Докато злотворните символи на престъпната комунистическа тирания тровят и раздират българската душа, добро няма да видим!

Паметникът на Альоша е свещен символ,  тази грамада от гранит е нещо като мистичен тотем, освещаващ престъпното господство на комунистите и на техните московски покровители над свидното ни отечество! Затова докато Альоша и МОЧА (Монументът на окупаторската червена армия) в София (и в другите големи български градове) стърчат в небесата, дотогава тираничната власт на комуно-русофилските подлоги над България ще бъде непоклатима. И затова комунисто-путинците така бясно бранят своите пропагандно-идеологически тотеми, освещаващи престъпната им власт!
Докато тия изцяло злотворни символи тровят и раздират българската народна душа, добро няма да видим, напротив, ще продължаваме да страдаме. Животът за човека се определя от символи (архетипи), властващи подмолно над човешките души; каквито са символите, на които се покланяме и в които вярваме, такива сме и самите ние, а и животът ни ще е точно такъв. Нима още не сме разбрали, че от комунистическата бесовщина добро не може да произлезе по никой начин?!
За жалост се стигна дотам, че ние, българите, допуснахме страшно, несрещано по-преди национално падение: да боготворим и да търпим символи, маркиращи най-недопустима гавра над нашата чест: да почитаме унищожителите, ликвидаторите на нашата свобода! Да, ние търпим паметниците на окупатора и душителя на българската свобода, а поробителите-мъчителите си наричаме "освободители"! Не може върху очевидни лъжи да се крепи и да произлиза духовната субстанция на българския живот; на това основание ние като страна и като нация пропадаме в неудържимата гибел.
Други народи, радващи се на заслужен просперитет, се кланят на Христос и почитат неговите свещени истини, а тотално дебилизираните и обезчовечени от комунистическите лъжи зомбита у нас (те изобщо не са малко!) се кланят на окупатора Альоша, кланят се на альошовците, турили на власт кървавия комунистически режим, кланят се най-вече на руските шмайзери и танкове, без които комунизъм у нас никога нямаше да има!
Затова и заразената от вируса на комунистическите лъжи нация е толкова болна; а оздравяването й ще започне едва когато очистим душите си от лъжите - и поемем смело по пътя на истината, на достойния и свободен живот.
Не можем да вървим напред, бидейки обърнати назад; като гледаме назад доникъде няма да стигнем. Кошмарното ни минало поражда и съвременните трагедии и кошмари, които тровят живота ни. И разделят нацията ни наполовина, едната част дърпа напред, другата дърпа назад; в резултат стоим неподвижни в мъртва точка, която е крайно време да бъде нарушена и надмогната.
Иначе като инатливи буриданови магарета ще загинем не толкова от глад, колкото от съзнанието за собственото си безволие - и заради самоунизеността си.
Нима искаме да сме единственият народ в историята, загинал от простотия и от тъп, безсмислен инат? Нима искаме да погинем именно заради неуважението си спрямо ония истини, които правят живота на човеците наистина смислен и достоен?!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.