Ангел Грънчаров's Blog, page 1727

Разговор за пчелите и хората в Клуб "Нещото"

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Нещо като опит за съвсем искрена и правдива дискусия с една никога не грешаща и винаги права другарка

Във Фейсбук изказах мнение по една публикация, ето къде се намира този мой отзив . Повод за моето становище ми даде публикацията Патриотарство и всичкознание с автор Мирослав Спасов; как аз възразих може да се прочете и там, а по повод на моята реакция се получи интересна, любопитна, странна дискусия, за която именно ми е думата; впрочем, не пречи да публикувам тук и своя отзив, а веднага след него можете да видите и самата дискусия; ето ги в тази последователност:
Много интересна е тази реакция: нещата (в случая с учебниците и с учебните програми) не са каквито трябва да бъдат, налице е проблем, но този проблем, естествено, ще се реши само когато... Министерството намери воля и благоволи да се захване с него - и да го реши! Да, обаче се забравя нещо друго: до големия проблем сме стигнали не за друго, а защото десетилетия наред сме се уповавали на все същата методология на организация на живота в училищните общности: всичко бива решавано от един свръхумен министерско-чиновнически мозъчен център, а всички ние, учители, ученици и родители (всички български граждани) стоим и чакаме чиновниците да ни оправят най-сетне, сиреч, да решат всичките проблеми. Ще чакаме министерските чиновници да ни напишат премъдри учебници, да благоволят да ни съставят най-премъдри учебни програми и едва тогава, видите ли, работите щели да потръгнат! Е, няма да потръгнат, щото такова едно илюзорно очакване е сгрешено в корена си, е порочно в същината си.
Не същностна, а никаква промяна в образователната сфера не може да има ако продължаваме да чакаме Министерството да решава всички проблеми - сякаш ние самите сме малоумни и нищичко не можем сами да направим и да решим. Принципът, породил настоящите ужасни деформации и доказал категорично неефективността си (принципът на командно-директивното ръководство на образователната сфера) ако не бъде подменен с алтернативния му принцип (учениците и учителите сами си правят програмите, изхождайки от своите образователни нужди), то никаква промяна в българското образование не може да настъпи, никаква, само ли пък същинска или същностна!
Да, промяна към добро в образованието не може да настъпи ако не се смени принципа на организация на системата, сиреч, ако тази система от свободоненавистническа не бъде променена в свободолюбива, от авторитарна и тоталитарна не стане демократична и либерална. Така виждам аз нещата. С полумерки и с половинчатости нищо смислено няма да бъде направено или постигнато. Няма как хем да нахраним вълка (церберите на командната система, чиновниците, да са доволни, всевластието им да бъде запазено), хем агнето да остане цяло, сиреч, образованието и личностното израстване на децата ни да е автентично модерно, смислено, ефективно и пълноценно.
Това беше моят отзив или коментар, а ето сега и въпросния умопомрачителен диалог, който постепенно се разгърна и стигна в крайна сметка до неочаквани висини:
Elena Dicheva каза: Ми не чакайте, джанъм, Министерството. Правете каквото смятате, че трябва, пък да става каквото ще. Прочее, има един много обективен критерий дали правите каквото трябва. Ако учениците ви са в часа ви и работите заедно върху тема, която им е интересна, чувствате се добре, те и вие, в съвместната ви компания, и всеки от вас има усещането за "случване" на нещо важно за него, всичко е наред. Какво Министерство, какви пет лева?! Имате ДОИ за учебно съдържание.
Учебното съдържание може да бъде предадено по безкрайно разнообразни начини. Стига да има "педагогическа комуникация". Щото работата на учителя е не друга, а педагогическата комуникация. Един учител, все едно по кой предмет, не само по философия и гражданско образование, иска учениците му да се справят "сами" с материята. Сами да открият истината санким. Ами да бъде така добър да ги подготви за това. Иначе, за какво получавам заплата? За това, че ще вляза в час, ще плесна неква тема и тържествуващо ще река "Философствайте!"? А философствайте, де. Все едно аз да вляза в час, да плесна едни бъдещи времена и да кажа, айде, оправяйте се тях. Пък аз, щото съм тук, ще си получавам заплатата. Ми отделям от времето си за други, високо полезни обществени дейности, като изразяването на душата ми в книги и вестници, за да бъда тук. Требва да ми се плаща. А вие, идиоти, безмозъчни, комуноиди, платени агенти, неумеещи да мислите... Я философствайте, да ви видя. Къде ше ми излезете вие на мене бе? Ше можете ли, като мене, да изопачите всяко изказване, па да го обърнете във ваша полза, па и никой да не ви повярва, няма значение, вие трябва самостоятелно да си повярвате, че манипулациите, които прилагате, са в полза на манипулираните. Санким, ако си крадец, но викаш дръжте крадеца, вече не си крадец. Такива работи, Сократ Грънчаров. И потвърждавам готовносотта си да се срещнем с вас в съда. Което ми се струва неизбежно. Но сякаш няма да е точно по въпросите на клеветата.
