Ангел Грънчаров's Blog, page 1718

Рублофилска депутатка в българския Парламент оплю и убития от господарите й Борис Немцов

Българска депутатка: Истината е, че Борис Немцов е една от най-омразните фигури!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: На подкупните "журналистически", с извинение, плазмодии от ПИК искам да кажа, че въпросната депутатка не е българска депутатка, тя е в българския Парламент за да защищава интересите на своите спонсори от Русия, с чиито пари успя да натика дебелия си задник два пъти на депутатско кресло в българския Парламент. Тъй че, като трябва да бъдем прецизни, трябва да кажем, че тази особа е по-скоро руско-рублофилска депутатка в българския Парламент - и като такава е типична предателка на българския национален интерес. Точка по въпроса. Все някой трябва да каже тия неща, е, наложи се да ги кажа аз - щото не мога да гледам как нагло се лъже от въпросното жълто издание, обслужващо срещу заплащане интересите на все същата руско-българска кагебистко-ченгесарска мафия и олигархия...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Как така кой уби Немцов?! Та вие го убихте!

[image error]
Кто убил Бориса Немцова , Автор: Роман Доброхотов
Вот уже почти сутки мы делаем вид, что не знаем, кто убил Бориса Немцова. То есть мы, конечно, не знаем фамилии человека, хладнокровно раз за разом нажимавшего на курок, расстреливая в упор безоружного политика, который, как известно, всегда ходил без охраны (хотя мог бы себе ее позволить). И может быть этого непосредственного исполнителя никогда не найдут. Но реальных убийц Немцова и искать не надо, они каждый божий день транслируют свои широкие лица в квартиры россиян.
В эти дни на экранах телевизорах снова будут всплывать знакомые говорящие головы — Дмитрий Киселев, Владимир Соловьев, Алексей Пушков, Андрей Норкин, Петр Толстой, Михаил Леонтьев, Александр Гордон, и, конечно, будут обсуждать главную тему – кто убил Бориса Немцова? И тут очень будет не хватать в студии Порфирия Петровича, который, отшатнувшись, воскликнул бы «как это кто убил?» — точно не веря ушам своим – «Вы и убили-с»!
Все эти люди, начиная с Владимира Путина, объявившего войну «национал-предателям» и заканчивая совсем уже комичными персонажами, вроде скользкого Кургиняна или пронырливого политолога Маркова, с застывшим выражением Савелия Крамарова на лице – все они, конечно, не марали руки лично, но они не могли не знать, что ненависть и злоба, которую они поднимают из глубин сознания своими рассказами о распятых младенцах, Госдепе и изменниках Родины – будет убивать.
Поразительно насколько быстро в общем-то спокойные и дружелюбные в обыденной жизни россияне переняли у телевизора риторику уровня террористического «Исламского государства» или «Боко харам». Первый канал показывает заплаканных пухлых актрис, рассказывающих, как сами они из Донецка и своими глазами видели преступления хунты – распятых мальчиков, танцующих негров на танках. И вот уже вполне нормальный в обыденной жизни россиянин, глядя за ужином эти новости, сжимает кулаки в ненависти. Дмитрий Киселев, манерно изгибая кисти рук с какой-то неуместно кокетливой интонацией рассуждает о национал-предателях и марионетках США – «убивать таких надо! Собрать всех – и к стенке!» — кричит в телевизор россиянин.
Кто из нас хотя бы раз в такси не слышал, как водитель эмоционально жалуется, что мол как плохо, что нету нынче Сталина, а то бы тот пришел да всяких там немцовых расстрелял. За таксиста нам неизменно становится стыдно, но никто из нас ведь даже не спорил – бессмысленно. Так было и раньше, но в последний год с телевизором что-то случилось. Представьте себе психически неуравновешенного и плохо образованного россиянина (коих, увы, немало), включившего любой выпуск Дмитрия Киселева в последние месяцы. Пока Киселев витиевато строит фразы, тот услышит только одно между строк «Убивай, убивай, убивай!». Концентрированая ненависть, мгновенно разъедающая остатки рассудка, не могла не выплеснуться в реальную жизнь. Она и выплеснулась, и намного раньше убийства Немцова. Тысячи людей, убитых на востоке Украины, тоже были убиты Киселевым, Соловьевым, Пушковым, Норкиным, Толстым… Ну и Путиным, конечно – ведь не сами же по себе эти кликуши повырастали как мухоморы на федеральных телеканалах.
В 1994 году, во время геноцида в Руанде, унесшего жизни около миллиона человек, аффилированное с государством «Свободное радио и телевидение тысячи холмов» активно призывало к убийствам и зачитывало списки «потенциально опасных» персон, которые тут же пополняли число жертв. В 2003 году Международный трибунал ООН по Руанде приговорил руководителей радиостанции к пожизненному заключению за участие в геноциде. Будет ли когда-нибудь в России свой процесс по участникам травли?
Убийство Немцова может стать поворотной точкой. Это ушат холодной воды для общества, который может помочь ему прийти в себя. Происходит ли это? Поэтому ли НТВ отменило готовящуюся новую серию «Анатомии протеста», или потому что эта программа уже досрочно выполнила свою задачу? Изменится ли риторика говорящих голов, или они используют свое убийство, чтобы обвинить в нем США и еще сильнее раскрутить маховик пропаганды, готовящийся подмять под себя новые и новые жертвы?
Борис Немцов стал эдаким российским Джоном Ленноном. Романтик, стремившийся изменить мир, пацифист, человек с прекрасным чувством юмора и каким-то невероятным иррациональным оптимизмом – все, кто его знал, его любили. Но почему-то нередко смерть притягивают к себе людей, особенно ярко излучающие жизнь. Не надо искать здесь логику и вопрошать о справедливости жизни. Мракобесов раздражает свет, они боятся его как вампиры утренних солнечных лучей. Это ведь несложно — убить человека. Для этого не надо ни ума, ни таланта. Нет, не надо искать ни логики, ни справедливости, ни утешения.
Борис Немцов ушел в расцвете своих жизненных сил – это не укладывается и не должно укладываться в голове, потому что это абсурд. Но, я думаю, если Немцов прочел бы этот текст, он улыбнулся бы своей фирменной улыбкой, посмотрел бы поверх очков – и ответил: «Может я, конечно, и прожил всего 55 лет, но все-таки я прожил их как Борис Немцов». И с этим уже никто не поспорит.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

За кагебистко-ченгесарския и рублофилския морал е съвсем допустимо да танцуваш от радост върху прясно изкопания гроб на един човек

