Ангел Грънчаров's Blog, page 1730

Триумф на безсрамието: Мадам В., облечена в злато, събра всички политици, които са задължени на "високоморалната", с извинение, "журналистика"

Виж: Валерия Велева събра петима председатели на парламента

ОЩЕ СНИМКИ

Журналистика на п(р)очит

КРАТЪК КОМЕНТАР: Как пък нямат поне малко усет за мяра?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Нима и комшиите, нима и гърците се разболяха също от нашенското ляво слабоумие?

По повод изборите в Гърция Кирил Кирилов написа във Фейсбук:
Възможно ли е цяла една нация да е толкова опиянена от собствената си глупост, че сама, напълно доброволно и демократично да гласува за собственото си самоунищожение? Възможно ли е цяла една нация да има ментални проблеми, цяла една нация да е болна от слабоумие? Днес гърците ще покажат, че на Балканите всичко е възможно.
Възразих му ето как:
Е, не баш цялата нация е болна от слабоумие. Има и нормално мислещи гърци. Както показват резултатите от изборите от четирима гърци един е напълно наред с акъла - щом е гласувал за НОВА ДЕМОКРАЦИЯ. А иначе аз продължавам да поддържам тезата си: нека и гърците да пострадат като изпият цялата горчива чаша на лявото безумие, та да им дойде един ден акъла...
[image error]
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

В това видео може да се види като на длан цялата душа на путинска Русия

Вся Россия в одном коротком видео:
Это и зигующие "антифашисты".
Это и здоровое матерящееся быдло, называющее себя врачом.
Это и пожилая женщина, говорящая, что пусть не платят пенсию, "зато Крым наш!"
Это и молодой "патриот", мечтающий побыть в роли участника Великой Отечественной.
Это и куча идущих по делам прохожих, которым просто все равно.
Это и милые, красивые, тихие, добрые, неравнодушные люди, которых оскорбляют и оплевывают, а потом обязательно запихивают в автозак.

Написа: Pavel Gintov

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Ето защо образователната система бди децата да нямат свободно за мислене време

Знаете ли защо още от съвсем малки са ви юркали да покривате куп нормативи, да следвате програми и пр.? Даа, обяснението е - за да се развивате правилно, да не изостанете в развитието си. Но истината е по-проста: за да държат ума ви зает през цялото време. Понеже свободното от задължения време е времето когато се раждат творческите неща, мечтите, вдъхновението; и там разбираш кой си. И тогава ставаш заплаха...
Написа: Gery Nikolova
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ето защо образователната система бди децата да нямат свободно за мислене време; ето защо децата ни овреме отвикват от мисленето, да не говорим пък за другите творчески активности. Цялата работа е да бъдат унифицирани дотам, че да загубят талантите си - и да станат... стадо. И роби. За постигането на тази висша цел бди неуморният държавен образователен чиновник, в какъвто се превръщат, волю или неволю, и мнозинството от учителите...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Всеки народ си заслужава... медиите!