Ангел Грънчаров каза: Какво беше туй избухвание на емоции, другарко Дичева? :-) Явно сте някому силно уязвена, та видяхте пак в него "врага", подлежащ на убивание? :-) Между другото имате доста превратна представа за нечий начин на преподавание, другарко Дичева. Вие лично все още не знаем какво по-точно преподавате, но гледам, се изявявате тука като специалистка по философстването, даже, кой знае защо, съчинихте името "Сократ Грънчаров", много интересно, я кажете по тоя повод Вие лично кого мразите повече: Сократ или Грънчаров, та обединихте тия две имена в нещо, което, предполагам, мразите двойно повече и от двамата? :-)
Elena Dicheva каза: Грънчаров, аз съм нормален човек, имам емоции. Ти нямаш. Справи се с литературата за индивидите, които нямат емоции. Не ми е работа да те подготвям за съдебното дЯло, което ще водим. Не за пръв път те пародирам като Сократ, в когото се припознаваш. Нима не четеш и това, което пишеш?
Прочее, като виден консултант по психологическите и философските въпроси :-) , попрочети нещо за тъмната четворка. Не че ще вденеш, но адвокатът ти ще е наясно какво може да очаква срещу теб. За да се подготви. Иначе, каквото и да каканижеш, все си е в обхвата на собствената ти личност.
Ангел Грънчаров каза: "Нима не четеш и това, което пишеш?" - ето това вече е шедьовър? :-) И как така става този фокус, ако мога да разбера - да не чета даже и това, което пиша? :-) Апропо, тази теория за "тъмната четворка" да не е от най-новите теории за конспиративизма?
Elena Dicheva каза: Не е. Пусни си едно търсене в Гугъл. И нали знаеш, че пазя хистори на всичките ти словесни интервенции в мрежата.
Ангел Грънчаров каза: Слабо ме интересува, признавам си, каква правите... правете каквото си искате... въпреки че не мога да си обясня какво толкова сте се лепнала за мен, не разбрахте ли, че Вашите тъй премъдри поучения за това как е правилно да мисля и да правя едва ли имат някакъв ефект. :-)
Elena Dicheva каза: За сведение на твоя адвокат, не на теб, нямам наблюдение да разбираш от сведения :-) , колкото и да ти се дават, ти си един вербален тормозник, Ачко. Ако бях на мястото на твоята директорка, щях да те уволня поради вербален тормоз над други хора, ученици и колеги. Поради която причина щях да съм ти поискала отнемане на правата за общуване с деца. Нищо де, не е късно. Твойта директорка просто се е видяла в чудо с теб, за да те уволни по параграфа "липса на качества за справяне с длъжността". А че на теб ти липсват качества за справяне с длъжността е очевидно. Възразяваш ми, че не те познавам, за да определям общуването ти с учениците ти като безобразно. А ти, Философ Грънчаров, познаваш ли ме, че да ме определяш като "комуноид". Някак все ми се струва, че ако аз не те познавам и ти не ме познаваш. Което не ти попречи да ми лепнеш какви ли не етикети, определения, да изопачиш това, което съм казала, да злоупотребиш с комуникативното намерение на опонента.... Но ти от тия работи не разбираш, Грънчаров. Ти си дълбоко вътрешно корумпиран, Грънчаров, душата ти, както казваш, страстно желае да се изрази и го прави. Ти желаеш немислещите като теб да бъдат наказани. Ти си един наказващ индивид, Грънчаров. Нямаш работа в училище. Ходи си по частните клубове, "Нещото", стой си там кротко, води си предаването на агората, с хора, които не те интересуват, поради по-нисши от теб, докато гледаш в режисьора, дали одобрява какво правиш или не. И, ако обичаш, не стъпвай в училище. А също така, не стъпвай в непознати за теб области. Това е. Но, да. В мое лице имаш враг. Малцина са го постигали. Ти успя.
Прочее, ти сам си каза, че желаеш СИРИЗА да спечели в Гърция, за да бъде Гърция наказана, щото не е имала твоето преживяване на комунизма в България.
Ангел Грънчаров каза: Ясно, другарката Дичева ме е намразила до смърт защото съм я бил нарекъл "комуноид" :-) И по тази причина ме е възприела като смъртен "народен враг", подлежащ на немедлено унищожение (какво при това положение означава някакво си там... уволнение?!). В мое лице видя всички възможни смъртни грехове, ето, бил съм "корумпиран", какво ли не още и пр., и т.н., и ала-бала. :-) С което така бляскаво потвърди моята хипотеза за несъмнената й комуноидност, че повече от това не може да бъде! :-) Благодаря Ви много за което, другарко Дичева!
Elena Dicheva каза: Сега ще мислиш до утре и ще плеснеш поредната помия, за да употребя един любезен евфемизъм. Поразглезен си, Ачко, от публиката, щото не те взима на сериозно. Ще ти се наложи обаче да се се срещнеш с мен по въпросите на омразата. И понеже никакъв разумен аргумент няма да то озапти, напротив, не очаквам адвокатът ти да се намеси.
ОК, Аче,. "Аче" в моята азбука е буква, която се пише, ма не се чете.
Ангел Грънчаров каза: Другарко Дичева, гледам, си позволявате да се отнасяте твърде фамилиарно към мен, призовавам Ви да се държите що-годе прилично и да се контролирате все пак. :-) Не Ви отива на възрастта да се държите като хулиганстващ интернетен хлапак ...
Elena Dicheva каза: А по въпроса за омразата, отвсякъде съм загубила. Ти си шампион. Но понеже нямаш чувства, няма и как да го знаеш. Има литература.
Ангел Грънчаров каза: :-) Вие ме веселите, тъй че за никаква омраза не може да става дума! Не се слагайте тъй високо в онтологичния ред, та да се доберете до някаква хипотетична моя "омраза"! :-)
Elena Dicheva каза: Фамилиарно ли? Че ти знаеш ли какво е фамилиарно? Първото условие да се държиш фамилиарно с някого е да го чувстваш близак. Не се ли надценяваш, Ачко?
