Ангел Грънчаров's Blog, page 974

Записът на днешното предаване "На Агората...", темата е: Какво означава да си християнин?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Нима е толкова чудно философ да... пее?

Хераклит бил наречен "плачещият философ", Демокрит - "смеещият се"; а моя милост напоследък е на път да стане "пеещият философ"!
Пея сам, а също така с един приятел, Ники Димов, създаваме нещо като "дует" в пеенето на народни песни. Пропях въпреки рисковете в моето тежко положение на многогодишно безработен учител по философия пеенето ми бъде възприето като "изкукуригване", аз отвреме-навреме пея и то не само когато съм сам (това съм го правил през целия си живот) или с неколцина приятели и приятелки, а съвсем публично, пея, както знаете вече, на живо по интернет.

Но установих едно нещо, което ме кара да продължа с публичното пеене, въпреки че злобарите не пропуснаха като змии да ме клъвнат, обявявайки ме за "виещо куче", виел съм, моля ви се, като куче и дори като вълк!), та значи констатирах нещо, което ме кара да продължа с пеенето: тяхната злоба откак пея значително намаля, това е симптом, че пеенето е благодатно занимание; затова ще продължа да обогатявам философстването си с пеене.
Пък да видим докъде ще я докараме, вървейки по този път. (Най-много властващата образователна бюрокрация да ми издейства документ за... "психична невменяемост"!)

Но какво пък, рискове винаги има, важното е обаче човек да не бъде мижитурка заради тях; аз така мисля, а вие как мислите ще ми бъде интересно да разбера...




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

"Неужели лед уже тронулся, господа присяжные заседатели?!"

