Ангел Грънчаров's Blog, page 1731

Същностна промяна в образователната сфера няма да има ако продължаваме да чакаме Министерството да ни "оправя", сиреч, да решава всички проблеми

Из: Патриотарство и всичкознание , Автор: Мирослав Спасов
... Разбира се, трябва да отбележим, че очевидно проблемът с учебниците не е посочен и формулиран от т.нар. протестиращи родители, но все пак съществува. От една страна езикът в учебниците и учебните помагала е напълно неподходящ за възрастта на децата, от друга - обемът от материал е непосилно голям, а за капак и системата ги насърчава не да разсъждават критически върху постепенно въведени понятия, а ги задължава да възпроизвеждат този материал, за да получат своите оценки.
Основна причина за това са старите и напълно излезли от времето си учебни програми. Докато не бъдат осъвременени, не можем да мислим за модерно образование. За да се сменят учебните програми, разбира се, е нужно най-вече учителите да поискат да се сменят методиките на преподаване и българското училище да стане адекватно на навлизащите с бясна скорост технологии и на последните тенденции в образователните политики в развития свят.
Докато МОН и обществото не вземат категорично решение и не предприемат безусловни стъпки в посока модернизация на учебните програми, винаги ще се намират "възмутени граждани", които, скрити уж зад обществения интерес, ще се опитват да извличат съмнителни политически дивиденти.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Много интересна е тази реакция: нещата (в случая с учебниците и с учебните програми) не са каквито трябва да бъдат, налице е проблем, но този проблем, естествено, ще се реши само когато... Министерството намери воля и благоволи да се захване с него - и да го реши! Да, обаче се забравя нещо друго: до големия проблем сме стигнали не за друго, а защото десетилетия наред сме се уповавали на все същата методология на организация на живота в училищните общности: всичко бива решавано от един свръхумен министерско-чиновнически мозъчен център, а всички ние, учители, ученици и родители (всички български граждани) стоим и чакаме чиновниците да ни оправят най-сетне, сиреч, да решат всичките проблеми. Ще чакаме министерските чиновници да ни напишат премъдри учебници, да благоволят да ни съставят най-премъдри учебни програми и едва тогава, видите ли, работите щели да потръгнат! Е, няма да потръгнат, щото такова едно илюзорно очакване е сгрешено в корена си, е порочно в същината си.
Не същностна, а никаква промяна в образователната сфера не може да има ако продължаваме да чакаме Министерството да решава всички проблеми - сякаш ние самите сме малоумни и нищичко не можем сами да направим и да решим. Принципът, породил настоящите ужасни деформации и доказал категорично неефективността си (принципът на командно-директивното ръководство на образователната сфера) ако не бъде подменен с алтернативния му принцип (учениците и учителите сами си правят програмите, изхождайки от своите образователни нужди), то никаква промяна в българското образование не може да настъпи, никаква, само ли пък същинска или същностна!
Да, промяна към добро в образованието не може да настъпи ако не се смени принципа на организация на системата, сиреч, ако тази система от свободоненавистническа не бъде променена в свободолюбива, от авторитарна и тоталитарна не стане демократична и либерална. Така виждам аз нещата. С полумерки и с половинчатости нищо смислено няма да бъде направено или постигнато. Няма как хем да нахраним вълка (церберите на командната система, чиновниците, да са доволни, всевластието им да бъде запазено), хем агнето да остане цяло, сиреч, образованието и личностното израстване на децата ни да е автентично модерно, смислено, ефективно и пълноценно.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Напълно вярна и реалистична прогноза за това какво бъдеще очаква Руската империя

Мне пишут, что у отдельного народа никогда нет шансов в войне с Империей. Что сильная Империя всегда побеждает и поглощает отдельные народы.
Может на какой-то стадии так и происходит. Но все Империи имеют обыкновение разваливаться. Золотая Орда подчинила себе половину мира. Но отдельные народы выстояли, а Империя распалась. Теперь Монголия - отсталая страна даже не третьего, четвертого мира. А маленькая Великобритания, отказавшаяся от статуса Империи - наоборот, одна из самых прогрессивных стран.

