Ангел Грънчаров's Blog, page 1722

Многозначителна дискусия по разни психологически и правни въпроси, касаещи най-вече нравствената катастрофа в българското образование

По повод публикацията със заглавие Още един документ: моята пледоария пред съда се състоя следната многозначителна дискусия:
Анонимен каза: Грънчаров и това няма да те спаси. Ще загубиш делото. Госпожа Анастасова е права. Ако не беше права, нямаше да ти се налага да пишеш толкова оправдания и обяснения. Самият факт че си написал такава дълга писаница, която нормален човек не може никога да изчете, показва, че си гузен и неправ, тоест права е госпожа Анастасова, твърдяща, че си пълен некадърник....
Анонимен каза: Много ми беше смешно когато в демокрацията адвокатите в BG си сложиха по едно бяло лигавче отпред, кърпа някаква на шията, като келнери, ха-ха-ха... То те са си и келнери...
А съдиите с едни бутафорни клоунски препаски бели на черен фон, имам снимки и ги пазя, това ще е интересно за историята след години... Както и паметника на ку..., така и не ми каза още ли е там. Ей, неслучайно си учител, толко па да немаш нюх към актуалното...
Как една държава и селтаците в нея могат да изкукуригат дотолкова, че да забравят на коя планета са...
Психиатрията BG с опитните зайчета в нея... (на английски е морски свинчета, guinea pig, използвали са ги за опити, би трябвало да го знаеш, o философе мой древногръцкo-ленинградский-Hевский...
A. от Австралия
Анонимен каза: "... аз съм изключително добронамерен и благ човек, всички, които ме познават, прекрасно знаят това..."
Голям си майтапчия колега!
Можеш да имаш, много знания, много да си чел, да ставаш за психоаналитик, писател на специализирана литература или нещо подобно, но не и за учител. Щом не си разбрал, че добър учител е този, който може да владее аудиторията, значи нищо не знаеш за учителската професия. Едно е да си университетски преподавател, друго е да си редови учител в средно училище. Това са елементарни истини, които ти на твоята възраст още не си проумял, което е жалко.
Да, неоснователни са мотивите на твоята директорка, лоша е мотивацията й, но това не означава, че ставаш. Замисли се, ако можеш да преодолееш твоя нарцисизъм - можеш да спечелиш. Аз също съм учител и ти го казвам като колега. Добрият учител не е този, който знае много, а този, който умее да предаде това което знае по начин такъв, че да бъде разбран от децата.
Подобно е като във футбола, не от всеки отличен футболист става добър треньор. така и не от всеки добър философ става добър учител по философия. Ако съдията, който решава делото ти знае тези елементарни истини, ще реши делото против теб.
Неумението ти да предадеш фактите с най-малко думи, означава, че още много има да учиш. Колкото коментари по този повод срещам в блога ти, все ги охулваш и реагираш с доза цинизъм.
Най-добронамерено ти желая успех! Правото е на твоя страна, но трябва сериозно да се замислиш за смяна на професията.
Не ми стигна търпението да изчета всичко което си написал, не зная съдията, който и да е, дали ще успее. Многословието се квалифицира като логорея и е един вид диагноза характерна за дървените философи.Не се сърди, но коментара ми е добронамерен!
пп. В една велика книга пише, че ако изобличиш глупака, той ще те намрази, ако изобличиш мъдрия - ще ти бъде благодарен. Ти решаваш дали да ме намразиш.
Бъди здрав!
Димитров
Ангел Грънчаров каза: "Колега" Димитров, изказвате се неподготвен. Не ме познавате за да ми давате каквито и да било оценки. Представата Ви за "добър учител" е твърде бедна, типова, стерилна; що се касае пък до спецификата на преподаване на философия явно тя Ви е съвсем чужда. Достойните хора пък изобщо не се изказват по проблеми, които тях специално изобщо нито ги касаят, нито ги докосват.