Ангел Грънчаров каза: Казах Ви да се държите възпитано. Не съм Ви "Ачко", другарко Дичева, контролирайте чувствата си! :-)
Elena Dicheva каза: Весели се тогава. Докато можеш. Вие сте Ачко, не заради чувствата ми. Просто сте То. Ма и аз не съм ви другарка, но вие си ме другаросвате. Защо аз да не ви Ачкосвам?
Ангел Грънчаров каза: Вие можете всичко да правите, проблемът си е Ваш. Излагайте се щом така Ви харесва...
Elena Dicheva каза: Много ми харесва да се излагам, Грънчаров, особено на ваш фон.
Ангел Грънчаров каза: Да, естествено: всяко мръсно петно, дето цапа фона си, предполагам много се харесва в тази си роля! :-)
Elena Dicheva каза: DEAR SCIENCE: Why am I so afraid of clowns? По въпроса за петната, които цапат фона си, Грънчи, ти си недостижим. Не мога да се меря с теб.
Прочее, няма лошо. Всеки има път. Индивидуален. Твоят е оплескването. Но и в това няма лошо. Всички, без теб, се надяваме, че животът ти на този свят може и да те очовечи.
На теб пък ти стана време да си легнеш и да поспиш. Безчувствено. Утре ще се събудиш в пет, нали така? И отново ще ще замразиш. Ти не мразиш само, когато спиш, а и това не е много сигурно.Ти живееш от омраза, Грънчаров. Това е инд
Ангел Грънчаров каза: Нали Ваша милост беше петно, къде ти Вие в цялата си величавост ще се самонаричате... "фон"?! :-)
Elena Dicheva каза: Не, твоя милост е петно. И не е фон на нищо. Прочее, твоя милост е всеобхватно петно. Многоточие санким.
Ангел Грънчаров каза: ОК, спете спокойно, аз съм "петното", а пък Вие сте самата белота! :-) Ще спите ли спокойно тая нощ или Ви мъчи безсъница? Аз лягам. Позабавлявах се! Благодаря за усърдието! Лека нощ!
Elena Dicheva каза: Лягай, лягай :-) Помниш ли, че се позабавлява? Щото съм го записала. Няма да е добре, като се събудиш утре, да кажеш, че не ти е пукало.
Ангел Грънчаров каза: Брях да му се не види, нищо човек не може да скрие от тази другарка! :-) Толкова е бдителна само! И всичко си била записвала - за да го докладва "там, където трябва". Не е лесно на нас, народните врагове, когато насреща си имаме такива напреднали в матр`ьяла другарки... :-)
Ангел Грънчаров каза (на сутринта): Другарко Дичева, снощи разбирам, че сте била познавала "половината Пловдив", та в тази връзка ми се ще да Ви призова: бихте ли разкрила истинската си самоличност, бихте ли имала добрината да кажете кое реално съществуващо лице се крие зад бойната ви кличка "Elena Dicheva" - щото се родиха някои съмнения по повод тъй ярката Ви и необусловена от нищо пристрастеност към моя скромна личност и милост?
Elena Dicheva каза: Г-н Грънчаров, нямам оперативни псевдоними. Каквото имах да ви казвам - казах. Каквото исках да разбера - разбрах. Каквото имах за проверяване - проверих.
Ангел Грънчаров каза: Ох, олекна ми! :-) А доклада си за мен написахте ли вече? Изпратихте ли го "там, където трябва"? Да знам дали съдбата ми веч е решена... :-)
Elena Dicheva каза: Не, разбира се. Още не съм призована от съда. За съдбата Ви не знам. Комуноидната ми представа за индивидуалната съдба на всеки човек е един вид преговори между него и Бога.
Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че в днешно време, излиза, комуноидите са се модернизирали дотам, че вече правят пазарлъци с Бога за съдбата си, това е несъмнен прогрес; преди чисто и просто Партията определяше съдбата им...
Elena Dicheva каза: Дано дребният ми коментар не помрачи радостта Ви, г-н Грънчаров, но виждането Ви за преговорите с Бога като "пазарлъци" с него е твърде непредпазливо.
Ангел Грънчаров каза: Другарко Дечева, бъдете сигурна в едно: само Бог не можете да излъжете, само при Бог лицемерието Ви няма да мине...
Elena Dicheva каза: Ух, че неграмотно! Защо си мислите, че Бог Ви вярва? Само защото Вие си вярвате? Много нисък резултат във философстването.
Прочее, ако не си говорите с Бога, което във вашия случай ми изглежда очевидно, справете се поне с четенето за Бога.
Ангел Грънчаров каза: Пак не разбирате, другарко Дичева. Това, което Ви се чини, са пълни глупости. Вярно, Вас Ви движи едно нещо: омразата към мен. И през това криво стъкло всичко възприемате изкривено. Бихте ли ми казала, примерно, защо толкова силно ме мразите, а, другарко Дичева? Опитайте да си уясните този въпрос. Това дали аз съм талантлив или не съм какво толкова Ви вълнува? Не е ли нормалното Вие да се вълнувате предимно за своите собствени таланти, не за моите?
Ekaterina Krasteva каза: Господин Грънчаров, не съм Ви фенка и споделям много от констатациите на Дичева. Споровете между вас обаче винаги ме карат да застана на Ваша страна, защото от това, което пише госпожата се излъчва усещане за един изключително неприятен човек, който си търси спаринг партньор, само и само за да даде поле за изява на насъбралата се злъч и възрастови напрежения! Мисля, че ще е разумно от Ваша страна, да не се жертвате. Оставете госпожата сама да се справя с емоциите си.
Ангел Грънчаров каза: :-) Напълно сте права, уважаема г-жо Кръстева, но аз беседвам с г-жата по чисто научни подбуди, по изследователски причини, знаете, че много ме вълнува психологията; е, чат-пат си позволявам разни изследвания, та въпросната г-жа, няма да си кривим душата, е интересен за психолозите обект за изследване. По тази причина дръзвам да продължавам "диалога" с нея, знаете, за науката сме длъжни да правим известни жертви...
