Ангел Грънчаров's Blog, page 969

Ще направим промяната ние, немалодушните учители-нестрахливци и учениците, загрижени за бъдещето си!

Ето какво си казахме на едно място с дежурната по блог другарка, която пак се обади да ми каже как било "правилно" да се държа в качеството ми на учител по философия в гр. Брезово този път; понеже проблемът, който започнахме да обсъждаме, е важен, публикувам отделно началото на разговора ни:
Анонимен каза: Ако не спазвате по програмата да преподавате ще ви съкратят пак.Преподавайте си по учебника,а не измислени теми и нова ваша философия.
Ангел Грънчаров каза: Няма да стане. За мен е водещ интереса на учениците. С учениците си ще решаваме кои теми да обсъждаме. Ние ще решаваме, ние ще си правим програмата. Този е верният, разумният, модерният подход. Системата е катастрофирала и резултатите от обучението по нейните правила са плачевни. Това ни дава право да ги променяме. И законът дори ни дава тази възможност. Но само тесногръдите бюрократи си присвояват незаконни пълномощия и като Вас казват: не може. Може. Но се иска учителите да не са мижитурки. Ето, ние ще променим господстващия манталитет. Ще направим промяната ние, немалодушните учители-нестрахливци и учениците. И властващите бюрократи ще се видят принудени да признаят иновацията ни. "Всичко разумно е десйтвително и всичко действително е разумно!" - думи на философа Хегел. Сфащате ли защо така говори Хегел, другарко?
Между другото вчера отново запитах новите си ученици, зададох им ето този простичък въпрос: "Бихте ли ми казали, всеки за себе си, със свои думи, както го е разбрал, онова нещо, онази проста истина, която успяхте да откриете, да осъзнаете в обучението си по философия до този момент?", а учениците отново масово мълчаха, ала се замислиха. И ми отговориха много интересни неща. В общи линии отговорът им се свеждаше до следното:
- Интересно, господине, но не можем да кажем такава една "проста истина". Ние общо взето си учим урока, който помним само докато ни изпитат, а след това всичко забравяме, нищо не остава в главата ни. Ето, сега се напъваме да си спомним нещо, ала в главата ни няма нищо. Щом са ни изпитали, щом сме си получили оценката, след това всичко забравяме. А Вие другояче ни питате. Ето, не можем да кажем такава истина, за жалост.
Давате ли си сметка какво значи това? Опитайте се да разберете, да откриете сами. В съзнанието на учениците НЕ ОСТАВА АБСОЛЮТНО НИЩО от такъв тип сгрешено обучение "по официалната програма и по официалния учебник", т.е. според инструкциите на МОН!!! Нещо ще кажете ли по този повод? Или немате думи?
Малка подсказа ще ви дам, другарко. Когато след някакво обучение няма ефект, няма следа в съзнанията на учениците, то това означава, че въпросното обучение не просто е напразно, то е и вредно. Щото такива непроменящи се съзнания почват да дегенерират, почват, иначе казано, да затъпяват. Аз като български гражданин и като български учител не мога да бъда безучастен към такова едно престъпление спрямо младите хора, а оттук и спрямо бъдещето на страната и държавата ни.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Щом станем свободни, щом престанем да сме роби - включително и на глупостта! - паметникът "Альоша" мигновено ще падне!

Не "Альоша" пада и ние ставаме свободни, а обратното: паметникът неизбежно ще падне в момента, в който ние станем свободни! ;-) И значи докато сме роби, паметникът ще продължи да си стои.
Изказване на Naiots Venohc, което изцяло приемам - съвсем лекичко го редактирах...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Руските вещици проклеха всички, които са срещу таваришч-императора Путин - и помолиха Сатана да му дава крепко здраве и вечен живот!

Ведьмы поддержали Россию и Путина

По мнению главной ведьмы и вдохновительницы обряда Алены Полынь, это было сделано, чтобы "поддержать Россию, помочь Путину, ну и всему остальному миру пережить непростые времена".

Тем временем социологи ВЦИОМ зафиксировали падение рейтинга доверия к президенту России. Сейчас ему доверяет меньше 33% опрошенных.



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Да помахаме за сбогом на мама Путинландия!

