Ангел Грънчаров's Blog, page 982

Анкета: Допустимо ли е изгонен от образователната система учител по философия да излезе на улицата да пее - с оглед да оцелее някак?!

Много хора се възмутиха, че оня ден пях на живо няколко народни песни и оставих клипчетата във ФБ. А аз само репетирах щото като безработен учител възнамерявам да изляза на Главната улица на Пловдив и да почна да пея - с оглед някак да се изхранвам (понеже самозабравилите се властващи образователни бюрократи не само ме опраскаха, ме уволниха от работата ми на учител по философия и гражданско образование, но и фактически ми отнеха преподавателските права - вече не мога да си намеря работа в нито едно училище!)
Как възприемате идеята ми да започна да се изхранвам като започна да пея народни и други песни на Главната улица в Пловдив? Или вместо да пея (щото аз нямам претенции, че имам певчески талант!), по-добре ще бъде не да пея, а да започна да произнасям... философски речи или беседи на Главната улица, като пред мен пак ще си поставям паничката за милостиня? Ще ми падне ли имиджа ако изпълня това свое намерение? Нали все пак трябва да оцелея, не може да се живее без никакви доходи, а ето, месеци наред се мъча като грешен дявол да оцелявам някак в толкова унизителните условия, в които разпищолилите се управници в образованието ме поставиха?!
Днес смятам да ида да подам заявление в Кметството на Пловдив за да ми бъде разрешено от началото на другата седмица да започна публично да пея (и/или да говоря) на Главната улица пред минувачите. Но преди това си правя тук анкета, или ще ме окуражите, или ще ме възпрете от намерението ми.
За луд ли ще ме възприемат хората ако изляза да пея - или да държа речи на Главната улица? Ако пея песни ли е по-голям шанса да бъда възприет и оценен като луд - или ако почна да произнасям на Главната улица публични философски беседи? Как мислите, а?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Как по заповед от Москва сръбските комунисти дебългаризираха Македония?

На снимката двама яростни българомразци – националният предател и алкохолик, комунистически вожд и учител на всички комунисти, съветският другар Георги Димитров и югославският диктатор, другарят Йосип Броз Тито на среща в Белград през 1947 г. (бел. авт.)
Из: 74 ГОДИНИ ОТ ”КЪРВАВАТА КОЛЕДА” , Автор: Янко Гочевъ
Изтеглянето на българските и германските войски от Вардарска Македония през есента на 1944 г. създава вакуум, запълнен веднага от комунистическите бандити и терористи, накрекли се ”партизани”, предимно сърби и сърбомани.
Веднага след като завземат властта с подкрепата на Белград и Москва, те започват масов терор срещу всеки по-изявен българин.
В края на 1944 г. във Вардарска Македония, вече със статут на федерална единица в създадената комунистическа югославска федерация, се извършват масови репресии и убийства на българи, обвинени като “великобългарски шовинисти”, “фашисти” и “михайловисти”. Устройват се и съдебни процеси срещу водещата българска интелигенция. Чрез тяхното съдене и осъждане, както пише в своите спомени Васил Хаджикимов, новите власти изправят на подсъдимата скамейка българската история, култура и език в Македония. Същите, които до 1941 г. в сръбските съдилища биват съдени по Закона за преследване и унищожаване на разбойниците, след 1944 г. са подвеждани под съдебна отговорност по ‘Закона за македонската чест.
На 7.01. 1945 г., когато на стария български календар се празнувал големият християнски празник Рождество, в градовете Скопие, Прилеп, Щип, Велес и Куманово в акция по дебългаризацията на Вардарска Македония и превръщането й в сръбска покрайнина само за трите коледни дни, наречени по-късно “Кървавата Коледа”, са убити по предварително изготвени списъци 1260 македонски българи.
Това е само началото на масовия сърбокомунистически терор. През 1945-1946 г. са убити или изчезват безследно повече от 4700 българи. Масови убийства стават в градовете Прилеп, Битоля, Скопие, Велес, Куманово, Щип, Кавадарци, в селата на Малешевско и др. места. В същото време са арестувани и хвърлени в затворите и лагерите над 15 000 души, обвинени като сътрудници на “българския окупатор” и за “обида на македонската чест”. Това са все родолюбиви граждани, които не желаят да се откажат от българската си същност, нито да участват в процеса за “култивиране на омраза към България като основен критерий за македонски патриотизъм”. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Може да се снимаш гол, може да си недообразован, може да не знаеш правописа, може да си..., но щом си послушен, щом си от "наште" - ставаш за учител!

ПРОЧЕТЕТЕ ЕТО ТОВА: Голият учител съжалява за снимките

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Може да се снимаш гол, може да си развратен, може да си прост, може да си недообразован, може да си невъзпитан, може да не знаеш правописа, може да си лош, може да си нагъл, може да си тъп, може да си..., но щом си послушен, щом си от "наште", ставаш за учител - и особено пък за директор!!!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

"Трудните" артисти - и философи - ги убивате, нали?

Из: Живот и смърт на „трудния артист”. За Иван Ласкин, Чочо и другите… , Касиел Ноа Ашер
В „Театър, любов моя!” Валери Петров пише една, много важна реплика, една от най-генералните като значение, диагноза, присъда в българския театър. Произнесена е от „автор“, който се опитва да бъде и режисьор на неукото си произведение: „Колеги ми докладваха, че ви се носи име на „трудна” актриса!”
„Трудният“ актьор в нашата отчаяна грустна родина е особена стигма, клеймо върху една рядка порода същества – съчетали в себе си безспорен, голям талант със зъбат, непреклонен, „опак” характер. Характер – необясним, плашещо-отблъскващ за огромната маса среднисти в нашата професия.

„Трудният” артист не се поддава на евтини директорски, режисьорски, шефовски манипулации. Чужди са му интрижките по коридорите и гримьорните. Сложно и бавно влиза в близки отношения с какви да е колеги. да не кажа никак. Групи, групички, комплоти са му чужди. Привлича се само от такива „зверове” като него самия. В началото на пътя му е екзотичен с дистанцията, която без да иска налага. Щото нали. възпитан е, бачка на 200. (Малко по-късно тая скорост почва да пречи на всички).
Ръководствата на театрите го искат, въпреки лекото шубе от Достойнството и Каменната Непоклатимост, които неясно къде, как и защо ще донесат проблеми на всички, ще разбият удобното статукво с мирис на яхния и килер. Проблеми относно тяхното Можене, тяхната Аргументация: „Защо имам право да Бъда на Сцената“ . ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Виж и: Чочо Попйорданов опита самоубийство
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

С турците или с руснаците сме по-близки?

