Ангел Грънчаров's Blog, page 972

Хубав ден за демокрацията в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин": поканен съм най-после на официално "събеседване"!!!

Късно снощи ми позвъняха от ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" за да ми съобщят, че днес, вторник, 5 февруари, от 9.00 часа съм поканен на "събеседване" (интервю) в училището, щото се кандидатирах за овакантилото се (поради пенсионирането на заемащия го досега учител по... френски език Ст. Кралев!) учителско място по философия. (Моля изобщо да не се чудите, че специалист по френски език е преподавал философия в това училище, знаем, че за днешните школски директори нема невъзможни неща, нали така?) Както и да е, също така не е чудно, че и мен са ме почели с покана за "събеседване": нищо че ний с работещите в това училище си знаем, дето се казва, "и кътните зъби", щото в него съм работил (с известни прекъсвания в последните години, поради опраскванията ми от работа) повече от половината от професионалния си път, състоящ се вече сумарно от точно 36 години! Но думата "събеседване" (да, точно така се изрази секретарката на училището, на която беше поръчано да ми съобщи тъй радостната новина) в нашия контекст придобива съвършено различен смисъл, ето по този пункт искам да кажа все пак нещичко, щото е важно.
Конфликтът ми с директорката на моето училище се решава години наред на ниво... съдебна система не за друго, а защото с нея се оказа невъзможен какъвто и да било смислен диалог (поради коренни ценностни разминавания нашите съзнания очевидно обитават същностно различни светове, да не кажа галактики или дори вселени!). Да, наистина сме опитвали в тия години да разговаряме, но това, за жалост, се оказа принципно невъзможно и дори изцяло безполезно: оценките ни за случващото се са направо несъвместими. Е, нейната оценка, поради факта, че е на власт, за системата се оказа меродавна, поради което, възползвайки се, злоупотребявайки с властта си, тя предпочете да реши споровете ни по най-лесния начин: чрез изритването, а в крайна сметка и чрез унищожаването на опонента, на мислещия така различно учител. Което, както и да го погледнем, е твърде "демократично", няма що - но в чисто нашенския, роден, мил, тъй свиден тип "демокрация" де, именно мутренската форма, така да се рече, на "демокрация". Аз станах крайно неприятен на изповядващата тия ценности директорка щото пък, като връх на наглостта си, провъзгласих, че ще се наложи да променим всичко в училището ни, т.е. дръзнах да провъзглася курс към тъй неприятната й непосредствена и практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в нашата училищна общност.
Е, по тази причина си заслужих, естествено, опраскването (уволнението, изритването) от училището. Почнахме да разговаряме с тъй привързаната към утвърдилите се нрави на родната ни "демокрация" директорка единствено в съдебната зала, нашият тъй мъчителен, но за сметка на това толкова епичен "диалог" се пренесе в съдебните зали. Между другото, в училището ни има тип отношения, който аз бих си позволил да ги определя като много наподобяващи отношенията в една класическа... мафия: всички обожават "кръстницата", пардон, директорката, носителка на цялата власт (ведь нейната ръка държащи "и ножа, и хляба, и сиренето"!!), а пък тя се отблагодарява на съревноваващите се в предаността към нея с раздаването на разни благинки (раздавайки справедливо парчета от "пицата", примерно от т.н. "диференцирано заплащане" и прочие!). Принципът и тук е изцяло бойкоборисов, и той, знаем всички, разбира властта като ДАВАНЕ на пари, верно, той раздава милиончета, а тук се дават трохи, но важното е, че принципът е абсолютно същият. Предполагаме, по същия модел са устроени отношенията не само в останалите училища на свидното ни отечество, но и във всичките други държавни сфери на живот. Както и да е, да оставя тази тема, щото идеята ми е по-различна този път.
