Ангел Грънчаров's Blog, page 1732

Има ли заговор срещу регионалните "непредвидими" телевизии и срещу свободните медии въобще?

По публикацията Предлагам гражданска акция, свързана със свободата на медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общност от вчера изненадващо за мен получих (на имейла) широк отзвук и отклик от най-различни граждани и също така от добре информирани по проблема личности, които ми дадоха ценни сведения за реалната ситуация по проблема, свързан с медийната свобода у нас. Тази сутрин изчетох всичките тия имейли и донякъде се ориентирах по-дълбоко в ситуацията; оказва се, че проблемът е изключително сериозен в сравнение с това как аз интуитивно съм си го представял. Ето най-интересното, което научих (тук ви представям същината, есенцията), моля, информирайте се и вие за действителното състояние, пък нека след това на тази основа заедно да помислим какво следва да направим, как като ангажирани граждани сме длъжни да реагираме - защото тук са засегнати най-коренни, фундаментални наши, именно човешки и граждански права.
Знаете, аз се възмутих заради това, че моят доставчик (ВИВАКОМ) не ми представя възможността да гледам Пловдивската телевизия ТРАКИЯ (позната повече като Пловдивска обществена телевизия), една чудесна и също много свободна, диалогична със зрителите и гражданите, близка до техните проблеми регионална телевизия, която съществува от много години, която също така има много интересни предавания, благодарение на които дава реална картина на живота не само в Пловдив и в региона, но и в страната. Реших да напиша писмо до доставчика си и да поискам ултимативно да включат излъчването на ПО-тв, в противен случай заявих, че ще се откажа от всякакви други услуги от тях, ще скъсам напълно отношенията си с тях. Заявих, че те са длъжни да се съобразяват с интересите и потребностите си на клиентите си, щото такова една предизвикателно пренебрежение към клиента ще им се отрази в крайна сметка, няма да остане безнаказано. Недоволният клиент е смъртта за всяка, дори и за най-мощната фирма или корпорации, той, тъй да се рече, е чумата за нея, щото вещае неминуемата й гибел, нито една уважаваща себе си организация, колкото и да е мощна, не си позволява така грубо да гази интересите и нуждите на клиентите си. Обясних им, че бих могъл да им нанеса доста поражения ако игнорират жалбата ми, която им пратих незабавно - защото имам ресурса (като блогър и като мислещ човек) да призова и други хора да се включат в една такава гражданска акция на недоверие към арогантните доставчици. Та ето сега в този контекст какви неща ми казаха разни хора, които, дето се казва, са още по-навътре в проблема.
Оказва се, че двата големи доставчика (ВИВАКОМ и БУЛСАТКОМ), които заедно държат вече около 50% от пловдивския пазар на телевизии, едновременно не предоставят на зрителите възможността да гледат въпросната телевизия (Пловдивската обществена), което означава, че вече 50% от пловдивчани нямат възможността да гледат най-добрата пловдивска телевизия. И други хора ми се оплакаха, че са се опитвали да разговарят по проблема, настойчиво са искали тази телевизия да бъде включена в пакета излъчвани програми, но и двата доставчика най-арогантно са се отнесли към воплите на зрителите си, пренебрегнали са желанията им по недопустимо грозен начин.
Да, обаче ми писаха хора и от други областни градове, и там се постъпва по абсолютно същия начин! Оказва се, че проблемът не е местен, само пловдивски, той е национален! Явно на някого пречат тия малки, регионални, местни телевизии, които обикновено са доста свободолюбиви, възниква въпроса кому тия телевизии толкова пречат? Да, на кого именно тия малки свободолюбиви телевизии пречат дотам, че спрямо тях е предприета такава мащабна наказателна, дискриминационна или репресивна акция, а именно, да бъдат лишавани от възможността да стигат до зрителите си? Която, разбира се, ще ги убие, ще ги ликвидира, ще ги неутрализира! Поставям този въпрос за размисъл на всички, ако искате, нека да го обсъдим заедно и внимателно.
Разбрах също, че малките регионални телевизии, подобно на Пловдивската обществена, се борят за оцеляване, бидейки поставени в ужасно тежки условия. Те, разбира се, се борят, търсят някакъв изход, независимо от това, че не разполагат обикновено с никаква финансова мощ. Ако някоя телевизия, примерно, е много настоятелна в борбата си, примерно, да бъде доставяна до зрителите си, тогава нея въпросните доставчици на телевизионни услуги я доубиват като й измислят една непосилна такса (става дума за такса за доставянето, плащана на оператора)! И това при положение, че същите тия доставчици на големите телевизии сами плащат за да ги разпространяват, а от тях изобщо не искат никакви пари! Това на теб лично за какво ти говори, драги ми български зрителю и гражданино?
Ако някой си позволи да запита "Как така, големите телевизии нищо не плащат, а от нас искате такси за разпространение?", тогава на такъв му отговаряли, че провинциалните телевизии били "малки и незначителни" - и затова трябвало да плащат! "Аргумент" от този род, освен че е прекалено нагъл, обикновено е и неверен, е алогичен: примерно Пловдивска обществена телевизия има значително по-висок рейтинг от повече от половината телевизии, които са в пакетите им!
