Ангел Грънчаров's Blog, page 981

Представям блога на един приятел

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Запис на предаването "Изкуството да се живее" от 3 януари 2019 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Предаването "На Агората..." от 3 януари 2019 г., тама: Защо русоробите са така побеснели?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Оцеляваме някак... няма страшно!

Осигурих оцеляването ни цяла седмица. Така живее семейството на един репресиран и тероризиран от комуно-гербовашката управляваща мафия български учител...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Предаването "На Агората..." от днес, както е излъчено на живо във Фейсбук, темата е: Какво да се прави?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Питане по тъй мистериозната и тайнствена, направо ирационална процедура по назначаването на "нашия човек" за учител по философия в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в Пловдив

Налага ми се да реагирам във връзка с тъй мистериозното обявяване на учителско място по философия и гражданско образование в славната пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", чиято директорка е главна неуморна героиня на поредици от нечувани саги, драми, епопеи, включително и съдебни от момента на заемането на този пост - и, убедени сме, ще бъде такава до последната минута на тъй епичното й директорстване. Вчера обясних за какво става дума (Виж: С шекспировски размах започва нов сериал от световноизвестната епична и сюреалистична сага около знаменитата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" в Пловдив ), моля, не пребрегвайте коментарите, щото там е разковничето: учителското място по философия бива обявено на 4 януари, петък (неизвестно по кое време), в понеделник е крайният срок за подаване на документите, защо ли е това бързане?! Сигурно има защо. Е, ще опитаме да изясним въпроса като попитаме висшестоящите началства - пък и самата директорка не ни пречи да я попитаме (ний, гражданите, ний, данъкоплатците, сме и нейни работодатели все пак, противно на това, което тя мисли по въпроса де!):
С шекспировски размах започва нов сериал от световноизвестната епична и сюреалистична сага около знаменитата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" в Пловдив
До г-жа Ив. Киркова, Началник на РУО-ПловдивЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДо инж. Борислав Стаматов, омбудсман на ПловдивДо Обществения и Педагогическия съвет на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"ДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ПИТАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Грънчаров, продължително безработен учител по философия и гражданско образование
Уважаема госпожо Киркова,
Вчера приятели, мои колеги, работещи в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ми се обадиха да ми съобщят, че "в училището се носят слухове" , че било обявено вакантно учителско място по философия и гражданско образование. Веднага погледнах в сайта на РУО-Пловдив, оказа се, че такава обява няма. Пак разговарях с колегите си по телефона, увериха ме повторно, че е истина, ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" си търси учител по философия. Същинска мистика: нима способната на всичко директорка е дръзнала дори да назначава учител по философия без да уведоми евентуалните кандидати, т.е. без да публикува обява в РУО-Пловдив? Звъннах на инспекторката по философия г-жа Кръстанова, оказа се, че тя не е на работа, телефона вдигна експертът по история г-н Василев. Той ми обеща да провери дали пък обявата вече не е свалена от сайта. Отиде да направи проверка и след известно време ми звънна и ми съобщи интересни новини: обявата за учителското място по философия в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" била подадена на 4 януари, това е петък, крайният й срок бил 7 януари, това е понеделник, иначе казано, по обясними причини е разигран един доста тъпичък административен пиниз (със сигурност силно ненавиждащата демокрацията директорка г-жа Анастасова не желае повече кандидати да разберат за ованкантилото се място - и да й се пречкат да си назначи "нашият човек" за учител!). Е, вероятно не само аз, но и други безработни учители по философия в Пловдив не са успели да разберат за този "конкурс", за него може би е научил само "правилният човек", "нашият човек"? Ние сме радостни да констатираме, че неуморната директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" е изобретила тази възхитителна иновация, моля да си отбележите някъде иновативността й, с оглед да я наградите един ден подобаващо. Шегата настрана обаче, налага се да бъдат изяснени поне следните въпроси:
