Ангел Грънчаров's Blog, page 966

Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата

Все още приемаме поръчки за хартиеното му издание...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Случайно или неслучайно лицата на "Альоша" и Левски си приличат толкова много?!

Приличат ли си физиономично "Альоша" и Левски? Да, приличат си, приликата им при това е просто поразителна! Ами ако тази тяхна прилика не е случайна? Ами ако, да допуснем, скулпторите (Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков) и каменоделците (Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов), направили паметника (те все пак са българи, нали така?!), НЕСЛУЧАЙНО са изобразили имагинерния "Альоша" именно като Левски?! Дали пък те не са проявили някакво чувство за национална чест и са постъпили така, че всъщност на Бунарджика в Пловдив, високо над главите на всички, да стои не някакъв си там окупатор Альоша, а Апостолът на българската свобода?! Ами ако този ефект (и това е възможно!) се е получил противно на волята на самите скулптури, сиреч, по Божия промисъл (движил ръката им така, че в крайна сметка да бъде изобразен именно Левски, а не някакъв си там "Альоша"!)?! Но тази прилика според мен наистина е поразителна: само ако се махне солдатското кепе и Альоша мигом ще се преобрази в същински Левски!!!
Инициативата ни за поставяне на паметник на Левски върху Бунарджика набира скорост и е подкрепена дори от... Божия промисъл, което значи, че замисленото не просто трябва да стане, то неизбежно ще стане, въпреки ропота на мерзавците-предатели на българската историческа и духовна кауза!!! Отсъденото от самия Бог няма как да не стане!!!

Руските мекерета пуснаха партенката, че не трябвало да пипаме паметника "Альоша" щот изобразеният там бил украинец, не руснак! :-)
Виждате ли на какви "интелектуални" подвизи са способни тия мерзавци за да защитят своя комунистически тотем, без който явно не могат да дишат! Ето какво по този повод написах на едно място, където се подхвърля и обсъжда горната хибридна теза:
Путинските дебилни мекерета това ли успяха да измислят, че Альоша бил украинец, а не руснак? :-) Егати дебилщината! Никакво значение няма националността на СЪВЕТСКИЯ окупатор. Той просто е окупатор и затова няма място там, на върха Бунарджик в Пловдив - паметникът на националното ни унижение трябва да бъде премахнат час по-скоро! Но е факт, че полемиките около инициативата ни за махането на Альоша и поставянето на паметник на Левски на Бунарджика стават все по-разгорещени!




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Що е проституираща "журналистика"?

Печалбарят Дачков дърдори по "логиката" на "Крадецът вика дръжте крадеца!"...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Властта на простокрацията циментира окончателното путинизиране на България

Из: Забранете изборите!, ГРОЗДАН КАРАДЖОВ
У нас изборите вече не са средство за изразяване на волята на народа, а оръжие за поддържане на диктатурата на партиите. Това повеляват новите промени в Изборния кодекс! Гражданите сме просто пионки, които не трябва да имат права, още по-малко – мнение, различно от това на партийния и държавния елит. Лишени сме и от най-малкия начин да наложим волята си.
Не вярвате? Погледнете последните промени в Изборния кодекс, които най-арогантно управляващите от ГЕРБ, ДПС и ПФ приеха набързо, на тъмно и на килограм.
Първо. Според тях гражданите могат да не харесват издигнатите кандидати, могат дори да го покажат, като гласуват за личност на по-задна позиция в листата, но това вече няма да има никакво значение за резултата от изборите. Защото нищо не бива повече да нарушава партийния рахат! Никакви ярки и стойностни личности не бива да препречват взора на нашия “елит”. Той е единствен и неповторим! Естествено, оставили са прага за разместване на листата, но на практика е толкова непреодолим, че е просто прах в очите на хората. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
ДОБАВКИ:




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Кой е истински добър учител?

