Ангел Грънчаров's Blog, page 967

А пък децата във Финландия не мразят училището!

Защо финландското образование е сред най-добрите в света
Във Финландия децата учат по-малко, а знаят повече
... Не се допуска по-задълбочено изучаване на едни предмети за сметка на други. Всички са еднакво важни, а учителите имат пълната свобода да преподават материала както сметнат за добре...
... Равенство на правата на учители и деца. Във Финландия наричат ​​това принцип на "зачитане на ученика". Още от първи клас на децата се обясняват права им, включително и правото да се оплакват на социален работник. Това насърчава финландските родители да разберат, че тяхното дете е самостоятелна личност, която е забранено да се обижда или наранява.
Учителите. Всички учители сключват договор само за една учебна година, с възможност за удължаване, което заедно с приличната заплата от 2 500 евро за помощник-учител и 5000 евро за учителите по предметите, кара финландските преподаватели да имат много внимателно отношение към възпитаниците си...
... За всяко дете се съставя индивидуален план за обучение и развитие. ...
... Ако един метод не успее, учителите се консултират с колегите си и опитват нещо друго. Те дори се наслаждават на предизвикателствата. ...
... Финландците казват: "Или ще се подготвят за живота, или - за изпити. Ние избираме първото." Затова изпити във финландските училища няма. Контролни и тестове - само по преценка на учителя. Има само един задължителен стандартен на тест в края на средното образование, но учителите не се отчитат пред никой за резултатите от теста и децата не се готвят специално за него - каквото стане. ...
... В училището се преподава само това, което може да потрябва в живота. Изхвърлено е от учебната програма всичко излишно. ...
... Доверие към учителите. Няма проверки на учителите, няма инспектори. Има единна образователна програма, но тя съдържа само общи насоки, а всеки учител използва такъв метод на преподаване, който смята за подходящ. ...
... Доверие към децата. В класната стая, учениците могат да избират с какво да се занимават. Например, ако в урока е включен образователен филм, но не е интересен на ученика, той може да си отвори книга. Смята се, че ученикът може сам да прецени какво е по-полезно за него. ...
... Учи се този, който иска да се учи. Учителите се опитват да привлекат вниманието на ученика, но ако той няма абсолютно никакъв интерес или способност да се учи, детето се ориентира към практически полезна за бъдещето му не особено сложна професия и няма да го стресират с двойки. Не всеки ще стане ядрен физик, някой ще трябва да кара и автобуса. ...
... Образователният процес във финландското училище е мек и деликатен, но това не означава, че може да "кръшкате" от училище. Контролът е строг. Всички пропуснати уроци се вземат допълнително. Ако ученикът не изпълнява заданията на учителя и не работи - никой няма да вика родителите му, нито да го заплашва или обижда. Ако родителите не са загрижени за образованието на детето си, то просто няма да премине в по-горния клас. Да повтаряш класа във Финландия не е позорно, особено след 9-ти клас. ...

... Финландците вярват, че училището трябва да се научи детето на най-важното - самостоятелен бъдещ успешен живот. Затова тук ги учат да мислят и сами да придобиват знания. Теми учителят не разказва - всичко има в книгите. Важни са не наизустените формули, а умението да се използват справочници, текстове, интернет, компютри, способността да се намират необходимите ресурси за решаване на текущия проблем. ...
Също така, учителите не се месят в конфликтите между учениците, предоставяйки им по този начин възможност да се подготвят за житейските ситуации и да развият способност да отстояват себе си.
... Децата не са длъжни да седят на чинове, а могат да седят на пода (върху килим). Някои училища, класните стаи са обзаведени с дивани, кресла. ...
... В топло време, уроците често се провеждат на открито. просто на тревата или на пейки специално разположени амфитеатрално до училището. ...

... Домашни рядко се дават. Децата имат нужда от почивка. И родителите не трябва да бъдат ангажирани с уроците на децата си, учителите препоръчват вместо домашни, семейно посещение на музей, сред природата или на басейн.
Изпит "на дъската" не се използва, децата не се извикват да преразказват материала. Учителят накратко представя урока, след това тръгва между учениците, като им помага и контролира изпълнението на задачите. С това се занимава и помощник-учителят. ...
... Възможно е, финландската образователна система да не е най-добрата. Но децата на Финландия не мразят училището, не мечтаят колкото се може по-бързо да се отърват от него, не страдат от нервно пренапрежение за следващия изпит. Те са спокойни, внимателни и щастливи, четат книги, играят компютърни игри, обичат природата, забавляват се и се радват на живота. И учат.
КРАТЪК КОМЕНТАР: Оказва се, че тук, у нас, ме уволниха заради това, че съм имал подход, не само удивително близък, но и напълно родствен на това, което правят учителите във Финландия! Финландското образование е най-доброто, у нас образователната система е най-изостанала и ретроградна. Между другото с моите ученици в Брезово освен че ще ще обсъдим финландското образование и ще го сравним с българското, ще имат възможността да гледат тия дни и ето този филм за Сократ:


ОЩЕ: Как учат децата във Финландия? . Между другото, тази публикация в блога ми беше подготвена благодарение на моя бивш ученик от ПГЕЕ Sezer Macır .
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Защо у нас промяна към добро няма - и засега даже не се и предвижда да има?

