Защо у нас промяна към добро няма - и засега даже не се и предвижда да има?

Мой бивш ученик, който завърши право (имам неколцина такива, с които поддържам връзка чрез Мрежата), ме е попитал снощи: "Как мина днес, г-н Грънчаров?", въпреки че аз още вчера написах на страницата си във Фейсбук ето това:


Но очевидно че за него (пък и за други приятели) това не е достатъчно, явно искат да разкажа подробности. Ще го сторя сега. А ето какво, прочее, са писали Иванка Топалова-Асса и Жак Асса под горното съобщение:
Ще стискаме палци още един месец! Все още сме оптимисти и вярваме в приказките, в които справедливостта е винаги победител! Надяваме се, че понякога те се претворяват и в живота! В църквите сме виждали икони на Св. Георги Победител!
Та решавам да разкажа повече за случилото се вчера в Храма на правосъдието; ще ми се да вярвам, че той също така е и Храм на правдата - и на справедливостта! Аз лично с трепет пристъпвам винаги тази внушителна сграда, построена от предците ни, които с нейната монументалност очевидно са искали да покажат, че желаят държавата ни за вечни времена да е стъпила именно върху така здравите основи на правото, на закона, на истинското правосъдие. Но понеже веднъж вече преживях разочарование в тази именно сграда, изобщо не смея да съм оптимист. След заседанието поговорихме с моя адвокат г-н Тодор Димов, той си тръгна по други свои дела, аз пък се отбих в другия, в Божия храм, ето, вътре, като се обърнах с молитва към Бога и особено като чух едно много трогателно изпълнение на "Отче наш" от певеца в Храма, се развълнувах така, че си позволих да споделя емоцията си с вас:


Още няколко думи за станалото в съдебната зала. То наистина почти няма какво да се пише - защото делото свърши за много кратко време. Моята опонентка дойде в залата лично заедно с нова адвокатка; моят пък адвокат е много представителен, той е с голяма брада и доста прилича на Христо Ботев; двамата адвокати накратко казаха тезите си, проведоха нещо като кратък дебат; когато съдия Борислав Белазелков се обърна към опонентката ми и я попита иска ли нещо да каже, тя отвърна "Не!", аз обаче се възползвах и казах няколко изречения, с които изразих недоумението си, че един и същ състав на ТЕЛК веднъж (при поискване от директорката на разрешение да ме опраска или уволни) казва, че евентуално уволнение ще се отрази на здравето ми е ще доведе до "личностова дезадаптация", но кратко време след това казва противоположното, а именно, че евентуално уволнение изобщо нямало да се отрази на здравето ми; заявих, че е крайно интригуващо такова едно поведение на ТЕЛК. Разбира се, на заседанието изобщо не беше повдигана истински важната тема, а се обсъждаше темата за процедурното нарушение, заради което Окръжен съд в Пловдив отмени заповедта за уволнението ми. По тази причина когато разбрах, че Председателят закрива делото, аз помолих да приложа в писмен вид своята "защитна реч", казах, че това е нещо като пледоария, съдията я прие, разлисти я (тя се състои от 4 листа) и я подаде на колегата си да я сложи в делото. Това беше, сега наистина в срок до 1 месец се очаква излизане на окончателно, на неподлежащо вече на обжалване съдебно решение. Започва ново голямо чакане. Но аз лично по този пункт, след размисъл тази нощ (събудих се по едно време и повече не можах да заспя!), си изработих следната стратегия по въпроса, тъй да се рече.
