Ангел Грънчаров's Blog, page 968

Денят на правдата голяма дойде!!!

Приятно гледане, приятни размисли!


Делото е по моя казус, по казуса около моето опраскване-уволнение. Заповядайте!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Що е асертивност?

Източник

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Отново съм с ученици...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Първата реакция на българска институция по повод на инициативата за смяна на паметника на окупатора Альоша с паметник на Апостола на свободата

Из: Кой е първият входящ номер за инициативата смяна лика на паметника "Альоша" с лика на Васил Левски?
Здравейте, читатели на блога ми! Сигурно си чудите защо ви споделям тази информация. Информацията ви я споделям, защото на 8.02.2019 г. изпратихме група граждани имейл адрес до Президента, Министър-председателя, Председателя на Народното събрание и Кмета на гр. Пловдив в идеята да сменим лика на паметника "Альоша" с лик и да се превърне в паметник на Апостола на свободата Васил Левски. По този повод в писмото бяхме написали като получат писмото да ни изпратят входящият номер. Днес получих имейл от първата българска институция, която за сега само тя го е видяла писмото. ( Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Имах щастието да ме сполети съдба, почти аналогична като тази любимия ми учител Сократ

Публикацията ми от вчера под заглавие Покана за участие в международна научна конференция в Киев си позволих да я разпратя до университетите (факултетите) и институтите към БАН, чиито профил по моя преценка е близък до тематиката на конференцията, с надеждата, че учени или студенти (докторанти) ще се заинтересуват и ще участват в нея. Получих първия отклик на своята инициатива, това е писмо от моя приятел и колега (състудент от университета в Санкт-Петербург навремето), който сега е професор в бившия Философски институт към БАН (сега се нарича Институт за изследване на обществата и знанието) Стефан Пенов; ето какво ми пише той, а по-долу е моят отговор до него:
Привет, Ангеле! Мога да поставя въпроса за обсъждане в Катедрата по философия на религията. Обаче моят стар приятел Ангел Грънчаров се забърква в геополитическите игри и още повече в религиозните институции и интриги. А това се прави с ресурси и со знанием дела. Не се прави с емоции или от субективна гледна точка. Опасно е дори да се лети над Украйна... Камо ли да се ходи там!? Все пак благодаря за вниманието. Колкото мразя комунизма, толкова презирам инатливата и глупава русофобия! Русия е готова за XXII век, а ние сме още в XX век. САЩ пък си гледат интереса и търсят наивници за да ги прецакват.
Поздрави и хубави пожелания!
Проф.дфн Ст.Пенов
Моят отговор:
Здравей, Стефане, стари приятелю!
Ще ти бъда благодарен ако съобщиш на колегите си за конференцията. Тя не е политическа, а тематиката й е хубава, точно отговаря на профила на вашата катедра. Може да се участва в конференцията и само с тезиси, без да се ходи в Киев, един вид задочно. И тезисното изложение ще бъде публикувано в сборника на конференцията, а самия доклад, по желание на автора, в международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, което издаваме заедно с украинските колеги.
Стефане, аз не съм русофоб, не мога да мразя нито руснаците, нито Русия. Но аз съм противник на руския империализъм и на путинизма като негов носител в момента, който прави доста мръсотии и на България, и на нас, българите, пречи ни да се ползваме от плодовете на свободата (знаеш какви мерзости правят ченгетата от ДС, които са под команда на руските си господари!). Затова съм принципен противник на домогванията на руския империализъм да получи реванш и отново да натика България в своята орбита. В тази битка аз заставам твърдо зад интересите на България, не зад интересите на руските империалисти, сиреч, на путинците. Вярвам, че като българин България за теб също има приоритет - пред интереса на руския империализъм, който, както виждаме, прави идиотщина след идиотщина (и по тази причина обърна срещу себе си не само Украйна, но и целия цивилизован свят!).
В сряда, от 9.00 часа, в Съдебната палата в София ще се застои заключителното заседание по делото във Върховния Касационен съд, с което директорката на училището поиска да бъде касирано Решението на Окръжен съд в Пловдив, с което заповедта й за моето уволнение беше отменена. За мен това дело има решаващо значение. Ако съдът се произнесе в нейна полза, то аз завинаги ще бъда лишен от преподавателски права, няма да имам право да упражнявам учителстването по философия. Ето ти един малък пример за това докъде са способни да стигнат гербовашките комунисти в своята ненавист към ония, които са по-различни от тях. Защото не е тайна, че мен ме уволняват по чисто политически причини. Тъй че ако искаш, може да дойдеш в съдебната зала, заседанието е напълно открито. С мен другарите се гаврят по досущ същия начин, по който навремето подобни на тях са се погаврили с нашия общ учител Сократ. Имах щастието да ме сполети съдба, почти същата като любимия ни общ учител. Защото ако ми бъдат отнети преподавателските права (по съдебен ред), то това ще бъде равностойно на убиването ми. Без философията аз не мога да живея, а и изпитанията от последните години сериозно увредиха здравето ми. Същинска загадка е как въпреки преживяното аз още съм жив. Бог изглежда все още ми дарява живот, така да се рече, а с каква цел - за мен това е загадка.
Бъди здрав! Ще се радвам обаче в сряда да се видим и да си поговорим на чашка чай или кафе, приятелю!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Нова жалба до компетентните органи по повод на някои последни странности в дейността на ръководния екип на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"