Вчера ситуацията около пловдивската ПГЕЕ получи интересно развитие, за което можете да се информирате ето оттук: Новости около гражданската инициатива "Кръгла маса по демократизацията на ПГЕЕ-Пловдив" (в две клипчета, записани в двора на ПГЕЕ, обяснявам какво се случи при моята визита в училището, вчера подадох документи за обявеното тям учителско място по философия. Тази сутрин написах до г-жа Мария Василева съобщение, с нея обсъждаме въпроса какво в създалата се ситуация трябва да направи нашата група небезразлични към проблемите в образованието (и по-конкретно към ситуацията най-вече в нашето училище) граждани. Публикувам своите предложения тук, в блога, с оглед ако някой от вас, останалите небезразлични към проблемите на образованието граждани, пожелае да каже какво мисли, да има възможност да го стори тук, в коментарите, а също и да заяви своето желание да се включи в нашата инициативна група:
Здраве, Мария,
В понеделник и вторник ще бъда съответно в училищата в Брезово и Съединение, имам покана от директорите да се явя, евентуално да решат дали ще ми дадат на хонорар часовете, общо са към 350, вълнува ме да разбера дали ще може да ми издадат двамата общ граждански договор (на половин щат), щото ако ме назначат на хонорар, много ще бъда ощетен в заплащането, пък и няма да имам здравни осигуровки (за мен като болен и инвалидизиран човек това е важно, във всеки момент може да ми се наложи влизане в болница, пък и ми е много тежко да си плащам осигуровките сам). Та мисълта ми е, че няма да мога в тия два дни да ида с вас в ТЕТ-а.
Ако обаче успеем да организираме било за вторник, било за понеделник такова отиване на граждани, бихте могли да отидете и без мен, чудя се дали това не е по-добър вариант, с оглед да се опитате, като трета страна, да повлияете на директорката да смекчи непреклонната си позиция срещу мен (апропо, като ръководител, като директор на държавно, на издържано с парите на гражданите-данъкоплатци училище тя няма право да взема решения, диктувани единствено от личните й чувства на симпатия-антипатия към някого; ето и това можете да опитате да й го обясните по-понятно!).
Другият вариант е да опитаме да разговаряме с нея в петък, този петък; тогава пък е по-добре, щото точно в този ден тя ще решава кого да назначи на овакантеното поради пенсионирането на Кралев място за учител по философия. ("Желязото се кове докато е горещо", с оглед на това през другата седмица и да идем, ще се обезсмисли цялата работа: в петък тя вече ще е назначила някой на вакантното място по философия.) Моята идея е да помогнем на директорката да не вземе (за кой ли път!) съвсем погрешно, неразумно решение, с което ситуацията да се усложни до невъзможност, т.е. идеята ми е като човеци и граждани да изпълним дълга си - и да проявим човещината си. (И още нещо, което е не по-малко важно: крайно глупаво е да чакаме... Върховния Касационен съд да ни решава проблемите, ако чакаме той, съдът, да ни реши проблемите, това означава, че признаваме, че нямаме нужните разсъдък и воля сами да си решаваме проблемите; това за мен е недопустима човешка и нравствена капитулация, да не говорим за умствената такава!)
Днес, четвъртък, също не е лошо да опитаме да разговаряме с директорката. Тъй че помисли.
Аз днес в предаването ще имам събеседник един млад човек, казва се Християн, той е много духовен, вчера се запознах с него, истински (практикуващ, на дело, не само на думи) християнин е, тъй че след предаването смятам, че той също ще се съгласи да дойде с нас ако евентуално решим днес да посетим училището. И мога също така да помоля и г-н Христо Марков да дойде. Въпросът е ти дали за днес можеш да идваш до Пловдив.
Ако можеш и ако евентуално някоя твоя приятелка също може да дойде в училището с нашата група граждани, може да се получи нещо хубаво, полезно, знам ли?
Евгений Тодоров пък по мое предложение вчера реши да покани официално г-жа Стоянка Анастасова във водено от него предаване, той е авторитетен журналист, има известна надежда тя да се съгласи да изрази своята позиция поне пред него; за зрителите ще е интересно да разберат как тя вижда нещата, те отлично знаят моята позиция, изразявал съм я многократно пред тях, но е правилно да чуят и нейната: ПОтв винаги е давала думата на всяка от страните!); ала вероятността тя да се съгласи да говори по ПОтв, макар и нищожна, съществува, да се надяваме.
ДОБАВКА: И ми хрумна да предложим, поради огромния граждански, обществен интерес към случая, дебата ни на КРЪГЛАТА МАСА ПО ДЕМОКРАТИЗАЦИЯТА НА ПГЕЕ да бъде излъчван на живо, онлайн по интернет (а и евентуално по ПОтв!), та в него да могат да участват всички съпричастни към проблемите на образованието в България и по-специално към това пловдивско училище българи, живеещи по цял свят; мисля, че идеята, макар и "прекалено новаторска", си струва! (Така ще спомогнем за промяна към позитивното на образа на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", училището ни може да стане нещо като флагман на промяната към добро в българското образование, т.е. на реалната демократизация-декомунизация на отношенията в конкретните училищни общности, на общностите, занимаващи се с образование, с възпитание, с личностно формиране.)
Това е положението. Моля те да ми кажеш как ти виждаш нещата. Хубав ден ти желая!
ПОЯСНЕНИЕ: Това вече е само за читателите в блога. Горното съобщение написах тази сутрин, съвсем рано, г-жа Василева още не го е видяла, макар и тя да става рано (но аз обаче ставам най-рано, аз съм много "ранно пиле" - във всеки един смисъл на този израз). Та щом като г-жа Василева ми отговори, непременно ще публикувам и нейното съобщение. А и тя самата може да го публикува под настоящата публикация. Хубав ден желая и на вас! Дай Боже ледовете в славната ПГЕЕ да се напукат тия дни, ама да видим де, това изобщо не е сигурно. Но въпреки всичко ще си позволя на настоящата публикация да сложа ето какво полу-оптимистично заглавие, щото наистина Бог (или Съдбата) и този път е така благосклонна към г-жа Директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", давайки й този чудесен шанс съвместно, в едни пълноценни свободни дебати да обсъдил създалото се толкова нелеко положение и с общи усилия да намерим един достоен, справедлив и разумен изход от него; този за мен, като демократ, е верният път, аз за това нещо апелирам от години, дали пък не е дошъл моментът ледовете наистина да се напукат; та ето какво заглавие ще сложа: "Неужели лед уже тронулся, господа присяжные заседатели?!", навремето май не е имало дами съдебни заседателки, чини ми се, та нека да бъде формулирано заглавието ми така.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Новости около гражданската инициатива "Кръгла маса по демократизацията на ПГЕЕ-Пловдив"

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Дали и списание ИДЕИ успяхте да убиете, убивайки бавно и мъчително издателя му?!