Сейчас происходит период распада российского имперства. Российская Империя и СССР простирались от Сахалина до Берлина. Вы сами знаете, сколько всего откололось от нее за последние четверть века. Этот процесс необратим, и братоубийственные войны и фанатичное стремление силой вернуть себе утраченное его только ускоряют. Возможно, еще на наших глазах Россией будет называться относительно небольшая территория.
И только от самих россиян зависит, будет она частью прогрессивного мира или опустошенным болотом.
Написа: Pavel Gintov
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Само истината ще ни направи свободни!

​Секретни документи проговарят – Русия разкъсва българска плът, иска да сме безропотно племе, Автор: Георги Георгиев, специално за Faktor.bg
Десетилетия наред умишлено и целенасочено историци крият и фалшифицират антибългарската политика на руския империализъм
През последните десетилетия умишлено и целенасочено българската история бе подменяна и фалшифицирана, а националният ни дух и самочувствие бяха принизени до създаване на усещането, че сме безропотно племе, от което нищо не зависи. Много от фактите и документите все още остават в тайна, а онези от тях, които са достъпни умишлено се игнорират, оказва се натиск върху медии, и върху научната ни общност в опит да не се каже истината.
Но истината рано или късно винаги излиза наяве. Колкото повече е потискана – толкова по-силно ще избухнат последиците от нея. Помнете ми думата!