По повод на отговора от името на г-жа Началника на РУ, който получих наскоро (виж: РУО-Пловдив за сетен път зае чисто Матросовска позиция ) и във връзка с проведената още по-наскоро процедура за избор на нов учител по философия в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ми се налага да реагирам, тъй като се натрупаха доста интересни и спорни, представляващи интерес за един по-смислен дебат въпроси; ето в тази връзка новата ми жалба, адресирана пак до г-жа Киркова, а също така и до г-н Министъра на образованието и науката:
До доц. д-р инж. Десислав Балев, Председател на Обществения съвет на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивДо г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДо доц. д-р Ана Джумалиева – председател на КЗДДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ЖАЛБА
от Ангел Иванов Грънчаров, кандидат за учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"
Уважаема госпожо Началник,Уважаеми господин Министър,Уважаема госпожо Председател,
Тия дни получих Ваш отговор Изх. № АД-02-92/06.02.2019 г., в който заявявате, че нищо в моята жалба не било основателно, и, респективно, всичко в проведената в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" процедура за учител по философия било, тъй да се рече, не само перфектно, но дори и бляскаво, можещо един вид да служи за образец и идеален пример за следване не само от директорите на другите училища, но и за бъдните поколения за много години напред! В тази връзка, чини ми се, е крайно време да предложите тъй опитната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" не само да бъде назначена на поста си поне пожизнено, но и да бъде наградена с възможно най-високите министерски и държавни отличия. Въпреки неудобството ми, си позволявам да направя тази толкова разумна и справедлива констатация – в тъй очертания от отговора Ви контекст. Ще се радвам многоуважаемият г-н Министър да си направи съответните организационни и прочие изводи.Да, обаче в тази идилична картина се появиха нови и нови проблеми във връзка с второто овакантило се в този същия януарски месец място за учител по философия в тъй славната пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин". Този път многоуважаемата г-жа директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", предполагаме, си беше взела поука от предишната ни жалба и не беше обявила овакантяването на това учителско място по тъй скришен и конспиративен начин, което даде възможността и доказан злодей като мен да си подаде документите за участие. Разбира се, и този път конспирацията беше на ниво, спор за това няма. Примерно се проведе тъй добре организирана скришна процедура, при която, да речем, никой от кандидатствалите не можа да разбере колко изобщо кандидати е имало за това място (допуснатите до "събеседване" кандидати бяха викани в различни часове, с оглед да не се срещнат и евентуално някой от тях да добие някаква представа за конкуренцията си!). По тази причина възниква и първото ми питане до Вас:
1.) На основание на какви нормативни и процедуроопределящи документи се базира тази новаторска инициатива на г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", благодарение на която никой не може да каже колко кандидати изобщо се явиха на туй "събеседване"?
Ние живеем във времена, в които не вярвам шпионските служби на вражеските държави да са толкова силно заинтересовани да научат нашите тъй стриктно пазени секрети, та е интересно да се знае какъв е смисълът на тази тайнственост?! Щото ние, кандидатите за учителско място по философия, като разумни същества, можем на това основание да си направим логичния извод, че въпросната конспиративност чисто и просто удостоверява намерението на тъй тайнствено държащата се директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" да назначи на това работно място толкова неподходяща личност (имаща обаче несъмненото предимство да разполага със съответните връзки, примерно, най-вече от чисто политически или поне от роднински характер!), че сама се срамува от възможността другите кандидати да заподозрат кого директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" изобщо възнамерява да назначи на тъй апетитната, тъй да се рече, учителска длъжност. От само себе си се разбира, че ако липсваше такава една излишна тайнственост, т.е. ако процедурата беше напълно прозрачна, тогава и нямаше изобщо да се появяват такива излишни питания.
