина – понеже качествената промяна на обществото, която очакваме и която ще донесе така желания поврат в развитието на нацията, няма как да не е свързана с този растеж на личността! – бъдещето е на автентично десните граждански сили на нацията.Но да се върнем към края на управлението на кабинета Костов. Тогава именно се разбра, че въпреки проявилите се недъзи и злоупотреби на лица от управлението, това управление на Костов и на СДС е успешно: напредваха преговорите с Европейския съюз, реформите особено в икономическата сфера бяха завършени, пазарните сили започнаха своя растеж и почнаха да дърпат напред живота на нацията, в един момент отпаднаха визите за пътуване в страните от Европейския съюз, стабилизираха се икономиката и финансите, хората усетиха известна сигурност, чувстваше се, че тежкото остана назад и пр. При това положение се появи съвсем реалния шанс СДС и Костов да спечелят втори мандат – разбира се, като направят нужното за да се обновят и да скъсат с позорните явления, които ги дискредитираха до този момент (клиентелизмът и вакханалията на кариеристите, на крадливите). Много добре си спомням, че тогава, в края на 2000-та и първите месеци на 2001 година, се усещаше масово: СДС и Костов имат шанс да спечелят още един мандат, та да доведат докрай започнатото, за което имат и морално право. БСП в оня момент беше затънала в ужасна криза, персонализирана в баналността на нейния лидер Гоце Първанов, всички при това си спомняха докъде доведе страната и нацията тази партия, и затова нямаше никакъв шанс тя да спечели доверие и мандат за управление. Тогава, за зла участ на мафията и на олигархията, нямаше ГЕРБ, нямаше дори и “Атака”, и в един момент в лабораториите на родната ни ченгесарница са почнали да обсъждат вариант за действие, за да предотвратят зловещата, злокобната за тях възможност Костов да спечели още един мандат. И тогава генералите от ДС, които дълги години дърпаха конците, се сетиха за онова чудо от Мадрид, което по тяхна команда се размърда в един момент и заяви най-после политически претенции. Ясно беше още в оня момент, че Симеон е единствен шанс за тия сили, свързани с мафията и с комунистическата олигархия, ясно беше, че той се размърда по тяхна заповед, от което можеше още тогава да се направи извод, че Симеон и неговото набързо скалъпено НДСВ, са просто оръдия за възвръщане и осигуряване на безразделното господство на нашата посткомунистическа олигархия. Сега, от перспективата на случилото се, този извод е съвсем законен и доказан.Симеон в първия момент сякаш – поради съзнаваната най-вече от него самия личностна несъстоятелност и некадърност – се опита да се намести властта, но само като президент. СДС направи някои спънки чрез хората си в Конституционния съд, и тогава се разбра, че това даже е добре дошло за него: той дори придоби допълнителен ореол на “страдалец”, който “костовистите” не допускат до властта – въпреки желанието на “народа”. Тогава Симеончо дръпна една-две вулгарно-популистични речи, с които окончателно спечели сърцата на жадуващите така силно миличките лъжи, жизнено необходима хранителна среда на нашите родни наивници. Защото, представете си, жестокият Костов за тия четири години имаше наглостта да говори само истината, жестоката истина за нашето реално положение, и изискваше от народа само жертви. Това беше отдавна писнало на нашите наивници, които си отдъхнаха, когато Симеончо почна да ги залъгва по един толкова възхитителен начин: “само за 800 дни прословутото българско трудолюбие”, ех, да, как добре го е казал пустият му Симеончо, “… ще доведе до забележим ръст в доходите…”, майчице, обичаме го този наш Симеончо, велик е, да търчим да гласуваме за него, уррааа!