Ангел Грънчаров's Blog, page 977

Отворено писмо до г-жа К.Нинова, с което й отправям покана за сътрудничество заради доброто на България

Писал съм отворени писма до кого ли не, не е нужно да изброявам имената на адресатите на моите писма, но ще спомена примерно ето тези видни (за времето си) личности: до Иван Костов съм писал когато беше премиер, до Бойко Борисов съм писал цяла една поредица от писма (заради които и бях опраскан, някой нареди това и аз бях уволнен от работа само седмица след като написах най-силното си писмо до него, то е написано и публикувано на 12 май 2014 г., забележете само какво е заглавието му Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!" , а пък аз бях опраскан на 19 май, точно седмица по-късно: Заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеколюбивия обичай на директорката Ст. Анастасова; между другото при второто ми уволнение тази хубава традиция беше спазена, пак написах отворено писмо до г-н Премиеро и пак седмица по-късно бях отново опраскан (!!!); както и да е, това са все "крайно незначителни личностни неща"!) писал съм до европейския комисар по образованието г-н Тибор Наврачич, писал съм до... Светия Синод, до владиката на Пловдив мутрополит Николай съм писал, до Мая Манолова съм писал милион пъти, нито веднъж тя не благоволи да ми отговори откакто разбра, че съм много лош човек, който твърдо не обича комунизма (и значи си заслужава опраскванията!), до Царо обаче май не съм писал, не се сещам да съм му писал, може да съм му писал, но после да съм забравил, до Гоце Първанов не съм писал, пропуснал съм го, но то е щото с нискочели комунисти-ченгета (не им стига че са комунисти, но са също така и ченгета от ДС!) като него избягвам да разговарям, писах обаче до президента Плевнениев, за отбелязване е, че той всъщност единствен ми отговори дори на писмата (!); по едно време написах писмо и до... арменския поп, сериозно говоря, но сега установявам, че до другарите от БСП никога не съм писал, а пък знае ли се, те се мъчат да се преструват на демократични, дали не е грешка, че съм ги пренебрегвал толкова?!