С турците или с руснаците сме по-близки след като говорим толкова много турски думи - и живеем заедно с турците векове наред?
Да, нашия език има много турски думи, да не говорим колко много турски мурафети има в обичаите и в архитектурата ни, в културата ни, в начина ни мислене, на живот, на поведение и на всичко останало. На руснаците ний сме дали буквите, езика и религията, но дали само това е предпоставка руснаците да са ни по-близки от турците, все пак с тях не живеем заедно (ако изключим тъй сложните ни отношения с тях след 1878 година и особено след 1944 г., пък и след 1989 г.)? Поставям този въпрос, с кой от двата народа, турският или руският, ний, българите, сме по-близки, съвсем сериозно! Моля да ми отговорите сериозно. Изследвам, признавам си, реакциите ви. Надявам се въпросът ми да не ви се вижда "кощунствен". С турците сме имали сложни отношения след като сме живели векове наред в рамките на една и съща велика империя, не по-малко велика от Руската - Османската. Имало е какво ли не в нашите отношения с турците, но трябва да признаем и това, че османският период в българската история не е "празно време", не е "абсолютен провал", в тия пет века ний пак сме живели, борили сме се, имали сме и постижения, вярно, ако бяхме се управлявали самостоятелно, може би щяхме повече да сме постигнали (дали?), но не бива да гледаме напълно нихилистично спрямо цели пет века от историята си, трябва да гледаме на преживяното тогава от народа ни реалистично. И ето, аз питам и моля да ми отговорите на въпроса сериозно.
Поставям въпроса си в контекста на казаното по мой адрес от един наш сънародник, живеещ чак в Австралия, който, моля ви се, е поклонник на "руската сила, руската воля, руската кръв и руската пот", който ме нарече... "турчин", прочее, ето какво ми писа този нашенец, фактически той ме провокира да ви поставя горния въпрос:

Турчин AIG (Това съм аз, това са моите инициали..., бел. моя, А.Г.) Те те упрекват че си турчин, а ти им отговаряш, че нямаш турска жилка (Между другото не аз, а някакъв друг коментиращ в блога ми каза, че съм бил нямал турска жилка, аз такова оправдание не съм давал и не мога да го дам - по простата причина, че не мога да бъда съвсем сигурен след като с турците сме живели заедно цели пет века дали пък нямам някаква и турска кръв във вените си, да ме прощават моите... прапрапрабаби, но всичко е ставало и е можело да стане в ония диви времена, ако някой от вас точно знае дели има или няма турска кръв и може да докаже това документално, аз не мога да направя това; пак тази бележка, разбира се, е моя, А.Г.)...
Що не обясниш на теа празноглави BG чукундури, че те всичките са турци, след като разбират чисти турски думи (които най-нахално смятат за свои - главно от дълбока простотия) - такива като ятак, рушвет, перде, шише, ракия, мезе, джудже, чеверме, мегдан, пафти (това било BG културно наследство??), кютук, гурбет, борч, таван, демек и хиляди хиляди други...
Рушвет те дори смятаха за “научна” дума, подкуп беше простонародно и в учебниците теа марихуанени турски BG глави марка 1878 през социализма пишеха важно-важно... РУШВЕТ!!
Да се смееш ли, да плачеш ли... Друга свещена дума беше ятак - демек (ама що го разбират теа овчари, а?) укривател на престъпници...
Тъпоумните комунисти и за миг не помисляха, че това не е българска дума и че им се смеят отстрани...
Ти овчар и селски пезевенк да си видял някога да знае що е език?...
СМЕХ, СМЕХ, хайдушки...
Хайдут = разбойник на турски... Вдъхновен некакъв си 90 годишен блогър ми рецитира хайдут, хайдушки, разбира ли тоя чиче че е смешен, едва ли...
Племе-ГМО, бих казал аз от Абстралия...
Моля те, защо не питаш тия турски маймуняци, притежаващи руска наглост (ама не са руснаци, а мижитурки), защо те смятат че не са "турци"?
Айде, питай тая робска предателска сволоч, питай Народо-мърша, а?... Дедовъльовците, предали овчарчето Зах Стоян, и после при очната ставка се праaт на ударени с мокър парцал, ах как знам бълхàрските гяволъци, ама те лъжат главно себе си и мноо подценяват интелигентността отсреща, теа серсеми и чапкъни...
Стиска ли ти да им го кажеш?
А. от Австралия


ДОБАВКА ЗА РАЗМИСЪЛ: История от първо лице: За ДНК-то на белите, русокоси и синеоки "турци"
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Какво стои зад руската имперска мания за величие - и зад тъй унизителното рускопоклонничество на русоробите и рашибозуците?