Във Фейсбук:
Момчил Дойчев: СТРАННА РАБОТА - "РУСОФОБИТЕ" ЗАКЛЕЙМЯВАТ УБИЙСТВОТО НА НЕМЦОВ, А "РУСОФИЛИТЕ" ТАЙНО СЕ РАДВАТ!
Ангел Грънчаров: И още нещо също не по-малко странно аз пък забелязвам: "лошите" и "фашистващи" украинци по чисто човешки начин плачат и тъгуват за убития Немцов, а "добрите" и "православни" путинисти, включително и български, сиреч, рублофилски такива, се радват и ликуват!
Явно за кагебистко-ченгесарския и рублофилския морал е съвсем допустимо да танцуваш от радост върху прясно изкопания гроб на един човек... така, впрочем, тия твари и сволочи са рипали хоро и дори са... срали (с извинение за думата) върху съвсем пресния гроб на убития Стамболов...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Ето какво казва за убийството на Немцов аморалната кагебистка гнус Жириновски

Чувствате ли смрадта? Пълна отврат...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Отговорността за убийството на Борис Немцов носи Путин

Убит Борис Немцов.
Нет сомнения, что это эхо войны в Украине.
Отморозки-националисты в бессильной злобе, опьяневшие от безнаказанности начали творить свои грязные дела уже и в Москве.
Главный мотив убийства - страх преступников, что обязательно придется отвечать за свои преступления.
Заигрывание с национализмом и с националистами, неважно, занимается ли этим власть или оппозиция - игра с огнем.
К сожалению, этот трагический случай только начало гражданской войны, которую начал Путин, пытаясь сохранить собственную власть.
Не важно, кто стрелял, не важно, найдут их или нет.
Имя убийцы - Владимир Путин, который натравливал одних граждан России на других.
Написа: Константин Боровой
КРАТЪК КОМЕНТАР: Бог да прости г-н Немцов! Поредната жертва на бесния кагебист, самодържеца на горката Русия Путин!
[image error]

Потребител на социалната мрежа Instagram се оказал на място. Малко след публикуването, тази снимка беше свалена от мрежата.

[image error]

Около 0,30 ч българско време друг потребител качи тази фотография в личния профил на Немцов във фейсбук.

Путин - убийца. Все его чиновники - убийцы. Все, кто его поддерживает - убийцы. А те, кто молчат и "вне политики" - соучастники. Такая вот страна - убийц и соучастников.

Написа: Pavel Gintov

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Они боялись тебя, Борис!

Это случилось в Москве сегодня.
Не промахнулись стволы подлецов.
В строю российской Небесной Сотни
Правофланговым – Борис Немцов.
За правду четыре пули наградой.
Всего лишь день не дожил до весны.
Красивое место выбрали гады -
С видом на Кремль, в сердце страны.
Над Спасской башней – чёрные птицы,
Злорадно лыбится их господин.
Борис, Небесная Единица,
Похоже, не долго ты будешь один.
Всегда улыбался, хотел быть первым,
Готовил какой-то новый сюрприз,
И сдали, похоже, ублюдков нервы.
Они боялись тебя, Борис.
Теперь про войну и коррупции кариес,
Про антимайдановских мотокрыс
Пишите Боре, вот новый адрес:
Небесная Сотня. Немцов Борис.

Андрей Орлов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Хроника на една покъртителна административна епопея - под формата на Открито писмо до г-н Министъра на образованието