Преди около седмица в две публикации - виж Бъдете по-смели, бъдете отговорни граждани, не позволявайте никой да ви подценява и да ви ощетява! и Предлагам гражданска акция, свързана със свободата на медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общност - предложих следната инициатива: ние, зрителите, ние, гражданите да направим нещичко по повод на това, че големите доставчици на телевизии, примерно ВИВАКОМ си позволяват да игнорират нашите зрителски предпочитания и не са включили в своите пакети интересни регионални телевизии като Пловдивската обществена телевизия примерно; там също така публикувах и текста на свое писмо до моя доставчик ВИВАКОМ, с което настоявам той да включи въпросната телевизия в своя пакет; в противен случай заплаших, че ще се откажа от всички ползвани услуги от тоя оператор или доставчик. Тази вечер забелязвам, че още на 20 януари съм получил писмо със следното съдържание от ВИВАКОМ (цитирам в оригиналния вид и правопис):
Здравейте г-н Грънчаров,
Благодарим Ви за интересът към излъчваните от VIVACOM тв. канали. Препоръката Ви е отправена към компетентният отдел, свързан с тв. услугите.
Ценим мнението, което получаваме от клиентите си и се стремим да изпълним техните предпочитания. Не бихме могли да обявим промени в излъчваните канали, преди това официално да е факт.
Към момента, включените тв. канали ( някой от тях в допълнителни пакети), може да разгледате на сайта тук.
Благодарим Ви, че използвате VIVAONLINE!
С Уважение, Д. Николаев
VIVACOM Обслужване на клиенти.
ЗАБЕЛЕЖКА: Междувременно тази инициатива (аз тогава призовах и други граждани да протестират по аналогичен начин) очерта един по-голям проблем, който представих в ето тези две публикации: виж Има ли заговор срещу регионалните "непредвидими" телевизии и срещу свободните медии въобще? и също Текстът на една петиция, свързана с важна инициатива в областта на медийната свобода у нас, която влиятелните медии, естествено, изобщо няма да подкрепят . Оставих време за предложения по повод на предложената петиция, която да бъде адресирана до компетентните органи (Комисия по медиите и културата на Народното събрание, до българските депутати в Европейския парламент, до СЕМ), в съвсем скоро време ще обобщя предложенията, отправени ми в блога и чрез имейли и ще разположа текста на петицията в сайта, където под нея вече да могат да се събират подписи.
Толкова сега по този въпрос, разбира се, впечатлението ми е, че отзвукът от страна на гражданите (да не говорим пък за такъв от страна на медиите!) по повод на тази инициатива, както може да се очаква, е минимален, направо нищожен, което и обяснява добре защо страната ни е на позорното 100-но място в класациите по свобода на словото; тук също явно действа все същата максима (в префразиран за случая вариант) "Всеки народ си заслужава... медиите!" (иначе в оригинал, както е известно, звучи така: "Всеки народ си заслужава управниците", "Всеки народ е достоен за своето правителство", по думите на философа Хегел).
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Има две Русии...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Отвращението на повечето руснаци към европейските ценности е по-силно от неприязънта им към ислямистите - и от ненавистта им към терористите

Россия — Европа. Возврат билета , Автор: Артемий Троицкий
Да, долго нежил нас обман… Похоже, что Россия и в самом деле не Европа. Как бы мне и некоторым другим этого ни хотелось
На мой взгляд, европейской можно считать ту страну, которая искренне желает быть европейской. Даже если не все пока сходится. И в этом случае Украина — несомненно, «цэ Европа». А Россия?
До украинско-крымских событий прошлого года никто «европейскость» Российской Федерации сомнению не подвергал — точнее сказать, разговоров на данную тему активно не велось. Типа все было в порядке: да, автократия вместо демократии, проблемы с правами человека… но в плане культуры, менталитета, общей цивилизованности, конечно же, мы, россияне — «белые люди»! А коррупция и прочий бардак — так это не только у нас или в Нигерии, посмотрите на Грецию или Италию, являющихся членами Евросоюза…
Бешеная, сначала возмущенно-издевательская, а впоследствии и конкретно агрессивная реакция российского государства и его граждан на стремление соседней Украины стать частью реальной Европы заставила не то что усомниться в недавно еще само собой разумеющемся, но и с высокой долей вероятности предположить, что у постулата о европейской принадлежности России вышел срок годности. Если перефразировать известное высказывание Александра Зиновьева о моральности, то,
на мой взгляд, европейской можно считать ту страну, которая искренне желает быть европейской. Даже если не все пока сходится. И в этом случае Украина — несомненно, «цэ Европа». А Россия?
За последний год слова «Европа», «европейский» стали у нас не то чтобы ругательными (тут до Америки еще далеко), но отчетливо презрительными и пренебрежительными. Если раньше понятие «европейский» ассоциировалось с комплиментами типа «изысканный», «образованный», «качественный» — то теперь народный словарик синонимов выдаст, скорее, «извращенцы», «слабаки», «развратники», «деграданты»… Кстати, даже на мой проевропейский взгляд, некоторые западные лидеры вполне этим эпитетам соответствуют, однако одно дело — отдельные жалкие личности во властных структурах, а совсем другое — великая европейская цивилизация с ее культурой и системой ценностей. Которые современная Россия с удовольствием отторгает и высмеивает — не брезгуя, впрочем, многими материальными благами европейского производства… Причем, подчеркну, активный антиевропеизм не столько даже декларируется «сверху» (там пока предпочитают дипломатичные обороты), сколько прет снизу.
Максимально наглядным подтверждением тезиса «Россия — не Европа» стала реакция значительной (если бы проводились замеры, рискну предположить, что большей) части россиян, включая небезкультурную «элиту», на трагедию в Париже.
Прошлогодние массовые проявления агрессивной «укрофобии» шокировали, но их нетрудно было объяснить тотальной телепропагандой, бахвальством «крымнаш», проливанием бальзама на ущемленные постсоветские комплексы и т.п. В драме Charlie Hebdo никакие национальные, политические, исторические или географические интересы России затронуты не были. Более того, особыми симпатиями к исламу и трепетным отношением к Магомету большая часть населения страны отнюдь не отличается. И тем не менее: «Сами виноваты, либералы-кощунники — нечего было над святынями глумиться!» В дистиллированном виде это сформулировали религиозные фундаменталисты, но с косметическими оговорками позицию поддержали политики, депутаты, деятели культуры и журналисты. Исключение составили только топ-чиновники и дипломаты (по понятным причинам), да отщепенцы, цепляющиеся за свой европейский выбор. «Свобода? Какая свобода?»
Фактически российское общественное мнение сыграло так, как если бы мы были мусульманской страной — при том, что государство светское, а население по большей части безбожное (хоть и любит прикидываться православным). Удивительно? Еще как!
Если жестко, то я сформулировал бы это так: отвращение большинства россиян к так называемым европейским ценностям сильнее, чем неприязнь к исламистам и ненависть к террористам. Притом что от последних, в отличие от французских карикатуристов, наш народ страдал, и жестоко.