Под публикацията със заглавие Може ли някога русофилската - рускопоклонническата, русоробската, рашибозушката - гъска да сфане истината за Руско-путинска Евразия? имам интересен коментар от редовно коментиращ нашенец, живеещ в Австралия, там той се изказва по ред важни въпроси, казва какво мисли, ето какво му отговорих (за краткост не публикувам тук текста на неговото изказване, можете да си го прочетете там):
Виж какво, друже (не мога да те нарека "приятелю" щото никога не сме се виждали на живо, а вероятно и никога няма да се видим на живо, а виртуалните "приятелства" са лъжливи, неистински), поне по три пункта искам да се изкажа:
1.) Не знам дали си забелязал това, но аз никога не съм плюл по нито по Русия, нито по руснаците. Аз изобщо не плюя, тази дума е неподходяща за определяне на моето отношение към каквото и да било. Аз не плюя, аз съм открит и принципен враг на руския империализъм обаче. А руснаците, доколкото са скудоумни (сиреч немислещи, заблудени хора, а такива има във всеки народ) за мен, като философ, са просто нещастни хора, на които трябва да се помогне - като им се казва настойчиво истината, колкото и "горчива" и неприятна да им е тя.
Скудоумният, немислещият човек е човек, който вярва в глупости, в идиотщини, неговото съзнание робува на някакви тъпи илюзии и суеверия. Примерно верва в суеверието, че "Русия е най-могъщата на света" ; е, не е така, може да е могъща, но най-могъщата не е (особено пък икономически, нали така?). Е, и какво почели скудоумният руснак (или българин русороб, рускопоклонник, рашибозук, както го наричам напоследък за негово добро!) като верва в идиотщината, че Русия, примерно, е "най-великата в целия свят" ? Ами печели това, че става смешен, че афишира себе си като дебил.
Естествено, че Русия не е "най-великата държава в света" , изобщо тъпа е идеята за "най-велика държава и нация" , всяка нация има нещо велико, в някакъв смисъл всяка нация е както велика, също така е и нищожна, щото всяка нация си има и кусури, има си дефекти, има си недостатъци и слабости. И Русия, и руснаците, си имат много слабости, кусури, дефекти, ний, българите, тоже имаме такива. Е, имаме и нещо велико. Но е тъпо да се самоопределяме като "най-велики у целио свет" , това е тъпо.
А има много руснаци, които живеят с това кухо имперско и горделиво (изцяло нехристиянско, сатанинско) високомерие, което, видиш ли, им била давало "правото" да бъдат господари на малки народи като нашия (и като украинския, грузинския, арменския, естонския, полския и много други народи!). Руският империализъм се корени в някои лудости и странности на масовата, на "тъй широката" руска душа - като тази, която току-що ти показах и обясних.
Тъй че руснаците (масовите, сиреч, немислещите, скудоумните, дебилите) носят вина и отговорност за своя руски империализъм - щото те са неговата хранителна основа, те са почвата, от която той израства, така да се рече. А ний, българите, сме жертва на този същия руски империализъм, който е враг не само на българите, но и на поляците, на украинците... да изброявам ли още? ... на европейците, на американците, на целия свят!
Сега разбираш ли защо аз съм враг и на руския империализъм, т.е. на руската имперска мания руснаците да господстват не само над малки народи като нашия, но аз съм враг особено много на нашенската робска българска склонност да се подчиняваме на руската имперска мания за господство, в това число и световно. Имам предвид предателите на българския национален интерес, аз ги наричам не русофили (обичащи Русия и руснаците, щото такава извратена "любов" е по-скоро не любов, тя е подобна на... мастурбирането, на някакви други перверзии, но любов не е не може да бъде!), а русороби, рашибозуци, рубладжии и прочие.
Прочее, от казаното ми хрумва една такава странна идея, прпиеми, че а кязвам между другото, "в скобки": дали пък нема некаква тайнствена връзка между пристрастеността към... мастурбирането (и към други подобни сексуални извратености) и... душевната патотология, която кара някои извратеняци да се афишират като "страстни русофили", страстни рускопоклонници? Да, наистина, крайно извратено е да обичаш оня, които иска да ти е господар, да обичаш оня, който иска да те прави роб или слуга, в корена на тази душевна извратеност дали пък не стои развратната пристрастеност към... мастурбирането (и дори към "хомосексуализма", към развратниченето с мъже)?! (Погледни лицата на някои от най-извратените русофили, те са обикновено с твърде страдалчески лица, тия хора са злобни, озлобени и мразят всичко, дали пък крещящата им сексуална незадоволеност не е причината за анализираната тук душевна патология? (Според д-р Фройд сексуални са причините за всички душевни патологии.)
Погледни лицата на Дърева, Симов, Иво Христов, професора, но и оня, съветника на президента, това са лица на душевни страдалци, чиято жизнена енергия е изпита от прекомерна пристрастеност към ръкоблудството, хайде да употребя тази наша дума, щото другата звучи много натруфено?!)
Извинявай, но бях длъжен да направя и този извод. А склонността на "тъй широката руска душа" да "мисли" Русия за "най-великата в целия свят" или за "най-могъщата в целия свят" на каква ли сексуална перверзия ли се дължи? (Тук разсъждавам като примерен ученик на д-р Фройд, който като немец, като евреин и като мислещ човек е силно ненавиждан и от руските империалисти, и от нашенските русофили!)
Е, мен самия моите "опоненти" ме мразят най-вече защото имам склонността да мисля, а като мисля, им казвам някои твърде неприятни истини, затова и те така силно ме мразят, затова са така бесни спрямо мен. Към такава бесовщина, която тук ти описвам (да смяташ, че "Русия е най-могъщата в целия свят" е бесовска по характера си идея, да смяташ, че руснаците били "нашите освободители" също е чисто бесовска идея!) аз като философ не мога да бъда нито безразличен, нито да не съм й враг. Щото ний, философите, просто сме привързани най-вече към едно нещо: истината. С сме непримирими спрямо едно-единствено нещо: глупостта, простотията. Спирам, че прекалих, а темата е изключително важна.

2.) Упоменатите руски и български скудоумци (малоумници, умствени кастрати) единодушно мразят онова, което Западът (европейците и американците, а покрай тях и нормалните хора по целия свят, включително и в изостанали страни като Русия и в България, да не говорим за страни в арабския свят, в Азия, в Африка) направо боготвори: мразят индивидуалната, суверенна личност, мразят и свободата. Сиреч, мразят тъкмо онова, което е сърцевина на Христовото учение.
Сиреч, анализираната бесовщина има чисто антихристиянски характер, иначе казано, има чисто сатанински характер. Ако смяташ, че нашето и особено руското "православие" имат нещо християнско, горчиво се лъжеш, не, нямат нищо такова, те са откровено антихристиянски, бесовски, дяволски явления. Истинските християни, доколкото ги е имало изобщо в Русия и в България, са избити до корен от комунистите. И КГБ, и ДС си е създало свое "православие", доста далновидно са постъпили въпросните чекисти, нали така?
Ето моя милост, доколкото се възприемам като последовател на Учението на Христос, доколкото съм християнин, не мога да не бъда твърд враг на руското имперско-кагибистко, а това значи антихристиянско, бесовско, сатанинско "православие"; това са прости неща, това са очевидности, които ми е даже неудобно да ти ги изтъквам или казвам.
Не мога да си представя по-голяма човешка или морална извратеност от тази някой да се възприема за християнин или дори за православен и в същото време да е поклонник на руския империализъм, на Путин, на КГБ, на "руската сила и мощ", на "руското неизразимо имперско величие" и прочие дебилски алабализми. Не мога да опиша с думи и такава една душевна изродщина като тази човек, който се самоопределя като мислещ, да бъде в същото време поклонник на руския тираничен империализъм, на "руската сила и мощ", на "руската величавост" и прочие идиотщини.
От този пункт трябва да си направим извода, че сред въпросните поклонници на руския тираничен империализъм, на "руската сила и величавост", на Путин, на КГБ и пр. нема и не може да има нито един истински мислещ човек, а това значи християнин, независимо дали е православен, католик, протестант и прочие.
Аз затова бях твърде много удивен когато преди време се срещнах с едно крайно чудато човешко явление, в град Раковски (знаеш, аз бях учител тям известно време преди комуно-путинопоклонниците да ме изгонят тотално от образователната система!) аз срещнах, моля ти се, монах-поляк, при това ми се видя истински християнин, католик, който веднъж си позволи да каже, че бил, моля ти се, поклонник на Путин?!?!?! Аз тогава се втрещих, загубих ума и дума, реагирах така, както, казват, реагирал веднъж Хитлер (но с обратен знак!): не му стига, че въпросният монах е поляк, че е християнин, а е и поклонник на... Путин?! (Хитлер пък, твърдят, изкрещял веднъж: не му стига, че е евреин, ами е и комунист, моля ти се! Щот само за това, че е евреин, по неговата логика, заслужава да бъде убит, ето че е голямо затруднение какво да се прави с евреина-комунист; между другото аз въпреки всичко така много уважавам евреите, че смятам, че истинският евреин не може да бъде комунист; по същия начин и истинският християнин не може да бъде комунист; самият Христос, да не забравяме, е евреин!)