Тази сутрин реших да напиша следната официална жалба до господин Министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев; речено-сторено, ето какво се получи:
До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката, СофияКОПИЕ: до Български хелзингски комитет
ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, философ от Пловдив
Уважаеми господин Министър,
Искам да Ви разкажа съвсем накратко една невероятна история, в която най-активна роля играят длъжностни лица от ръководеното от Вас ведомство. Също така, като български гражданин, ще си позволя да поискам да направите, дето се казва, съответните организационни изводи - според степента на техните заслуги. Аз имам своите предложения в тази посока, които ще Ви ги дам накрая, най-долу на този документ.
По професия съм преподавател по философия и гражданско образование, в последните 14 години работих като такъв в ПГЕЕ-Пловдив. Имам първи клас-квалификация по специалността, автор съм на цяла поредица от иновативни учебни помагала по всички изучавани в гимназиалния курс философски предмети, също така съм автор и на много книги, активен блогър съм, накрая, съм главен редактор на издаваното вече седма година от група философи списание ИДЕИ (то излиза три пъти в годината). През последните години написах и издадох също така цяла една поредица от книги-изследвания, посветени на ситуацията в образователната сфера у нас, в които изразих своите възгледи за същностна и коренна промяна - с оглед осъвременяване на подходите и постигане на цялостен поврат, на същинска демократизация на отношенията в училищните общности. Привърженик съм, не крия, на философията и стратегията на свободолюбивото образование - с оглед подпомагане на личностното и духовното развитие и укрепване на младите. Воден от тия свои търсения с група образователни дейци създадохме и списанието за съвременно образование, носещо името HUMANUS, то е съвсем ново, тия дни излиза от печат третата му книжка.
Разбира се, своите възгледи за съвременно образование съм ги оформил в десетилетната си преподавателска практика, в многогодишното си общуване с учениците. Работил съм години наред (повече от 30!) и в университет, и на гимназиално ниво. А ето сега пристъпвам към умонепостижимата, пределно абсурдистка история, с която, вярвам, ще Ви е изключително интересно да се запознаете. Историята или направо сагата, която биде приготвена с активното участие на длъжностни лица от образователното ведомство, е дълга, с оглед икономия на място ще се принудя да разказвам само основните, възловите моменти от нея, в хронологичен порядък.
• През лятото на 2010 г. за директор на училището, в което работя, именно Професионална гимназия по електротехника и електроника в Пловдив, е назначена г-жа Стоянка Анастасова, преподавателка по български език и литература в него. Първият й символически по характера си неин административен акт е... смяната на патрона на директорския кабинет - та предишният директор, уважаваният инж. Венелин Паунов, да не може да си вземе личните вещи от него!
• През първата година на директорстването й се случват доста знаменателни събития, примерно унизителното изгонване на всички учители на пенсионна възраст, сред тях и доайени на училището като знаменития учител инж. Жак Асса, авторитетния учител по математика Иван Блянтов, инж. Вангелина Искрова и т.н.; но на най-високо място, като връз неръкотворен пиедестал в това отношение, стои ето какво: новата директорка измисля върховна по чудатостта си иновация, а именно забранява минаването през входната врата на двора на училището (!), тя просто нарежда тази врата да бъде заключена, в резултат на което всички ученици пак си минават оттам, но вече просто... прескачайки невисоката ограда (!!) - сякаш са кенгура или щрауси (!!!); едва след като всички ученици цяла година са се упражнявали в този така вълнуващ спорт, директорката най-накрая скланя да бъде убедена вратата все пак отново да почне да бъде използвана по предназначението си (!!!!);
• През тази първа година моя милост принадлежи към най-тесния кръг приближени до директорката, ползвам се от доверието й, включен съм в състава на най-важните комисии, включително и в комисията по разпределяне на средствата от т.н. "диференцирано заплащане", участвам в комисии за избор на нов педагогически съветник и пр.; дискусионният клуб, който ръководя от години, бива, така да се рече, официализиран, влиза в програмата за развитие на училището;
• През есента на учебната 2010-2011 г. след разговор с ученици се ражда идеята да предложим на ръководството за патрон на училището да бъде определен... Стив Джобс (то още си няма патрон, преди се е наричало "ТЕТ-Ленин" и изглежда повече от двайсет години продължава носталгията по стария патрон, а в града това училище все още се знае и продължава да се нарича с анахроничното старо наименования, именно "ТЕТ-Ленин"!); пиша за тази идея в блога си, ден-два след това постепенно в двора на училището идват репортерите на всички без никакво изключение местни и национални телевизии; репортажите за тази инициатива влизат в новините на всички телевизии под рубриката "Стив Джобс побеждава Ленин!" и пр.; вестниците също пишат статии по въпроса, а в интернет новината бива отразена дори от чуждестранни сайтове, руски, от прибалтийските страни, американски даже! Сензацията продължава, както е прието, няколко дни, директорката обаче, кой знае защо, силно е уязвена - и на заседание-оперативка на Педагогическия съвет аз съм обруган от нея по недопустим начин (бил съм си правил "реклама", бил съм "уронвал" имиджа на училището за лични цели и пр.); опитвам се да вляза в дебат, но отсреща чувам само крясъци; от този паметен ден датира именно историята, която държа, г-н Министър, да Ви я разкажа непременно, поучителна е;
• Понеже ми е "забранено" повече да "шумя" по въпроса за името на училището (директорката смята, че този въпрос не бил "актуален", училището прекрасно си било съществувало и без никакъв патрон, щот, предполага се, "великият Ленин" не може да бъде сменен с никой друг "в сърцата ни"!), по предложение на учениците, участващи в Дискусионния клуб, решаваме да проведем нещо като "референдум" по въпроса - това добре се свързва с тяхното обучение по гражданско образование; директорката забранява тази идея, "референдумът" обаче се провежда в междучасията, учениците са активни в гласуването, сами си организират всичко около демократичната процедура; резултатите са обявени в блога ми, директорката не благоволява да ги огласи на педагогически съвет.
• Давам, въпреки забраната, интервю за референдума по националното радио и от този момент вече съм възприеман от ръководството за нещо като "народен враг", подлежащ на преследване и в крайна сметка на унищожение; понеже в часовете си от много време прилагам ред нововъведения (коренно различен, личностно центриран преподавателски подход, акцентиращ върху интерактивността, различна "точкова" система за оценяване, видеозаснемане на цели часове и качването им в блога с образователна цел, създаден е чудесен кабинет по философия, в който има приятна обстановка, чиновете са подредени по съвършено различен начин (като "маса за дискусии"), по стените има портрети на велики философи, картини от изобразителното изкуство, стените са обсипани с отпечатани на хартия афоризми, с цитати, с мисли на велики мислители; експериментира се различно и ново отношение по въпроси като този за начините за "въдворяване" на дисциплина в часовете и т.н., всички въпроси и проблеми се дискутират най-демократично и т.н.) директорката встъпва в открита битка с преподавателя, с моя милост, в която проявява удивителна изобретателност и издръжливост; етапите и средствата на тази битка са изключително многолики, въпреки административната си сухота, баналност и тривиалност, ще се опитам да представя най-важното, най-изразителното от тях - щото в тях може да се долови пределно демодираната представа на въпросната ръководителка за това що е образование и какъв е неговият смисъл; между другото този същият кабинет по философия е съсипан от директорката по най-лесния начин: тя специално по случая премахва "кабинетната система" и я заменя с "класна"; за кратко време от кабинета по философия нищо не остава (ако не броим голите стени), съсипан е сякаш е минало торнадо през него!
• В края на учебната 2010-2011 година директорката и помощник-директорка ми "ходатайстват" да пиша отлични оценки на групичка от ученици-активисти, които рядко са влизали в часовете ми, понеже се били занимавали с "общополезни за училището" други активности; заявявам, че трябва да се подготвят, да се явят при мен да бъдат изпитани, ще получат оценките, които си заслужат и изкарат; директорките са силно разочаровани, учениците - също, но, няма как, се налага да приемат изискването на "гадния Грънчаров"; след няколко явявания успяват да изкарат петици, е, все пак не заветните шестици, но доста високи оценки; това "произшествие" ще изиграе голяма роля в по-нататъшните събития, затова му отделих място тук;