Elena Dicheva каза: Г-жо Кръстева, наблюдавам у вас известна фиксация върху възрастовите промени, която Вие може и да сте пропуснали да забележите у себе си. Нормално е. Ето, и аз бях пропуснала да забележа у себе си излъчването за един изключително неприятен човек, но Вие пък сте видели това. :-) Не смятам да ви опровергавам. В края на краищата, човек вижда това, което може. Тук четат много хора, които ме познават лично и добре разбират какво правя. Нямам интерес да Ви преча да грешите. Струва ми се обаче, че сте уязвена от няколкото присмехулни наистина реплики, които Ви отправих във връзка с Ваш коментар за пост на г-н Христо Диков. Ще Ви кажа направо, подразних се от категоричността и безпардонния тон с който се изказахте тогава, при все че не си бяхте направили труда да вникнете в същността на г-н Диковия коментар. Вие го възприехте като персонална атака към г-н Грънчаров и се втурнахте да го пазите от врази. :-) Прочее, първата ми реплика към Вас беше дружелюбно закачлива. Вие тутакси върнахте коментар относно моята обърканост по въпросите на желано и действително. Нейсе. Писах за този тип аргументация. Не ми прави добро впечатление и изборът Ви на адресат в горния Ви пост. Комуникативното Ви намерение очевидно е да съобщите мнението си на мен. Защо ще го правите чрез разговор с г-н Грънчаров? За да го уведомите какво мислите за мен ли? :-)
Това е несериозно. Г-н Грънчаров много е напреднал в материята, нищо ново не можете да му кажете. Той цяло изследване провежда върху мен, Вие ще му споделяте мнения. :-) Освен това, ако желаехте да го окуражите в изследователската му дейност, като подкрепите изводите му от независим, тъй да се рече, източник, санким Вие, можехте да го направите на лични. Но не. Защото искахте аз да прочета поста Ви. Е, прочетох го. :-) И, между нас да си остане, г-н Грънчаров не Ви казва истината. Никакво изследване не прави. Неговият ум не работи изследователски. В най-добрия случай, събира си езиков материал за някоя от многобройните си книжки. Г-н Грънчаров пише книги, както диша. Но не вярвам и това да е основният му мотив да продължава „диалога” :-) си с мен, това е само съпътстваща екстра. Работата е много по-проста: г-н Грънчаров срещна упорит противник, на когото не можа да види сметката посредством квалификации, сарказми и безцеремонност, защото противникът се оказа силен в сарказмите и безцеремонността и някак не е удовлетворен от развоя на битката. :-) Няма усещането, че е победил. :-) А той не е свикнал така. Иначе, тук няма нито спор, нито диалог. Бъдете здрава.
Ангел Грънчаров каза: Госпожа Дичева знае за нас всичко, даже и това, което ние самите не знаем, при това тя явно се самовъзприема и самооценява като... "Партията", която никога, ама никога не греши - и при това всичко знае! :-) Къде ще се мерим ний с таз всичкознаеща и безпогрешна партия, та ние сме чисто и просто човеци. Затуй ето, "Партията" на мен ми казва, че това, което аз искам, а именно да изследвам някои психологични явления, не е правилно и явно аз греша, щото как аз да не греша като "Партията" никога не греши, та това изобщо е невъзможно дори само за представяне, камо ли пък да стане в действителност?! Няма как, нали така?
Освен това трябва да знаем, че госпожа Дичева (да не я наричаме вече "другарка", щото това я вбесява, поражда у нея излишни нерви!) е изцяло фиксирана върху моите "книжки", това е явно нейната голяма болка, как така "някакъв си там" ще пише без да е получил наказ за туй нещо от самата непогрешима "Партия"?! Да, и затуй този някакъв си там трябва да знае, че ние ще воюваме с него докато дишаме, щот той не може да си прави сичко, каквото иска, а само това, което "Партията" (или "Комуната") е разпоредила. Так думает таваришч Дичева, просто такое ее мышление, она иначе не может думать, не й е просто по силите да мисли иначе.
Да, това обаче е същинска човешка трагедия: въпросната таваришч Дичева не може да понася гледката на един свободомислещ и свободолюбив човек като "тоя там толкова неприятен индивид Грънчаров", който е изцяло неправилен, който даже и не заслужава да съществува; ей, да бяха сега ония незабравими времена, когато такива като тоя Грънчаров ги натиквахме в концлагери и дори направо ги застрелвахме, какво щастие щеше да бъде! Но, уви, за жалост, сега е време на пустата демокрация и тоя Грънчаров си развява байрака, а тази гледка е непоносима; затуй, таваришчи, на атака, на юруш, долу, да плюйме, да ревем, да крещим, да не му даваме на Грънчаров и миг спокойствие, ще го осмиваме, ще го тормозим както ний си знаем, та белким рухне! Познах ли Ви потайните и съкровени мисли, другарко Дечева?! :-)
Elena Dicheva каза: Не, господин Грънчаров, не ги познахте. Просто си направихте поредната автоапология. :-) Житие и страдание святого Грънчарова. :-) Ще прощавате ако съм допуснала грешки в руския език, не ми е сила. И пътьом подкрепихте с действието си това, което писах по-горе на г-жа Кърстева.
Ангел Грънчаров каза: :-) Я помислете още малко? :-) Можете ли да си сложите ръка на сърцето и да повторите тез покъртително неверни, лъхащи от неискреност думи? :-) Можете ли да опитате поне веднъж в живота си да се изкажете по възможност честно? :-)
(Следва продължение)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Защо се проваляме в живота си?