Лъжльото Симеон дойде на върха на вълната, която се образува от един неудържим изблик на най-подличките черти на нашата българска национална психология: обичаме, мама му стара, лъжите, и ненавиждаме, мамицата й, истината! Въпреки всички отрицателни явления в управлението на кабинета Костов и на СДС, за които аз достатъчно писах вече, онова време ще се запомни с това, че властта общуваше на честна основа с гражданите, и правеше каквото може за да се импулсира тяхната инициатива, та да поемат в свои ръце живота и бъдещето си. Държавата нищичко не обещаваше, а наблягаше на така грозната за българските сърца истина: не чакай нищо наготово, ако чакаш държавата да реши твоите проблеми, ще има да чакаш много, колкото се чака писмо от умрелите, погрижи се сам за себе си, бъди твърд, всичко зависи от теб самия. Разбира се, един такъв десен реализъм съвсем не беше по вкуса на възпитаваната толкова десетилетия в най-коварни комунистически илюзии маса от нашенски наивници. Разбира се, правителството на Костов, като заложи на един безпощаден реализъм, не можеше да спечели симпатиите на тия хора. Които обаче си отдъхнаха и скочиха в неописуем възторг, когато Симеон дойде със своите опашати лъжи: имало, майчице, справедливост на този свят, ето, милият Симеончо ще се погрижи за всинца нас! Ето тази глупава сантименталност на нацията, изразяваща се в нейната склонност, в нейния пиетет към лъжите, дълго задържана, с идването на Симеон избликна като огромна вълна на най-варварски лъжлив популизъм, който даде властта на жълтите шмекери. Да, на изборите от 2001 г. Симеон спечели пълно мнозинство и сформира кабинет, който щеше да управлява с таланта на цялата ДС, пръсната не само в партията му НДСВ, но и в сродните й партии ДПС и БСП.Почна се тежко и абсурдно време. Време на изпитания на нашата преданост към свободата и към демокрацията. Жалко е ако все още не схващаме неговата абсурдност. Жалко е също, че мнозинството у нас не съзнава грозните опасности за нашата свобода и демокрация, които нарастват след идването на Симеонча, и които днес цъфтят в ужасни цветове в лицето на неудържимия възход на неговите следовници в изкуството да залъгваш благодушния народец: бат ви Бойко и милиционерската партия ГЕРБ.Аз добре си спомням ония дни на опиянение и преклонение пред “месията” Симеон, от които бяха обхванати сърцата на нашите непоправими наивници. Скоро те ще изпищят ужасно, защото тия 800 дни, в които щеше да се случи чудото, минаха и заминаха, а нищо не се случи: в един момент дори и най-големите наивници от народа разбраха, че Симеон яката ги прецака. Глутницата лъжци и крадци около Симеона за тия години се развихри така, както и… турчин не се е развихрял. Пардон, турчинът-ченге-комунист Доган се е развихрял и повече, и се развихря все още, той, признавам, е ненадминат, надминат е само може би от своите учители от БСП. Симеон и Доган управляваха цели четири години, в които “революционерът” бат ви Бойко беше най-примерен служител на едновременно и на властта, и на мафията: той уж ловеше мафиотите, а пък те, представете си, ги пускаха, той пак ги ловеше, горкият, а пък те пак ги пускаха! Тази тъпа комедия продължи толкова дълго, че в един момент, на фона на крещящата личностна недостатъчност на Симеон, дори и бат ви Бойко взе да изглежда и наподобява личност: любовта на народа се пренесе от царя върху… коняря му! На изборите през 2005-та година БСП спечели най-много гласове, стана първа политическа сила, а пък “царят” мигом се прегърна с комунистите, не че и до този момент не се прегръщаше с тях, не че и до този момент не управляваше с тях де. Целта беше ясна: заедно да крадат, заедно да “усвояват” еврофондовете през своите “обръчи от фирми”. Принципът на поделяне на облагите беше железен 8:5:3 – 8 дяла за другарите от БСП, 5 части за хиените на Симеонча и лично за него, а пък само три дяла за мошениците на Догана! А в това време нацията от наивници наблюдава с отворена уста вакханалията на разбойниците, които я управляват, зяпа с отворена уста, и чат-пат само гони наглите мухи, които искат да кацнат вътре в устите им. И нищо…Разбира се, кукловодите почнаха да мислят начини да се подсигурят: подсигуриха се дори двойно. Най-напред ДС, съвместно с руското посолство в София, задвижиха проекта “Атака”. Народът за миг пак обезумя, ала в един момент се разбра, че този кресльо Сидеров плаши не само турците (които се прегърнаха плътно зад гърба на