В определенном смысле это логично — в логике парадигмы 2014/2015. Нынешнее позиционирование России относительно Европы не тождественно, но близко к тому, что существует у стран Ближнего Востока и Северной Африки: с Европой имеется географическая близость, тесные экономические связи, плюс расположившаяся от Финляндии до Испании диаспора. При этом полное отчуждение в области ценностных ориентиров, нравственных приоритетов и прочих объектов гуманитарного характера. Которые, собственно, европейский дух и определяют.
Строго говоря, ничего нового в этой ситуации нет — мы просто возвращаемся в допетровские времена, когда отношения России с Европой были иногда воинственными, иногда прагматичными, но никогда — близкими и родственными. Прорубание известного окна и реформы сделали из России европейскую державу, но зацепили лишь очень тонкий слой ее обитателей: в XVIII веке аристократию, в XIX к ней присоседилась разночинная публика — городские профессионалы и интеллигенция. И все были, как выразился один выходец из этой самой среды, «страшно далеки от народа». (Замечу в скобках, что даже славянофилы, несмотря на их любовь к кушакам и нелюбовь к Петру, были стопроцентными европейцами. Скажем, в краеугольном для России того времени «крестьянском вопросе» они были за сельское общинное самоуправление и против крепостного права, занимая позицию, близкую западникам-социалистам Герцену и Бакунину). Согласно переписи населения 1897 года, грамотных в России был 21%, в деревнях проживало 87% населения. Да и среди хилого городского меньшинства значительную долю составляли мелкие торговцы и ремесленники, более близкие к «черной сотне», нежели к Европе.
Короче, русских «европейцев» 10—15 процентов — что тогда, что сейчас. Прочети ДО КРАЯ
ЗАБЕЛЕЖКА: "Преразказ" на български с доста цитати от същата тази статия можете да прочетете тук: Защо Русия реагира на "Шарли ебдо" като мюсюлманска държава
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Важното е да сме човечни и да пазим индивидуалността си, която разцъфва най-вече по отношение на духовните занимания и дейности