За да се информирате за моите подходи и идеи за образованието прочетете книгите ми, където съм разказал за всичко това и едва тогава бихте могъл да вземете отношение, именно след като вече сте навлязъл в същината на проблемите. Що се отнася до това как и колко ще пиша решавам все пак аз, аз пиша философски текстове, които наистина са нелеко изпитание когато се налага да се четат от немислещи хора; не мога в случая да Ви помогна. Забелязал съм, че правистите, в това число съдиите, особено добрите от тях, принадлежат към рядката човешка порода, която има склонност към мисленето, наред с философите, което именно и ме подбуди да напиша по този начин своята пледоария; следователно тя не е писана за хора като Вас, които се изморяват да следят чуждата мисъл, четейки написан от друг човек текст, камо ли пък сами да мислят. Апропо, забелязал съм, че думата "логорея" я използват най-вече ония, които имат някакви амбиции в областта на писането, но за жалост нямат талант, поради което и толкова силно мразят пишещите... Вие сте преподавател по литература, нали познах? :-) Госпожа Анастасова Ви е позната, да не би да Ви е състудентка? :-)
Бъдете здрав! Бъдете спокоен, не те мразя изобщо, не мога нито да Ви мразя, нито да Ви обичам по причина на това, че не Ви познавам. А това, което сте написал, то касае единствено Вас, то тъкмо Вас самия и Вас характеризира, не мен. Ония, които се занимават с оценка на други, непознати им личности, просто илюстрират, че не уважават личностния суверенитет на другите, което пък е показател за това доколко те самите изобщо са личности...
Още нещичко да подхвърля, щото е сюблимно: според Вас, "колега" Димитров, как си представяте това чудо, а именно човек като мен, който 32 години е работил в училище, да не знае нищо за училището - както по-горе сте се изразил?! :-) Бихте ли се опитал да ми обясните как е възможно такова чудо, 32 години да работя в училище и в същото време нищичко да не зная за него?! :-) Чувствате ли колко е смешно това, което сте написал?! :-)
Също е интересно да опитате да обясните и това чудо как е възможно: един човек да е добър, примерно, писател в дадени области, но да не става за учител в същите тия област? :-) Усещате ли, простете, каква глупост сте написал? :-)
Анонимен каза: Е, може да си работил много години в дадена област, но въпреки това да не си добър в нея. С повечето хора е така. Един писател или философ например може цял живот да е писал книги, но те да са слаби и да не струват нищо. Неслучайно библиотеките са пълни с безсмислени и ненужни никому книги. Може също цял живот да си пял в операта или свирил в оркестър, но да си съвсем второразреден певец или музикант – и т.н.
Между теоретични познания и практически умения обаче често има голяма разлика и това е тривиално. Николай Гяуров например казваше, че може да пее, но не може да преподава пеене. Карузо е казвал, че не може да преподава, понеже той знае и чувства за себе си как трябва да се пее, но не може да научи другите как да го правят.
Възможно е обаче да не си гений в дадена област, но да си добър преподавател. Педагогиката е отделна дисциплина със собствени закони. Математикът и философ, смятан за един от основоположниците на модерната логика и аналитична философия Готлоб Фреге е бил катастрофа като преподавател. Най-сетне смятаният за един от най-великите педагози Жан-Жак Русо не е знаел какво да прави със собствените си деца и ги е дал в сиропиталище.
С това обаче не вземем никакво отношение към Вас и Вашите качества на педагог, понеже не съм запознат с тази страна от личността Ви. Това са само принципни разсъждения.