3.) Казваш нещо, което заслужава да му обърна внимание, то е в ето тия думи: "... ние сме предадени от Запада и мижитурките му..." . Имало и на Запад мижитурки, то пък остана да няма! Но не можеш обаче, вярвам, да отречеш, че на Запад не мижитурките задават тон - и са водещият елемент, нали така? Щото постиженията на Запада не са създадени или сътворени от мижитурките, нали така?
А пък аз смятам, че Западът не е длъжен да... "ни мие задниците от собствените ни лайна" , с извинение, но ми се налага да използвам тази неприятно миришеща метафора, та белким ме разберат всички. Който се посере, да има добрината да си мие сам гъзо (в Долна баня думат още по-добре, казват: "газо"!) сам! За нашите български идиотщини, мании, тъпотии, простотии и прочие ние самите трябва да имаме добрината да поемем пълната отговорност - и да направим нужното за да се отървем, да се освободим от тях. Никой друг не ни е виновен за нашите собствени провали.
А тази склонност да прехвърляме другиму вината за собствените провали, тази наклонност да се бяга от отговорност, която е така много разпространена сред българите и руснаците, е най-точният признак за разпознаване на несвободния човек, на роба. Оттук следва, че сред руснаците и българите тъкмо робите са водещият елемент, на Запад категорично това не е така.
Аз затова съм такъв горещ поклонник на Запада, причината е една-едничка: че на Запад, в Европа и в Америка, водещият елемент е тъкмо онази критична маса от свободолюбиви, от свободно живеещи личности, нека руснаците и рускопоклонниците да ги наричат "мижитурки", това как те ги наричат изобщо не променя нищо, не значи нищо; ето, по тази причина и Западът има такива велики постижения.

По делата им ще ги познаете , думи на Христос. Когато руснаците ми покажат едно чисто руско богоугодно и добро дело, едно чисто руско постижение, тогава ще им сваля шапка и ще им се поклоня доземи! А не да ми се фалят със своите сатанински изобретения: танкове, катюши, ракети (атомни бомби, атомни централи...), не да ми се хвалят със своя ненадминат по кръвопролитията си патологично див и зъл азиатски комунизъм, със своя така зъл, злобен и най-вече тъп руски империализъм и прочие.
Да ми се похвалят руснаците с нещо добро, създадено от техния ум, талант и ръце. Както американците, създали леката кола, телефона, компютъра, интернет, стъпили на Луната и какво ли не още. Руснаците са изобретили едно добро нещо: пелмените. (Ял съм ги с удоволствие!) Но не мога да се поклоня на руския империализъм и на другите им бесовщини. Чудно ми е Достоевски в днешно време дали би бил путинец? Доколкото съм го разбрал, доколкото е християнин, той, въпреки че е руснак, щеше да бъде непутинец... (Аз - въпреки всичко - уважавам Достоевски - както го уважава целият Запад...)
4.) И в Русия, и в България не личностите, а тъкмо мижитурките, за жалост, вземат връх и са любимци на народа, ето това е корен на българската и на руската трагедия. Ленин какво е? Мижитурка. Сталин какво е? Мижитурка, която е бясна спрямо интелигентните хора, спрямо личностите, които го превъзхождат. И ги избива всичките до един! (Троцки също е бесен, но е що-годе интелигентен!) Путин е мижитурка. Борисов е мижитурка, взела връх защото е удобен на ченгесарските и проруски сили. Царо е мижитурка. Да не изброявам мижитурките, които са взели връх у Русия и у България, че нема да ми стигне времето.
Западът може да е всякакъв, но начело на западните страни същински мижитурки не може да попаднат. Меркел дали е мижитурка? Може да е мижитурка, но има вид поне на що-годе интелигентна мижитурка. Макрон май е същият. Англичаните се излагат напоследък, но аз тях не ги жаля: и друг път са се излагали (Чембърлейн), но веднага след това властта взема Чърчил, който изобщо не и мижитурка. Американците също не ги жаля: след мижитурката Картър май дойде Рейгън, нали така?
Е, за Тръмп какво да кажа не знам. Но и Америка, казах, изобщо не я жаля. Имам доверие на американците, те ще се справят. Демокрацията е такова изобретение, че работи - подобно на това както работи и друго едно гениално човешко изобретение: пазарът. Сложно изобретение е демокрацията, но работи. И след кризи, дори и тежки, успява да излезе още по-жизнеспособна, още по-успешна и работеща.

Затова съм и демократ. При демокрацията обаче проблемът е как огромното мнозинство от мижитурки (немислещи масови човеци) да бъде овладяно от умните, добрите, сериозните, мислещите, интелигентните личности (не е задължително да са непременно "красиви", както ръмжат комуноидните и озлобени на живота дебили; прочее, добрият, умният човек няма начин да не е и поне душевно красив, то истинската красота е нещо духовно, което не се вижда с очите!)?
Ето този е най-сериозният проблем на демокрацията. Умните обаче ще измислят как да го решат. Простаците и мижитурките обаче нищо свястно не могат да измислят (освен дебилщини и злини).
Друг е въпросът, че умът, без чувство, неозаптяваният от чувството и от морала ум е нещо сатанинско, той ражда само бесовщина, само чудовища; ето защо и сатанистите (комунистите, ченгетата) са способни да изобретяват разни механизми, с които да се удържат на власт; ето, нещастници като Цветан Цветанов, по-скоро тия, дето стоят зад него и за Боко изобретиха технология за вечно печелене на изборите!
Спирам дотук. Голяма е темата. Но, надявам се, ти казах неща, които ще са ти полезни. (И тоя текст загубих два часа да го пиша, щото компютърът ми е стар и ме ядосва, прави ми разни идиотщини...) Да се надяваме, че няма да те ядосат и пак да ме наречеш дебил (прочее, не се обиждам когато някой ми каже някакви идиотщини по мой адрес, ако се обиждах, щях наистина да съм дебил...).
Бъди здрав!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Може ли някога русофилската - рускопоклонническата, русоробската, рашибозушката - гъска да сфане истината за Руско-путинска Евразия?

Без коментар... коментарът нека всеки да си го прави самостоятелно...