"Младостта старее, невежеството може да се образова, пиянството - да се отрезви. Но глупостта е вечна." (Аристофан)
Нека тази мисъл за вездесъщата глупост да стои като посвещение на днешното ми разсъждение. Да прибавя към нея и добре известното твърдение на Айнщайн: "Само две неща са безкрайни, Вселената и човешката глупост - като за първото не съм сигурен". Не, няма да пиша за глупостта или пък за глупаците. Поставям тия чудесни мисли тук просто защото никога не е излишно ясно да съзнаваме с кого обикновено си имаме работа - в своето всекидневие. Глупаците имат и огромно числено превъзходство, които именно им дава и усещането, че са прави. Тия, които умеят и обичат да мислят, обикновено са твърде неуверени. Глупаците всичко знаят и го знаят винаги "по най-правилния начин". Стига за тях. Аман от тях!
А днес искам да пиша по няколко възлови момента, свързани с търсенията ми в сферата на вярата, с които искам да завърша това изследване; писах вече , че текстът, от който ще направя своето ПОМАГАЛО ПО ВЯРА набъбна предостатъчно, тъй че е време да пиша едно заключително есе, да напиша също и един предговор към самото помагало и да се захващам с дооформянето на книгата с оглед да заминава вече към издателството. Смятам, че е добре да има в този момент едно напълно светско, съвременно, отговарящо на съзнанието на днешните хора, достъпно, човечно, сиреч философско помагало по вяра и религия; идеята ми е да дам пример, че е възможно такова нещо изобщо да бъде създадено. Тия дни ми се върти в главата и идеята да изпратя суровия текст на моя приятел и състудент доц. дфн Стефан Пенов, който завежда секцията по религиознание или по философия на религията (сега се нарича "Религия, вярвания и всекидневен живот") в бившия Философски институт към БАН (сега се нарича Институт за изследване на обществата и знанието), ще ми се да сондирам неговото становище, а пък ми се иска да му предложа да напише и свое представяне на помагалото, нещо като рецензия, което да влезе в него, ей-така, за всеки случай - защо пък да не се опитам да въвлека някак и официалната научна система в тия проблеми? Но преди да му изпратя суровия текст все пак трябва да съм му придал известна завършеност, ето, това възнамерявам да направя в близките дни.
Започнах да пиша помагалото в навечерието на Рождество Христово, оттогава е изминал почти месец, ето, за месец време откакто ми се яви тази идея вече съм на път да завърша работата си по нейното осъществяване; така, в работа, минаха за мен тия празници, минаха, дето се казва, ненапразно. (Българският език е много философичен: думата "делник" иде от "делать", от дело, от правене, от работа, в делника значи се работи, а пък в празника - думата, както сами забелязвате, иде от "празно", да, именно от празно откъм дела, правене и работа време се образуват празниците в нашата представа - ний обикновено нищичко не правим, освен да ядем и пием, разбира се!) Но е хубаво автентично преживяваните празници да не са съвсем празни откъм духовно съдържание, откъм душевни преживявания и активности, ето, аз се опитах по този начин да проведа празничното си време тази година и в резултат се роди една книжка! Оказва се, че не е задължително по време на празник да тъпеем и нищичко да не правим (освен да плюскаме, да преяждаме, да лочим ракия и пр.).
Вярата и религията са нещо, което предразполага човека да се откъсне от пошлостта на всекидневното материално съществуване с неговите тъй дребнави грижи и интереси и да се настрои към причастност спрямо една значително по-възвишена сфера, именно духовната, сферата на чистата нравственост и човечност, на свободолюбието, на едни по-фини преживявания, носещи в себе си значително по-богат и облагородяващ душите ни смисъл. Това би следвало да го признае всеки, дори и невярващите, на които това обаче много трудно се удава да го доловят - поради липса на усет, поради неразвитост на въпросната духовна чувствителност или усетливост. Те именно са и склонни да разглеждат духовните трепети на душата като някакви съвсем непонятни "лигавщини", изцяло лишени от смисъл, като някакво глупаво, лишено от смисъл и иреално потопяване в абсолютно непонятната им сфера на мистичното, на "лудешкото", на някаква несъмнена душевна, видите ли, "патология", щото в техните очи (тъй като в представата им човекът, и то образцовият, е нещо като същинско... животно!), именно в очите на вилнеещата и триумфиращата бездуховност духовността на вярващия човек няма как да не бъде възприемана именно като "патология", като "болест на духа" и пр. - "духът" за бездуховния е именно самата бездуховност, сама вживотненост, самата пошлост на човека и т.н. Сиреч, тук констатираме признаците на една несъмнена антиномия на земното и небесното, на дяволското и ангелското у човека, на материалното и идеалното, именно на ония две начала, които и съставят целостта на прословутата "човешка природа", която е така тайнствена най-вече заради това, че ние самите, човеците, я пораждаме и сътворяваме, опирайки се на оня духовен и душевен ресурс, който Създателят ни е отредил.
Още на един същностно важен момент искам тук да наблегна - тъй като сами забелязвате вече, че се старая да "заключвам", да "завързвам" нишките, от които биде изтъкано това изследване, нямащо кой знае какви претенции освен тази: да подтикне младите да се замислят, да поработят за пораждането на подобаваща настройка, благоприятстваща духовните занимания, заниманията в сферата на духовното, на духовния живот. Това, струва ми се, е най-важното, това постигне ли се, вече са налице предпоставките за задълбочаване, които неминуемо ще се породят у ония, които имат по-специални нужди и качества за занимания в духовната сфера, в сферата на човекознанието, философията, религията и т.н. Слава Богу всички не сме еднакви, всички няма как да имат в една и съща степен качества, необходими за чисто духовни занимания, а това и не е необходимо. Винаги ще има нужда от хора, притежаващи качества на духовни водачи, а пък останалите ще бъдем просто човешка общност (община), която все пак води някакъв що-годе съдържателен духовен живот, хората успяват да задоволяват в някаква степен своите духовни нужди, потребностите от духовност на душите си.
Тъй че не бива да бъдем максималисти и да искаме непостижимото: няма как всички хора да имат една съвършено изтънчена и изцяло облагородена духовност и то със сериозен духовен потенциал или ресурс, това, казах, и не е необходимо. Важното е да сме човечни и да пазим индивидуалността си, която разцъфва най-вече по отношение на духовните занимания и дейности: някои са занимават с изкуства, примерно с пеене, рисуване, писане и пр. и това е достатъчно за да развиват и изявяват своя дух, други се отдават на философията, трети се вдъхновяват от занимания в сферата на науката, техниката или модерните технологии, някои пък ще имат ресурса да се посветят на чисто духовни занимания в сферата на вярата и религията и ще съставят един духовен елит на аристократите на духа и т.н. Но всички ние, независимо кой с какво се занимава, в каква сфера е призванието му, какво работи и към какво се стреми сме все човеци, сме все човешки същества и като такива имаме някой най-първични духовни нужди от истина, от чистота на нравствения живот на сърцето, от доброта, от впечатлимост спрямо автентичната красота и т.н. В този смисъл заниманията на подходящата почва с духовното каквото то се изявява в сферата на религиозния живот е нещо, от което нито едно човешко същество не бива да бъде лишавано - с риск да пострада именно човечността му.