Някои хора, които са още по-навътре в проблема, ми писаха, че ако тия малки и дискриминирани по такъв ужасен начин телевизии се опитват да протестират пред националния регулатор СЕМ (понеже това именно е органът, който по закон трябва да регулира "доставчиците на медийни услуги"), от СЕМ си измивали ръцете като отговаряли, че било нямало европейска директива по този въпрос! Представяте ли си?! А всъщност каква по-европейска политика може да има от тази да има МЕДИЕН ПЛУРАЛИЗЪМ и ИНФОРМИРАНОСТ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ?
Но и това не е всичко, има и още, ще ви го кажа, та да видите докъде се е стигнало: самият СЕМ си позволява да наказва и репресира същите тия "малки и незначителни регионални телевизии"! Един информиран човек ми каза преди време в частен разговор следното, аз тогава се хванах за главата, а ето, оказва се, то заема сега точното си място в пъзела, който се опитвам тук да подредя;та този човек тогава ми каза:
- Ако се разровиш в сайта на СЕМ, ще видиш, че те основно се занимават с това как да осъдят онзи медии, които не си плащат таксите към СЕМ. А в списъка на жертвите са пак само провинциални медии, за които 4 хиляди лева са много пари. А за БТВ тия пари са една минута рекламно време!
Виждате, че работата и тук става, дето се казва, крайно "дебела"! Дали пък разказваната история "по съвсем действителен случай", именно за това как и СЕМ, и големите доставчици-разпространители на телевизии се стараят да убият самоотвержените носители на реална медийна свобода в българските условия (а такива са именно въпросните "малки и незначителни телевизии"!) не е малък фрагмент от жестокия механизъм, който е установен у нас с оглед медийната свобода у нас да бъде ликвидирана, а пък медиите да бъдат поставени под тоталния контрол на т.н. "Задкулисие"? Излиза, че това, за което тук ви говоря, е нещо като брънка в Големия Заговор на въпросното Задкулисие, което се старае всичко да държи под свой контрол?
Порази ме това, за което ми писа един човек, който, както твърди, много години е работил в тази медийна сфера, наблюдавал е развиващите се процесии е стигнал до следната своя крайно любопитна теория, която има добрината да сподели с мен. А пък аз, като правдолюбив човек се чувствам длъжен да запозная с нея и вас, своите читатели, сиреч, ония български граждани, които са силно заинтересовани заедно да търсим истината за случващото се. Та този човек сподели с мен следната своя теория:
Телевизии като Пловдивската обществена, мой човек - ми каза моят тайнствен събеседник по имейла - се оценяват на по-високото задкулисно ниво, което иска да контролира всичко, като "непредвидими". Тези телевизии, бидейки "непредвидими", се възприемат от опитващото се да дирижира всичко в тази страна задкулисие като "опасни", като "несистемни", щото те несъмнено са заплаха за установилото се удобно за олигархията ни медийно статукво. Затова са преценили, че е по-добре да има 5-6 големи и предвидими телевизии, които са под пълния контрол на въпросните сили, а не твърде много "непредвидими" малки и "незначителни" телевизии, които, ако бъдат оставени да се развиват, могат да установят съвсем действителен медиен плурализъм. Другояче казано, задушаването на малките регионални телевизии (а в тази акция без никакво неудобство участва дори и СЕМ, сиреч, държавата, да, нашата с вас, мили ми български граждани държава!) е начинът всичко в страната да бъде държано под контрола на Задкулисието, тоест медийната свобода в европейска България да отиде, дето се казва, по дяволите. Тя, всъщност, вече е и отишла по дяволите де, това нима не ви е известно? България е поставена от международни класации по свобода на словото на такова място, че по този показател ние сме дори по-зле от много африкански тирании дори (и се родеем в това отношение с путинска авторитарна Русия например!).
Като четях тия неща в имейла си, признавам си, косата ми се изправи; разбрах, отговорих си на следния въпрос, интересуващ ме от толкова много време: ето защо у нас просперират във всяка една сфера, в това число и медийната, предимно подкупните мерзавци, а честните и борещите се за някаква кауза хора са поставени в най-тежко и унизително положение. Разбрах примерно и това защо пишещ човек като мен е поставен в такова унизително положение, примерно книгите ми да стоят арестувани в складовете и борсите, да не могат да стигнат до читателите си, понеже разпространителите, видите ли, ги оценяват като "непазарни" (а мен самият, предполагам, безспорно също така ме преценяват като... "непревидим", сиреч, опасен автор!). Виждате как в съзнанието ми в последните дни пъзелът започна да се подрежда все по-пълно и точно.
Един човек пък ми напомни следното, задавайки ми ето тези въпроси:
Защо тези дни КЗК наказа един врачански сайт със 100 000 лева глоба - заедно с КАПИТАЛ, за 15 реда - тоест, унищожиха ги? Ами пак за същото, защото са "непредвидими", защото не са удобни!