На второ място възникват и куп въпроси по начина, по който се проведе самият основен елемент от процедурата, наречена "събеседване"; примерно тези:
2.) На какво основание и по каква причина в комисията, провеждаща "събеседване" за избор на учител по хуманитарна дисциплина бяха включени две дами с инженерно образование, които, предполага се, хал-хабер си нямат що е това философия и какви са спецификите на обучението на младите по философия?
Ще бъда много щастлив да ми дадете що-годе смислен или поне остроумен отговор и на този въпрос, който силно ме вълнува, особено в контекста на това, че тези две дами по-специално твърде много се изявиха в съдебните процеси, които на моя скромна милост се наложи да водя по повод на заповедите за моите тъй епични уволнения от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", те бяха привлечени или служебно командировани от директорката да бъдат (лъже)свидетелки по моите дела, което, както и да го погледне човек, показва тяхната крайна необективност особено що се отнася до преценката на моите качества да заема съответната длъжност. Още по този пункт "обективността" и "незаинтересоваността" на уважаемото жури за избор на учител по философия в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" отива, тъй да се рече, по дяволите. Възниква и още един въпрос:
3.) На какви разумни основания в комисията именно като председателстващ се изявяваше младият педагогическия съветник на училището г-н Илия Маринчешки, който освен че беше още по-активен от въпросните дами-инженерки в "свидетелстването" по моите съдебни дела има, тъй да се рече, и неоценими безспорни заслуги в подготовката и на двете ми опрасквания (пардон, уволнения), което, както и да го погледне човек, показва неговата крещяща, така да се рече, необективност най-вече що се отнася до обективната оценка на моите качества като кандидат за това учителско място?
Четвъртата, пардон, третата дама в комисията беше една съвсем млада госпожица или госпожа, която, въпреки усилията ми, не можах да разбера дали не е новата преподавателка по философия, по неизвестни за мен (тайнствени и вероятно дори мистични) причини тя стоически издържа на натиска ми да изчопля от нея такава една строго секретна информация, но по този повод възниква и моят четвърти въпрос към Вас, многоуважаема г-жо Киркова:
4.) Дали тайнствената трета, съвсем млада дама не е все пак новата преподавателка по философия, т.е. имаше ли в комисията по подбор на кандидатите за учител по философия поне едно лице, което да беше що-годе компетентно по въпроса какво е това философия и как тя следва да се преподава на младите хора, на учениците от нашето училище?
Ще се радвам, уважаема г-жо Киркова, да ми дадете що-годе понятен отговор и на този тъй силно заинтригувал ме въпрос. А следващият ми въпрос, логично, няма начин да не е този:
5.) Защо директорката на тъй славната пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" вече цяла седмица държи в пълна тайна резултатите от т.н. класиране на кандидатите, ето, аз съм участвал в тази процедура, но нищичко не знам, липсва какъвто и да е протокол, поставен на публично място, както това се прави в другите училища, никой нищо не знае не само относно това колко изобщо са били кандидатите, явили се на събеседване за това учителско място, нито кой от тях е показал такива завидни (обективно) качества и предимства, че е станал безспорен фаворит (на директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" най-вече), не знаем също кой от кандидатите е на второ място, т.е. е резерва за назначение в случай че спечелилият кандидат се откаже или бъде възпрепятстван от тъй мощните природни и социални сили да заеме своето място и прочие?!
Пак напомням, че такава една прекомерна тайнственост и загадъчност, такава една превелика конспиративност и секретност дава почва за покълването и разцъфтяването на какви ли не слухове, хипотези, теории и прочие, което още повече трови и без това твърде отровената психологическа и нравствена атмосфера в многострадалната пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин".