Аз имах намерение тук, в това свое есе да наблегна на няколко важни момента, но не толкова в дискурсивен маниер, да ги развивам или разнищвам, а просто да ги спомена. Сега решавам наистина да опитам да представя нещо като списъче, съдържащо ония въпроси, които са много подходящи за обсъждания в обучението по религия или по вяра, евентуално в нашите училища, но и извън тях, било самостоятелно, било групово, по интереси, било пък дори и в семейството, да, аз съм убеден, че много родители, обезпокоени от нравственото развитие на своите деца, ще се видят принудени сами да се заемат с тази част от възпитанието им, започвайки, на базата на нашето ПОМАГАЛО ПО ВЯРА, по-целенасочено да общуват по тия въпроси с тях, с децата си, да разговарят, да намират време за обсъждания в семейна обстановка по тия тъй важни въпроси. Та ето някои въпроси, които ми си вижда уместно да предложа тук (като това списъче, разбира се, може да бъде допълвано не само в помагалото по вяра, но и от всички занимаващи се с такъв род обсъждания, за техните нужди, според интересите и настройката им):
- Що е грях? Правя ли разлика, долавям ли различие между "грешка" и "грях"? Грехът само грях пред Бога ли е или човек може да допусне грях и по отношение на ближния си?
- Можете ли да опишете в какво се изразява т.н. външна, лицемерна, демонстративна "набожност"? Как се държи, как подобава да се държи автентично набожния човек?
- Може ли да се вярва в... човека? За кой именно човек става дума в случая? (Понеже ний, човеците, сме твърде различни.) Вярата в човека не е ли израз на някакво болезнено самолюбие или самовлюбеност?
- Може ли да се вярва в... доброто? Може ли доброто да бъде предмет на вярата? За кое добро става дума - мисловното, доброто като идея и мисъл или за доброто като поведение?
- Вие лично добродетелен човек ли сте? Какво е това добродетелност? За какво ви говори тази странна и старовремска дума, разбирате ли я изобщо?
- Ако някой каже, че ужасът от онтологичната самота на човека - човекът да чувства, че е изцяло сам и самотен в безкрайния леденостуден и бездушен Космос! - е причина за пораждането на вярата в Бога как ще възприемете неговите думи? Как тези думи ще ви прозвучат, какъв смисъл намирате в тях? Или ще ви се сторят безсмислени такива едни прекалено тъмни, ала възможно и многозначни думи?
- Даже и да нямаше Бог си заслужаваше човек да го измисли - как възприемате мисълта на Волтер?
- "Има Бог - има морал, няма Бог - няма морал, следователно всичко е позволено", как ви звучи тази мисъл на Достоевски?
- Ако няма Бог, ако Божиите закони на морала са "човешка измислица" и по тази причина са нещо като фантасмагория, то тогава как да си обясним, че все пак съществува някакъв морален ред в обществото?
- Ако няма Бог, то тогава не излиза ли, че наш "бог" фактически е... Нищото? Нихилизмът, вярата в Нищото ли е алтернатива на вярата в Бога?
- Ако безбожничеството въпреки всичко си има свой специфичен, ала непълноценен морал, как тогава да си обясним това, че в най-близката история най-човеконенавистническата доктрина, довела до страшни ексцесии и избиването на десетки милиони с нищо невиновни човешки същества е изцяло атеистична? Апропо, в какво най-вероятно са вярвали убийците-комунисти - щом са убивали с такова сатанинско упоение?
- Как оценявате "качествата на вярата" в душите на ония, които от някакъв уж "религиозен" фанатизъм си позволяват да убиват човешки същества? Как възприема поведението им толкова мъдрият и безпределно благ Бог?
- Възможно ли е хора, отдадени на науката, да изпитват едно автентично религиозно чувство, т.е. да вярват истински в Бога? Как бихте обяснили този несъмнен факт, че големи учени са били в същото време и вярващи в Бога хора?
- Обичате ли да четете религиозни книги, примерно Библията, Корана и пр.? Какви са били първите ви впечатления от досега с подобен род четиво? Каква е подобаващата и подходящата настройка на душата за четене на такъв род четиво?
- Как да се обучаваме да четем свещените текстове на различните основни вероизповедания? Задължително ли е човек да е изчел всичко, за да има достатъчно основание да избере "най-доброто" за себе си (чрез сравнение)? Да, но ето, има противоречие: един човешки живот не стига да изчетем всички значими религиозни текстове на човечеството, а какво означава пък да успеем да прочетем всички коментари (тълкувания) към тях? Какво да правим в такава една ситуация, какъв е изходът от нея?
- Може ли човек да сменя вероизповеданията си така, както си сменяме... бельото? Как възприемате това един човек да е бил и католик, и мюсюлманин, и будист, и източно православен, и атеист, и какъв ли не още?! Не е ли този начинът човек, стремейки се към "най-доброто", в крайна сметка да не получи нищо?
- "Да спася душата си - затова вярвам" - как ви звучи едно такова изказване? За какво спасяване на душата собствено става дума? Вие лично мислил ли сте върху проблема за това може ли и душата ни да умре "напълно" при умирането на тялото? Желаете ли такава една възможност - "пълната смърт" - да е истинска, т.е. точно така да стоят нещата?
- Как се отнасяте към будистката теория за "прераждането на душите", а именно, че душите не умират, а само се преселват от едно тяло в друго? Задоволителна ли е за вас такава една теория? Имате ли някакви претенции към нея?
- Атеизмът дали пък не е някаква своеобразна "религия на невярващите в Бога"? Има ли чертите на религия атеистичното светоусещане? Дали пък идеологията на комунистическия волунтаризъм не е наподобявала някои елементи на религиозната догматика и култ?
...
И така нататък, такива въпроси могат да се измислят още много. Можете да предлагате и вие, а пък най-добре е самите занимаващи се с обучение по вяра да си изобретят, да си измислят собствени въпроси - точно въпросите, които сами сме си измислили са най-интересни и най-ценни! А неизбежно такива едни въпроси ще се роят когато започнем сериозно да се замисляме. Тъй че предложените по-горе въпроси са само колкото да се позамислим, да видим, че е възможно да се формулират, по този модел, колкото си искаме други и много по-вълнуващи и интригуващи въпроси. Навремето, за да подбудя младите към такъв род изяви в сферата на философията аз написах единственото до този момент в историята (е зная да има друго подобно) учебно помагало, съставено предимно от поредици от въпроси, цялото помагало е предимно от въпроси, това помагало се нарича "Лаборатория по философия" (Книга за опитващите се да разбират е подзаглавието му). Нещо такова може да бъде съставено и към това помагало по вяра, разбира се, този път предпочитам да оставя тази възможност за изява на самите обучаващи се. Те тук могат да постигнат много, огромна е територията за изявата им на попрището на духовното!
Спирам засега дотук. Тия дни ще седна да напиша предговора на Помагалото по вяра и след това ще се захвана най-активно с редактирането му. Идеята ми е до месец то да е готово за да замине за печатницата. Разбира се, възможно е нови идеи да се родят междувременно. Никога не знаем това, няма как да го знаем предварително! Това е и най-хубавото всъщност на живота ни - възможността дори сами себе си да изненадваме за това или онова. Превъзходна е такава една възможност, от която си заслужава да се възползваме по-често. И по-настойчиво. Желая ви хубав ден!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Знаенето, "многознайството", "трупането на знания" и пр. принадлежат на една остаряла, демодирана образователна парадигма

