Ангел Грънчаров's Blog, page 979

Кой е начинът да спасим демокрацията?

[image error]
Петър Стоянов: Мнозинствата може и да грешат, но им трябва лидерство да ги води
МОЯТ КОМЕНТАР: Тиранията - хегемонията, произволът! - на мнозинството (комуната, тълпата) няма нищо общо с демокрацията. Тиранията, господството на мнозинството е болшевизъм, по-вярно казано е комунизъм.
Същинска, истинска демокрация има когато мнозинството уважава и отчита становищата на малцинствата. Защото за истината не се гласува. Разбира се, че няма никаква гаранция за това, че тия, които са много, мислят вярно или правилно. Напротив, опитът показва, че те почти винаги грешат. Истината, разумността е привилегия на разумно мислещите индивиди и малцинства.
Дошло е време да се преосмисли идеята за демокрация съобразно тия прости неща, които току-що казах. Ако мнозинството винаги си налага волята просто защото е мнозинство, това до добро не води. Би следвало да се изобрети ограничител на господството на мнозинството и това трябва да бъде орган, състоящ се от доказани разумно, проницателно мислещи личности (представители на духовния елит, иначе казано неподкупни, високоморални и изтъкнати в интелектуално отношение духовни аристократи), който да стои над представителството на народа (Парламента). Това може да бъде, да речем, неизбираем Сенат, без чиято санкция мнозинството да не може да налага волята си.
Такава една "цензура" на разумността (духовността) над волята на отдадените на пошлите страсти, настроения и емоции мнозинства (тълпи) ще укрепи демокрацията, ще я оздрави, ще я направи добре функционираща, т.е. ще ни предпази от грешките и трагедиите на въпросния монополизъм във властта на слабите в умствено и духовно отношение, на немислещите индивиди, т.е. на тълпата.
Такава необходима промяна ще спаси демокрацията от неминуемото й израждане в охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος – тълпа и кρατος – сила, власт) буквално значи власт на тълпата - и в болшевизъм (комунистически популистичен олигархизъм, от клептокрация, от тирания, от власт на крадците и на лъжците, както е у нас и пр.) Между другото постоянният гражданско контрол е другият ограничител на своеволията на самозабравилите се популисти, на разпищолилите се спекуланти с чувствата на мнозинството, на демагозите, на менте-политиците. Малцинствата, когато излязат на улицата, т.е. чрез граждански натиск могат да си защитят разумната позиция - и да убедят властта, че нещо не трябва или трябва да бъде направено. Темата, разбира се, е голяма. Пиша цяла книга по нея: книга за демокрацията. (Да се надяваме ,че ще намеря време и спокойствие да я завърша в близките седмици.)
Ето в тази връзка привеждам и изказването на бившия президент Стоянов:
"Моят страх е, че не само България и не само в Източна Европа, а изобщо по света се възприе буквалистично отношение към демокрацията. Не трябва да се забравя, че мнозинствата могат да грешат. Нещо повече - мнозинствата често грешат. Да си лидер означава да водиш, да даваш насоката, да определяш общественото мнение, да го сформираш, да му помагаш, да го стимулираш. Това е лидерството, това е днешното лидерство, което ни липсва."


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Образованието е освобождаване на творческите сили на човека

Георги Стоев по време на Лятната академия през 2017 г.
Из: Будните ученици на Пловдив и техният учител
В часовете по математика на Георги Стоев в средно училище “Любен Каравелов” има много повече от само формули
“Ако нулата е нищо, защо тогава нула по едно е нула? И може ли нещо, което променя нашата посока в живота, да е нищо?” Шестокласниците – разделени на парламентарни групи, дебатират оживено по темата за смисъла на нула на нулева степен, чийто резултат според учебника им е “неопределен”. Мнозинството смятат, че резултатът от това действие е нищо. Опонентите им ги контрират, че щом нещо влияе на друго, значи не е нищо. Математическите аргументи плавно преминават в житейски. И стигат до актуалните събития в държавата, като например ефекта на някои обсъждани законопроекти върху живота на хората.
Часът е по математиката, но излиза далеч отвъд рамките на математическите теории и хипотези. Сред темите се прокрадват антиправителствените протести през 2013 г., ДАНС, корупцията, примерите за несправедливост в ежедневния ни живот. Говори се за това как всеки носи отговорност за собственото си поведение и последиците от него. И как от всички нас зависи каква е средата, в която живеем.
“От всичко най-много не мога да понасям несправедливостта във всяка нейна форма” – това силно вътрешно убеждение на учителя по математика Георги Стоев е причината да мотивира учениците си да не са апатични към нещата, които се случват около тях, и да търсят решения на проблемите, които виждат. Георги преподава за втора година в пловдивското средно училище “Любен Каравелов” като част от програмата на “Заедно в час”. По професия е архитект, но само няколко месеца работа като възпитател в родното му село Странджево близо до Кърджали още преди да се дипломира го карат засега да предпочете преподаването на ученици пред архитектурните чертежи на бюро.