Не мога да преценя точно кой от двата варианта за изход от това дело за мен лично е по-добрият. Ако, да допуснем, съдът присъди делото в моя полза и ме върне на работа, това означава, че директорката тогава обезателно ще изпълни заканата си и пак ще ме уволни (!!!), което за мен лично означава, че ще прояви пълна безвкусица, т.е. ще покаже, че съвсем й липсва въображение; на мен, разбира се, трети път не ми се минава пак по същия път, пак дела, пак безработица, пак мизерно съществуване без каквито и да било средства, това вече го преживях два пъти, трети път да го преживявам изобщо не ми е интересно. Затова, колкото и странно да ви прозвучи, за мен по-голям смисъл има да... загубя делото във ВКС и по този начин казусът ми да бъди изнесен най-сетне на ниво Европейски съд за защита на правата на човека, защото моят казус е пример за крещящата безотговорност на висшестоящите държавни инстанции, на висшестоящите длъжностни лица (РИО, Министър на образованието и науката, Комисия за защита от дискриминация, омбудсман, национални съдебни органи, ТЕЛК и НЕЛК, Инспекция по труда и пр.), които въплъщават или ръководят тия инстанции спрямо тъй екстравагантния политически мотивиран административен произвол, който си позволи директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Разбира се, че всичките тия органи можеха лесно да озаптят склонностите й, да направят нужното за да я принудят да се откаже от табиета си да взема решения, продиктувани от личната й ненавист и от ценностната (идеологическата) й заслепеност, те обаче не сториха това, което са длъжни да сторят, от което съдим, че тя действаше ако не по тяхна повеля, то поне с тяхното насърчение. Стигнахме в крайна сметка до абсурдното положение цяла една поредица от държавни органи, които са призвани да си взаимодействат, за да има някакъв що-годе приемлив правен ред, да си обединят силите, действайки против един човек, против една своя жертва, в случая един учител, чиито единствен грях е, че се опитва в ужасните условия на крещящия произвол да си изпълнява съвестно дълга! Тъй че по-благодатен, по-подходящ случай от моя за Съда в Страсбург едва ли може да има, ето по тази причина, излиза, съм съдбовно заинтересован казусът ми да бъде изнесен за решаване на такова едно европейско ниво. Където именно може да бъде решен кардинално. Разбира се дори и да има едно решение на европейско ниво, то работите у нас няма да се оправят дори и след това, а главната причина за това наистина плачевно положение на работите в свидното ни отечество знаете ли коя е, драги и уважаеми дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?! Не се сещате коя е главната причина ли? Ох, милите, те не се сещат, моля ви се?! Добре, ще ви е кажа в такъв случай аз:
Главната причина сте вие самите, скъпи мои съграждани, сънародници, вие, родителите на моите ученици, вие, моите ученици (за тия повече от 30 години аз съм имал много хиляди ученици!), вие, моите читатели (хиляди екземпляри на моите книги и списания са продадени за тия години, хиляди са и читателите на моя блог всеки ден!), да, всички вие сте главната причина за това, че тия крещящи безобразия и беззакония на овластените лица у нас изобщо са възможни. Ще кажете, разбира се: как така ние пък да сме виновни, откъде-накъде?! Ами ще ви обясня, твърде просто е за разбиране, ала вие се инатите да го разберете и признаете. Ще ви го кажа пределно ясно, белким най-после ме разберете.
Моят пример е потресаващо прост и потресаващо ясен. Някаква директорка на училище си има изцяло погрешната представа, че щом има власт, то може да си прави каквото й скимне. Един учител по философия и по гражданско образование (той години наред преподава и предмета философия на правото, има написано свое учебно помагало по този предмет, също така и няколко книги също е написал по същата тема), та значи има един учител, който знае колко много се е объркала въпросната властница и прави отчаяни усилия да й покаже, че така, както тя си мисли, не може да се прави. Опитва се да й каже и покаже, че дори и у нас е време да имаме лукса, наречен демокрация, от който произлиза, че законът важи за всички, че не може като си на власт да се разпищолваш, напротив, значително по-трудно е, щото ГРАЖДАНИТЕ всичко виждат и мигновено ще те поставят на мястото само даже ако си помислиш да се разпищолваш; да, ама не, у нас т.