Ангел Грънчаров's Blog, page 965

Какво да правя? - моля ви, кажете ми!!!

Тази сутрин тъй щедрият живот ми предостави нов и то изключително великолепен житейски казус. Ще се опитам да го изложа тук пределно ясно и накратко.
Вчера с г-н Райчо Радев предложихме дебат по най-важен въпрос (виж: Предлагаме широк душеспасителен дебат на тема: Що е училищна мафия - и докога ще търпим изстъпленията й? ). До момента почти няма сериозно изказване. Но има обнадеждителни признаци, че дебатът може и да започне. Но не за това ми е сега думата. Ето едно изказване, което поставя моя личен казус в нова светлина:
Анонимен каза: Господин Грънчаров искам да Ви питам нещо. Вие нима не разбрахте, че за вас бъдеще в Пловдив няма защото вас не ви гони една самозабравила се директорка както си мислите, а цяла една мафия? Добре знаете че директорите са безгласни букви и са марионетки, които само изпълняват нареждания на висшестоящите. Вашата директорка ви е опраскала защото така са и наредили. А и е наредил това някой , който е на власт, на висока позиция. Така че няма никакво значение дали ще спечелите делото или няма да го спечелите, и в двата случая вие работа в Пловдив повече няма да имате. Просто засегнал сте нечии интереси и затова ви организираха този тормоз. Ако продължите да упорствате тези сили са така мощни, че ще ви убият. Затова имате само един вариант. Да избягате. Първоначално опитайте в София, в София, за разлика от останалата част от България мафията е малко по-културна. В София имате шанс да си намерите работа и да бъдете оценен. Дори и като учител по философия. Тук в София ще ви въприемат добре, ще ви разберат и учениците, и дори и някои от учителите. А другият вариант е да избягате някъде в дълбоката провинция и да се наврете в някое училище, в което никой не е чувал за вас. И да докретате някак до пенсия. Ако останете в Пловдив и продължите битката си с мафията скоро ще загинете. Казвам ви това нещо за ваше добро. Не съм ви враг. Напротив уважавам ви. Моля да не ме наричате другарко. :)))))
Това пише този човек, на когото още не съм отговорил. Не съм му отговорил защото... не зная какво да му кажа. На мен рядко ми се случва да изпадна в такова състояние, в което да не мога нищо да кажа. Но ето в случая е точно така. Вите за какво става дума.
Вчера пристигнах за кратко в Долна баня. (Не бях идвал доста време и се налагаше да дойда да видя как е положението в родната ми къща.) Дойдох тук, свърших малко работа (да ме прощава Господ, че в неделя поработих малко, но то в Библията всъщност пише, че събота е почивният ден; ала аз и в събота работих, та моля да ме прости Господ и за това!), сега е понеделник сутринта, утре, във вторник, имам часове в гр. Брезово, значи днес трябва да се прибера в Пловдив. Да, ала обаче също вчера мой стар приятел от София ми звънна и "случайно" ми каза почти същите думи - като тия, които по-горе ви приведох. Той пък ме кани да зарежа тия мижави часове в Брезово и да отида в София, там щяло да се намери работа за мен, пък дори и само като учител по философия. И той също смята, че в Пловдив властващата мафия няма да ме допусне да работя, а също така дори и да живея. Трябвало да се спасявам с бягство. Освен това дори и да взема часове по философия в град Съединение, те пак са малко, а заплащането е позорно нищожно (общо на двете места ще получавам към 280 лева хонорар - работейки обаче на две-трети учителска натовареност, ощетен съм зверски с тия лекторски часове!) Един друг приятел от Пловдив като чу дереджето ми каза, че може да ми помогне да си намеря работа като... пазач, денем да пътувам до тия две градчета, да вземам часовете, да дремя по спирките на автобусите на отиване и на връщане, а пък вечер да ходя и да работя като нощен пазач, белким някак връзвам някак екзистенц-минимума. И ето ез сега трябва да решавам: дали да приема предложението на приятеля си от София - или да приема това на моя човек от Пловдив?