• Първата акция на твърде войнствената, както ще видим, директорка, е изключително коварна, в нейния стил: моя милост цял месец е в отпуск по болест (страдам от кардиологично заболяване); връщам се на работа; влизам в час; някой така настойчиво ми звъни по телефона, че се принуждавам да изключа апарата; след часа разбирам, че това била... самата директорка; две помощник-директорки ме чакат в учителската стая и ми казват да й звънна; директорката ми съобщава, че повече не трябвало било да влизам в... четири класа, тя ми ги била "отнела от преподаване" по, видите ли, "много сериозни причини"; щяла да ми обясни защо е решила така по-късно, но основната причина била, че било имало "ей-такава папка" с жалби и оплаквания срещу мен от ученици и родители (!); интересно е защо до този момент изобщо не съм чул за такова нещо; е, налага се да седя като "кон пред празна ясла" в учителската стая докато друг, външен преподавател взема моите часове в класовете, които били се оплакали от мен, а пък тъй демократичната директорка се била вслушала в тях и ме "снела" от преподаване; по-късно ще разбера, че сред "пожалвалите" се от преподавателя класове са тъкмо тези, в които именно има най-много от въпросните ученици-активисти; явно директорката с отстраняването ми от преподаване в тези класове просто е взела, дето се казва, "превантивни мерки", с оглед да не й се налага в края на учебната година отново да преживява унижението да ходатайства да им пиша заветните шестици; понеже преподавателят по философия е несговорчив, ето, ще го отстраним преди края на учебната година, ще сложим на учениците сговорчив преподавател!
• Отивам при синдикалната лидерка на синдиката, в който членувам (към КТ "Подкрепа"), която в същото време е и... помощник-директорка на училището, питам я какво става; тя, впрочем, е първа приятелка на директорката, естествено, ми отговаря същото, имало "ей-такава папка" с жалби срещу мен и тя напълно разбирала стореното от директорката, което било в нейните правомощия; пиша жалба в РИО-Пловдив по случая с копие до градското ръководство на синдиката; оценявам стореното като начало на унизителна безпрецедентна акция на директорката по моето личностно и професионално дискредитиране, като административна гавра, проява на тормоз и терор;
• Синдикалната лидерка и помощник-директорка (и приятелка на шефката) организира по моята жалба синдикално събрание, което се провежда по модела на "народния съд" (или на паметните "другарски съдилища" от по-късната ера на тъй незабравимия комунизъм!); за първи път в историята на световното синдикално движение се провъзгласява, че жертвата на административния терор от страна на началството "напълно е заслужила" това отношение; само един член на синдиката се осмелява да ме защити, всички други мълчат и гледат сеира; опитвам да се защитя, полемика и дебат обаче не се получава; извикана от по-високото ниво на синдиката другарка провъзгласява официално, че синдикалният член Ангел Грънчаров "си е получил заслуженото" (по-късно ще разберем, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив е в близки отношения с най-висшето национално ръководство на същия този учителски синдикат);
• Поставен съм в условия на всекидневен административен терор, комай всеки ден трябва да пиша "писмени обяснения" за щяло и нещяло, отношението на директорката към мен рефлектира в цялата училищна общност, "колективът" почва да страни от "опасния човек", хората ги е страх да не се набият в очите на отмъстителната директорка; примерно учители вече не смеят да дойдат на сбирките на дискусионния клуб; все по-трудно става да си изпълнявам и служебните задължения (примерно появяват се ученици, които провокират преподавателя с неподобаващо държание спрямо него и т.н.); в училището вече няма условия за демократичен дебат, всяко мое изказване в Педагогическия съвет бива прието "на нож" от неколцината най-верни фенки и най-приближени до директорката; поради липса на условия да защитя гледната си точка в непосредствен училищен дебат в съответните органи за управление съм принуден да изнеса дебата в своя блог; от този момент нататък всичко случило се в училището, всяка гавра над мен от страна на директорката е описана и представена като "репортаж" в блога; всяка моя поредна жалба до висшестоящите органи на образователната институция (или до други институции, примерно до омбудсмана, до Комисията за защита от дискриминация и пр.) е публикувана също в блога; блогът става място на несъстоялия се демократичен дебат в училищните органи за управление; вместо директорката да предприеме стъпки това положение да се промени и дебатът да почне да се провежда където му е мястото, тя поема по пътя на още по-голямата конфронтация: срещу "лошия Грънчаров" почват да се пишат съответните "разгромни писма" на "възмутения колектив", на "възмутени родители", започват да се правят подписки срещу мен до разни институции, а пък за публикация в блога ми заради публикувано в блога есе за онова същото синдикално събрание, дето премина по модела на "народния съд", помощник-директорката-и-синдикална-лидерка ме дава под съд за... обида, да, тя завежда съдебно дело за обида;
• В началото на учебната 2011-2012 г. директорката Анастасова старателно организира "самоотлъчка" на моя милост, именно "неявяване на работа" за два работни дни и мигновено издава заповед за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"; замисълът е ясен, при едно следващо най-нищожно нарушение да бъда уволнен "най-законно" и "казусът Грънчаров" да мине в архива, а "многострадалният колектив" да се успокои (колективът, естествено, страда от проверките от страна на институциите по повод жалбите на "злодея Грънчаров", който ни руши идилията!); обжалвам в съда тази заповед; печеля делото в Районен съд, директорката обжалва в Окръжен съд; печеля делото в Окръжен съд, тя обжалва във Върховен касационен съд (!); печеля делото и там; този вариант за уволнението ми е осуетен; трябва да се изобрети друг, по-ефикасен, който да проработи, който да не свърши така безславно; междувременно тормозът от страна на директорката продължава и ескалира; за какво ли не трябва да пиша "писмени обяснения", и то в унизително кратки срокове, след часовете и пр.; по-късно ще разбера, че директорката в оня период едва ли е правила нещо друго освен да произвежда и да трупа какви ли не компромати, включително и най-смехотворни (след време две огромни папки с такива нейни произведения ще бъдат представени в съответните съдебни дела, за които ще заговорим съвсем скоро!);
• В злотворните психологически и нравствени условия на такава една безпощадна, непрекъсната и ескалираща кампания за "заклещването в нарушение" или поне с оглед дискредитирането на преподавателя Грънчаров, т.е. на моя милост една сутрин, бързайки за работа, се случва следния инцидент: подхлъзнах се, паднах, ударих си силно главата; ударът беше доста силен, оказа се, че от сътресението на мозъка се е спукал капиляр, почва кръвотечение вътре в черепа; кръвоизливът е обилен, тъй като заради сърцето пия антикоагулантно, противосъсирващо или разреждащо кръвта лекарство; получил се е т.н. "вътрешен хематом"; след две-три седмици се почувствах ужасно, лекарите дълго време не можаха да установят причината за състоянието ми; лекуваха ме безуспешно как ли не; в последния момент лекар от спешното се сети да ме прати на скенер на главата, на другия ден беше проведена тежка животоспасяваща операция по изваждане на хематома, естествено с трапанация на черепа; едва оживях, слава Богу, ето, още съм жив! Последва 8-месечен отпуск по болест за възстановяване от операцията;
• По време на възстановяването се случи интересна случка: лекарите ме съветваха да се разхождам, да не се залежавам; е, решавам да се разходя до училището, да се видя с приятели, с колеги, с учениците; отивам, посрещнат съм радушно от някои хора, ала директорката, като ме вижда, ме отминава без да ме погледне; разбирам, че в този ден ще се проведе интересен за мен психологически тренинг с учителите, свързан с оценка на готовността им за екипна работа (проблемът силно ме вълнува!); решавам да остана и да наблюдавам тренинга, пък и да участвам в него, защо не; директорката като ме вижда идва при мен и ми нарежда да напусна залата; казвам й, че ми е интересно и желая ако не да участвам, то поне да наблюдавам; не, забранява ми, нарежда ми да изляза; заинатявам се, тя ме заплашва, че щяла била да обжалва пред ТЕЛК болничния ми лист; е, заплахата не помага, участвам, тренингът е интересен и полезен за мен; след няколко дни се оказва, че директорката все пак е изпълнила заплахата си, обжалвала е по административен ред болничния ми лист; процедурата по това обжалване продължава три месеца (!), в които оставам без никакви средства за съществуване - понеже болничните не ми се изплащат; нямам пари даже и за лекарства; ученолюбивостта ми бива наказана по ето този съвсем "справедлив" и "хуманен" дори начин от тази пламенна ръководителка на едно все пак образователно учреждение;