1.) Кое наложи такова едно шеметно бързане, сиреч как тъй внезапно се оваканти това учителско място че да се наложи тъй експресно да се намери "единствено правилният човек", т.е. "нашият човек" да бъде назначен, и по тази причина е било спестено на "ненужните льохмановци", другите кандидати, да си правят изобщо труда да подават документи и да кандидатстват?
2.) Как Вие, г-жо Киркова, гледате на такава една похвална експедитивност на тъй умело действащата по посока на погазване и пълното изкореняване на всеки повей на демокрация администраторка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"?
3.) Сигурно формално са спазени "всички законови изисквания" (както, подозираме априори че ще ни отговорите, убедени сме, че ще познаем и този път!), примерно ето, има "цели три дена", в които обявата е стояла на сайта на РУО, но по същество дали не е нарушен законът - след като два от тези дни са били почивни?
4.) Не е ли време да се направи нещо от Ваша страна с оглед да се случи някакъв невиждан прецедент, а именно да бъде спрян директорският произвол, щото от него, естествено, в случая най-много страдат учениците, ощетено е качеството на тяхното обучение по философия (като съзнателно, умишлено е било попречено в процедурата да имат възможност да участват всички желаещи, в това число истински добрите кандидати!)? Не е ли време да се обясни на директорите, че водещото в тази сфера трябва да е именно това последното, а не тяхната мания на феодални владетели, че могат да си правят каквото си искат, т.е. ако поискат, може дори и магаре да назначат за учител по философия, стига това магаре да е "наше", да е от нашата партия и прочие?!
5.) Кой е този толкова важен човек, за "безпроблемното назначаване" на когото за учител по философия на директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" й се е наложило да прояви неизмеримото си изкуство в погазването на всякакво право, закон и най-вече морал?!
6.) Може ли да изискате от директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" обяснение кои са били критериите за провеждането именно на тази толкова мистериозна и тайнствена процедура, също на нас, гражданите-данъкоплатци ще ни е интересно да разберем нейната аргументация за избора именно на този, на "единствено правилния", сиреч, на "нашия" човек? 
7.) Кои са несъмнените предимства и реалните качества на избраника й? Или с провеждането на тази мистериозна и тайнствена процедура самата директорка де факто признава, че той просто нема такива (качества и предимства), поради което е трябвало да изобретим специална за него и подходяща за "безпроблемното" му назначаване процедура?!
8.) Колко изобщо са били кандидатите в тази тъй мистериозна и тайнствена процедура, т.е. колко човека имаха щастието изобщо "да надушат", че има такава обява, зер все пак не всеки ден евентуалните кандидати проверяват на сайта за нови обяви; може би истинското известяване на "правилните кандидати" да е вървяло, примерно, по партийна или по... милиционерска линия?!
И още много други въпроси поражда тази, повтарям, тъй странна, мистериозна и тайнствена, да не я нарека и изцяло ирационална (лишена от човешки разум) процедура по назначаването на правилния човек, изобретена от тъй иновативно мислещата, и то именно по посока на потъпкването на всякакво право, закон и морал (и демокрация най-вече) авангардно действаща директорка на славния ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Не ли време за всичките й иновации да я наградите подобаващо, а, г-жо Началник?! Кое според Вас, прочее, е справедливото и подобаващото награждаване на тази толкова своенравна администраторка - предвид всички ония нейни толкова разнообразни и многолики изцепки, на които всички ние сме и наблюдатели, и жертви в годините на нейното тъй бурно, да не кажа шеметно директорстване?
Ще се радвам да ми отговорите по съществото на въпросите ми. Моля да не си правите труда да изобретявате такъв отговор (в добре познатия йезуитски бюрократичен, сиреч нищо не казващ стил), с който само да се мъчите да ме баламосвате, смятам, че се убедихте, че е съвсем напразно въпросните длъжностни лица, които Ви изобретяват толкова изтънчено глупави отговори, да продължат да се обучават във иначе великото бюрократично изкуство на тоталното административно празнословие! Пък и по този начин те Вас излагат, уважаема госпожо Началник, нима и това още не сте разбрала?!
С УВАЖЕНИЕ: (Подпис)
10 януари 2019 г.Пловдив
ПРИЛОЖЕНИЕ (да се смята за органична част от горния документ): С шекспировски размах започва нов сериал от световноизвестната епична и сюреалистична сага около знаменитата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" в Пловдив
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