Истински добрите учители въобще не препоДАВАТ, а само правят нужното за да помогнат на учениците си да достигнат до състояние, в което душите им да започнат да РАЖДАТ идеи, т.е. да станат плодовити. В този смисъл те само хвърлят семена в душите, от които ще порастат въпросните идеи (мисли, ценности...).
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Умната власт плаща на изкуството - и на философията - за това да я критикуват, да й показват пороците!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

След продължителен размисъл и в-к МАРИЦА реши да информира читателите си за инициативата ни за създаване на паметник на Васил Левски на върха "Бунарджик"

Из: Искат Альоша да стане паметник на Левски , от Екип Марица
158 интелектуалци, политици и граждани подготвиха петиция за преобразуването на паметника на Альоша в Пловдив в монумент на Васил Левски. Обръщението е изпратено до водачите на Европа, до президента на Русия Владимир Путин, до президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов. Петицията съвпада с отбелязването на 146-годишнината от обесването на Апостола.
В писмото си те припомнят, че Пловдив е най-старият жив град в Европа и има история на повече от 8000 години. Те пишат:
„Над нашия велик град с хилядолетна история се извисява един паметник, който символизира най-унизителната страница от българската история: окупирането на България от Сталиновата Червена армия и посичането, ликвидирането за десетилетия на българската свобода. Паметникът "Альоша" е нетърпима гавра с националното достойнство на българите. Този паметник е злотворен комунистически фетиш, разделящ за вечни времена нацията ни". ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Специалното научно издание на философското списание ИДЕИ излезе от печат

Новата книжка на специалното научно издание на философското списание ИДЕИ е отпечатана и може да си я поръчате...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Цял ден труд сред природата

С колегата-блогър (той обаче е агроном по образование) Ники Димов сме на резитба на овощни дръвчета в Катуница. Той подрязва, аз събирам клонките. Да спечеля малко пари... За да оцелявам някак...

Между другото за 8 часа най-нискоквалифициран труд (аз събирах и изнасях отрязаните клонки) аз получих 40 лева надница, което е повече от 6 часа най-висококвалифициран учителски труд, който полагам за два дни седмично...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Предлагаме широк душеспасителен дебат на тема: Що е училищна мафия - и докога ще търпим изстъпленията й?