Та значи диалогът ни с директорката не върви, щот аз лично не ща да бъда в ролята на ласкател, който се държи "прилично" с оглед да черпи съответните на предаността си облаги. Аз съм "зъл демократ", "народен враг на идилията" и прочие, аз съм много зъл човек, който иска да разруши нашия социалистически рай. Вреден човек съм, с две думи казано. Излишен съм. Да, ама не, ето, днес съм поканен на "събеседване". Що ли значи това? Дали пък директорката не е склонила най-сетне на тъй дълго предлагания от мен истински, т.е. пределно честен диалог по истински важните за нашата училищна общност проблеми аз ги наричам "горещи", дори "парещи" и пр.)? Дали днес не е отредено да се случи някакво чудо-невиждано?
Читателите на този блог знаят какви са последните ми инициативи. Оня ден с група граждани, небезразлични към проблемите на българско образование и училище, се опитахме да проникнем във "вражеската крепост", ала това не ни се удаде: директорката удължи комай до безкрайност обедното си хранене в близкия ресторант, поради което срещата ни (наричаме тия срещи "кръгла маса по демократизацията на отношенията в нашето училище"!) беше осуетена. Да, ама ето, днес имам толкова любезна покана за "събеседване", какво ли значи тя в тъй различния контекст на нашите тъй многолики отношения?
Дали да отида съвсем сам - или да поканя и някои граждани, щото традицията ни трябва да бъде уважена? Прочее, мисля, че в духа на демократичност (и на тъй кошмарната за догмите на системата пределна прозрачност!) няма нищо лошо ако и група граждани участва в нашето "събеседване". Не че не бих водил диалога и съвсем сам, това го правих дълго време в периода и преди първото ми опраскване, и между двете ми опрасквания, в който бях пак вътре в общността, така и сега, когато за втори път съм извън нея (да се надяваме, само временно!). Между другото, има един твърде комплициран момент: на 13 февруари, т.е. след седмица, в София, в Съдебната палата, Върховният Касационен съд ще заседава на открито заседание по нашия тъй епичен съдебен казус; в този контекст днешната среща дали не носи съвършено друг, направо грамаден смисъл?! (Щото ако съдът, да предположим, отмени решението на Окръжен съд за моето поредно възстановяване на работа, каквото е съкровеното желание на директорката, това ще означава, че моя скромна милост по съдебен ред ще бъде лишена от преподавателски права, и то с решение на самия Върховен съд, т.е от този момент нататък не само лицето Ангел Грънчаров няма да може да преподава философия, но и всеки друг учител, който по същата линия е опраскан, ще трябва да се примири с участта си, т.е. оттук-нататък всички учители ще бъдат задължени никога да не противоречат, да не изказват мнение, различно от мнението на властващата директорска особа, абе последствията ще бъдат направо жестоки, да се изразя така!)
И тъй, какво да правя? Аз, разбира се, ще ида на "събеседването", щото съм доказано диалогичен, е, разбира се, има риск там да бъда изправен пред "комисия по подбора на кандидатите", т.е. най-вероятно ще се разиграе поредният спектакъл по публичното погавряне с тъй неприятният за администрацията на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" субект (позволяващ си да задава тъй неприятни на властта въпроси!). Ще видим де, то всичко ще се разбере. Дали, предвиждайки този най-вероятен вариант, аз трябва доброволно да се подложа на предстоящата евентуална гавра - или трябва да постъпя по-оригинално, по моя си начин?
Ще мисля какво да правя и как да постъпя до последната минута. Ако ме озари някаква оригинална идея, ще ви съобщя, разбира се, но после. Сега предварително не мога да кажа нищичко. Щото идеята ми още не се е родила. Ще видим после. Тия неща не са податливи на планиране, при нас, опитващите се да живеем свободно, е така, при вас не знам как е.
Толкова засега. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Що е комуноид?