Англия приема студенти без дипломи
Така повече младежи ще могат да влязат в елитните университети
Английски университети започнаха да приемат студенти, които още не са се дипломирали. Това е последица от падането на ограничителните квоти за прием на местни и европейски студенти. Заради това повече младежи ще могат да влязат в елитните университети, а тези на средно ниво започват битка за привличане на останалите, пише "Стандарт". Част от битката за студенти е предлагането на директна оферта за прием, още преди младежите дори да са се явили на матура. Досега обикновено университетите предлагаха примерни оферти, в които е записано, че искат на зрелостния изпит или в дипломата да бъдат получени определени оценки. Тази година кандидатите искрено се изненадали, когато видели, че директно са приети в университети в Бирмингам, Ланкастър, Нотингам.
Gery Nikolova: Ако изпитът за прием в университета се приеме за достатъчен, за да влезеш в него - няма никакъв смисъл да си късаш нервите с държавно училище - просто трябва да намериш подходящ за себе си/детето си начин да се подготвиш за този изпит... и е логично да е така - ако знанията ги има, какво значение има КЪДЕ и КАК са придобити?
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Само нещичко да кажа, да обърна внимание, важно е: Gery Nikolova е принципно права, само дето говори за "знания", които трябвало било да ги има, а въпросът опира до качества, до развити способности: ако младите умеят да мислят самостоятелно и критично, да боравят уверено, да "плуват" умело в океана от информация (от знания), който ни залива, то у такива млади хора, разбира се, са налице всички предпоставки да се развиват на ниво и в сферата на университетското образование, където въпросните качества ще продължат да бъдат "шлайфани", доразвивани, усъвършенствани и пр. А знаенето, "многознайството", "трупането на знания" и пр. родствени изрази принадлежат на една друга образователна парадигма, която е била модерна в ерата на Възраждането (Ренесанса), но отдавна й е минало времето - и по тази причина е съвсем неактуална за нашите нови и коренно различни времена.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Много ще се радвам и гърците най-сетне да пострадат истински от "прелестите" на лявата утопия - както пострадахме от комунизма ний, българите!