Става ли ти ясно вече каква е картинката, драги ми благодушни ми читателю, който така кротко се примиряваш с това, че и ти нямаш възможността, примерно, да гледаш своята местна телевизия - както аз, примерно, нямам възможността да гледам своята предпочитана телевизия, именно Пловдивската обществена телевизия?
Аз си позволявам в тази връзка да поговорим повече за т.н. предвидими и също така за непредвидимите телевизии и медии изобщо. Наистина, дали пък няма заговор на Задкулисието в България срещу регионалните непредвидими медии въобще? Как иначе да бъде установен пълен медиен монопол на Задкулисието (олигархията) у нас ако не бъдат изкоренени всички наченки на свобода, която вирее не другаде, а именно в средите на т.н. непредвидими регионални телевизии и медии, които са именно нещо като обречени донкихотовци, последни борци за медийна свобода в България? Какво ще кажеш по тия необходими въпроси ти, драги ми тъй благодушни български гражданино, дето се се оставил на милостта на тъй мощната всекидневна медийна тирания и експанзия на големите, на богатите, на предвидимите телевизии и медии?
Какво да правим в така очерталата се ситуация ний, гражданите, които явно сме най-ощетени в крайна сметка? Сами виждате, че съвсем не е безобиден този проблем, че не можеш да гледаш любимата си местна телевизия - оказа се, че зад този уж "маловажен" въпрос стои една ужасна задкулисна реалност, която е толкова опасна за многострадалната българска демокрация, че повече от това изобщо не може и да бъде. Да, какво ще кажеш ти, гражданино, потребителю на медийни услуги, а, кажи, мислиш ли изобщо нещо по този въпрос, смяташ ли че ний, гражданите, можем да направим нещо за да се противопоставим на така очерталото се пагубно статукво?
Аз лично смятам, че можем много неща да направим, а най-напред се тръгва от по-малкото. Примерно ето, аз написах своя индивидуален протест срещу ВИВАКОМ - заради това, че те не допускат ПО-тв в списъка с предоставяните за гледане телевизии. Интересно ми е дали и други хора ще ме подкрепят, дали и те ще протестират, дали и те ще заплашат, че ако тази телевизия не бъде включена в списъка, ще се откажат от всякакви отношения с въпросния доставчик. Оттук можем да тръгнем и после да вървим към още по-голямото. Примерно, какво ни пречи на основата на тази моя публикация да подготвим едно писмо или петиция до Комисията по култура и медии в Народното събрание - с копие до българските депутати в Европейския парламент, чрез тях до самия Европейски парламент? Можем много неща да направим, ето, аз съм готов да помогна с каквото мога, но дали някой ще ме подкрепи? Имам 5000 фейсбук-приятели, не по-малко идват редовно в блога ми, а да видим дали някоя ще откликне на сериозния проблем, който поставих. Е, в имейла ми откликнаха доста хора, ето, помогнаха ми да навляза в проблема, дайте сега вече на тази основа да предприемем нещо по-сериозно!
Аз от опита си знам следното: трябва да се действа, не трябва да се мълчи, не бива да се кротува. Мълчанието, кротуването е на гибел подобно, в борбата е спасението. Трябва отново да протестираме и по този въпрос, защото правото на свобода на словото и на изразяването е най-фундаментално човешко и гражданско право в една държава, която иска да е демократична и европейска. От тази свобода в сферата на мисълта, словото и медиите започва всичко останало, без нея всичко останало отива по дяволите. Само това е пътят - масов натиск и заплахи от отказ от абонаменти - това са конкретни граждански действия, които всеки от нас може да предприеме за да се реши проблемът. От нас, гражданите, зависи всичко в тази страна, това поне още ли не сте го разбрали?! Ако нищо не правим, въпросното Задкулисие или олигархията ще продължат да ни стоят на главите и най-нагло да си кълцат сол там. Ако обаче предприемем нещо, понеже у нас, гражданите, е истинската сила, наглеците от Задкулисието и техните щатни слуги по разните етажи на властта много ще се позамислят. Или най-малкото в един момент ще почнат да треперят. Но докато ние сме пасивни, те продължават да си разиграват коня. Тъй че - в нашите ръце е съдбата ни и като човеци, и като народ, като общност, от нас, гражданите, зависи всичко.
Спирам дотук. Аз дадох срок на ВИВАКОМ и тия дни, ако не ми отвърнат задоволително, ще се откажа от всякакви услуги при тях: телевизия, домашен интернет, джиесеми (три!), мобилен интернет (две карти), има и още, синът знае, 3D ли се казваше, интернетът за таблета де, абе от всичко ще се откажа при тях. Призовавам и вас да постъпите по същия начин. Щом те си и позволяват да ни мислят хептен за малоумници, докато не реагираме, значи наистина сме такива. Но от момента, в който разберем това и се погнусим от себе си, вече съвсем не сме такива. Простете, че написах толкова дълъг текст, но въпросите, който поставих в него, също са големи и важни. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави, мислете също така истински, сиреч, "здравословно", другояче казано, свободно. Несвободно "мислещият" човек е човек с нездравословно, болно "мислене" и т.н. Чао и до скоро!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Безценна морална подкрепа от страна на инж. Жак Асса, уважаван доайен на някога знаменитото училище (ПГЕЕ-Пловдив)