Моето разбиране за това що е комуноид; давам точна, лесна за разбиране дефиниция, възползвайте се, самоидентифицирайте се:
Комуноидите са некадърници, които нищо значимо не са направили в живота си - освен злобно да мразят личностите, превъзхождащи ги във всяко отношение.
Е, комуноидите, признавам, са направили едно-единствено нещо в живота си: лапали са некоя и друга парица, естествено без нищичко да работят, било с кражба, било със слугуване, с целуване на краката на властващите са се облагодетелствали с тъй милите на сърцето им парички! По това комуноидите се познават най-лесно.
Пълни некадърници са комуноидите. И затова са се озлобили до крайна степен, затова умират от такава неподправена завист спрямо личностите, които нещо смислено правят - и затова нещо значимо са постигнали в живота си...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Фасул-чорбата - опората, изворът на тъй непокорния българския дух!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Каква е най-интимната същина и истина на комунизма - и на душата на комунистите?

Понеже има една разпространена тъпотия, че Маркс, за разлика от Ленин и Сталин, бил "велик учен", бил "откривател", бил не знам си какъв, решавам да си кажа мнението по въпроса; тази сутрин един нашенец, живеещ чак в Австралия, ми написа "Ако прочетеш in Google ще видиш, че за Маркс говорят много позитивно - той не е казал нищо грешно... Грешното дойде с Ленин...", вижда се, че и той страда от тази напълно погрешна представа, ето какво му отговорих, опитвайки се да му помогна най-приятелски, с оглед да се освободи от заблудата си - ето какви истини му казах:
Маркс е абсолютно същият комунистически боклук като Ленин (и Сталин). "Комунистическият манифест" кой го е написал?! Пълни глупости са приказките, че Маркс за разлика от Ленин бил "дълбок философ", а също че бил и "гениален икономист". (Или че комунизмът при Маркс бил, моля ви се, "човечен"!)
Маркс е един калпазанин, един мързелив нещастник, който има една-единствена мечта и цел: да стане богат, но без да работи нищо, а само като мами наивниците. И е измислил комунизма само и само за да придобие световна слава, да излъже наивниците и за тяхна сметка да забогатее, т.е. да осребри "идеите" си. (Комунизмът е изцяло криминален, бандитски начин да станеш богат, затова и нашите комунисти са чисто и просто бандити! Сталин започва кариерата си като обирач на банки!)
[image error]

Чети Достоевски за да разбереш що е това комунизъм и каква е най-дълбоката сърцевина на душата на комунистите. Вземи прочети поне "Бесове" от Достоевски Зарежи го този Хашек, който ти е влязъл в главата. Той е слаба ракия в сравнение с Достоевски. Който е разбрал дъното на душите на комунистите.
И знаеш ли що е открил Достоевски там? Едно нещо е открил: патологичната жажда на комунистите да откраднат богатствата на богатите и с тях да живеят без да работят нищичко. Историята на комунизма показа на практика, на дело, че точно тази е най-дълбоката същина на комунизма и на душата на комунистите. (Ти да си видял комунист да работи, да прави нещо полезно и смислено?! Нема и да видиш!)




Комунистите нищо друго не правеха освен да убиват за да крадат, а на тази основа да лапат чуждите богатства. Тази вкратце е същината, идеята и поучителната история на комунизма.
Погледни примерно днешните комунисти що са. Нинова, Симов, Гергов, Първанов, Станишев и прочие: нищо друго нема в погледите им освен колосална лакомия да лапат без да работят, да лапат откраднатите, взетите с мошеничество чужди блага!
Апропо, американският комунист Ноам Чомски направи милиони като продаваше тъпите си книги на глупаците с лева резба, а в книгите си пише лъжи и глупости за това колко велики са бедняците, колко е хубаво да си беден - като преди това си харизал богатството си на мошениците като него! Досущ същият е оня дебелак, как се казваше, да, Майкъл Мур, прави филми, финансирани от КГБ, и трупа милиончета, пропагандирайки колко лоша е Америка и колко хубав бил комунизмът!
Тази е същината на комунизма и на комунистите, дадена ти в резюме.
Ако това не си разбрал, нищо не си разбрал. И язък, че изобщо си живял...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Задължително ли е честният човек да живее в мизерия?!