"Содомисти" срещу хомофоби: имаме ли безпределна свобода в секса?

Из: „Новият свят“ на извращенците като всемирна содомска антицърква
... Най-последователен и безкомпромисен защитник на правата на извращенците става Европейският съюз.
Началото на неговата активна позиция по този въпрос е положено в 1994 г., когато Комитетът по гражданските свободи и вътрешните работи към Европарламента съставя и приема документа „Равни права за хомосексуалистите и лесбийките в ЕС“, чийто автор е Клаудия Рот, представител на Партията на зелените на ФРГ. След резултата от изслушването Парламентът приема резолюция с препоръка към Съвета на министрите за забрана на всички форми на дискриминация според признака на сексуалната ориентация (включително сферата на партньорските отношения и осиновяването на деца), макар че съществуващият тогава Договор на ЕС не осигурявал съответстващата законодателна основа.
За поправяне на това положение ЛГБТ обществото съвместно с други борещи се за равноправие групи започват да лобират пред държавните правителства на страните членки за приемане на поправки към Договора. Вследствие на това в новия Амстердамски договор от 1997 г. (влязъл в сила от 1 май 1999 г.) била внесена поправка, даваща на ЕС юридическо основание за борба с дискриминацията на основата на сексуалната ориентация. За това се споменава на стр. 13 от Договора, станал първият международен документ, който открито говори за сексуална ориентация.
Забрана на такава дискриминация е вписана и в Хартата на ЕС за основните права на гражданите на ЕС от 2000 година. Накрая, през 2006 г. Европарламентът приема декларация „Хомофобията в Европа“, в която неприемането на извращенците се определя в съответствие със същата тази формула на Бентам като „ирационален страх и отвращение към хомосексуалните, гейовете, лесбийките, бисексуалните и травеститите, които се основават на предразсъдък и са сродни на расизма, ксенофобията, антисемитизма и сексизма“(7).
При това към примерите за хомофобия са причислени не само преследването и убийството, но и изпълнени с ненавист речи, присмех и вербални оскърбления. Стига се дотам, че някои експерти предлагат хомофобията да се класифицира като „нетърпимо разстройство на личността“ заедно с расизма и сексизма и в недалечно бъдеще по възможност за това да се настанява в психиатрични заведения. ...
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Публикувайки този откъс, аз не се солидаризирам с интерпретациите, съдържащи се в него. Мен обаче ме вълнува поставеният по толкова специфичен (краен) начин проблем - за границите на сексуалната свобода, за това как да разбираме свободата в секса, за това грях ли е безпределната свобода, за това може ли сексуалните отношения между хората да бъдат ръководени от някакви чисто морални и религиозни (или политически и правни) предписания, за това как да се отнасяме към "обратните", имат ли те право да се борят за правата си и пр. Болест ли е "хомосексуализмът" - или болест е хомофобията? (Или и двете са някаква лудост - и извратеност?!) Много въпроси възникват, върху тях трябва да се мисли - и да се спори. Всеки следва да си изработи свое отношение и позиция, която да умее да защищава. С това ще развиваме своята способност да мислим. И не на последно място: да бъдем човеци. Трябва ли да мразим различните в сексуално отношение? Трябва ли чрез външен натиск от закона да ги принуждаваме да бъдат "нормални"? Могат ли хомосексуалните (обратните) да бъдат превъзпитавани - и имаме ли право на това? Извратеност ли е да си обратен и прочие, край нямат въпросите, а в процеса на дискутирането ще се появят нови и нови, още по-важни и смислени. Да си пожелаем приятни дискусии. Не трябва да се мълчи по тия въпроси. Но има ли "най-правилната" и "единствено разумната" позиция, даваща ни "самата истина", задължителна за всички, дали този не е главният въпрос, който следва да обсъждаме? Или това трябва да е първият, изходният въпрос? Виждате, че центърът на всичко е темата и проблемът за човешката свобода. Който е особено заплетен в тази интимна, в тази сексуална област на живота. Което обаче не ни освобождава от отговорността да мислим и да разговаряме по него. И да търсим... "истината" - една-единствена ли е обаче тази истина? Или има... много истини? А може би най-първият проблем и този за истина, без неговото решаване нищо друго не можем да решим? Въпросите нарастват главоломно. Тъй че да пристъпваме. Щото е крайно време да се учим да дискутираме нормално, спокойно, свободно, с разбиране и уважение на позицията на другия, на различно мислещия. За което, впрочем, авторката на горния текст не е пример, достоен за следване. Нейният стил на мислене точно съответства на комунистическата ненавист към различно мислещите, към другояче мислещите. Които са "врагове". Аз съм принципен противник на такъв един подход. Хубав ден ви желая! И ако ви се родят някакви мисли по темата, споделете ги тук. Няма да е грях да кажете какво мислите.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Разговор с Николай Димов по теми от живота

Приятно слушане, ще се радваме на вашите отзиви, включително и критични!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Вечерен музикален поздрав - една странджанска песен, пеем с Ники Димов

Приятно слушане, ще се радваме на вашите отзиви, включително и критични!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

С шекспировски размах започва нов сериал от световноизвестната епична и сюреалистична сага около знаменитата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" в Пловдив

Интересен развой на световноизвестната епична и сюреалистична сага около знаменитата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" в Пловдив:
Овакантило се е учителското място по философия и гражданско образование! Това ми съобщиха току-що приятели от същото това училище, в което моя милост е заемало същото това учителско място 18 години, но беше варварски опраскано и уволнявано на два пъти в последните 4 годинки!
Моя милост, естествено, ще кандидатства за учителското място, на което съм дългогодишен титуляр! :-)
Шоуто обещава да е велико, да има шекспировско-кафкиански характер, ще си позволя да спазя традицията и ще го отразя медийно по достъпните ми и всевъзможни медийни начини!!!
Само дето директорката изглежда крие това вакантно работно място, щото приятелите ми, учители от ТЕТ-Ленин, твърдят, че има такова обявено работно място, а на сайта на РУО-Пловдив го няма... :-) Как обаче мъдро е подбрала периода, в който да обяви това работно място: веднага след Нова година, когато никой не очаква, че може да се случи подобно събитие, т.е. когато класовият враг в мое лице спи! Да, но издайнически шпиони ми издадоха тайната, леле, какво ще правим сега?!
Началото на историята е обещаващо, именно съдържа шекспировски размах, неслучайно тази професионална и техническа гимназия е оглавявана от преподавателка по български език и по литература, която явно отлично е овладяла прийомите на класическата английска драматургия! Блазе на партия ГЕРБ, че назначава за директори на техническите и професионални учебни заведения толкова добре подготвени по английска литература кадри!!!
Очаквайте информация ще се развие по-нататък тази нова пиеса тук, а също така и на страницата ми във Фейсбук! До скоро!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.