                                                                 
Във Фейсбук се случи ето каква многозначителна история, пренасям я и тук, с оглед да стигне до повече хора:
‎Димитър Атанасов‎  до  Ангел Грънчаров13 часа · Господин Грънчаров, като писател и философ ви изпращам мой текст за рецензия - стил, изказ и подредба на думите в изречението.
------------------------
ОЩЕ НЕЩО ЗА ЦИГАНСКИЯ ФРАНКЕНЩАЙН
----------------
Колко от така дискутиращи проблемите на ромите са запознати със специфичността на техния социокултурен свят? Колко от тях са влизали в него и колко от тях са живели в него? Не, не извън стените му, а вътре, в съборената колиба от шперплат и скъсани чергила! Питам, въпреки че знам отговора - НИКОЛКО! Но за това пък речта им е постоянно изригващ вулкан от морални фекалии. Вулкан от лалични експлозии на езика на омразата, даващ образ на един несъществуващ Апокалипсис, в който те са по-близо до първичността на човека на Каин и Авел отколкото на човека, стъпил на Луната. Валери Симеонов бе първи, последва го по бойно Каракачанов, за да се присъедини към тях с гръм и трясък бившия депутат от ДПС Иван Палчев с неговото земетръсно "Циганските гета са барутния погреб на България. И могат да взривят страната."
Леле, колко страшно само!
Подобни речеви клоаки са съществували във времето, съществуват сега и ще съществуват и за напред, защото те придават специфичен мирис на реалния живот и благодарение на него нормалните хора се чувстват мислещи, а последователите на горе споменатите - безмозъчни мумии, току-що събудени от сън - се чувстват отново значими.
Благодарение на циганския Франкенщайн, роден от неимоверно бедната фантазия на патрЕотите и така оформен от Министъра, че да може да бъде възприет от последователите му възможно най-лесно, те се имат за опорните стълбове на държавата в този тъй труден период за нейното съществуване.
На бял свят се показаха амбициозни (за кога!?) угодници от т.н. академичен елит, които за да докажат, че все още ги има и че все още могат (!!!) удариха по един параф на един нищо не значещ лист, чрез който те декларират, че са възхитени от деянията и постъпките на своето Слънце, правещо всичко възможно барутния погреб на Палчев да не вземе да се взриви. Е, няма как да не са до Него! Та те са почти изцяло все човеченца на бившата (???) Държавна сигурност!
За жалост тези овехтели черги от чеиза на БКП освен мускули в речта искат да покажат, че са загрижени за целостта на държавата, която ТЕ разрушават все тъй усърдно вече трето десетилетие с хъз на хиени, обградили лъвица с нейните малки лъвчета.
Докато Симеонов и Каракачанов се редуваха да клатят чашата с вода, мъчейки се да предизвикат в нея тихоокеанска буря, старателно замитаха дирите си на явни кражби, и то не на дребно, защото КРАДЕЦЪТ, КОЙТО НЕ Е ХВАНАТ ДА КРАДЕ НЕ Е КРАДЕЦ.
Защото няма по-нагло престъпление спрямо държавата и нейната сигурност от продажбата на хиляди български паспорти на платежоспособна международна измет, която получава свободен достъп до Европейския съюз.
И ето, този човек, който по волята на Съдбата днес изпълнява високодоходна партийно-управленческа функция събаря колибите на ромите, разрушавайки както тяхната вяра в доброто и човещината, така и на обикновения българин, който също толкова ненавижда и мрази сегашните си политици.
Всяка власт си има фокусници, изучили до тънкост занаята да сътворяват скандали и да ги осъществяват на практика. Това е стара като живота истина, връстница на неандерталеца.
Та тези фокусници работят денонощно под силно нервно напрежение поради факта, че правителствения хор на властта си има четири диригента и всеки маха палката според своята партитура. Получава се една политическа олигофренична какафония.
Днешните ни политици, и особено от този кабинет, силно се доближават до човека в първичния му вариант от времето на Каин и Авел, който убива не за да живее той, а да даде живот на идиотските си представи за живот.
Та циганският Франкенщайн , който както винаги е реанимиран в предизборно време май този път ще е като пръдня в министерски гащи - само смрадлива миризма и... нищо.
Но пръднята е толкова силна, че трябва някак си да се оправдае.