Политиката наистина е "изкуство на възможното". Насила, с принуда няма как да направиш дори един-единствен човек демократ или разумно (свободно) мислещ човек, а какво остава да пробваш да промениш манталитета на цяла една нация?! И то на нация, която доскоро е живяла в условията на комунистическата тирания (сиреч, хората масово не разбират що е това свобода, достойнство, отговорност и пр.).
И тук е трагедията на демокрацията и на демократите, на демократичните политици (и граждани): ако опиташ принудително да осъществиш визията си за промяна към добро ставаш революционер, а не политик.
Каква е тогава ролята на автентичния политик-демократ (същото трябва да прави и съзнаващия собствения си интерес гражданин!), какво той трябва да прави? Да стои да чака манталитета на народа да се променя (под напора на живота, историята и съвременността) цели столетия ли?!
У нас тотално обърканият в умствено, идейно и ценностно (морално) отношение народ припозна в недоразумението Боко Борисов своя "естествен лидер", твърде много напомнящ му диктатора Тодор Живков. И ето, избира си го за управник вече за кой ли път. Боко (и боковците, мутантите, слугите около него) съвсем не разбира що е това власт, що е демокрация, що е право, що е законност, да не говорим за това що е разум, що е справедливост и прочие "демократични лигавщини"; за сметка на това он прекрасно разбира що е това далавера, що е тарикатлък, какви пинизи требе да се правят че да превръщаш народа в послушно стадо и прочие.
Разбира се, на Боко му помагат кукловодите (от ДС), на които той е оръдие и слуга. Деградацията, деморализацията във всяка една сфера на живота ни е тотална и катастрофална. Особено тежко е положението в духовната, в културната, най-вече в образователната сфера, която има непосредствена роля за промяна на гибелния манталитет; е, такава промяна у нас за момента е невъзможна, тя е блокирана (да не говорим каква е ситуацията в медиите, които също така имат огромна роля за бетонирането на плачевното, на гибелното мутро-комунистическо статукво. Разбира се, никаква алтернатива не е БСП, БСП и ГЕРБ са двете ипостаси, са двете лица на единния ченгесарско-комунистически властови мастодонт ГЕРБСП, в който ролите са разпределени, на БСП е поръчано да се преструва че е "опозиция", ГЕРБ се преструват, че управляват (без изобщо да разбират що е да си управник, коренът на тази дума е ПРАВО!), а двете заедно имат поръчка да играят един "демократичен", моля ви се, театър или цирк (да ме извиняват театралите и циркаджиите, че ги сравнявам с тия... маймуни!).
Тия дни разговарях пределно откровено с неколцина колеги, учители от училището, в което моя милост от години се опитва да инициира процес на непосредствена и практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в училищната ни общност (става дума за общността на пловдивската ПГЕЕ, известна сред гражданството на Пловдив като "ТЕТ Ленин"), ние там с група граждани се мъчим, след второто ми опраскване-уволнение, да инициираме "кръгла маса по демократизацията", с участието на небезразлични към образованието граждани, от една страна, и на училищното ръководство, на представители на "сплотения колектив", на учители е и на учениците. Какво и да е, тези наши периодични срещи се превръщат в невероятно изразителни театри на абсурда, е, този път директорката ми заяви (отидох сам), че не желае да се среща с небезразличните граждани щото "има грипна ваканция", а като доведох все пак гражданите, тя счете за нужно да се скрие в близкия ресторант (където със своите властови подгласнички обядваха дълго и сито, очевидно в ресторанта грип няма поради леещия се алкохол, знам ли?!); да, ама не, като отидох сам, се случи така, че тъкмо с тъй любезната (не)диалогична директорка разговаряхме на раздяла в коридора, отгоре по стълбите се появиха трима учители, двама по физкултура и един инженер, учител по специалните предмети. Е, аз провокирах колегите си (бивши) на дебат като им казах:
- Приятели, ако обичате кажете на г-жа директорката, че непрекъснато си позволява да прави грешки, нима не искате да й помогнете? Тя греши, вие забелязвате това, ала си мълчите: нима сте й врагове, нима не ви е мъчно, че оставяте училището да се свлича в провала?! Аз единствен си имах добрината да й казвам, че греши, тя се зафана да подготвя опраскването ми, вие гледахте сеирището и мълчахте, пазейки си хлебеца, нали така?! Ето, обаче Видов ден май наближава, няма ли да се срамувате един ден от своето тъй малодушно поведение?!
В този дух им казах няколко изречения, а те ме гледаха сащисани; физкултурниците онемяха (от наглостта ми да говоря такива неща пред тъй любимата им директорка!), а пък инженера, притиснат така фронтално, не можа да измисли друго и почна да говори ето какви идиотщини, да ме прощава, но аз така възприех речта му:
- Кой си ти да ни говориш така бе?! Я го виж ти, каква наглост проявява?! Ами ний не ти щем шибаната демокрация бе?! Какво, насила ли ще ни променяш?! Не щем я това е! На нас пък ни е по-хубаво без демокрация! А ти откъде-накъде ще се мислиш за по-умен от нас?! Какво като си философ, да не си фанал Господ за... шлифера?! На нас пък така си ни харесва, ето, така ще си се държим, няма да правим това, което искаш от нас! Били сме неразумни, еми така искаме, така ще си правим! На нас така ни харесва! Айде махай ми се от главата! Ти вече си аут, още ли не си го разбрал?!
В тоя дух говореше бившия ми колега, с когото, в интерес на истината, много пъти сме дискутирали какви ли не проблеми (в учителската стая, преди опраскването ми), по повечето сме стигали до пълно разбирателство и съгласие, нещо че той е със съкровени леви разбирания (какви други разбирания да има освен леви?!), а пък аз съм антикомунист, но това не ни е пречило да дискутираме, макар и оживено и разгорещено, но общо взето ползотворно, да се изразя така. Разбира се, това ставаше когато наблизо нямаше некой от началството, има ли некоя от шефките, той се държи коренно различно, но да оставим настрана тази нашенска тъй разпространена особеност. Та и този път стана така, докато шефката стоеше до нас, "дебатът" ни стана крайно разгорещен, принудих се да посрещна фронтално тъй грозната му атака, но въпреки това му казах доста истини де, от които той почна да омеква лека-полека даже и в присъствието на директорката; ала в момента, в който отегчената от дебата ни директорка си тръгна, ний продължихме, вървейки към стълбите и към изхода, да дебатираме, но вече съвсем в друг дух; е, тогава той вече в значително по-неагресивна форма разговаряше с мен, почнаха да се обаждат и колегите-физкултурници, но възловият момент беше този: народът, "колективът" не знае що е това демокрация и се плаши от нея, втълпил си е, че тя е нещо "страшно и опасно", а пък свободата в техните представи се асоциира с пълната анархия, т.е. с абсолютното зло. И по тяхната логика е по-добре да се примирим с абсурдите на известното, отколкото безразсъдно да се фърлим в кошмарите на неизвестното. И ето сега в тази връзка какъв проблем искам да поставя, моля да положите известни усилия да вникнете във верния смисъл.
В техните очи моя милост се възприема като някакъв "революционер" и дори "анархист", който иска да развали тъй уютния им свят, с който са свикнали - и да ги прати, повтарям, в кошмарите на неизвестното. В този смисъл тия хора, излиза, са нещо като "консерватори", които искат да запазят уютния си свят на добре известната ни комунистическо-комуноидна и бюрократична авторитарност, в който ценността на индивидите се мери според приближеността им до властта: който е на власт, той е винаги прав, който пък (като моя скромна милост), е неприятел, е ненавистен на властта, такъв човек, разбира се, не е изобщо прав, нищо че понякога, тъй да се рече, казва и верни, правдиви думи. Общо взето в очите на тия нашенски доморасли "консерватори" страшни индивид като моя милост са твърде ненавистни, повтарям, и то само щото искат да разрушат тъй добре познатия им уютен свят на комуноидността. А пък приказките ми за демокрация и то не каква да е, а именно РЕАЛНА, ПРАКТИЧЕСКА и пр,, се асоциират със самия кошмар, който всичко ще разруши. Да, свободата ще прати по дяволите техния "най-добър от всички възможни светове", ако