Заслужава си да се види това клипче, ще ви отнеме няколко минути. И още едно клипче, на важна тема "Как губим свободата си?", ето го:



И още една беседа, поставяща хубава и актуална тема, а именно "Защо нямам пари?", за мен тази темаемного актуална, ето, вижте:



И още едно клипче на тема "Как действат богатите?", ето го:



Темата "Какво означава да живея добре - и как да го постигна?", ето, вижте и това:



Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Интересен казус: улица, булевард или цял град ще нарекат на името на покойния Желев?

Разните исторически дейци, няма как, трябва да поемат пълната отговорност за всичко, което са сторили, а това, че са починали, не е аргумент за премълчаване или дори за оправдаване на греховете им... Всички, живи и мъртви, сме все грешни, няма нито един смъртен дето не е безгрешен и изцяло праведен, ето, и покойният Желев също е грешен; затова твърдо възразявам срещу това да бъде описван и представян на младите сякаш е едва ли не светец!
Твърдо възразявам, следователно, срещу лъженето по такива, видите ли, "благочестиви" мотиви! Безсрамниците, дето са на власт, на името на Николай Добрев, също покойник, на чиято съвест лежат доста грехове, улица нарекоха с цялото си безсрамие, а на Желю Желев, както е тръгнало, нищо чудно и цял град да нарекат! За увековечат тъй ангелските му заслуги за многострадалното ни отечество...
Още не са сетили, но ще се сетят; ето, подсказвам им го: нека да се излагат тия безсрамници!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Почвам да пиша есе за Киркегор, което ще влезе в издавана в Украйна книга за великия датски мислител

