Ангел Грънчаров's Blog, page 1716

Русия не е това, което трябва да бъде спасявано, а е това, ОТ КОЕТО трябва да се спасяваме

Путинские свиньи, копыта прочь от Българии, Грузии и Украины

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

За вашето хубаво настроение в мъгливия следобед

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

А хаирлия да ни е: образователната система успя да постигне забележителна деградация на младите не само в умствено, но и в личностно отношение!

Изследване на ЕК: Българските ученици са най-неграмотните в Европа
Българските ученици са най-неграмотните в цяла Европа, показва последното международно изследване в областта на образованието по поръчка на Европейската комисия, съобщи Би Ти Ви. Въпреки лошите резултати от теста, у нас намалява броят на децата със слаби оценки.
Цели 44% от българските ученици не са се справили с тестовете по математика, четене и природни науки. Само 4 на сто са постигнали отлични резултати. Конкретно при четенето около 40% от учениците не четат добре, докато този процент средно за Европейският съюз е 16 на сто. Тук сме на едно ниво с Румъния, Тайланд и Коста Рика в световен мащаб.
КРАТЪК КОМЕНТАР: Какво друго да възкликне човек освен поне ето това: а хаирлия да ни е! Понеже образователната система успя да постигне забележителна деградация на младите не само в умствено, но и в личностно отношение. Това, че младите са неграмотни в писането е само малък симптом за много по-ужасни последици в личностната сфера, за които отдавна предупреждаваме. Главната причина за неизбежната ни катастрофа в духовно отношение, която се очертава, ще е тази: допуснахме най-важното, именно човешкият потенциал на нацията, да бъде поставен в такива унизителни условия та да дегенерира дотам, че ето, излагаме се пред целия свят с наистина забележителните си постижения в тази посока!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

В името на европейска България трябва да бъде направено всичко - с оглед спасяването й от попадане в лапите на побеснялата руска мечка

Някакъв таваришч, представящ се под бойната кличка "Паниковский", ми зададе в блога въпрос (виж: Нека като граждани да не бъдем наивници - наивността се плаща със страшна цена! ); ето какво му отговорих:
За мен обаче най-важният въпрос остава друг, а именно какво прави ДСБ в тази конструкция, защо изобщо влезе в това правителство и защо продължава да стои в него? Ето това е въпросът на въпросите. Паниковский
Ангел Грънчаров каза: Таваришч Паниковский, близко до ума е защо ДСБ е в правителството: защото в името на европейска България трябва да бъде направено всичко - с оглед спасяването й от попадане в лапите на побеснялата руска мечка.
Сфанахте ли сега защо ДСБ е в правителството, таваришч Паниковский?
Разбирам, че ченгетата много ги стяга чепикът по този пункт, а именно, че партията ДСБ е в правителството и нейната позиция се има предвид от него. Те чистосърдечно си признават, че не искат това да бъде така, което означава, че непременно трябва да бъде така. Логиката тук е проста: това, което е лошо за ченгетата (и за руската мафия у нас), е добро за България; което е добро за тях, е лошо за България.
По тази причина е добро за България ДСБ да е в това правителство дори и само за това, че този факт втриса въпросните ченгета от ДС и продажните политически мерекерета на руската мафия у нас - и ги кара да скърцат със зъби...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Изстъпленията на комунистическата бесовщина в Русия

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Пловдив на 1 март 2015 г. - разходка по Главната улица

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Филм за Борис Немцов, нещо като биография

Заслужава да се види...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Увлякъл се лъжлив рублофил избълва идиотщината, че Борис Немцов бил убит от... САЩ!