Мой бивш ученик, който завърши право (имам неколцина такива, с които поддържам връзка чрез Мрежата), ме е попитал снощи: "Как мина днес, г-н Грънчаров?", въпреки че аз още вчера написах на страницата си във Фейсбук ето това:


Но очевидно че за него (пък и за други приятели) това не е достатъчно, явно искат да разкажа подробности. Ще го сторя сега. А ето какво, прочее, са писали Иванка Топалова-Асса и Жак Асса под горното съобщение:
Ще стискаме палци още един месец! Все още сме оптимисти и вярваме в приказките, в които справедливостта е винаги победител! Надяваме се, че понякога те се претворяват и в живота! В църквите сме виждали икони на Св. Георги Победител!
Та решавам да разкажа повече за случилото се вчера в Храма на правосъдието; ще ми се да вярвам, че той също така е и Храм на правдата - и на справедливостта! Аз лично с трепет пристъпвам винаги тази внушителна сграда, построена от предците ни, които с нейната монументалност очевидно са искали да покажат, че желаят държавата ни за вечни времена да е стъпила именно върху така здравите основи на правото, на закона, на истинското правосъдие. Но понеже веднъж вече преживях разочарование в тази именно сграда, изобщо не смея да съм оптимист. След заседанието поговорихме с моя адвокат г-н Тодор Димов, той си тръгна по други свои дела, аз пък се отбих в другия, в Божия храм, ето, вътре, като се обърнах с молитва към Бога и особено като чух едно много трогателно изпълнение на "Отче наш" от певеца в Храма, се развълнувах така, че си позволих да споделя емоцията си с вас:


Още няколко думи за станалото в съдебната зала. То наистина почти няма какво да се пише - защото делото свърши за много кратко време. Моята опонентка дойде в залата лично заедно с нова адвокатка; моят пък адвокат е много представителен, той е с голяма брада и доста прилича на Христо Ботев; двамата адвокати накратко казаха тезите си, проведоха нещо като кратък дебат; когато съдия Борислав Белазелков се обърна към опонентката ми и я попита иска ли нещо да каже, тя отвърна "Не!", аз обаче се възползвах и казах няколко изречения, с които изразих недоумението си, че един и същ състав на ТЕЛК веднъж (при поискване от директорката на разрешение да ме опраска или уволни) казва, че евентуално уволнение ще се отрази на здравето ми е ще доведе до "личностова дезадаптация", но кратко време след това казва противоположното, а именно, че евентуално уволнение изобщо нямало да се отрази на здравето ми; заявих, че е крайно интригуващо такова едно поведение на ТЕЛК. Разбира се, на заседанието изобщо не беше повдигана истински важната тема, а се обсъждаше темата за процедурното нарушение, заради което Окръжен съд в Пловдив отмени заповедта за уволнението ми. По тази причина когато разбрах, че Председателят закрива делото, аз помолих да приложа в писмен вид своята "защитна реч", казах, че това е нещо като пледоария, съдията я прие, разлисти я (тя се състои от 4 листа) и я подаде на колегата си да я сложи в делото. Това беше, сега наистина в срок до 1 месец се очаква излизане на окончателно, на неподлежащо вече на обжалване съдебно решение. Започва ново голямо чакане. Но аз лично по този пункт, след размисъл тази нощ (събудих се по едно време и повече не можах да заспя!), си изработих следната стратегия по въпроса, тъй да се рече.
Не мога да преценя точно кой от двата варианта за изход от това дело за мен лично е по-добрият. Ако, да допуснем, съдът присъди делото в моя полза и ме върне на работа, това означава, че директорката тогава обезателно ще изпълни заканата си и пак ще ме уволни (!!!), което за мен лично означава, че ще прояви пълна безвкусица, т.е. ще покаже, че съвсем й липсва въображение; на мен, разбира се, трети път не ми се минава пак по същия път, пак дела, пак безработица, пак мизерно съществуване без каквито и да било средства, това вече го преживях два пъти, трети път да го преживявам изобщо не ми е интересно. Затова, колкото и странно да ви прозвучи, за мен по-голям смисъл има да... загубя делото във ВКС и по този начин казусът ми да бъди изнесен най-сетне на ниво Европейски съд за защита на правата на човека, защото моят казус е пример за крещящата безотговорност на висшестоящите държавни инстанции, на висшестоящите длъжностни лица (РИО, Министър на образованието и науката, Комисия за защита от дискриминация, омбудсман, национални съдебни органи, ТЕЛК и НЕЛК, Инспекция по труда и пр.), които въплъщават или ръководят тия инстанции спрямо тъй екстравагантния политически мотивиран административен произвол, който си позволи директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Разбира се, че всичките тия органи можеха лесно да озаптят склонностите й, да направят нужното за да я принудят да се откаже от табиета си да взема решения, продиктувани от личната й ненавист и от ценностната (идеологическата) й заслепеност, те обаче не сториха това, което са длъжни да сторят, от което съдим, че тя действаше ако не по тяхна повеля, то поне с тяхното насърчение. Стигнахме в крайна сметка до абсурдното положение цяла една поредица от държавни органи, които са призвани да си взаимодействат, за да има някакъв що-годе приемлив правен ред, да си обединят силите, действайки против един човек, против една своя жертва, в случая един учител, чиито единствен грях е, че се опитва в ужасните условия на крещящия произвол да си изпълнява съвестно дълга! Тъй че по-благодатен, по-подходящ случай от моя за Съда в Страсбург едва ли може да има, ето по тази причина, излиза, съм съдбовно заинтересован казусът ми да бъде изнесен за решаване на такова едно европейско ниво. Където именно може да бъде решен кардинално. Разбира се дори и да има едно решение на европейско ниво, то работите у нас няма да се оправят дори и след това, а главната причина за това наистина плачевно положение на работите в свидното ни отечество знаете ли коя е, драги и уважаеми дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?! Не се сещате коя е главната причина ли? Ох, милите, те не се сещат, моля ви се?! Добре, ще ви е кажа в такъв случай аз:
Главната причина сте вие самите, скъпи мои съграждани, сънародници, вие, родителите на моите ученици, вие, моите ученици (за тия повече от 30 години аз съм имал много хиляди ученици!), вие, моите читатели (хиляди екземпляри на моите книги и списания са продадени за тия години, хиляди са и читателите на моя блог всеки ден!), да, всички вие сте главната причина за това, че тия крещящи безобразия и беззакония на овластените лица у нас изобщо са възможни. Ще кажете, разбира се: как така ние пък да сме виновни, откъде-накъде?! Ами ще ви обясня, твърде просто е за разбиране, ала вие се инатите да го разберете и признаете. Ще ви го кажа пределно ясно, белким най-после ме разберете.
Моят пример е потресаващо прост и потресаващо ясен. Някаква директорка на училище си има изцяло погрешната представа, че щом има власт, то може да си прави каквото й скимне. Един учител по философия и по гражданско образование (той години наред преподава и предмета философия на правото, има написано свое учебно помагало по този предмет, също така и няколко книги също е написал по същата тема), та значи има един учител, който знае колко много се е объркала въпросната властница и прави отчаяни усилия да й покаже, че така, както тя си мисли, не може да се прави. Опитва се да й каже и покаже, че дори и у нас е време да имаме лукса, наречен демокрация, от който произлиза, че законът важи за всички, че не може като си на власт да се разпищолваш, напротив, значително по-трудно е, щото ГРАЖДАНИТЕ всичко виждат и мигновено ще те поставят на мястото само даже ако си помислиш да се разпищолваш; да, ама не, у нас т.н граждани масово стоят, гледат безобразията и... лапа мухи, сиреч, нищичко не правят, сякаш са изпаднали в някакво малоумие и безволие, не реагират изобщо, сякаш са вече не човеци, не и граждани, а сякаш са станали нещо като... вещи, като предмети! Мълчат, иначе казано, като кютюци. И въпросната самовластница от най-ниско ниво, като вижда, че гражданите не реагират щото са заети, подобно на идиоти, да лапат мухи, се насърчава и почва да си прави каквото й скимне! Гражданите пак всичко виждат (въпросният учител всичко изнася публично, пред очите на гражданите, чрез блога си), пак мълчат и пак се надпреварват кой повече мухи може да излапа като стои с широко зинали уста! Висшестоящите инстанции нищичко не правят, щото и и те си живеят с представата, че щом насреща си имат такива заклети мухолапачи (или, иначе казано, дебили, идиоти, кретени, както искате си се наричайте!), то значи могат да си се разпищолват колкото си искат; "гражданите", с извинение, пак гледат и пак се съревновават кой повече минаващи през зиналата му уста мухи може да лапне! Е, в тия условия въпросният учител по философия и гражданско образование се вежда принуден да се бори кажи-речи съвсем сам, ако не броим двама-трима негови съидейници, от които само 1-2-ма са готови да направят нещо на дело за да го подкрепят; е, как тогава нашите властници да не се разпищолват щом като народът или демосът е зает, казахме, с тъй любимото му занимание да лапа мухи?! Сиреч, след като демосът не си изпълнява задачата, ролята, функцията, дълга, предназначението!!! Разбира се, че по тази главна причина няма как у нас да има демокрация (щом нема демос!), а значи не може да има също така и правов ред, и законност не може да има, и правосъдие не може да има, и правова държава не може да има, и справедливост не може да има, и просперитет не може да има, и отърваване от бедността няма и не може да има! Това е, дето се казва, положението. Такива като моя милост личности и граждани (оставени съвсем сами да се борят, да се опитват да вдигнат планини и пр.!) затова у нас биват предимно убивани, а знаете ли, по тази логика, кои са им истинските убийци?! И за това ли не се сещате?! Амче помислете малко де, недейте да се излагате, че сте чак толкова немощни в мисленето! Истинските убийци на такива таксидиоти като мен, дето сами се опитват нещо да направят, нещо да променят, сте пак именно вие, не някой друг!!!