Русия плаши Македония: Ще платите висока цена за НАТО
КОМЕНТАР: Странно: нима Расия знае какви са интересите на македонския народ, а самите македонци не си знаят интересите?! :-) "Мама знае най-добре!" Да помахаме за сбогом на мама! (Изказване на Mark Watson, което леко промених...)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Унизителното положение, в което е поставен един български учител заради капризите на една самозабравила се властница в образованието

Под публикацията със заглавие Започнах работа като лектор по философия в градчето Брезово (писах я на автобусната спирка рано сутринта, в 5.30 часа!) има различни отзиви на хората, на моите приятели; оказа се, кой знае защо, че се обсъжда най-вече финансовата страна на въпроса (не че тя няма никакво значение, напротив, има, все пак някак трябва да оцелея в крайно тежката ситуация, в която съм поставен!); е, в тази връзка един човек ме попита за разяснения, дадох му ги, понеже вероятно и други хора се интересуват от същото, ето този мой коментар тук, отделно, изнесен, така да се кажа, на преден план (човекът ме попита колко пъти ще ида в Брезово, колко часове имам общо там); ето какво му отвърнах:
Два пъти в седмицата по три часа ще имам в Брезово. Затова и казвам, че ще печеля седмично някъде към 35 лева общо от това училище. Общо ще имам 6 часа по 7.20 се плаща лекторският час (след последните тъй щедри бойкоборисови увеличения!), значи общо прави към 43 лева, като се махнат удръжките, грубо сметнато е към 35 лева. След 20 февруари, ако се наложи (ако съдът не ме възстанови на работа в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", което е много възможно!), ще взема още 6 часа общо в гр. Съединение, сиреч, това са още 35 лева седмично, ще станат общо 70 лева на седмица, 280 лева на месец, това ще ми са доходите тогава.
Но има нещо още по-интересно: примерно пътните ми до Брезово в едната посока са 4.20 лв., сутринта има служебен автобус, за него плащането е уредено, аз няма да давам нищо, но за връщане трябва да плащам 4.20 (това за човек, който месеци наред е без никакви доходи, е много, са много пари). Ето, аз вече три пъти пътувам до Брезово и обратно, смятайте колко пари съм дал въпреки тежкото си положение. Сега за връщането ще трябва да давам по 8.40 седмично, тези пари ще ми бъдат върнати, обаче в края на месеца, засега трябва да ги давам от джоба си. Изобщо положението е тежко. Пиша тия неща, за да се знае в какво положение е поставен един български учител заради капризите на една самозабравила се властница в образованието. Ето обаче истински важния момент, на който моля да обърнете внимание.
В Брезово и Съединение (след 20-то число) общо ще имам 12 часа седмично. За пълна учителска заплата за философите се искат някъде към 18-19 часа, сиреч, аз ще имам две/трети част от т.н. пълен норматив. И за това нещо, казахме, общо ще получавам към 280 лева лекторски часове. За две трети от часовете (за пълния норматив) - само 280 лева. Знаете ли колко съм ощетен (щото не ми се плащат разните там добавки и пр.)? Ще ви кажа, за да добиете представа за финансовото изражение на несправедливостта, на която съм подложен.
Учителите с моя стаж и квалификация получават сега някъде към 1500 лева месечно. Аз за тия две трети часове би следвало да получавам значи към 1000 лева месечно ако бях на щат (не лекторски). Значи излиза, грубо пресметнато, че съм ощетен 4 пъти (!). Три пъти да са, пак не е малко! Това е във финансово изражение, а моралните вреди от преживяването на несправедливостта тук не ги броим. У поставеният в унизително положение човек, у обиденият човек, изпълняващ учителска работа, общуващ с учениците, се иска голяма духовна сила, за да компенсира вредния ефект върху душата си от причинените му злини. Та да бъде на длъжното ниво пред учениците си.
Ще кажа нещичко и по този пункт. Вчера за първи път от почти две години застанах пред ученици. Поговорихме си чудесно, обсъдихме много неща, на мен ми беше изключително приятно, надявам се и за учениците беше същото. От техните погледи, пък и от думите им разбрах, че те възприемат положително моя стил и подход. За мен най-важното е на учениците да е интересно, да им е приятно в часовете по философия и да имат полза от тях - с оглед развиването на ценни качества на личността им (свободно мислене, свободно изразяване на мислите, умения за участие в смислени дискусии и пр.).
И сега тук възниква главният проблем: диктата на програмата. От мен се иска да спазвам стриктно зададената отгоре програма, която е правена без да ме питат, също така и учениците не са били питани при правенето й. Крайно време е да направя нещо за да получа (в рамките на нетърпящата свободата система) правата на "иновативен учител", на учител, имащ официалната санкция да работи по своя собствена иновативна програма; за узаконяването обаче на това нещо от тромавата бюрократична система ще се минат години (в края на които аз ще се наложи да се пенсионирам), т.е. всичко се обезсмисля. Затова ще отида или по-добре ще пиша до инспекторката по философия да видим какво можем да направим в рамките на позволеното от закона и наредбите.
Сиреч, иначе и по-просто казано, налага ми се да се занимавам с купчина глупости с оглед да не бъда оценен и възприет от органите като "нарушител" или дори като "престъпник" само и само защото съм твърдо решен това, което правя за учениците си, да им е полезно, да е за тяхното добро. Сега сфащате ли в какво абсурдно положение поставя ретроградната система един що-годе разумно и модерно мислещ учител?!
Другите учители обаче "бачкат" без да им мигне окото, нали така? Сякаш работят в нещо като тухларна фабрика, бачкат без да мислят за такива "глезотии" като същинския, коренния интерес на учениците от наистина качествено образование. Не си затрудняват и усложняват живота с това да правят нещо истинско и добро. Пердашат по учебника и си живеят живота.
Аз обаче не ща така. Между другото вчера един ученик ми обяснява защо според него нямало смисъл да си купува учебник по философия. Изненада се, че аз приех аргументацията му. Живеем в 21-ви век. Но бюрократите не мислят същото. На тях обаче явно изобщо не им пука за учениците, те служат не на тях, а на системата (сиреч, на своя интерес, на интереса си да са на власт и да се ползват от облагите на властта)!
Това е положението. Ще видим какво ще правим и какво ще става. След няколко дни съм във Върховния съд и затова ми предстои тия дни до заседанието да си напиша своята реч за пред съда. Ще я публикувам обаче след като заседанието мине. По понятни причини ще постъпя така. За да не помагам на защитата на другата страна, която, както знаем, е твърдо решена да спечели това дело, независимо че такава една евентуална победа ще бъде съвсем пирова. Сиреч - безсмислена. Щото аз няма как да се примиря с фактическото ми лишаване от преподавателски права.
Да видим де. Дали ще имаме в резултат един правен и съдебен абсурд - или българското правосъдие ще си изпълни функцията на защитник на правото, законността, справедливостта. Това съвсем скоро ще се разбере.
Хубав ден ви желая и приятен уикенд!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Писмото за преобразяването на паметника “Альоша” в паметник на “Васил Левски” беше изпратено до адресатите