Колкото до текстовете Ви – лично аз бих пледирал за по-голяма стегнатост и лаконичност. Както е казал Гьоте – майсторът с познава в ограничението. Многословен може да бъде всеки, но трябва да си налагаме интелектуална дисциплина и рамки и да се стремим към кратък и ясен израз.
Ангел Грънчаров каза: Благодаря за (без)ценните разсъждения, от които научихме, че може много неща да се случат в живота ни, но, уви, за сметка на това те, разбира се, съвсем не е сигурно, че ще се случат! :-)
Що се отнася до писането на тия, които обичат да дават непоискани съвети на пишещите бих си позволил само да им кажа, че нищо не им пречи те самите да се възползват от тъй безценните си съвети и да напишат все пак нещичко - а не само да дърдорят за това как било трябвало, видите ли, да се пише...
Анонимен каза: В житието на Константин-Кирил Философ, което обичам да чета в оригинал на старобългарски, пише: „И Константин му разкриваше философското учение, като изказваше дълбоки мисли с малко слова.»
Ангел Грънчаров каза: Е, ще ти се наложи да приемеш, че Ангел Грънчаров пък ще се изразява по по-различен начин от Константин-Кирил Философ :-) Щото ако Ангел Грънчаров почне да се изразява като този същият Константин-Кирил Философ, ще станат двама Константин-Кирил Философовци, а това вече няма да е интересно, разбрал ли ме?! :-)
Анонимен каза: Сам молиш за коментари по темите, които пишеш, а когато ти се правят коментари, които са честни и обективни, но те засягат - плюеш. Е, не е честно така Грънчаров!
Не всеки коментар, който не ти харесва е написан от Анастасова. Параноята е лошо заболяване, пази се!
Ангел Грънчаров каза: Няма плюене бе, дарагой таваришч - или тъй мила другарко! Къде видя "плюене"?! Разговаряме си, обменяме си мисли, никакво плюене няма. И в случая никой не говори за някаква си Анастасова, ето, твоя милост споменава за нея, явно силно те вълнува таз особа. А като гледам, че подобно на същата таз особа и ти обичаш щедро да раздаваш психиатрични диагнози, появява се резонното съмнение че с нея сте най-малкото в един и същ квартален клуб по комунизъм :-)
Анонимен каза: Да се надприказва човек с теб е равнозначно да се надбягва с малко прасе, то никога не бяга по права линия, все кривуличи! Бъди здрав "философе"!
Ангел Грънчаров каза: Тъй, тъй, ОК, ще му го кажа непременно. Апропо, пише се "криволичи", не "кривуличи". :-)
Анонимен каза: Господин Грънчаров, поклон за всичко това, което правите! Което сте направил за образованието, и което сега правите за да защитите правата си пред съда. Аз не мога да разбера дава ли си сметка тази директорка колко дълбоко е затънала в абсурдността си: вместо да се гордее, че човек като Вас е имало в училището, вместо да е направила нужното за да популяризира опита Ви в страната, тя представяте ли си се е мъчила да Ви изгони - и като Ви е изгонила е подписала собствената си присъда на провален мениджър. Щом не е в състояние да оцени авангардността Ви, значи с това признава колко назадничава е тя самата!
Значи тя, а не Вие подлежи на изгонване от българското образование. Доколко всичко е порочно у нас се подчертава с това, че все пак тя още кой знае защо стои в училището, а Вие сте извън него. Но аз съм убеден, че нещата скоро ще бъдат поставени на мястото си. На заслуженото си място. Борбата, която водите, е борба за нормализиране и осъвременяване на българското образование, хората като Вас са именно безкрайно ценни защото те движат напредъка в тази сфера.
Именно затова ми позволете още веднъж да Ви изкажа уважението си! Поклон!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Переговоры в Минске: рассказ очевидца

