Ангел Грънчаров's Blog, page 1723

Наште ченгета от ДС вкупом до удин полудяха - откакто хептен полудя и господарят им Путин

Вчера случайно попаднах на интервю на агента от ДС с кличка Николай (бившият конституционен съдия и още по-бившият седесар), беше го поканил тъй мило усмихнатият Д.Цонев от БНТ, да, от, водещият от националната държавна телевизия (!) и тъй нежно-угоднически му се лезеше сякаш този именно му е началникът (то нищо чудно и да му е таман началника де, то това нещо, кой кому е началникът по линия на ДС, изобщо не се знае!). Та значи агент Николай сега бил живеел вече в Будапеща (!) и беше извикан да направи пропаганда на унгарския премиер, който, знайно е, е пръв приятел на кагебиста Путин, който пък, бидейки кагебист, в това си качество е пръв началник на всички наши ченгета от ДС.
Е, агент Николай произнесе какви ли не ченгесарски суперлативи за Виктор Орбан, изля си злобата срещу Европа, похвали, както следва да се очаква, началството си от КГБ, именно руското държавно ръководство, на моменти забравяйки, че навремето се представяше за "антикомунист" (тази легенда явно е изоставена като опропастена!).
Но пиша това не за друго, а за следното: в чудесни противоречия се забъркваше уж умното, уж опитното ченге от ДС! Превъзходни нелепици си позволи да каже. Ето една: похвали унгарците, че били непримирими борци срещу руския комунизъм и срещу руските окупатори, които в 1956 година смазаха унгарското народно въстание; и същевременно като израз на тази същата велика свободоборческа традиция на унгарците ги похвали и за това, че сега цели 80% от унгарците били "одобрявали" това, че техният премиер Орбан толкова угоднически целува ботушите на руския кагебистски император Путин, представител на ония същите душители на свободата на унгарците!
Плямпаше усърдното ченге тази нелепица и не му мигна окото! Явно ченгесарщината и комунизмът не оставят безследно и нанасят ужасно тежки поражения на мозъците на техните поклонници. Този извод мога да си направя, да не говорим пък за гибелните нравствени деформации, които този същият комунизмо-кагебизъм им нанася...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Най-убедителното определение за демокрация, което съм срещал

Демокрацията означава, че ако в ранната утрин ви звънят на вратата, то това най-вероятно е млекарят.
Уинстън Чърчил
ПОЯСНЕНИЕ ЗА МЛАДИТЕ: Те вероятно едва ли могат да си представят за какво става дума. Защото не са преживели този кошмар, слава Богу! Но в ерата на комунизма да ти звъннат в ранната утрин е било почти сигурно, че КГБ (ДС) е решило да те прибере; идват в ранната утрин, прибират човека, а този човек повече никой не го вижда. Понеже е бил обявен за "народен враг", за "враг народа", както казват руснаците. Това е била обичайната практика. Дойдат ли в ранната утрин с черната кола, с черната ВОЛГА долу на входа, точно това ще стане, ще арестуват поредната си жертва. И хората в големите жилищни блокове със свито сърце са чакали да разберат на коя врата този път ще позвънят, дали този път вратата няма да е тяхната. Аз съм живял в Санкт Петербург в началото на 80-те години на ХХ век. Руснаци тогава са ми разказвали, че много често десетилетия по-късно се е случвало когато някой по някаква, може и да е най-банална причина, внезапно ти звънне на звънеца, е имало хора, които заради това звънене са получавали инфаркт и са умирали - толкова голям е бил страхът! Пиша тия неща за да се знаят. Ето от какво е изхождал Чърчил за да напише своята дефиниция за демокрация. А аз ще публикувам този постинг в младежкото списание за съвременно образование и за личностно развитие, което носи името HUMANUS. А думата HUMANUS в превод от латински означава "човешкото", "хуманен", да, смисълът на тази дума е този, непосредствено е свързан с човека  - и с човещината...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Альоша също е осветен - за да ни се вижда позорът отвсякъде!

Срам!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Вахтанг Кикабидзе: Не мога и не искам да гледам този маразъм и тази човеконенавистническа лъжа, която показват руснаците

Виж също и: Вахтанг Кикабидзе: Будь я украинцем, не простил бы Путина







Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Не всички пловдивчани нехаем за българското национално достойнство, така грозно потъпкано от ботушите на Альоша и альошовците...