Ето го избора, пред който съм изправен тия дни, всъщност тази сутрин трябва да реша: дали да замина тази заран с влака за София - или да се върна с влака за Пловдив?! За куриоз ще кажа, че преди много години аз пак решавах този избор, тогава току-що бях избран за асистент по философия в Пловдив, а в София малко след това се явих във ВМЕИ "Ленин" (така се казваше тогава сегашния Технически университет) - щото там бяха обявили две места за асистент по философия; това е било в далечната 1985 г. (Ако бях станал асистент в София, в ВМЕИ, тям щях да работя в една и съща катедра с... Иван Костов, най-вероятно съдбата ми тогава щеше да е съвсем друга, знае ли се, можеше да стане така аз да съм неговият... министър на образованието, ако това беше станало, сега и българското образование щеше вече да е съвсем друго! Казвам това за да ядосвам завистчиите, майтапя се, иначе казано!) Както и да е, което е минало, то не може да се върне, ето обаче, сега животът ме изправя пред абсолютно същия личен и житейски казус. Което ми показва, че аз нещо не съм направил както трябва в миналото. А аз какво направих всъщност?! Посветих целия си живот на образованието, на училището. Грешка ли е било това?!
Много хора ми се чудят на акъла: как може да се принизцяваш толкова бе, човече, "прост даскал" да си стоиш толкова години, ти не разбра ли, че от училището трябва да се бяга така, както дяволите бягат от тамяна?! Чудят ми се как съм издържал толкова години на този толкова тежък "фронт". А като им кажа, че си обичам работата, те клатят глава със съжаление: очевидно си се побъркал щом говориш такива глупости! Казвам как реагират хората. И приятелите ми. Трябвало отдавна да се захвана за "нещо по-така". Виж умните какви пари направиха, а ти, драги, нищо не си постигнал до момента?!
Имам около час, в който трябва да реша накъде да тръгна. За София или за Пловдив? (Ако тръгна за София ще трябва да звънна на директорите на тия две училища в Брезово и Съединение и да им кажа, че се отказвам от работата, която е с такова мизерно заплащане; така тъкмо и те ще се зарадват; щото аз им се натрапих там и ме взеха по една-единствена причина: че няма друг желаещ за нея учител с философско образование.) Всъщност, в Съединение още не съм започнал, уговорката ни е да започна тази сряда, тогава ще ми е първият работен ден - евентуално...
В Пловдив съм свързан и с едно друго мое дело: предаването "На Агората...", което водя в ПОтв (на "обществени начала", про боно, за идеята, без да съм взел и стотинка!). Няма как да работя в София и да продължа да водя предаването си. И това трябва да отчета. Аз съм човек на дълга и затова ми е трудно да зарежа всичко. Като капак на всичко от днес нататак всеки ден е възможно да излезе решението на ВКС по моя казус: или съдът ще ме върне на работа в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", или няма да ме върне. Как в тази ситуация да постъпя? Всъщност ако ме върне, да предположим, съдът на работа, аз още на другия ден пак може да бъда уволнен - убеден съм, че директорката ще изпълни заканите си. Тъй че този момент е почти ясен. (Другият вариант, а именно възмутените граждани на Пловдив да се вдигнат на масов протест и да изгонят нея от поста е малко вероятен, е почти невъзможен, е равностоен на чудо: и гражданите на Пловдив дълбоко спят, а сърцата им са обхванати от пълно безразличие към всичко, нарочно пиша така несправедливо, с оглед да ги провокирам да ме опровергаят, да докажат на дело, че не съм прав, но това е още по-малко вероятно!) Та ето, казах ви вече същината на проблема, искате ли да ме посъветвате какво да реша - и какво е разумно да реши човек в такава една нелека ситуация?!
Аз от доста време пиша книга за решаването на проблеми, всъщност тя е завършена вече, просто нямам възможност да я издам. Човек, който е написал такава книга, сега на практика показва, че сам не умее да взема разумни решения, това ли ще кажете?! :-) Да де, но не е сигурно все още какво ще реша днес, след около половин час. Не съм решил в коя посока ще взема влака. Много е възможно на самата гара в последния момент да реша какъв билет да си купя. Аз така решавам проблемите си. В последния момент - и то много трудно. Вие по-леко и лесно ли решавате проблемите си?! Блазе ви! Вие сте направо щастливци. Аз пък съм пълен нещастник с това проклето мислене...
Хубав ден ви желая! И ползотворна седмица! Бъдете здрави! Скоро ще се разбере какво съм решил - и защо съм го решил. Все пак вече имам ангажимент пред учениците си в Брезово. Майната им на парите, за мен учениците са важни. Те имаха шанса да общуват с мен, ами ако ги разочаровам, тръгвайки си?! Ха сега де?! Какво да правя? - моля ви, кажете ми!!!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ние своя робски манталитет ли славим с тия позорящи ни паметници на съветския окупатор?!