В този контекст поставям (за размисъл) следния въпрос: Може ли някога русофилската - рускопоклонническата, русоробската, рашибозушката - гъска да сфане истината за Руско-путинска Евразия?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Омбудсманът на Пловдив поиска съдействието на полицията за разкриването на истинската самоличност на анонимната хулиганка

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГРЪНЧАРОВ,
По повод подадения на електронната поща на Обществения посредник на територията на Община Пловдив Ваш сигнал вх. № С1-1453/08.01.2019 г., приложено Ви изпращам (в прикачен файл) наше писмо изх. № С1-1453-(1)/08.01.2019 г. до Областна дирекция на МВР - Пловдив.
Приложение: съгласно текста

С уважение,
ИНЖ. БОРИСЛАВ СТАМАТОВИ.Д. Обществен посредник на територията на Община Пловдив
Да, омбудсманът на Пловдив поиска съдействието на полицията за разкриването на истинската самоличност на анонимната хулиганка, представяща се като "директор на училището в едно пловдивско село"...
Написах му следното писмо:
Здравейте, уважаеми г-н Стаматов,
Изключително много Ви благодаря за тъй бързата реакция по повод на поставения от мен проблем! Да се надяваме, че проблемът ще бъде решен и на тази основа РУО-Пловдив ще може да предприеме съответните организационни мерки, което, убеден съм, ще спомогне за подобряване на нравствената атмосфера в сферата на пловдивското образование.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Нечуваният скандал около лудешкото поведение на разпищолилата се анонимна директорка на пловдивско училище ескалира и прие съвсем (не)очаквана посока!

Тази сутрин ми се наложи да напиша следното любезно писъмце до г-жа Началника на РУО в Пловдив (което препратих и до г-н Министъра на образованието и науката):
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивДо инж. Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община ПловдивЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДО ВСИЧКИ МЕДИИ
Уважаема госпожо Киркова,Уважаеми г-н омбудсман,
(Писмото ми е пряко до г-жа Киркова, а защо го пращам и на Вас, драги г-н Стаматов, ще се разбере едва в контекста на цялото писмо, т.е. едва накрая!)
Благодаря Ви все пак за отговора, който обаче го възприемам като изключително формалистичен и пределно бюрократичен, очевидно е, че зад такъв отговор стои незаинтересоваността Ви, нежеланието Ви да разберете кое е лицето, което е такова бляскаво нравствено украшение, така да се каже, на пловдивския директорски корпус. Но аз Ви пиша отново защото се надявам ако не Вие (и ръководената от Вас многолюдна администрация на РУО-Пловдив), то поне гражданите на Пловдив, т.е. данъкоплатците и Ваши работодатели, да се заинтересуват от факта как е възможно лице с такъв наистина "завиден" морал да заема длъжността директор на държавно учебно-възпитателно учреждение! Прочее, вчера получих отговор от Вас, но и въпросното лице (изживяващо се един вид като Ваш неформален говорител!) също ми отговори, което е знаменателно: ето че най-сетне успяхме да влезем в диалог с представител на силите, които са твърде уязвени от моите епични усилия и борби за непоседствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в образователните общности, в общностите, занимаващи се, забележете, именно с образование и възпитание на младежта! (Не знам давате ли си изобщо сметка каква кошмарна гротеска е да има училище, чиято директорка разполага с такъв един наистина "завиден" морал, който непосредствено и в чист вид струи от всяка нейна дума, ето, привеждам новия шедьовър, написан от назначената най-вероятно от Вас самата директорка; запазвам й и оригиналния правопис!):
Ха-ха-ха
Ти найстина си откачен! Цялото РУО в Пловдив ти се подиграва, казват този лудия пак ни е писал и се присмиват на акъла ти.
Цялото общество те имаме за луд да го знаеш и вече никои не ти обръща внимание. Директорка съм и още как но не това ми е истинското име.
Г-жа Киркова ме знае, ама ви прати за зелен хайвер нещастнико! :) ха--ха -ха!
Вече никои не ти обръща внимание, знаем всички че сте шизофреник, никои не пише жалби освен ти.
Всичко снимаш какво си ял, оставаше да снимаш и кога се пикаеш и как правиш секс със жена ти само това още ни си снимал.
Жалък си ха-ха, ще си останеш неосъществения учител! Ако беше малко по умен нямаше да се връзваш на баба ти Марийка по акъла да и храниш котките, но по това си личи че си на нейното ниво откачен! Нямаш акъл за пет стотинки смешник, казах ти докато не спреш с писането ти на глупости работа няма да имаш ама никога!
Поздрави от директорката Искра Йовчева (iskra_56@abv.bg)
Това е написала въпросната директорка, криеща се зад измисленото име "Искра Йовчева", която твърди, че Вие, уважаема госпожо Киркова, сте знаела коя е, но умишлено сте ме била "пратила за зелен хайвер"! :-) Аз също имам подозрения, че Вие точно няма как да не знаете коя именно директорка от подведомствения Ви директорски корпус е толкова отворена, че е способна на такива наистина скандални изцепки - като писането на анонимни писма против изритани от системата на образованието и поставени в най-унизително положение безработни учители като мен (на които обаче ни пука за ставащото в системата на многострадалното ни образование, което изглежда не беше преживявало период, в който очевидно психично луди хора да заемат директорски длъжности!).
Госпожо Киркова, прилагам към това свое поредно писмо и публикацията в блога си, в която с кратък свой коментар запознавам читателите на блога ми с Вашия тъй многозначителен отговор; между другото, наистина ли Вие, работещите в РУО-Пловдив така хубаво се забавлявате като получите мое писмо - както твърди Вашата подведомствена директорка, която очевидно добре познава нравите и в самото РУО-Пловдив?! На мен обаче (говоря като данъкоплатец и гражданин) ми се виждат твърде извратени подобни емоции, позволявам си да Ви посъветвам, ако изобщо искате да имате по-адекватни на ситуацията реакции, поне да си поплачете - когато в поредно свое писмо Ви описвам безобразията и беззаконията, които се случват в подведомствените Ви владения. Но да се примирявате с тия безобразия и беззакония (и с този така фрапантен аморализъм!) на мен ми се вижда лукс, който ние, гражданите, няма как да Ви позволим! Държа все пак да Ви обърна внимание и на това, че въпросната директорка, изявяваща се анонимно като напълно разгащила се хулиганка (очевидно тя много скучае на директорския пост и по тази причина й се е наложило да се забавлява така извратено!), дори не владее българския правопис на най-елементарно ниво, ами ако, да допуснем, тази директорка е и учителка, примерно, по български език и литература, т.е. тъкмо по... правопис, давате ли си сметка това пък какво означава - и колко е скандално?!
Ползвам се от случая, уважаема г-жо Киркова, да Ви кажа нещо, което отдавна ми се върти в ума; и понеже е свързано с любимата ми тема за морала, човечността, правото и справедливостта, дръзвам да споделя с Вас и това (може пък да има поне някакъв нравствен ефект върху душата Ви, знае ли се?!). Ето за какво става дума.
Аз наистина май станах в последните години нещо като световен или дори олимпийски шампион (а нищо чудно и галактически, дори вселенски шампион да съм в туй отношение!) по... писането на доклади, жалби, отворени писма, петиции, апели, възвания, искови молби до съдилищата, пледоарии, речи, обръщения и какво ли още не, адресирани до пребиваващите в някакво райско административно блаженство-безхаберие държавни длъжностни лица и ръководители на държавни институции от всякакво ниво, като се почне от най-ниското ниво директор на училище - та се стигне до ниво Министър на образованието, Премиер, Президент, Председател на парламентарната комисия по образование и наука и прочие (даже и до владиката и до патриарха ми се наложи да пиша, даже и до... арменския поп ми се наложи да пиша веднъж!), щото въпросните институции никак не реагираха на моите най-настоятелни предложения за изход от плачевната ситуация, на моите критики, писани от позицията ми и на учител, и на философ, и на гражданин. Но сега думата ми е за друго. (Прочее, институциите все пак реагираха някак, не е вярно, че никак не са реагирали: те реагираха освен с безразличие и също така с пълно пренебрежение спрямо репресиите, на които бях подложен от самозабравилата се тотално директорка на моето училище, на знаменитата вече в цял свят пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - да, за да се отплати за активността ми системата ми отвърна с репресии от какво ли не естество - за да ми отмъсти за моята активност и иновативност, за моята непримирима гражданска позиция спрямо недъзите и пороците в крайно недемократичната система на образованието!)
Ето обаче за какво искам да Ви обърна вниманието този път. То е нещо, за което Вие сама би следвало и то отдавна да се сетите, ала Вие или не се сещате, или пък се сещате, ала явно не Ви е приятно да го признаете, а камо ли да направите нещо реално по решаването на проблема, по поправянето на крещящата несправедливост, която стои зад всичко това. Ще се постарая да Ви обясня всичко пределно просто, понятно и ясно.
Аз фактически от години съм в позицията на нещо като съвсем свободен и самодеен ПРАКТИЧЕСКИ КОНСУЛТАНТ на Ваша милост, но също и на подведомствената Ви администрация (примерно на испекторката по философия г-жа Кръстанова!), и на г-н Министъра, и на Комисията по образование и наука в Парламента, да, усърдно работя години наред и то комай всекидневно неуморно, създавам и Ви предоставям съвсем безвъзмездно по същество какви ли не доклади, анализи, пребогати на смисъл, правя предложения, работя усърдно по цял един проект за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности , знаете, че този проект не съществува само на хартия, той е непосредствена реалност, той е душата, така да се каже, на моите съвсем практически (на дело осъществявани) борби за тази именно действителна, реална демократизация-декомунизация на отношенията. Аз де факто не само съвсем безкористно и безплатно Ви давам анализи и съвети, но и спомагам за развитието по посока на реалната промяна (или, ако щете: реформа) не само на съзнанията Ви, но и на стила Ви на управление, на подходите Ви, за внасяне на разумни корекции в манталитета Ви и на всичко останало, не вярвам, че можете съвсем безочливо да кажете, че моята необичайна активност е била съвсем без ефект (да не говорим за това, че та е правена пред очите на цялото общество, на цялата общественост в Пловдив и в страната, благодарение на блога ми, на предаването ми в ПОтв всичко, което аз направих в тия паметни години, стана достояние на българските граждани!).