Няколко минути след като публикувах първо във фейсбук, а после и в блога си своя коментар относно това, че паметник на Левски, а не Альоша заслужава да бъде на най-високото място в Пловдив (виж: Малък тест за това що сме ние, българите: народ ли сме, човеци ли сме или пък сме...?! ) ми се обади една дама и поиска разрешение да препубликува коментара ми в техния сайт; разбира се, дадох такова разрешение и след няколко минути там вече стоеше ето тази публикация:
Философ предлага да се извае Левски от Альоша
Философът Ангел Грънчаров от Пловдив предложи паметника Альоша да бъде префасониран на Апостола на свободата Васил Левски.
Припомняме, че бившият тъмносин кмет Спас Гърневски имаше още по-радикално предложение - да се бутне паметника на Бунарджика.
Ето идеята на автора, която той популяризира в своя блог :
Мисля че дойде момента отново да поставя въпроса: не е ли време да се предприемат действия щото паметникът на съветския окупатор Альоша, който се извисява над Пловдив, над главите на всички пловдивчани и гости на града, да бъде основно преработен и от материала му да бъде създаден достоен паметник на Васил Левски?
(И по-нататък се препечатва целия текст от моя блог.)
Във Фейсбук представих тази препубликация с ето тия думи:
Нека да се знае, че не всички пловдивчани нехаем за българското национално достойнство, така грозно потъпкано от ботушите на Альоша и альошовците...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Малък тест за това що сме ние, българите: народ ли сме, човеци ли сме или пък сме...?!

[image error]

Мисля че дойде момента отново да поставя въпроса: не е ли време да се предприемат действия щото паметникът на съветския окупатор Альоша, който се извисява над Пловдив, над главите на всички пловдивчани и гости на града, да бъде основно преработен и от материала му да бъде създаден достоен паметник на Васил Левски? Да, това трябва да бъде направено - понеже Апостолът на българската свобода единствен заслужава неговият паметник да се извисява над нашия хилядолетен град, пък и над цяла България!
За кой ли път предлагам това, интересно ми е отново как ще реагират наште "щатни национални патриоти", дето са готови и майка си, а не само родината си да продадат ако се наложи, само и само да угодят на своите московски господари. Ще излязат ли против една такава идея за поставяне на достойно място на паметник на Левски - щото в момента, за срам на цяла България, миниатюрното бюстче на Левски стои долу, в ниското, в сянката на исполина Альоша, що е стъпил с ботушите си сякаш на главите на всички пловдивчани, на всички българи даже, а мнозинството от тях сякаш не усещат унижението и подигравката!
А мнозина са и дотам оскотели, че не само че не усещат унижението и подигравката, ами и, видите ли, се били чувствали "горди", че паметникът на злия съветски окупатор се възвисява над главите им! Аз лично по-голям символ на малодушието и недостойнството на един народ от този не мога да си представя: окупаторът на България Альоша, символ на тия, които посекоха българската свобода и независимост за десетилетия, се възвисява над главите ни, а пък незабележимото бюстче на Апостола на българската свобода, на оня, който написа паметните думи "Тоз, който ще ни освободи, той ще да ни и пороби!", като грозен пример за правотата си, стои там долу, под ботушите на окупатора Альоша, стои в сянката на ботушите на сталиновия палач на българската свобода!
Да, жалко че, че тия, които поднасят цветя пред бюстчето на Левски на 19 февруари, гледат тази страшна историческа аномалия и не усещат изобщо унижението - и своето, и това на Апостола на българската свобода!!! Страшно е това, за което пиша, ала още по-страшно е това, че написаното и тази година явно ще мине покрай ушите и очите на мнозинството, което е сякаш станало безчувствено за обидите и издевателствата от страна на душителите на българската свобода, които ние наричаме по подлизурковски начин "освободители"! А ето сега е сгоден момент да си възвърнем самочувствието и достойнството като народ: цял свят се е надигнал срещу експанзионизма на руските империалисти, които в момента наказват така жестоко братята-украинци, наказват ги заради проявеното свободолюбие - и заради беззаветната им вярност на свободата, достойнството и човечността!
Спирам дотук. Поставям тема за размисъл. Позволявам си да направя един малък тест за това що сме ние, българите, народ ли сме, човеци ли сме или пък сме...?!
ПОЯСНЕНИЕ: Виж ето това: Акция във Фейсбук: Альоша на Бунарджика да заговори на български , което удостоверява, че тази идея съвсем не е нова, ето какво пише там:
Ентусиасти, събрали се чрез Фейсбук, дойдоха в събота пред паметника на Апостола на Бунарджика, за да обсъдят как Альоша да бъде превърнат в... Левски. „Искаме скулптори да преработят монумента така че шинелът да се превърне в ямурлук, а ботушите в навуща. На това място горе заслужава да бъде единствено Левски”, обясни Ангел Грънчаров, инициатор на тази подмяна.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Красноречивата истина, достъпна непосредствено даже за очите...

Велислав Алтънов: Яко, г-н Грънчаров! Прощавайте за жаргона, но не се сдържах. Русофили, къде сте да коментирате някои "кофти" резултати на американската окупация в Япония - и далеч по-"цветущото" развитие на хората при Съветско-руска окупация?!?
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Защитната реч по съдебното дяло срещу уволнението ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

По настояване на читатели на блога публикувам пледоарията на адвокат Феодор Иливанов, мой довереник по съдебното дяло срещу уволнението и изгонването ми от ПГЕЕ-Пловдив; решението на уважаемия съд предстои да излезе след 24 февруари 2015 г. ( ОЩЕ >>> )
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

С пожелание за хубава седмица!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Утехите на нещастните комунистически зомбита...

Комунистически идиотизъм в действие...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...