Моите приятели от Института по философия към Академията на науките на Украйна (с тях вече трета година издаваме международното многоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ) ме поканиха да участвам със свой текст в сборник, който се посвещава на 200-годишнината от рождението на Сьорен Киркегор. Обещах и от доста време все не намирам време да седна и да изпълня обещанието си - понеже съм улисан в правенето на какви ли не други работи. Същевременно обаче направих нужното и събрах обилна информация за своята статия - оказва се, че в днешно време в интернет имаме достъп до невероятно голямо богатство от книги не само за Киркегор, но и за който си поискаш от философите; блазе им на младите хора, които в днешно време изучават философия, пък и каквото и да било друго!
Едно време, когато аз бях студент не беше, разбира се, така: до най-ценни текстове на западната философия тогава направо нямахме никакъв достъп, те бяха поместени в т.н. "секретни фондове" на библиотеките, да, и това бяха измислили комунистите, аз примерно като студент в Санкт Петербург (1980-1983 г.) бях изключително щастлив когато с помощта на научния си ръководител успях да получа разрешение да прочета книгите на Шопенхауер и Ницше (и двамата тогавашните цербери с основание ги бяха оценили като "опасни" и "вредни" мислители!), е, месеци наред четях в читалната зала книгите им, сутрин ги получавах срещу подпис, вечер ги връщах на библиотекарката, която ме гледаше уплашено, щото, предполагам, в мое лице е виждала някакъв враг! Както и да е, тогава беше много трудно човек да се добере до огромната част от истински ценните книги на по-съвременните философи, които бяха забранени на основание на това, че са писали неща, които са оценени като "неприятни", като вредни, като опасни от тогавашната идеология. Чудя се как комунистите не бяха забранили самия Достоевски, е, зная, и той им е бил крайно неприятен, и негови книги са крили или не са ги преиздавали (примерно "Дневник на писателя"). Но сега е море от книги на големите философи - оня ден пък в книжарница разглеждах най-новите издания на големите философи на български език, невероятно празненство на духа е това, е, разбира се, аз сега нямам тия средства за да си купя въпросните книги, но за сметка на това пък мога да чета всичко в превод на руски, всичко има в електронните библиотеки; за да чета удобно тия книги аз се принудих да си набавя... електронна книга и сега тя е неотлъчно с мен, където мога и когато имам свободно време, все нея си чета, с оглед по-икономично да ми излезе, а иначе аз, разбира се, съм привърженик на хартиените книги. Но това го казвам между другото, истинската ми мисъл е тази: днес сядам да поработя по текста, който ще изпратя да излезе в украинския международен сборник, посветен на Киркегор (в него има автори от къде ли не, и от Чехия, и от Америка, и от Япония, е, от България нямаше, на мен ми се налага да отсрамя България, ето, аз ще бъда единствения български автор в него).
И ето, в тази връзка пак възниква за мен вечният въпрос: чисто научна ли да правя тази статия или да я правя по свой вкус, да бъде по-освободена, по-разчупена, по-човечна, по-годна да се чете от широк кръг читатели, а не само от специалисти, имащи особени интереси във философията. Мен този въпрос ме терзае от години, още от студенството: дали да пиша както на мен ми харесва, по свой вкус, или да се съобразявам с научните изисквания? Е, аз винаги съм смятал, че философията е философия и че за нея научността е вредна, че научността я ощетява, но това е отделна работа. За да прави човек научна кариера обаче трябва да пише "по научному", а на мен не ми е приятно да си налагам такива окови, да, научните окови на мисълта изобщо не са ми приятни, признавам си го чистосърдечно, чисто и просто, смея да заявя това, свободолюбието не ми позволява да дръзна по този начин да ощетявам, да обезобразявам, да изуродвам философията, която ми е така близка на сърцето. Нещата стоят така: или ще спазваш нормите на научното писане (които са така неподходящи за философията!) с оглед да правиш научна кариера, или ще пишеш както духът ти повелява, както сърцето ти иска, ще пишеш чисто философски, но тогава ще имаш добрината да се откажеш от научна кариера, тогава ще изпаднеш от "научната общност", тогава ще се разминеш и с нейните благинки, именно титли, звания, степени и пр. Е, знайно е, аз избрах второто, пожертвах първото - и, честно казано, изобщо не съжалявам за това. Вярно, много приятели (които много напреднаха в научната кариера, станаха професори и пр.) постоянно ме критикуват и настояват да взема да направя нещичко и да вляза в тази пуста научна общност (примерно, да напиша една дисертацийка, с оглед да стана най-сетне доктор), но аз, признавам си чистосърдечно, не виждам особен смисъл в това, пък и такива външни неща, въпросните научни регалии, титли и пр., изобщо, ама изобщо не ме привличат! Тъй че като не виждам смисъла от тази жертва, ето, общо взето си пиша както ми е присърце, не изневерявам на духа си, следвам неговите повели, та поне съвестта ми е чиста, а и насилие над духа си, с оглед някакви прагматични съображения, никога не бих си позволил. Друг е въпросът, че проблем на научната система на България е това, че тя изобщо не допуска в себе си такива "странници" като мен, да, това си е изцяло неин проблем, тя и от това, разбира се, губи. И ето, стигнахме до парадокса аз да съм приеман много по-добре в чужбина, да общувам най-пълноценно с философи от други страни, докато тук у нас съм изцяло остракиран, дето се казва, от системата, превърнат съм в нещо като "дисидент", е, нека да бъде така, казах, това си е проблем на самата абсурдна система. Щото по нейните догми и хора като Сократ, като Ницше, като Киркегор, като Сартр, като кой ли не изобщо, ама изобщо не биха били приети в системата, стига, разбира се, да можем да си представим това те някога да могат да кандидатстват за нея. (В същото време безчет "учени", подобно на мравчици или на овчици, продължават да пишат своите никому непотребни десертацийки, коментирайки същите тия големи философи, чиито дух е по принцип чужд на догматиката на въпросната система.) Както и да е, темата е голяма, да спра дотук, сега нямам за цел да я разнищвам.
Я аз да си започвам да си пиша текста за оня международен сборник, който ще излезе в Украйна, пък ще бъде... печатан тук, у нас, в София, да, аз поех тази грижа, за да помогна, щото знаете в Украйна колко е тежко сега, върви война, има инфлация, абе украинците, тези горди свободолюбци, сега са наказани и им се налага да плащат страшна цена за свободолюбието си; та по тази причина въпросната книга ще бъде печатана тук, у нас, в София. Ами това е, почвам работа, самото писане, иначе нещата отдавна съм ги обмислил, имам много работа, толкова, че покрай тази статия нищо чудно, като се увлека, да напиша и много повече, та поне в известна степен да си развия отношението към идеите на моя отдавнашен любимец Киркегор. Когото също съм чел в читалната зала на университетската библиотека към философския факултет на Санкт-Петербурския университет в далечната вече 1981-82 година, някъде тогава е било, голямо четене падна тогава, и то все на някакви "упадъчни" западни философи се бях посветил аз тогава, съвсем млад, на 21-22 години бях. Даже за да имам повече време да чета минах на индивидуален план, благодарение на който можех да си посещавам каквито искам лекции, абе имах голяма свобода; поради това изобщо не стъпвах на лекциите, в които се разглеждаха разните му там марксистко-ленински комунистически глупотевини! Ох, какво избавление беше това за мен, каква тежест ми падна тогава от раменете ми: на изпити по тия идиотски учебни предмети се явявах абсолютно неподготвен и избивах с общи приказки, а цялото си време посвещавах на четенето на въпросните "упадъчни" западни философи! Такива времена тогава бяха, славни времена, Университетът тогава гъмжеше от ведро настроение, имаше много полски студенти, в Полша вече се беше появила "Солидарност"; поляците като си пийнеха пееха своя химн, още помня думите му: "Еще Полска не сгинела... Марш марш, Добровски...". Боже, как им завиждахме тогава на поляците че не бяха страхливци като нас, а ний, българите, общо взето и тогава, в оня исторически момент, си бяхме, както винаги, едни най-мизерни и подли страхливци! Както и да е, ето го химна, чуйте го, че се развълнувах като си спомних онова време, развълнувах се дотам, че реших отново да чуя химна на поляците:


А напоследък все по-често слушам химна на Украйна, той също е велик химн, много е хубав и вълнуващ, личи си, че двата народа, полския и украинския, са много близки, родствени по дух (за разлика от нас, българите и руснаците, трябва да имаме достойнството да признаем това: за жалост, такава е истината, ний с руснаците сме робски народи!), ето го и химна на горда Украйна:


Не знам защо, но като слушам тоя превъзходен химн на братя-украинци напоследък винаги... се разплаквам, не мога иначе, сълзите ми почват да си текат сами, не мога да се удържа, а пък в гърлото ми се появява някаква огромна буца, нищо чудно да си докарам някой инфаркт с тия мои чувства, не знам докъде ще ме докарат те! Но ето, и сега се случи пак така, разревах се като дете, нека идиотите да ми се смеят, нека да ликуват комуноидите, майната им на тях!