Сборникът със секретните договори
Десетилетия наред умишлено и целенасочено бяха принизявани и ролята на българското Възраждане, и борбата за църковна независимост, а дейността на революционните ни водачи бе представяна в един напълно наивен и унизителен за националното ни достойнство план. Априлското въстание е онзи ключов момент, който провокира цивилизована Европа да подкрепи българската национална кауза и дава повод на Великите сили да свикат Цариградската мирна конференция, на която да се реши Българският въпрос и да се уреди територията на новата държава. Как и защо се стига до провала на тази конференция, кой и защо предварително разкъсва българските земи и залага основите на Берлинския договор ще разберете от представените по-долу секретни договори (публикуват се за първи път и документално преобръщат умишлено деформираните ни исторически представи) между две империи, които властват в Централна и Източна Еврапа – Руската и Австро-унгарската Те обричат на провал българската национална кауза.
През първата половина на 19-и век българският народ достига до онази степен на обществено развитие, което му позволява да вземе съдбата си в собствени ръце. Османската империя, векове наред е разчитала на териториално разширение и финансиране чрез спахийство, но още през 18-и век този икономически модел е обречен на провал и вече не работи. Империята е обхваната от беззаконие, анархия, кърджалийство. Смаляваща се, изостанала, обречена...
Великите сили успешно се възползват от упадъка на Османската империя и започват да късат парчета от нея – Англия и Франция – по средиземноморието, Австро-Унгария на Балканите, Русия на север от Черно море. Възникват нови независими или васални държави...
В това несигурно, размирно време започва чудото на Българското Възраждане.
В българите започва процес на национално осъзнаване, в основата на което стои „Историята” на Паисий. Още през 1813 г. в Шумен се чества за първи път в света празникът на българската писменост и светите братя Кирил и Методий.
Българинът започва сам да строи читалища, църкви, манастири, училища, гимназии, часовникови кули, мостове. Започва да развива манифактура, да търгува, появяват се и първите фабрики в Сливен и Габрово.
Главен интендант на османската армия става не кой да е, а правнукът на Софроний Врачански – Алеко Богориди – единственият християнин в чийто дом на крака идва да гостува султан в петстотингодишната история на империята.
През 60-те и 70-те години на 19 век. в много градове и села българите строят къщи на два-три ката и се множат, докато не стават най-многобройният етнос на Балканския полуостров.
Погледнете къщите от онова време в Стария Пловдив, Русе, Свищов, Шумен, Габрово, Велико Търново, Трявна, Враца, Сливен, Котел, Калофер, Мелник, Копривщица...
Самият Цариград се превръща в средище за църковните ни и културни деятели.
И това го правим сами, без държавна подкрепа, дори често въпреки съпротивата на османските власти. Но го правим!
(Самият Достоевски описва почудата и завистта на руските офицери, когато навлизат в българските земи и виждат богатството на българите, къщите и църквите им: „...вдруг мы увидели прелестные болгарские домики, кругом них садики, цветы, плоды, скот, обработанную землю, родящую чуть не сторицею, и, в довершение всего, по три православных церкви на одну мечеть,— это за веру-то угнетенных! «Да как они смеют!» — загорелось мгновенно в обиженных сердцах иных освободителей, и кровь обиды залила их щеки. «И к тому же мы их спасать пришли, стало быть, они бы должны почти на коленках встречать. Но они не стоят на коленках, они косятся, даже как будто и не рады нам! Это нам-то! Хлеб-соль выносят, это правда, но косятся, косятся!..» от „САМЫЙ ЛАКЕЙСКИЙ СЛУЧАЙ, КАКОЙ ТОЛЬКО МОЖЕТ БЫТЬ”
В същия момент имперската политика на Русия е насочена към завладяване на нови територии и осигуряване на излаз към Южните морета. Една от основните пречки на нейните имперски амбици се оказва възродената българска нация.