н граждани масово стоят, гледат безобразията и... лапа мухи, сиреч, нищичко не правят, сякаш са изпаднали в някакво малоумие и безволие, не реагират изобщо, сякаш са вече не човеци, не и граждани, а сякаш са станали нещо като... вещи, като предмети! Мълчат, иначе казано, като кютюци. И въпросната самовластница от най-ниско ниво, като вижда, че гражданите не реагират щото са заети, подобно на идиоти, да лапат мухи, се насърчава и почва да си прави каквото й скимне! Гражданите пак всичко виждат (въпросният учител всичко изнася публично, пред очите на гражданите, чрез блога си), пак мълчат и пак се надпреварват кой повече мухи може да излапа като стои с широко зинали уста! Висшестоящите инстанции нищичко не правят, щото и и те си живеят с представата, че щом насреща си имат такива заклети мухолапачи (или, иначе казано, дебили, идиоти, кретени, както искате си се наричайте!), то значи могат да си се разпищолват колкото си искат; "гражданите", с извинение, пак гледат и пак се съревновават кой повече минаващи през зиналата му уста мухи може да лапне! Е, в тия условия въпросният учител по философия и гражданско образование се вежда принуден да се бори кажи-речи съвсем сам, ако не броим двама-трима негови съидейници, от които само 1-2-ма са готови да направят нещо на дело за да го подкрепят; е, как тогава нашите властници да не се разпищолват щом като народът или демосът е зает, казахме, с тъй любимото му занимание да лапа мухи?! Сиреч, след като демосът не си изпълнява задачата, ролята, функцията, дълга, предназначението!!! Разбира се, че по тази главна причина няма как у нас да има демокрация (щом нема демос!), а значи не може да има също така и правов ред, и законност не може да има, и правосъдие не може да има, и правова държава не може да има, и справедливост не може да има, и просперитет не може да има, и отърваване от бедността няма и не може да има! Това е, дето се казва, положението. Такива като моя милост личности и граждани (оставени съвсем сами да се борят, да се опитват да вдигнат планини и пр.!) затова у нас биват предимно убивани, а знаете ли, по тази логика, кои са им истинските убийци?! И за това ли не се сещате?! Амче помислете малко де, недейте да се излагате, че сте чак толкова немощни в мисленето! Истинските убийци на такива таксидиоти като мен, дето сами се опитват нещо да направят, нещо да променят, сте пак именно вие, не някой друг!!!
Ха сега се смейте колкото си искате цял ден на написаното по-горе! И гледайте некоя муха да не успее да мине през зиналата ви уста, а пък вий да не успеете да я лапнете, да не съумеете да я фанете с езика си! Приятни занимания с мухите ви желая и днес, и много години занапред! Вие с това ваше пословично мухолапачество-мухоядство успяхте да прогоните от родината ни близо три милиона човека, които се скитат немили-недраги по широкия свят, а също така кой знае колко такива като мен сте успели да убиете, е, и мен ще убиете, спор за това няма, ний във вашите способности изобщо не се съмняваме! Толкова по този пункт. Мисля, че бях пределно ясен.
А какво можехте да промените ли?! Как иначе можехте да се държите ли? Какво можехте да правите ако не беше безразделната ви отдаденост на лапането на мухи ли? Амче и това е пределно просто, но и нещо ще ви го кажа, за да не ме обвините после, че не съм го бил казал.
Щом някой властник си науми да се разпищолва, още при първия му опит да се поразпищоли, някакъв гражданин като мене вежда и казва "Драги, тая, дето си я наумил да се поразпищолиш, просто нема да стане, нема да ти го позволя!", казва му го директно в очите. Седящите наоколо граждани, заети у Нашенско предимно с лапане на мухи, трепват в този момент, зарязват проклетото лапане на мухи и някои от тях казват: "О, да имаш много здраве и от нас да се разпищолваш, ний това нещо просто няма да ти го позволим!". Мераклията да се разпищоли, като чува тия тъй неочаквани думи, си вика: "Абе кви са тия бе, що не си лапат мухите, ами са се зафанале на мен да ми пречат да се поразпищоля малко?!" и, да допуснем, решава лекичко да се поразпищоли; таман обаче почва разпищолването си, хоп, скачат зарязалите лапането на мухи граждани и казват" "Охо, ама ти сериозно ли искаш да се поразпищолиш, а искаш ли меракът ти да пресекне мигом?!" и на оня меракът му да се разпищоли мигновено се изпарява. Ако почне да се инати, гражданите мигом го озаптяват и възпират. И идва момент, в който на мераклията да се разпищолва меракът му пресеква. Ето по този начин гражданите правят нужното да има ред и право в тяхното, примерно, училище, фирма, в техния град, в тяхната, накрая, държава. Но без да има такива съзнателни и будни граждани просто няма как да има и ред, и право, и закон, и демокрация, и просперитет, и нещо. В другите, в нормалните държави затова на управниците даже не им идва наум да се разпищолват. Но у нас, по указаната причина, управниците, властниците фактически друго не правят освен да се разпищолват, щот, казахме, гражданите си имат по-важното занимание да си лапат своите мухи...