Ето още едно изпълнение на химна на свободолюбива Украйна, изпълняват го състави от всички 14 националности, населяващи съвременна Украйна:


Да, трябва да си не с човешко, а с... волско сърце за да не се разчувстваш като слушаш този химн, особено в светлината на това какви зверства правят сега тия врагове на свободата, путинистите - спрямо горда и свободолюбива Украйна!
Ще каже някой: тоя, горкият, съвсем не е наред веч, откъде започна, тръгна от Киркегор, пък докъде стигна, да реве като слуша украинския химн! Да, обаче трябва да ви кажа, че тия неща са много свързани, и философията на Киркегор е много свободолюбива, свободолюбива е не по-малко от днешните украинци, от гражданите на Украйна. И ето, виждате ли как се роди темата на моя философски опус върху Киркегор, който ще трябва да пиша тия дни:
Свободолюбието у Киркегор: е ли датският мислител най-първи гражданин на съвременна свободолюбива Европа?
Нещо такова ще бъде заглавието, ще видим как по-точно ще бъде, то после ще се попадне на по-удачно заглавие, но едно засега е сигурното: центърът ще бъде именно свободолюбието - и жизнелюбието на великия датски мислител. Е, щом успях поне да сформулирам идеята си, пак има полза от този текст? А дали и него да не включа в статията си, която ще предложа за включване в украинския сборник? Ще видим, защо пък да не включа и това?!
Аз така си представях предварително нещата: да пиша за моето лично възприятие на идеите на Киркегор. Още като студент се бях увлякъл много по него, също и по Шопенхауер, и по Ницше, и по... Платон, разбира се, те все са мои любимци, за Кант да не говорим. И под влиянието на тия мои занимания с най-големите мислители на Запада аз седнах тогава да пиша дипломна работа; и я написах, така да се каже, на един дъх, излях си душата тогава, писах ден и нощ и за кратко време се роди тази моя дипломна работа; бяхме с един приятел наели апартамент, той да рисува (той освен с философия се занимава и с живопис, художник е), аз пък за да имам условия да чета и да пиша. Той рисуваше в хола на едностайния апартамент, а моят "кабинет" беше кухнята, аз там си пишех, нощем на ръка, за да не трака пишещата машинка и да буди съседите, а денем с нея си пишех. Та темата на онази моя дипломна работа беше: "Проблемът за субективното в съвременната западна философия" ("Проблема субъективного в современной западной философии") - ето я тук при мен тази дипломна работа, още пазя екземпляр от нея в една "ленинградска" папка; някога трябва да намеря време да подготвя този текст за публикуване; да се види как съм писал когато съм бил на 22 години - и аз там развивах една своя "концепция", която по-късно ще влезе като ядро и в моята дисертация, писана пет-шест години по-късно, вече в Пловдив (темата на дисертацията ми пък е "Учението за човека и формите на духа"). И в моята дипломна работа се опирах, разбира се, на идеите на Киркегор и останалите "философи на живота". Написах текста и зарадван го занесох на моя научен ръководител доц. Николай Валериевич Григорьев, млад човек, с когото се разбирахме чудесно. Той след няколко дена ми върна работата и каза:
- Что такое ты сделал, Ангел, все превозходно написал, я в восторге, но, дорогой друг, все это совсем не годится за дипломную работу, просто ты оказался вне всех догматов как надо писать философские тексты в наше проклятое советское время! Друг мой, не надо думать, ни надо писать как ты думаешь, а надо писать как принято писать, как пишется, понимаешь? Что жу мы будем делать теперь? А иначе ты все превозходно написал, со всего сердца, мне так все понравилось, но так, как ты пишешь, никто теперь не пишет, теперь другие времена, так писали во времена Канта, Кьеркегора, Шопенгауера, теперь, увы, так нельзя писать.
Ето в този дух ми говореше тогава милият доц. Григориев, бяхме седнали на една пейка в едно паркче на Василиевския остров, още сякаш е сега си спомням оня вълнуващ момент. Е, наложи се да пиша нова дипломна работа, а тази идея от първата работа решихме да я оставим за бъдещата дисертация; писах втора дипломна тема за идеите на импресионистите, аз тогава учех в катедрата по естетика, та затова избрах една по-малко опасна тема, пак идеалистична, о, ужас, но нея въпреки всичко я защитих. И след това се върнах в България, взех диплома, почна се моето житие-битие като философ на многострадалната българска земя. Това беше. А сега пак ще пиша за Киркегор, вече съм на почтената възраст от 55 години...
Хайде, спирам дотук. Хубав ден ви желая! Извинявайте ако случайно ви се е наложило да изчетете тия мои "философски нелепици" чак до края, явно с нещо съм ви съблазнил да сторите тази толкова непристойна глупост. Дръжте се по-сериозно де, как можете да четете такива неща, писани от някакъв смахнат философ?! Не се излагайте де! Хайде, бъдете здрави! До скоро!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година комунистите злодейски избиват регентите и министрите на Царство България

(Тази статия е препубликация на текст от същия този блог, от преди пет години, нека да се чете, нека за де се знае какво е ставало в злощастната ни родина...)

Да, през тази нощ, но преди 65 години, на Софийските централни гробища е извършено грозно злодейство: комунистите са застреляли с куршум в тила княз Кирил Преславски, брат на Цар Борис Трети, проф. Богдан Филов, ген. Н. Михов, т.е. тримата регенти на Царя на България, министри, царски съветници, депутати. След това избитите представители на висшия държавен елит на Царство България са погребани в общ гроб, в една самолетна яма, образувана при американските бомбардировки на София. И са покрити труповете от червените кръволоци с негасена вар, а после и с тонове сгурия. Избитите са "осъдени" на смърт от т.н. "Народен съд".

Бог да прости зверски избитите държавници и политици на Царство България! Днес се навършват 65 години от мъченическата им смърт, ала нито една медия не се сети да ги спомене, да зачете паметта им. Нищо ново и нищо чудно няма в това: тия, които владеят и командват не само медиите, но и парада в днешна България, са наследници или са кръвно и идейно свързани с убийците след 1944 година!