Червеноармейците не са участвали в боеве у нас. Войниците са пиели и изнасилвали на поразия. И сме им турили за това и паметници!
Ето и цялото изказване, от което взех този абзац, показващ най-убедително защо паметниците на съветския окупатор трябва да бъдат махнати:
Бе кой се е бил с България бе, стига глупости! СССР обявява война на България и Червената армия влиза в страната, не срещайки никаква съпротива (на армията ни е наредено да не стреля срещу нашественика!). Първите боеве са на границата с Югославия, където немците се били укрепили. Затова паметниците на съветската армия трябва да се премахнат. Нито един съветски войник не е участвал в някакви боеве в България. Войниците само са пиели и са изнасилвали на поразия. (У нас има единствено загинали от препиване руснаци!) И в знак на тия безобразия ли сме им турили като капак на всичко и паметници?!
(Изказването е на Lubomir Gavrilov, аз само леко съм го редактирал тук-там.)
НЕОБХОДИМИ ИЗВОДИ: Излиза че паметниците на съветския окупатор у нас изразяват благодарността на българите към сталиновите орди заради това, че са пиели, изнасилвали и убивали наши сънародници (още с нахлуването на Червената армия почват масови убийства на ония, за които превратаджиите и окупаторите добре знаят, че няма да стоят безучастни спрямо гаврата с родината ни!)! Значи ние благодарим на руснаците за това че за десетилетия наред са ликвидирали българската свобода - и за това нещо ги наричаме "освободители"!!! Щото са ни освободили от самата свобода, затова ли са "освободители"?! Не излиза ли по тази логика, че паметниците на съветския окупатор всъщност са знак на преклонението на българите пред НЕСВОБОДАТА, иначе казано, пред РОБСТВОТО! Ние своя РОБСКИ МАНТАЛИТЕТ ли славим с тия позорящи ни изцяло паметници?! Моля ви, помислете хубаво и се опитайте да схванете точния, верния смисъл. Щото който нехае за смисъла, такъв уверено върви по пътя, водещ към собствената му дебилизация...


За да измием петната на страшния позор ние предлагаме ето какво (смятаме, че няма друг начин да стане това!):

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Боже мили, нима сме си все същите дремлювци като някога?!

Тоз народ поробендa мисли за слава не беше способeн;игото тежеше на неговий врат,без да предизвика гордия му яд.Той беше спокоен. С позор на челотобезропотно, хладно живейше в теглото.Яремът му беше и родствен, и мил,понеже се беше със него родил;от люлката с него в живота бе тръгнали на труда беше като вол обръгнал.Народът бе мирен и почти засмян,сред робството тежко ходеше пиян,защото теглото - и то е пиянствои прави по-мило злото окаянство,и разумът мъти на простий народ,и държи го в дрямка, и прави го скот.Той ядеше, пийше, жнеше по Петровден,срещаше Великден, чакаше Гергьовден,по Коледа весел колеше прасето...
... И народът спеше. Небесата синиблещяха със трепет над робския крайи питаха Бога: "Докога ще трайтаз земя в теглото и рабските звънципозорно ще дрънкат и нашето слънцеда свети над нея, а да гледа мрак?Докога ще дремят, о, Господи благ?"Така те мълвяха в пространството чудно.А народът спеше, спеше непробудно...
ЦЯЛОТО СТИХОТВОРЕНИЕ


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата

Все още приемаме поръчки за хартиеното му издание...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Случайно или неслучайно лицата на "Альоша" и Левски си приличат толкова много?!

Приличат ли си физиономично "Альоша" и Левски? Да, приличат си, приликата им при това е просто поразителна! Ами ако тази тяхна прилика не е случайна? Ами ако, да допуснем, скулпторите (Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков) и каменоделците (Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов), направили паметника (те все пак са българи, нали така?!), НЕСЛУЧАЙНО са изобразили имагинерния "Альоша" именно като Левски?! Дали пък те не са проявили някакво чувство за национална чест и са постъпили така, че всъщност на Бунарджика в Пловдив, високо над главите на всички, да стои не някакъв си там окупатор Альоша, а Апостолът на българската свобода?! Ами ако този ефект (и това е възможно!) се е получил противно на волята на самите скулптури, сиреч, по Божия промисъл (движил ръката им така, че в крайна сметка да бъде изобразен именно Левски, а не някакъв си там "Альоша"!)?! Но тази прилика според мен наистина е поразителна: само ако се махне солдатското кепе и Альоша мигом ще се преобрази в същински Левски!!!
Инициативата ни за поставяне на паметник на Левски върху Бунарджика набира скорост и е подкрепена дори от... Божия промисъл, което значи, че замисленото не просто трябва да стане, то неизбежно ще стане, въпреки ропота на мерзавците-предатели на българската историческа и духовна кауза!!! Отсъденото от самия Бог няма как да не стане!!!

