Искате ли да участвате в една малка народополезна акция?

Здравейте, приятели! Тия дни как сте? Имате ли малко време: та да опитаме да направим една малка народополезна акция? :-)
Ще бъде тази акция за доброто, за предизвикване на едно светло бъдеще на пловдивското образование. Ще ви отнеме около час време, най-много час и половина.
И за да не бъда прекалено тайнствен, ето за какво става дума: една малка група от 3-4-5 небезразлични и активни граждани да отидем (ще решим сами къде, аз имам различни предложения, вие също можете да предложите своите) на нещо като "ГРАЖДАНСКА ИНСПЕКЦИЯ" при някои властващи длъжностни лица; и там ще опитаме да устроим нещо като "КРЪГЛА МАСА", на която ще поставим съдбовно важни за обсъждане въпроси.
Тази ми е идеята, такова ми е предложението. Важно е да се знае и следното: необходими са граждани, но ДОБРОВОЛЦИ, не ща никого да кандърдисвам или да моля (на приятелска основа) да ме съпроводи; не, ще ми се напълно самостоятелно вие сами да решите, че има смисъл да се направи това, което предлагам.
Толкова. Приятен ден ви желая! Бъдете здрави! Ще се радвам да откликнат на призива ми поне неколцина.
Но знае ли се?! Зимно време е, навън е студено, а от топлата соба излиза ли ни се - и от мекия диван нима имаме духовната сила та да си дигнем задниците?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...