• Е, слава Богу, не само целях от операцията, но вече идва моментът да се връщам на работа - това е вълнуващ за мен момент след 8-месечно откъсване от училището! Още с влизането в училището става така, че насреща ми е директорката, разговаря във фоайето с въпросната помощник-директорка-синдикалистка; като ме забелязват, двете дружно ми обръщат гръб; не крия, очаквах все пак, ето, колега се връща на работа след толкова продължително и опасно боледуване, човещината изисква да му подадеш ръка; не, такова нещо не се случи; жалко, много жалко; е, аз няма да се натрапвам, не съм такъв, пък подлизурството съвсем не ми е по вкуса; отминавам, но тази случка в съзнанието ми останала като символ-прокоба на това, което тепърва ще се случи - и което едва ли може да си го представи и най-развинтената фантазия;
• Оттук-нататък започва една шеметна история, описанието и представянето на която би ми отнело много време; впрочем, всичко случило се в този период съм го описал в две свои книги, на база на публикации в блога ми точно през този период: заглавията на първата е Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище , а на втората - Експеримент по свобода ; в навечерието на въпросния период пък съм публикувал книга със заглавие VERITAS ODIUM PARIT , в която съм представил случки от по-предишния период; отдавна съм възприел случващите се ексцесии като благодатна нива за изследвания върху съвременния живот и отношенията в една конкретна училищна общност, т.е. за мен това нещо е като творческа лаборатория; участвам с пълна отдаденост в изследванията, които тъй щедрият живот ми отрежда, благодарен съм на този шанс да видя всичко това с очите си; чудеса на чудесата, които нито едно въображение не може да ги изобрети или роди! Ето на това място пък са разположени всички мои учебни помагала, книги, видеоматериали, списания, какво ли друго не , абе всичко, което съм създал в немалкото години на професионалния си живот; тук са в удобен за ползване онлайн вид; отбелязвам всичко това неслучайно, защото след няколко интензивни месеца ще бъда уволнен от тъй милостивата администраторка с чудовищния мотив "пълна некадърност", "изобщо не става за учител", "липсват му всякакви качества", сиреч "съвсем негоден за образователната система"!
• Ще щрихирам най-очебийните нелепици и ексцесии, които са изобретени от неуморната директорка в този период:
- Класът, в който има най-много от онази същата категория на ученици-активисти, приближени до директорското ръководство (каквито навремето бяха активистите и хранениците на Комсомола!), мигновено, още в първия ден обявява "бунт" срещу "народния изедник Грънчаров" с искане за незабавното ми отстраняване от преподаване;
- В официален документ, наречен "Производствена характеристика", предназначен за ТЕЛК, директорката Анастасова вписва своя самоделна психиатрична диагноза на "лицето Грънчаров", формулирала я е ето как: "податливост на чести нервно-психически разстройства"; идеята е ТЕЛК да ме обяви, евентуално, за "психично болен", та по-безболезнено да бъда отстранен от работа; да, ама не, психиатрите и ТЕЛК ме обявяват за психично здрав (да пази Господ - щото никой в наше време не може да има гаранции за добро здраве в това отношение, при интензивния живот, който живеем!); и този вариант за уволнението ми не проработва; остава един-единствено възможен вариант: да бъда обявен за "пълен некадърник", за "неспособен да бъде учител", самоотвержената директорка запретва ръкави да подготви разиграването и осъществяването на този сценарий; разбира се, давам директорката под съд за клевета по повод "диагнозата" й за моето психично здраве; делото още тече, предстои съдебно решение след около месец;
- С оглед поставената цел директорката Анастасова започва най-активна дейност по проверка на "методологическото, организационно и какво-ли-не-още-ниво" на часовете на същия този Грънчаров; проверките се правят без никакво предупреждение, ей-така, когато се сети, директорката грабва книгата, часът вече е започнал, тя влиза, сяда и почва да си пише старателно "констативните протоколи"; произвежда огромна книжнина от този литературен жанр (тя е преподавателка по литература с твърде поетична душа); изглежда е осъзнала, че в професионалната гимназия по електротехника и електроника най-важният предмет за учениците е... философията, което, както и да го погледне човек, все пак е голямо признание на иначе иновативния преподавател; пише ми и разни предписания как било трябвало "правилно" да преподавам философия; когато й казвам, че все пак аз съм специалистът в тази област и тя няма нужната за това квалификация та да ми прави смислени препоръки, на другата сутрин, още преди първия учебен час, директорката довежда инспекторката по философия Антаоанета Кръстанова, която от този момент също почва често да посещава моите часове; двете заедно успяват да повикат на проверка и главния експерт по философия на МОН Коста Костов, той идва и дори "подписва" скандален "констативен протокол", който по-късно ще му се наложи да защищава твърде неубедително и пред съда, вече в качеството му на свидетел на директорката Анастасова, която ще си има проблеми с правосъдието и по този пункт;
- Та значи текат шеметни пет месеца, с ученическа стачка срещу преподавателя, с ексцесии, провеждани от услужливи спрямо директорката хулиганстващи ученици, провеждат се паметни родителски срещи, на които г-жа Анастасова урежда пак по модела на "народния съд" най-екстравагантни театрални постановки, с участието на все онези същите ученици-активисти (от кастата на тия, дето не стъпват в часовете по философия, пък и по други часове, ала накрая все пак успяват, с помощта на ръководството, да си уредят заветните шестици!), пак се пишат "разгромни писма на възмутения колектив" срещу "злодея Грънчаров", провеждат се какви ле не проверки от страна на МОН, на други организации, накрая цялата тази наистина шеметна административна одисея е увенчана, подобно на апотеоз, от изключването на А. Грънчаров, сиреч, на моя милост, от синдиката "Подкрепа" и - най-накрая, о, Еврика! - от тъй лелеяната заповед за уволнението ми, която директорката Анастасова, ликуваща, ми поднася за подпис под формата на предпразничен подарък на 19 май 2014 г.! Какъв вълнуващ момент, титаничната битка е спечелена, "злодеят Грънчаров" е отстранен, е изгонен, главата му, тъй да се рече, е прясно отсечена! Колективът е вече така добре натрениран, че вестта за уволнението ми е посрещната с бурни и нестихващи ръкопляскания от страна на най-бодрите подлизурки на директорката, което, както и да го погледне човек, е признак на "най-висока" нравственост, да не говорим пък за колегиалност.
Толкоз. Спирам дотук. Простете, г-н Министър, че се наложи да напиша всичко това! Какво да се прави, но сам виждате, такъв многолик, вълнуваш и богат на смисъл при нас, тъй да се рече, е животът. А животът все пак е истински важното - и първото по значение...
Г-н Министър, Вие сам решавайте какво да правите след като се запознахте с тази наистина покъртителна история. Можете да проверите достоверността на изложеното, в Министерството трябва да има голяма папка по целия този случай, изискайте я ако се наложи. Вие сам вземете решение какво да правите. Аз в качеството си на български данъкоплатец и гражданин искам да Ви кажа все пак следното:
• Не съм съгласен парите от моите данъци да отиват за заплати на подобни на директорката Анастасова и инспекторката по философия в РИО-Пловдив Кръстанова, които използват властта, дадена им по закон, за да си устройват подобни не просто лични вендети (както изглежда на повърхността), а всъщност дълбоко политически мотивирани разправи с неудобните им преподаватели-личности; не за такива неща все пак им е дадена тази власт, а за съвсем друго, тези другарки нещо много са се объркали - особено що се касае до преценката им за това в какво време живеят;
• Изнесеният случай е така екстравагантен в злоупотребата с власт на замесените в него длъжностни лица, че тези въпросните длъжностни лица, по моя преценка, заслужават незабавно да бъдат уволнени от постовете, които заемат; мисля, че сте длъжен да ги уволните колкото се може по-скоро;
• Аз съм предоставил разглеждането на тия истории на съдебната власт (чиито процедури са изключително тромави и се проточват с години във времето!), но ми се струва, че образователната институция изобщо не бива да мълчи и да пасува, напротив, тя трябва също да стори нещо - та подобни недопустими прецеденти повече никога да не се случват;
- Желая да получа приемен час за разговор с Вас, уважаеми г-н Министър, затова изпращам настоящата жалба не само по официалния министерски канал, а и чрез съобщение по фейсбук, в личен порядък, за което много моля да ме извините; но съм принуден - поради тежестта на изложените в нея обстоятелства.
Смятам, че трябва да се реагира час по-скоро, щото ако не се реагира, ексцесиите ще продължат. Аз лично съвсем не си представям с какво се занимават оттук-нататък въпросните администраторки, дали пък не са си намерили някоя друга жертва, щото чиновническата скука, струва ми се, е прекалено непоносима...
Ще се радвам да разбера, че имате реакция по случая, уважаеми г-н министър! Оставам с надежда за това.
С уважение: (подпис)
28 февруари 2015 г.Пловдив
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Борис Немцов е очаквал, че Путин ще поръча убийството му