Между другото се налага да отбележа и това, че тъй "компетентната" комисия на мен специално има добрината да ми зададе предимно някои откровено тъпи, с извинение, въпроси, за което аз вече имах възможността да пиша, по тази причина просто прилагам написаното там и тук, моля то да се смята за органична част от настоящата ми жалба: виж:  Да преклоним глава пред непреклонната творческа гениалност на великия майстор, сътворил толкова изтънчената подигравка, тъй невероятната гавра! . По този пункт аз бих си позволил сега да формулирам примерно ето този въпрос:
6.) Дават ли си сметка многоуважаемите директорки на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", имам предвид г-жа Милева и г-жа Анастасова, че с тъй укоримото си в нравствено отношение поведение позорят не само самите себе си, но и петнят имиджа на ръководеното от тях учебно, образователно, възпитателно и спомагащо за личностното формиране на младите заведение?!
От което необходимо възниква и следния въпрос:
7.) Поне Вие, уважаема госпожо Киркова, и поне Вие, уважаеми г-н Министър, съзнавате ли същото това, ако подведомствените Ви служителки на тъй почетната и отговорна ръководна длъжност не са в състояние да го осъзнаят?!
И на тази база възниква още един неизбежен въпрос:
8.) Кога, според горното, ще направите тъй необходимия и с желязна логика следващ от него организационен извод?!
Уважаема госпожо Началник,Уважаеми господин Министър,Уважаема госпожо Председател,
Уведомявам Ви, че само след два дни, на 13 февруари, в София ще се проведе открито заседание на Върховния Касационен съд, на което най-накрая ще се реши окончателно съдебния казус около моето второ опраскване-уволнение от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин". В тази връзка и съобразно очертания в тази моя поредна жалба контекст си позволявам да Ви цитирам тук  Моето обръщение към многоуважаемите върховни съдии – към блюстителите на правдолюбивото правосъдие , това е моята Защитна реч, която си приготвих за да я произнеса или внеса на предстоящото заседание. Моля съдържанието на тази моя реч, което е относимо към изложеното в тази поредна жалба, да бъде сметнато също като органична и неделима част от нея.
Уважаеми г-н Председател на Обществения съвет на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин",
Понеже тъй стоически мълчите и нищичко не казвате по повод на моите многократни обръщения към Вас, в моето съзнание се зароди подозрението, че многоуважаемата г-жа Анастасова, директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", най-вероятно крие адресираните до Вас лично документи. Това, по представите на що-годе имащата правна култура част на прогресивното човечество, означава не по-малко и не повече от извършването на тежко документно престъпление (предвид Вашите отговорности в училището ни). Моля да ми отговорите по този именно пункт, с помощта на уважаемата г-жа Киркова (или дори чрез нея), ето и точната формулировка на този мой въпрос специално към Вас:
9.) Получихте ли всички адресирани до Вас документи, написани от мен, има ли документи, които г-жа Анастасова е скрила от Вас, как си обяснявате това поведение на един ръководител не на някакво друго, а именно на учебно, образователно, възпитателно и спомагащо за личностното формиране на младите заведение?!
Към г-жа Председателя на КЗД имам един въпрос само:
10.) Уважаема г-жо Джумалиева, заслужава ли си да подавам нова жалба в КЗД и по този случай след като липсва Решение дори и по Преписката чак от далечната 2014 г., която се гледа в ръководения от Вас орган, ето, вече шести месец след последното заседание на разгледалия я състав тя още не е завършена, не е приключена с Решение?! Каква ли е тази толкова мистична причина Петчленният състав на КЗД да е така затруднен да излезе с Решение цели шест месеца?! Има ли някакви срокове, в които решенията на КЗД следва да излизат след приключването на преписките?!
Благодаря Ви за вниманието, ще се радвам да получа наистина пълноценни в смислово и дори в ценностно отношение отговори на поставените в тази моя поредна жалба въпроси!
11 февруари 2019 г.Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Бог да прости починалите ни близки хора - времето минава, мъката не спира!