Тия дни във връзка с писмената пледоария на моя адвокат г-н Феодор Иливанов - който ми е довереник по делото за отмяна на заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив - получих (от авторите) копие на тяхното писмо до адвоката ми; в това писмо се съдържа и безценна за мен морална подкрепа от страна на доайена на това знаменито навремето училище, именно инж. Жак Асса (работил в него от основаването му и възпитал цели генерации специалисти, випускници на училището) и от неговата съпруга, Иванка Топалова-Асса, и тя многогодишна учителка в същото това училище. По тази причина решавам да публикувам тяхното писмо в блога си като документ, имащ за мен по-голямо значение от преценките на цели легиони образователни чиновници; ето сега и самия документ:
Уважаеми г-н Иливанов,
Ние имаме опит и с ученици, училище и съд. Но такова блестящо съчетание на мисъл, познаване на законите и отчитане на аргументите на доверителя, каквото открихме във Вашата писмена пледоария, ние не сме срещали досега никъде. Пиша ние, защото това е мнението на нас двамата – Иванка и Жак Асса.
Жак Асса е работил дълго в ТЕТ (ПГЕЕ) и при всички директори от самото създаване на училището - и много години с Ангел Грънчаров. Според Жак Асса с Ангел ги е събирало желанието да бъдат полезни за възпитаниците си не в момента, а в техния бъдещ живот и затова са споделяли новаторските си виждания за учебния процес. В това отношение възгледите ни се припокриват и нашите виждания бяха довели до създаване на семинар, който да популяризираме акцента към мисленето, а не заучаването на готови мисли и фрази, както се препоръчва на философа Ангел Грънчаров. Такова покрустово ложе (какъвто термин използвате Вие) може само да ощетява българското образование.
Представете си с такова мислене как се преподава предмет като литературата, която трябва да научи хората да вникват във втори, трети и четвърти план в постигането на смисъла. Ето защо един от върховете на световното кино АМАРКОРД на Фелини се разглежда като "хард-софт-порно"! Е, това е мисленето на директорката и преподавателка по литература, която е нито директорка, нито преподавател по литература. Още веднъж – пледоарията Ви е идеална и дано г-жа Съдията да е попадала на преподаватели, които да са я научили да мисли истински задълбочено.
А колкото до новаторското преподаване и възпитание на учениците да мислят мен (Жак Асса) „почитаемата” директорка намери лесен начин да ме отстрани – като побърза да ме пенсионира. За да остави на работа „лоялните” й пенсионери, които й се отблагодаряват по видяния от много присъстващи на съдебните заседания начин.
А за Грънчаров не й достигна съобразителност „да го отстрани” и затова го подкара през просото.
С уважение: Иванка Топалова-Асса и Жак Асса
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ох, олекна ми малко: щот и аз наскоро бях провъзгласен съвсем официално за "пълен некадърник" и за "най-слабия преподавател по философия в губернията"!