Добре, всичкото това, всичките тия мои активности са наистина съвсем безкористни, върша ги "на ползу роду", нали така (нали успявате все още да следите мисълта ми, вярвам, разбирате накъде клоня вече?), "за идеята", "про боно" и прочие, но те, така или иначе, са... труд, който даже и по Конституция, да не говорим за общочовешкия обичай, би следвало да да се заплаща, нали така? Щото, ако не се заплаща изобщо този гигантски, без преувеличение, труд, това ще е НАЙ-КРЕЩЯЩА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, това поне ще го признаете ли, пък макар и с половин уста?! Ще поясня: ето, да речем, аз Ви пиша огромен доклад, в който анализирам някакъв твърде заплетен проблем в системата на образованието или в реалните отношения вътре в някоя училищна общност, примерно в печално-известната вече на цял свят училищна общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", в подготовката на моя доклад или жалба аз съм вложил много труд, проучвания, обобщил съм огромна информация, съзнанието ми е продуцирало някакви идеи за промяна, за подобряване на положението, да речем, докладът или жалбата ми се състои, сумарно, от 10 страници концентриран философско-психологически (и богат също така на организационен и управленски смисъл!) текст, знаете, имало е и по-обширни мои текстове, които съм писал и съм Ви пращал (не само на Вас, но и на г-н Министъра, чрез него и на цялата администрация на МОН, на Парламентарната комисия и прочие!).