Догана, а той пък, за тази услуга, изглежда, добре плати на Сидерова!), та разбра се, че Сидеров няма да може да поеме властта, понеже не става за нищо. Тогава се даде задача на медиите да превърнат един простоват пожарникар-милиционер в “народен любимец”, “герой на нацията”, “титаничен спасител” и пр. дивотии. Това стана за около две годинки, и сега нашата комунистическо-мафиотска олигархия пее и танцува в упоение: господството й сякаш е осигурено за вечни времена, почти както е и в Русия! Да видим обаче какво ще стане. То ще стане каквото си го направим сами, няма как иначе…Разбира се, България преживя и един велик триумф: страната влезе в Европейския съюз!!! Тия, които пречеха най-упорито това някога и изобщо да се случи – комунистите, ченгета, Гоце, Моце и Симеона! – окрадоха, сиреч оглавиха и този триумф на нацията! Този, които имаше най-голяма заслуга това да се случи – Костов – беше изтикан най-назад, в галерията, а пък напред стояха ония наглеци, с най-силните лакти. Излишно е да казвам – защото това всички вие, драги ми читатели, го знаете прекрасно! – че Костов и реформаторите у нас бяха тотално оплюти по невъобразимо нагъл начин от медиите, от същите медии, които ни пробутват за “народен чиляк” мафиота дон Бойко. Логично е, само това да беше, оня, който има нещо в черупката си, ще може да си направи изводите кое как е, ама де такива хора из Българско?!Аз смятам дотук да свърша тия записки. Тази “лична история” на съвременна България, признавам си, доста ме увлече и я писах с вдъхновение. Но е време да спра дотук, понеже случилото се след 2001, и особено пък това след 2005 стана пред очите ни, в това число и пред очите и на по-младите. За които, всъщност, описах случилото се преди това, когато са били по-невръстни – и по тази причина нищичко не помнят. Написах всичко това, понеже, убеден съм в това, историята си трябва да я знаем. И също, което е още по-важно: трябва да я разбираме!Личният момент и личната ми пристрастност в една не само лична, но и народно-психологическа история, разбира се, бяха неизбежни: аз обичам народа си и затова така страдам с него. А и се радвам така силно, както разбрахте и се убедихте, на триумфите му. Ето защо този личностно изявен субективизъм съвсем не е излишен, напротив. Възможно е да съм уязвил някои с това мое писане: но то е неизбежно, ние, слава богу, не сме еднакви! Ако някой силно ми се е нервирал за тия мои преценки, това ме радва: аз точно този ефект съм целял. Защото само по този начин се освобождават душите от някои коварни илюзии, които иначе са непоклатими. Истината често е болезнена, особено при ония, които са били дълго залъгвани с лъжи, и по тази причина нямат пиетет към нея. На тия хора, мисля, че мога да им поднеса тук своите извинения: но, подчертавам, направих това “злодейство” за тяхно добро. С лъжата не може да се живее, тя е удобна и върши работа до време, ала глобално за нищо не става и води до коварни беди и ужасни разочарования. Колкото по-рано човек се освободи от нея, колкото по-скоро прелъстената от лъжата негова душа възжелае свободата си, толкова по-добре.Именно с този умисъл написах своята лична и народно-психологическа история на съвременна България: защо ми се иска все повече от нас, българите, да почнат да живеят с истината за нас самите. Заради тази идея съм способен на всичко. А съм способен на всичко – не обаче злоумишлено да навредя на човешко същество! – защото добре зная, че ще започнем да живеем нормално и човешки едва когато се пристрастим към свободата, а пък на лъжата подрежем без жалост корените в душите си. И едва тогава ще се избавим от колосалната си наивност, която ни е донесла толкова много беди. И която е непростима за един народ, лутащ се така неумело към истината за себе си. И то не кога да е, ами в началото на 21 век! Но нищо, аз твърдо вярвам, че истината в крайна сметка всичко ще надмогне и непременно ще възтържествува – напук на зложелателите си… ЗАБЕЛЕЖКА: Цялата книга в онлайн-изданието й можете да прочетете като ползвате линка, който е в първия коментар.   