В тази връзка виж публикациите по фрапантния случай (показващ красноречиво жалкото нравствено състояние, в което се намира образователната ни система) само от последната седмица: Катастрофата - в това число най-вече нравствена - на изцяло порочната образователна система у нас е страшна!

Постановката за един най-важен нравствен урок, който с цялата си наглост днес ще изнасям на отговорни образователни чиновници от РИО-Пловдив

Отзив за моята книга "Изворите на живота"

Нещо като "полемика" със... съскащи отровни змии

Господстващият подход в образованието у нас е на нивото от преди поне 25-30 години

Есе за умирането, за живота като чудо, за това дали младите трябва да се женят и за още куп разни други все такива философски глупотевини

Кратко съобщение до г-н Министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев

Предлагам гражданска акция, свързана с медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общност

Не допускайте никога да ви унижават, бъдете човеци и личности с достойнство - ето това е истински важното

Документът, с който се откри съдебното дяло, атакуващо заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив

Дали да не взема взема да се помакедонча?

Безценна морална подкрепа от страна на инж. Жак Асса, уважаван доайен на някога знаменитото училище (ПГЕЕ-Пловдив)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Дали да не взема взема да се помакедонча?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Министър Танев настоява децата да могат да се упражняват в изкуствата, в частност да се занимават с музика

Министър Тодор Танев написа на страницата си във Фейсбук следното, което предизвика кратко обсъждане; ето ги тук и двете:
Изкуството е нашият шанс да се съхраним като хора и като нация. Да се изучава музика в училище пълноценно и адекватно е нещо, за което винаги съм бил и непременно ще работя.
Тотално поддържам изучаването на музика по класическите европейски стандарти.
Искам да успокоя всички, като напълно разбирам тревогата им, че интегрална част от законопроекта за училищното образование на ГЕРБ ще съдържа в себе си всички 18 образователни стандарти, един от които се отнася до музикалното образование. Всички те ще бъдат конструирани от МОН и гарантирам, че това ще се случи чрез мрежи, които включват експерти и публика. Тогава всеки ще има възможност да допринесе за усъвършенстването на системата за изучаване на музика. Проектозаконът има добри намерения. Въпрос на разговори е как да се реализират по най-адекватен на обществените интереси начин. Предвижда се тези дискусии да се проведат през февруари или началото на март.
Ангел Грънчаров: Напълно споделям тезата за необходимостта от занимания с изкуство в нашите училища; но не на младите да им се обяснява теоретично що е изкуство, а да имат възможността практически сами да правят изкуство, именно да пеят, да танцуват, да рисуват, да пишат и пр. Ето нещо , отнасящо се по-специално за музиката: тя наистина има най-мощен духовен и облагорадяващ ефект върху душите на младите...
Tsvetan Minkov: Като ученик ненавиждах часовете по пеене. Нямам талант в тази област. Не умея ни да пея, ни да свиря, ни да танцувам. Но оценките ми определяха бъдещето.
Ангел Грънчаров: Който пее зло не мисли... това известно ли Ви е? :-)
Калин Кънев: Не съм се интересувал какво се преподава по музика, но преди 15 години в основното образование ме запознаха с композитори, творби... за жалост нямаше как да ги чуем. Един транзистор с място за касетка, записваем в най добрия случай и толкова. Сега в технологичното време, съмняваме в училищата масово да се използват мултимедийни устройства и друг вид електроника. Учениците се запознават с поп - фолка, като че ли тв Планета не е част от битието им.
Снежана Желязкова: Ако ме поканите за публика мисля, че имам какво да предложа за часовете по музика в частта им за българския фолклор, отнасям се положително към идеята музиката да заеме подобаващо място в училище
Sonya Slavcheva: Не знам училище, в което се преподава музика, така че децата да имат обща култура и познания. Навсякъде е "пеене", което е много различно.
Tsvetan Minkov: Ние учехме пеене и музика през 70-те доколкото си спомням. За мен беше кошмар когато ме караха да пея. Звучеше ужасно, а никога не съм обичал да правя неща, за които нямам талант и възможности.
Любов Миронова: Въпросът е намерението с което се учи музика, а не в наличието или отсъствието й. Тя може да се учи като автобиографии на композитори, като усещане за ритъм, като средство за вентилиране на емоциите, като средство за генериране на любов, като средство да се изразиш, като възможност да възпроизвеждаш, като познаване на звука и вибрацията му, също така да се отчита дейност, да се насилват деца правят нещо, което не желаят, да се усвояват еврофондове... С какво намерение ще се учи музика?
Veselka Venkova: Хора, часовете по музика не са само за фалшиво пеене. За култура става дума.
Petar Peevski: Просто слушайте и препишете това, което ни съветват западните ни партньори. Крайно време е да имаме обективно оценяване, не от приятелски комисии и мафии и деца с предимство. Компютърни тестове, както е в цивилизацията. И истински учители с постижения в областта си, а не професор доктори по икономика като г-н Алексей Петров, избрани по приятелска линия. И все пак поне малко оценяване на качеството и на средното ниво на училищата, а не на количеството. Не усещате ли конкуренцията на западните училища, която взима най-добрите ни студенти. Ако бяха оценени тук нямаше да е така.
Ангел Грънчаров: Като се каже "занимания по музика" то се разбира, естествено, пеене и занимания по свирене с някакъв музикален инструмент (плюс музициране или композиране на музика, което е трудно за деца, но защо не, ако някои деца имат таланти в тази област да се упражняват?)... но познания за историята и теорията на музиката не е всъщност обучение по музика...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Комунистите са напълно ненормални, тотално са побъркани и извратени: не могат да дишат ако не лъжат постоянно...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Походът в подкрепа на свободата в Париж