Много ще се радвам и гърците най-после истински да пострадат от лявата утопия - както пострадахме от комунизма ний, българите! Нека да победи СИРИЗА, нека да управляват заедно с комунистите, ако искат нека и диктатура на пролетариата да направят, ако искат, и венецуелски, и виетнамски, и севернокорейски комунизмо-социализъм да почнат да си строят, и национализации ако искат да правят, абе да правят всичко каквото искат - аз все ще се радвам!

По една-единствена причина ще се радвам: единственият начин сред гръцкото общество да настъпи пълно отрезвяване по отношение на същината на реалния комунизъм и на радикалното ляво е и гърците да преживеят поне част от това, което ний, българите, преживяхме! Докато лявата бесовщина не си разиграе истински коня в Гърция голяма част от гърците все ще продължават да си живеят с умилително-глупави илюзии относно прелестите на комунизма, но щом на гърба си усетят тия същите негови прелести, гърците едва тогава ще разберат каква голяма глупост са сторили - и ще почнат да си скубят косите!
Този е начинът, потвърден от историята, за раздяла с големите илюзии и с човешките идиотщини и глупости изобщо: практиката е този начин, преживяването в реалния живот, изпитването на собствения гръб. До този момент гърците не можаха да си извадят поуки от българския пример, е, нека сега на собствен гръб да усетят "прелестите" на лявата идиотщина и бесовщина!

Тъй че аз лично много се радвам, че въпросната СИРИЗА щяла била да победи, да побеждава! А пък ний след това ще им гледаме сеира на гърците и ще им се радваме: нека и те малко да пострадат! Няма само ний, българите, да страдаме от тия безсрамни лъжци, крадци и криминални типове, каквито са левите, каквито са именно комунистите!
Написано по повод на ето това: СИРИЗА може да спечели пълно мнозинство на изборите
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.