Анкета: Допустимо ли е изгонен от образователната система учител по философия да излезе на улицата да пее - с оглед да оцелее някак?!

Много хора се възмутиха, че оня ден пях на живо няколко народни песни и оставих клипчетата във ФБ. А аз само репетирах щото като безработен учител възнамерявам да изляза на Главната улица на Пловдив и да почна да пея - с оглед някак да се изхранвам (понеже самозабравилите се властващи образователни бюрократи не само ме опраскаха, ме уволниха от работата ми на учител по философия и гражданско образование, но и фактически ми отнеха преподавателските права - вече не мога да си намеря работа в нито едно училище!)
Как възприемате идеята ми да започна да се изхранвам като започна да пея народни и други песни на Главната улица в Пловдив? Или вместо да пея (щото аз нямам претенции, че имам певчески талант!), по-добре ще бъде не да пея, а да започна да произнасям... философски речи или беседи на Главната улица, като пред мен пак ще си поставям паничката за милостиня? Ще ми падне ли имиджа ако изпълня това свое намерение? Нали все пак трябва да оцелея, не може да се живее без никакви доходи, а ето, месеци наред се мъча като грешен дявол да оцелявам някак в толкова унизителните условия, в които разпищолилите се управници в образованието ме поставиха?!
Днес смятам да ида да подам заявление в Кметството на Пловдив за да ми бъде разрешено от началото на другата седмица да започна публично да пея (и/или да говоря) на Главната улица пред минувачите. Но преди това си правя тук анкета, или ще ме окуражите, или ще ме възпрете от намерението ми.
За луд ли ще ме възприемат хората ако изляза да пея - или да държа речи на Главната улица? Ако пея песни ли е по-голям шанса да бъда възприет и оценен като луд - или ако почна да произнасям на Главната улица публични философски беседи? Как мислите, а?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...