И ето, тази сутрин сядам да пиша първото си отворено писмо до самата Корнелия Нинова, редно е да привиквам, щото нищо чудно тя да стане премиер, а тогава ще ми се наложи да й пиша по-често (зер едва ли кукловодите са решили Боко да ни управлява посмъртно, ний все пак требе да се преструваме, че сме демокрация, времето боково май приключва, покрадоха колкото сили имаха, направиха страшни поразии, време е да се оттеглят от властта. И защо ще пиша на др. Корнелия ли? Ами по една причина: щото основаха своя партийна телевизия, която нарекоха "СВОБОДНА", ето тази е всъщност причината, която ме накара да се почувствам длъжен да им драсна набързо едно писъмце, да видим колко дълго ще излезе, ето, почвам да го пиша, четете:
До г-жа Корнелия Нинова, Председател на НС на БСП, bsppress@bsp.bgДо Ивелин Николов, Главен редактор на в-к ДУМА, duma@duma.bgКОПИЕ: До всички медии
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, философ и писател, безработен учител по философия, на два пъти репресиран и опраскВан от самозабравили се властващи служителки-храненички на авторитарния режим на Бойко Борисов, активен блогър, пишещ за най-вече в областите философия, психология, морал, политика, образование
Уважаема госпожо Нинова,
Представих се по този причудлив и необичаен начин първо защото е самата истина, второ, щото по този начин вкратце загатнах за своята твърде скандална история: наистина, независимо от това, че повече от 30 години неуморно съм се трудил на тъй буренливата нива на българското образование, по чисто политически причини на два пъти бях опраскан от въпросните ревностни служителки на този същия режим, и то бях опраскан по безкрайно жесток, несправедлив и безчовечен (защото беше изключително обиден и унизителен за мен!) начин (опраскаха ме, представяте ли си, по параграфа "пълна липса на качества", "не става за учител", сиреч, обявиха ме за "абсолютен некадърник"!!!), което ме принуди да водя тежки съдебни дела за да си върна и работата (която така силно обичам, дотолкова, че отдадох живота си за нея), и правата (фактически отнети ми бяха дори и преподавателските права!), и достойнството, пък и заради справедливостта, заради истината водих четири години тия крайно тежки съдебни битки; е, съдът ме възстанови на работа след първото ми опраскване, поработих една година, пак въпросните служителки на режима повториха и то в най-гротесков вид цялата кампания срещу мен, пак бях уволнен, и то пак по абсолютно същия тъй сюрреалистичен параграф 328, л. 1, т. 5 от КТ! И пак водя съдебно дело, спечелих го, властващата директорка-герберка обжалва във Върховния Касационен съд, сега дялото ми е на този етап, предстои да се реши през следващия месец (какъв ще е изхода не знаем, щото властта е тяхна и те се грижат най-сетне с всякакви средства да извоюват тъй желания реванш, щото не могат да допуснат някаква си там съдебна власт да пречи на своеволията, на произвола им!). Да, вкратце ми е такава историята, зная, че звучи напълно невероятно, да, но разказаното има този лек недостатък, че е... самата истина! Защо пиша до Вас ли? - ще се запитате; ще Ви отговоря, моля да ме извините, ще Ви обясня ситуацията пределно честно.
Госпожо Нинова, аз съм... антикомунист, но съм ревностен демократ, обичам силно свободата, моля да ме разберете, антикомунизма ми се дължи на принципни идейни и ценностни причини, знаете сама добре, че в тъй кървавия ХХ комунизмът се прояви като най-върл враг на свободата (и на човечността), е, по тази причина, бидейки правдолюбец и свободолюбец, аз възненавидях комунизма, станах твърд антикомунист. Виждате, че съм пределно честен с Вас. (Вие, от БСп, вече не сте комунисти, вече сте социалисти, предполагам, че моята искреност няма да Ви достави неприятни емоции!). Всъщност главното ми прегрешение, заради което бях опраскан от самозабравилата се директорка на моето училище (в него съм работил като учител по философия и гражданско образование непрекъснато от 2000-та година до датата на първото ми уволнение през 2014 г. и после работих още една година, т.е. общо 15 години и няколко месеца), е тъкмо това, че бидейки демократ, се опитах да направя нещо съвсем реално по посока на практическото демократизиране на отношенията в нашата конкретна образователна общност, имам предвид общността на моето училище, това е пловдивската Професионална гимназия по електроника и електротехника, известна сред обществеността на Пловдив като "ТЕТ Ленин". Какво точно направих в тази посока на реалната демократизация и декомунизация (аз слагам знак на равенство между тези два процеса!) е интересна тема, която съм осветлил в цяла една поредица от мои авторски книги за промяната (реформата) в системата на образованието, която, както сама знаете, изобщо не върви, българското образование се намира в страшна агония, намира се в състояние на пълна катастрофа (не само организационна, методологическа и управленска, но най-вече психологическа и нравствена!). Та точно заради моите инициативи в тази посока бях опраскан, прочее, ето един документ, в който съм разказал повече за случилото се, за да не пиша за кой ли път все същото, от него при желание можете да се информирате по-подробно за случилото се (в случай, че историята ми Ви е заинтересувала): Мое пределно искрено и, надявам се, разтърсващо писмо до г-н Тибор Наврачич, европейски комисар по образованието . Толкова по тия "чисто личностни" моменти, за които моля да ме извините, сега минавам постепенно към истински важното (макар че, ако се замислим повечко, ще открием, че човешката личност, както и да го погледнем, фактически е най-важното!).
Мен философията, уважаема госпожо Нинова, ме е научила на следното: пълно е на този свят и в този живот с объркани хора, с хора, които страдат от непълноценните си представи за нещата, ний, човеците, сме податливи на всякакви илюзии, по тази причина правим какви ли не глупости, и това, моля ви се, е проява въпреки всичко на човечност (щот ний, човеците, не сме нито ангели, нито богове, е, и дяволи обаче също така не сме!); не трябва да съдим човека, който се е заблудил, трябва да му прощаваме този лукс, но това не значи, че трябва да го оставим вечно да пребивава в заблудите си; вярно, има свобода, свободата е нещо безценно за човека, но това не ни пречи да си помагаме в търсенето на истината за нещата; тъй че оня, който мисли различно, който вярва в други ценности, за мен не е никакъв враг, той е просто човек, който, примерно, се е поддал на някаква разпространена илюзия, догма или мания; аз като философ винаги съм правил само това, да помагам на хората, най-вече на по-младите, да си изградят жизнеспособни, здрави разбирания за истинските стойности в живота ни; това, че съм антикомунист не значи, че мразя комунистите (и комуноидите), не, Бог ми е свидетел, че моят антикомунизъм е твърде човечен, аз даже не си позволявам и да ги обиждам, аз разговарям и споря с тях всекидневно, и в блога си, и във Фейсбук; това може да се провери; вярно, по тази причина съм порядъчно оплют, но както и да е; мисълта ми е, че като казах, че съм антикомунист, вярвам, няма да си представите, че съм някакъв звяр или коварен враг, който има някакви подли планове; не, най-добронамерено Ви пиша това писмо; ето, дойде най-сетне времето да Ви кажа напълно честно защо Ви пиша.
Госпожо Нинова, от доста месеци аз съм принуден да живея в крайно тежки условия, без никакви средства за съществуване, намирам се в най-унизително положение, като капак на всичко т.н. "директорска мафия" (така наричаме "Синдиката на работодателите в сферата на образованието към КНСБ", да, има и такова чудо, и то беше учредено именно в Пловдив!) уволни и моята съпруга, също учителка, с две магистратури, по начална училищна педагогика и по английски език, да, уволниха и нея, та репресията срещу мен да бъде и срещу цялото ми семейство! Не мога да Ви опиша, уважаема госпожо Нинова, колко тежко се живее в положение като нашето, вярвам, че благодарение на Вашата човечност, на Вашата социална чувствителност ще можете сама да си представите донякъде в какво унизително положение сме поставени вече толкова години. Аз непрекъснато кандидатствам за всяко обявено учителско място по философия, никъде не ме вземат на работа, което е ужасна гавра, каквато аз никога до този момент не бях преживявал, даже и в ерата на непрежалимия от толкова много хора комунизъм (имам предвид периода до 1989 г.) върху главата ми не са се струпвали такива тежки изпитания и гаври, това с чиста съвест мога да го призная аз, антикомунистът. Оказа се, че гербовашката мафия е значително по-злотворна и безпощадна даже и от комунистите (простете, но не се сдържам да направя и този неизбежен извод!).
От години аз правя свое авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия (при това напълно безкористно и безвъзмездно, без никаква заплата, изцяло "про боно" и заради идеята, по чисто ценностни подбуди), просто като ме уволниха от учителското място се видях принуден донякъде да си упражнявам професията в телевизията (след като ми е отказан достъп до училището). Предаването ми се казва "На Агората с философа Ангел Грънчаров"  (на линка можете да видите видеозаписите на цялата поредица предавания през годините) и то е чисто дискусионно, поставям някакъв проблем и след това зрителите по телефона имат възможността да се изказват по него, напълно свободно. (Между другото Пловдивската обществена телевизия, макар и частна - тя е създадена от големия журналист Евгений Тодоров, един изключително добър професионалист и при това безкрайно честен, чисто нравствен човек! - е една наистина свободна, демократична, изцяло гражданска телевизия.) И тия дни, уважаема госпожо Нинова, като се появи информация, че БСП е създала своя партийна телевизия под името "Българска СВОБОДНА телевизия", аз подскокнах от радост, щото в същия момент в главата ми се яви, ми се роди следната идея, заради която всъщност и Ви пиша; ето за какво става дума (ох, успях най-сетне да достигна до истински важния момент на това писмо!).
Уважаема госпожо Нинова, прекрасно е, че Вашата партийна телевизия се е нарекла СВОБОДНА, но вие трябва да защитите на дело, практически, тази своя заявка. Нищо че телевизията ви е партийна, тя се обръща към нас, гражданите, дето сме носители, така да се каже, на цялата власт, обръщате се към ЦЕЛИЯ народ. (Щото ако се обръщате само към своята партийна членска маса и единствено към своите избиратели, ще се капсулирате и това не вещае някакъв прогрес, напротив, вещае гибелта ви.) Е, помислих си, госпожо Нинова, следното: защо не опитам да предложа на своите идейни и ценностни опоненти, именно социалистите, едно взаимно-изгодно и ползотворно за двете страни сътрудничество? Хем те ще защитят претенцията си, че са свободна телевизия, хем заради добрината, която ще им направя по този начин, ще се почувстват задължени да се вслушат в предложението ми. А то е: предлагам Ви, госпожо Нинова, моето предаване "На Агората..." да започнете да го излъчвате (едновременно с излъчването му по ПОтв) и по Българската СВОБОДНА телевизия! И тогава в предаването ще могат да се обаждат и зрители на БСтв, което ще направи дебатът още по-продуктивен, още по-демократичен, истински свободен, напълно граждански и прочие! Мисля, че моето предложение няма да Ви остави равнодушна, уважаема госпожо Нинова! Ще се радвам да предадете писмото ми до г-н Л.Коларов, ръководителя на БСтв, а пък той, вярвам, ще реагира подобаващо, т.е. ще се възползва от тъй добронамерената ми оферта. (Прочее, ПОтв и БСтв биха могли да си сътрудничат още повече, но това можете да го обсъдите с ръководителя на ПОтв г-н Евгений Тодоров, той е широко скроен човек и ще оцени идеята и възможността, същото, ще се радвам, да е в сила и за Вас!)
Госпожо Нинова, моля да не ме разберете криво: че проявявам някаква хитрост, с оглед да се наместя във вашата, на БСП, телевизия; не, нямам такива помисли, аз просто искам да ви помогна, да постигнете един ДЕЙСТВИТЕЛЕН ПЛУРАЛИЗЪМ в партийната си телевизия, което ще бъде феноменално постижение в т.н медиен фронт на България. (Щом е свободна, вашата телевизия следва да е ИСТИНСКИ ОБЩЕСТВЕНА, а как ще е обществена, ако не дадете трибуна и на опонентите си в обществото?!) Това е, уважаема госпожо Нинова, истинската свобода, тя е неотделима от плурализма, от разнообразието на идеите, на ценностите, на мислите, на духовния ни строй като индивиди и като нация, като човешка общност.