Светът каза "не" на тероризма (ХРОНОЛОГИЯ + СНИМКИ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Много уместно питане, браво!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Интересен казус, поставен от египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси

“Това мислене - и аз не казвам “религия”, а именно “мислене”, - това тяло от текстове и идеи, които ние през годините сме сакрализирали до такава степен, че да се отклоним от тях вече е почти невъзможно, антагонизира целия свят... Възможно ли е 1.6 милиарда мюсюлмани да искат да избият останалото население на света - т.е. 7 милиарда - за да могат да живеят те? Невъзможно!”
“Аз казвам тези думи тук, в “Ал Азхар”, пред това събиране на учени и проповедници - и нека всемогъщият Аллах да ми бъде свидетел в деня на Страшния съд... Това, което ви говоря, не можете да го усетите, ако останете в капана на своята умствена нагласа. Вие трябва да пристъпите извън себе си, за да можете да го видите от една по-просветена перспектива.”
“Аз казвам и отново повтарям, че имаме нужда от религиозна революция. Вие, имамите, сте отговорни пред Аллах. Целият свят, повтарям пак, целият свят очаква следващия ви ход... защото тази умма (световната мюсюлманска общност) се раздира, тя се разрушава, тя се премахва - и тя се премахва с вашите ръце!”
Египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси в своята реч пред университета “Ал Азхар”, най-прочутото ислямско религиозно училище в света; президентът е дълбоко вярващ мюсюлманин, но ето, стигнал е до такива изводи - това какво ни показва и говори?
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

На науката не й е по силите да решава въпросите на вярата, човечността и пр., научните обяснения на духовните неща са не само неуместни, но и нелепи

