Ангел Грънчаров's Blog, page 975

Един документ...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Защо възрастните хора сме така добри в мисленето - и в мъдростта?

Из: Учени: Мозъкът започва да работи с пълна сила след 60 години
... Директорът на медицинския колеж в Университета Джордж Вашингтон твърди, че мозъкът на един възрастен човек е много по-пластичен, отколкото обикновено се смята. На тази възраст взаимодействието на дясното и лявото полукълбо на мозъка става хармонично, което разширява нашите творчески възможности. Ето защо сред хората на възраст над 60 години можете да срещнете много личности, които току-що са започнали своята творческа дейност.

Разбира се, мозъкът не работи толкова бързо, колкото в младостта. Въпреки това, той печели с гъвкавост. Ето защо с възрастта ние взимаме правилните решения и сме по-малко изложени на отрицателни емоции.
Върхът на интелектуалната активност на човек е около 70 години, когато мозъкът започне да работи с пълна сила. ... ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
КРАТЪК КОМЕНТАР: Тази година ставам точно на 60! Пазете се! Ида! Иде ураган или тайфун... :-)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

(Не)свобода или... качамак - вие какво избирате?

Качамакът стана любимото ми ядене в годините на моите борби за демократизация на образованието, заради които съм все безработен. Един ден ще предложа да направим паметник, увековечаващ приноса на качамака за демократизацията на България - и на българското образование в частност...
Апропо, ако не се демократизират отношенията в училищните общности на България ще видим демокрацията през крив макарон! Тази е моята теория. Такъв Е смисълът на моята толкова самотна борба за промяна в образованието.
За жалост, масовият българин хал-хабер си няма що е това свобода - и по тази причина нехае за демокрацията!
Да подхвърля и това, че може цял живот да ям само качамак (и маслинки - като моя учител във философията Сократ!), но аз душата си няма да продам и роб на противочовешката ни образователна система няма да стана.
Публикувах преди време тази снимка на чиния с качамак и горния кратък текст, ето каква дискусия за свободата и качамака се проведе по този повод във Фейсбук:
КОМЕНТАРИ:
Иван Ненчев: “Качамак, качамак, вчера ядох, днеска пак!“
Ангел Грънчаров: Немислещият масов българин се впечатлява от качамака, не обаче от свободата...
Nedelin Boyadjiev: Много хора бъркат свободата с анархията. Ангеле, дефинирай и двете понятия, за да те разберат.
Ангел Грънчаров: Човекът, който няма понятие от свобода, по тази причина изпада в анархия, в произвол. Свободата в този смисъл е способност за разумно самоограничаване, сам да си поставяш границите. Свободата е неделима от разума ("осъзната необходимост", но не външна непременно, а вътрешна необходимост на самата мисъл, на самия разум). Много съм писал за свободата в книгите си, това ми е основната тема (наред с тази за живота). Който иска да проумее тия неща, да чете...
Nedelin Boyadjiev: Свободата е възможността човек да прави това, което желае, без външен натиск и принуда, ако действията му не нанасят вреди и щети на други хора. Ако с действията си пречи на другите, това е анархия, произвол.
Ангел Грънчаров: Nedelin Boyadjiev Няма как човек да угоди на всички други. Ако за човека водещото е да угоди на другите, това не е свобода, а конформизъм, който е пагубен за свободния човек. Благодарение на конформизма си мнозина погребват свободата си. Ако държи на свободата си човек трябва да прави само онова, което трябва, което е длъжен, т.е. трябва да е верен на съвестта си - Божият глас в душата на човека. Толкова е просто това?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Искате ли да участвате в една малка народополезна акция?

Здравейте, приятели! Тия дни как сте? Имате ли малко време: та да опитаме да направим една малка народополезна акция? :-)
Ще бъде тази акция за доброто, за предизвикване на едно светло бъдеще на пловдивското образование. Ще ви отнеме около час време, най-много час и половина.
И за да не бъда прекалено тайнствен, ето за какво става дума: една малка група от 3-4-5 небезразлични и активни граждани да отидем (ще решим сами къде, аз имам различни предложения, вие също можете да предложите своите) на нещо като "ГРАЖДАНСКА ИНСПЕКЦИЯ" при някои властващи длъжностни лица; и там ще опитаме да устроим нещо като "КРЪГЛА МАСА", на която ще поставим съдбовно важни за обсъждане въпроси.
Тази ми е идеята, такова ми е предложението. Важно е да се знае и следното: необходими са граждани, но ДОБРОВОЛЦИ, не ща никого да кандърдисвам или да моля (на приятелска основа) да ме съпроводи; не, ще ми се напълно самостоятелно вие сами да решите, че има смисъл да се направи това, което предлагам.
Толкова. Приятен ден ви желая! Бъдете здрави! Ще се радвам да откликнат на призива ми поне неколцина.
Но знае ли се?! Зимно време е, навън е студено, а от топлата соба излиза ли ни се - и от мекия диван нима имаме духовната сила та да си дигнем задниците?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Дали ние, небезразличните дейни граждани, не трябва да станем нещо като мотор на промените в тотално катастрофиралото българско образование?