И започнаха се едни бутания на тайни взривни складове, маскирани като незаконни цигански къщи, за да се избегне взривяването на цяла една България.
Да, обаче като че ли циганския барутен погреб в последните десетилетия се намира в пустиня, която много застрашително се разраства.
Е, ако този погреб все пак се възпламени, той ще предизвика трусове сред пясъчните червеи.
----------------------------
КАБУЛИ
29.01.2019 1Ангел Грънчаров11 коментараХаресванеКоментарСподелянеКоментари Ангел Грънчаров Положителна ми е "рецензията". :-) Нямам забележки...Редактиране или изтриване на товаХаресване · Отговор · 12 ч.На линия сегаДимитър Атанасов Е, да, можеше и "отзив", ама де да ми дойди в кухата глава!1Изтриване или скриване на товаХаресване · Отговор · 11 ч. Ангел Грънчаров Димитър Атанасов Изцяло споделям това, което пишете. Този ми е отзивът. Нямам какво друго да добавя. Мислим в една посока. Казал сте всичко превъзходно. Мъдър и разумен човек сте. Ако желаете, мога да публикувам текста Ви в списание ИДЕИ?Редактиране или изтриване на товаХаресване · Отговор · 4 ч. · РедактираноНа линия сегаДимитър Атанасов Ангел Грънчаров Добро утро, г-н Грънчаров! Щом считате, че може да намери място във вашето списание нямам нищо против. Може ли списанието ви да се чете онлайн?Изтриване или скриване на товаХаресване · Отговор · 1 ч. Ангел Грънчаров Димитър Атанасов Може, ама онлайн излиза по-късно. Има и хартиено издание. То е по-рано.Редактиране или изтриване на товаХаресване · Отговор · 1 ч.На линия сегаДимитър Атанасов Ангел Грънчаров Няма значение! Питам за онлайн за да мога да го зачитам за в бъдеще. Жив и здрав бъдете!Изтриване или скриване на товаХаресване · Отговор · 1 ч. Ангел Грънчаров Димитър Атанасов А хартиеното издание не го ли искате?! (Щот то все пак струва пари де...:-) )Редактиране или изтриване на товаХаресване · Отговор · 34 мин. · РедактираноНа линия сегаДимитър Атанасов Ангел ГрънчаровНе ми е ясно как ще се получава, защото аз с моята мила бабичка и едно внуче преживявам на месец с 450 български пенсионерки лева. Това не би трябвало да звучи кощунствено за ушите на милите на сърцето ни управници, но си е самата истина. И колко струва цялата тази работа, с получаването на списанието във Варна?1Изтриване или скриване на товаХаресване · Отговор · 31 мин. · Редактирано Ангел Грънчаров Димитър Атанасов Издателят на списанието, т.е. моя милост, пък е изцяло безработен, тъй че се научих де преживявам със значително по-малко пари дори и от пенсионерите. :-) Една книжка на списанието струва 5 лв. плюс 1 лев за доставката. Но не си мислете, че искам да Ви я пробутам. Аз от моето списание не съм спечелил и лев, а за него съм дал хиляди. Аз, господине, съм идиот, и то такъв, какъвто друг кат мен нема на света. :-(Редактиране или изтриване на товаХаресване · Отговор · 19 мин.На линия сегаДимитър Атанасов Ангел Грънчаров Господин Грънчаров аз съм не по-малък идиот от вас в това отношение. Аз също не съм взел и левче от издадените ми книги до сега, защото като смахнат, ама то много смахнат, съм ги подарявал. Книга не се пробутва! Пробутва се жена, и то която е по-евтина от вестник. Книга се чете!Изтриване или скриване на товаХаресване · Отговор · 8 мин. Ангел Грънчаров Димитър Атанасов Ясно. Значи имаме сходни ценности. Аз Ви помислих, че сте баснословно богат старец, който не знае какво да си прави парите и не крия, си помислих, че ще речете: поемам разходите по издаването на книжката на списанието, в което е моята статия! Да, ама не. И Вие сте бедняк като мен. Искаше ми се да надхитря живота щот нямам пари за издаването на тази книжка, ама не ми провървя. Очевидно списанието ми е осъдено на загиване вече. Цели 10 години издържах да го издавам с лични средства предимно, по три книжки на годината, но след като гербоваците ме опраскаха (уволниха) и от учителското ми място, издавах го дори и с обезщетенията за безработица (вече казах, че съм най-голям идиотин!), но ето, сега вече месеци наред съм без никакви доходи, тъй че и списанието покрай мен ще си умре. Пиша това, за да се види в какви болни времена живеем, не за друго. Бъдете здрав!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Откъс от записа на утрешното предаване по ПОтв - предаването "Изкуството да се живее"