Знаете колко е окаяно положението в медийната област на свидното ни отечество. Трагично е това положение, за жалост, особено в годините, в които бавно се утвърждаваше хегемонията във всички области на тъй авторитарния менте-десен премиер Борисов, който хал-хабер си няма що е това демокрация, да не говорим да това що е свобода. Госпожо Нинова, Вие добре сама знаете, че без истински медиен плурализъм няма демокрация, а плурализъм трябва да има и във всяка отделна медия, която претендира, че е наистина демократична или свободна. Свобода и демокрация са неотделими, те са като двете страни на една и съща монета. Без демокрация няма свобода и обратното. И ето, вие, истинските леви, социалистите, е крайно време да встъпите в истински ДЕМОКРАТИЧЕН ДЕБАТ с нас, истинските десни, нас би следвало да ни сродява нашия общ пиетет към демокрацията. Много още мога да пиша по този проблем, но за да не Ви обидя, че Ви занимавам с такива АЗБУЧНИ ИСТИНИ, спирам, щото вярвам във Вашата несъмнена и така ВИСОКА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.
Аз, уважаема госпожо Нинова, няма да искам някакъв голям хонорар за това, че евентуално (ако приемете тъй добронамереното ми и взаимно изгодно предложение) ще се появявам на екрана на БСтв. Но понеже все пак съм крайно зле в материално отношение (макар че съм автентично дясно-мислещ гражданин и интелектуалец, като жертва на гербовашкия авторитарен режим, се оказах СЪВСЕМ СОЦИАЛНО СЛАБ), държа все пак да Ви кажа, че няма да откажа скромен хонорарец в размер, примерно, на 300-400 лева месечно), та да мога някак да преживявам, не за друго.

Това е. Казах и това, въпреки рисковете. Да, трябва някак да се живее, уважаема госпожо Нинова, моля да ме разберете правилно, като философ презирам парите, не ламтя изобщо за тях, но пък така е устроен животът ни, че ний, хората, за жалост, не можем да... фотосинтезираме като растенията, не можем също така и да пасем трева като тревопасните животни!
Толкова. Спирам. Това исках да Ви кажа. Ще се радвам това писмо да има известен ефект и да стане начало на едно истински ЧОВЕЧЕН ДИАЛОГ между автентичните леви и десни интелектуалци и политици, без който БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ (за която всички ние сме радетели) е невъзможна, а пък България е направо осъдена на гибел. Заедно трябва да спасяваме свидното си отечество. Щото, сама знаете добре, живеем в едно твърде объркано и болно време.
Бъдете здрава! Здраве и добро настроение желая и на читателите на това отворено писмо, щото сега се сещам, че е добре да го пратя и до в-к ДУМА, а също така и до други медии, да видим дали някоя от тях ще покаже на дело демократизма си и ще го публикува. От само себе си се разбира, че ще публикувам писмото си и в своя блог, аз уважавам своите читатели и нямам никакви тайни от тях.
27 януари 2019 г.Долна баня (това е моят роден град, в който в момента се намирам щото е уикенд)
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Дали покаянието пред олтара на Партията-Кърмилница може да спаси живота ми - и да ми върне любимата работа?!