Публикацията ми от вчера със заглавие Пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" отново си търси учител по философия! предизвика доста коментари и във Фейсбук, и в блога ми, ето по-долу най-важното от тях (публикувам тази гражданска дискусия отделно, щото смятам, че в нея са поставени принципно важни проблеми, извън известния конкретен и не по-малко многозначителен казус). Между другото дали не е добре записът на тази дискусия да го пратим на пребиваващите в завидно спокойствие висшестоящи длъжностни лица с властващи или управленски функции, които нищичко не правят за решаването на ония въпроси, които терзаят нас, небезразличните към проблемите на образованието граждани? Ще съм ви благодарен ако ми отговорите на този въпрос; ето сега и самата дискусия:

18 коментара:
Анонимен каза...Тъй като сте в юридичиски спор, няма да те вземат на работа. Не изпадай отново в унижение. Запази малко достойнство! Доброжелател28.01.19 г., 15:59 ч.  Анонимен каза...Ама те антикомунисти не приемат. И няма как да го докажеш. Подготви се за провал. Веселин Делчев28.01.19 г., 17:11 ч.  Ангел Грънчаров каза...Искате да кажете, че само комунисти ли в днешно време стават учители? :-)28.01.19 г., 17:11 ч.  Анонимен каза...Ангеле, разбира се, че трябва! Да участваш. Вчера имах разговор с някакъв "експерт" в РУО-Плавдев и стана дума за твоя случай. Определено тази има отношение към теб/директоркта/, но настоявай. Лично ли трябва да се явиш? Какво съдържа този конкурс? Кога ще се подписва договора? и разни такива неща ме интересуват. Христо Марков28.01.19 г., 17:12 ч.  Ангел Грънчаров каза...Ами човек подава документите лично, пък след това директорът решава кои от кандидатствалите ще благоволи да удостои с честта да направи "интервю" или "събеседване". И след това си решава кой да назначи. По правилата в момента директорът може да си вземе когото си иска, няма никакви обективни критерии. Единственият "обективен критерий" да е "от наште"... Това е положението, за жалост.28.01.19 г., 17:13 ч.  Анонимен каза...Ангел Грънчаров Е, много кофти. Христо Марков28.01.19 г., 17:13 ч.  Ангел Грънчаров каза...За това, че днес положението е плачевно свидетелства ето този многозначителен факт: преди години в което училище и да кандидатствах, навсякъде ме класираха на първо място (или по изключение - на второ), причината е, че имам най-висшия за учители Първи клас-квалификация (тогава директорите все пак спазваха някакво приличие). Сега обикновено даже не ме допускат до т.н. "събеседване", т.е. ме елиминират още на първия етап. Което и доказва, че умишлено ме репресират, понеже съм в открит конфликт с най-разпищолилите се представители на самозабравилата се директорска мафия (и си позволих лукса да започна битка за реална демократизация-декомунизация на отношенията в училищните общности).28.01.19 г., 17:14 ч.  Анонимен каза...Няма да ви вземе директорката Атанасова, тя не иска да разговаря с Вас, а камо ли да ви назначи за учител.Просто не е нужно да се унижавате, няма да ви вземат и не само там, защото постоянно се оплаквате и пишете жалби, а това не го обичат директорите!28.01.19 г., 19:29 ч.  Ангел Грънчаров каза...Какво иска и какво не иска въпросната директорка няма значение защото това училище не е нейна бащиния, не е нейна частна собственост, а е наше, на народа, на данъкоплатците, по тази причина тя трябва да прави само това, което е в интерес на народа, т.е. на учениците, на ученическия народ. А своите лични чувства, страсти, капризи трябва да ги остави настрана. Ако не може, ще й се наложи да се раздели с директорския пост. Толкова. това са прости неща, но ето, самозабравилите се властници са ги забравили, та се налага да им ги припомняме.28.01.19 г., 20:35 ч.  Анонимен каза...Истината е, че директорите са непоклатими, те до пенсия няма кои да ги пипне и свали. На тях е поверено всичко за да си правят каквото решът. Директорите имат страшна власт и никои не може да им я отнеме това е самата истина колкото и да не искате да я приемете! Директорката няма да ви допусне на събеседване обзалагам се!28.01.19 г., 21:38 ч.  Ангел Грънчаров каза...В пълно заблуждение сте. Това, което дава абсолютната власт на директорите не е законът, а този пагубен манталитет, който Вие така прекрасно демонстрирате, т.е. бетонират властта им тия разпространени заблуди, на които Вие сте жертва, от които и Вие страдате - както си личи от изказването Ви. А истината е, че всеки директор всеки ден може да си загуби властта ако учителите (родителите, учениците) около него имат що-годе развито демократично съзнание и култура; но понеже това го няма, ето затова и директорите са се толкова много разпищолили. Аз със своя пример показах до какво се свежда, в какво се изразява този нов, жизнено и съдбовно потребен ни манталитет, т.