ми позволите да ползвам израза на Лайбниц. Другите, останалите възможни светове, особено пък светът на свободата, са така плашещи, че ний продължаваме с най-висше удоволствие да се излежаваме в своята комуноидна кочина. Е, голема работа, че като нация сме биле най-бедни и най-унизени, но нали все пак редовно ни сипват плюскане в коритото?! Щом има за плюскане, сичко е наред, нали така? За единия хлебец и душата на дявола ще си продадем ако требе, нали така? Да живей властта, която ни дигна заплатите, да ни е жив и здрав г-н Премиеро, дека ни даде още парички, он, милият, мисли за нас! Те така изглеждат работите в очите на нашенските доморасли "консерватори", а пък моя милост в техните очи, предполагам, е "гнусен соросоидно-еврогейски либерал", нали така се изразяваха въпросните дебили по форумите?! Е, кажете сега, как да не го опраскаме тоя Грънчаров след като е деградирал до такова ниво, че се е гушнал с най-заклетите врагове на нашия тъй уютен комуноиден свят, пардон, с нашата тъй уютна комуноидно-"консервативна" кочина?!
Та за значи съм в техните очи хем "либерал", хем "революционер", който се опитва да им разруши кочината, сиреч, се представям и като войнстващ, моля ви се, антикомунист и демократ; не му стига, че е "либерал", ами и като капак на всичко е и демократ; то за едното само си заслужава да го убиеш, а той три-четири извратености една до друга е наредил!! (То и Хитлер, моля ви се, се беше прочул с изказването: "Не му стига че е евреин, ами като капак на всичко е и комунист!"!) Сега разбирате ли кои са, тъй да се рече, психологическите корени на путинщината, която и у нас пълзи и напредва (в душите особено) всеки ден?! По моята теория путинизъм е равно на дебилизъм, равно е също така на пълно оскотяване на човека, на пълно обезумяване най-вече е равно, това е бесовщина, в сравнение с която дори и автентичният комунизъм изглеждаше навремето що-годе по-приемлив, щото комунистите поне бяха "принципни": застрелваха направо човека, който не е комунист или поне не грухти от задоволство пред прелестите на комунизма, а днешните путински изроди подлагат враговете си на значително по-мъчителна смърт, било чрез отравяне с радиоактивни бавнодействащи отрови, било с химически или биологически "новичок", било с умъртвяване чрез мутренско опраскване от работа и съпровождащата го бавна гладна смърт, смърт от унижения и прочие, все пак убиването чрез психологически средства е най-мъчителното, едва ли ще ме разберете в случая, няма как да ме разберете щом не сте го преживявали същото това - и едва ли ще го преживеете де, щото който слушка - папка, нали така?!
Аз все още имам намерението си да "допиша" своята книга за демокрацията, която временно бях изоставил, а всъщност, като се замисля, разбирам, че продължавам да пиша всеки ден, толкова силно ме е овладяла тази мания да разчопля същината на това, което е демокрацията - и докъде водят нашенските родни тъй каменисти и дори трънливи пътища към нея. Ето, вчера бях на среща с евродепутата от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ (от ДСБ) Светослав Малинов, там чух доста интересни неща, за които едва ли днес ще имам време специално да пиша. Между другото читателите на този блог добре знаят, че аз лично имам едно силно разочарование от г-н Малинов, щото той даже не благоволи с една дума да ми отговори на многократно изпращаното мое писмо до него, писмо, в което аз го помолих за известно съдействие за решаването на моя казус, на казуса с моето безпрецедентно нагло изритване от образователната система; вчера, разбира се, се въздържах да го попитам защо така се е получило, майната му, оставих своето лично разочарование настрана, не пожелах да правя и там скандал; иначе впечатлението ми е, че Светослав Малинов е изключително умен човек и дори опитен политик, очевидно неговата политическа опитност е причина така стоически да се въздържа да се свързва по какъвто и да било начин с тъй странни (за нашето толкова прагматично време) идеалистично настроени индивиди като моя скромна милост; да, тази трябва да е причината, такива "ненормални" индивиди като мен, за