Дежурният по провеждането на правилната кагебистка и рублофилска линия в моя блог, подвизаващ се от години с бойната кличка "Bacho Кольо" таз сутрин надмина себе си, като написа ето какво:
Bacho Кольо рече: Збигнев Бжежински: "Политиката на САЩ става все по-агресивна и непредсказуема: след като претърпяха позорно поражение в украинската криза и получиха пълно фиаско в организацията на антируските санкции, не им остана друг изход, освен да организират «цветна революция» в Русия. Нещастният Борис Немцов вече стана първата сакрална жертва, идва ред на други руски опозиционни лидери и обикновени граждани.
На която чудовищна глупост моя милост отвърна ето как:
Ангел Грънчаров каза: Ама това Бжежински ли го е написал бе, тъй искрено лъжещ другарю Колю? :-) Нещо не бъркаш ли, де гиди дърти лъжецо?
Значи САЩ са виновни, по извратената кагебистка логика, за убийството на... Немцов - щото искали да подпалят чергата на невинния като агънце другар Путин, така ли излиза по твоите думи, о, лъжлива червена гнидо? :-) Путин яката се осра (с извинение за думата, но няма как друга дума да използвам в случая!), а за това негово осиране е виновен някой друг, според нашенската поговорка "Я, някой ми се е осрал в гащите, малее, как пък стана тая работа?!" :-)
Щатите били виновни за осирането, случило се в гащите на самия Путин, тъй ли излиза, безкрайно тъпа комунистическа и кагебистка гнидо?
Я помисли малко и се опитай да си защитиш допускането, много ми е интересно как ще реагираш сега, като ти казах какво всъщност дръзна да твърдиш! Май и ти самият се поосра като кумира ти Путин, а? :-)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Бях уволнен и лишен завинаги от преподавателски права по една причина: наказаха ме за това, че дръзнах да си върша както трябва работата като философ!