При всяка от поредните си войни с Османската империя Русия завлича хиляди българи за да ги направи крепостни за своите дворяни и помешчици. Процесът е описан от Георги Раковски в брошурата му „Руската убийствена политика за българите” издадена през 1861 г. Нещо повече – използвайки временното си преимущество, Русия изисква от султана да издаде ферман, който позволява българите да бъдат изселвани от родните си места и заселвани в „омразните руски пустини”, както сам Раковски пише. Тук ние можем да видим истинските цели на руския империализъм и да усетим отношението към българите като към един добитък, който може безнаказано и безплатно да експрлоатира. Тогава за първи път в началото на 60-те години на 19-и век руският империализъм разбира, че вече пред него не стои безропотно и безродно стадо, а народ с ясно осъзната идентичност и национална кауза, която само за няколко години ще се превърне в основна пречка за доминация на Руската империя на Балканите и Проливите. В същата 1861 г. година Русия оказва натиск над Сърбия да разтури Първа българска легия на Раковски, както и да бъде иззета и унищожена брошурата на Раковски, както в Сърбия, така и във Влашко.
Паралелно с този процес се развива и българската църква. Още през 1860 г. българите правят опит да отвоюват независима Българска екзархия, но срещат упорита съпротива от руския консул в Цариград княз Лобанов, както и от гръцката църква и по настояване на княз Лобанов нашите владици са заточени в Диарбекир през 1861 г.
Отново Русия усеща наличието на един народ, който търси своето място под слънцето, има сили, воля и решителност да извоюва национална независимост и руската дипломация започва своята коварна и двулична политика по разединение и подкупване на наши деятели и саботиране на българската национална кауза, както отвътре, така и чрез действията на своята дипломация на международната арена.
През 1870 г. със султански ферман е обявена независимата Българска екзархия с огромна територия от над 220 000 кв. км. Чрез този акт султанът цели да успокои нашите църковни деятели и българското население, но най-вече – да създаде един предпазен буфер за империята си, който по един или друг начин да държи руския империализъм надалеч.

[image error]
В отговор и в отчаян опит да спре единението на българската нация руската дипломация в лицето на руския консул в Цариград – Граф Игнатиев оказва силен натиск върху османските власти и по искане на Граф Игнатиев нашите владици отново са заточени през 1872 г. Невиждано за Цариград шествие от над 3000 българи се вдига, за да изиска освобождаването на владиците ни и властите бързо отстъпват, владиците ни са върнати от заточение. Тогава руската и гръцката църква обявяват схизма против Българската църква, която продължава чак до 1945 г.
Неоспорим факт е, че руската дипломация не успява да вкара в редиците на нашето революционно национално-освободително движение свои агенти. Поне досега няма изнесени никакви документи, които да разобличат който и да било от ръководството на БРЦК. Всички наши революционери са възприели политиката и стратегията на Георги Раковски за постигане на национално свобождение само чрез собствени средства. Точно това е имал предвид и Васил Левски с прословутите си думи „Който ни освободи, той ще да ни и пороби.”
Самото Априлско въстание заварва руската дипломация неподготвена за бързото развитие на последвалите събития. Насилията и зверствата над българското население надигат вълна от протести и недоволство в Европа. Цяла Европа се надига в защита на българската национална кауза, възмутена от насилието и безчинствата срещу българското население след въстанието. След спешни дипломатически совалки Великите сили се споразумяват за постигане на решение на Източния въпрос чрез конференция в Цариград.
В същия момент…
Веднага след Априлското въстание руската дипломация се задейства и пуска коварните си ходове. На 8 юли 1876 г. Русия сключва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение. С него двете империи си разделят сверите на влияние на Балканския полуостров и предопределят съдбата на България и до днес, като приемат текст, който изключва създаването на голяма държава. Русия поема ангажимента да не възпрепятсва Австро-Унгария при окупация на Хърватия, Босна и Херцеговина, а Австро-Унгария – да не пречи на Русия при инвазия на Балканите. Истинската трагедия за българската национална кауза се случва само половин година след това. По време на преговорите на Цариградската конференция, зад гърба на другите държави в Будапеща Русия тайно финализира с Австро-Унгария приетите договорености в Райхщадското споразумение и сключва с Австро-Унгария секретната Будапещенска конвенция.