които човешкият морал значи нещо, изглежда са доста неприятни за политиците, които даже се афишират като "десни", "народни" и не знам си какви още; подхвърлям тъй неприятната тема за морала тук, а не вчера на срещата, щото ако се бях обадил там, щеше да настъпи същински вселенски катаклизъм или стълпотворение; аз открай време много трудно се разбирам с политиците, направо казано, изобщо не се разбирам с тях. Но ще пиша по тия проблеми отново и друг път, живот и здраве да е само. Сега само подхвърлям нещичко по този най-значим за мен пункт. въпреки всичко, да заключа: Светослав Малинов е не само умен, но дори и мъдър политик, умее и да говори, а и, предполагам, да действа, даже в един момент си помислих, че ако той именно някога стане премиер на България, едва тогава България може би ще почне да се въздига истински, помечтах си на воля интелигентен и образован човек като него някога да стане български управник, пък в един момент осъзнах и това: да, Малинов е даже мъдър политик, за жалост обаче е мъдър с някаква своеобразна ПОЛИТИЧЕСКА МЪДРОСТ, която дори и да е европейска по духа си, пак е политическа, а като такава е доста ощетена (но да не придиряме сега толкоз, нема идеални неща на този свят и в този живот!).
Тъй, излиза, че по-идеалистично настроените индивиди като моя скромна милост в днешното ни объркано, на за сметка на това прагматично време се възприемат хем като опасни бунтари (революционери), хем като... "психично ненормални", хем като "екстремисти", моля ви се, да не говорим за това че се възприемат и като "съвсем пропаднали в морално отношение еврогейски либерали" (!!), да, нека да бъдем пределно откровено, нали така, хем, като капак на всичко, ни възприемат и като проклети "демократи" и "демократизатори", които искат да провалят, да съсипят решително нашия тъй уютен комуноиден рай (особено в такива недокоснати от ветровете на демокрацията острови на комунизма като капсулиралото се изцяло, но за сметка на това още повече многострадално българско образование!). Откъдето и да ме погледнеш, съм толкова лош човек, че заслужавам не само убиване, ами дори и... изкормване, не знам точно, но е факт, че от такъв лош човек бягат всички, дори и моите идейни и политически "приятели", така да се каже, да, изоставен съм дори и от порядъчно отвратилите се от мен дейци на свободното, на демократичното образование и училище. Все пак всички са значително по-благоприлични от мен, така да се рече, докато аз съм потънал, както сами виждате, в какви ли не крайности. И по тази причина всички се държат на порядъчна дистанция от мен. Нищо де, остракирането на философите и в древността не е било толкова рядко, нали така? То си ми е на мен лично открай време познато. Дали обаче тук да не опитам да кажа нещичко на г-н Малинов, знае ли се, може пък да достигнат най-после до неговия тъй изтънчен европейски слух и моите тъй неприлични, моля ви се, стенания?! Да, идеята си струва, ще се върна към нея след малко. А преди това искам да кажа нещо друго, което по превъзходен начин ще се свърже с досега казаното.
След срещата с Малинов с един мой млад приятел ( Ники Димов, блогър в областта най-вече на земеделието и на цветарството , който съвсем не е аполитичен, нищо че вероятно ви изглежда такъв, това е момчето, с което чат-пат пеем народни песни!) ме чакаше отвън (той беше извънредно на работата си, но се върна като си я свърши!) и с него заедно се запътихме пеша към дома на някогашния велик депутат Христо Марков, момчето се знаеше с него от протестите срещу Орешарски; минахме пеша комай целия град и се довлякохме най-после до блока, в който той живее. И там го заварихме с един друг негов (политически) приятел, за когото сега няма да пиша. Поговорихме си добре, а младежът Ники в един момент ни каза ето тия думи:
- Разбирам, че който у нас е честен, той е беден и живее в мизерия, този извод си правя; но за сметка на това мошениците очевидно са не само твърде богати и успешни, но и са на-уважавани!
(В този момент, в който бях написал горното, ми звънна телефона, прекъснах писането. Ето какво си казахме с човека, който ми звънна:)