Ха сега се смейте колкото си искате цял ден на написаното по-горе! И гледайте некоя муха да не успее да мине през зиналата ви уста, а пък вий да не успеете да я лапнете, да не съумеете да я фанете с езика си! Приятни занимания с мухите ви желая и днес, и много години занапред! Вие с това ваше пословично мухолапачество-мухоядство успяхте да прогоните от родината ни близо три милиона човека, които се скитат немили-недраги по широкия свят, а също така кой знае колко такива като мен сте успели да убиете, е, и мен ще убиете, спор за това няма, ний във вашите способности изобщо не се съмняваме! Толкова по този пункт. Мисля, че бях пределно ясен.
А какво можехте да промените ли?! Как иначе можехте да се държите ли? Какво можехте да правите ако не беше безразделната ви отдаденост на лапането на мухи ли? Амче и това е пределно просто, но и нещо ще ви го кажа, за да не ме обвините после, че не съм го бил казал.
Щом някой властник си науми да се разпищолва, още при първия му опит да се поразпищоли, някакъв гражданин като мене вежда и казва "Драги, тая, дето си я наумил да се поразпищолиш, просто нема да стане, нема да ти го позволя!", казва му го директно в очите. Седящите наоколо граждани, заети у Нашенско предимно с лапане на мухи, трепват в този момент, зарязват проклетото лапане на мухи и някои от тях казват: "О, да имаш много здраве и от нас да се разпищолваш, ний това нещо просто няма да ти го позволим!". Мераклията да се разпищоли, като чува тия тъй неочаквани думи, си вика: "Абе кви са тия бе, що не си лапат мухите, ами са се зафанале на мен да ми пречат да се поразпищоля малко?!" и, да допуснем, решава лекичко да се поразпищоли; таман обаче почва разпищолването си, хоп, скачат зарязалите лапането на мухи граждани и казват" "Охо, ама ти сериозно ли искаш да се поразпищолиш, а искаш ли меракът ти да пресекне мигом?!" и на оня меракът му да се разпищоли мигновено се изпарява. Ако почне да се инати, гражданите мигом го озаптяват и възпират. И идва момент, в който на мераклията да се разпищолва меракът му пресеква. Ето по този начин гражданите правят нужното да има ред и право в тяхното, примерно, училище, фирма, в техния град, в тяхната, накрая, държава. Но без да има такива съзнателни и будни граждани просто няма как да има и ред, и право, и закон, и демокрация, и просперитет, и нещо. В другите, в нормалните държави затова на управниците даже не им идва наум да се разпищолват. Но у нас, по указаната причина, управниците, властниците фактически друго не правят освен да се разпищолват, щот, казахме, гражданите си имат по-важното занимание да си лапат своите мухи...
Това исках да ви кажа. Поразфилософствах се, но сами знаете, такъв ми е обичаят. Защо го правя ли? Защото ми се ще да осъзнаете какви сте - и да се погнусите поне малко от самите себе си. Ако това почне да се случва, работите ще тръгнат към оправяне, ако обаче не се промените, нищо в свидното ни отечество няма да се промени. Аз тия дни пак ще опитам да организирам една среща на небезразлични към проблемите на образованието граждани с многоуважаемата директорка на издържаното с вашите, на данъкоплатците, училище, на която да си поговорим малко с нея и да й кажем някои така прости истини, които тя, горката, не знае. Ето, предлагам ви да се включите в нашата група. Да де, знам, че сте много заети и немате време, това го знам, знам също така, че никой нема да откликне на поканата ми да се включите в нашата група. И това го знаем. По тази причина (понеже немате време за губене, вий май и време за мислене изобщо немате?!) у нас промяна към добро нема и засега даже не се и предвижда да има. И ще продължим да затъваме...
По мое предложение ръководителят на Пловдивската обществена телевизия г-н Евгений Тодоров напиша съвсем официално писмо, с което единствената истински свободна, демократична и гражданска медия у нас кани директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" да дойде във водено от него предаване и да разкаже на жадните за истината граждани своята позиция по тъй често поставяния (от моя милост) пред зрителите казус в това училище. Мина доста време откак това писмо беше изпратено. Отзвук май никакъв няма. (Вчера се срещнах с г-н Тодоров, той нищо не каза, ако имаше някакъв отзив, убеден съм, щеше да ме информира, но щом нищо не каза, значи си правя извода, че отзив няма, а директорката най-вероятно мълчи!) Директорката значи мълчи, а знаете ли какво показва нейното мълчание? Аз много пъти съм ви казвал, че мълчанието също говори и казва, и то много неща, вие явно не ми повярвахте, ето сега хубав въпрос: какво в случая ни казва нейното мълчание? Сами дали ще се досетите или аз пак трябва да ви го кажа, и то съвсем директно? Хайде, от мен да мине, ще ви го кажа аз, пък вий ме поправете ако нещо бъркам; та мълчанието на Стоянка Анастасова, директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" казва ето какво:
- Хахахаха! Как ли пък не?! Разбира се, че няма да дойда да говоря във вашата телевизия и то особено пък по тази повод! Не, няма да дойда! Защото за мен вашата проклета демокрация е нещо, върху което плюя без да ми мигне окото! Зрителите били искали да знаят аз как виждам нещата! Майната им на зрителите! Не ми пука за тях! За мен единствено важни са моите началници! Мнението само на началниците ме интересува. Щом началниците ми са доволни от мен и не ми казват нищичко по повод на моето разпищолване, значи са доволни от мен! Значи затова и ме държат още на поста ми! А какво мислите вий, гражданите, мен изобщо не ме вълнува! И не ми пука изобщо за това какво мислите вий, гражданите! Щото от вас нищичко не зависи. Всичко зависи само от властта! А властта е изцяло наша! Ще си правим каквото искаме! Ще си се разпищолваме колкото си искаме! Нищо не може да ни спре! Ний сме законът, ний сме правдата, ний сме всичко!
И прочие. Не мога точно да опиша с думи какво говори тъй многозначителното мълчание на въпросната госпожа другарка, но предполагам, че нещо такова се върти в нейната тъй умна главица. Ако нещо бъркам, тя има пълната възможност да ме опровергае. Но това става с думи, нали така?! Не с мълчание. Който мълчи, той рискува всички да тълкуват мълчанието му както си искат. А щом е на длъжност, плащана с пари на данъкоплатеца, такъв просто нема право да мълчи. Но това важи за нормалните държави. Ние не сме от тях. У нас затова това нещо не важи. У нас властващите могат да си правят каквото им скимне по указаните по-горе причини.
Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Ще се видим днес в предаването "На Агората...", което почва от 11 часа. Живот и здраве да е само де. Казвам това последното щото вчера от прекомерните вълнения преди и по време на заседанието в Съдебната палата имах доста сериозни сърдечни проблеми, сърцето ми би така буйно и хаотично, че е цяло чудо, че изобщо се довлякох след това до Пловдив. Но някак сърцето ми, засега, издържа. Не се знае докога ще е така обаче. Чер гологан обикновено не се губи, така е, но нищо не пречи и да се загуби в един момент...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Влакът и хлябът...