Окончателният вариант за територия на българската държава, приет от Великите сили на Цариградската конференция е много близък до границите на Българската екзархия според султанския ферман от 1870 г.

Приетият и съгласуван от всички Велики сили окончателен вариант за територия на България обединява почти всички българи на Балканския полуостров в единна територия по най-естествения признак – преобладаващо българско население. Приетият вариант е по предложение на английския консул като територията ни е разделена вертикално на две отделни български държави, като с това британската дипломация цели да намали риска от силно руско влияние в Източна България, където православното население е по-малък процент в сравнение със Западна България, като по този начин ще намали и вероятността за руска експанзия към проливите през тази територия.
Само че в същия момент в допълнителната секретна конвенция Русия се споразумява с Австро-Унгария да не се допусне образуване на голяма и сплотена държава. На 15 януари 1877 г. тя е подписана от двете империи, докато Цариградската конференция тече.
В чл.1 (СТАТЬЯ I на стр. 154 от сборника със секретни договори на Русия, публикуван долу) двете империи се договарят за анексирането съответно на Босна и Херцеговина от Австр-Унгария и Бесарабия от Русия. Впоследствие заради анексирането на Бесарабия Русия ще компенсира Румъния с българската Северна Добруджа. Първото парче българска плът е откъснато.
В чл.2 (СТАТЬЯ II, стр. 154) империите се договарят за взаимна дипломатическа поддръжка и отстояване на договореното при евентуално колективно обсъждане от Великите сили (което се и случва при изготвянето на Берлинския договор).
В чл.3 (СТАТЬЯ III, стр. 155) империите приемат текст, който категорично „изключва създаването на голяма и сплотена държава”.
В чл.4 (СТАТЬЯ IV, стр. 155) се задължават да пазят в тайна постигнатите договорености.
Този 15 януари 1877 г. можем да считаме за една от най-черните дати в историята ни. Веднага руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен за постигнатото съглашение и той започва да работи по саботиране на постигнатите договорености на Цариградската конференция. Граф Игнатиев спешно се среща с представителите на Османската империя и успява да ги убеди да откажат подписването на постигнатото съгласие, като поема мъгляви обещания за ненамеса, както и руска дипломатическа подкрепа за евентуалното оставане на голяма част от Балканите в пределите на Османската империя. След два дни успява да убеди османските власти да се откажат от договореностите и на 18 януари Митхад паша обявява, че Османската империя отказва да подпише постигнатото споразумение за територия на България.
Руското обещание е спазено и както всички знаем това се случва - цяла Македония, както и Беломорска Тракия впоследствие умишлено са оставени в пределите на Османската империя. По силата на чл.10 от Фермана за независима Българска екзархия от 1870 г. в Македония гръцката църква, под контрола на османските власти провежда плебисцит. Резултатите са потресаващи за гръцката църква и тотално объркват плановете на Русия. С мнозинство над 2/3 почти цяла Македония се присъединява към Българската екзархия, което ще доведе и до нов тласък и подем на патриотчните сили
за осъществяване на българската национална кауза
В резултата на тайните договори между Руската и Австро-Унгарската империи българските земи ще бъдат разпарчетосани с Берлинския договор, като Северна Добруджа е предадена на Румъния, големи български територии в Западна България – Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде подложено на насилствена асимилация, терор и убийства, Македония и Беломорска Тракия ще бъдат оставени в пределите на Османската империя, ще бъде създадена една изкуствена, васална държавичка Източна Румелия, която ще просъществува само седем години и малкото княжество България – под временно руско управление, с 50 000 руски окупационен корпус, който според чл. 8 от Временния (прелиминарный) Сан-Стефански договор и аналогичния текст в чл. 22 на Берлинския договор се издържа изцяло за сметка на местното население, княжество, което ще бъде многократно саботирано от руската агентура с преврати и метежи, целящи присъединяване като губерния към Руската Империя.
Тази несправедливост скоро ще бъде частично поправена и ще доведе до онзи велик момент, в който малка, разкъсана България ще се опълчи на Великите сили, ще провъзгласи Съединението си и ще принуди Русия – единствената държава, която се противопоставя на Съединението да скъса дипломатически отношения с България за цели 10 години.
Руският империализъм няма да прекрати антибългарската си политика и след това. Ще проследя и усилията на руската дипломация по саботиране на Съединението, организиране на преврати, въоръжаване на шайки, убийства на български политици.
Предстои да публикувам секретните дипломатически грами на руските консулства в София, Пловдив, Букурещ и Цариград за да видят българите и да усетят цялата подлост, коварство и двуличие на антибългарската политика на Русия. Тепърва предстои да ви запозная и с български и руски документи относно руската експанзия на Балканите през 1916-1917 г, както и с целите, и начините, по които руският империализъм обяви съществуването на „македонска” нация и я наложи с насилия и убийства над стотици хиляди българи.
Впрочем България ще продължи да плаща издръжката на „руския окупационен корпус” до 1902 г., за да продължи да плаща и през 1909 г. ново задължение – този път защото Русия е единствената държава, която възразява срещу обявяване на Независимостта ни през 1908 г. и под претекст, че нарушаваме Берлинския договор България е принудена да подпише Руско-Български протокол през април 1909 г., с който се задължаваме да изплащаме колосалната за времето сума от 82 милиона златни франка за 75 г.
България ще изплаща и тази сума до 1916 г., когато отново руските орди нахлуват в Добруджа, а 43 000 руснаци от окупационен корпус ни напада и в гръб – през Македония.
За да се стигне до великата дата 3 март 1918 г., когато победителят България ще принуди Русия да подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, откъснал от лапите на империята Финландия, Полша, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Бесарабия, Грузия и Армения.
Днес ние нямаме право да бъдем наивни и лековерни. Ние сме длъжни да познаваме нашата история, да се гордеем с нея и да търсим истината.
Защото само истината ще ни направи свободни! И независими!
Да не забравяме завета на Левски – „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”.
Да не забравяме и думите на Христо Ботев, написани в бр. 13 на вестник „Знаме” 1875 г. – „Русия, тая мнима защитница на славянството – днес употреблява всички сили и средства за да истрие от лицето на земята българските колонии.”
Да не забравяме подвига на Стамболов! Както и кой и защо го уби!
Нещо повече – днес ние трябва да проявяваме пълна нетърпимост към всички опити нашата история да бъде подменяна, фалшифицирана и като истински българи трябва да браним родния интерес и националното си достойнство!
И трябва да сторим така, щото всички онези псевдоисторици, псевдопрофесори, псевдобългари, обслужващи идеологемата на руския империализъм , всички онези „фили”, на които им излиза пяна на устата, когато българинът започне да защитава националния си интерес и достойнство да бъдат третирани както подобава, а именно – като хлебарки и национални предатели!
А оправим ли се с хлебарките, кърлежите лесно ще ги откачим и спрем да смучат силите на нацията...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Кагебисто-комунистическият дебилизъм в Путинландия - в путинска Русия - се задълбочава