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb@abv.bg

Мой спомен от деня 10 ноември 1989 г.

Мой спомен от деня 10 ноември 1989 г.На 10 ноември 1989 г. бях на конгрес на философите в България, който се провеждаше в зала "Г.Кирков" на Партийния дом в София, т.е. в залата, където сега е Народното събрание. Конгресът започна с доклад на члена на ЦК на БКП акад. Николай Ирибаджаков, който яко охули "дисидентите"-философи (Желю Желев, проф. Николай Василев и др.) за това, че давали интервюта на западните "враждебни радиостанции", те бяха и изключени за това от БКП. Ирибаджаков след речта си изчезна и замина за резиденция "Бояна", където се е провеждал пленумът. Към обед обаче на конгреса се разнесе слухът, че Т.Живков вече не е вожд на Партията и че в Берлин почват да рушат Берлинската стена!
Духовете се нажежиха. Конгресът се обърка в сценария си; тогава думата взе академик Кирил Василев, Бог да го прости, който беше голям оратор и който държа пламенна реч против "оня простак от Правец"; когато спомена този израз, залата онемя (тя беше пълна с доценти и професори, цял живот изкарвали си хляба като са величаели "другаря Тодор Живков, вожд на Партията и на България"!); но след няколко тягостни минути на пълно мълчание залата избухна в... аплодисменти и овации!!!
За няколко секунди тия, които бяха величали Т.Живков, го прежалиха и почнаха да го хулят! Станаха да произнасят възхвални речи за новия генерален секретар другаря Петър Младенов.
Конгресът на философите прекрати работа в късния следобед и беше свикан отново няколко месеца по-късно, но тогава беше вече дошла демокрацията и скоро Дружеството на философите в България загина.
Ето как съм описал този епизод в моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България):
... Но да се върна на заседанието на конгреса на философите в историческата зала "Георги Кирков" в сградата на ЦК на БКП, София, 10 ноември преди обед. Тодор Живков още не е свален, а на трибуната доклад чете едно дребно човече, бивш партизанин, най-правоверен комунист-догматик, член на ЦК, главен идеологически цербер на партията, именно академик Н.Ирибаджаков.

По едно време малкият зъл човечец на трибуната почна да сипе огън, жупел и жлъч срещу "ренегатите", срещу "предателите", срещу "дисидентите", които почнали били да слугуват на "врага", които давали интервюта на "Свободна Европа". Ораторът имаше предвид именно философите, които упоменах в началото, Николай Василев, Жельо и другите. Когато Ирибаджаков почна яростно да клейми предателите, тук-там в залата някои хора станаха и тръгнаха към изходите. На мен това ми се видя хубава демонстрация на несъгласие и понеже си падам малко нещо "революционер", и аз демонстративно станах и тръгнах към изхода. Във фоайето се беше образувала група от несъгласни, които съвсем гласно се възмущаваха, аз се присъединих към компанията, с мнозина от тях се познавах лично. По едно време едно лице, спомням си добре че беше Стефан Гайтанджиев (на това именно лице ДС му беше отредила значима роля в бъдещата "антикомунистическа" опозиция!) каза, че идвали невероятни съобщения от Берлин: бунтарски настроената тълпа берлинчани започнали да рушат стената! Някой пък подхвърли, че в Бояна ставали важни неща и имало "добри новини", именно че се чака "голямата новина". Това вече съвсем засили бунтарските настроения на опозиционно настроените делегати на философския конгрес, които в самото фоайе слушаха крясъците на тартора Ирибаджаков.

По едно време той свърши, оказа се, че след речта веднага заминал за пленума, а пък на трибуната почнаха един по един да излизат дисидентите, за да се оправдават и каят. Спомням си, че Николай Василев (това лице после стана вицепремиер в първото демократично правителство на Филип Димитров) произнесе дълга реч, която обаче не беше крайна, а по-скоро помирителна, поне такава е останала в моя спомен. И някои други се изказаха, спомням си, че Красен Станчев (сега шеф на Института за пазарна икономика, мой състудент от Петербург) безуспешно се опитваше да се запише за изказване на трибуната; моя милост също искаше думата, ама не ни огря...