Защо е важно да бъдем активни
“Опитвам се да докажа на учениците, че не бива да се страхуват от хората с по-висок обществен статус от тях”, споделя Георги, “дори напротив – че те са отговорни за тях самите и за това какво трябва да правят и какво – не”. Още в първите си дни като учител той забелязва, че някои ученици имат страх от родители или учители. Не осъзнават също, че сами са отговорни за действията си. “Страхът е езикът, на който може да се комуникира с тях и който те разбират”, смята учителят. Затова вече втора година полага усилия да накара децата да разберат, че това не е начинът, по който трябва да разсъждават и по който могат да израснат като пълноценни личности.
Прави го, както сам казва, “с малки стъпки”. Миналата година с шести клас организират училищен парламент. От тази пък всички ученици се събират в клубове по интереси, които заедно формират парламента. Децата сами планират дейностите на клубовете, като задължително включват и доброволчество. “Целта е училището ни да добие нов облик – на училище с ученици, които са още по-ангажирани”, обяснява Георги Стоев. Самият той има опит в гражданската активност – като студент е част от “Ранобудните студенти” и групата, която инициира “окупацията” на Университета за архитектура, строителство и геодезия по време на протестите през 2013 г. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Да преброим дебилите у нас: Стъпвали ли са американците на Луната - или не са стъпвали?

Из: Как учат децата на критично мислене в елитно училище: Човек не е стъпвал на Луната
Проблемът с разпространението на абсурдни конспиративни теории и фалшиви новини е бич на всекидневието ни, за който често са обвинявани социалните мрежи. Оказва се обаче, че дори и най-малките ученици и то в елитно столично училище се облъчват с псевдофакти.
В годината, в която светът отбелязва 50 години от първото кацане на Луната, а Китай се похвали, че е стигнал до тъмната страна на земния спътник, учителка от 38-о ОУ "Васил Априлов", което се смята за едно от най-добрите в София, реши да запознае децата с друга теория - че човек никога не е стъпвал на Луната. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Виж също и Стъпвал ли е човек на Луната? Астрономи от БАН разясняват в 38-о училище истина ли е или конспирация , където между другото пише ето какво:
... В годината, когато светът отбелязва 50-ата годишнина от стъпването на човек на Луната, учителката Лидия Булева показала пред децата филмчета с различни версии, включително, че стъпването на човешки крак на Луната не само, че не се е случвало, ами е невъзможно и твърдението е конспиративно. ...
... По-рано тв "България Он Ер" цитира учителката с думите: "Всъщност не е възможно човек да стъпи на Луната", казва учителката Булева и привежда неоспорими доказателства. - "Аз съм гледала телевизия, чела съм книги, разбира се с предварителното уточнение съм подходила, че не всичко, което го пише в интернет и по вестниците, е вярно."
За да не останат все пак децата с грешно впечатление, днес от училището са поканили астрономи от БАН, които ще изнесат нов урок за стъпването на човека на Луната.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Путинизацията на образованието ни напредва... Да, щом са "от нашите", за тях всичко може. А мен ме уволниха защото се опитвах да помогна на младите хора, на моите ученици да станат самостоятелно, свободно мислещи личности правдолюбиви дейни граждани - и това беше оценено като недопустимо.
Къде е доказано, че българското образование непременно трябва да прави от младите хора тъпанари - и комуноидни зомбита с промити мозъци?! Докога учителки с промит от конспиративни путинистки глупости мозъци ще лъжат учениците си?
КАЗУС:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Така изглежда първата страница на новия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ...

(Все още приемаме поръчки за хартиеното му издание...)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Покана за дискусия, тема: Как се става комунист - и антикомунист?

Из: В името на един велик идеал , Иван ВАСИЛЕВ
110 години от създаването на местната организация на Българската работническа социалистическа партия (тесни социалисти) в Долна баня
С гордо вдигната глава социалистите от Долна баня отбелязват 110 години от създаването на местната организация на Българската работническа социалистическа партия (тесни социалисти) и с дълбока признателност си спомнят за своите предшественици, отдали живота си на един велик идеал.