Как към кои ценности да се върнем? Към християнските!
Атентатите във Франция бяха ужасно събитие, което стресна позаспала Европа. Всички започнаха да си задават въпроса – къде точно сбъркахме, че се стигна дотам?
Споровете и полемиките бързо се прехвърлиха на политическо равнище. От една страна са консерваторите, които обявиха, че доктрината на мултикултурализма, на политическата коректност, на приемствеността на всички видове култури, е претърпяла пълен провал. Консерваторите смятат, че Европа твърде много е станала постхристиянска. Опасно постхристиянска. И че трябва да се върнем към традициите на нашите бащи, към християнските ценности.
От друга страна са либералите. Сред тях има много образовани и грамотни хора и учени. Те побързаха да обявят, че всички религии са зло, че няма кой знае каква разлика между християнството и исляма (защото нали Стария завет изобилства от примери за насилие).
И така, реших и аз да взема позиция по въпроса, защото в последните няколко дни спорът излезе извън разумните граници и се стигна до пререкания и обиди.
Вчера имах една дискусия с доста образовано и грамотно момиче, което смята, че аз съм излъгал в спора, защото казах, че са ме изкарали идиот. Всъщност, за какво става въпрос? Става въпрос за една статия с име „Защо религията е за тези, които не разбират науката?“ , която представлява нашенска, родна интерпретация на научната публикация The Relation Between Intelligence and Religiosity, която е публикувана в списание с доста висок импакт фактор… Само че това, което се опитах да обясня е, че нямам нужда от статии с импакт фактор, за да знам, че тенденцията наистина е такава – грамотните и интелигентните хора се съмняват в постулатите и традициите и са по-малко склонни да вярват. Но имам против такива статии да се размахват под очите на хората и макар че не го казват в прав текст (затова ме уличиха в лъжа), аз съм категоричен, че контекстът е твърде ясен – използват се под предлог да опишат вярващите колко са тъпи.
Или ако не са тъпи, съзнателно си затварят очите пред научните открития. Както пише моят приятел Божо: „Сещам се за един биолог, който роптае срещу хомосексуализма, макар че като биолог трябва добре да знае, че той не е човешко „отклонение“, а нещо което масово се среща в природата, и то не само при висшите видове“. Всъщност, нали вече се сетихте за кой биолог става въпрос в неговия блог?! Малък жокер: започва със „С“ и завършва на „ветослав Александров“ :)
Философът Ангел Грънчаров вече реагира остро . Той казва: „Да съдиш пристрастно за неща, които не разбираш и то воден от своята предубеденост не е никакъв атестат за научност“. Всъщност, точно това е проблемът. Образованите атеисти са се вкопчили като в сламка, че масово вярващите не са с високо образование, но пропускат да отбележат, че много от колегите в университетите са вярващи. За тях те са просто „отклонението“, щото нали във всяко стадо има мърша, значи сред интелигентните също има някои, които случайно са се подлъгали. Прочети ДО КРАЯ
МОЯТ КОМЕНТАР: Статията е полезна и поставя много въпроси, хубавото е, че е основа за добра, за пълноценна полемика или дискусия; разбира се, с една статия не може да се каже всичко, това е непосилна задача, тъй че тия всичките въпроси трябва да се поставят наново и наново, и то не в своята съвкупност, а поотделно, всеки да се огледа по-цялостно, задълбочено и основателно. Ще си позволя да се изкажа по някои от поставените въпроси, щото за мен като философ много от нещата изглеждат иначе: примерно, мен съвсем не вълнува, примерно, проблема за това има ли "някакъв ген" на... хомосексуалността или също, да кажем така, дали склонността за правене на грехове е "генетично предопределена". Тъй като има много и различни нива на вглъбяване в проблемите и когато човек стигне до по-високото, за него вече не е вълнуващо онова, което терзае душите на намиращите се на по-ниското. Освен това нека да не се заблуждаваме, че абсолютно всички въпроси могат да се решат на полето на вездесъщата наука, трябва да признаем, че много от тия въпроси, именно човешките, нравствените, духовните, въпросите на вярата и т.н. даже не могат да бъдат поставяни адекватно на научна основа, а камо ли пък да бъдат решавани "по-научному"; науката трябва да изостави неоснователните си претенции, че всичко може да обясни и че нейните обяснения, видите ли, били "най-меродавните", не, такава една претенция за изключителен научен монопол върху "всички въпроси" е напълно неоснователна.
Просто на науката не й по силите да решава въпроси, които се пораждат на съвършено друга основа, научните обяснения тук, в сферата на чисто човешките неща, са просто неуместни, щото всичко има един по-богат и многоизмерен, неедноизмерен смисъл, който науката наистина не може не само да постигне, но и да проумее. Затова на мен са ми много симпатични някои учени от дадени частни естествен-научни сфери, които се изсилват да решават с научни средства проблеми, който по същината си са извън науката, които са извъннаучни, примерно, са чисто религиозни, философски, духовни или просто са човешки. Да, науката не е панацея и всичко не може да бъде обяснено по матрицата на научната парадигма, която съвсем не е "всичкообясняваща" или пък всемогъща парадигма. Има неща, които са необясними не само по научен, но и по всякакъв друг начин, тия неща обаче могат прекрасно да бъдат разбирани - със сърцето обаче, не с толкова самонадеяния и високомерен ум. В тази посока се увлича и авторът на анализирания текст, което е обяснимо - той е биолог по образование. За жалост, дейците на точните науки общо взето нямат качествена философска подготовка, което именно засилва усещанията и претенциите им, че всички въпроси могат да бъдат решени по научен начин и с научни средства, не, това не е така, иска се елементарна философска подготовка за да се проумее толкова просто нещо. Както, примерно, религиозните разбирания са неприложими в сферата на научните представи и обяснения, по абсолютно същия начин могат да бъдат оценени и научните обяснителни претенции когато са отнесени спрямо проблеми, които са философски, религиозни или, инак казано, чисто човешки. Но, за жалост, живеем във време, в което науката е така напреднала, че се е появило фалшивото усещане, че всичко, което не е обяснено или проумяно по научен начин, изобщо никак не може да бъде проумяно или обяснено; това обаче не е така, тази претенция и това усещане са неоснователни. Примерно, научните обяснения, ако се отнесат към проблеми на художествената сфера - на изкуството - звучат крайно примитивно, дилетантски, глупаво даже; същото може да се каже и в случаите, при които по философски въпроси се прилага научният аршин; е, науката и научните дейци най-вече трябва да проумеят, че науката има своите плодове когато се прилага в собствената сфера, а когато дръзне да излезе извън нея, тогава обясненията й изглеждат чисто и просто нелепо, безкрайно наивно, те просто са неуместни и уважаващият себе си учен в никакъв случай не би си ги позволил.