Руските мекерета пуснаха партенката, че не трябвало да пипаме паметника "Альоша" щот изобразеният там бил украинец, не руснак! :-)
Виждате ли на какви "интелектуални" подвизи са способни тия мерзавци за да защитят своя комунистически тотем, без който явно не могат да дишат! Ето какво по този повод написах на едно място, където се подхвърля и обсъжда горната хибридна теза:
Путинските дебилни мекерета това ли успяха да измислят, че Альоша бил украинец, а не руснак? :-) Егати дебилщината! Никакво значение няма националността на СЪВЕТСКИЯ окупатор. Той просто е окупатор и затова няма място там, на върха Бунарджик в Пловдив - паметникът на националното ни унижение трябва да бъде премахнат час по-скоро! Но е факт, че полемиките около инициативата ни за махането на Альоша и поставянето на паметник на Левски на Бунарджика стават все по-разгорещени!




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Що е проституираща "журналистика"?

Печалбарят Дачков дърдори по "логиката" на "Крадецът вика дръжте крадеца!"...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Властта на простокрацията циментира окончателното путинизиране на България

Из: Забранете изборите!, ГРОЗДАН КАРАДЖОВ
У нас изборите вече не са средство за изразяване на волята на народа, а оръжие за поддържане на диктатурата на партиите. Това повеляват новите промени в Изборния кодекс! Гражданите сме просто пионки, които не трябва да имат права, още по-малко – мнение, различно от това на партийния и държавния елит. Лишени сме и от най-малкия начин да наложим волята си.
Не вярвате? Погледнете последните промени в Изборния кодекс, които най-арогантно управляващите от ГЕРБ, ДПС и ПФ приеха набързо, на тъмно и на килограм.
Първо. Според тях гражданите могат да не харесват издигнатите кандидати, могат дори да го покажат, като гласуват за личност на по-задна позиция в листата, но това вече няма да има никакво значение за резултата от изборите. Защото нищо не бива повече да нарушава партийния рахат! Никакви ярки и стойностни личности не бива да препречват взора на нашия “елит”. Той е единствен и неповторим! Естествено, оставили са прага за разместване на листата, но на практика е толкова непреодолим, че е просто прах в очите на хората. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
ДОБАВКИ:




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Кой е истински добър учител?

Истински добрите учители въобще не препоДАВАТ, а само правят нужното за да помогнат на учениците си да достигнат до състояние, в което душите им да започнат да РАЖДАТ идеи, т.е. да станат плодовити. В този смисъл те само хвърлят семена в душите, от които ще порастат въпросните идеи (мисли, ценности...).
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Умната власт плаща на изкуството - и на философията - за това да я критикуват, да й показват пороците!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

След продължителен размисъл и в-к МАРИЦА реши да информира читателите си за инициативата ни за създаване на паметник на Васил Левски на върха "Бунарджик"

Из: Искат Альоша да стане паметник на Левски , от Екип Марица
158 интелектуалци, политици и граждани подготвиха петиция за преобразуването на паметника на Альоша в Пловдив в монумент на Васил Левски. Обръщението е изпратено до водачите на Европа, до президента на Русия Владимир Путин, до президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов. Петицията съвпада с отбелязването на 146-годишнината от обесването на Апостола.
В писмото си те припомнят, че Пловдив е най-старият жив град в Европа и има история на повече от 8000 години. Те пишат:
„Над нашия велик град с хилядолетна история се извисява един паметник, който символизира най-унизителната страница от българската история: окупирането на България от Сталиновата Червена армия и посичането, ликвидирането за десетилетия на българската свобода. Паметникът "Альоша" е нетърпима гавра с националното достойнство на българите. Този паметник е злотворен комунистически фетиш, разделящ за вечни времена нацията ни". ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.