Борис Немцов: Боюсь того, что Путин меня убьет , 03:53, 10 февраля 2015
Известный политик Борис Немцов опасается, что президент РФ Владимир Путин «закажет» его за оппозиционные высказывания.
Своими опасениями известный политик до сегодняшнего дня делился только с самым близким человеком — с мамой, но наконец решился рассказать обо всем публично — через «Собеседник»:
— Я никогда не скрывал своих политических взглядов, — для начала напомнил Борис Немцов в личном разговоре с корреспондентом «Собеседника». — Считаю, что именно он [Путин] развязал войну на Украине. Отношусь к нему хуже некуда. Особенно после событий «Норд-Оста» и Беслана.
Своими взглядами политик и общественный деятель чаще всего, по его признанию, делится со своей мамой.
— Мою дорогую мамочку зовут Дина Яковлевна Эйдман, в марте ей, дай Бог, исполнится 87 лет, — рассказал мне Борис Немцов. — Она заслуженный врач-педиатр, уже давно на пенсии, но до сих пор интересуется всем, что связано с медициной. Она прожила очень тяжелую жизнь: во время войны, будучи школьницей, рыла окопы, потом воспитывала двоих детей. Сейчас я живу в Москве, а мамочка в Нижнем Новгороде, одна, но поживает она отлично. У нее седых волос меньше, чем у меня, у нее нет склероза, она в абсолютно здравом уме и ясной памяти. Обсуждаем с ней успехи моих детей и ее внуков. О политике с мамочкой тоже поговорить очень любим. Она категорически против того, что происходит на Украине, считает, что это катастрофа и полный кошмар. Но больше Украины ее волнует Путин. Всякий раз, как я ей звоню, она причитает: «Когда ты прекратишь ругать Путина? Он тебя убьет!» И это на полном серьезе.
К ВВП она относится, естественно, очень плохо — я же ее сын, в конце концов. Мама меня всегда приучала к тому, что надо отстаивать свою точку зрения, быть независимым и самостоятельным. На свою голову меня таким воспитала, а теперь возмущается, что я ругаю Путина, который пытается у нас с вами отобрать свободу. Она реально боится, что он меня может убить в ближайшее время из-за моих выступлений — как в реальной жизни, так и в социальных сетях. И это, повторюсь, не шутки: она умный человек. Она очень этого боится. Она и за Ходорковского (его она видела еще до посадки и дружит с ним) с Навальным очень переживает, но за них не так сильно, так как она все же моя мама, а не их.