Приятел ми подхвърли следната идея: да взема да си облека скъсана риза, да взема две кила пепел, да отида в централата на БСП и там вече да падна на колене, да си оскубя косата, да си посипя главата с пепел, да си раздера ризата и да кажа:
- Скъпи другарки и другари, аз, презреният антикомунист и демократ, на края на презрения си живот осъзнах, че фатално съм се заблуждавал, осъзнах, че съм бил напълно неправ, също така открих истината, че комунизмът е прекрасен, че това е велика идея, другари и другарки, ето, дълбоко и сърдечно се разкайвам за дълбоките си заблуди и за вината си, много ви моля, скъпи другарки и другари, да ми простите ако е възможно и да ме приемете в Партията! Нямам думи да изразя съжалението си, че съм изпаднал в такава страшна умствена грешка и че толкова време съм бил антикомунист. Изглежда проклетите западни империалисти ме съблазниха някак, знам ли, но ето, здравият ми разсъдък най-накрая се върна. И аз макар и късно осъзнах цялата истина и се покайвам. И ето, в знак на моето искрено разкаяние си посипвам главата с пепел и горчиво плача: простете ми, скъпи другарки и другари! Смирено моля да ми простите!
Каза ми приятелят, че като дръпна такава една реч, другарите и другарките щели да се разплачат от умиление и щели да ми простят. И тогава вече на тази основа щели да изпратят ходатайство до другаря Бойко Борисов да ми прости вината и той, а също така евентуално отново да издаде нареждане да бъде спряно опраскването ми от работа, т.е. да благоволи да ме възстанови на работа като учител по философия. Това бил единственият начин отново да практикувам любимата си професия, ако не се покая, доживотно Партията нямало да ми разреши отново да бъда учител. Но само ако се разкая и помоля за прошка, имало шанс да почна отново работа като учител.
Щото тогава, естествено, в новото си битие на комунист щял съм бил вече напълно правилно да възпитавам младите хора (а не напълно погрешно както досега!). Приятелят ми твърди, че комунистите имали меки сърца и щели били да ми простят, той е сигурен, че след моето опрощение щели били да ми върнат работата, а заради работата си аз съм бил длъжен да направя този ход, в който нямало, по негово мнение, нищо унизително.
Още повече че, пак по негово мнение, съвсем скоро демокрацията у нас щяла била да бъде ликвидирана окончателно - и такива като мен, ако вече не са се покаяли, щели отново да бъдат натикани в концлагерите и затворите. Та за да не стане късно било крайно време да опитам да се спася - и душата си да спася, и живота си. В противен случай по негово мнение непременно съм щял да загина, вярно, щял съм да умра подобно на Сократ, но не си струвало да умирам за тоя, дето духа в гората.
Това е всичко, тази е идеята на приятеля ми, искам да ви попитам как мислите: дали наистина да не взема да опитам и ида по посочения начин в централата на БСП в Пловдив?! А също така дали не е правилно да напиша една покайно писмо до другарката Корнелия Нинова?!
Ще ви бъда благодарен за съветите. Бъдете здрави! Приятна съботна вечер ви желая!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

МОН изхвърли от учебниците съветската окупация и националното предателство на комунистите: България - 16-та република на СССР!

Из: Проф. Евелина Келбечева: Чиновници и леви историци оставиха извън учебниците „съветска окупация” и „България република на СССР”
... "Отпаднаха терминът „съветска окупация”, става дума за периода от началото на септември 1944 г., както и фактът, че БКП и Живков са подготвяли превръщането на България в република на Съветския съюз. Нека припомним, че България плаща 119 млрд. лв. на Съветския съюз за собствената си окупация, което води до най-тежката финансова криза след войната. И това ли ще оспорят партийните историци? Възмутена съм от съпротивата, която беше оказана от определени лица, които продължават да пазят статуквото и да манипулират историята. И съветската окупация, и искането да бъдем съветска република са ясно документирани факти. Свидетелствата за това са в архивите и са достъпни за всеки. Но симптоматичен е фактът, че всичко това може все още да бъде поставено за дебат. „Здравите" сили се надигат отново, за да запазят имиджа на столетницата като нещо, което тя не е. Моето най-голямо учудване е как в последната финална дискусия върху изработването на програмата, представители на т. нар. патриоти изобщо не повдигнаха въпроса за това най-безпрецедентно национално предателство на партийно и държавно ниво.
- Има въведени 12 нови термина, представете ги?
- В раздела за историята на България след 1944 г. първоначално нямаше включени никакви нови термини. Ние като независими експерти успяхме да акцентираме 12: съветизация, комунизъм, диктатура на пролетариата, Народен съд, репресивен апарат, лагерите, горяните, експроприация, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, изселване и т.н. Характерът на тоталитарния режим, историческите му измерения и динамиката досега не бяха показани. За репресивната система изобщо не се говореше, имаше едно-единствено изречение, в което се казваше, че дава примери за репресии и нарушаване на гражданските права на хората. Да се говори за това време с такъв тип евфемизми е отказ от адекватно историческо представяне на периода на комунизма."... ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Защо училището прави децата ни бездушни и жестоки материалисти?

Из: Джон Гатоу: Училищната институция е душевно болна: тя няма съвест!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Многозначителна случка във влака, показваща, че България има бъдеще - и че не бива изобщо да се отчайваме!