Изминали са 15 години от Бузлуджанския учредителен конгрес и словото, и идеите на Димитър Благоев и Георги Кирков се разпространяват из цяла България. В днешна Софийска област вече работят партийните организации в градовете Ботевград (създадена 1894 г.), Самоков (създадена 1899 г.) и Етрополе (създадена 1902 г.). Долнабанската организация на БРСДП (т.с.) е четвъртата поред и едновременно първата в селата на областта. С уважение и преклонение се помнят имената на първите: Александър Керамидаров, Буко Аврамов Леви, Владимир Георгиев Грънчаров (това е моят дядо по бащина линия, бел. моя, А.Г.), Георги Йосифов Клисуров, Илия Дебелянов, Коста Иванов Широкодолски и Стефан Аврамов, както и на лидера на партията в Самоковска околия Борис Хаджисотиров, завършил право в Лозана - Швейцария, народен представител. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Бивш моя ученик, сега очевидно адепт на БСП, ми изпрати тоя линк с цел да ме уязви, по тяхната извратена комунистическа логика както едно време децата на "народните врагове", на "буржоазията", на "фашистите" също са "врагове", така и внуците на комунистите, очевидно, трябвало било да са непременно комунисти! И, видите ли (както е в моя случай) били немали "морално право" да бъдат антикомунисти. Та по тази въпрос ще кажа следното.
Дядо ми е починал през 1957 г., т.е. две години преди аз да се родя. Но съм слушал за него от баща си и от чичовците си. Като човек е бил скромен, достоен човек, вярно, бил е и комунист. (Но от облагите на комунизма, за разлика от други, не се е възползвал.) Дядо ми обаче е отговорен за своя избор да бъде комунист, аз обаче съм отговорен за моя избор да бъда некомунист. И нищо странно няма в това. Като дядо ми е бил комунист това не значи, че аз (и моите братовчеди и братовчедки) сме един вид "венчани" за комунизма; прочее, никой от нас не се възползва от това, че дядо ни е бил комунист, не почерпи никакви облаги от това, това се отнася най-вече за моя баща и за чичовците ми, Бог да ги прости, но се отнася и за братовчедите ни. Ние се останахме честни хора. Толкова по въпроса. Ето в добавка какво казах на другаря млад кариерист от БСП, който ме нарече (Todor Simeonov) "комунистическо мекеренце":

- Todor Simeonov, как се става комунист бе, таваришч? Я поразсъждавай малко, нищо че едната ти мозъчна клетка явно е недостатъчна. По кръвен път ли се става комунист според най-модерните ви комунистически теории? :-) (Един комунист, Ваш партиен другар, разви мисълта, че комунизмът се предавал по полов път, като СПИН-а. Вие сте негов последовател ли?)

Чакам още отговора на таваришча. той засега упорито мълчи. Като... комунист на разпит мълчи! :-)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Страна на "истински герои" или на... мижитурки е България?

По тази логика излиза, че България наистина е страна на "истински герои"... :-) (Аз, за разлика от Ницше, наричам този малодушен и аморален човешки тип иначе, наричам въпросните "герои" мижитурки...)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Нещо крайно комунистическо - античовечно, антидемократично, некултурно! - долових в грандоманското сеирище-позорище снощи!

Из: 50 000 на живо: Обичаме Пловдив! /снимки/ Автор: Plovdiv-Online
Над 50 хиляди пловдивчани и гости на града завзеха пространството пред 30-метровата кула, от която бе обявен официалният старт на Пловдив - Европейска стголица на културата 2019 тази вечер.
Фантастичен спектакъл „Ние сме всички цветове“, невероятна заря от Трихълмието ознаменуваха най-голямото културно събитие в новата история на България - един български град да е европейска столица на културата. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Моята гледна точка към "тъй грандиозното" събитие е друга, коренно различна. Ето как аз възприех всичко - и като философ се чувствам длъжен да кажа самата истина. Без фалшив издайнически патос.
Бях там, на "ФАНТАСТИЧНОТО" събитие. И умрях от... студ. Още повече почвах да треперя от студа като гледах младежи и дори дечица участници (кукерчета и пр.), облечени само с бели ризки! Възприех това като крайно безчовечно, а значи и... некултурно! Струва ми се, че да се прави това откриване нощем, в януарския студ, е глупава идея, независимо от съображенията, че трябвало да се направи един "приказен светлинен спектакъл". Да, ама да се открива годината, в която Пловдив е столица на европейската култура по един несъобразен със самата човечност начин (не вярвам само аз да зъзнех от студ през цялото това време!), е една крещяща по некултурността си проява: човешката култура, особено пък европейската, е изключително хуманистична, неин център е именно човекът! Сфащате ли сега противоречието, разминаването?!