(Ще продължа текста си в друго време. Желая ви хубав ден!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Ситуацията в това, което у нас минава за "образование", е катастрофална

Разликата между учител и държавен служител, работещ на заплата в образованието, е огромна, а приравняването на първите към вторите показва, че у нас вече нямаме учители, а също така нямаме и образование (това, което имаме, е НЕобразование).
"Свободна мисъл, заплатена от държавата, няма." (Явор Ганчев) Ако държавата (държавната бюрокрация) не бъде отделена от господстващото (монополното) си положение в образователната ни система, то училищата ще продължават да бълват аморална тъпанари и безличници. В рамките на сегашната командно-административна (по същество социалистическо-комунистическа) система на НЕобразование не може да виреят учители, в нея виреят даскали-чиновници, които правят всичко друго, но не и да дават възможност на младите да се занимават с мислене, с познание, с учене, с търсене на истината и с духовно просветляване на личността. Мен примерно ме опраскаха (уволниха, изритаха) от държавната система тъкмо защото си позволих лукса да бъда учител, т.е. дръзнах да си изпълнявам съвестно учителския дълг.
Държавата у нас си е втълпила, че има нужда от безропотни безлични изпълнители на чужда воля, т.е. че има нужда от немислещи и аморални роби и слуги. И държавното училище, в което свободата е забранена, изпълнява усърдно тази противочовешка мисия.
Понеже "учителите" у нас капитулираха и приеха задачата да бъдат държавни чиновници, доволната от капитулацията им власт им вдигна заплатите.
Ситуацията в това, което у нас минава за "образование", е катастрофална, а на народа не му пука дори и за собственото му бъдеще. (Нашите деца са бъдещето ни като нация и общество.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Престъпленията на комунистическите главорези не трябва да бъдат забравяни, а покаяние от тях няма...

Илиян Георгиев: Тази нощ в 2.30 преди 73 години са изпълнени присъдите на Кюстендилският т.н. "Народен съд". Сред невинните жертви е и вуйчо ми Методи, 23 годишен. Бог да прости!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

До какво води това да си свръхинтелигентен в страна, в която властват простаците?

Аз си знаех, че има нещо ненаред с тъй мощната ми интелигентност: да си свръхинтелигентен в страна, в която властват простаците, е същинско проклятие!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Имам чудесни впечатления от срещата с евродепутата Светослав Малинов днес в Пловдив

Бях днес на срещата с евродепутата Светослав Малинов... Чух много интересни неща. Утре, живот и здраве да е, ще пиша повече. Този човек (Малинов) е изключително мъдър политик...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Много интересна лекция за парите - както са представени в руската литература

Съветвам ви да изслушате внимателно тази лекция.

Приятно слушане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.