Под публикацията със заглавие Поклон пред Ян Палах, жертвал себе си в борбата за свобода, в борбата против комунизма в блога ми се състоя интересна дискусия - за българския и руския "ентелект", т.е., по нашенски казано, акъл! - между мен и мой далечен приятел от Австралия (с когото никога не сме разговаряли на живо - и вероятно никога и няма да разговаряме на живо де!), какво той ми написа можете да видите там, а как аз му отвърнах, го публикувам тук, отделно; щото за мен историята, която разказвам там, има особено голям смисъл:
Здрасти!
Съгласен съм за това, което пишеш за българите. Прав си. Но не мога да разбера защо толкова много си заблуден за руснаците - и особено за технио "ентелект"?! Навярно защото никога не си бил у Русия, ако отидеш, още на гарата като пристигнеш в Москва, да речем, ще разлюбиш Русията: щото още там, по мръсотията и по смрадта ще разбереш, че Русия е досущ същата като България, само дето всичко мръсно и гнусно, що е в България, там е уголемено според това колко пъти Русия е по-голема от България!!! Запомни тази моя формула, един ден, като се освободиш от заблудите си спрямо Русия, ще си ми особено много благодарен заради нея.
Гледай този филм "Празник", ще разбереш много за манталитета, който успя да създаде комунизмът - и така широката руска душа оскотя дотам, че направо побесня, а в наше време, във времето на путинщината, даже и съвсем обезумя. И в същото време ти, автралиецо, ми говориш за некакъв си там неизмеримо велик руски ентелект?! Абе тая Австралия да не е на Луната, че те е направила такъв лунатик?!
Понеже съм даскал ще се опитам да ти кажа какво има в този филм, което мен специално ме впечатли. Открих, за свой ужас, че руската широка и ентелектуална душа е също тъй дребничка и малодушна досущ като бълхарската, както ти я наричаш. А и понятията на тъй ентелектуалната руска душа са също толкова изкривени като българските. Изобщо, за наш кошмар, българи и руснаци по манталитет особено след изстъпленията на комунизма) сме, за жалост, напълно еднакви. Тоест и ний сме тъпи, долни, прости, нахални, вманиачени че сме "най-великите" и прочие - тъкмо като руснаците. От което следва, че съдбата на България ще бъде още по-жалка от руската - щото ний, за разлика от руснаците, сме толкова малки, че сме нещо подобно именно на бълхите. Разбира се, че не сме за Европа, ний сме за Евразия - за да изгнием в руско-азиатската смрад (за руските посрани нужници рекох да се въздържа да спомена тоя път, ама нема начин, тази метафора е необходима: щото тя изразява точно руската душа, да, руската душа точно съответства на един добре осран и попикан смрадлив руски нужник!
Но така или иначе се разфилософствах, ще ти кажа нещо, което ми се чини за важно, ще разкажа какво ми се случи вчера, във влака, като пътувах за Костенец (щото се оказа, че автобусът, минаващ през Долна баня, той е за Благоевград, поради авария нямало да пътува, та затова взех влака). А пък се наложи да пътувам по този начин щото много вали тия дни, а пък чистачките на колата ми са развалиха, една изгнила пружина се скъса, те не чистят свястно без нея, срамота е да се претрепя по пътя и да погина и то по толкова глупава причина: заради едни развалени чистачки на колата, които не мога да поправя поради крайната си бедност! Да, но съм благодарен, че пътувах във влака, щото изглежда Бог се погрижи да ми даде нов знак, този път доста благоприятен, знак, който аз тълкувам в смисъл, че бъдещето на България въпреки всичко казано по-горе няма да е толкова трагично като бъдещето на Русия (която едва ли изобщо ще излекува от комплексите и от идиотщините си своята тъй широка, необятна и "ентелектуална", пази Боже, руска душа!)
Та ето какво се случи вчера във влака. В отделението на вагона, в което седнах, беше почти пълно, имаше към 20-тина човека общо. Седнах на едно място и си извадих книга. По едно време влезе един шумен нашенец, попита свободно ли е мястото до една дума, пардон, другарка, седна срещу нея и от този момент, без да спира, почна да дърдори, ето вкратце неговата реч, която той произнасяше с нескриван патос, самовъзприемайки се, естествено, като некакъв народен трибун, да не кажа направо пророк:
- Абе, хора, вижте колко лош тоя нов вагон, който проклетите европейци са ни дали за луди пари обаче! И е съвсем стар, но за луди пари са ни го дали, те нищо без пари не дават... Ех, едно време при бай Тодор какви хубави влакове имаше, тук гледам има млади хора, да им кажа колко убаво беше при бай Тодор, която целият ни народ нема никога да прежали! Щото сега народът пъшка под грозното европейско робство, а пък европейците ни тровят с отровни храни, и сиренето вече не е сирене, и млекото нема нищо общо с истинското млеко от крави, и кашкавалът не е кашкавал, а се прави от Бог знае какво, ех, какъв вкусен кашкавал имаше по времето на Тодор Живков, народеее, видя ли докъде те докара проклетата демокрация?! Събориха европейците и американците всичките ни заводи и ни направиха свои роби, сега единствената ни надежда е мила Русия на Путин, да ни е жив и здрав, он ни е единствената надежда, он ке ни ослободи от европейско робство, както навремето руските и съветските богатири ни ослободиха от турското и от фашисткото робство!
И тъй нататък, и так далее, и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири, все в тоя дух продължаваше беззъбия и рошав старец, който имаше вид на току-що избягал от психиатрията. А народът слушаше приказките му и... мълчеше, а некои даже стенеха, Боже мили, нима стенеха щото и те "мислеха" като него ли?! В един момент моя милост не издържа и се провикнах от мястото си:
- Хей, ало, ти къде се намираш бе, ти нема ли да престанеш с тия глупости?! Ти откъде се взе бе, ти да не сметаш че всички ние тук сме длъжни да ти слушаме глупостите?! За какво европейско робство дрънкаш ти бе, безумецо, да не си избягал от психиатрията?! Я го виж ти, ще ми фали той Тодор Живков, комунистическа пропаганда ще ми прави, ще ми надува глава, я млъквай бе?!!
Казах това на висок глас и очаквах от страна на народа, признавам си, да скочи срещу мен; да, ама не, за моя крайна изненада се оказа, че народът подкрепи мен, особено по-младите!!! Те не само че ме подкрепиха, ами след моето провикване почнаха, усмихнати, да задават разни мъчни въпроси на стареца, от които той в един момент почва хептен да се обърква! А на мен почна да ми капе мед на сърцето, щот от този момент почти не ми се налагаше да се обаждам (е, обадих се още два-три пъти де!), най-хубавото беше, че предимно младите се изявиха и скокнаха да защищават днешна европейска България! Особено се отличи едно момиче, което седеше наблизо до тодорживковиста-путинец, оказа се, че момичето било завършило университет на Запад, но се беше върнало, то най-активно и най-квалифицирано срази не очаквалия такъв отпор рошав и беззъб дядка! Нема сега да описвам цялата дискусия, но ще кажа нещичко от нея.