Фото: vk.com/noviski?z
В Петербурге концерт памяти Высоцкого отменен по политическим мотивам
Арт-салон «Невский, 24» отменил концерт Михаила Новицкого, посвященный памяти Владимира Высоцкого, который должен был пройти 22 января 2015 года. В официальной группе «ВКонтакте» руководство арт-салона объясняет свое решение политической деятельностью артиста.
«Мы считаем, что культура – вне политики. И любой уважающий себя и творческое сообщество деятель культуры не имеет права использовать её для поддержки той или иной политической позиции, тем более в хамской или грубой манере, пусть даже выраженной в тонкой семантической форме», - отмечается в сообщении.
Михаил Новицкий, лидер музыкальной группы «СП Бабай», известен своими оппозиционными политическими взглядами. В ходе прошедшего неделю назад митинга музыкант спел песню с припевом «Путин, хэлло», чем, видимо, и вызвал недовольство арт-салона.
Судя по комментариям читателей страницы М.Новицкого в соцсети «ВКонтакте», поклонники творчества Высоцкого не поддерживают позицию салона. Один из пользователей пишет: «Высоцкий, конечно, был вне политики. Абсурд», другой добавляет: «Не может в наше время музыка быть вне политики как бы этого не желали... Музыка - это отражение жизни». Еще один из пользователей замечает: «Так ведь любой концерт отменить можно. Эта отмена - пиар спектакля и антипиар площадки!», «Культура вне политики», а концерт-то отменили».
Виж и следната публикация, на български, за същата ексцесия: В Русия отмениха концерт в памет на Висоцки по политически причини
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Феновете на младежкото списание HUMANUS се увеличават

Преди известно време в блога публикувах репортаж от Силистра, в който се разказваше за млади хора от рок-групите „Blood suger”, „Ирис” и „Вход свободен”, за това в какво те вярват, как мислят, към какво се стремят и пр.; та този репортаж, подготвен от г-н Димитър Пецов, беше публикуван в сряда, 24 декември 2014 г.: Свободната творческа изява на личността и талантите на младите е онова, което ги прави щастливи . Месец по-късно, именно днес, 24 януари 2015 г. получавам следното съобщение от автора на въпросния текст:
Изпращам ви две снимки на младежите-рокаджии, за които публикувахме материал, снимаха се като фенове на списание HUMANUS с последния брой на списанието в ръце. Те с нетърпение очакват излизането на новия брой на списанието, където ще бъде репортажа за тях. А и не само те, но и техните родители.
Изобщо феновете на HUMANUS се увеличават; вече имам и заявки за печатни броеве. Ако има начин едната снимка, първата, с най-малките музиканти - където всички са прави - да я сложите на корицата, гарантирам ви, че успеха на списанието сред феновете ще е още по-голям. А и допълнително ще имам възможност да преснимам корицата в изданията на местните вестници. Вече имам принципно съгласие от редакторите.

Това ми пише г-н Пецов. Аз лично приемам идеята следващата книжка на списанието да излезе с снимката на тия младежи на корицата, нямам нищо против такава една идея. Публикувам двете снимки заедно с писмото, та да може да излязат в онлайн-изданието на списанието. Разбира се, за мен много е радостно това, че списанието намира подкрепа сред тия младежи. Вдъхновен от това тия дни ще задвижа своя идеи или инициатива да тръгна из по-големите пловдивски гимназии и да опитам с благословията на техните администратори да разговарям с учениците, да им представя списанието, да ги призова да се включат със свои текстове в неговото списване; целта е постепенно списанието да започне да се списва от самите младежи, да стане изцяло тяхно. Нямам нищо против те самите да си изберат редакционна колегия, главен редактор и още всичко друго, каквото си искат, да си го издават сами, а пък аз ще им помагам с каквото мога.
Такава ми е идеята, ако се намерят поддръжници от други градове, нека да я подкрепят, да се включат, те също както г-н Пецов и като мен да тръгнат в училищата и да разговарят с младите хора, да ги призоват към сътрудничество, към творчество, към съучастие и пр. Смятам, че този е начинът да се образува една общност от мислещи млади хора, които да подпомогнат реформата на българското образование с каквото могат. Има смисъл да се работи в тази посока, аз това зная и ще направя каквото ми е по силите работите да се задвижат в дълбоко потребната ни посока. Призовавам и други да подпомогнат, да се включат, да съучастват, да подкрепят.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

В момента пиша това есе, имайте търпение да го завърша...