Ето какво написа блогърът Ники Димов по този повод в блога на Иво Инджев:
Приятели, писмото за преобразяване на паметника “Альоша” в паметник на “Васил Левски” го изпратих до адресатите. Всички подписали го да си подготвят багажа за евентуално заминаване в концлагер - когато комунистите отново дойдат на власт. ;-)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Започнах работа като лектор по философия в градчето Брезово

На спирката в ранни зори: днес започвам работа като учител по философия в Брезово. Лекторски часове - колкото да не умра от глад. 35 лв. на седмица ще получавам.
Това е моето наказание за това, че не съм учител-мижитурка...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Юбилей на моя университет, завърших го в далечната 1983 г.

Ассоциация выпускников СПбГУ
С ЮБИЛЕЕМ, ALMA MATER!⠀Сегодня, 8 февраля 2019 года, Санкт-Петербургский государственный университет — первый университет России — встречает внушительный юбилей — 295 лет со дня основания!⠀К этой знаменательной дате #СПбГУ подошел в статусе научно-образовательного центра мирового значения и одного из крупнейших центров отечественной науки и культуры.⠀В стенах университета сегодня учатся 25 тысяч студентов из разных стран мира, преподают лауреаты Нобелевской и Филдсовской премий, работает 20 крупных лабораторий и 26 ресурсных центров.⠀Образовательные стандарты СПбГУ превосходят федеральные, а выпускники востребованы на современном рынке труда, в компаниях — лидерах различных отраслей.⠀Мы поздравляем alma mater, гордимся быть его частью и приглашаем всех выпускников Университета объединяться и вступать в Ассоциацию выпускников! Участвуйте в проектах по развитию Университета и популяризации науки, расширяйте профессиональные связи — вместе мы сможем сохранить и приумножить ценности и уникальность университетского образования, культуры и традиций во имя процветания Университета, его сегодняшних и завтрашних выпускников.


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Нови свидетелства в подкрепа на истината, че путинизъм е равно на дебилизъм

Руски вещици се молят за Путин, бранят го със заклинания от враговете му (Видео)



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Комунистически идиотщини: "Махнем ли Альоша, щял да избликне... вулкан - и Пловдив щял да загине подобно на Помпей!"

Хълмът Бунарджик бил вулкан, а Альоша бил нещо като запушалка; махнем ли Альоша, вулканът щял да избликне и Пловдив щял да загине подобно на Помпей! :-)
Това е най-новата, но за сметка на това твърде пищна комунистическа дебилщина, която зрителите на Пловдивската обществена телевизия днес имаха щастието да чуят!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.