Пътувам за София с най-ранния пътнически влак от Пловдив. Приятно съм изненадан от съвсем европейската обстановка в него. Много години не бях ползвал услугите на БДЖ. Ето един пример за това как европейските фондове са променили из основи ситуацията - към добро. Ако успеем да променим в същата посока и своя манталитет, т.е. ако и в мисленето и поведението си станем европейци, просперитета и цялостния поврат в живота са ни в кърпа вързани...



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Денят на правдата голяма дойде!!!

Приятно гледане, приятни размисли!


Делото е по моя казус, по казуса около моето опраскване-уволнение. Заповядайте!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Що е асертивност?

Източник

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Отново съм с ученици...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Първата реакция на българска институция по повод на инициативата за смяна на паметника на окупатора Альоша с паметник на Апостола на свободата

Из: Кой е първият входящ номер за инициативата смяна лика на паметника "Альоша" с лика на Васил Левски?
Здравейте, читатели на блога ми! Сигурно си чудите защо ви споделям тази информация. Информацията ви я споделям, защото на 8.02.2019 г. изпратихме група граждани имейл адрес до Президента, Министър-председателя, Председателя на Народното събрание и Кмета на гр. Пловдив в идеята да сменим лика на паметника "Альоша" с лик и да се превърне в паметник на Апостола на свободата Васил Левски. По този повод в писмото бяхме написали като получат писмото да ни изпратят входящият номер. Днес получих имейл от първата българска институция, която за сега само тя го е видяла писмото. ( Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Имах щастието да ме сполети съдба, почти аналогична като тази любимия ми учител Сократ