Да напиша нещичко в дневника си все пак. Убийството на Немцов и марша в негова памет ме занимават, както забелязвате от публикациите в блога, предимно тия дни. Като български гражданин смятам, че това, което става в нашата вечна "освободителка" Русия много силно касае, засяга и нас. По тази причина силно се вълнувам от случващото се, такова злодеяние, именно да бъде убит като куче най-сериозният противник на Путин, до оня ден беше немислимо, но ето, случи се. Явно Путин е способен вече на всичко и излезе хептен от всякакъв контрол, освободи се от всякакви задръжки.
В това си състояние той е опасен даже и за ония, които го подкрепят. Понеже ще унищожи Русия и ще и донесе най-ужасни беди. А тия беди ще засегнат и нас. Не е тайна, че у нас имперска Русия разполага с многобройна "пета колона" от щедро платени наемници, от слуги, от руски мекерета, способни на всичко по нареждане на господарите им. И тия руски петоколоници у нас са навсякъде, и в икономиката, и в образованието, и в културата, и в Парламента, и в изпълнителната власт, навсякъде са. Горко на България ако те вземат надмощие над проевропейските и свободолюбиви български сили!
Аз тия дни се занимавам с други неща, примерно довършвам предпечата на новата ми книга със заглавие ПОМАГАЛО ПО ВЯРА (тя ще замине за печатницата тия дни). Вече сякаш нямам сили да мисля и пиша за тази моя уж съвсем лична история около моето репресивно уволнение от работа като преподавател по философия и гражданско образование - и започналите по този повод съдебни дела, заведени от мен. Някак се изчерпах или пък се запуши съзнанието ми. Писах тия дни една жалба до Министъра на образованието и науката (виж: Хроника на една покъртителна административна епопея - под формата на Открито писмо до г-н Министъра на образованието ), с която поисках оставката на двете чиновнички, които осъществиха репресията над мен - и писането на тази жалба изглежда ме изтощи. Но ще се оправя, ето, вече пак съм на линия.
На 4-ти март пък трябва да ида на преглед при психиатър (!) - при "вещото лице" към съда по едното от съдебните дела. Съдията, както е известно, нареди да ми се направи съдебно-медицинска експертиза, това е последната ненадеждна сламка, за която като удавник се хвана другата страна, страната на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, имаща такъв самороден психиатричен талант - и такъв несъмнен интерес към психиатричната наука. Става дума за дялото, заведено от мен за клевета, заведох го по причина на това, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив в най-официален документ собственоръчно, в писмен вид благоволи да ми даде своя самоделна "диагноза", а именно "податлив на чести нервно-психически разстройства"! Това тя го стори с надеждата да може да ме уволни по тази линия, един вид като "безумец", опасен за учениците, ала ТЕЛК, към който адресира доноса си, ме квалифицира, за огромно нейно съжаление, като психично здрав! Та значи на 4 март вещото лице-психиатър ще ми прави нова експертизата относно това доколко, видите ли, "съм наред с акъла".
Между другото, оказва се нещо интересно: туй, дето са ми го писали в решението на ТЕЛК-а ("органична емоционална лабилност", дължаща се вследствие на преживяна от мен операция на черепа), видите ли, било спадало към раздел "други психични разстройства", представяте ли си? Излиза, че ако човек си удари по-силно главата, както стана с мен, това неминуемо щяло било да повреди... психиката му! А операциите, свързани с отваряне на черепа, пак един вид водели до... "психично разстройство"! Това за мен е любопитен, интересен и важен научен проблем: налице е тук едно нескривано и прекалено вулгарно смесване на физиологично (мозъка) с психично, именно на мозък със съзнание. Което у нас, прочее, често се прави на едно популярно, всекидневно ниво, но ако и психиатрите почнат да допускат такава грешка, тогава става доста интересно - и дори скандално! Щото такъв един възглед, отъждествяващ физиологично и психично е останка от най-вулгарната комунистическа психиатрия.
Както и да е, нещата у нас са прогнили явно навсякъде. Ще си проведа след ден-два най-приятен разговор с психиатъра по тия толкова интересни научни проблеми. Надявам се тя да не се окаже някаква недиалогична буквоедка, че тогава като едното нищо да пострадам - заради интереса си към науката! Но общо взето психиатрите са културни и широко скроени хора, тъй че вярвам, че беседата ми с "вещото лице" в областта на психологията и психиатрията, ще ми бъде изключително приятна. Ще ви информирам за нея, естествено, аз, знаете, всичко интересно, което ми се случи, го разказвам тук, в блога си. Е, може да се наложи да изчакам да мине дялото, следващото му заседание, вече последно, е насрочено за 19 март.
Тия дни, между другото, ми се върти идеята да напиша едно съвсем малко и прочувствено писъмце до съдийката Иванова (тя води другото съдебно дяло, това за уволнението ми) и най-човешки да й обясня къде е сгрешила - и до какво в действителност води нейната грешка. Имам какво да й кажа в тази посока. И да го пратя и на нея, и на председателя на Районен съд (ако има такъв). Смятам, че съдиите по начало не са свещени крави, а са човеци - и като такива също правят грешки (Само директорките на гимназии обаче никога, повтарям, никога не правят никакви грешки, те са съвсем непогрешими! :-) Те са единствен пример за пълна непогрешимост - инспекторките по философия, знае ли се, нищо чудно и те да са от тази тъй любопитна непогрешима човешка порода...). Тъй като тя с това решение фактически зачеркна всякакво мое бъдеще като преподавател, т.е. санкционира лишаването ми от преподавателски права! Това е чудо невиждано.
Аз май съм единственият у нас, който първо в резултат на административен произвол на самозабравила се директорка, а пък след това и, оказва се, по съдебен ред (!!!) е лишен от преподавателски права! Ако някой ми даде друг пример за това на някой друг преподавател у нас да се е случило същото, ще го черпя няколко бири. Значи какво излиза: всички даскали у нас са все кадърни и талантливи, само аз единствен се оказах дотам "некадърен", че бях оценен като опасен и вреден за младежта (!) - и по тази причина съм отстранен и по административен, и по съдебен ред от преподавателско място! Апропо, нещо подобно се е случило на... Сократ (я да подразня малко завистливите тъпоглавци!), та като се съобразим с този исторически прецедент (съдебното дяло на Сократ!), може да се окаже съвсем друг смисъла на моята история; да не казвам какъв, нека всеки сам да помисли и да се досети...
А истинската мотивация да бъда отстранен по такъв груб начин от образователната система е ясно каква: да бъда наказан заради свободолюбието си - и заради политическата си позиция, която провеждам в блога. Да ми бъде отмъстено, че съм... философ, щото това, което правя, е тъкмо първото и основно задължение на истинските философи. Какво да правя като Бог ми е дал тая дарба (да го наречем така), отсъдил е да имам такава съдба, именно да бъда философ?! А това, че философите дразнят много хора (в това число най-вече чиновниците от образователното ведомство, куриращи философията - и нямащи, в това си качество, никакво отношение към нейния дух!) е съвсем неизбежно и естествено. Но точно това е и работата на философите: да дразнят, да провокират - та повече хора, евентуално, да се замислят.
Значи, правете си сметката за какво съм не само уволнен (лишен от правото да обучавам младите на истините на философията), а след това и лишен завинаги от преподавателски права: наказан съм за това, че си върша както трябва работата като философ! Такова нещо може да се случи само у нас, в Българско! И ето, съдийката, без да се замисли, без да положи усилия да постигне с мисълта какво фактически прави, да осъзнае до какво води необмисленото и предубеденото й решение, дръзна със съдебен акт да санкционира този произвол, това беззаконие спрямо мен!!! Представяте ли си докъде сме я докарали в свидното ни отечество?! Как да мълча, кажете ми, имам ли право да мълча при това положение?! Аз смятам, че в моето положение, когато става дума за делото на моя живот, аз нямам моралното право да мълча. И затова ще говори, и затова ще пиша, затова няма изобщо да мълча! Малодушник, трепереща от страх мижитурка няма да стане от мен, това не го очаквайте, няма да ви огрее...
Искам да ти кажа и нещо друго, което отчитам като своя груба грешка тия дни, става дума за случилото се около съдебните ми дела: ами това, че когато свидетелите на Анастасова най-безобразно лъжеха пред съда, аз благочинно си мълчах! Трябваше дори с риск съдията да ме накаже да вляза в полемика с тях така, както аз си знам - и както умея. Но аз мълчах. Държах се благочинно. Е, явно лъжите им минаха. Повлияха на съдията. За сетен път се убеждавам, че никога не бива да се мълчи - когато някой най-нагло лъже!
Вярно, цял живот съм се борил с какви ли не лъжци, не съм спечелил нищо от тия борби, напротив, много съм загубил; но поне едно нещо съм постигнал: съвестта ми е чиста. Мерзавец никога не съм бил. И презрян подлизурко не съм бил. А сега, като си мълчах пред съда - а мълчах понеже много, и то уважавани от мен и мислещи ми доброто хора ме съветваха да кротувам пред съда! - се чувствам като страхливец; е, ако не точно като такъв, то поне като малодушник.
Е, както и да е, станалото-станало, бъдещето е напред, борбата продължава, дялото тепърва започва истински! Истината и правото са на моя страна, ще спечеля дялото, разбира се! Няма начин да не го спечеля, лъжата никога няма да победи истината, това поне е сигурно, нейните триумфи са съвсем временни и за предзнаменование на пълния й провал.
Извинявайте, че се поувлякох малко. Но доста ми се е насъбрало на душата. Хубав ден ви желая! Не мълчете, не проявявайте малодушие когато наглеците около вас беснеят или злорадстват. Щото ако ние, свестните хора, си замълчим в такъв решаващ момент, тези същите ще си развяват байрака вечно!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

