"Трудните" артисти - и философи - ги убивате, нали?

Из: Живот и смърт на „трудния артист”. За Иван Ласкин, Чочо и другите… , Касиел Ноа Ашер
В „Театър, любов моя!” Валери Петров пише една, много важна реплика, една от най-генералните като значение, диагноза, присъда в българския театър. Произнесена е от „автор“, който се опитва да бъде и режисьор на неукото си произведение: „Колеги ми докладваха, че ви се носи име на „трудна” актриса!”
„Трудният“ актьор в нашата отчаяна грустна родина е особена стигма, клеймо върху една рядка порода същества – съчетали в себе си безспорен, голям талант със зъбат, непреклонен, „опак” характер. Характер – необясним, плашещо-отблъскващ за огромната маса среднисти в нашата професия.

„Трудният” артист не се поддава на евтини директорски, режисьорски, шефовски манипулации. Чужди са му интрижките по коридорите и гримьорните. Сложно и бавно влиза в близки отношения с какви да е колеги. да не кажа никак. Групи, групички, комплоти са му чужди. Привлича се само от такива „зверове” като него самия. В началото на пътя му е екзотичен с дистанцията, която без да иска налага. Щото нали. възпитан е, бачка на 200. (Малко по-късно тая скорост почва да пречи на всички).
Ръководствата на театрите го искат, въпреки лекото шубе от Достойнството и Каменната Непоклатимост, които неясно къде, как и защо ще донесат проблеми на всички, ще разбият удобното статукво с мирис на яхния и килер. Проблеми относно тяхното Можене, тяхната Аргументация: „Защо имам право да Бъда на Сцената“ . ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Виж и: Чочо Попйорданов опита самоубийство
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)