Публикувай от Жовта стрічка.
:-) Да се посмеем и ний малко... смехът е здраве!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Як правильно вітатись з москалем?

Публикувай от Жовта стрічка.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Враговете на Русия лъжат, че императрица Екатерина Велика, видите ли, не била рускиня!

[image error]

Последни новини от руският парламент: сенаторът Дмитрий Саблин направи следното шокиращо изказване:
"Антируските настроения в западните медии са толкова силни, че даже искат да ни внушат, че императрица Екатерина Велика, видите ли, не била рускиня!"
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Котето комай постоянно ми е... на главата!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Като народ можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти са биле против официална Русия

“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботйов, Ангел Кънчев, Панайот Волов, Георги Бенковски и пр., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Захарий Стоянов
КРАТКА ДОБАВКА: Да добавим също и имената на Стефан Стамболов и на самия Захарий Стоянов към този списък - за да е по-пълен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Нуждаем се днес от лидери като тях двамата

“We, as Americans, are proud of our relations with our allies the British. And I am personally proud of my close collaboration with my friend Margaret Thatcher.”

Ronald Reagan

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Но дали историята ще си роди потребните й лидери и днес? Най-вероятно да. Историята си знае работата...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Много неща трябва да се променят, но първо трябва да започнем от себе си - т.е. промяната да започне отвътре-навън

[image error]

Песента на младата певица от Силистра Свилена Георгиева „Откровение” оглави и спечели класацията за месец февруари на предаването за нова българска музика по БНТ "Ново 10+2" и ще се съревновава за хит на годината. Петнадесетгодишната ученичка от езиковата гимназия доказа какво един млад човек може да постигне със силата на своя дух и вяра. Това, мисля, е нагледен пример за това как трябва да се променим всички. Реших да я поканя да сподели за читателите на списание HUMANUS какво е довело до нейния успех - и също какво мисли за промяната. ( ОЩЕ >>> )
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Две клипчета от днес: На "Братската могила" и в... MALL Plovdiv

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Историята около предателството и залавянето на Левски