Владимир Путин
Мама Немцова боится, что Путин его убьет, Фото: Global Look Press
— Интересно. А вы после таких вот разговоров с мамой стали опасаться, что Путин может вас в ближайшее время убить лично или через посредников?
— Вы знаете, да... Немного. Не так сильно, как мама, но все же... Но все же я не так сильно его боюсь. Если бы я боялся очень сильно, то вряд ли возглавлял бы оппозиционную партию, вряд ли бы занимался тем, чем занимаюсь. Передавайте, кстати, от меня и мамочки привет Дмитрию Быкову.
— Спасибо, передам. Надеюсь, все-таки здравый смысл восторжествует и Путин вас не убьет.
— Дай Бог. И я надеюсь.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

"Грънчаров, най-сетне те навряха на мястото ти! Не мога да повярвам колко щастлив ме направи това!"

По публикацията от сряда под заглавие Борбата за справедливост продължава , в която под формата на видео накратко съобщих умопотресаващата все пак, но иначе напълно естествена (за нашите тъй неестествени и ненормални родни български условия, в които живеем или по-скоро вегетираме!) новина, че на първа инстанция съдът е присъдил "правото" тъкмо на кривата, на неправата страна (!!!), именно на страната тъй самоотвержената в нарушаването на всички възможни правила и норми директорка на ПГЕЕ-Пловдив, та значи под този мой коментар се изказаха доста хора; с оглед да бъдат документирани тия ценни за мен човешки реакции си публикувам сега отделно, ето ги:
20 коментара:
Gayane Minassian каза: Гражданското образование е образованието на живота - не можеш да го отделиш в предмет. То се усвоява от отношенията и практиките в институциите (вкл. училището) и обществото. При положение, че си в пирамидална бюрократична структура, която те учи на тоталитаризъм, какъв предмет за гражданско общество ще ти преподават?! Поредната бутафория.
Constantine Raida каза: Этого и следовало ожидать... когда по каким-то причинам нельзя сказать правду по сути - цепляются за формальные вещи... В этом случае никак нельзя пропустить срок (дату) подачи касационной жалобы в окружной суд. Однако, в конечном итоге никакая госпожа (да и какая она госпожа вообще?!) не будет иметь право на манипулирование истиной и ее общественное и судебное осрамление - возможно и в общеевропейском масштабе - не за горами... Пускай ждет и в этом ожидании боится своего позора...
Constantine Raida (Киев, Украйна)
Ангел Грънчаров каза: Спасибо за отношение, дорогой друг Константин! У нас есть такая пословица (перевожу буквально): "Ворон ворону око не вадит", в смысле не будет вытаскивать его глаз. (Не знаю поняли ли меня из-за перевод?) Обидно то, что ответная сторона не постаралась дать каие-либо аргументы и доказательства, нет, я сегодня буду опубликовать их защитную речь, там ничего такого нет; и все таки судья присудила им дело. Конечно, мы будем жаловатся в Окружной суд. Потом, если понадобится, в Верховном. А в конечном счете - и в Европейский суд. Борьба за справедливость будет продолжатся до восцарения самой справедливости. Мой друг (он тоже философ) вчера вечером позвонил и предложил в создавшейся ситуации пожаловатсь в правозащитную организацию, в Болгарском хельзингском комитете. Будем боротся. Дело не в том, что меня таким образом лишили преподавательских прав. Дело в том, что это поругателство над законом...
Тодор Марков каза: Ангеле, борбата продължава! Не може да ти отнемат правото да работиш по специалността си. Трябва ти квалифициран и опитен в такива дела адвокат
Тодор Марков
Ангел Грънчаров каза: Адвокатът ми е много добър, много опитен и направи максималното - и дори свръх това. Тук проблемът не е в това, че другата страна е успяла да даде някакви свръхостроумни и силни доказателства, интересното е, че другата страна не се постара да даде каквито и да било доказателства! Или това, което те дадоха като "доказателства", бяха на нивото на махленски клюки. (Аз днес ще публикувам защитната им реч, като илюстрация, тя е шедьовър в това отношение!) Нали знаеш поговорката: "Не е важно да си намериш добър адвокат, важно е да си намериш познат съдия!", ето, тук явно се задейства този принцип. Жалкото е, че съдията не се постара да защити някак авторитета на институцията. Това е най-жалкото. Но тия неща изглежда у нас вече съвсем не важат даже и за съдиите. Както и да е. Ще обжалваме на по-високата инстанция, в Окръжния съд. Борбата продължава, нямам никакво намерение да я прекратявам - и съм изпълнен със силен борбен дух. Никакво малодушие не ми е присъщо в този момент! :-)
Анонимен каза: Получи си заслуженото Грънчаров прояви капка достойнство и престани да плачкаш!!!!!!!!!! Ето и съдът доказа че си некадърен и че госпожа Анастасова е права помири се и се успокой, приеми това нещо като факт, като истина. Нали твърдиш, че уважаваш истината ето сега е моментът да го покажеш. Не се дръж като малко дете! Още по-дълбоко затъваш в субективизма си. Спри се! Не обжалвай. Иди си намери някаква работа да си изкараш старините. Няма недостоен или обиден труд. Защо се натискаш да се върнеш в нашето училище?! Не ставаш за учител ето доказа ти го съдът даже, примири се! Повече няма да бъдеш учител осъзнай това!!!!!
Госпожо Анастасова поздравления за Вашата победа, която е победа и за справедливостта! Вие сте героиня понесохте толкова много обиди държахте се достойно и ето сега постигнахте своето. Грънчаров повече няма да припари не само в нашето училище но и в никое друго. Заслугата е Ваша, поклон за стоицизма Ви! Нашият сплотен около Вас колектив, любима госпожо директор, Ви поздравява за заслужената победа!!!!!!!!
Анонимен каза: Господин Грънчаров, случилото се е неизбежен етап от Вашата борба. Това, което е решила съдията, се очакваше. Познавам съдия В.Иванова. Тя друго и не може да реши. В случая е в сила поговорката "Търколило се гърнето, намерило си похлупака" искам да кажа, че каквото е директорката Анастасова за образователната система, абсолютно същото е съдия Иванова за правосъдната. Както на Анастасова не и пука за авторитета на образователната институция, така и на съдия Иванова изобщо не и пука за авторитета на съда. Но на ниво Окръжен съд, вярвам, ще получите справедливост - понеже няма как да минат там наистина смехотворните "доказателства" на Анастасова. Както завинаги се опозори тази същата Анастасова, по същия начин се опозори и съдия Иванова като възприе тия нейни смешни "доказателства". Делото Ви се очертава да бъде знаково и за двете системи, и за образователната, и за съдебната. Вярвам в успеха Ви в крайна сметка! Кураж, прав сте и затова и правосъдието в крайна сметка ще застане на Ваша страна.....
Анонимен каза: Мисля си да напиша едно предложение до проф. Иван Илчев, ректора на СУ (или пък до министъра на образованието и науката) на посочената г-жа съдия Валентина Иванова да даде право да раздава дипломи за философи по предложение на г-жа Стоянка Анастасова! :)))))
Анонимен каза: Уважаема госпожо Анастасова и аз Ви поздравявам за победата Ви! Прекланям се пред Вашата твърдост в борбата с деградиралия Грънчаров, който застраши статуквото в нашия колектив! Но благодарение на Вас тази опасност е елиминирана. Завинаги! Поклон и почитания!
Георги Михайлов каза: Господин Грънчаров, кураж! Знам, Вие сте умен човек и вероятно добре разбирате, че с тази "победа" Вашите врагове още повече затъват в тресавището на абсурда, в което имаха неблагоразумието да нагазят. Аз Ви съветвам да направите нужното да ЗАГУБИТЕ делото и на трите инстанции - та да можете след това да ги осъдите в Страсбург, в Европейски съд така, че да им държи влага докато са живи! :-) Убеден съм, че ще успеете! Бог си знае работата и ще видите, че всичко, което се случва, е за добро!
С уважение: Георги Михайлов, Ваш ученик от гимназията в Своге
Анонимен каза: Грънчаров, защо не ми допускаш коментарите?
Анонимен каза: Каквото и да правиш, това дело няма как да го спечелиш! Но с тези писанки ще бъдеш ми се струва осъден и от съдията, ако продължаваш да пишеш такива глупости.
Ти нямаш качества да бъдеш учител и трябва да приемеш този факт.
Анонимен каза: Този коментар по-горе го е написала самата другарка Анастасова, Ангеле :))) Благоволила е да се изкаже като истина от последна инстанция :))) Каква чест!!!!!!
Анонимен каза: Здравей Ангеле,
Там по твоята любима Русия има една кукличка, наречена НЕВАЛЯЖКА. Колкото и да опитваш да я събориш тя все се изправя!
Мисля си, че това е символ на истинския борец. Не е важно че загубваш едно сражение, важното е да спечелиш войната!
Понеже гледах разходката ти в новия край на Главната и чух разсъжденията ти след като си разбрал за случилото се, ми се стори, че ти не вярваше, че може да съществува такава голяма несправедливост!
Френският посланик много "тактично" ги нарече "гнилите ябълки" на съда! Сега на тебе ти се случи да гризнеш една от тях...
Бъди себе си и ще постигнеш справедливост, убеден съм в това, пожелавам ти го!
Анонимен каза: Не съм Анастасова. Но с интерес следя това дело. Нямам нищо общо и с образованието. Не познавам нито Грънчаров нито директора, но съм сигурен, че справедливостта възтържествува. Ангеле, спри да ръсиш глупости. Ако прочетеш всичко, което си написал ще видиш, че си противоречиш. Казваш, че си бил много спокоен преди очаквания резултат от делото, т.е. когато си чакал решението - гледах материала, който си заснимал, а пък в писанията си пишеш, че си в напрегнато очакване за изхода от делото. Кое е вярно? В коментарите си пишеш, че разноските по делото не са малко, а във филмчето си говориш, че адвоката ти води делото безплатно.
Ето, виждаш ли как си противоречиш. Не помниш какво си казал. Така говориш винаги и действаш. Знаеш ли хората, който не помнят какво говорят и бръщолевят различни тези са........
Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, лъжете - или сте се объркала нещо! Или така Ви се е сторило. Плащам си на адвокатите, бъдете спокойна, никъде не съм казвал, че безплатно ми водят делата. Не сте дочула, най-вероятно. Заблудила сте се. Или пък лъжете. Не е хубаво да се лъже. А че не сте била свързана с образованието - това също е лъжа, нали? :-) Ний познаваме тия неща. Те си личат. Те не могат да се скрият. Познавате ми, и то много добре - а особено много добре познавате любимата си г-жа Анастасова. Защо лъжете без смисъл? Не може да ме мразите така очебийно и да не ме познавате. Ний, другарко, сме напреднали в областта на психологията, тия приказки затова не ни ги приказвайте на нас. Няма как да ни излъжете, затуй е просто безсмислено и да опитвате да лъжете...
Нещо друго имате ли да кажете? А в правната сфера как сте, и с нея ли нямате нищо общо? :-) А как така компетентно отсъдихте, че аз лично НИКОГА съм бил НЯМАЛО да спечеля туй дяло? :-) Имате пророчески способности ли? :-) Ех, другарко, другарко... на кой свят живеете изобщо...
Апропо, на един въпрос бихте ли ми все пак отговорила: щом като нито ме знаете, нито знаете опонентката ми г-жа Анастасова защо толкова се вълнувате от този случай? Какво той Вас лично Ви касае!? Как изобщо попаднахте на него, бихте ли ни дала сведения по този въпрос, на мен лично ми е много интересно...
Хубав ден! И по-малко лъжете, разбрахме се вече, че да се опитва да се лъже психолог е безнадеждна идея - и безсмислена работа...
Анонимен каза: Говореше, че каквото реши съда ще бъде прието. Говореше, че сега ще докаже несправедливостта през съда. Не стана и пак започна да плюе. Жалко е, че не иска да приеме, че е пълен неудачник и търси причините в другите.
Грънчаров, най-сетне те навряха на мястото ти. Не мога да повярвам колко щастлив ме направи...
Ангел Грънчаров каза: На щастливата лъжлива другарка, дето ликува от това, че съм бил, видите, "наврян на мястото ми" все пак се чувствам длъжен да кажа следното:
Мила, но така покъртително немислеща другарке, да, чрез съда ще бъде постигната справедливостта. Ще бъде защитена правдата. А съдът, мила другарке, се състои от няколко инстанции. Ще дадем право да се произнесат по интересния казус и по-висшите инстанции на българския съд. Това погрешно и необосновано решение на първата инстанция, разбира се, ще бъде отменено от по-висшите инстанции. Ние продължаваме да вярваме в българския съд. Също така вярваме и в Европейския съд. Ако се наложи ще се отнесем и до него. Тъй че ликуването ти, драга другарке, е твърде преждевременно. :-)
Впрочем, кой е спечелил на първа инстанция няма никакво значение, щото и в двата случая решението му щеше да бъда оспорено пред Окръжен съд. Тъй че в момента казусът просто се пренася на полето на Окръжен съд. Районният съд в лицето на съдия В.Иванова допусна неблагоразумието да отсъди в полза на нарушилата закона и правото страна. Защо го е сторила е неин проблем. Вече четох решението на съдията. Звучи крайно неубедително. Липсват аргументи в защита на тезата, в полза на която е отсъдено. Тия дни ще публикувам този документ и всеки ще може да отсъди сам. Толкова. Имаме пълното право да оспорим това погрешно и невярно решение и ще се възползваме от правото си. За какво ликувате в такъв случай, мила и така очарователно немислеща другарке? :-)
Апропо, Вие се представяте за мъж, пишете за себе си в мъжки род. Но сте забравила, че ний сме психолози и разбираме, че такова очарователно слабоумие не е възможно да е присъщо на един мъж. Мъжете може да са всякакви, но имат и някои предимства. В умствено отношение най-вече. Е, има и умни жени, но говорим за принципа. Женското качество е чувствителността, в това отношение дамите са много по-добри от мъжете. Е, вие, другарко, се издадохте с това, че първо почнахте да ликувате, а едва сега разбирате, че е трябвало поне малко да се замислите. И така именно се издадохте, че сте дама. В което няма нищо лошо де. Но, повтарям, не е хубаво да се лъже. Тъпо е... истината винаги е за предпочитане...
Анонимен каза: В обобщение на горното следва и правният извод, че Заповед № ****/19.05.2014г. на директора на работодателя “ПГЕЕ” –Пловдив от формална страна не страда от пороци, които да обосновават и да водят до нейната незаконосъобразност, преодоляна е и закрилата по чл.333, а1,т.4 КТ, като е искано и получено разрешение от Инспекцията по труда, и ответникът законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, на посоченото в основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ– "липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата", като се установи обективно на ищеца да липсват качества, което дава основание да се приеме, че уволнението на ищеца е законно и не подлежи на отмяна. При което искът по чл.344, ал.1 т.1 КТ е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.По делото са събрани и други доказателства и в частност показания на свидетели на ищеца, които с оглед горния извод не е необходимо подробно да се обсъждат, тъй като не само не биха допринесли за друг изход от делото.
Анонимен каза: Р Е Ш Е Н И Е № 639, Гр. Пловдив, 23.02.2015 година
Ангел Грънчаров каза: Е, щом публикувате откъс, аз пък ще публикувам цялото решение на съда, ето го: Рядко срещан пример на съдебно решение, в което не друго, а тъкмо истината се е оказала напълно безинтересна и несъществена
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