И Новодворская също стана поредната жертва пред кървавия трон на самодържеца на цяла Русия Путин

[image error] Заспали в мравуняка , Автор Валерия Новодворская
На 12 юли почина пламенният борец против диктатурата на Путин, непреклонният дисидент Валерия Новодворская. Тя бе легендарна личност в Русия. Затваряна в лудница заради антисъветските си възгледи по времето на бившия СССР, нея и новата „демократична власт” след 1989 г. не я пощади – срещу Новодворская имаше опити за съдебно преследване заради критика към властимащите, а няколко дни преди смъртта й руски политици предлагаха тя да бъде разследвана и съдена за „екстремизъм” заради отрицанието й на руската инвазия в Украйна. Валерия Новодворская беше знаменит публицист, статиите й, публикувани в електронни издания, и телевизионните й беседи, които тя записваше заедно с Константин Боровой и пускаше в You Tube, се радваха на изключителна популярност.
В памет на тази забележителна жена по-долу публикуваме превод на една от последните статии на журналистката, публикувана на 26 юни т.г. в електронното издание „Грани.ру”. Тя е написана по повод забелязващото се в последно време силно сближаване между Русия на Путин и тоталитарен Китай.
***
Струва ми се, че това е нашето последно приключение. В нашия север има само бели мечки, в нашия юг сме обкръжени от плътна пустиня от ненавист, защото на всички – и на Кавказ, и на Средна Азия, и на Тибет, на който ние даже не съчувствахме – ние причинихме някакво зло.
На запад ние гнусно и предателски нападнахме Украйна, и тази война завинаги ни лиши от доверието и уважението на цивилизованите народи – от Швеция до Австралия и от Канада до Чили. ( ОЩЕ >>> )
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.