Хубав ден за демокрацията в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин": поканен съм най-после на официално "събеседване"!!!

Късно снощи ми позвъняха от ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" за да ми съобщят, че днес, вторник, 5 февруари, от 9.00 часа съм поканен на "събеседване" (интервю) в училището, щото се кандидатирах за овакантилото се (поради пенсионирането на заемащия го досега учител по... френски език Ст. Кралев!) учителско място по философия. (Моля изобщо да не се чудите, че специалист по френски език е преподавал философия в това училище, знаем, че за днешните школски директори нема невъзможни неща, нали така?) Както и да е, също така не е чудно, че и мен са ме почели с покана за "събеседване": нищо че ний с работещите в това училище си знаем, дето се казва, "и кътните зъби", щото в него съм работил (с известни прекъсвания в последните години, поради опраскванията ми от работа) повече от половината от професионалния си път, състоящ се вече сумарно от точно 36 години! Но думата "събеседване" (да, точно така се изрази секретарката на училището, на която беше поръчано да ми съобщи тъй радостната новина) в нашия контекст придобива съвършено различен смисъл, ето по този пункт искам да кажа все пак нещичко, щото е важно.
Конфликтът ми с директорката на моето училище се решава години наред на ниво... съдебна система не за друго, а защото с нея се оказа невъзможен какъвто и да било смислен диалог (поради коренни ценностни разминавания нашите съзнания очевидно обитават същностно различни светове, да не кажа галактики или дори вселени!). Да, наистина сме опитвали в тия години да разговаряме, но това, за жалост, се оказа принципно невъзможно и дори изцяло безполезно: оценките ни за случващото се са направо несъвместими. Е, нейната оценка, поради факта, че е на власт, за системата се оказа меродавна, поради което, възползвайки се, злоупотребявайки с властта си, тя предпочете да реши споровете ни по най-лесния начин: чрез изритването, а в крайна сметка и чрез унищожаването на опонента, на мислещия така различно учител. Което, както и да го погледнем, е твърде "демократично", няма що - но в чисто нашенския, роден, мил, тъй свиден тип "демокрация" де, именно мутренската форма, така да се рече, на "демокрация". Аз станах крайно неприятен на изповядващата тия ценности директорка щото пък, като връх на наглостта си, провъзгласих, че ще се наложи да променим всичко в училището ни, т.е. дръзнах да провъзглася курс към тъй неприятната й непосредствена и практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в нашата училищна общност.
Е, по тази причина си заслужих, естествено, опраскването (уволнението, изритването) от училището. Почнахме да разговаряме с тъй привързаната към утвърдилите се нрави на родната ни "демокрация" директорка единствено в съдебната зала, нашият тъй мъчителен, но за сметка на това толкова епичен "диалог" се пренесе в съдебните зали. Между другото, в училището ни има тип отношения, който аз бих си позволил да ги определя като много наподобяващи отношенията в една класическа... мафия: всички обожават "кръстницата", пардон, директорката, носителка на цялата власт (ведь нейната ръка държащи "и ножа, и хляба, и сиренето"!!), а пък тя се отблагодарява на съревноваващите се в предаността към нея с раздаването на разни благинки (раздавайки справедливо парчета от "пицата", примерно от т.н. "диференцирано заплащане" и прочие!). Принципът и тук е изцяло бойкоборисов, и той, знаем всички, разбира властта като ДАВАНЕ на пари, верно, той раздава милиончета, а тук се дават трохи, но важното е, че принципът е абсолютно същият. Предполагаме, по същия модел са устроени отношенията не само в останалите училища на свидното ни отечество, но и във всичките други държавни сфери на живот. Както и да е, да оставя тази тема, щото идеята ми е по-различна този път.
Та значи диалогът ни с директорката не върви, щот аз лично не ща да бъда в ролята на ласкател, който се държи "прилично" с оглед да черпи съответните на предаността си облаги. Аз съм "зъл демократ", "народен враг на идилията" и прочие, аз съм много зъл човек, който иска да разруши нашия социалистически рай. Вреден човек съм, с две думи казано. Излишен съм. Да, ама не, ето, днес съм поканен на "събеседване". Що ли значи това? Дали пък директорката не е склонила най-сетне на тъй дълго предлагания от мен истински, т.е. пределно честен диалог по истински важните за нашата училищна общност проблеми аз ги наричам "горещи", дори "парещи" и пр.)? Дали днес не е отредено да се случи някакво чудо-невиждано?
Читателите на този блог знаят какви са последните ми инициативи. Оня ден с група граждани, небезразлични към проблемите на българско образование и училище, се опитахме да проникнем във "вражеската крепост", ала това не ни се удаде: директорката удължи комай до безкрайност обедното си хранене в близкия ресторант, поради което срещата ни (наричаме тия срещи "кръгла маса по демократизацията на отношенията в нашето училище"!) беше осуетена. Да, ама ето, днес имам толкова любезна покана за "събеседване", какво ли значи тя в тъй различния контекст на нашите тъй многолики отношения?
Дали да отида съвсем сам - или да поканя и някои граждани, щото традицията ни трябва да бъде уважена? Прочее, мисля, че в духа на демократичност (и на тъй кошмарната за догмите на системата пределна прозрачност!) няма нищо лошо ако и група граждани участва в нашето "събеседване". Не че не бих водил диалога и съвсем сам, това го правих дълго време в периода и преди първото ми опраскване, и между двете ми опрасквания, в който бях пак вътре в общността, така и сега, когато за втори път съм извън нея (да се надяваме, само временно!). Между другото, има един твърде комплициран момент: на 13 февруари, т.е. след седмица, в София, в Съдебната палата, Върховният Касационен съд ще заседава на открито заседание по нашия тъй епичен съдебен казус; в този контекст днешната среща дали не носи съвършено друг, направо грамаден смисъл?! (Щото ако съдът, да предположим, отмени решението на Окръжен съд за моето поредно възстановяване на работа, каквото е съкровеното желание на директорката, това ще означава, че моя скромна милост по съдебен ред ще бъде лишена от преподавателски права, и то с решение на самия Върховен съд, т.е от този момент нататък не само лицето Ангел Грънчаров няма да може да преподава философия, но и всеки друг учител, който по същата линия е опраскан, ще трябва да се примири с участта си, т.е. оттук-нататък всички учители ще бъдат задължени никога да не противоречат, да не изказват мнение, различно от мнението на властващата директорска особа, абе последствията ще бъдат направо жестоки, да се изразя така!)
И тъй, какво да правя? Аз, разбира се, ще ида на "събеседването", щото съм доказано диалогичен, е, разбира се, има риск там да бъда изправен пред "комисия по подбора на кандидатите", т.е. най-вероятно ще се разиграе поредният спектакъл по публичното погавряне с тъй неприятният за администрацията на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" субект (позволяващ си да задава тъй неприятни на властта въпроси!). Ще видим де, то всичко ще се разбере. Дали, предвиждайки този най-вероятен вариант, аз трябва доброволно да се подложа на предстоящата евентуална гавра - или трябва да постъпя по-оригинално, по моя си начин?
Ще мисля какво да правя и как да постъпя до последната минута. Ако ме озари някаква оригинална идея, ще ви съобщя, разбира се, но после. Сега предварително не мога да кажа нищичко. Щото идеята ми още не се е родила. Ще видим после. Тия неща не са податливи на планиране, при нас, опитващите се да живеем свободно, е така, при вас не знам как е.
Толкова засега. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.