Примерно един сравнително млад човек, некъде към 30-35 години, заяви, че нищо хубаво не било имало пре комунизма, щото баща му му бил казал, че надницата му при комунизма била 4 лева и 13 стотинки! Дядката току-що беше казал, че сите българе при комунизма лятно време ходели "за без пари" на почивка на морето, тоя младеж му каза, че това са пълни глупости, къде пък са се побрали на морето като тогава почти е немало хотели - и най-вероятно са отсядали в прогнилите бараки на разните там предприятия. Младежът цитираше все баща си и дядо си, щот сам немаше непосредствени сведения за живота при комунизма, за който той в един момент не бил никакъв живот, а бил най-гадно робство, толкова гадно, че ето, идиоти като тоя рошав дядка още жалят за него, щото истински роб е само тоя, който дори и след като има шанс да живее свободно, почва да жали за робството си! Говореше тоя младеж тия думи на тодорживковиста-путинец, а на мен мед ми капеше на сърцето, щото на мен лично не ми се налагаше да се намесвам, младият човек казваше това, което аз мисля - и което аз бих казал на дядката-живковист, ала просто тоя път не ми се налагаше. В един момент аз допълних с нещо думите на младежа, подсилих ги, той се изправи от мястото си (седеше с гръб към мен) да погледне кой говори и като ме видя, мигновено каза:
- О, господин Грънчаров, толкова много се радвам, че Ви срещам! Аз съм Ваш ученик, от ТЕТ-Ленин, завърших преди доста години вече, но много се радвам, че се засичаме случайно тук, и то при такива обстоятелства!
И аз го познах, е, ясно е, че ми стана много приятно, а пък младежът обясни на пътуващите във влака, че съм неговия учител по философия. Тогава именно всички се обърнаха да ме видят кой съм, някои от гражданите ми кимнаха, някаква дама от Стамболийски каза, че ме била гледала по телевизията, установи, че съм водещият на предаването "На Агората...". Такива работи, ний, учителите, на това най-много се радваме, за нас тази е най-голямата награда: да срещнеш свой ученик, който се представя достойно в един такъв спонтанно възникнал обществен дебат и то, моля ти се, във влака! Знам, да, знам добре, че зложелателите ми във блога веднага ще заявят, че съм си бил измислял всичко, че цялата тази история е съчинена от мен, че е лъжлива, но на мен изобщо не ми пука от приказките на тия злобари, аз тях друго и не очаквам да кажат (ако точно те пък ме пофалят за нещо, ще умра от срам!).
Как свърши историята около дядката-живковист-путинист ли, който си мечтаеше богатирът Путин да освободи българското робско племе от "европейското робство" ли? По едно време онова момиче, дето било завършило в Англия, му рече да иде да разсмее съседния вагон, а нас да ни остави, щото наистина се бяхме вече посмели на изцепките му донасита. Дядката отначало се заинати да се махне, ала в един момент видя, че тук положението е неудържимо и затова си тръгна, за раздяла казвайки ето тия думи:
- Майната ви тогава! Продължавайте да си стенете под европейско робство, аз вече съм стар, аз поне се наживях при комунизма! Ала вие, младите, много ще страдате тепърва - щом слушате приказките на тоя там продажник на западните империалисти, дето бил учил някои от вас на философия!!! Много хубава философия ви е научил, нема що!
Под дружния смях на нашето отделение на вагона той си взе дисагите и си тръгна. Интересно е, че наблизо до дядото имаше един поп, който нито веднъж не се обади по време на целия дебат между младите и дядката-живковист-путинец, по лицето му разбрах, че той явно изцяло споделяше приказките на откачения дядка, ала не посмя да каже нищо в негова защита. Така предполагам де, не мога да съм сигурен, но е факт, че Божият служител през цялото време мълча, не подкрепи нито младите, нито дядката. Това е в общи линии, завършвам.
Знаеш ли защо ти пиша това? Щото за мен наистина е знаменателно случилото се, не само заради тая случайност, че мой ученик беше най-активен в дебатите (след това си поговорихме с него, разказа ми как живее, оказа се, че е постигнал доста успехи и се надява още повече да постигне!), но друго е нещото, което ме изуми, ето кое е то. Аз винаги като се обадя някъде в някакви дискусия, било на живо, било в Мрежата или по телевизията, винаги все съм, така да се каже, в малцинство, а много често съм и съвсем сам, сам срещу всички, повечето му плюят, много рядко някой да ме подкрепи, е, има и такива, дето ме подкрепят, но е факт, че са малко. Но ето вчера в този влак се оказа, че почти всички ме подкрепиха, а най-радостно ми е това, че ме подкрепиха предимно млади хора, ето това за мен е знаменателно, това за мен е добър знак, от него си правя извода, че България я очаква добро, достойно бъдеще. Радостно за мен също е и това, че констатирах, че проевропейските настроения сред народа са налице, са преобладаващи, ето, случката във влака от вчера за мен е нещо като най-точна социология, мен друга и не ми трябва: от 20-тина случайно събрали се пътници в това отделение на вагона на влака Пловдив-София проевропейски настроени се оказаха почти всички, с изключение на побъркания и осмян дядка-живковист-путинец - и крайно умълчания, но с нескривано злобно изражение на лицето поп. Това е. Само двама - против 18-тина. Е, да има и още 2-3 неориентирани. 
Но най-радостното е, че имаше такива младежи, които самостоятелно изнесоха дискусията с живковиста-путинец, дето дрънкаше врели-некипели за "европейското робство", аз слушах и на сърцето ми, признавам си, ми капеше мед, да, това е моята радост, излиза, че ненапразно съм работил в тия години (аз винаги съм си бил демократ, поклонник на Запада, на Европа, на Америка, стар седесар съм, такива са моите ценност, с тия свои ценности и ще си умра!) Но след вчерашната случка дори и да умра скоро, ще си умра значително по-спокоен - след тази така знаменателна за мен случка във влака.
Това е. Бъди здрав! Здраве желая и на всички други, което ще прочетат това мое писмо до теб, щото аз ще го публикувам и в блога си. Умствено здраве най-вече ви желая на всички. От здрав разсъдък, от здрав разум имаме нужда всички, щото идиотщините и тъпотиите около нас са прекалено много...
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Идилия - до огъня с книга в ръка в зимната киша