Сега обаче следете по-дълбоко мисълта ми, моля: аз съм вложил във всичкото това много труд, а на мен Вие, примерно, ми отговаряте, да речем, с формалистичен и чисто бюрократичен отговор, състоящ се от две-три изречения или от 20-30 думички; да, обаче Вашата експертка, която е подготвила "отговора" Ви, пък и Вие самата, която се подписвате под него, получавате за тази своя "работа" доста добра заплата (да сте живи и здрави да си харчите парите и доходите!), а аз, естествено, не само че не получавам АБСОЛЮТНО НИЩО за труда си, но нещо повече, заради тоя мои активности (подчертавам, те са за благото на обществото, на народа, на младите, на страната ни!), на мен Вие, властващата администрация (издържана от нашите, на гражданите, данъци или пари!), ми се "ОТБЛАГОДАРИХТЕ" твърде специфично: като ме подложихте на репресии, на гонения, уволнявахте ме, гаврихте се с мен както можахте, дарявахте ме с плювни, с подигравки, с наказания, ето, виждате по-горе какво пише Вашата подчинена директорка, обявявахте ме за... луд и ми се смеехте най-радушно, нали така?! Кажете сега, моля: СПРАВЕДЛИВО ли е това аз не само да не получавам абсолютно нищо за труда си и за доброто, което правя на обществото и народа, а вие не само да черпите съответните финансови облаги от цялата тази работа, но и да стоите в позицията на някакъв най-нагъл съдник, който, моля ви се, ме възприема мен лично като някакъв, както се изрази Вашата подчинена директорка по-горе, "шизофреник"?! Амче не е справедливо всичкото това, г-жо Началник, аз може да съм всякакъв, но най-малкото съм човешко същество и имам известен разсъдък, ето, моят разсъдък ми казва, че това, което става, ИЗОБЩО НЕ Е СПРАВЕДЛИВО! (Вие ако го смятате за справедливо, трябва да се потрудите да ми го докажете, да аргументирате тезата си, зер, за това именно и получавате доста тлъстите си заплати, нали така?!) Но вие, администраторите, дори и това не правите, мързи ви и този труд да положите, пита се тогава: а за какво в тякъв случай ние, данъкоплатците, ви плащаме въпросните немалки заплати?!
Добре де, изводът какъв е? Аз фактически ви ОБУЧАВАМ на какво ли не, на морал, на демокрация, на разбиране на човешките отношения, на диалогичност, изнасям ви поредици от БЕЗЦЕННИ ПО СМСЪЛА СИ УРОЦИ, полагам целия си опит, цялото си изкуство, цялата си дарба, и това ГОДИНИ НАРЕД, нали така, а в замяна какво получавам?! АБСОЛЮТНО НИЩО, нали така? Пардон, получавам гонения, репресии, шутове получих, уволнения, безработица получих, дарихте ме ГОДИНИ НАРЕД с най-унизително съществуване без АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ДОХОДИ, като капак на всичко ме подложихте на такава разюздана ДИСКРИМИНАЦИЯ, че ето, както добре сама знаете, нито един директор на училище НЕ МЕ ВЗЕМА НА РАБОТА по моята професия, т.е. като капак на всичко фактически МИ ОТНЕХТЕ И ПРЕПОДАВАТЕЛСКИТЕ ПРАВА, т.е. най-грозно погазихте моите човешки, фундаментални и конституционно гарантирани права!!! Е, съгласете се, уважаема г-жо Киркова, това най-малкото не е редно, но то не е и справедливо, то е израз и на огромно БЕЗОЧИЕ, нали и това трябва да признаете?! И какъв е изходът от цялата тази история ли?! КАК МОЖЕ В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ТЪЙ ГРОЗНО ПОГАЗЕНАТА И ПОРУГАНА СПРАВЕДЛИВОСТ ЛИ?
Да Ви кажа ли - или Вие сама, като интелигентен човек, ще се досетите?! Ако Ви кажа, лошо - подценявам интелигентността Ви. Ако не Ви кажа, пак лошо - ще излезе, че се страхувам да заявя открито онова, което самият разум предписва да признаем. Аз може във Вашите очи, както казва подведомствената Ви директорка, да съм "луд" или "шизофреник", но аз между другото съм философ, а "лудостта на философите" е нещо много велико, смейте се колкото искате, но във философията т.н. "лудост" се цени значително повече от "обикновеността" или "нормалността": гениите във философията ако не са по своему луди, не са никакви гении (между другото го казвам, не намеквам за себе си, принципът е важен, а аз съм просто човек, който има известни философски наклонности!). И тъй, изводът все пак да Ви го кажа ли? Хайде да Ви го кажа, да не излезе, че страдам от някакви съвсем глупави скрупули.
Ами изводът е, че за целия този многогодишен труд Вие СТЕ ДЛЪЖНИ да ми платите - за да поправите някак аномалията, несправедливостта! Да, да ми платите с пари, а не само морално, примерно, като ми връчите барем една грамота (Вие обаче и за това даже не се сетихте!). Да, може да се смеете колкото си искате днес в РУО-Пловдив (както твърди Вашата подчинена директорка, за която Вие много добре знаете, както тя казва, коя е, т.е. знаете й истинското име!), но ето, длъжни сте да намерите законовата форма, под която да ми се издължите и реванширате - и да ми платите не само за труда, не само за страданията, не само за МОРАЛНИТЕ ЩЕТИ, не само за моята настояща унизителна бедност, да, уважаема госпожо Киркова, ЗА АБСОЛЮТНО ВСИЧКО СТЕ ДЛЪЖНА ДА МИ ПЛАТИТЕ! Щото ако не ми платите, това ще тежи най-малкото на вашата СЪВЕСТ, щото сте си позволила да поругаете САМАТА СПРАВЕДЛИВОСТ, а това, държа да Ви уведомя, е СТРАШЕН ГРЯХ между другото. Е, тия неща, имам предвид неща като ДЪЛГ, СЪВЕСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ, ЧОВЕЧНОСТ и пр., не важат за Вашато подведомствена анонимна директорка, дето ни пише под лъжливо име, но за Вас, уважаема г-жо Киркова, би следвало поне малко да важат, нали така - или се лъжа отново?!
Вие добре знаете, че аз от месеци наред "живея" някак без абсолютно никакви доходи. Погаврихте се и със съпругата ми, нея назначихте "на хонорар", тя взема някакви си там смешни 200-тина левчета, ето с това живеем, ако изобщо може да се нарече това нещо "живот". Аз Ви уведомих за беззаконията на Вашите подведомствени селски (полуградски) директори, които не ме взеха на работа като учител (и назначиха неспециалисти да преподават философия!), Вие се направихте на изоглавена и не реагирахте никак, нали така стана?! Значи Вие държите терорът спрямо мен да продължи, нали така излиза - ако сме все пак човеци, поне това сте дължна да признаете??! Как оцелявам в студената зима без никакви доходи само аз си зная, какви унижения ми се наложи да преживея няма да Ви казвам, щото едва ли ще ме разберете. Но ето, поставих Ви една чудесна тема за размисъл, на която зная как ще ми отговорите, искате ли да се обзаложим, че точно как ще ми отговорите? Ето, ще ми отговорите точно така:
Уважаеми г-н Грънчаров,
На Вашето поредно писмо, в което намеквате, че било трябвало да Ви платим нещо за труда, който били сте положили в последните години за обучението в демократичност на персонала на РУО-Пловдив и на мен лично (и също така на висшестоящата държавна образователна администрация!) съм длъжна да Ви отговоря, че НИЕ НЯМА ДА ВИ ПЛАТИМ АБСОЛЮТНО НИЩО понеже ТАКА ИСКАМЕ, понеже У НАС Е ЦЯЛАТА ВЛАСТ, а това значи, че МОЖЕМ ДА СИ ПРАВИМ КАКВОТО НИ СКИМНЕ! Да, господине, Вие може да сте гражданин, може да сте данъкоплатец, може да сте учител, може да сте философ, може да сте сичко, но ние, понеже имаме цялата власт, ще си правим каквото ни скимне - и нема да зачитаме никакъв пиклив морал! И никакви пари нема да Ви платем за "безценните Ви консултации", я го виж ти, наглецът му с наглец, сетил се да иска от нас парички?! Парите, алоооо, се си наши и ний ще си ги даваме само на нас, да не сме изоглавени да дадем нещо на идиот като тебе бе?! Мри от глад, голема работа, че ще умреш безработен, поруган, оплют и прочие! Ний обаче ще цъфтим и ще растем!!! Майната ти най-после, и престани да ни пишеш повече, че в един момент ще ни кипне и ще се наложи да предприемем и други мерки спрямо теб, не си мисли, че можем да те търпим безкрайно?!!! Демокрация, демокрация, ама има и гьостереци, има и бухалки, знай и това - като нищо ще затропат в един момент в тъпата ти кратуна - та да разбереш на кой свят живееш най-после, дървени "философино"!!! Аман от тебе бе! Ти откъде се взе бе? Ти за кой се мислиш бе?! Я ми се махай от очите че ще те стъпча като червей ако река!!! Ти знаеш ли ний кои и какви сме фактически?!
Нещо такова ще ми отговорите - по същество, разбира се, няма да сте така откровена, естествено, че нема да използвате точно тия думи, ама смисълът, и то точно така, както той ще отекне в моята душа, ще бъде ТОЧНО ТОЗИ. Ето и за това би следвало да си давате сметка: понеже като сте на власт, Ви се налага да работите с човеци, понеже сте управленци в образованието, ЧОВЕШКИЯТ МОМЕНТ тук следва да е водещият, главният. Не е ли така, всичко отива по дяволите! То, прочее, отдавна е отишло по дяволите, нали така? Но е важното поне заплатите да си получавате, а пък такива като мен нека да мрат, щото те искат да съсипят комфорта ви, нали така излиза, нали и този извод сме длъжни да си направим?!
Аз добре знам, че нема да ми платите и една жълта стотинка за многогодишния ми труд, за консултациите, които Ви давам комай всеки ден, за уроците, които Ви изнесох, за тестовете, които Ви направих, нали си спомняте за моите безбройни граждански про-ТЕСТ-и, включително и там, под прозорците на сградата на РУО-Пловдив, аз стоях за да Ви науча на нещо, зер, аз съм учител и като такъв друго не правя освен ДА СИ ВЪРША НАЙ-СЪВЕСТНО РАБОТАТА, да си изпълнявам ДЪЛГА - пък дори и уволнен, пък дори и "безработен"! Кой, прочее, е истински безработният, и кой истински работи и се труди неуморно всеки ден, това, да се надяваме, ще го оценят поне гражданите (аз предимно за тях пиша тия писма, надеждата ми е, че поне в техните души и сърца нещо ще отекне, нещо ще затрепти!). Но дали не сме стигнали до ТОТАЛНАТА АНОМАЛИЯ тия като мен, които, пък макар и "безработни", работим без дъх всеки ден, да не получаваме и стотинка за труда си, а пък тия, които получават ОГРОМНИ ЗАПЛАТИ (имам предвид и народните представители, и Министъра, и бюрократите от МОН!), фактически НИЩО ДА НЕ ПРАВЯТ - или ако изобщо нещо правят, то да е само за да вредят, да разсипват, да провалят всеки опит за ПРОМЯНА КЪМ ДОБРО - от рода на моя скромен опит особено от последните няколко години...
Толкова, спирам - макар темата да е твърде благодатна. Не се плашете толкова де: не ща Ви парите и заплатите де, пазете проклетите пари само за себе си, аз върху морала акцентирам най-вече в това свое писмо, надявам се, че поне това биде разбрано. Тия пари, прочее, са на заспалите данъкоплатци, които изобщо не страдат от това, че на тия, дето работим истински, нищо не се плаща (пардон, плащат ни с гонения, с унижения, с уволнения, с оплюване!), а пък тия, дето получават тъй хубавите заплати, фактически нищо смислено и не работят, а само ИМИТИРАТ някаква работа или активност. Вие за нищо не сте виновни, виновни са спящите непробудно Ваши работодатели, именно т.н. "граждани", които аз се мъча от години да събудя, но без особен успех (засега, живот и здраве да е може пък занапред да дойде промяната, а, или нема такава вероятност и ивентуланост, вие ще се погрижите да нема, нали правилно ви разбирам?!).
Желая Ви всичко добро и нови и нови, все по-големи успехи и постижения в Новата година! (Интересно е, че Вие, от висотата и величието на своя властнически пиедестал, дори и не ми отговорихте на честитката от миналото писмо: да не би пък да желаете в новата година изобщо да се затрия, изобщо да ме няма?!) Бъдете жива и здрава - и да се надяваме, че в 2019 година ще започнат най-накрая ония позитивни промени, за които аз се боря (напълно безуспешно - знае ли се обаче?!) вече толкова много години - сякаш съм нещо като съвсем изкукуригал Дон Кихот!!!
(Ще пратя това писмо и на г-н омбудсмана на Пловдив, дано в беседа с него все пак осъзнаете докъде я докарахте със своята бюрократична надменност, да де, крехка е надеждата, че това ще стане, но знае ли човек, понякога в живота ни стават и чудеса?!)

