В момента пиша това есе, имайте търпение да го завърша...

Вчера обещах - виж Възловата мисъл, предмет на утрешното ми писание от поредицата, обединена от условното заглавие "Помагало по вяра" - днес да разсъждавам по ето тази мисъл на Волтер: „Даже ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен”. И ще изпълня обещанието си, днес най-после мога да се посветя на любимата си работа: чистото философстване. Ще ми се тук да подхвърля нещо важно, свързано с фундаменталното ми разминаване с догмите на официалната дидактика, нанасяща толкова поражения в българското образование, разбира се, ще го сторя на примера на философията. И то е: за мен истински важното и смисленото е на младите хора да им се осигури възможността да философстват, а не да им се дават някакви външни сведения за това що е философията. То е същото (ще направя такава една аналогия) като да учим младите в безброй отегчителни уроци на това що е... автомобил, без изобщо да сме им дали възможността някога да го подкарат; представете си до къде би се стигнало ако по този чисто теоретичен начин ни обучаваха инструкторите по шофиране.

Като се упражняват непосредствено във философстване (в свободно мислене, в свободомислие, в свободолюбие, щото това, всъщност, е философията в моето разбиране; тя също така е и страстно правдолюбие, всеотдайна любов към истината), младите се занимават с нещо истинско, не със сурогат; ефектите върху душата им са изключително мощни и имат дълготраен духовен и личностно-изграждащ смисъл. Докато ако само биват натискани да знаят това или онова ЗА философията и ЗА философите, те, разбира се, скоро ще го забравят - щото само онова, което собствената ни душа е родила, остава завинаги, а чуждите и наготово дадени ни мисли обикновено не оставят кой знае каква, да не кажа никаква, следа. Да се обучаваме в рисуване става като рисуваме, на плуване се обучаваме като почнем да плуваме, като се хвърлим във водата и почнем да махаме с ръце и крака; друг начин за това не е още изобретен. Да, обаче ето, в училищата общо взето правим точно обратното на това, което трябва. Както и да е, това го казах между другото. Но то, както ще се убедите, има значение и във връзка с нашите изследвания за вярата и религията.

Е, ето, и спрямо въпросите на вярата и религията - а това са въпроси, имащи пределно личен и дори интимен характер - трябва да приложим един автентичен, истински смислен философски подход, който ще ни предпази от опасността да съдим по тия деликатни и трудни въпроси така, както обикновено разсъждават по тях т.н. "коне с капаци". Прочее, тия дни отново един млад човек ми изказа огорчението си от това, че като съм говорил, че младите трябва да се предпазват от възможността да станат в сферата на мисленето едни типични "коне с капаци", това му било прозвучало, видите ли, "крайно обидно". А на вас лично как ви звучи съвета "Старайте се да мислите не като "коне с капаци", а съвсем иначе!", вие лично изпитвате ли чувство на обида от такъв един съвет? Ако изпитвате такова чувство какво означава това? Може би несъзнавано, инстинктивно признание за това, че такава една опасност вече ви е сполетяла? Независимо как ви звучи това или онова, ето, повтарям го най-твърдо: длъжни сте да направите максималното да не станете и в тази сфера (както и във всяка друга) едни образцови "коне с капаци". Не зная дали сте забелязали, но в сферата на мисленето обикновено е пълно с какви ли не, кой от кой по-нахални и самонадеяни... "коне с капаци"? Блазе ви ако не сте усетили това! Впрочем, ако още не сте го усетили не значи ли това, че и вие сте такъв един "кон с капаци"? Обиждайте ми се колкото си искате, ето, аз направих нужното да ви предпазя от такава една опасност.

Между другото (аз вече писах за това) една съвсем официална представителка на образователната администрация на едно най-официално и публично място тия дни благоволи да ми даде "оценката", че, видите ли, съм бил "най-неспособният" преподавател по философия в цялата Пловдивска философска губерния (в Пловдивска област де, която тази представителка на образователната власт курира или ръководи именно във философско отношение, понеже е инспектор по философия на всички училища в областта); та тази нейна тъй ласкава преценка (всъщност тя означава официално признание, че съм различен в сравнение с "образцово-типовия" или "приемливия" за чиновниците преподавател по философия!) на мен лично ми въздейства, както сами забелязвате, твърде вдъхновяващо: бидейки официално признат за "най-некадърния" философ, аз вече имам пълното право да бъда и напълно свободен, сиреч, тази преценка ме вдъхнови за да се ползвам още по-пълноценно от свободата си. А свобода и философия са ирелевантни, както казват учените, неща или понятия. Те са направо тъждествени по смисъл понятия: без свобода няма философия. И без философия няма свобода. Ето защо аз продължавам да настоявам: и по въпросите на вярата и религията следва да мислим изцяло недогматично, критически, сиреч свободно или, другояче казано, философски. Философията спомага за освобождаване на съзнанията от всякакви догми, предразсъдъци и предубедености, заниманията с философия винаги имат облагородяващ и благотворен ефект върху душите. Е, разбира се, стига да се занимаваме подобаващо с философия, именно по подобаващия начин