Разбира се, всеки човек има наклонност да мисли и на други плоскости, има и потребности от различно естество, също така се опитва да постига истината, която е валидна за други сфери, примерно художествената, философската, духовната по принцип. И там съответната традиция е постигнала много, просто човек трябва да е напреднал достатъчно в съответната сфера, за да придобие самочувствието, че може основателно да се изказва или да съди. Тъй че е крайно време да се проумее поне ето това: религиозните въпроси, въпросите на вярата, духовните въпроси, които човекът си задава, не могат да бъдат решавани с научни средства, никакви илюзии в това отношение не можем да храним повече; това нещо трябва да бъде нещо като най-първа медотологическа аксиома. Впрочем, тази е тезата и на моята философска дисертация, която съм издал като книга под заглавието "Учението за човека и формите на духа", писана преди повече от 25 години, останала си незащитена, впрочем.
Ще кажа само нещичко за да поясня доколко неоснователна е претенцията на позитивно настроените учени и дори философи, свеждаща се до това, че всичко трябва да бъде обяснявано или само научно, или... никак. Науката е израз на едно чисто познавателно отношение на човека и света, свеждащо се до задоволяването на човешката потребност да сме информирани за това, което е, такова, каквото то е, сиреч, до задоволяването на човешката потребност да знаем, да имаме знания за нещата - каквито са те сами по себе си, безотносително към човека (доколкототова изобщо е постижимо). Но спрямо същите тия неща, за които можем да имаме разни познания, човекът може да се отнася и по коренно различен начин - примерно, можем да се вълнуваме от тяхната ценност за нас самите, можем да се опитваме да ги преживяваме естетически, религиозно, философски, а това означава, че можем да се вълнуваме от постигането на тяхната ценност за нас самите, от постигането на техния жизнен смисъл; а това чувстването, чрез чувствата. Този вторият, ценностният подход, е извъннаучен, щото, повтарям, науката се свежда до едно чисто познавателно коренно отношение; в науката човек иска да знае, но освен знания, на човека, за да бъде именно човек, са му нужни и ценности, и чувства, и субективни преживявания от всякакъв род; слава Богу, че ний, хората, не сме устроени така едноизмерно, както това се представя на научната парадигма, щото тогава кошмарът, в който щяхме да пребиваме, щеше да бъде безкраен!
Има и едно трето коренно и чисто отношение на човека, освен познавателното и ценностното, и то е практическото - когато на основата на знанията и постигнатия човешки и жизнен смисъл на нещата (чрез чувствата) ние си изработваме представа-идеал за това какви могат да бъдат нещата с оглед на чисто човешките нужди и на основата на волята вече се опитваме да променим било света, сиреч, да го направим по-човечен, било самите себе си да променяме в една или друга посока, и тази възможност съвсем не е за изключване. Та ето, духовните форми, които имат синтетичен характер, сиреч, способни са да синтезират в нещо цялостно и знанието, и чувството, и нормите, идеалите за дължимото, човешкото и т.н., са именно изкуството, религията и философията; и науката, за щастие или за жалост (зависи от настройката), оставайки се монотична, чисто познавателна единствено форма, съвсем не може да постигне това, което могат да постигнат и изкуството, и философията, и религията; а те могат да постигнат един значително по-богат смисъл, който просто не е по силите на научното третиране и трактуване, на научното обяснение и познание. Науката не може да разбере ония истини, които ни дават философията, религията и изкуството, всяко по своя си начин, тя се опитва всичко да обяснява, включително и нещата, които принципно са необясними, не са постижими интелектуално, понеже смисълът им просто не се побира в едно такова третиране; но онова, което умът не може да проумее никога, една друга и то чудесна човешка способност, каквато е вярата, го постига с лекота; по същия начин онова, което умът, колкото и да е самонадеян, не може да проумее, с лекота го разбира разумът (явяващ се органон на философското постигане на истината, на постигането на истината с философски средства). Тия неща са така елементарни, ала ето, масово не се разбират, и то причина на това, че в наше време, в резултат на бурния растеж на науката, тя е станала нещо като тиранин на съвременния човек, който иска всичко да проумее по научному; е, това няма как да стане, науката в тия сфери ни дава много жалки, направо мизерни резултати. И ако иска да се държи по-разумно, просто трябва да ограничи претенциите си. Просто ми е неудобно да повтарям неща, които един що-годе качествено образован човек би следвало да знае, примерно, да е запознат поне с разбирането на Кант за антиномиите на чистия теоретичен разум.
Това исках да вметна. Уж кратко, то се оказа доста дълго. Както и да е. Който иска да разбере, ще му се наложи не само да го прочете, но и да го проумее основателно - с оглед да се ориентира в ситуацията, характерна за т.н. духовна сфера, за която наистина всякакви хора могат да се изказват, но що-годе плодотворни резултати могат да се очакват само ако разполагаме с подобаващия за това инструментариум. Да се разглеждат чисто духовните въпроси през оптиката на самонадеяната "всичкообясняваща" наука е все едно да се опитваме да поправяме часовник, разполагайки с... чукове, клещи и други инструменти и сечива, които използва, да речем, автомонтьорът; е, знаете какъв резултат ще се получи тогава, нали се сещате?
Мисля, че поне за това ме разбрахте. Хубав ден ви желая!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.