Огнището пак гори, а навън вали ли вали. Засега дъжд, но нищо чудно да го преобърне на сняг. Зимно време. Само за четене до камината. Няма нищо по-хубаво от огъня, поддържан с дъбови цепеници.
Щастлив съм, че въпреки тежкото и унизителното ми положение на изпъден от образователната система учител имам и такива мигове на умиротвореност и покой.
А от понеделник борбата отново ще се разгори...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Поклон пред Ян Палах, жертвал себе си в борбата за свобода, в борбата против комунизма

На днешния ден, точно преди 50 години, Ян Палах се замозапалва в центъра на Прага. Последват го и други. В името на свободата.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Може ли да си намериш работа като учител ако нямаш връзки с ГЕРБ, БСП, ДПС, патреотите?

Без връзки с ГЕРБ не може да си намериш работа като учители. Но ако си с връзки в БСП пак ще си намериш учителска работа, ГЕРБ и БСП (противно на това, което си мислите) са едно: те заедно образуват властовия мастодонт ГЕРБСП, който си е поделил властта в страната.
[image error]
Също така ако си в някоя от дружеските на ГЕРБ партии, а именно от АТАКА, ДПС, патреотите (ВМРО, т.е. МВРО) пак имаш шанс да си намериш работа като учител (или някаква друга държавна служба) - щото всичките тия "партии" са една компания, те всичките са под контрола на ДС, действителният господар на България са именно ченгетата от ДС.

Но ако си безпартиен или ако (като мен си) си, пази Боже, демократ, тогава решително не можеш да си намериш работа дори като учител, да не говорим пък за някаква друга държавна служба!
Аз самият в момента тествам системата и ще проверя казаното по-горе: кандидатствах за работа, за която няма други кандидати (в непрестижни градчета в Пловдивско), ако не ме вземат дори на тази работа, значи горната ми констатация е правилна!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

От каква телевизия имаме нужда?

Има ли бъдеще търговската телевизия - или бъдещето е на ангажираната с наистина важните проблеми на гражданите ОБЩЕСТВЕНА телевизия?
ПОЯСНЕНИЕ: Комерсиалната, търговската телевизия продава някакви "добре пакетирани" стоки (за развлечение, за "убиване на времето" и пр.), целта е да печели пари, ползвайки се от разпространените масови вкусове, настроения и емоции, докато сериозната, истински обществена телевизия предлага най-вече РАЗГОРЕЩЕНИ ДЕБАТИ ПО ДЕЙСТВИТЕЛНО ВАЖНИТЕ ЗА ГРАЖДАНИТЕ ПРОБЛЕМИ, също така предлага и чисто образователни програми, спомагащи за развитието на гражданското съзнание и демократичната култура на хората, насърчаващи осъзнаването на техните дълбоки, коренни интереси, т.е. работи за решаването на действителните проблеми на обществото и държавата.
Ще ви бъда твърде благодарен ако ми кажете какво мислите по поставения въпрос!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Г-н Министър, заради Вашето бездействие голяма част от училищните директори си позволяват да дерибействат!

Публикувам нов документ до съответните институции със съгласието на автора, също като мен учител:


ДОМИНИСТЪРА НАНА МОН НА РБЪЛГАРИЯГР.СОФИЯ
 ДО НАЧАЛНИКА НА РИО – БУРГАС
ДОДИРЕКТОРИТЕ НАОУ „ХРИСТО БОТЕВ”С. ПИРНЕ И С.ЧЕРЕША
ДОДИРЕКТОРАНА ОУ „СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ”С.ДОБРА ПОЛЯНА, ОБЩИНА РУЕН
ДОДИРЕКТОРАНА ОУ „СВЕТЛИНА”С.ТОПОЛИЦА, ОБЩИНА АЙТОС
ДОДИРЕКТОРА НА ОУ „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ”С. ДОБРОМИР, ОБЩИНА РУЕН
ДОГ-Н САШО ДИКОВ-ЖУРНАЛИСТ

О Т Г О В О Р
от Диан Георгиев Тодоров ЕГН ...живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл.  вх.  ет.  тел. за вр.
относно отговори на основание ЗДОИ от Директорите на горецитираните училища