11 февруари 2014 г.: Тържество или честване в Долна баня; на снимката крайната в дясно е моята майка...
Коментар от днес: Спомени, спомени... а някои най-близки ни хора вече ги няма (на този свят)... тъжна работа! (Почина миналата година и бай Георги Гаджанов, рожденикът от снимката - Бог да го прости!)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Очакваме кардинален и грандиозен поврат в душите на тъй альошолюбивите български комунисти!

Под своята публикация със заглавие Писмо до г-ин Гърневски във връзка с инициативата подмяна на лика на паметника "Альоша" в паметник на "Васил Левски" моят приятел, блогърът Ники Димов е написал хубав, остроумен и духовит коментар, на който реших да отговоря в същия дух - та да дадем пример на нашите тъй нервни опоненти, имам предвид комунистите-альошолюбци, че за тия неща може да се разговаря и да се пише (и да се спори!) в съвсем друга, напълно човечна тоналност; ето и тук двата коментара:
Агрономът: След като променим лика паметника на "Альоша" в паметник на "Васил Левски" с помощта на г-ин Гърневси, като се осъществи поетата инициатива и я докараме докрай ще направим едно право хоро на челно място с водачи г-ин Гърневски и г-ин Христо Марков, хванати ръка за ръка заедно! :)
Ангел Грънчаров каза: Да, дай Боже да постигнем този успех, тогава и аз ще порипам с удоволствие на хорото, което трябва да го направим там, горе, в подножието на новия величав и грандиозен паметник на Апостола на българската свобода, който единствен заслужава да е на най-високото място!
[image error]
А господата Гърневски и Марков тогава (временно) могат да заровят томахавките на войната и да отпразнуват с хоро тъй великата победа! Ще победим непременно!
Няма начин да не победим, нали виждате горе на снимката как г-н Гърневски произнася пламенна реч в Народното събрание в защита на нашата идея и инициатива! След такава сърцераздирателна реч горките комунисти ще осъзнаят размера на своето предателство, ще паднат на колене, ще си раздерат ризите, ще си посипят главите с пепел и ще почнат горчиво да молят за милост и за снизхождение!
А нищо чудно и дотам да стигнат в своя душевен поврат, че да дадат номерата на своите банкови сметки и да предложат сами с откраднатите от народа пари да финансират създаването на най-грандиозния паметник на Васил Левски там, горе, на върха "Бунарджик" в Пловдив!!!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Покана за участие в международна научна конференция в Киев