е. дадох един пример, че е възможно да си учител и същевременно да не си жалък треперко, нагаждач и мижитурка; чисто и просто се държах достойно, както подобава за личност, учител, философ и гражданин. Вярно, понеже не бях подкрепен почти от никой (новаторите, ама истинските, не менте, у нас сме много самотни и сме почти от никой не подкрепени, за жалост, не зная дали това сте го забелязали!), то ме сполетя неизбежно кошмарната съдба, която ме сполетя; но аз поне дадох примера, остава сега други хора да наберат смелост и да го последват. Разпространи ли се по-широко този нов, демократичен и бих казал човеколюбив манталитет, то краят на ерата на директорската тирания и произвол вече е настъпил. Давам един пример само: в нашето училище, в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" когато встъпи на власт новата директорка, авторитарна по представите си за управление, неколцина човека бяхме опозиционно настроени към нейната политика по ликвидирането на демокрацията, която имахме във времената на стария директор инж. Венелин Паунов (Бог да го прости, той тогава още беше жив и живя 7 години от властването на новата директорка, и ни подкрепяше във всичко!). Имам предвид господата Стефан Кралев, който беше най-голям революционер-демократ в първата година на властването на току-що възцарилата се феодална владетелка, инж. Атанас Атанасов, а пък моя скромна милост в онази първа година подкрепяше новата директорка, щото смятах, че трябва да й дадем все пак някакъв шанс да опита нещичко да покаже, да се изяви; но още в края на първата година на царуването й се наложи и на мен да се сблъскам, щото тя вече беше почнала да изявява авторитарните и анахроничните си мераци и наклонности. 29.01.19 г., 7:33 ч.  Ангел Грънчаров каза...Да, но директорката, виждайки опасността ние тримата да си обединим силите (което вещаеше черни облаци пред царуването й), приложи византийска тактика, тъй да се рече: подкупи двамата други демократично настроени (немижитуркващи, нестрахливи) учители като им даде някои облаги, а пък срещу мен насочи цялата си ярост. В началото особено Стефан Кралев прояви достойнство и ме подкрепяше, опитваше се да спомогне агресията на директорката да бъде възпряна, но в един момент, понеже дълбоко в душата си е конформист, разбра, че за него лично е по-изгодно да капитулира пред престола на нейното всевластие (между другото той и мен в ония времена се опитваше да ме убеди, че никаква лична полза няма да имам ако продължа да се държа достойно, предупреди ме, че тя ще ме смаже и ме съветваше като него да се поклоня пред престола й; аз не благоволих да капитулирам и да се продам, направих го напълно съзнателно, по чисто ценностни, морални подбуди, нищо че изцяло съзнавах опасностите, на които се излагам, въпреки рисковете, които поех, повтарям, напълно съзнателно, щото не можех да изменя на своя учителски дълг, срамота е тъкмо учителят по етика да даде на дело един толкова отвратителен нравствен пример - ако и аз си бях продал душата!). Горе-долу същото като Кралев направи и инж. Атанасов, и той остави идеалните подбуди и започна да гледа как директорката ме мачка и се гаври с мен, злоупотребявайки с властта си. Но в интерес на истината съм длъжен да призная, че инж. Атанасов във всички тия тежки за мен години единствен се осмеляваше все пак да се отнася добре с мен, стискаше ми ръката като се срещнем, появяваше дружелюбие и човечност, и то в моменти, в които всички от "колектива" се държаха най-малодушно, трепереха от страх и не смееха да ме погледнат като се разминавахме в коридора); той единствен, чест му прави, дойде на протеста ми на тротоара след второто ми опраскване и си позволи и там да си стисне ръката с мен и да ми покаже приятелското си отношение! Но и той не дръзна да стигне до крайността да създаде някакви проблеми на директорката, примерно да й каже: абе престани с тия глупости де, остави го човека, срамота е, спри се малко де, спри с тази злоба, той това не посмя да го каже, пък и да й го е казал, тя вече се беше достатъчно разпищолила че да го послуша (старият директор, Бог да го прости, й го каза обаче право в очите, и то на публично място, пред много хора, пред началото на единия от многото съдебни процеси, каза й го до вратата на съдебната зала, той беше дошъл там да бъде мой свидетел!). Както и да е, мисълта ми е следната: ако било Кралев, било Атанасов, било и двамата се бяха държали твърдо като личности и като демократи (да не кажа като... мъже, т.