Вчера обещах - виж Възловата мисъл, предмет на утрешното ми писание от поредицата, обединена от условното заглавие "Помагало по вяра" - днес да разсъждавам по ето тази мисъл на Волтер: „Даже ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен”. И ще изпълня обещанието си, днес най-после мога да се посветя на любимата си работа: чистото философстване. Ще ми се тук да подхвърля нещо важно, свързано с фундаменталното ми разминаване с догмите на официалната дидактика, нанасяща толкова поражения в българското образование, разбира се, ще го сторя на примера на философията. И то е: за мен истински важното и смисленото е на младите хора да им се осигури възможността да философстват, а не да им се дават някакви външни сведения за това що е философията. То е същото (ще направя такава една аналогия) като да учим младите в безброй отегчителни уроци на това що е... автомобил, без изобщо да сме им дали възможността някога да го подкарат; представете си до къде би се стигнало ако по този чисто теоретичен начин ни обучаваха инструкторите по шофиране.

Като се упражняват непосредствено във философстване (в свободно мислене, в свободомислие, в свободолюбие, щото това, всъщност, е философията в моето разбиране; тя също така е и страстно правдолюбие, всеотдайна любов към истината), младите се занимават с нещо истинско, не със сурогат; ефектите върху душата им са изключително мощни и имат дълготраен духовен и личностно-изграждащ смисъл. Докато ако само биват натискани да знаят това или онова ЗА философията и ЗА философите, те, разбира се, скоро ще го забравят - щото само онова, което собствената ни душа е родила, остава завинаги, а чуждите и наготово дадени ни мисли обикновено не оставят кой знае каква, да не кажа никаква, следа. Да се обучаваме в рисуване става като рисуваме, на плуване се обучаваме като почнем да плуваме, като се хвърлим във водата и почнем да махаме с ръце и крака; друг начин за това не е още изобретен. Да, обаче ето, в училищата общо взето правим точно обратното на това, което трябва. Както и да е, това го казах между другото. Но то, както ще се убедите, има значение и във връзка с нашите изследвания за вярата и религията.

Е, ето, и спрямо въпросите на вярата и религията - а това са въпроси, имащи пределно личен и дори интимен характер - трябва да приложим един автентичен, истински смислен философски подход, който ще ни предпази от опасността да съдим по тия деликатни и трудни въпроси така, както обикновено разсъждават по тях т.н. "коне с капаци". Прочее, тия дни отново един млад човек ми изказа огорчението си от това, че като съм говорил, че младите трябва да се предпазват от възможността да станат в сферата на мисленето едни типични "коне с капаци", това му било прозвучало, видите ли, "крайно обидно". А на вас лично как ви звучи съвета "Старайте се да мислите не като "коне с капаци", а съвсем иначе!", вие лично изпитвате ли чувство на обида от такъв един съвет? Ако изпитвате такова чувство какво означава това? Може би несъзнавано, инстинктивно признание за това, че такава една опасност вече ви е сполетяла? Независимо как ви звучи това или онова, ето, повтарям го най-твърдо: длъжни сте да направите максималното да не станете и в тази сфера (както и във всяка друга) едни образцови "коне с капаци". Не зная дали сте забелязали, но в сферата на мисленето обикновено е пълно с какви ли не, кой от кой по-нахални и самонадеяни... "коне с капаци"? Блазе ви ако не сте усетили това! Впрочем, ако още не сте го усетили не значи ли това, че и вие сте такъв един "кон с капаци"? Обиждайте ми се колкото си искате, ето, аз направих нужното да ви предпазя от такава една опасност.

