Дали покаянието пред олтара на Партията-Кърмилница може да спаси живота ми - и да ми върне любимата работа?!

Приятел ми подхвърли следната идея: да взема да си облека скъсана риза, да взема две кила пепел, да отида в централата на БСП и там вече да падна на колене, да си оскубя косата, да си посипя главата с пепел, да си раздера ризата и да кажа:
- Скъпи другарки и другари, аз, презреният антикомунист и демократ, на края на презрения си живот осъзнах, че фатално съм се заблуждавал, осъзнах, че съм бил напълно неправ, също така открих истината, че комунизмът е прекрасен, че това е велика идея, другари и другарки, ето, дълбоко и сърдечно се разкайвам за дълбоките си заблуди и за вината си, много ви моля, скъпи другарки и другари, да ми простите ако е възможно и да ме приемете в Партията! Нямам думи да изразя съжалението си, че съм изпаднал в такава страшна умствена грешка и че толкова време съм бил антикомунист. Изглежда проклетите западни империалисти ме съблазниха някак, знам ли, но ето, здравият ми разсъдък най-накрая се върна. И аз макар и късно осъзнах цялата истина и се покайвам. И ето, в знак на моето искрено разкаяние си посипвам главата с пепел и горчиво плача: простете ми, скъпи другарки и другари! Смирено моля да ми простите!
Каза ми приятелят, че като дръпна такава една реч, другарите и другарките щели да се разплачат от умиление и щели да ми простят. И тогава вече на тази основа щели да изпратят ходатайство до другаря Бойко Борисов да ми прости вината и той, а също така евентуално отново да издаде нареждане да бъде спряно опраскването ми от работа, т.е. да благоволи да ме възстанови на работа като учител по философия. Това бил единственият начин отново да практикувам любимата си професия, ако не се покая, доживотно Партията нямало да ми разреши отново да бъда учител. Но само ако се разкая и помоля за прошка, имало шанс да почна отново работа като учител.
Щото тогава, естествено, в новото си битие на комунист щял съм бил вече напълно правилно да възпитавам младите хора (а не напълно погрешно както досега!). Приятелят ми твърди, че комунистите имали меки сърца и щели били да ми простят, той е сигурен, че след моето опрощение щели били да ми върнат работата, а заради работата си аз съм бил длъжен да направя този ход, в който нямало, по негово мнение, нищо унизително.
Още повече че, пак по негово мнение, съвсем скоро демокрацията у нас щяла била да бъде ликвидирана окончателно - и такива като мен, ако вече не са се покаяли, щели отново да бъдат натикани в концлагерите и затворите. Та за да не стане късно било крайно време да опитам да се спася - и душата си да спася, и живота си. В противен случай по негово мнение непременно съм щял да загина, вярно, щял съм да умра подобно на Сократ, но не си струвало да умирам за тоя, дето духа в гората.
Това е всичко, тази е идеята на приятеля ми, искам да ви попитам как мислите: дали наистина да не взема да опитам и ида по посочения начин в централата на БСП в Пловдив?! А също така дали не е правилно да напиша една покайно писмо до другарката Корнелия Нинова?!
Ще ви бъда благодарен за съветите. Бъдете здрави! Приятна съботна вечер ви желая!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.