Уважаеми госпожи/господа,
Благодаря Ви за отговорите по поставените от мен въпроси, макар и не дотам изчерпателни. В тях намирам редица допуснати неточности, които не отговарят на истината, и с настоящия отговор Ви сигнализирам за тях. Неточностите са следните:
1. Към отговора на г-жа Вели – Директор на ОУ „Христо Ботев”, с.Череша, имам допълнителни забележки:
Съгласно законодателната уредба решение за извършване на основни ремонтни дейности в училищата се взема след обезпечаване на всички други разходи, свързани с основната им дейност. Т.е. не е законосъобразно решение спестените от 9-месечни срочни трудови договори средства да се разходват за бонуси на други учители, благодарение на което средствата от делегирания бюджет се използват за ремонтни дейности. Вие сте назначила учители на срочни трудови договори без наличие на писмено съгласие и изключителни финансови причини, след като сте била лично уведомена от Министъра на МОН за наложителното и задължително прекратяване на тази порочна практика. Сред тези учители мога да посоча поне един /себе си/, притежаващ висше педагогическо образование, а не както Вие невярно твърдите в отговора си.Заемайки длъжността „училищен директор”, Вие следва да познавате нормативната уредба, касаеща образованието, много по-добре от подчинените Ви  учители. Същото се отнася и за правописната Ви култура.
2. До г-н Мехмедов – ОУ „Алеко Константинов”, с. Добромир, Община Руен: 
Видно от моя жалба, по която е образувана преписка № 11728/2018 г. на ОП-Бургас, съм „предсказал”, че часовете по БЕЛ в повереното Ви училище ще бъдат възложени на учителя по английски език по съвместимост, както и че след два месеца ще се върне титулярът. С идентична жалба от 21.09.2018 г. съм сигнализирал РУО-Бургас, веднага след случая в с.Добромир. Безспорно ясно е, че ако не съм чул тези думи от Вашите служители, е нямало как да ги отразя в жалбите си, тъй като не смятам, че притежавам гадателски способности, нито пък диплом за екстрасенс. Разбирам, че яростното Ви отричане е израз на самозащита, но истината е само една и тя е очевидна.Освен това обявеното от Вас за учебната 2018/2019 г. свободно работно място за учител по БЕЛ беше по чл.67 от КТ /безсрочен трудов договор/, а при идването ми на място Вашите служители, а после и Вие лично ми заявихте, че се касае за временна заетост. Срочен трудов договор за заместване, ако не Ви е известно, се сключва по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ.
4.До Директора на ОУ „Хр.Ботев”, с Пирне, Община Айтос:
         Допълнителните ми забележки към отговора Ви са следните: Фактът, че бройката на учениците в целодневните групи в повереното Ви училище всяка година е различна, не Ви дава право да използвате незаконно срочни трудови договори. Възможно е през следващата учебна година бройката на учениците да се увеличи. Това Вие няма как да предвидите. Ако все пак не успеете да сформирате групи, в КТ има достатъчно възможности за работодател да освободи даден работник или служител  – съкращаване на щат, намаляване обема на работа и др.  Освен това виждам, че след моя сигнал учителите в ЦДО в представляваното от Вас училище вече се назначават на безсрочен трудов договор, т.е. Вие сама сте осъзнала неправомерното си поведение.Доколкото ми е известно, не само учители в ЦДО са били със срочни договори, както Вие твърдите. Случайно да сте сключвали такъв договор с Мая Николова – начален учител? Също така има разминаване между посочената от Вас бройка за учебната 2017/2018 г. (5 ср. тр. дог.) и тази от МОН (6 ср. тр. дог.). Искането ми към Вас на основание ЗДОИ е да ми посочите поименно петимата преподаватели със срочни трудови договори за изминалите две учебни години. Настоявам също да ми отговорите на поставения въпрос: притежавал ли е диплома за висше образование класираният на първо място за учител в ЦДО-начален етап за учебната 2017/2018 г. на конкурса/събеседването кандидат?5. До г-жа Тодорка Русинова – директор на ОУ „Светлина”, с. Тополица: 
Не съм съгласен с последното изречение от Вашия отговор, че всички учители са били на безсрочни трудови договори, тъй като видно от получената от мен справка от МОН за броя на срочните трудови договори през учебната 2017/2018 година, копие от която прилагам към настоящото, под номер 19 фигурира училището в с.Тополица с един брой срочен трудов договор. Това е поредното разминаване между директор на училище и МОН относно посочената бройка. Може би грешките не са случайни...                      Във връзка с Вашето изявление, че сте назначили пенсионер за учител по английски език поради липса на кандидати, Ви отговарям следното: Мои колеги - преподаватели по английски език, са били принудени да кандидатстват в по-отдалечени от Бургас и Айтос училища, тъй като никога не са виждали подобно уведомление на сайта на РУО, изхождащо от повереното Ви училище.
6. До всички горепосочени училищни директори: 
Не отговорихте на въпроса ми дали допуснатите от някои от Вас груби нарушения по отношение на незаконните срочни трудови договори са умишлено допуснати или се дължат на непознаване на законодателната уредба. Настоявам да получа отговор на този въпрос.                                                               Част от тук поставените ми запитвания, както и от Вашите отговори, вече са достъпни за широката общественост посредством публикацията им в популярни електронни сайтове и платформи. Смятам, че обществото има право да се запознае с правната и езикова култура, морала и начин на действие на училищните директори.                             
 7. Госпожо Илиева, Г-н Министър, надявам се, че Вие ще проявите доблест и няма да избегнете зададените от мен неудобни и болезнени въпроси, свързани с езиковата култура на училищните директори от училищата в с. Череша и с. Добра поляна? Въпреки че многократно разисквахме темата, какви мерки възнамерявате да предприемете за справяне с проблема?Как да очакваме учениците да покажат добри резултати от матурите по БЕЛ, след като дори директори не владеят правилата на българската книжовност?! Уверен съм, че Вие не сте срещнали въпросните директорки на „един кръстопът”, както се изразява министър-председателят Борисов по адрес на негови министри.
Огромно разминаване откривам в първоначалната и последващата справка по отношение на бройката на срочните трудови договори – от 51 тя става 352. Въпреки това последната справка не е точна, тъй като не съвпада с бройката, която посочват директорите в техните отговори. За пример посочвам училището в с.Череша – директорката заявява 3 срочни договори, а във Вашата справка те са 2 за учебната 2017/2018 г.Г-жо Илиева, Г-н Министър, не смятате ли, че беше редно Вие в качеството си на Началник на РУО-Бургас и Министър на МОН на РБ да вземете превантивни мерки за недопускане на подобни масови закононарушения, а не аз да съм поставен в ситуация на непрестанно сигнализиращ. Фрапиращ е случаят от училището в гр. Средец, отразен в предоставената ми от Вас справка, където само за една учебна година са били сключени 16 срочни трудови договори!                            Именно заради Вашето бездействие и липса на контрол голяма част от училищните директори си позволяват да дерибействат, да допускат масово закононарушения, дори криминални простъпки и т.н. Наясно са, че действията им няма да имат негативни последици за тях, най-много да се стигне до мъмрене или преназначаване на друго директорско място.Уважаеми г-н Министър, очевидно увеличението на работните заплати на заетите в системата на МОН не води до по-качествена работа и добросъвестно прилагане и съблюдаване на законите от тяхна страна.
На вниманието на г-н Сашо Диков – предоставям Ви настоящия си сигнал и подробна документация към него с цел да ми съдействате да стане достояние на по-широк обществен кръг. Надявам се Вие в типичния за Вас стил да зададете същите въпроси на гореизброените адресати.
Моля да ми изпратите Вашето становище в писмен вид на поставените въпроси на посочения от мен по-горе адрес.


м. 01.2019 г.                                                        С уважение :   ......................
гр. Бургас                                                                        /Д . Тодоров/ 
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.