Под публикация със заглавие Помнете! Четирима българи пратиха Левски на бесилото открих интересен коментар, смятам, че е добре той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на моя блог; ето, правя нужното за това, публикувайки тук въпросния коментар:
Бавно и мъчително, но истината ще излезе. Към предателите на Левски спокойно можем да присъединим и професионалните ни историци, които пишат учебниците ни. Констатацията за горните четирима е вярна. Но цялостната картина на този черен период от историята ни много лесно може да се възстанови и ще видим, че това е бил един доста по-голям план за унищожаване на вътрешната организация на Левски, който обслужва само една велика сила, във възможностите на която е и да го организира. Тази велика сила е имала планове да ни "освобождава" и то по особен начин, половинчато, та да може когато превзема проливите да не й пречим, а след това и да изчезнем като независима държава. И за неизкушен от историята българин целият план може да бъде възстановен - защото знаем резултата, знаем основните факти, а са известни и основните участници в него. Та тази велика сила е вербувала агентура сред богатите и издигнати българи, а на много от тях е помагала да придобият първоначалното си богатство, на други е давала стипендии в нейни учебни заведения. На по-посредствените, но буйни и деятелни, тя им е плащала и ги е правила "професионални" революционери - като например Петко Киряков, Димитър Общи и доста други. Всичко това го е правила както сред емиграцията, така и във вътрешността.
Задължително тази велика сила е следяла всички революционни структури и се е стремяла да внедрява в тях лица и да ги манипулира. За това не е жалила пари. И е постигала значителни успехи. Ударила е на камък обаче при Раковски и Касбов. А директен удар срещу нея е бил Дяконът с неговата вътрешна организация. Първият опит за подчинението й е със сливането и с външната организация, на Каравелов, който обаче се оказва не твърде успешен. Тогава тя прибягва да унищожаването й. Не трябва да подценяваме турската власт че не е знаела защото дори да не е знаела, граф Игнатиев е правил нужното да й подскаже. При всички случаи турците не са отдавали значение защото са знаели, че зад организацията не стои велика сила и че българите нямат пари. Тогава северната велика сила решава да активизира властите. Могат лесно да бъдат открити хората, чрез които е задействан планът. Каравелов налага неграмотния и своенравен сърбин - Димитър Общи на Левски при ясно изразено негово нежелание! Тетевенските чорбаджии хаджи Стани Врабевски и Петко Милев, участници в комитета, дават идеята и пари на Общи да нападне пощата - при изричното несъгласие на Левски. След обира същият Общи раздава наляво и надясно пари, което говори, че целта му е била провал. След провала не само че почва да предава още от началото, но и агитира и другите да го правят.
Каравелов пък, най-главният революционер, от "случайно недоглеждане" допуска главният архив на вътрешната организация да попадне в турците и да стане доказателство в съда! Нали следите до тук случайностите! Самото залавяне в Къкрина е една образцова полицейска операция, при която всеки от участниците има строго определена роля и без всеки един от тях операцията е могло да не успее. Защото залогът е бил голям - да се залови ръководителят. И забележете - нито един от хората от Ловешкия комитет, които накрая са кореспондирали с Левски и са контактували с него, не са били съдени. Марин Поплуканов и Петър Пъшков са задържани далеч преди това и нямат отношение. Става дума за лицата, които са го подмамили да дойде в Ловеч като са му писали, че е сигурно, укривали са го и след това са го съпроводили до хана. Главна фигура е поп Кръстю Никифоров. Това е бил най-образованият човек в Ловешкия комитет. Чел е Гьоте, Шилер, Белински, Чернишевски. А Ловешкият комитет до април 1872 г. е бил Централен. Не било възможно Русия да изпусне и да не внедри свой човек в него! Че това е бил Никифоров няма никакво съмнение. Като семинарист в Белград Кръстю е живял у Рковски и е помагал в печатницата. Когато правителството иска да съди Раковски за антируска статия, Кръстю Никифоров поема вината.
Та този достоен човек след това е обвинен и осъден по друг случай на 3 години затвор - за това, че е разбил един сандък на Раковски и е крал от него пари. Някой може ли да повярва?! Човекът просто е търсил документи, познайте в полза на кого!...
Да се върнем в Ловеч. Пръв е задържан Кръстю Никифоров, но е освободен бързо. След това е задържана Величка Хашнова, сестрата на Поплуканов, но и тя е освободена бързо и е оставена под домашен арест в дома на попа. Останалото всички го знаете и за писмата и т.н. Враждата между Поплуканови и поп Кръстюн е била заради това, че най-вероятно той, заедно с каймакамина, са склонили Величка, сем.Сиркови, Николчо Цвятков и Христо Латинеца да извършат предателството. Задържането извън Ловеч е било задължително при такава операция. Левски е бил решителен и опасен, можело е да пострадат хора, да се измъкне по различни пътища, а не е маловажно да се скрият предателите. Това е било сделка. Тяхната свобода - срещу залавянето. Само поп Кръстю е имал други подбуди, той не ги крие - не вярва в организацията, а се уповава на Русия...
Да се поставим на мястото на каймакамина. Ако Левски не бъде съпроводен от някого (Николчо), то той може да хване други пътища. Заптието на Пази мост е пратено за контрол - върнал се е и е казал: "Шефе, тръгнаха, те са!". Ханът е обграден далеч преди полунощ, иначе е можело Левски да излезе по-рано и да го изпуснат.
Двадесет минути преди заптиетата да потропат ханджията - Христо Цонев - Латинеца излиза да търси кон за Левски... В 2 часа през нощта! Както и да е, но нали казахме, че дори и млади полицаи няма да заемат засадата в последния момент. Тогава или Латинеца ще ги види, или те ще го задържат, нали уж не са знаели кого ще залавят. Той се връща в хана едва след задържането. Освен че им е казал, че е вътре, той им е посочил и къде да се разположат. Пред съда Левски разказва как е задържан. Чакали са го пред тайния изход и най-едрото заптие го е хванало за ръката. По-нататък кой какво е разказвал не е от значение.
В юридически аспект всички тези са помагачи и укриватели, но никой не е съден. Може да се допълни, че руският консул Найден Геров е получил инструкции от граф Игнатиев на Левски да не се помага. Каравелов пък още след първите вести за разгрома е писал на Левски да вдига въстание!!! За залавянето е награден само каймакаминът. Комитетските пари са намерени много по-късно, непокътнати в къщата на Поплуканов. Кръстю Никифоров си е купил нова къща след няколко години, но преди освобождението. Това сигурно е била тайната награда от великата сила. Можем само да кажем: "Прощавай, бай Василе!"
Може би пропуснах да кажа, че последните думи на Левски не са записани пред бесилото, но тези, на Димитър Общи са записани. Извикал е: "Ах, те ме излъгаха!". Трудно ли е да се досетим кои са тези "те"?!
Написа: Случаен
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.