В Москва убиха опозиционния на Путин политик Борис Немцов, гледайте директно и на живо от мястото на убийството!

В Москве убит Борис Немцов



В Москве убит известный политик Борис Немцов. Он был застрелен в пятницу поздно вечером напротив Кремля четырьмя выстрелами в спину. Сопредседатель партии РПР-ПАРНАС Борис Немцов
Смерть Немцова РБК подтвердил руководитель московского отделения РПР-Парнас Илья Яшин, который выехал на место преступления. «Я сейчас, к сожалению, вижу труп Бориса. Москворецкий мост», сказал он. По словам Яшина, было произведено 4 выстрела в спину. «Могу сказать, что он шел по мосту вместе с подругой. Остановилась машина, из нее вышел человек и совершил четыре выстрела», - сообщил он РБК.
Яшин рассказал, что не был вместе с Немцовым в момент убийства, но ему позвонила спутница Немцова, которая и сообщила ему первые подробности. Официальный представитель МВД Елена Алексеева также сообщила, что вместе с Немцовым была девушка, уроженка Украины. Сейчас ее допрашивают. Алексеева указала, что около 23:00 мск Немцов прогуливался с девушкой по мосту, когда подъехали неизвестные на машине белого цвета и выстрелили в него 4 раза. Все пули попали в Немцова. Ранения оказались смертельными.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)