Моите приятели-философи от Украйна ми изпратиха информация за едно международно научно събитие, в което съорганизатор ще бъде и моят Център за развитие на личността HUMANUS, става дума за международна научно-практическа конференция, която ще се проведе в Киев. Получих правото, като съорганизатор, да поканя български учени (включително и млади хора, докторанти и студенти) ако желаят да участват в конференцията; ето, публикувам поканата, обявлението тук, да се надяваме, че ще има и други участници - не само от Пловдив, но и от цялата страна (включително и учещи у нас чуждестранни студенти).




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Допълнение към текста на защитната ми реч пред Върховния съд

Тази нощ осъзнах, че в текста на своята реч за пред Върховния Касационен съд (виж: Моето обръщение към многоуважаемите върховни съдии - към блюстителите на правдолюбивото правосъдие ) съм пропуснал един изключително важен момент; тази сутрин сядам да напиша допълнението, ето го:
... Уважаеми върховни съдии,
Моят (по същество все още несъстоятел се) спор с директорката на ПГЕЕ-Пловдив, както отбелязах, се дължи на принципни ценностни разминавания в областта на това, което се може да се нарече образователна философия, образователна стратегия и образователна политика. Аз съм убеден привърженик на идеите на т.н. ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ, чиито подход се свежда до това за младите хора да бъдат създадени подходящите условия за разгръщане на техния индивидуален творчески потенциал, за формирането на ценни личностни качества и на граждански добродетели (като умение за самостоятелно, за свободно мислене, за изразяване и защищаване на собствена позиция, за устойчиви прояви на демократичен манталитет и култура и пр.), т.е. моите разбирания са по посока на тенденциите, изискванията и предписанията на новия Закон за училищното образование. Ползвайки се от своята безконтролна власт и злоупотребявайки по арогантен начин с нея, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, нарушавайки изискванията на закона, си позволи да постъпи крайно скандално и недопустимо за съвременните условия, за условията на 21 век: тя обяви своята крайно ограничена представа за старото, анахронично, ретроградно, авторитарно, построено върху административно-командните догми и модели образование за "единствено правилна" и "меродавна", а с опонента си в мое лице постъпи по най-простия начин, именно чрез задвижване на упоменатата яростна кампания за моето личностно и професионално дискредитиране тя най-напред ме обяви за "пълен некадърник", за "лишен от каквито и да било качества да бъде учител", а на това основание след това ме и уволни, опраска ме, ако мога отново да използвам този популярен мутренски термин. Налице е осъдителна, политически мотивирана злоупотреба с власт за разчистване на сметките с опонента, иначе казано, г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив си позволи лукса да потъпче най-елементарните, но базисни принципи не само на демокрацията, но и на демократичната етика (предписващи ни да уважаваме разбиранията на различно мислещите). Тази е главната причина нашият дебат все още да не се е състоял - или да се води в крайно специфичните, неподходящи за тази цел условия на съдебните зали. ...
Този абзац следва да го вмъкна някъде в окончателния текст. Сами виждате, темата на речта ми е голяма, същността на проблемите не може да бъде изразена в толкова ограничен "жанр", какъвто е една реч, писана за да привлече вниманието на съдиите. Аз всичките тия проблеми съм ги разглеждал подробно в своите книги, но ето, наложи ми се тук, по подобие на моя велик учител Сократ, да защищавам възгледите си и в съдебната зала. А в съдебната зала е доста трудно човек да говори по такива специфични теми, обличайки ги в терминология, подходяща за чисто правния ракурс, за правната и съдебна оптика на гледане.

Ето че по тази причина за мен предизвикателството е голямо, в тази връзка много мислих дали изобщо да пиша речта си - или да разчитам на импровизацията (което е много присъщ за моя обичай начин) и там, в съдебната зала, да произнеса едно по-кратко, ала вдъхновено слово; да, ама не, в условията на съдебната зала, както е известно (този ден същите съдии ще имат още много и то крайно различни дела, пренастройването им е невъзможно, знаете как времето в съдебната зала винаги не стига!), е голям риск човек да вземе думата за да произнася каквито и да било речи, особено пък по такива наистина сложни проблеми; ето, принудих се да напиша речта си с крехката надежда, че съдиите, на спокойствие, може би евентуално ще я прочетат.