Публикацията ми от вчера под заглавие Покана за участие в международна научна конференция в Киев си позволих да я разпратя до университетите (факултетите) и институтите към БАН, чиито профил по моя преценка е близък до тематиката на конференцията, с надеждата, че учени или студенти (докторанти) ще се заинтересуват и ще участват в нея. Получих първия отклик на своята инициатива, това е писмо от моя приятел и колега (състудент от университета в Санкт-Петербург навремето), който сега е професор в бившия Философски институт към БАН (сега се нарича Институт за изследване на обществата и знанието) Стефан Пенов; ето какво ми пише той, а по-долу е моят отговор до него:
Привет, Ангеле! Мога да поставя въпроса за обсъждане в Катедрата по философия на религията. Обаче моят стар приятел Ангел Грънчаров се забърква в геополитическите игри и още повече в религиозните институции и интриги. А това се прави с ресурси и со знанием дела. Не се прави с емоции или от субективна гледна точка. Опасно е дори да се лети над Украйна... Камо ли да се ходи там!? Все пак благодаря за вниманието. Колкото мразя комунизма, толкова презирам инатливата и глупава русофобия! Русия е готова за XXII век, а ние сме още в XX век. САЩ пък си гледат интереса и търсят наивници за да ги прецакват.
Поздрави и хубави пожелания!
Проф.дфн Ст.Пенов
Моят отговор:
Здравей, Стефане, стари приятелю!
Ще ти бъда благодарен ако съобщиш на колегите си за конференцията. Тя не е политическа, а тематиката й е хубава, точно отговаря на профила на вашата катедра. Може да се участва в конференцията и само с тезиси, без да се ходи в Киев, един вид задочно. И тезисното изложение ще бъде публикувано в сборника на конференцията, а самия доклад, по желание на автора, в международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, което издаваме заедно с украинските колеги.
Стефане, аз не съм русофоб, не мога да мразя нито руснаците, нито Русия. Но аз съм противник на руския империализъм и на путинизма като негов носител в момента, който прави доста мръсотии и на България, и на нас, българите, пречи ни да се ползваме от плодовете на свободата (знаеш какви мерзости правят ченгетата от ДС, които са под команда на руските си господари!). Затова съм принципен противник на домогванията на руския империализъм да получи реванш и отново да натика България в своята орбита. В тази битка аз заставам твърдо зад интересите на България, не зад интересите на руските империалисти, сиреч, на путинците. Вярвам, че като българин България за теб също има приоритет - пред интереса на руския империализъм, който, както виждаме, прави идиотщина след идиотщина (и по тази причина обърна срещу себе си не само Украйна, но и целия цивилизован свят!).
В сряда, от 9.00 часа, в Съдебната палата в София ще се застои заключителното заседание по делото във Върховния Касационен съд, с което директорката на училището поиска да бъде касирано Решението на Окръжен съд в Пловдив, с което заповедта й за моето уволнение беше отменена. За мен това дело има решаващо значение. Ако съдът се произнесе в нейна полза, то аз завинаги ще бъда лишен от преподавателски права, няма да имам право да упражнявам учителстването по философия. Ето ти един малък пример за това докъде са способни да стигнат гербовашките комунисти в своята ненавист към ония, които са по-различни от тях. Защото не е тайна, че мен ме уволняват по чисто политически причини. Тъй че ако искаш, може да дойдеш в съдебната зала, заседанието е напълно открито. С мен другарите се гаврят по досущ същия начин, по който навремето подобни на тях са се погаврили с нашия общ учител Сократ. Имах щастието да ме сполети съдба, почти същата като любимия ни общ учител. Защото ако ми бъдат отнети преподавателските права (по съдебен ред), то това ще бъде равностойно на убиването ми. Без философията аз не мога да живея, а и изпитанията от последните години сериозно увредиха здравето ми. Същинска загадка е как въпреки преживяното аз още съм жив. Бог изглежда все още ми дарява живот, така да се рече, а с каква цел - за мен това е загадка.
Бъди здрав! Ще се радвам обаче в сряда да се видим и да си поговорим на чашка чай или кафе, приятелю!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Нова жалба до компетентните органи по повод на някои последни странности в дейността на ръководния екип на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"