Господин омбудсман, честита нека да е и за Вас новата 2019 година, жив и здрав да сте! Имам прекрасни впечатления от Вас, Вие съвестно си гледате работата, дай Боже да преуспеете и в нея, и в живота! Казвам Ви това щото добрите хора сме вече съвсем малко - и трябва да се подкрепяме поне с каквото и както можем!
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Долна баня, 8 януари 2019 г.
ПОСТКРИПТУМ: Госпожо Киркова, господин омбудсман, дали не е разумно да пребегнем до услугите на съответните компетентни държавни служби, които могат да открият самоличността на въпросната хептен разпищолила се анонимница, представяща се за директорка на "училището от едно пловдивско село", аз лично смятам, че е интересно да бъде намерена тази особа, щото нищо чудно тя в училището си да прави значително по-големи идиотщини - и това може да се отрази и на здравето на учениците?! Вие обаче преценете какво следва да направите - не само по повелите на закона, но и на морала най-вече, щото и в това отношение свидното ни отечество не е в бляскаво положение, нали така?
ПРИЛОЖЕНИЕ (да се смята за органична и неделима част от настоящото изложение): В системата на пловдивското образование работи анонимен злосторник, чиито морал е несъвместим с каквито и да било Етични кодекси!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Три снимки

Три снимки... първо, това е моята топла бърлога, където чета и пиша; на второ място това е моят философски настроен приятел, котаракът Мачо; на трето място е вкусната питка, която си омесих и изпекох - понеже не ми се излизаше да си купувам хляб, а нямах и коричка; вече имам най-важното нещо, именно хлябът наш насущний - и съм доволен, че реших и този проблем.

Животът е борба не само за оцеляване, но и за достойнство...

Приятна вечер на всички!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.