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Ще си спасим ли душите от гибелното безразличие?

Моят приятел (на когото помогнах да стане блогър) Ники Димов е написал нещичко във Фейсбук, на което никой не е реагирал, всички са си замълчали благочинно, сякаш нищо не е казал; е, аз обаче не съм такъв, аз мижитурковщината не я обичам; ето какво написах там, същото пренасям и тук, в блога си, щото това са важни неща, които трябва да стигнат до съзнанията, до душите на колкото се може повече хора:
Инж. Ники Димов: Здравейте приятели.Ако някой има доброто желание да направи някакво символично дарение за развитие на блога или автора ще ви остана благодарен.Ще видите две опции за дарения.Вие решете как да го направите, ако имате доброто желание. :-)


МОЯТ КОМЕНТАР: Приятели, дайте да подкрепим кой с каквото може този млад човек, който се е увлякъл в блогърстването и с всеки ден израства все повече и повече, Ники сами виждате, пише всеки ден все по-интересни неща, все по-разнообразни, освен това има много хубави идеи за бъдещето, добър гражданин е и пр. Призовавам ви с чисто сърце да подкрепим ентусиазма му, той заслужава това! Ето, сам давам пример за това, въпреки че съм безработен и практически съм без никакви доходи, му преведох тия дни една сума, която ми е по силите (дадох му парите, получени при продажбата на една моя книга, толкова мога, толкова му дадох!). Дайте му и вие нещо и от стореното добро ще ви стане и на вас добре на сърцето, повярвайте ми!
Искам да кажа и още нещо. Важно е. Ето какво е то. Моля да опитате да вникнете в мисълта ми:
В другите, нормалните и проспериралите, т.е. благоденстващите страни и народи хората са по-различни от нас; там се радват да могат да подкрепят ония, които правят нещо добро, интересно, които са трудолюбиви. Там хората знаят добре, че като ги подкрепят ще ги насърчат - та да разгърнат таланта си и да дадат още повече за обществото. В тези страни и народи ценят личността, ценят също така и труда на способните хора.
Но у нас, за жалост, не е така, ние не съзнаваме колко голямо значение за младия човек най-вече има това да насърчиш ентусиазма му, да му подадеш ръка, да не го обезсърчиш с безразличието си.
В другите страни блогърите получават от благодарните си читатели толкова средства, че могат да живеят без да работят нищо друго; това е така, защото читателите им, потребителите на създаденото от тях съзнават дълга си като ползваш някаква услуга, като потребяваш вложените от автора мисли, идеи, чувства и прочие духовни неща, като се обогатяваш за негова сметка, ти си длъжен да му се отблагодариш. Като, примерно, периодично му изпратиш някаква сума пари, съвсем доброволно, без някой друг да се налага да те подсеща.
У нас, разбира се, не е така, ние гледаме да минем гратис - сакън да не обеднеем като дадем нещичко. Повечето българи вероятно си мислят, че пишещите хора, авторите, могат да живеят изобщо без пари, все едно са растения; мислят си, предполагам, че авторите, учителите и пр. могат да живеят само с въздух и светлина; знам ли какво си мислят, а най-вероятно и нищо не си мислят - щото решително са се отказали от мисленето. И то не щото нямат акъл или сърце (чувство), не щото са пълни темерути, а щото са потънали някакво престъпно състояние на безразличие, безчувственост и безсмислие.
И в това си полуидиотско състояние дори не се сещат да натиснат дори и по някоя реклама, та авторът да получи барем някакви мизерни стотинки, да, дори и това не се сещат да направят! Е, аз като философ се чувствам да им кажа истината за това в какво грозно положение са изпаднали. Казвайки им това си изпълнявам своя нравствен и човешки дълг. Нали сме длъж ни ако искаме да сме човеци да си помагаме, ето, помагам ви като ви подарявам тия истини, които сте забравили.
Та значи който иска, който е човек, нека да ме разбере; който не е човек, нека да продължи да се инати и да се излага (даже и пред собствената си съвест). Но ако иска да е човек такъв ако е допускал тази грешка, той вече има шанса да се поправи, да се промени към добро.
Разбира се, не съм такъв наивник че да вярвам, че повечето от хората ще осъзнаят какво правят и ще се променят, ще се поправят, не, аз такъв безпочвен оптимист не съм. Но моята идея е да спасят душите си от пагубното безразличие поне неколцина. И това не е малко.
Толкова по този тъй неприятен ви, предполагам, въпрос. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Защо за за нашата велика европейска цивилизация на свободата трябва да се борим?