У нас, за жалост, за всичко бързаме, а тия, които много са натоварени и много бързат, те, разбира се, нямат нито време, нито настройката да мислят в дълбочина, говоря принципно, в най-общ план. Ние, съвременните хора, от бързане и от пренатовареност с най-различни проблеми решително нямаме време да поседнем на спокойствие за да помислим, а камо ли пък да побеседваме, да поговорим с друг човек, който, естествено, няма да мисли като нас (което е прекрасно!).

Ето, такова време нямахме с директорката на "ТЕТ Ленин" в тия паметни години на абсурдни борби между старото и новото, нямаме време и условия да поговорим спокойно по тях дори и в съдебната зала, където, разбира се, главен предмет трябва да е именно истината (правдата), а също така и не по-малко значимата за човека справедливост. В нашите тъй модерни времена хората все по-масово не се вълнуват от истината (от правдата), ето, на такива странници като мен им се налага да правим отчаяни усилия да ги убедим, че на най-важното трябва да отделяме най-голямо внимание; но виждате, че хората наоколо общо взето са деградирали дотам, че се занимават предимно с глупости.

Тежко се живее в такива времена на тоталното и така заразително безсмислие, но какво да се прави, такава е отговорната мисия на философите най-вече: да се противопоставят на пълзящото безсмислие и на съпровождащото го тъй коварно и гибелно безразличие - безразличие именно към най-важното, към съдбовно важните неща.

Толкова и по този пункт. Темата е голяма, неизчерпаема, такива са всички теми, които ний, философите, подемаме. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая - и приятна седмица!
Прочее, да подхвърля още нещичко, но за куриоз; сами виждате, тази седмица за мен ще бъде фатално важна; ето в тази връзка какво ми пожела моя страстно немислещ и затова не знаещ какво казва "опонент", привеждам го тук, за да осъзнаете неизмеримия размер на човешката деградиралост, с която ми се налага да се боря:
Анонимен каза: Със сигурност Грънчо няма да спечели делото, защото питахме един гадател (турски ходжа) той гледа на корана и каза, че Грънчо окончателно ще загуби делото, никъде няма да преподава и ще получи инфаркт в съдебната зала, като му кажат тази истина!
Какво ще кажете, а? Бива си го този несретник - или тази несретница?! Върховно е, нали?! Спор за това няма, деградацията тук е неизмерима! (Между другото нямам никакво намерение да... умирам ако наистина загубя делото, аз съм настроен да продължа дори и тогава борбата си; но моето намерение тук едва ли има някакво значение, човек изглежда винаги умира тогава, когато изобщо не го иска: може би умираме тъкмо в най-неподходящите за намеренията ни моменти; така че кой кога и как ще умре не е въпрос от наша компетентност, това са Божии работи; но ето че у нас вече има идиоти, които са си въобразили, че могат да се произнасят дори и по Божиите работи, очевидно се смятат за нещо като "богове"!) Ами за това какво ще кажете:
Анонимен каза: Голям купон ще падне в ПГЕЕ като изгубиш делото, директорката ще ни заведе всички на ресторант да ядем пържоли и кюфтета, а после с една хубава торта ще си хапнем за дисерт. Хоро ще играем на жива музика с българското знаме и училищното! След делото на 15.02 ще празнуваме свободата си от теб!
В ресторанта ще пуснем поздрав да съобщят за победата на любимата ни директорка и тя ще поведе хорото напред и ние след нея ще играем!!!!
Новата колежка по философия и клас ще и дадем от есента тя преподава от учебника, а не измислени теми като теб! Така че можеш да се пръснеш от яд и завист няма да взимаш тлъста заплата от 1500 лв ха-ха-ха!!!
Тъй пише някой идиот, знам ли що за идиот е изчадието, дето пише подобни глупости! Но нищо де, нека въпреки всичко да се посмеем, макар че зад тази картинка стоят всъщност много тъжни реалности, нали така, нали поне това го сфащате, а? Карай де, ако не го сфащате, здраве да е, да живей животът, нали така?! Чао и до скоро!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...