Защото по едно време някой, не помня вече кой, взе думата за извънредно съобщение и от микрофона обяви, че на пленума Тодор Живков е "освободил поста" и че си имаме вече нов вожд: Петър Младенов. Публиката реагира доста странно, като се има предвид, че поне две-трети от нея цял живот се бяха прехранвали, и то съвсем обилно, с четене и писане на панегирици в прослава на "другаря Тодор Живков". Та публиката след леко объркване отвърна с... дружни аплодисменти! Всички, кой знае защо, се радваха, изведнъж полъхна свеж вятър в мраморната студена сграда! В един момент бай Кирил Василев, академик, един прекрасен и доста свободомислещ философ от СУ, взе думата и произнесе огнено слово срещу "оня простак от Правец", а залата с опиянение му ръкопляскаше.

Край, философският конгрес беше провален! Започна нова ера в историята на България! Някои даже се прегръщаха, целуваха, ръкувахме се, всички хвръкнахме като ято птици из София за да споделяме с народа настъпилия така внезапно празник! ...

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Да чакаме ЕС да ни спасява от мафията е илюзия: ние, гражданите, трябва да свършим цялата работа!

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!)Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи...Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig )Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:

https://www.youtube.com/@angigog/

https://www.youtube.com/@AngelGrancha...

https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)



ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

И днес изпратих новите клипчета от поредицата по философия на морала и правото на ръководителя на ПОтв

Тази сутрин изпратих следното писмо до ръководителя на Пловдивската обществена ТВ г-н Евгений Тодоров:

Здравей,

Пращам ти новите клипчета, да ги имаш, пък как ще ги използвате или дали ще ги използвате си решавайте вие, щото са все до три минутки и при това не са на широк екран, но такава е задължителната форма за кратките клипчета:
ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ: Как възприемате гоlоt@т@ на човешкото тяло?
https://youtube.com/shorts/GjBCdGJCbB0
Малко философия, малко мислене, да се надяваме, нема да ви навреди: а, що ще кажете? (1 ч.)
https://youtube.com/shorts/gNUSCx8uEFI
Малко философия, малко мислене, да се надяваме, нема да ви навреди: а, що ще кажете? (2 ч.)
https://youtube.com/shorts/PnnN5tObY-M
Малко философия, малко мислене, да се надяваме, нема да ви навреди: а, що ще кажете? (3 ч.)
https://youtube.com/shorts/uyjngDwQtyA
Кои мразят свободата и демокрацията и защо за тях те са зло: докато за човечеството са велико благо?
https://youtube.com/shorts/7qutV4pWezs
Велика е мъдростта в думите на Христос за сламката в окото на другите и за гредата в моето око!
https://youtube.com/shorts/wOizg8k5pzo
"Кой съм аз?", "Познавам ли себе си?", "Наясно ли съм с истината за себе си?" глупави въпроси ли са?
https://youtube.com/shorts/ddxrWuGOyrw
Да пазим домашните си "гнезда", бабините и дядови къщи по селата: уютът в тях е недостижим!
https://youtube.com/shorts/Mokl538e4LE
Мераб Мамардашвили: "Често именно на философските катедри няма да намерите философията!"
https://youtube.com/shorts/1MP6QCEsQxg
Една дълбока и прекрасна мисъл на Мераб Мамардашвили за човешкия корен на демокрацията
https://youtube.com/shorts/3GDnpakysPc
Философията е техника на извършване на определен род усилия, благодарение на които ние сме човеци!
https://youtube.com/shorts/2QnRtiGZcV8
Леко обяснение, показващо извора на потресаващо масовата простотия в свидното ни Отечество
https://youtube.com/shorts/1DJIuosorTU
Що е принцип, как да открия кои са моите нравствени принципи: мога ли да живея безпринципно?
https://youtube.com/shorts/49fOKC-pYOQ
Лошо или хубаво е да си индивидуалист, а да си колективист: ти лично какъв си и защо си такъв?
https://youtube.com/shorts/GHMVw9osllo
Какво значи да си егоист и кой е алтруист: себе си ли обичаш повече или обичаш повече другите?
https://youtube.com/shorts/jTB0edaxedY
Кои хора са прагматици, що е това прагматизъм: как живеят прагматиците, разумно ли е да си такъв?
https://youtube.com/shorts/LPBgfzd-4JI
Кое за мен стои по-високо или е по-важно, щастието или дълга: аз евдемонист ли съм или съм деонтист?
https://youtube.com/shorts/Kzt8sI3CJG8
Как мисли скептикът, кои са скептици, а кои са нескептици, сиреч догматици: а аз лично какъв съм?
https://youtube.com/shorts/thoqD4O1aIc
Що е стоицизъм, що значи да си стоик, как живеят стоиците: мижитурките, шушумигите ли са нестоици?
https://youtube.com/shorts/FD6xnpuIRvg
Хубав ден на всички и успешна, плодотворна седмица!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров  

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.  