Публикацията ми от вчера със заглавие Предлагам публичен дебат на небезразличните към проблемите на образованието граждани с отговорните фактори в образованието предизвика истинска бесовска истерия на дадени интернетни среди, които се самоидентифицират като върли противници (а всъщност като най-банални щатни оплювачи!) на... моя скромна милост (можете да видите за що става дума като прегледате коментарите под публикацията). Но... да оставим мъртъвците (за духовното, за истината) да оплакват своите мъртви, да оставим кучетата да вият колкото си искат прочувствено, интересното е друго, ето, например г-н Райчо Радев, учител по философия (и бивш дългогодишен директор на гимназия в Перник), написа следното, в което постави пръста в раната:
Райчо Радев каза: Що е то ОБРАЗОВАТЕЛНА МАФИЯ и има ли почва у нас?
Конкретните събития в случая "Ангел Грънчаров" са живата тъкан на социалното битие на явлението "ОБРАЗОВАТЕЛНА МАФИЯ" и е видно, че предпоставките за съществуването на това явление не е желанието на преките му реализатори, а в социалните структури и функции, които мотивират и правят възможно такова желание.
НЕКА ПОРАЗСЪЖДАВАМЕ ЗА ТОВА ЯВЛЕНИЕ!!!
Наистина г-н Радев (с когото се знаем от много години - и сме работили толкова много на все една и съща нива!) е поставил "пръст в раната"; аз лично смятам, че той успя в съвършена форма да формулира оня въпрос, който следва да стане център, средоточие на предстоящите дебати. И декларирам, че ще участвам най-активно в тях. Сега се сещам, че преди време г-н Радев написа текст, който има пряко отношение към темата на откриващия се дебат, ето, намерих публикацията в неговия блог, смятам, че тя е една добра основа за един наистина смислен дебат:
Из: УЧИТЕЛЯТ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ
Здравей, Ангеле, Приятелю,
Здравейте Съмишленици,
Подкрепям подписката-искане за прекратяване на преследванията и наказанията на Ангел Грънчаров и съпругата му и възстановяването му на длъжността „учител по философия“, а на съпругата му - предоставяне на възможност да продължи учителската си работа.
Верен на своите убеждения, основани на философска концепция, определяща непреклонна преданост на идеите за свобода на личността и съответна същностна промяна в образованието, Ангел влиза в противоречие с правилата на социума, с нормите на изграждане, организиране и функциониране на настоящата образователна система.
Утвърдената нормативна база на образованието и МОН оправдава управленско поведение на директорите, каквото е това на директорката на Ангел Грънчаров и директорите от Пловдив. Но това „оправдано“ управленско поведение, има своите различни, конкретни измерения в различните типологии на директорите т.е. то е в пряка зависимост от гносеологическата, аксиологическата, психологическата, интелектуалната, моралната, прогностичната, прогресивната и т.н. нагласа, ориентация и дълбочина на съзнанието, мисленето и активност на съответния директор, подчинена на стремеж към успех /на всяка цена или при определена цена/. Специфичната подреденост на тези качества определя различието в отношението към желана или нежелана публичност на вътрешноучилищния живот. Различието в тази подреденост на качества у стария и новия директор се откроява в отношението, страха и реализацията на формулата „Той прави публично достояние всичко ставащо в училището“. Старият директор не се притеснява от реализацията на подобна формула, защото няма от какво да се притеснява и естествено не се стига до нейното осъществяване и Ангел не е враг. При новия директор спецификата на тази подреденост е друга и наличието, а още повече реализацията на тази формула е жизнено важна и неприемлива, поради което този, който прави публично достояние негативни вътрешноучилищни факти става враг. Затова Ангел става враг. ( Прочети ЦЕЛИЯ ДОКУМЕНТ )
Заповядайте, включете се в дебата, кажете какво мислите, как вие виждате нещата! Има ли такова нещо като "образователна мафия" у нас? Нима доведохме нещата дотам, че и в сферата на образованието (училищата, пък и университетите) да се настани ако не самата мафия, то съвсем здраво там да се настани поне все същия мафиотско-мутренски манталитет?! Как е възможно в такава една възвишена духовна сфера каквато е образованието да се разпореждат хора, носители на този така отвратителен мафиотско-мутренски манталитет, за което е съвсем естествено чисто и просто да "ОПРАСКВАТ" ония, които не са като тях - и които са се осмелили да са техни открити противници (в същото време ония, които смирено търпят злодеянията и изстъпленията на ОБРАЗОВАТЕЛНАТА МАФИЯ, окопала се така здраво в сферата на образованието, биват милостиво пощадени - щото всъщност са не друго, а слуги, роби на властелините на тази същата мафия!)?! Виждате, че в процеса на дискутирането ще се появят много други необходими въпроси, с оглед да очертаем колкото е възможно по-цялостно и по-задълбочено същината на случващото се в българското образование и училище, с оглед да постигнем истината за него. Ще предложа и на приятелите си във фейсбук да се включат в начеващата дискусия, моля ви, направете и вие същото. Идеята е да се изкажат колкото се може повече хора, та дискусията ни да стане съответстваща на значимостта на поставения проблем, който, повтарям, е този:
Що е то ОБРАЗОВАТЕЛНА МАФИЯ и има ли почва у нас?
Аз лично бих си позволил леко да преформулирам въпроса, поставен от Райчо, примерно защо пък въпросът на дискусията ни да не бъде ето този:
Що е "образователна" - училищна - мафия и докога ще търпим изстъпленията й?
Слагам думата "образователна" в кавички защото по естеството си образованието (автентичното) е нещо, което няма как да бъде подложено на мафиотизиране, знаете тезата ми, че у нас нямаме същинско образование, че държавното "образование" в България не е образование, а е НЕобразование, аз имам книга по този въпрос, тъй че сега няма да обяснявам защо мисля така, защо се принудих да стигна до този извод. По тази причина дали не е по-добре изобщо да се откажем от думата "образователна" и да я заменим с "училищна", да, училищна мафия е израз, който лично мен не ме дразни изобщо. И така въпросът, който да обсъждаме на нашия дебат, дали не трябва да е този:
Що е училищна мафия - и докога ще търпим изстъпленията й?

Разбира се, и вие можете да предложите свой вариант на основния въпрос на дискусиите ни. С удоволствие аз лично ще приема най-сполучливия, най-богатия на смисъл вариант. И тъй, да си пожелаем приятно дискутиране! Хубав ден ви желая, приятен уикенд и бъдете здрави! Проявете здравия си дух в нашата дискусия, стига да разполагате с такова нещо де, ако духът ви е обаче болен, ето, имате шанс да започнете да правите нещо за оздравяването му, възползвайте се от него! Желая ви най-искрено успех в предприетото съдбовно жизнено дело!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.