По повод на отговора от името на г-жа Началника на РУ, който получих наскоро (виж: РУО-Пловдив за сетен път зае чисто Матросовска позиция ) и във връзка с проведената още по-наскоро процедура за избор на нов учител по философия в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ми се налага да реагирам, тъй като се натрупаха доста интересни и спорни, представляващи интерес за един по-смислен дебат въпроси; ето в тази връзка новата ми жалба, адресирана пак до г-жа Киркова, а също така и до г-н Министъра на образованието и науката:
До доц. д-р инж. Десислав Балев, Председател на Обществения съвет на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивДо г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДо доц. д-р Ана Джумалиева – председател на КЗДДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ЖАЛБА
от Ангел Иванов Грънчаров, кандидат за учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"
Уважаема госпожо Началник,Уважаеми господин Министър,Уважаема госпожо Председател,
Тия дни получих Ваш отговор Изх. № АД-02-92/06.02.2019 г., в който заявявате, че нищо в моята жалба не било основателно, и, респективно, всичко в проведената в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" процедура за учител по философия било, тъй да се рече, не само перфектно, но дори и бляскаво, можещо един вид да служи за образец и идеален пример за следване не само от директорите на другите училища, но и за бъдните поколения за много години напред! В тази връзка, чини ми се, е крайно време да предложите тъй опитната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" не само да бъде назначена на поста си поне пожизнено, но и да бъде наградена с възможно най-високите министерски и държавни отличия. Въпреки неудобството ми, си позволявам да направя тази толкова разумна и справедлива констатация – в тъй очертания от отговора Ви контекст. Ще се радвам многоуважаемият г-н Министър да си направи съответните организационни и прочие изводи.Да, обаче в тази идилична картина се появиха нови и нови проблеми във връзка с второто овакантило се в този същия януарски месец място за учител по философия в тъй славната пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин". Този път многоуважаемата г-жа директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", предполагаме, си беше взела поука от предишната ни жалба и не беше обявила овакантяването на това учителско място по тъй скришен и конспиративен начин, което даде възможността и доказан злодей като мен да си подаде документите за участие. Разбира се, и този път конспирацията беше на ниво, спор за това няма. Примерно се проведе тъй добре организирана скришна процедура, при която, да речем, никой от кандидатствалите не можа да разбере колко изобщо кандидати е имало за това място (допуснатите до "събеседване" кандидати бяха викани в различни часове, с оглед да не се срещнат и евентуално някой от тях да добие някаква представа за конкуренцията си!). По тази причина възниква и първото ми питане до Вас:
1.) На основание на какви нормативни и процедуроопределящи документи се базира тази новаторска инициатива на г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", благодарение на която никой не може да каже колко кандидати изобщо се явиха на туй "събеседване"?
Ние живеем във времена, в които не вярвам шпионските служби на вражеските държави да са толкова силно заинтересовани да научат нашите тъй стриктно пазени секрети, та е интересно да се знае какъв е смисълът на тази тайнственост?! Щото ние, кандидатите за учителско място по философия, като разумни същества, можем на това основание да си направим логичния извод, че въпросната конспиративност чисто и просто удостоверява намерението на тъй тайнствено държащата се директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" да назначи на това работно място толкова неподходяща личност (имаща обаче несъмненото предимство да разполага със съответните връзки, примерно, най-вече от чисто политически или поне от роднински характер!), че сама се срамува от възможността другите кандидати да заподозрат кого директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" изобщо възнамерява да назначи на тъй апетитната, тъй да се рече, учителска длъжност. От само себе си се разбира, че ако липсваше такава една излишна тайнственост, т.е. ако процедурата беше напълно прозрачна, тогава и нямаше изобщо да се появяват такива излишни питания.
На второ място възникват и куп въпроси по начина, по който се проведе самият основен елемент от процедурата, наречена "събеседване"; примерно тези:
2.) На какво основание и по каква причина в комисията, провеждаща "събеседване" за избор на учител по хуманитарна дисциплина бяха включени две дами с инженерно образование, които, предполага се, хал-хабер си нямат що е това философия и какви са спецификите на обучението на младите по философия?
Ще бъда много щастлив да ми дадете що-годе смислен или поне остроумен отговор и на този въпрос, който силно ме вълнува, особено в контекста на това, че тези две дами по-специално твърде много се изявиха в съдебните процеси, които на моя скромна милост се наложи да водя по повод на заповедите за моите тъй епични уволнения от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", те бяха привлечени или служебно командировани от директорката да бъдат (лъже)свидетелки по моите дела, което, както и да го погледне човек, показва тяхната крайна необективност особено що се отнася до преценката на моите качества да заема съответната длъжност. Още по този пункт "обективността" и "незаинтересоваността" на уважаемото жури за избор на учител по философия в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" отива, тъй да се рече, по дяволите. Възниква и още един въпрос:
3.) На какви разумни основания в комисията именно като председателстващ се изявяваше младият педагогическия съветник на училището г-н Илия Маринчешки, който освен че беше още по-активен от въпросните дами-инженерки в "свидетелстването" по моите съдебни дела има, тъй да се рече, и неоценими безспорни заслуги в подготовката и на двете ми опрасквания (пардон, уволнения), което, както и да го погледне човек, показва неговата крещяща, така да се рече, необективност най-вече що се отнася до обективната оценка на моите качества като кандидат за това учителско място?
Четвъртата, пардон, третата дама в комисията беше една съвсем млада госпожица или госпожа, която, въпреки усилията ми, не можах да разбера дали не е новата преподавателка по философия, по неизвестни за мен (тайнствени и вероятно дори мистични) причини тя стоически издържа на натиска ми да изчопля от нея такава една строго секретна информация, но по този повод възниква и моят четвърти въпрос към Вас, многоуважаема г-жо Киркова:
4.) Дали тайнствената трета, съвсем млада дама не е все пак новата преподавателка по философия, т.е. имаше ли в комисията по подбор на кандидатите за учител по философия поне едно лице, което да беше що-годе компетентно по въпроса какво е това философия и как тя следва да се преподава на младите хора, на учениците от нашето училище?
Ще се радвам, уважаема г-жо Киркова, да ми дадете що-годе понятен отговор и на този тъй силно заинтригувал ме въпрос. А следващият ми въпрос, логично, няма начин да не е този:
5.) Защо директорката на тъй славната пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" вече цяла седмица държи в пълна тайна резултатите от т.н. класиране на кандидатите, ето, аз съм участвал в тази процедура, но нищичко не знам, липсва какъвто и да е протокол, поставен на публично място, както това се прави в другите училища, никой нищо не знае не само относно това колко изобщо са били кандидатите, явили се на събеседване за това учителско място, нито кой от тях е показал такива завидни (обективно) качества и предимства, че е станал безспорен фаворит (на директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" най-вече), не знаем също кой от кандидатите е на второ място, т.е. е резерва за назначение в случай че спечелилият кандидат се откаже или бъде възпрепятстван от тъй мощните природни и социални сили да заеме своето място и прочие?!
Пак напомням, че такава една прекомерна тайнственост и загадъчност, такава една превелика конспиративност и секретност дава почва за покълването и разцъфтяването на какви ли не слухове, хипотези, теории и прочие, което още повече трови и без това твърде отровената психологическа и нравствена атмосфера в многострадалната пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин".
Между другото се налага да отбележа и това, че тъй "компетентната" комисия на мен специално има добрината да ми зададе предимно някои откровено тъпи, с извинение, въпроси, за което аз вече имах възможността да пиша, по тази причина просто прилагам написаното там и тук, моля то да се смята за органична част от настоящата ми жалба: виж:  Да преклоним глава пред непреклонната творческа гениалност на великия майстор, сътворил толкова изтънчената подигравка, тъй невероятната гавра! . По този пункт аз бих си позволил сега да формулирам примерно ето този въпрос:
6.) Дават ли си сметка многоуважаемите директорки на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", имам предвид г-жа Милева и г-жа Анастасова, че с тъй укоримото си в нравствено отношение поведение позорят не само самите себе си, но и петнят имиджа на ръководеното от тях учебно, образователно, възпитателно и спомагащо за личностното формиране на младите заведение?!
От което необходимо възниква и следния въпрос:
7.) Поне Вие, уважаема госпожо Киркова, и поне Вие, уважаеми г-н Министър, съзнавате ли същото това, ако подведомствените Ви служителки на тъй почетната и отговорна ръководна длъжност не са в състояние да го осъзнаят?!
И на тази база възниква още един неизбежен въпрос:
8.) Кога, според горното, ще направите тъй необходимия и с желязна логика следващ от него организационен извод?!
Уважаема госпожо Началник,Уважаеми господин Министър,Уважаема госпожо Председател,
Уведомявам Ви, че само след два дни, на 13 февруари, в София ще се проведе открито заседание на Върховния Касационен съд, на което най-накрая ще се реши окончателно съдебния казус около моето второ опраскване-уволнение от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин". В тази връзка и съобразно очертания в тази моя поредна жалба контекст си позволявам да Ви цитирам тук  Моето обръщение към многоуважаемите върховни съдии – към блюстителите на правдолюбивото правосъдие , това е моята Защитна реч, която си приготвих за да я произнеса или внеса на предстоящото заседание. Моля съдържанието на тази моя реч, което е относимо към изложеното в тази поредна жалба, да бъде сметнато също като органична и неделима част от нея.
Уважаеми г-н Председател на Обществения съвет на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин",
Понеже тъй стоически мълчите и нищичко не казвате по повод на моите многократни обръщения към Вас, в моето съзнание се зароди подозрението, че многоуважаемата г-жа Анастасова, директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", най-вероятно крие адресираните до Вас лично документи. Това, по представите на що-годе имащата правна култура част на прогресивното човечество, означава не по-малко и не повече от извършването на тежко документно престъпление (предвид Вашите отговорности в училището ни). Моля да ми отговорите по този именно пункт, с помощта на уважаемата г-жа Киркова (или дори чрез нея), ето и точната формулировка на този мой въпрос специално към Вас:
9.) Получихте ли всички адресирани до Вас документи, написани от мен, има ли документи, които г-жа Анастасова е скрила от Вас, как си обяснявате това поведение на един ръководител не на някакво друго, а именно на учебно, образователно, възпитателно и спомагащо за личностното формиране на младите заведение?!
Към г-жа Председателя на КЗД имам един въпрос само:
10.) Уважаема г-жо Джумалиева, заслужава ли си да подавам нова жалба в КЗД и по този случай след като липсва Решение дори и по Преписката чак от далечната 2014 г., която се гледа в ръководения от Вас орган, ето, вече шести месец след последното заседание на разгледалия я състав тя още не е завършена, не е приключена с Решение?! Каква ли е тази толкова мистична причина Петчленният състав на КЗД да е така затруднен да излезе с Решение цели шест месеца?! Има ли някакви срокове, в които решенията на КЗД следва да излизат след приключването на преписките?!
Благодаря Ви за вниманието, ще се радвам да получа наистина пълноценни в смислово и дори в ценностно отношение отговори на поставените в тази моя поредна жалба въпроси!
11 февруари 2019 г.Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Бог да прости починалите ни близки хора - времето минава, мъката не спира!

11 февруари 2014 г.: Тържество или честване в Долна баня; на снимката крайната в дясно е моята майка...
Коментар от днес: Спомени, спомени... а някои най-близки ни хора вече ги няма (на този свят)... тъжна работа! (Почина миналата година и бай Георги Гаджанов, рожденикът от снимката - Бог да го прости!)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.