Из: Манифестът на европейските патриоти
Бернар-Анри Леви, Херта Мюлер, Иън Макюън, Роберто Савиано, Светлана Алексиевич, Марио Варгас Льоса, Адам Загаевски, Орхан Памук, Салман Рушди - това са само част от писателите, философите и публицистите, подписали отворено писмо под заглавието "Манифест на европейските патриоти".
Апелът, публикуван във френското издание "Liberation", предупреждава, че Европа е изправена пред най-тежкото си предизвикателство от Втората световна война насам - криза на идентичността, която поставя на изпитание самата идея за либералната демокрация.
"Нашето поколение допусна грешка... Живяхме в илюзията, че Европа е нужна за всички, че тя е част от природата на нещата и че тя ще се сбъдне и без нас, дори ако ние не свършим нищо, защото такъв е "смисълът на Историята". Именно с това убеждение трябва да се разделим веднъж завинаги", се казва в писмото на европейските интелектуалци, които сравняват залога на предстоящите през май'19 избори с "нова битка за цивилизацията, 75 години след разгрома на фашизма и 30 години след падането на Берлинската стена".
Ето какво гласи цялото писмо:
Идеята за Европа е под заплаха.
От всички страни се трупат критични гласове, възмущение, дезертиране.
"Да сложим край на европейската конструкция", "да преоткрием душата на нациите", "да се върнем към изгубената идентичност", която често не съществува извън въображението на демагозите - ето това е общата програма на популистките сили, които шестват из континента.
Европа е атакувана отвътре от лъжепророци, опиянени от омразата и вярата, че е дошло и тяхното време; атакувана е отвъд Ла Манша и отвъд Атлантика от страна на двама от най-големите си съюзници, които през ХХ век двукратно я спасяваха от самоубийство. Попаднала във все по-неприкритата хватка на господаря на Кремъл, Европа - като идея, воля, представителна власт - е напът да се разпадне пред очите ни.


Именно в този отровен климат, през май ще се проведат европейските избори, които рискуват да се окажат най-голямата беда за Европа - ако нищо не се промени дотогава, ако не се спре напиращата приливна вълна, ако много бързо не се появи нов дух на съпротива из целия континент. Победата на унищожителите би била срам за всички, които все още вярват в наследството на Еразъм, Данте, Гьоте и Ян Коменски; обида за интелигентността и културата; експлозия на ксенофобията и антисемитизма; бедствие. ( Прочети ЦЕЛИЯ ДОКУМЕНТ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Паметникът на Хан Аспарух трябва бъде поставен на мястото на паметника на съветската окупаторска армия в София!

Из: Симеон Славчев предлага изграждане на паметник на хан Аспарух в столицата на България
Симеон Славчев - председател на партия МИР и съветник в Столичен общински съвет внесе предложение за изграждане на паметник на основателя на българската държава хан Аспарух в центъра на София. В предложението, коeто ще разгледат столичните съветници, се иска в условията на архитектурния конкурс за Централна градска част – зона 3* да се включи и поставянето на монумента.

„Центърът на София е мястото, където трябва да бъде поставен паметникът на хан Аспарух. Липсата на монументи на български владетели в столицата е проблем, който отдавна се дебатира. Разговарял съм с граждани и организации по темата и безспорно всички са обединени около идеята за изграждането на такъв паметник”, коментира Симеон Славчев. Според него по този начин ще се спести време и основателят на българската държава ще намери място в днешната й столица.
МОЯТ КОМЕНТАР: Хубава идея! Предлагам паметника на Хан Аспарух да бъде поставен на мястото на паметника на съветската окупаторска армия в София, в Княжеската градина. (Направо може да се използва постамента, върху него да се сложи статуята на Аспарух, ще се махне скулптурната група на завоевателя и останалите фигури, но постамента може да остане!) Така хем ще изтрием този срам (да благодарим на завоевателите, които ни отнеха свободата и ни наложиха тъй кървавия комунизъм!), хем ще почетем подобаващо създателя на българската държава. Напълно подкрепям тази идея на паметника на този велик български владетел да намерим най.достойното място, там, където сега се намира паметника на българския позор! ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Да чуем гласа на нашите братя циганите...

А дали това клипче не е провокация (има и някои изхвърляния, които работят по посока на засилване на напрежението, тъй че дали не е организирана и платена провокация е въпрос за размисъл и за обсъждане!) е отделна работа. Но човекът казва каквото мисли, ако сме демократи, трябва да го изслушаме внимателно. Аз лично до този момент не бях слушал изказване на циганин по въпросите, които касаят самите цигани.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)