Това исках да ви кажа. Поразфилософствах се, но сами знаете, такъв ми е обичаят. Защо го правя ли? Защото ми се ще да осъзнаете какви сте - и да се погнусите поне малко от самите себе си. Ако това почне да се случва, работите ще тръгнат към оправяне, ако обаче не се промените, нищо в свидното ни отечество няма да се промени. Аз тия дни пак ще опитам да организирам една среща на небезразлични към проблемите на образованието граждани с многоуважаемата директорка на издържаното с вашите, на данъкоплатците, училище, на която да си поговорим малко с нея и да й кажем някои така прости истини, които тя, горката, не знае. Ето, предлагам ви да се включите в нашата група. Да де, знам, че сте много заети и немате време, това го знам, знам също така, че никой нема да откликне на поканата ми да се включите в нашата група. И това го знаем. По тази причина (понеже немате време за губене, вий май и време за мислене изобщо немате?!) у нас промяна към добро нема и засега даже не се и предвижда да има. И ще продължим да затъваме...
По мое предложение ръководителят на Пловдивската обществена телевизия г-н Евгений Тодоров напиша съвсем официално писмо, с което единствената истински свободна, демократична и гражданска медия у нас кани директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" да дойде във водено от него предаване и да разкаже на жадните за истината граждани своята позиция по тъй често поставяния (от моя милост) пред зрителите казус в това училище. Мина доста време откак това писмо беше изпратено. Отзвук май никакъв няма. (Вчера се срещнах с г-н Тодоров, той нищо не каза, ако имаше някакъв отзив, убеден съм, щеше да ме информира, но щом нищо не каза, значи си правя извода, че отзив няма, а директорката най-вероятно мълчи!) Директорката значи мълчи, а знаете ли какво показва нейното мълчание? Аз много пъти съм ви казвал, че мълчанието също говори и казва, и то много неща, вие явно не ми повярвахте, ето сега хубав въпрос: какво в случая ни казва нейното мълчание? Сами дали ще се досетите или аз пак трябва да ви го кажа, и то съвсем директно? Хайде, от мен да мине, ще ви го кажа аз, пък вий ме поправете ако нещо бъркам; та мълчанието на Стоянка Анастасова, директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" казва ето какво:
- Хахахаха! Как ли пък не?! Разбира се, че няма да дойда да говоря във вашата телевизия и то особено пък по тази повод! Не, няма да дойда! Защото за мен вашата проклета демокрация е нещо, върху което плюя без да ми мигне окото! Зрителите били искали да знаят аз как виждам нещата! Майната им на зрителите! Не ми пука за тях! За мен единствено важни са моите началници! Мнението само на началниците ме интересува. Щом началниците ми са доволни от мен и не ми казват нищичко по повод на моето разпищолване, значи са доволни от мен! Значи затова и ме държат още на поста ми! А какво мислите вий, гражданите, мен изобщо не ме вълнува! И не ми пука изобщо за това какво мислите вий, гражданите! Щото от вас нищичко не зависи. Всичко зависи само от властта! А властта е изцяло наша! Ще си правим каквото искаме! Ще си се разпищолваме колкото си искаме! Нищо не може да ни спре! Ний сме законът, ний сме правдата, ний сме всичко!
И прочие. Не мога точно да опиша с думи какво говори тъй многозначителното мълчание на въпросната госпожа другарка, но предполагам, че нещо такова се върти в нейната тъй умна главица. Ако нещо бъркам, тя има пълната възможност да ме опровергае. Но това става с думи, нали така?! Не с мълчание. Който мълчи, той рискува всички да тълкуват мълчанието му както си искат. А щом е на длъжност, плащана с пари на данъкоплатеца, такъв просто нема право да мълчи. Но това важи за нормалните държави. Ние не сме от тях. У нас затова това нещо не важи. У нас властващите могат да си правят каквото им скимне по указаните по-горе причини.
Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Ще се видим днес в предаването "На Агората...", което почва от 11 часа. Живот и здраве да е само де. Казвам това последното щото вчера от прекомерните вълнения преди и по време на заседанието в Съдебната палата имах доста сериозни сърдечни проблеми, сърцето ми би така буйно и хаотично, че е цяло чудо, че изобщо се довлякох след това до Пловдив. Но някак сърцето ми, засега, издържа. Не се знае докога ще е така обаче. Чер гологан обикновено не се губи, така е, но нищо не пречи и да се загуби в един момент...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)