е. както подобава да се държат мъжете!) авторитарната директорка на "ТЕТ Ленин" ако беше срещнала твърда съпротива дори само от двама-трима демократи и учители, твърде решени да не изменят на нравственото си призвание като учители, то директорката нямаше да постигне нищо, щеше да бъде озаптена, а ако беше проявила неблагоразумието да упорства, щеше да си загуби неминуемо поста. (Щото двама-трима истински демократи-немижитурки щяхме да й създадем такива главоболия, че желанието и да своеволничи щеше да се изпари!) Но понеже тя, казах, подкупи с некои облаги другите двама потенциални нейни опозиционери, понеже успя да ме изолира, да ме принуди сам да водя битката (подобно на някакъв Дон Кихот!), тя благодарение на властта си и на мижитурковщината (страхливостта и нагаждачеството) на "сплотения колектив" успя да вземе надмощие и си позволи да ме мачка и да се гаври с мен както й скимне. 29.01.19 г., 7:33 ч.  Ангел Грънчаров каза... Разбира се, за случилото се главна отговорност носят и висшестоящите инстанции по йерархията, за тях беше важно, че колективът мълчи и трепери пред отмъстителната директорка, затуй те и не си мръднаха пръста да я озаптят. Но главната отговорност за случилото се носят тия, които капитулираха и се продадоха, допуснаха да бъдат спазарени заради комфорта си. (А треперещият от страх колектив че се държа крайно недостойно е нещо, което се подраззбира!) Та този е най-важния извод от тъй славната най-нова и тъй бурна история в нашето училище. Смятам, че случилото се е пребогато на смисъл, аз лично научих невероятно много неща в тия паметни години и въпреки сполетелите ме нещастия и изпитания не смятам, въпреки жестоката цена, която платих (включително и със здравето си), че станалото е било напълно напразно, е било съвсем излишно и пр. Щото всъщност ний, човеците (да не говорим пък за учителите), за това всъщност живеем, по моето дълбоко убеждение: живеем за едната чест, за едното достойнство, не, не смятам, че заради презрения си комфорт аз трябваше като другите да стоя безмълвен и да понасям глупостите на една разпищолила се другарка, въобразила си, че е нещо като, моля ви се, "кралица". (Апропо, единствено... чистачките в "ТЕТ Ленин" единствено се държаха достойно в тия тежки години, давали са ми безброй знаци на съпричастност с моите борби, примерно, като минавах покрай тях, усмихнати, си говореха и то така, че да ги чуя: "Нейно величество още не е дошла!" и прочие, те единствени запазиха достойнството си, е, тя опраска и някои от тях де...) Та такава е вкратце тъй поучителният смисъл на толкова "излишните" ми борби за демократизация и човечност в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"...29.01.19 г., 7:34 ч.  Анонимен каза...Христо Марков, мой-състудент не е обикалял всяка година да си търси даскалска работа. От 1997 г. предимството на клас-квалификациите не важи. Директорът коли и беси. Веселин Делчев 29.01.19 г., 7:44 ч.  Анонимен каза...Веско, наистина не знаех за това... Жалко! Христо Марков 29.01.19 г., 7:44 ч.  Анонимен каза...Грънчаров има шанс в ТЕТ-а само ако докаже, че е сменил педагогическите си методи. За тях той не смее тук да говори открито, но те са му ахилесовата пета. Най-доброжелателно го съветвам да убеди ръководството, че политическата си дейност няма да смесва с преподаването. И аз да съм директор, когато някой вместо да преподава, прави политика, няма да го взема. Веселин Делчев29.01.19 г., 7:44 ч.  Ангел Грънчаров каза...Господин Делчев както обикновено говори общи приказки, без да е запознат нито с моите педагогически методи, нито със случилото се в моето училище. Дрънка по своя си обичай нелепици че не съм бил смеел да говоря открито за подхода си за преподаване, и то при положение, че имам поне пет книги, напълно достъпни за онлайн четене, в които най-подробно съм описал как преподавам, кои са съвременните подходи, на които съм почитател, какви промени в преподаването се налагат понеже живеем в едно коренно променено време и пр. Да не говорим за това, че всеки ден пиша за образование и най-подробно разяснявам възгледите си и показвам позицията си. Тъй че този негов упрек е изсмукан от пръстите и показва невежеството му в този област, което обаче не му пречи да издава присъди, както именно правеха и правят именно тъй любимите му комунисти, които той защищава всеки ден и по всякакви начини. :-) Относно това подхвърляне, че съм бил смесвал преподаване с политика, от него само можем да си направим извода, че същият този господин