Глупавият не харесва умния, необразованият не харесва образования, невъзпитаният не харесва добре възпитания...

Хората са устроени по такъв начин, че сред тях има много лоши, понякога подли, лицемери, много наивници, чудаци и глупаци, тук там се среща човек умен, или разумен, честен, добър и, като най-голямо изключение, благороден. Артур Шопенхауер

Няма щастие, равно на спокойствието.Гаутама Буда

Най-важно е не това голямо, което са съчинили другите, а това малко, до което си дошъл сам.Харуки Мураками

Това, на което се съпротивляваш, то и остава.Карл Юнг

Трябва да знаете, че вашият вътрешен живот не става по-богат за сметка на вашия външен живот, а, наопаки, става по-беден. Ако не живеете отвън, вие няма да станете по-богат отвътре, на вас и вътре ще ви бъде по-тежко. Да ограничаваш себе си във външния живот не ви служи за добро: това е начало на злото. И така вашият външен живот не ще стане по-богат и по-красив за сметка на вашия вътрешен такъв, а ще стане само по-беден и по-беден. Тук е нужен баланс. Без приключения във външния свят, които ще се случат с вас, не ще имате и вътрешни приключения. Човекът живее в два свята. Глупакът живее тук или там, но никога и тук, и там.Карл Густав Юнг, «Червената книга»

Глупав е който глупаците не разпознава, а още по-глупав е този, който, разпознал ги, от тях не страни. Опасни при повърхностно общуване, те са пагубни при доверчива близост.Балтасар Грасиан

В този свят царуват нищета и болка, а скуката дебне от всяко ъгълче онези, които са пощадени от тази участ. Навред господства порочността, а последната дума има глупостта. Съдбата е жестока, а хората – жалки. В така устроения свят човекът със собствена тежест е като светла, топла и весела стая на Коледа сред преспите и студа на декемврийската нощ.Артур Шопенхауер

Не се мръщи от ударите на съдбата. Който е слаб духом загива по-рано.Омар Хайям

Състраданието към животните така тясно е свързано с добротата на характера, че можем с увереност да твърдим, че не може да бъде добър този, който е жесток с животните.Артур Шопенгауер

Лошите и вредни за себе си дела ги правим лесно. А това, което е хубаво и полезно, да го правим е във висша степен трудно.Буда Шакямуни

По това какво правим ние познаваме какви сме, а по това, което понасяме, ние познаваме какво заслужаваме.Артур Шопенгауер

Моят живот беше изпълнен със страшни нещастия, голяматс част от които никога всъщност не са се случвали.Мишел дьо Монтен

Съвършенството на нравите е в това да провеждаш всеки ден така като че ли е последен: без тревога, без страх, без притворство.Марк Аврелий, «Размишления»

Работим за да имаме свободно време и воюваме за да живеем мирно.Аристотел

Най-добрата форма на учтивост, независимо от това къде човек се е възпитал, е да не си навираш носа в чуждите работи.Чарлз Дикенс

Въздържането от храна ни връща телесното здраве, въздържането от хората ни дава спокойствие на духа.Жак-Анри Бернарден дьо Сен-Пиер

Негодниците винаги надделяват над почтените хора, защото те се отнасят с порядъчните хора като с негодници, а почтените хора се отнасят с негодниците като с почтени хора. Глупавият не харесва умния, необразованият не харесва образования, невъзпитаният не харесва добре възпитания и т.н. И всичко това се крие зад някаква фраза: „Аз съм простоват човек”, „Не обичам да философствам”, „Мога да изживея живота си и без това” и т.н. Но в душата има омраза, завист, чувство за собствена малоценност... Дмитрий Лихачов

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.