Между другото (аз вече писах за това) една съвсем официална представителка на образователната администрация на едно най-официално и публично място тия дни благоволи да ми даде "оценката", че, видите ли, съм бил "най-неспособният" преподавател по философия в цялата Пловдивска философска губерния (в Пловдивска област де, която тази представителка на образователната власт курира или ръководи именно във философско отношение, понеже е инспектор по философия на всички училища в областта); та тази нейна тъй ласкава преценка (всъщност тя означава официално признание, че съм различен в сравнение с "образцово-типовия" или "приемливия" за чиновниците преподавател по философия!) на мен лично ми въздейства, както сами забелязвате, твърде вдъхновяващо: бидейки официално признат за "най-некадърния" философ, аз вече имам пълното право да бъда и напълно свободен, сиреч, тази преценка ме вдъхнови за да се ползвам още по-пълноценно от свободата си. А свобода и философия са ирелевантни, както казват учените, неща или понятия. Те са направо тъждествени по смисъл понятия: без свобода няма философия. И без философия няма свобода. Ето защо аз продължавам да настоявам: и по въпросите на вярата и религията следва да мислим изцяло недогматично, критически, сиреч свободно или, другояче казано, философски. Философията спомага за освобождаване на съзнанията от всякакви догми, предразсъдъци и предубедености, заниманията с философия винаги имат облагородяващ и благотворен ефект върху душите. Е, разбира се, стига да се занимаваме подобаващо с философия, именно по подобаващия начин

Известно ли ви е, че филмът на Фелини АМАРКОРД е... "порнографски"?!

"Хайде да разсъждаваме за краха и подема на Холивуд - без да сме гледали нито един филм. Да събаряме философи без да четем произведенията им. Да спорим за вкуса на стридите и кокосовите орехи с тези, които са ги яли. До хрипливост спорейки, до бой, усещайки вкуса на храната със слуха си, цвета със зъбите си, аромата с очите си, представяйки си филмите по техните заглавия, живописта по имената на художниците, страните по света според „Клуба на пътешествениците“, а остротата на мненията според христоматиите."
Михаил Жванецкий за наклонностите на съветския човек, които са още живи - и се проявяват всекидневно в поведението на днешните комуноиди.
Ето един пример в тази посока, взет направо от живота: една твърде възрастна другарка-госпожа, при това действаща учителка (!) тия дни съвсем официално заяви на едно публично и много авторитетно място (пред български съд!) че филмът на Федерико Фелини АМАРКОРД бил... "порнографски"; тя, видите ли, "така мислела", независимо от това, че явно изобщо не е гледала този филм на великия Маестро на световното кино! В скоби казано, ще добавя и още нещо: ученик на въпросната "ценителка на киноизкуството" заяви без смущение абсолютно същото на същото това място (!!!), което именно и показва, че каквито са възпитателите, такива обикновено са и техните възпитаници, другояче казано трябва много да внимаваме какви са нравствените качества на учителите на нашите деца, щото в противен случай последиците са небезобидни...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Много сме загазили дори и що се отнася до представите ни затова какъв е смисъла на образованието

Страшна констатация: в представите си за образование тук, в България изоставаме не с един или два века, а с цели... 25, сиреч, с 2500 години - щото методът на обучение, прилаган от един Сократ, е много по-съвременен (в днешния смисъл на думата) от подхода на огромната част от българските учители, подвизаващи се в училищата-мъчилищата ни днес...
ЗАБЕЛЕЖКА: Горното го написах във връзка с ето тази обмяна на мнения във фейсбук .
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Нещо като малка импровизирана "анкета", показваща местоположението на читателите на моя блог в даден момент

С помощта на една програмка (тя може да се намери и види в дясното меню на блога, малко по-надолу) може във всеки миг да се разбере откъде именно (от коя страна и град) са намиращите в този момент в блога негови читатели. И ето, аз "заснех" по този начин присъствието в произволно взет момент, виждате какво се получи. Интересно е, нали?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Мислите на философите винаги изпреварват времето, в което са изказани

"Вярвам, че всички реформи, които разчитат на изпълнението на закона на заплахата от наказание или на промените в механични и външни наредби, си остават временни и безплодни."
Джон Дюи, из "Моето педагогическо кредо"
Gery Nikolova: Интересно е, че мисли, които са били актуални през 19-ти век, звучат напредничаво и новаторски у нас днес - 21-ви век...
Ангел Грънчаров: Мислите на философите винаги звучат така... :-) Мислите на философите винаги изпреварват времето, в което са изказани...
Виж и чуй и това, касае реформаторската педагогика ("реформаторското училище") от края на 19-ти и началото на 20-ти век: Педагогическите възгледи на Джон Дюи - учене чрез действие и за живота
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.