С какво искахме да учудим европейците?! Че сме много богати ли, че сме "толкова богати", че можем да си позволим пръсването на не знам си колко милиона лева за едно грандоманско шоу?! Да, ама истината е, че ний съвсем не сме богати, ето там е проблемът! Ний сме бедни - значи с това шоу искахме да се представим за каквито не сме, сиреч, опитахме се да излъжем не само европейците, а и целия свят (а и себе си дори, нали така?!)! Добре де, в българската култура центърът на всичко е ЛЪЖАТА, това ли е нещото, с което искахме да се пофалим? Това ли е посланието, което искахме да отправим към Европа и целия свят? Е, отправихме го - и то по един наистина впечатляващ по откровеността си начин!
Добре де, похвалихме се пред целия свят с лъжливостта си, а също така и с колосалното си неуважение към човешката личност (в студа дефилираха младежи и дечица, облечени с по една ризка само!), но да се запитаме поне за това: а дали изобщо някой ни повярва на лъжите? И ако ни е повярвал на лъжите някой наивен европеец, нас нещо грее ли ни това нещо, ний като лъжем, че не сме бедни, по-богати ли станахме?!
Абе изобщо си показахме истинската същина, оказа се, че простащината и комплексарщината не може да се скрие, те избиха (те полазиха като... въшка на челото ни!) въпреки цялото разточителство, въпреки шума и светлините!
И още нещо: аз лично не обичам в студа, зъзнейки, да слушам... стихове и рецитали, даже и превъзходни да са, не обичам да слушам и хубава музика в студа, просто има нещо крайно извратено в такова едно насилие над човешката природа! Вярно, хората около мен се преструваха, че много им харесва всичко, но едва ли са се чувствали комфортно в студа, ето че и те самите бяха принудени да се самозалъгват и да лицемерят, че толкова много им харесва всичко - при положение, че краката им в същото време замръзваха от студ!
Изобщо този спектакъл беше изпълнен в противоестествена обстановка, при пълно игнориране на човешката природа, в едно ужасно насилие над нея. И това, позволете ми да отбележа, е проява именно на една войнстваща некултурност (от комунисто-милиционеро-мутро-гербовашки тип), на една триумфиращо-арогантна безцеремонност, на една нескривана и ликуваща, самодоволна простащина. Ето как успяхме да оцапаме празника на културата с лъжи, с идиотщина, с лицемерие, с простащина - и си показахме истинското лице, което просто няма как да се скрие.
Апропо, стиховете, дето звучаха на откриването, "поетът"... Спас Гърневски ли ги е писал?! Звучаха така, сякаш той ги е писал, той умее да пише стихове от този род, стихове за партията, за 9 септември, за Георги Димитров доста е писал навремето. Който и да ги е писал тия стихове, не може човек да им се наслаждава в идиотския студ. Ако някой може, той не е човек, той е нещо като титан, той е нечовек, той е свръхчовек може би; аз не мога, щот съм човек, а тия, дето могат, дали пък не са някакви съвсем извратени... идиоти и дебили?!

И последно: щели били да раздават специални одеяла и шалчета; раздавали са, ала пак сякаш само за "наши хора", за огромната част от хората такива благинки немаше, не ни осениха. (Не само) една възрастна женица постоянно питаше къде раздават одеялцата и шалчетата, тя обикаляше, горката, в тълпата, тая бабичка направи впечатление на всички около мен, но предполагам и други хора са искали да се сдобият с шалче и одеялце за спомен. Да, ама не, нема за всички, а само "за наште", пак беше показана и демонстрирана нашенската склонност да нарушаваме принципите на справедливостта и на човечността, което, простете, пак е израз на крещяща некултурност.
Тъй че на откриването на годината на европейската столица на културата в Пловдив ний успяхме да покажем цялата си истинска същина - и никой не можахме да заблудим (даже и самите себе си!), че сме наистина културни. Ето поне един извод, който е опора на културата (и европейската, т.е. следва да стане такъв и на българската такава): не лъжи, не лицемерствай, бъди себе си, не се страхувай от истината за себе си, щото тя, истината, винаги е благодатна!
Толкова, това исках да ви кажа. Нещо крайно комунистическо (античовечно, нехуманно, антидемократично!) долових в грандоманското сеирище-позорище снощи; ето и това не успяваме да скрием, а именно, че сме именно такива: роби сме - щом понасяме гаврите, щом даже не усещаме и не съзнаваме гаврите значи сме истински роби! Нормалните хора (некомуноидите) съвсем иначе щяха да реагират в такава една унизителна ситуация. А огромната част от хората, моля ви се, се радваха!