По-долу представям някои факти около "съдебните процеси" и личността на избитите. Да прочетем, да вникнем и никога да не забравяме престъпленията на комунистическите убийци и злодеи! Ето и сведенията, които копирах за тия, които не знаят истината за случилото се, но искат да я узнаят:

На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8 присъди 20-годишни, 946 присъди 15-годишни, 687 присъди 10-годишни и 3741 на по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.

За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155. По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.

Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.

Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.

Присъдите на съда: смъртни - 2618, доживотни тъмнични - 1226, 20-годишни - 8, 15-годишни - 946, 10-годишни - 687, по-кратки присъди - 3741.

Народният съд е нелегитимен. Той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от "народния съд" се вписва в мащабната чистка след 9 септември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа. За сравнението осъдените на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2618 от българския Народен съд.

Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 година специален закон.

След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд - през януари-февруари 1945 г. - като "виновен" в сътрудничество с "фашистка" Германия и осъден на смърт, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.

Княз Кирил и колегите му били разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите били захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно след това - парцелирано за нови гробища. До 1995 г. нямаше никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно - през 1995 на Софийски централни гробища бе поставен паметник в тяхна памет.

На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.

Проф. Богдан Филов е арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро - на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.

Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.

(Забележка: Информацията е взета от Свободната енциклопедия Уикипедия. По същата тема е писал и Б.Станимиров, ... Когато цървули дойдат на власт те се превръщат в ботуши..., а също и в блога ЕДИН ЗАВЕТ: Памет: Годишнина от „народния съд“ – най-масовото убийство на български офицери. Настоящата публикация е по идея на П.Каменов от Монтана.)



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Докато Путин гради своя "руски свят" и спасява руснаците от проклетата "Гейропа", постигна това, че в съседна славянска страна руснаците днес се сражават срещу него

Какво трябва да знае Путин за украинския „натовски легион“ , Автор: Аркадий Бабченко

Аркадий Бабченко е руски независим журналист, считан за един от основоположниците на съвременната руска военна проза, създател на проекта „Журналистика без посредници”, един от създателите и издател на военния алманах „Изкуството на войната”.
Ето какво пише той по повод изказването на Путин пред петербургски студенти, че украинската армия всъщност не защитава интересите на украинския народ и представлява някакъв „чуждестранен натовски легион“.
Някой да предаде на Путин, че работният език на „натовския легион“ е руският. Че цялата украинска армия говори на руски език. Че заповедите в „натовския легион“ се дават на руски. Че аз, например, съм виждал само един взвод, в който по принцип се говори на украински.
Предайте му, че в създалото се най-мощно доброволческо движение, което ден след ден извършва титанични подвизи, като противостои на агресията, е пълно с хора с руски имена.
Че блогърът Юрий Касянов, доброволката Татяна Ричкова, журналистът Алексей Мочанов, певицата Ксения Бикова, журналистът Борис Филатов са само някои от имената, за които веднага се сещам. Че съветникът на украинския президент – доброволецът Юрий Бирюков също е руснак.

Доброволци на фронта по време на почивка. Първият отляво – Юрий Бирюков, вдясно – Татяна Ричкова. Снимка: Анастасия Береза
Предайте му, че най-голям процент укриване от мобилизация има в бърлогата на „бандеровците“ – Лвов. Трийсет процента. Че всеки трети натовски „фашисто-бандеровец“ не желае да се сражава за Донбас. Че на хората не им трябва тази война. Че те си имат други приоритети, житейските им интереси текат в друго русло.
Кажете му, че на централния площад в Лвов звучи руска реч. И не само – ами и руски псувни.
Кажете му, че на фронта воюват хора от източните рускоезични области на Украйна. Че батальоните „Днепър 1-2“, „Киев 1-2“, „Донбас“ и прочие са рускоезични.
Предайте му, че Мариупол, чиито жилищни квартали слугите му обсипаха с „Градове“, е сто процента рускоезичен град. Че Днепропетровск, който първи започна да възпира и в крайна сметка спря пълзящата му експанзия, е деветдесет и осем процента рускоезичен град.
Предайте му, че тия приказки за националност, език, етническа принадлежност, рускоезичност и легиони са пълни глупости. В която и да е цивилизована страна. Както навсякъде в нормалния свят, така и в Украйна те звучат налудничаво. Че там такъв въпрос не се обсъжда. Че въпросът за руска или неруска принадлежност е въобще последното, което интересува хората от „чуждестранния натовски легион“.
Предайте му, че докато изгражда своя руски свят, докато спасява руснаците от проклетата Гейропа и воюва с митични легиони, в крайна сметка постига това, че в съседната нему славянска страна руснаците днес се сражават срещу него не по-зле от която и да е друга националност. И при това се сражават за Украйна.
Че ето това представлява той – „натовският легион“.
И че НАТО няма нищо общо с това.
Защото този легион го създаде именно той.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Горкият Путин: мисленето му е на нивото поне на 17-ти век - ако не и още по-назад в историята...

Виж: Путин нареди Русия да има най-добрата армия в света , където пише:
Президентът Владимир Путин е поставил задача да не се допуска никоя страна в света да има военно превъзходство над Русия, съобщи министърът на отбраната Сергей Шойгу.
И т.н. По този повод много е уместно да се припомни една българска поговорка: на гол тумбак чифте пищови! :-) Да си спомним и какво великият Рейгън е казал някога: "Руснаците имат пушки, много пушки... аз ще ги накарам да ядат само пушки!" :-)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Размисли на глас за това-онова, правени на една пейка

Приятно гледане!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Мои снимки от днес

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)