Делчев, първо, очевидно не знае що е това политика, второ, изобщо не е наясно какво следва да прави един учител не по какъв да е предмет, а именно по предмета философия и ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. При положение, че политиката е прекият предмет на моите занимания с учениците по преподаваните от мен предмети да се говорят общи приказки, че съм бил "смесвал преподаване с политика" е направо пълна идиотщина. Но какво да се прави, у нас подобни дървени "философи" си въобразяват, че разбират от абсолютно всичко, което е добра предпоставка да се излагат непрекъснато. За жалост, тъкмо такива учили-недоучили посредствени дилетанти са на възлови постове в българското образование (те са директори, инспектори, висши министерски чиновници, да не говорим пък за министри!), поради което то е на такъв хал. И още нещо искам да кажа, че е важно: у нас господстващата посредственост масово не уважава и не цени труда на ония, които са най-добри, които отдавна са се доказали. За некадърника няма по приятна задача на този свят освен всеки ден да плюе кадърните, т.е. ония, които го превъзхождат във всяко едно отношение. Проклятието на България е че масовият българин не цени личностите - и не мирясва, докато не ги унищожи. (В други, в цивилизованите страни е тъкмо обратното - и на това те дължат невиждания си просперитет!) Това бях длъжен да кажа. Казвам го не на въпросния господин, който едва ли ще ме разбере някога, а на приятелите, които се вълнуват от истината за българското образование. Защото с тия хора имаме да вършим огромна по историческото си значение задача: да променим из основи тотално деградиралата, катастрофирала и фалирала по всички линии анахронична и ретроградна образователна система на свидното ни отечество.29.01.19 г., 8:01 ч.  Ангел Грънчаров каза...Христо Марков, знам, че имаш и много работа, и други задължения, а също и че не си много добре със здравето, но те моля ако в тия дни имаш малко време да ми кажеш, искам да те помоля (бяхме говорили навремето) да се срещнем и да отидем да свършим една работа, няма да ни отнеме повече от час, но от нея би имало голяма полза и то не за мен, а за това да направим нещо, та да спомогнем като граждани за промяната към добро в образованието. Аз имам една теория, според която ако ний, гражданите, не се променим и от сеирджии (наблюдатели и прекалено умни, но нищо не правещи мърморковци) не станем непосредствени дейци, работещи за промяната, нищо у нас няма да се промени: щото да чакаме "отгоре" да ни наредят всичко е като да чакаме от умрял писмо. Продължавам да смятам, че групи от небезразлични, но активни (в практическия смисъл, на дело) граждани могат да станат нещо като сила, която да помръдне кошмарното статукво от мъртвата точка. Това се отнася и за твоята инициатива за Музей на престъпленията на комунистите, така и за моята инициатива за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ-ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в конкретните училищни общности, в общностите, занимаващи се с образование. (Примерно докога гражданите на Пловдив ще търпят ПУ да продължава да гние и да мухлясва като същинска крепост на комунизма?!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Брой 2(29), Година Х, 2018 на философското списание ИДЕИ е достъпна за четене онлайн

ИДЕИ, бр. 2 (29), Септ. 2018 г.

Приятно четене, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Брой 2(12), година VII, 2018 на международното научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ е достъпно за четене онлайн

ИДЕИ, бр. 2 (12), 2018 г., межд. изд.

Приятно четене, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Даже магаретата изглежда са по-умни от нас

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Една песен, която пеем с Ники Димов - вечерният ни музикален поздрав към всички приятели и приятелки!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Из нерадостното всекидневие на един репресиран от гербовашката диктатура безработен учител по философия и гражданско образование...

В кафенето за пенсионери и безработни в нашия квартал билковият чай струва 70 стотинки, а топлината е бонус към него. Понеже в дома ми е по-студено отколкото на улицата идвам тук един път дневно да се постопля. Към момента гербовашко-комунистическият авторитаризъм-волунтаризъм, на който съм жертва, изглежда непоклатим. Но няма да се отчайваме, иде пролет...

Хладилникът на един репресиран от гербовашката диктатура безработен учител по философия и гражданско образование...




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.