И на какво толкова се радваха?! А на протестен митинг срещу арогантната власт в този януарски студ същите тия хора не можеш с топ да ги вдигнеш, нали така? Какво ли пък означава и това? Помислете малко де, няма всичко само аз да ви го казвам! Напънете се малко и ще разберете сами, нали и така може? И то е за ваше добро.

Бъдете здрави!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Докато руснаците разработват нови ракети и танкове за да плашат целия свят, ето какви неща създават "лошите европейци"...

Усы Пескова: Ну а мы пока будем новые ракеты и танки разрабатывать да весь мир ими пугать

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Губим не само представата си за добро и зло, но и понятието си за истина и за лъжа!

Из: „Вземете си ги у вас“
Или как баналността на злото ни превърна в чудовища
... А всяко плъзване по тази спирала надолу може да завърши с катастрофа. Аплодисментите на събарянето посред зима на къщите на роми, които са ги построили със знанието и под погледа на властта, на говоренето за „циганска наглост“, на призивите от други министри да им се отказва бърза помощ или сравняването им от трибуната на Народното събрание с животни – всички тези аплодисменти само показват, че губим представата си за добро и зло. Да не търсиш отговорност от авторите на този проблем, а само от жертвите му, показва, че сме загубили реална преценка за света около нас. Доверяваме се на авторитети, облечени във власт, а не на очите си. А това води до липсата на съпротива срещу тях, превръщането ни в аморфна маса, която отказва да носи и да търси отговорност от реалните причинители на проблемите, а само ръкоплещи, когато някой още по-мизерен от нея бива опозорен и наказан.
За това банално зло говори и Хана Аренд, когато описва как се е стигнало дотам милиони германци да премълчат и безропотно да участват в унищожението на 6 милиона души. Е, ние нямаме газови камери, но пък твърде много хора публично изказват съжалението си заради това.
Но да се върнем на конкретния случай с бутнатите къщи във Войводиново днес. То бе поискано от министъра с паспортите и наредено от кмета. Знам, че „законът е за всички и трябва да се спазва“ е дежурното оправдание в тия случаи. Приемам го и затова ще попитам още:
– Кметът и общината защо са позволили строежа на незаконни къщи и съществуването им 20 години?
– Какви са последствията за администрация, която позволява и толерира нарушаване на законите 20 години?
– Оказва се, че хората в тези къщи редовно си плащат тока. Как се плаща ток на къща, която де факто я няма в общинската документация?
– Съвпадение ли е, че бутат къщите след боя, при който двама младежи от махалата пребиха войник от спецчастите?
– Как човек, обучен в спецчастите, става жертва на двама младежи?
– Защо се е стигнало до този бой?
– Защо наказанието освен за ромите-побойници, които са арестувани, се разпростира и върху всички останали в махалата?
– Ромите във Войводиново търсени ли са от политици през последните години, за да им гарантират вота си срещу облаги? Например, че къщите ще останат да съществуват, токът ще е без пари или поне срещу тройка кебапчета и музика?
– Колко и кои партии в парламента имат свои хора сред ромите, които им „доставят“ гласовете им?
– Помните ли с каква кампания министърът с паспортите влезе в парламента? Да, срещу бежанците, които щяха да дойдат, но не дойдоха.
– Знаете ли кога са следващите важни за партиите избори? Да, през май. В кампания сме.
А какъв по-добър начин да се реваншираш пред избирателите си и от човек, продавал най-святото за тях – българското гражданство, да се превърнеш в борец срещу ромите? ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

В тъй културния град Пловдив - столица на европейската култура! - дали не тече акция по "съвсем културното" умъртвяване-изтребване на уличните котки?!

Виж: Изтреблението на котки с отрова в Пловдив продължава СНИМКИ
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Понеже уличните котки очевидно развалят "тъй културния имидж" на Пловдив, в дните преди откриването на данданията "Пловдив - културна столица на Европа" изглежда тече "изключително културна" акция по "съвсем културното" умъртвяване на уличните котки чрез отравяне...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...